Стенограма на дебата от КОНФЕРЕНЦИЯ „ПОЛИТИКИ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА”, провела се на 7 и 8 ноември 2012 г., под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова (Първи ден)

не мога

да видя думите
да кача чертата на и-то горе
да вляза в звука на казаното
да се събудя разбрала забравата


мога

да видя думите
да кача чертата на и-то горе
да вляза в звука на казаното
да се събудя разбрала забравата

Екип от астрономи достигна до смайващо откритие. Специалистите се натъкнаха на звезда, която е почти връстник на самата Вселена, пише 359.bg. Астрономите се натъкнаха на най-старата звезда Намираща се на 190 светлинни години от нашата Слънчева система – звездата HD 140283 е намерена преди около век. Учените осъзнават, че тя е доста стара, защото се състои от хелий и водород (по-тежки елементи просто не са съществували толкова рано в живота на Вселената), но едва наскоро възрастта й е определена с точност. Оказва се, че звездата е на приблизително 13,9 милиарда години, което ...

По информация от президентската администрация, вицепрезидентът Маргарита Попова е осъществила работна среща с членове на кабинета във връзка с петицията „Българи в чужбина против ЗЗО” и писмото на фондация „Приятели на Чикаго” до вицепрезидента по същия проблем.

Известен икономист бил изпратен на идиличен остров в Бахамите, за да се опита да внуши на местните жители някои модерни идеи за ефикасност и добро управление. Първият човек, когото видял там, седял под дебела сянка на прага на жилището и си пиел бирата. Икономистът му обяснил, че ще живее много по-добре, ако си намери постоянна работа. - Защо? – попитал островитянинът. - Ами защото ще спечелиш повече пари. - За какво са ми парите? - Защото, когато спечелиш достатъчно, можеш да се оттеглиш в пенсия и повече да не работиш. - Но аз и сега не работя! Усмихни се, България! Бахамската мечта е все по-достъпна, след като раят на гмуркачите беше обявен за продан. Стига, разбира се, непредвидени обстоятелства да не провалят иначе добре обмислените планове: - Скъпи, лекарят ми препоръча да сменя малко климата! Каза да ида на почивка на Канарските острови или на Бахамите. Къде да отида? - На друг доктор.

Изт: weheartit.com

“Когато двама души наблюдават лунната пътека, те виждат две различни пътеки, но и двамата си мислят, че наблюдават едно и също отражение”.

(От неизвестен автор)

Сигурно ще ви се стори странно, че се захващам точно с тази заблуда. Някои заблуди са действително толкова популярни, толкова дълбоко са се вкоренили в съзнанието ни; толкова сериозно сме ги приели за даденост, че сме престанали да мислим и те са се превърнали в норма.

Целта на тези статии е да ви накарам да извадите от „ножницата” си едно ръждясало „оръжие”, което съвременният човек малко е поотвикнал да използва – това е „мечът” на критичното и, най-вече, на самостоятелното мислене. С този „меч”, колкото и непрактичен да ви изглежда в момента, ще разсечете “паяжината” на десетките, дори стотици заблуди, които формират личността, нормите на поведение, характера, проблемите, облика на обществото и на света, в който живеете. Това „оръжие” ще ви даде свобода. Естествено, аз няма как да ви дам свобода. Но ще ви покажа къде точно да сечете. Останалото зависи от вас…

Нека разгледаме една от съвсем „невинните”, на пръв поглед, заблуди:

Че обичаш нещо или някого.

Налудничаво е да се отрича, нали? Почти всеки човек обича някого или много неща едновременно. Приемливо е да смятаме, че обичаме поне един човек на света,  при това – истински. Дори сме готови да се закълнем в тази своя любов (целувайки портрета на Сталин или любимата пред олтара). Даже да умрем сме готови за тази наша любов – чисто физически, при това – в буквалния смисъл на думата.

Всъщност, от целувката до смъртта има само една крачка и тя цялата е изградена от популярната заблуда, че обичаш нещо или някого. Точно това я прави толкова опасна.

Онова, което обичаш, всъщност, е идеята ти за този някой или това нещо, което си мислиш, че обичаш – една идея, породена изцяло в собствената ти глава. В повечето случаи, тя няма нищо общо с действителността. Историята може да ви го докаже хилядократно, но ние не се учим от уроците на историята, затова ще използвам съвсем реални примери от настоящата действителност, в която всички живеем.

Започваме от там, че не обичаш някого (или нещо), а обичаш образа, идеята или представата ти за това нещо или този някой, породена в твоята глава. Тази идея, обаче, в 100% от случаите, дори не е твоя.

Появила се е от субективния ти, ограничен във времето житейски опит (житейският опит на ВСЕКИ човек е субективен и ограничен във времето), породена е от външни внушения, като например – от думите на някой авторитет; породена е от възпитанието; породена е от някакви стереотипи, които са ти наложени от други хора или от чужди норми на поведение, които приемаш за свои.

Всъщност, някога дори е трябвало да те ОБУЧАВАТ на тях (обучавали са те дори да ходиш на два крака), за да свикнеш и да приемеш тези неща за свои. Не е минало много време и след непрекъснати повторения ти вече си забравил окончателно за обучението, като си приел „коктейла” от външни убеждения, емоции, влияния или норми на поведение…за свои.

Именно този „коктейл” формира представата ти за това, което обичаш. А то може съществено да се различава от действителността.

Примерно, обичаш родината. Няма двама души, които да обичат една и съща родина. За някои родината е бабината къща на село – светъл спомен от детството, с аромат на лютеница и дебели филии, а за други – мащехата, която ги е прогонила в чужбина или е изпратила родителите им в концлагер. За едни родината може да са медалите и ордените за храброст, накичени върху покритата с нафталин униформа в стария гардероб, а за други – инвалидната количка. Или гроба на сина им…За едни родината е източник на препитание, а за други – непрекъснато съревнование в борбата за оцеляване. За едни тя е светъл идеал, а за други – мрачно проклятие. Интересното е там, че всички тези хора, сами за себе си, са абсолютно честни и прави. Всички те еднакво вярват в една и съща заблуда: че обичат „родината”, а не представата си за нея. Естествено, поставяме „държавата” и „родината” на различен „кантар”, за да правим някаква разлика, но когато поискат младия ви, здрав син да отиде на сигурна смърт или осакатяване, окичен с лаврови венци, те ще ви го поискат заради вашата любов към „родината”, а не заради държавата.

Или, да речем, обичаш някакво хоби. Някакъв спорт. Дали ще е риболов, състезателно шофиране или сноуборд, няма никакво значение. Това, което обичаш не е някакво занимание, то е представата ти за него – колекцията от спомени и навици, които паметта ни услужливо асоциира с въпросното занимание. Мозъкът си казва: “Предният път, когато рискувах своя живот и живота на всички останали имаше голям адреналин. Искам пак!”. И натиска газта. Това, което обичате не е състезателното шофиране. Вие сте наркомани, пристрастени към адреналина. Обичате своя наркотик.  И отново: ските за едни са шок от счупени стави или ужас от връхлитаща лавина, а за други са веселата семейна ваканция, прекарана в някой планински курорт. Няма двама скиори, които да обичат ските еднакво. Те обичат своите представи за тях, а представите им съществено се различават – подобно на лунната пътека от цитата в началото.

Ето и трети пример – обичаш някого. Естествено, отново става въпрос за качествено различно нещо: обичаш представата си за този някой. Сто процента от провалените връзки се дължат на факта, че неизбежно настъпва един момент на осъзнаване, на сблъсък между действителността и представите ни за този човек, в които сме окончателно влюбени. Толкова много сме влюбени в представата си за определени хора, че сме готови да ги напуснем, да упражним физическо насилие върху тях или, не дай Боже, в най-несъзнателните моменти, да отнемем живота им (а защо не и своя собствен?), само и само да не позволим на действителността да развали представата ни за тях, в която сме толкова вкопчени, сграбчени и влюбени. От която се нуждаем.

Сега разбирате защо тази почти невидима заблуда е, всъщност, толкова опасна. Тя е източник на невъобразими страдания.

Това, което обичаш и идеята ти за него съществено се различават. Страданието започва, когато го осъзнаеш и откажеш да го приемеш като даденост. Когато човек се съпротивлява срещу действителността, неизбежно започва да страда.

Ние обичаме представите си за нещата и хората повече от нещата и хората, които са обект на нашите представи. Няма двама души, които да обичат една и съща “родина”, едно и също хоби, един и същ човек, дори една и съща марка автомобили, защото родината, хобито, човеците и брандовете в главата на всеки човек са различни. И обикновено се състоят от навиците да мислим за определени неща по определен начин, внушени ни отвън, но пречупени през субективната перспектива на нашето собствено въображение…или нека го наречем по-точно: вяра.

Заобичал си работа, която са ти казали, че е престижна, а ти си повярвал; хоби, което другите смятат за интересно, а ти си повярвал; човек, който по всеобщите представи е привлекателен. Ти не обичаш, ти вярваш: в чужди идеали, които си приел за свои и с течение на времето, чрез многократни повторения, те наистина са станали твои.

Всичко това няма нищо общо с Любовта, уважаеми. Да наричаш „любов” вкопчването в различни представи, които дори не са твои, е зловещо и грозно, дори бих казал опасно в повечето случаи. „Резултатите” варират от тежки депресии, през леки физически травми, до бърза или мъчителна смърт – все неща, които не са типични точно за Любовта, като резултат. Нейният единствен резултат е винаги свободата.

Следващия път, когато си кажете „обичам това или този човек”, замислете се дали наистина познавате обекта на своята любов? Дали познавате неговата действителност или просто сте сграбчили представата си за него, от която имате нужда и заради която бихте направили куп щуротии, само и само да не позволите на действителността да ви раздели с нея.

Нуждата е абсолютна противоположност на любовта. Любовта е синоним на свободата. Можем да станем външно самостоятелни само и единствено тогава, когато си позволим вътрешната независимост на свободния ум…

Тихомир Димитров

Няма как да ми бъде вменена любов към чалгата и дори няма да обяснявам защо. Но бях длъжен да започна коментара си с това, защото знам, че въпреки всичко ще се намерят желаещи да разчетат тъкмо такава пристрастност в коментара ми по повод изригналото възмущение от европейската субсидия за най-големия производител на чалга в България, известен като Митко Пайнера ( когото, също така, не познавам лично).

Наскоро вбесих едни туземни русофили със сатирични забележки по отношение на френския путинофил Жерар Депардийо, обявил Русия за „велика демокрация” заради едни пари, които му поискаха под формата на данъци във Франция. Най-краткият коментар по случая с решението на Депардийо да стане руски гражданин напук на родината си е, че и велик драматичен актьор да си бил, пак можеш да станеш жалък комедиант пред целия свят. Стига наистина да го желаеш горещо.

Ето че и у нас известни творци се борят за правото да се изложат шумно при това в традиционната българска дисциплина „завист”, в която май нямаме равни. Може би ще изненадам някои, но точно това впечатление оставя заклеймяването на въпросния Пайнер, който кандидатствал по европейски проект за финансиране и взел, че го спечелил. Ето прочита на факта, от страна на режисьора Александър Морфов:

„Това е политика – на Европа не й е необходимо у нас да има нов театър или концертна зала, на нея й трябва прост народ, който да й изпълнява поръчките!… Така ни искат, от там да сме – да сме овце! Но и ние, българите, сме това. Ние сами се направихме такива. Нашата собствена държава се подиграва със собствената си култура вече 20 години, защо тогава се учудваме, че и Европа го прави.” ( агенция КРОС)

Това изявление е интересно по няколко причини.

То вменява на Европа ( разбирай Запада) преднамереност в някакви враждебни действия срещу българската култура, в която мутрите и тяхната чалга бяха наложени не от европейските фондове, а от грабителите на прехода, чиито корени са в онази част от континента, в която Александър Морфов многократно триумфира със свои постановки- дали и колко печели от това, измерено в рубли, нямам представа и не ме интересува, защото претендирам да не съм сред завистливите. Но обобщението му, че от Европа искали да ни унищожат културата възкресява най-мракобесните аргументи на другарите и другарките срещу присъединяването ни към ЕС, обясняване от тях като западен заговор срещу нашата уникалност, която те искали да затрият ( заради някакъв неясен кеф на тези злодеи).

Смея също така да възразя плахо, че чалгата е само един от проблемите в българската култура, когато става дума за нещо като пеене. Защото лигавенето на Йосиф Козбон на българска сцена с особено голяма честота и пълнота на ЕнДеКа, маршируването в чест лично на Путин на придворната му група Любе, включително на предизборни концерти на БеСеПе, както и изобщо целият засилен трафик на тази съветско-руска халтура, неимоверно увеличен в България с изгряването на путинизма в Русия от края на миналото хилядолетие, е не по-малко вредно облъчване с простотия- при това откровено вносна, за разлика от чалгата, която поне претендира да е „фолк” ( макар всички да знаем какъв балкански микс е всъщност).

Но не всичко това е причината, поради която спрях да посещавам постановки на Александър Морфов. С риск да бъда обявен за „прост” , тъй като иначе чета и слушам възторжени отзиви за творчеството му и явно разбиранията ми се сблъскват с тях, твърдя, че тъкмо изпростяването, за да не кажа опростачването, демонстрирано от неговата режисура на сцената на Народния театър, ме отблъсна трайно със своята еклектика от близалки за публиката.

Ето за каква постановка става дума.

Съпругата ми, която е оперна певица, се яви на обявен от него и по негова лична покана на кастинг за роля в постановката му „Декамерон”- дори ми беше странно, че се е сетил за нея, защото по онова време, много млада и начинаеща, беше по-известна с това, че изпя двата химна акапелно на концерта на площада в София в чест на посещението на Бил Клинтън на 22 ноември 1999 г. ( дали пък точно това не е била причината да бъде поканена-щом е пяла американския химн наскоро, дай да я унижим?). Щяло да има роля за оперна певица.

На „прослушването” обаче се оказало, че става дума не за слушане, а за гледане и опипване.От оперната певица се изисквало да вие фалшиво, докато под роклята интензивно и продължително героят на Бокачо й прави „нещо”. Какво? На възрастни няма да обяснявам, а на невръстните пък още по-малко.

„Пуснали” на съпругата ми дубльор на титуляра, за да я подготвел за истинското опипване, което й предстои, ако получи ролята. Когато съпругата ми се дръпнала, Морфов й подхвърлил, че това е нищо като обарване. „Чакай да видиш като дойде Чочо (Попйорданов)”, заканил се той и й се присмял, че трябва да може без проблем да се съблече гола, когато й кажат, щом иска да бъде актриса- например в “Кармен”. Но съпругата ми не пожела да бъде такава „актриса”.

За разлика от нея отидох да видя готовия продукт на този начин на мислене при интерпретацията на италианската класика в Народния ни театър. Голата истина е, че беше откровено пошло- но не само заради самоцелните голотии. За да угодят на мобилния оператор, спонсор на постановката, актьорите, начело със Стефан Данаилов, се разхождаха с мобилни телефони, които непрекъснато звъняха между репликите на средновековните герои, разсмивайки публиката по този повод с циркаджийски подмятания без никаква връзка с “Декамерон” .

Колкото до „оперната роля”: да, тя наистина беше централно събитие. Изправената на сцената оперна певица виеше минути наред, докато въпросният Чочо пребиваваше под кринолините й, невидим за публиката какво точно й прави, оставяйки зрителите да се досетят защо тя имитира оргазъм- а най-добре, ако си е изиграл отлично ролята, направо да накара всички да вникнат толкова дълбоко във внушението, че да не остане съмнение в автентичността на женския вой. Изкуство, което те прави съпричастен до подмокряне, нали!

Може да звучи като някакво заяждане, но съобщавам фактите такива, каквито бяха. А дали още са такива ( в други подобни постижения на високия художествен вкус на възмутения от чалгата културен елит), не ми е интересно.

Интересно ми е друго ( понеже и в самата Софийска опера, макар и доста по-плахо) това разбиране за „изкуство” все повече си пробива път (имитирайки първосигнално най-пошлите европейски тенденции): кой върху кого влияе тук- чалгата на операта или обратното?

Ако говорим за лошото влияние на Европа, каквото може наистина да се отчете, плъзгането към пошлото с цел да се привлича публика и да се пълнят касите наистина е „европейско явление”. По френския специализиран канал за музика „Медзо” показват такива неща, че вече не може да се остави дистанционното в ръцете на децата. Сцена, подобна на измислената от Морфов, може да бъде видяна например в постановка на „Кармен”, където, насред знаменитата си ария тя първо упорито притиска лицето на падналия на колене за целта дон Хосе до детеродните си органи (нашият режисьор не е оригинален в „хрумката”!), после остава с все по-малко дрехи до почти пълна голота на фона на постоянно съблечения по „прашки” дамски балет.

На онези, които ще се присмеят на моя „консерватизъм”, предлагам все пак да се замислят дали предизвикателно облечените чалгаджийки или дибидюс голите актриси и актьори в българските театри, с чиято препълненост напоследък толкова се гордее културният ни министър Вежди Рашидов, са по-големият проблем за естетите, погнусени от чалгата. Защото този спор се води на полето на морала, нали така! Или някой твърди, че говорим за „изкуство” в спекулирането с човешкия нагон като размножителния инстинкт, който би трябвало да задействаме в интимно общуване, а не на показ пред публиката, както и за нагона на деспотичните шефове, готови да правят пари от него за сметка на достойнството на своите подчинени.

Злоупотребата със зависимостта на артиста, принуден от началника да се унижава заради хляба си, е напълно в крак с времето, в което новобогаташи или държавни величия изнудват подчинените си, готови на всичко, за да не си загубят работата.

Това се случва и другаде по света, но не пречи да го „забележим”, когато и в България ни пробутват робовладелско отношение под формата на „авангардизъм” в бизнеса, в администрацията или в изкуството. Защото си е вид изнасилване на зависими хора заради пари. Пък били те и непрежалими еврофондове, предизвикали завист сред онези, които не са ги получили за нови свои подвизи в името на уж високото изкуство, но всъщност за принизяване на класиката до вкуса на жадната за зрелища тълпа.

Share on Facebook

Според концепцията на външно министерство трябва да се регламентира държавен фонд със средства за съдействие на българи зад граница, като външният министър не отговори на въпрос колко средства според него трябва да бъдат заложени в него. Възможно е обаче да се обвърже отпускането на средства от фонда с наличието на застраховка. Идеята е от този фонд българската държава да може да ползва средства и да реагира в моменти на кризи, евакуации, както и при индивидуални случаи, когато гражданите нямат средства за документи или за собственото си репатриране. Ще се мисли и за въвеждане на доброволен регистър на пътуващите граждани. По детайлно ще бъдат разписани отговорностите на държавата в случаи на задържани българи зад граница, за българи жертви на трафик или пострадали при терористични актове.

На сайта на българското Външно министерство е качена Концепция за Закон за консулското съдействие и консулските услуги, които българската държава предоставя на българските граждани, българските юридически лица и гражданите на държавите-членки на ЕС в чужбина. Законът, за който става дума, не е изготвен и приет все още от Народното събрание, но според Концепцията за него се предвижда задължителна застраховка „Помощ при пътуване” - която е условие за предоставянето на помощ на пътуващи граждани (право на консулско съдействие имат и дългосрочно пребиваващи в чужбина българи).

Всички знаем по няколко разновидности на поговорката "Законът е врата в полето, през която минават само глупавите". Интересно е, че това парадоксално мислене, така типично за българите, е отбелязано за първи път от германски пътешественици. Те минали през България и вперили очи в нейните първи държавнически стъпки непосредствено след Освобождението от турско робство. Втрещени от това, което видели, те произнесли фразата: „Не познаваме друг народ, който да кове толкова много закони и да ги спазва толкова малко!". Днес, 135 години след Освобождението и 150 г. след раждането на великия Алеко Константинов, можем да отбележим, че нещата не са се променили към по-добро. Байганьовщината ни, селският тарикатлък и всичко негативно и осмивано от Щастливеца, не само че не са изчезнали, а напротив - продължават да се израждат и извращават, вземайки все по-зловещи и уродливи форми. Уважението към закона и към тези, които го налагат - представителите на властта, липсва тотално. Щом всеки...

Богомил Николов е магистър по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски” и университета „Еразмус” в Ротердам. В момента е докторант по икономика в УНСС. Изпълнителен директор е на Българската национална асоциация на потребителите от 1999 г. Ръководил е много проекти в областта на защитата на потребителите. Води обучаващи курсове в Института по публична администрация и Европейската асоциация на потребителите. - Г-н Николов, можете ли да обясните от прагматична гледна точка на потребителите защо декемврийските им сметки за парно са шокови? - Те са изчислявани по старите цени, а разгласеното намаление от 7% би трябвало да се отрази в януарските фишове. Има два фактора, които не могат да се пренебрегнат. Единият са по-ниските средни температури спрямо м.г. и вторият е цената, спрямо м.г., която е над 10 на сто по-висока. Тези два фактора водят до резултата, който видяхме. Надявам се, че през януари дружествата ще ни изненадат с много ниски фактури за...

Демонстрация до паметника на Патриарх Евтимий в София в знак на солидарност със стачкуващите работници от ВМЗ-Сопот

„Щом ви е дадена възможност да говорите – говорете. Но не се подигравайте с факта, че аз не ви разбирам. Говорете така, че да разбирам и аз.” Другарят Никита Хрушчов към съветски интелектуалци по време на партиен конгрес Времето не е добро да сковеш морален ковчег на чалгата. Времето е направо перфектно да бъдеш антипростак и по неин повод да произвеждаш интелектуално, културно и всякакво духовно превъзходство. За да се легитимираш като интелектуалец, вече дори не е нужно да те канят по конгреси и трибуни. Достатъчно е само да имаш профил във Facebook, за да демонстрираш колко си напред с мозъка или поне да си го въобразиш. Та ти можеш да вършиш също толкова добре онова, в което интелектуалците наистина са много добри. А те са най-добри в мрънкането. Мрън-мрън, дадоха пари на инж. Пайнера, от Европа му ги дадоха, как така ще му ги дават. Ще взема да емигрирам, защото тук и така повече не се живее. Ще се запилея някъде по широкия свят, където чалга се слуша само на тясно...

Коя търсачка ползвате? България не е от държавите, в които този въпрос е актуален, защото отдавна асоциираме търсенето единствено с Google. Добрата локализация за държава и език на световния лидер при търсенето е причина никой в България да не ползва Bing, Yahoo или каквото и да е друго. Хардуерната мощ и подобряваният с години алгоритъм на Google на пръв поглед изключват всякаква  алтернатива.

Но в края на 2011 г. екип от български SEO специалисти в партньорство с хостинг компания ICN.BG реши да подходи към търсенето в Интернет по принципно нов начин с твърдението, че Google има очевидни недостатъци откъм usability. Този екип стартира в началото на 2012 г. Българска търсачка – Napred.bg

Основната причина е, че начинът, по който повечето Интернет потребители ползват Google, фундаментално се е променил. Google вече не е само търсачката, която им помага да намират дълбоко заровена в Интернет полезна информация, а е нещо много повече – Начална страница и най-бързият начин за намиране на всичко, включително и на най-очевидните неща. Какво може да бъде по-очевидно от това къде се намира Facebook? И все пак “Facebook” се търси в Google.bg 16 милиона пъти на месец. Всички най-търсени думи в Google.bg всъщност са сайтове, втората най-търсена е “abv.bg <http://abv.bg>”.

Google е предвиден и проектиран, като търсачка и се справя доста добре с резултатите си, но от гледна точка на потребителя показването на резултати за “abv.bg” е напълно излишно – той би предпочел да влезе директно в пощата си.

Екипът зад Napred.BG установява след обемно проучване, че поне 35% от търсенията в Google.bg са с цел да се влезе директно в сайтове и този процент расте.

Така се ражда търсачката идеална за начална страница, която пренасочва всеки натам, накъдето е тръгнал, без да му губи времето. Впоследствие тя се обогатява с възможности за директно търсене в най-различни сайтове, както и със собствени резултати за най-търсените думи, подбрани и описани от редактори. Например, ако потърсите “времето”, попадате на http://napred.bg/vremeto.html, а ако потърсите нещо, което не е предвидено, примерно “откъде да си купя Iphone 5 най-евтино”, просто отивате в Google резултатите за това търсене и не губите нищо. Така, използвайки комбинирано мощния индекс на Google, удобния интерфейс на Napred.BG и положената от редакторите им работа, може да направите търсенето в Интернет още по-бързо и приятно.

Napred.BG използва Cloud hosting, което позволява много бързо зареждане и отлична видимост от България и света. Търсачката за момента има около 7500 посетители на ден и няма признаци да се задъхва.

Може би скоро въпросът “коя търсачка ползвате” ще бъде актуален отново?

Заслужава си да изпробвате napred.bg

Ето и видео което обяснява в детайли какви са възможностите на българската търсачка:

http://www.youtube.com/watch?v=YqGALpsG51U

Снимка: Napred.bg

Ето как е сега след като правителството на Бойко Борисов спаси финансирането провалено от Тройната коалиция. Новият мост над Марица: Ето как беше преди ГЕРБ по времето на тримата бандити Сергей, Симеон и Доган, когато кражбите и присвояването беше издигнато в ранг на държавна политика: Старият и новия мост: Шумозащитните бариери: Вярвайте на очите си [...]

Ето как е сега след като правителството на Бойко Борисов спаси финансирането провалено от Тройната коалиция. Новият мост над Марица: Ето как беше преди ГЕРБ по времето на тримата бандити Сергей, Симеон и Доган, когато кражбите и присвояването беше издигнато в ранг на държавна политика: Старият и новия мост: Шумозащитните бариери: Вярвайте на очите си [...]

Иран може да ограничи пътуванията на неомъжените жени

Лекцията на Спас Ташев за правния статус на Вардарска Македония и Беломорието през периода 1941-1944 г. събра на 15 януари т.г. членовете на Студентския дипломатически клуб към СУ "Св. Климент Охридски". Лекторът призна, че той самият е изненадан, че събития със 73-годишна давност могат да имат актуално значение и да бъдат активно интерпретирани и използвани в дипломацията. Тази констатация се отнася не само за отношенията между България и Р. Македония, но темата започва да присъства на редица международни форуми.

Генерално консулство на Р. България в Чикаго, съвместно с Търговското аташе на Р. България във Вашингтон, подготвя програма за съдействие на компании, които искат да внасят български продукти и стоки в щатите от Средния Запад на САЩ.

Съдът в Страсбург разреши религиозни символи в авиокомпаниите, но не и в болниците

Ето как действа автоматичното разпознаване на език в Google, когато напишете една-единствена буква:

Джон Роуан, посланик на Ирландия: България се нуждае от обективен съд, ако иска инвеститори

Дрезден, 1945 На 14 януари 1943 г. в Казабланка (Мароко) започва срещата (конференцията) на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт, на британския премиер Уинстън Чърчил и на членовете на обединения комитет на началник-щабовете на САЩ и Великобритания. Срещата продължава до 24 януари.Съветският лидер Йосиф Сталин също е поканен на срещата, но не успява да присъства [...]

Дрезден, 1945 На 14 януари 1943 г. в Казабланка (Мароко) започва срещата (конференцията) на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт, на британския премиер Уинстън Чърчил и на членовете на обединения комитет на началник-щабовете на САЩ и Великобритания. Срещата продължава до 24 януари.Съветският лидер Йосиф Сталин също е поканен на срещата, но не успява да присъства [...]

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Решението на Европейския съд по правата на човека „Йорданова и други срещу България” е номинирано за най-добро решение на ЕСПЧ за 2012 г.

Ню Йорк е първият щат, приел по- строг режим за притежание на оръжие

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. Г. Всяка година в продължение на три десетилетия, по случай рождения ден на Тодор Живков, месец септември е бил време на „особена официална обществена и държавна тръпка на благоговеене”, но всъщност кулминацията на тези мистични изживявания са били месеците септември на годините 1961, 1971 и 1981 г., които са характерни с пищните си юбилейни банкети и тържествени събрания ...

Продукти:
1 1/2ч.ч. царевично брашно
1ч.ч. сирене
2 яйца
1ч.ч. кисело мляко
1ч.л. бакпулвер
щипка сол
щипка захар
1к.ч. олио
1с.л. краве масло
1к.ч. настърган Пармезан

Приготвяне:
Яйцата се чукват в купа и се разбиват заедно с щипка сол и захар. Към киселото мляко се добавя бакпулверът. Разбърква се докато шупне. Млечнта съставка се прибавя към яйчената. Объркват се докато се получи еднородна течна маса. Брашното се добавя на лъжици, като се редува лъжица брашно, струйка олио. Бърка се с дървена шпатула. Накрая се добавя натрошеното сирене. Соленият пай се обърква. Тавичка за печене се маже с краве масло. Изсипва се бърканото тесто. Пече се на умерена фурна, 40 минути. Накрая се поръсва с настърган Пармезан.

От днес започваме една поредица за осторвът, свързващ Европа и Америка – Исландия. От много време не бяхме ходили там, така че от днес Гергана ще ни показва красотите му. Приятно четене:

Исландия

Пролог.

Исландия

на изток по пътищата на Исландия –

Исландия е разположена по средата на Атлантическия разлом

В онези начални години на шистовия бум почти никой не искаше да чуе за проблемите, породени от този бум - например за нуждата от огромни водни количества за осъществяване на хидравличното разбиване, за крайно негативното въздействие върху климата на неконтролираните емисии на метан в атмосферата, за заплахата за грунтовите води поради неправилното циментиране и обшивка на газовите кладенци, за прекалено високото налягане в кладенците, за миграцията на газ от нови и изоставени кладенци, за неспособността на пречиствателните станции, занимаващи се с отпадните води, да се справят с производствената вода, за подземното инжектиране на отпадъчни води, за неправилния контрол на ерозията и седиментите и т.н., както и за нереалистичните прогнози относно доставките и цените, публикувани от добивните компании.

С 30 января по 3 февраля в Чикаго на сцене Шекспировского театра (Chicago Shakespeare Theater) пройдут гастроли Белорусского Свободного театра. Запрещенный на Родине коллектив покажет спектакль “Минск 2011. Письмо для Кэти Акер” в постановке Владимира Щербаня. Наша беседа с режиссером состоялась 21 декабря прошлого года. Мы общались по скайпу. В те дни в Минске проходили последние репетиции нового спектакля Свободного театра “Родные и близкие” по десяти рассказам белорусского драматурга Константина Стешика. В основе рассказов – истории, случившиеся с десятью странными персонажами, рожденными на белорусской земле. Режиссер спектакля Владимир Щербань репетировал с ...