Вече повече от 26 часа след края на "референдума" ЦИК не изнася официален резултат отностно избирателната активност. Това е и причината да се въздържам от коментар, докато това не се случи. Г. К.

В чужбина медиите днес написаха ( световни агенции, френският в.„Експрес” и т.н.), но българските икономисаха: натискът за съживяване на АЕЦ „Белене” е руски, обобщиха свободните от зависимости западни медии.

По повод на проруското гласуване на участниците в проваления ядрен референдум в България БНТ излъчи тази вечер възторжено потвърждение на определението за страната ни като троянски кон на Русия в Европа.

Този път говорител на стратегическия интерес беше не руският посланик в Брюксел Владимир Чижов ( формулирал това галопиращо определение на Кремъл по отношение на България в навечерието на присъединяването ни към ЕС), а говорителят на Росатом Сергей Новиков.

В кореспонденция от Москва Новиков беше показан в новините на държавната ни телевизия да тържествува не за друго, а именно, че е постигнат ( според него) пробив. За първи път след Фукушима един народ гласува в полза на ядрената енергетика, справедливо ( но само доколкото става дума не за народ, а за петата колона на Русия тук), възкликна Новиков.

Откровени са нашите неоколонизатори, не може да се отрече!

Тук се води някаква провинциална битка, някаква нова Плевенска епопея срещу турския враг, който си позволява да иска енергийна независимост от България, внасяйки традиционно ток от нас, като замисля да строи собствени ядрени мощности. Обаче дядо ни Иван не дава да се отклоняваме от по-важната тема: да пробиваме в Европа с твърдоглавието на мракобесния си оптимизъм, обратен на изригналия глобален песимизъм, характерен за настроенията в света относно бъдещето на ядрената енергетика, помръкнала след Фукушима. В полза на руския интерес!

По този повод, понеже се разгоря голям спор кой, защо и с какви последици е изгонил германския гигант RWE като стратегически инвеститор от тресавището „Белене”, ето какво ни съобщи същият Новиков по този повод чрез същата БНТ на
29.10.2009 в 11:52 :
Реакции от Москва по повод отказа на RWE от АЕЦ Белене

„Руската компания „Атомстройекспорт” продължава да работи според договора за атомната централа „Белене” и засега не смята да спира работа. Това коментираха за БНТ от пресслужбата на компанията, след като вчера германската РВЕ се отказа от участие в проекта. Русия продължава да се интересува от „Белене” и като потенциален инвеститор.
В държавната корпорация „Росатом” официално също не драматизират оттеглянето на РВЕ. Както коментира пред БНТ говорителят на корпорацията Сергей Новиков, шансовете за реализация на проекта не са намалели. Новиков потвърди интереса на Русия да инвестира в централата.”
Дотук е Новиков. Следва преразказ на онова, което от руското ядрено лоби са казали за БНТ в рамките на същия репортаж по:
„Впрочем, мнозина руски експерти смятат, че с оттеглянето на RWE именно Русия увеличава шансовете си да придобие дял в централата.”
Ясно ли е? Или да превеждам от руски имперски на български плебейски език?
Извинявам се на интелектуално обидените нашенци, но обяснявам все пак: факт е, че Русия си иска българския бутафорен пистолет, за да го опира до европейското чело за целите на кремълската руска рулетка. А българските, лоясали от подкупи „опълченци”, не само не могат да се изкачат саможертвено до Шипка в защита на България, но и позорно слизат на нивото на внушената им пропаганда за „евтиния ток” от скъпо платената, чужда на българските интереси кампания.
Ядрените шпори на руския интерес издайнически докараха до радостно цвилене обяздените българи. Друг е въпросът дали го разбират или го правят от мазохизъм, равнозначен на нихилизъм.

Share on Facebook

Apple току-що пусна нов ъпдейт на своята операционна система iOS 6.1 за iPhone, Ipad и IPod Touch устройства. Той е с няколко нови функции, включително допълнителна възможност за ползване на LTE, възможност за сваляне на отделни песни чрез iTunes Match и възможност за търсене чрез Siri на билети за кино и закупуването им от Fandango, но само за САЩ. Има отново възможност за сваляне на отделни песни от iCloud за регистрираните абонати на iTunes Match, възможност, която беше премахната в предишните версии.

Други промени са в Apple Passbook, Safari браузера, нов начин за контрол на музиката при заключен екран, и промяна в софтуера на Apple Maps. Поддръжка на допълнителни езици от Siri. Поддържа и нови мобилни устройства с до 128 GB като очакваният нов таблет iPad, за който вече писахме.

От Apple пускат и нови API та за разработчици. Ако имате и Apple TV можете да ползвате и възможностите на нов Bluetooth екранна клавиатура.

Apple iOS 6,1 е съвместим с iPhone 5, iPhone 4S, iPhone 4, iPhone 3GS, iPad (трето и четвърто поколение), iPad mini, iPad 2 and iPod touch (четвърто и пето поколение)

Можете да си свалите и инсталирате финалната версия чрез WiFi на своето устройство или от App Store℠ в iTunes.

 

D Young е в студиото, за да представи поредната си убийствена селекция, този път от съвременни соулфул бижута (под соулфул разбирай от нео соул през хип-хоп до афробийт). Винаги е удоволствие да споделя микрофона си с този човек (тук хората с по-мръсно подсъзнание да не се подсмихват), който можете да очаквате като специален гост в Soul For All през някой от следващите месеци.

Във втората част на предаването слушаме нови сингли на Susan Cadogan & The Crabs Corporation и Carlos Nino & Friends, както и последните албуми на Savages y Suefo - Worldstyle (2013, Agogo) и Seravince - Hear To See (2013, Moovmnt). Обръщаме специално внимание и на компилацията Soul Spectrum Records Vol. 1 (2013, Jazzman), която определено е любимата ми плоча, излязла до този момент през 2013.

Борисов е поискал оставката на Игнатов във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във Фонд "Научни изследвания" и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда.

Вяра е студентка по Право в Софийския университет и описва себе си като  "ужасен книгохолик - пристрастена съм към абсолютно всичко книжно". Казва ни, че обича да чета много, а напоследък и да пише за книги от време на време в своя блог. Затова и решихме да я попитаме "как четеш" в едноименната рубрика, която вече е допълнена и с още няколко любопитни въпроса.

Какво са книгите за теб?
Книгите са нещо любимо. Единственото любимо нещо, което не се е променило във времето за мен, за разлика от всички други хобита, които съм имала. Колкото и банално да звучи, те са един портал към всевъзможни други светове...

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
На прима виста, ще отговоря, че това е „Отива една жена при лекаря” на Рей Клуун. Книга, която започнах с цел да се приспя и накрая осъмнах с много използвани пакетчета носни кърпи. Тя ме накара да се замисля, че любовта не винаги бива показвана по начин, по който ни харесва, и второ, че не обръщаме достатъчно внимание на здравето си. Разбира се, показа ми също, че лошият край невинаги е толкова лош, колко ти изглежда. От друга гледна точка, има множество други книги, които са ми повлиявали по един или друг начин. Клише или не, целите ми юношески години бяха белязани от поредицата за Хари Потър. Разбира се има и много други. А и моето мнение е такова, че всяка книга, ни повлиява по един или друг начин.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не обичам да похапвам докато чета. Действа ми твърде разсейващо, но от време на време се случва да похапвам по някое и друго парче шоколад между страниците.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Категорично чай, независимо дали топъл или студен, в общия случаи. По изключение може и някоя друга чаша вино вечер.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ужасявам се само като си го помисля – тези моменти ги отбелязвам с листче между страниците, на което съм си отбелязала началото на пасажа/момента в книгата, но имам и изключение от правилото, ако става въпрос за учебници – там подчертавам лекичко с молив.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител, хартийка под ръка, карта за игра и други подходящи предмети. Останалите начини за мен са начини, по които се съсипва книгата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Като напоследък предпочитам повече художествената литература, ако изключим правната такава, която минава през ръцете ми, разбира се. Но като дете много обичах да чета различни енциклопедии, независимо от тяхната тематика.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете, въпреки че имам фетиш към книжното тяло.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да довършвам главата, но ми се е случвало и да спирам по средата. В такъв случай възможно най-скоро си я дочитам.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 
Определено, да. Просто възприемам, че не съм в подходящо настроение за дадената книга, което не пречи след известно време да й дам още един шанс.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги? 
Не съм попадала на подобен случай, но вероятно би могло книгата да се нареди сред любимите ми, което зависи и от други фактори.

Какво четеш в момента?
Последно започнах "Натюрмост с кълвач", ама е оставена на пауза, защото сесията безмилостно ме споходи и се наложи да чета разни неща от рода на Финансово право, Правна информатика и пр.

Коя е последната книга, която си купи?
"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни от една жена на Орлов мост. Отдавна исках да я прочета, а я намерих за ужасно смешна цена.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Аз съм от хората, който четат по много книги наведнъж. Опитвах се да не започвам нова книга, докато не завърша предишната, но просто не ми се получаваше. Накрая се примирих със съдбата си.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимо място нямам, но обикновено чета в леглото. А пък ако навън е мрачно и вали, а аз съм в леглото с книга в ръка, то това е моят рай.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 
Нямам предпочитания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Обикновено се старая да уцеля какво точно би допаднало на човека преди да препоръчам, но напоследък говоря много за "Жестокото присъствие на времето" на Дженифър Игън и "Виенски апартамент" на Радостина А. Ангелова.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
За съжаление, в библиотеката ми цари пълен хаос, с цел оптимизиране на пространството, а и за мен е важно да са подредени по начин, по който името им да се чете достатъчно лесно.

В Швейцария са знаели за Холокоста още през 1942 г.

За тези, които не знаят за какво става въпрос: узо (на гръцки: Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка. Консумира се охладена. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове (риба, калмари и др.). Може да се пие чиста или смесена с вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Подобна анасонова българска напитка е мастиката. (Източник: Wikipedia)

Узото се произвежда традиционно само в Гърция, затова и се смята за национална напитка на тази страна. Следите на узото се губят назад във вековете. Някои твърдят, че корените му са в древността. Други казват, че е продукт на по-новото време. Във всеки случай изглежда, че получава специалното си название в средата на 19 в. от разширената употреба на термина “Uso”, който означава “за употреба”. (Източник: Aristotelis)

Бащата на Биляна (моят уважаван тъст Данчо) много обича узо. А аз като един уважаващ тъста си зет не мога да не направя проучване за най-добрите марки узо… И кого да питам, питах гърците. Ето как те класираха най-доброто узо, по мнения от гръцки форуми и приятелчета там:

1. Plomari

Ouzo Plomari от Issidoros Arvanitis е абсолютният фаворит. Единственото узо с коркова тапа, Ouzo Plomari предлага фин баланс във вкуса – деликатен и все пак плътен. Issidoros Arvanitis създава Ouzo Plomari през 1894 г. Той открива начин да блендира ароматните семена и билки на Лесбос със световноизвестното анасоново семе от Лисвори – бленд, който не е доминиран, но и не доминира. Plomari винаги е бил регионът за производство на най-известните видове узо. Моряшкото селце Plomari е разположено на югоизточните брегове на гръцкия остров Лесбос. Ouzo Plomari има интензивен анасонов нос, но на вкус е лек и небрежен, с малко пикантен пипер в послевкуса.

2. Barbayanni

През 1860 г. Евстатиос Й. Барбаянис пристигнал на живописното пристанище на Пломари. Евстатиос Барбаянис донесъл със себе си опита и познанието за дистилационния процес от руския град Одеса и основал собствена дестилерия, в която започнал производството на първокласно узо. Днес в Пломари, Лесбос се намира модерната фабрика за производство на узо – собственост на семейство Барбаянис, където технологията работи в комбинация с историята и традицията. Семейство Барбаянис са запазили 150-годишната традиция за производство на узо, следвайки стъпките на Евстатиос Барбаянис и внимателно подбира висококачествени, натурални съставки за своето узо и обръща специално внимание на процеса не дестилация, все още изпълняван по стария, традиционен начин. Узо “Барбаяни” се предлага в два варианта – зелен (100% чист екстракт с алкохолно съдържание 42 % Vol.) и син (деликатен аромат на билки и алкохолно съдържание 46 % Vol.). Така и не можа да се определи еднозначно кое е по-доброто, няма как, ще трябва да се пробват и двете.

3. Pitsiladi

Ако си мислите, че No. 3 в класацията не е от Пломари, дълбоко се лъжете. Братята Панайотис и Янис идват от Пергам и създават дестилерия, където умело са комбинирали ароматите на смокини, грозде, боровинки и, разбира се, анасон. От 1957 г. насам в нея се произвежда само узо. При узо “Пицилади” маята се разрежда с вода и ако е необходимо, се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол. Намира се сравнително трудно в България.

4. Mitilini

За No. 4 в класацията оставаме на остров Лесбос, но не в Пломари, а в съседния пристанищен град Митилини, където се произвежда и едноименното узо. От 1889 г. собствениците на таверните по тесните улички на града, се опитвали да сътворят купаж в медни дестилатори от уникална комбинация между алкохол и анасонови етерични масла от най-добрите земи на острова. Прочутото узо от Митилини е споменато дори във филма “Зорба гъркът” (то продуктовото позициониране не е измислено от вчера, я!)

5. Mini

Узо “Мини” е също изключително популярно и слага точка в спора къде се прави най-доброто узо. Защото то също се прави на о. Лесбос, в гр. Митилини. Така петте най-добри марки узо се правят в радиус само 30-тина км. Само с 40% алкохолно съдържание, Mini се прави, като се комбинират 17 различни рецепти в едно. Използват се ароматни билки, а дестилацията се извършва в медни казани по един и същ начин от десетилетия.

6-10. Още няколко чудесни марки узо

Следващата петорка марки узо в никакъв случай не са по-лоши. Все пак всичко зависи от индивидуалния вкус и предпочитания. Няколко думи за всяко от тях:

• Agouridis – произвежда се в Патра от 1893 г., с добавени билкови аромати;
• Matis – произвежда се в Митилини от 1882 г., съдържа 20% гроздов дестилат, билки и има алкохолно съдържание 39% Vol., което го прави леко и пивко;
• Pilavas – прави се по тайна рецепта от 1940 г., отлежава в стоманени цистерни 3 месеца, след което придобива сладникав и уравновесен вкус;
• Aphrodite – узо “Афродита” е създаденo през 1962 г. и се произвежда от Барбаяни (виж No. 2). Тази специална селекция е по-силна (48% Vol.) и се стреми да обедини чисти съставки, анасон и редица други благовонни билки и семена. Оставя богато усещане за отлежал алкохол на небцето;
• Tetteris No. 5 – Опитът и знанията от четири поколения на семейството Тетерис, съчетани с търпение и грижи, щателно подбрани семена анасон резултират в чудесно узо със силен вкус и отличителен аромат – 46% Vol, произвежда се на остров Хиос.

11-20. Honourable mentions

Ако топ-10 не ви стига или пък случайно попаднете на някое от тези имена, също не се колебайте!

• Anabela
• Dimino
• Katsarou
• Kefi
• Mageia
• Psaropoula
• Rodini Emery
• Samara
• Tikelli
• Tsantali
• Veto

Надявам се, че статията ви е била полезна. Наздраве, т.е. ΣΤΗΝ ΥΓΕΙΑ ΜΑΣ!!!

Сподели тази публикация:

Мъж и жена са в леглото. Жената стига до оргазъм, после още веднъж. Мъжът продължава. Жената свършва трети, четвърти път, после още един път... На върха на блаженството тя пита: - Скъпи, какво става с теб днес? - Какво? О, извинявай, бях се замислил... Усмихни се, България! Учени доказаха кои професии карат мъжете да се замислят най-често при секс с любимата. Оказва се, че никак не е благоприятно да си половинка на бизнесмен, защото в главата му непрекъснато цъкат сметки и обороти, които изпиват силичките му. На второ място пък се нареждат полицаите, които явно също са доста обременени от професията си, а и желанието им да господстват през цялото време в кревата никак не се нрави на по-палавите жени. Затова в такива моменти най-лесно се обръща поглед към непознатите "приятели" в социалните мрежи. Находчиви изобретатели дори направиха приложение за смартфони, чрез което можете да разберете кой от "приятелите" ви във Фейсбук например иска да прави секс с вас. А след това да се...

Христо Монов е роден през 1958 г. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Руската академия на педагогически науки. От 1985 г. е преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Той е заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Членува в редица световни асоциации по психология. Христо Монов преживя и лична трагедия, след като през 2007 г. неговият 20-годишен син бе зверски убит от австралиеца Джок Полфрийман. Потърсихме мнението му за случващите се трагедии с някои български семейства напоследък. - Господин Монов, от какво напоследък боледуват някои български семейства, знаем какви трагедии се случиха в София и Пловдив, където бащите избиха жените и децата си, а в ловешкото село Дренов пък баща държеше под ключ четирите си деца изолирани от всичко? - Като заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето познавам случая в ловешкото село Дренов. Институциите са работили по него. Този случай е много...

Българските граждани загубиха 20 млн. лева от референдум, който беше с предизвестен резултат. Българският данъкоплатец плати 20 милиона, за да могат да си направят генералната репетиция преди изборите. От всички, имащи право на глас, се възползваха само 20-21%. Това означава, че 80% казаха „Не“ и не станаха част от този политически спектакъл на БСП. Именно тези 80% са показали, че българското правителство е взело правилното решение и са решили да не участват във фарса на БСП. С резултата от референдума се разбиват лъжите на БСП, че с проекта "Белене" ще се отворят нови работни места. Две графики подкрепят тезата против проекта за втората атомна централа - на проектите "Водно огледало" и "Цанков камък". Тези два проекта са показателни за начина, по който тройната коалиция сключва договори. Допитването се е оказало скъпа авантюра, а резултатите от него не са показателни за изборните нагласи няколко месеца преди парламентарния вот. Референдумът не беше "за" или "против" Бойко...

Ето какво ми попадна пред очичките напоследък : “2. Furthermore, through the Tender Offer, the Shareholders are given the opportunity to eventually become shareholders of the enlarged scheme having systemic presence in most of the Southeastern European countries and, as a result, to receive the benefits which NBG expects to derive from the merger by absorption of [...]

И какво от това?

Интериоризираният насилник в правото

Обявявайки днес финансовите си резултати телекома VIVACOM отчита над 182% увеличение в печалбата си за 2012 година до 20.3 млн. лв. Тези добри резултати, които сочат ръст в троен размер в сравнение с данните за 2011 г., са публикувани във финансовият отчет на компанията днес. Според телекома доброто развитие е резултат от оптимизирането на разходите и от по-доброто позициониране на портфолиото от продукти и услуги през 2012 година.

Според VIVACOM търсенето на услугите расте показателно, за което е и тенденцията за нарастване на броя на абонатите.

Приходите от мобилни услуги на VIVACOM бележат стабилен ръст от 7.8% на годишна база до 397.8 млн. лв., въпреки намалените цени за терминиране. За същия период клиентите нарастват с 16.8%, а потребителите на мобилен интернет се повишават със 71.6% за 2012 година спрямо 2011 г. Абонатите на ТВ услугите на оператора също се увеличават с над 84% за същия период. Тези резултати позволяват на компанията да компенсира спада в приходите от фиксирана телефония и води до понижение в общите приходи за 2012 г. само с 3.4% до 857.9 млн. лв.

VIVACOM продължава да реализира инвестиционната си програма фокусирана върху скоростен интернет през оптични технологии, развитие на мобилната мрежа и разширяването на портфейла от TV услуги, сочат от дружеството.

Снимка: VIVACOM

 

Съдебната система е безсилна пред изборните манипулации

Apple подготвят нов модел от четвърто поколение на популярния таблет iPad, който ще е със 128 GB RAM. Това съобщават от 9to5mac позовавайки се на неназован източник.

Не се съобщават много подробности за новият Apple iPad /четвъртo поколение / който ще е с Retina дисплей. Знае се, че това ще е модел с по-голяма оперативна памет 128 GB RAM. Досега моделите iPad бяха съответно с оперативна памет от 16, 32 и 64 GB RAM. Ще се предлага в два цвята черно и бяло и ще бъде в две версии на модела едната само с WiFi свързаност, както и версия на iPad с WiFi и клетъчна връзка.

За образователни институции ще се предлагат специални пакети от по 10 броя и от двата цвята. Цена на модела и кога точно ще се появи за продажба не се споменава. Споменава се единствено, че това може и да е модел предназначен за държавните институции, нещо, което от Apple са правили и преди и с други свои продукти, целящи да отговорят на специфичните изисквания, които имат Американските държавни институции.

Моделът ще поддържа новата версия на Apple iOS 6.1 която е вече достъпна за разработчици като бета. Apple iOS 6.1 ще поддържа и модели на Apple със 128 GB RAM, както и пуснатият наскоро нов iTunes 11.

Вече се появи информация в iLounge че най-вероятно нов iPad /5-то поколение J72/ с чисто нов дизайн ще бъде пуснат през есента, както и нов iPad mini с Retina дисплей (2-ро поколение J 85) който ще запази старият дизайн. Също през есента се очаква и пускането на нов модел iPhone 5S, който вероятно ще е с 13 мегапикселова камера от Sony.

 

Снимка: Apple

По информация от българското Външно министерство, в 5 ч. сутринта българско време е приключил изборният ден в последната секция зад граница – в Лос Анжелис. Общият брой на участвалите на референдума български граждани в Северна и Южна Америка е 361. Най-много са гласувалите в Торонто – 94. Решението „за" или „против" втора АЕЦ в България отива в Народното събрание, след като под 50%, но над 20% от имащите право на глас български граждани са упражнили правото си на глас на ядрения референдум вчера.

Управителят на Фонд “Научни изследвания“ Христо Петров е подал оставка след приключването на проверката на Инспектората на Министерския съвет относно последната конкурсна сесия. Това стана ясно днес след среща на учени с премиера Борисов и вицепремиера и министър на финансите Дянков.

Днес получих първия си чек от Google за рекламите в блога ! Това ще ми позволи да покрия част от разходите за хостване на блога. Благодаря ви за помощта !  

Image: Eye I by Thomas Tolkien on Flickr

По инициатива на Съвета на Европа, от 2007 насам на 28 януари се отбелязва Деня на защитата и неприкосновеността на личните (ни) данни, чиято главна цел е да подсеща нас, гражданите, да не забравяме колко много от

личната ни информация се събира и обработва

от различните по вид администратори на лични данни, защо това се прави и с какви права разполагаме в това отношение.

Днес редакторите на Нашият ден (сутрешния блок на програма Христо Ботев) по БНР бяха решили да отделят около 40 минути за темата и бяха поканили като събеседници моя милост заедно с председателя на КЗЛД Венета Шопова.

Застъпвах тезата, че задължението за внимателно отношение към личната информация е споделено между администраторите на лични данни и физическите лица, и че добър пример за това може да бъде абсолютно легитимният отказ на последните да позволяват копирането на личните им документи.

Когато пък на изпроводяк водещият поиска да дам

конкретна препоръка

на гражданите как да се възползват от правата си, обобщих че те

• трябва внимателно да четат договорните условия, по силата на които предоставят достъп до личните си данни;
• е добре да изискват информация от администраторите относно каква тяхна лична информация е предмет на обработване, както и да изискват корекцията на неточно обработената такава, и че
• разполагат включително с правото да искат заличаването на всякакви данни, когато те са събрани в надвишаващ необходимия за целта на обработването им обем.

Петър Волгин отдавна не е просто един от най-добрите журналисти у нас. Неговите издадени художествени опити в дългите жанрове много скоро ще достигнат двуцифрено число, за щастие, подкрепени със сериозен читателски интерес и достатъчно времево разстояние един от друг.

Сега Волгин е готов с новия си роман - „Радикална еврейска енциклопедия”, който се опитва да бъде амалгама от философия и белетристика. Сюжетът се движи около редактор в малко издателство за криминална литература, който съвместява професионалното си ежедневние с „тежестта” на еврейския си произход в свят на антисемитизъм и неонацизъм. 

Премиерата на романа е на 29 януари (вторник) в зала 7 на НДК от 18:00 ч., а официални домакини са Българското национално радио и издателство Изток-Запад.

Вижте ревю за „Радикална еврейска енциклопедия” в блога Книголандия.

Очертават се два сценария, познати от близкото ни минало.

Референдумът, в който бяха мобилизирани силите на миналото срещу бъдещето на България, макар и неуспешен, напълно успешно ни напомни, че могат да ни върнат там, откъдето започнахме т.н. преход. Ето ги симптомите.

Първи познат сценарий:

Докато всички бивши лагерници от съветския лагер в Европа отхвърлиха чрез избори комунистическите партии в началото на 90-те години, само в България преименуваната БКП се легитимира чрез рекрутирания за целта вот. Така стана и сега, когато се оказахме единствена страна в Европа ( и в света) в която носталгиците по комунизма с ядрено лице се поздравяват с ядрената си ( макар и само символична) победа.

Както преди 23 години с гласовете на малките населени места и на най-възрастната част от населението беше направен опит да се предопредели обърнатото с поглед назад бъдеще на младите, които не желаят комунизъм по формулата на Ленин ( ядрена)„електрификация плюс съветска власт”, така и сега се опитват да съберат подобен вот в полза на червеният реваншизъм на предстоящите избори.

Национализмът, който в България означава безрезервна преданост към всичко руско, пък ако ще то да е опасно радиоактивно в задния ни двор ( което буквално и неизбежно ще се случи със завръщането на родните ядрени отпадъци от Русия, решено вече от руската Дума) отново се прегърна откровено в един „симбиоз” с другарите по оръжие от наследницата на БКП. В началото на 90-те години, когато БСП разиграваше националистическата карта и създаде Общонародния комитет за защита на националните интереси ( ОКЗНИ), с говорител на организацията Георги Първанов, лайтмотивът беше: национализмът е последното убежище на комунизма. И сега е така, както виждаме от прегръдката на БСП с Атака и ВМРО.

Втори познат сценарий:

При толкова явни симптоми на регрес, да обърнем обаче внимание и на онова, което преболедувахме след треската и високата обществена температура със стачки, бунтове, неподчинения, демонстрация и дори чрез отхвърляне на цял един президент Младенов, отхвърлен от поста под граждански натиск заради една лъжа.

Потресът от загубата на изборите през лятото на 1990-та година катализира съпротивителните сили на българите, които загърбиха надеждата, че комунизмът си отива доброволно.

Радостта на победителите от лятото на 1990-та година беше кратка.

Лакмусът на демократичния превес в София, Пловдив и други големи градове се оказа сигурен предвестник за узряването на подобен вот на следващи гласувания в национален мащаб.

Националистите се разбягаха по разни партийки и мимикрираха- самият Георги Първанов напусна ОКЗНИ.

Кое от повторенията на тези два сценария ще надделее в сегашната ситуация, която по изброените показатели напомня на „филма”, който ни прожектираха преди повече от две десетилетия?

Предстои ни допитване дали да настъпваме повторно мотиката на буренясалото поле на носталгията по разровения с нея труп на комунистическото минало.

Ако не сме забравили за началото, за провалите и последвалите от тях успехи на демокрацийката ни, да си спомним и за една от символичните личности на онова време и нейното поетично-практично завещание.

Не се страхувам, че ме тъпчат. От стъпканата трева става пътека, казваше Блага Димитрова.

Share on Facebook

Пламен Асенов, специално за kafene.net

1. Искам да бъда гражданин от този вид, който харесва референдумите.

А-ха-а, от онзи вид граждани значи? – клатят глава в Пловдив.

И са прави да бъдат ехидни. Горката България, през последното столетие преживя четири референдума, кой от кой по-невъзможни за харесване като тема, въпрос, организация, смисъл, резултат и проч. Вчерашният не прави изключение. За народа загуба велика, както би се изразил Иванчо Йотата, ако можеше да говори. Или ако някой го чуваше какви ги дрънка на ползу роду.

Но, въпреки това, харесвам гражданите, които харесват референдумите, защото ме вдъхновяват, като ми наподобяват нещо познато.

Забелязал съм например, че ако двама такива граждани трябва да минат през една и съща врата, те непременно опитват да минат през нея едновременно. В резултат настъпва задръстване, онези зад тях се тъпчат един друг и недоволно подвикват отпред да се побърза. Но когато вратата се освободи, веднага други двама се натискат да минат едновременно през нея и купонът се разраства. Така я карат, докато цялото стадо не мине по реда си и не увисне на месарските ченгели. Забелязал съм също, че ако даден гражданин от този вид внезапно спре насред пътя, за да помисли, всички други чинно спират и мислят заедно с него. Или поне дават вид, сякаш мислят. Ако на въпросните граждани им се назначи водач, те го следват докрай, независимо дали е магаре или се казва Овчаров. И независимо дали ги води към пропаст, голям гьол в Белене или друго, още по-лошо място като Сибир. После, щом видят резултата от воденето, повечето се тюхкат, наричат водача си с лоши думи, а някои дори го псуват мръсно. Но после пак го следват, защото няма да следват себе си, я.

Не е ли вдъхновяващо?

2. Искам да бъда гражданин от този вид, който е благороден.

Не благороден в смисъла на благородник, защото няма аристокрация в страна като нашата, където всеки смята себе си равен на всеки друг не само пред олтара на закона, а и пред олтара на разума и таланта. Не, искам да съм благороден като благодетел – например да раздавам пари на вдовици и сираци.

Добре би било, ако можеш да зарадваш едновременно всички вдовици и сираци на всички мутри, бандити, тъпанари и наглеци, които тровят живота ни – напомнят ми в Пловдив.

Не мога, бе, хора. Нямам пари и следователно не съм от този вид граждани – само искам да бъда.

От този вид са всички мутри, бандити, тъпанари и наглеци, които тровят живота ни, но те пък не дават парите си на такива като мен, за да ги раздавам после аз на техните вдовици и сираци. С други думи – вирят нос като аристокрация и не ме смятат за равен пред олтара на парите.

3. Искам да бъда гражданин от този вид, който като водач на МПС кара джипа си напред-назад по тротоара, а после като пешеходец ругае общината, че не е поправила плочника пред дома му.

С нашите пари на данъкоплатци.

Още от малък харесвам тази форма на шизофренично /под/съзнание, което притежават някои хора. То никога не е раздвоено, защото никога не си дава сметка, че е раздвоено, иначе ще се побърка. То винаги е наясно със себе си и знае какво прави, когато прави нещо. Чак после забравя какво е направило и прави обратното със същата силна убеденост.

Но, повярвайте ми, още повече искам да бъда от онзи подвид на този вид граждани, при които общината дотичва веднага, щом ги чуе да ругаят и на бърза ръка, с нашите пари на данъкоплатци, поправя плочника пред дома им. Дали става така, защото те са били/се очаква да бъдат спонсори на кметската предизборна кампания, дали защото са архонти, зъболекари,  космонавти или красиви курви, дали поради някаква друга, за мен забулена в мистерия причина…..

Бъдете сигурни обаче, че въпреки тези си съкровени желания, в реалността бих могъл да съм и далеч по-скромен. Например, без чак толкова много кандърми бих се задоволил само с това да си джиткам напред-назад по тротоара с моя джип, платен с вашите пари на данъкоплатци.

Друг е въпросът, че сега всички в Пловдив, като прочетат това, ще се обадят да кажат – и аз искам джип да си джиткам, ако не те хванат с нашите…..техните таковата, де.

4. Искам да бъда гражданин от този вид, който вярва, че винаги казва истината, защото всички му вярват.

Сигурен съм, че ако притежавах подобна убеденост в способността си да творя истини, щях да стана политик. Или журналист. Изобщо нещо, с което подобаващо да осребря въпросното си ценно качество. Или поне нещо, което да използвам като щит срещу потискащото усещане, че светът се разпада, защото всички говорят или глупости, или откровени лъжи.

Истина е, че от вида граждани, които винаги казват истината, защото всички им вярват, сега в България има по-малко, отколкото преди, по времето на комунизма. Истина е също, че ако аз бях такъв гражданин, сега сам щях да си повярвам на това твърдение.

И как да не си повярваш, щом винаги казваш истината? – ще ме попитат в Пловдив, където винаги са готови да гледат сеира на някой идиот.

5. Искам да бъда гражданин от този вид, който знае всичко и винаги е готов да ти даде акъл.

Тук има нужда от пояснения. Първо, обикновено онзи, който знае всичко, в живота си е прочел около две книги, при това частично – телефонния указател и един „Таен варъчник за данъчни измами” с оръфани корици. Ако някой се съмнява, че по тази метода се постига нещо умно, в Пловдив ще му кажат, че който не чете има повече време да мисли, а именно мисленето е начинът да се поумнее. И това ако не ви звучи убедително, не знам кое тогава!

Второ, въпреки твърденията, че ако ти дават пари, трябва да ги взимаш, а ако ти дават акъл – да бягаш, то хората обикновено взимат каквото им падне, особено ако изглежда безплатно. Но защо трябва да раздаваш акъла си – ще пита някой аджамия в мисловните работи. Ами многото ум е като много електричество от ядрени централи – не можеш да си го струпаш на камари в склада за черни дни. Или май мисленето можеше…..обърках се вече.

Е, да, ако бях от онзи вид граждани, който знае всичко, сега щях да знам със сигурност дали ако трупаш ум върху ум, от това той става повече. И къде го складираш, за да го раздаваш на хората при нужда, както отдавна в Пловдив правят.

Забравете всички клишета, които сте чували за Елиф Шафак.

Забравете “Любов”.

Забравете и това, че тя е “женски писател”, “турски писател”, всеки етикет, който ви хрумва в момента.

И прочетете “Копелето на Истанбул”.

Защото в “Копелето на Истанбул” Шафак разкрива своята истинска дарба на добър разказвач, който успява да предизвика читателя не само да се потопи в няколко много лични силни истории, но и да преоткрие по един различен начин събитията и последствията от едно историческо събитие, което продължава да бъде проблематично и днес, почти 100 години след неговото физическо случване (Арменския геноцид в Турция през 1915 г.)

Не е случаен и фактът, че именно за този роман Елиф Шафак има повдигнато обвинение за обида към турската национална идентичност. В “Копелето на Истанбул” писателката е истински смела – в размаха на времето и пространството – от началото на ХХ век до наши дни, от Аризона и Сан Франциско до Истанбул, в болезнеността на темите, които засяга – арменския геноцид и сексизма в турското общество, и не на последно място, в преплитането на връзките в живота на героите.

Ключовите понятия за целия роман са паметта и забравата, които са основни двигатели на изборите на всички герои. Желанието да забравиш болката и грешките от миналото или желанието да се върнеш към него, търсейки себе си и стабилна опора за бъдещето. Тези два пътя обаче водят един към друг и събират туркинята Ася и арменката Армануш там, където преди много години се разделят пътищата на техните предци, само за да им докажат, че животът е толкова непредвидим и си играе с нас непрекъснато, дори понякога тази игра да е ужасяващо жестока и да води след себе си много болка и смърт.

Интересното обаче е, че тези истории за търсене на минало и бягството от него са разказани по начин, който напомня увлекателния стил на Лаура Ескивел, без да навлиза в полето на магическия реализъм, дори напротив. Но всеки малък детайл от живота на героите, храната като символ в техния живот, храната като ключ към връзките и развръзките (всяка глава носи името на съставките на ашурето, което приготвят семейство Казанджъ), ежедневните ритуали и "малки бягства" на всеки герой сякаш са път към разнищването на плетеницата от тайни, пръснати по целия свят.

Така и романът успява да ти влезе под кожата и едновременно да си под напрежение през цялото време, и въпреки че подозираш някои от “тайните” и връзките, едва в края на романа, когато те рухват, със сила пропорционална на натрупването им през няколко поколения, си даваш сметка за целия мащаб на историята. За последствията на изборите, които правим, за последствията на изборите, които често не зависят от нас.

Защото историята, зад своята институционалност и фактическа истинност, е сбор от много лични, често болезнени и премълчавани истории, които времето трудно заличава, въпреки желанието ни за забрава. А истината винаги намира път, нали?

Прочетете още ревютата за другите книги на Елиф Шафак - "Любов" и "Черно мляко". 

 

Продукти за 4 порции:
4к.ч. гроздови зърна
4 плочки сирене
4с.л. краве масло
8 тостерни филийки

Приготвяне:
Филийките се запичат в тостер или на скара. Още топли се мажат с краве масло. В порция се поднасят по две намазани тостерни филийки, плочка сирене и 1к.ч. гроздови зърна.

 Занимание свързано със Св. Валентин, но и не само:) Начин да накараме и момчетата да се включат в...

ВНИМАНИЕ: ТОЗИ ТЕКСТ СЪДЪРЖА ОБИДНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ КЪМ ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД И ИЗРАЗЯВА ЛИЧНАТА ПОЗИЦИЯ НА АВТОРА, БЕЗ ДА АНГАЖИРА НИКОГО С НЕЯ. АКО НЯКОЙ СМЯТА, ЧЕ ОБИДНИТЕ ЕПИТЕТИ ПО АДРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЩЕ ЗАСЕГНАТ И НЕГО, НЕКА НЕ ЧЕТЕ!!!

Днес е ден за национален траур. Вчера, някъде около 19:30-20:00 часа, след 22 години боледуване и агония умря изродената преждевременно българска демокрация. 78% от българите заявиха, че не се интересуват от своето бъдеще, от бъдещето на децата си и от бъдещето на страната си. 78% от българите заявиха че нямат глас и че нямат желание да го използват, дори когато това им се предоставя като възможност. 78% от българите заявиха, че не им пука, че им е все едно и т.н.

Майната ви 78%! Майната ви нерешителни, скапани плужеци! Вие сте безгръбначни мекотели, които знаят само да мрънкат и да се оплакват от държавата и политиците и от липсата на промяна! Е, промяна няма да има, защото за пореден път целокупния български народ се показа като гигантска миризлива вагина (за да използвам научния термин) и доказа, че не заслужава нито своята свобода, нито своето право на глас! Честито! Сега може пак да изпълзите във фекалните си ями, да се заровите в клоаката на своето ежедневие и да халюцинирате сред аромата на миризливия български делник…и така чак до изборите през юли, когато пак ще се жалвате че нямате глас и че няма избор измежду корумпирани политици и безалтернативни пътища!

Този референдум беше последния шанс на този жалък народец да покаже, че има воля ако не да промени настоящето си, то поне да покаже, че има някакво желание за бъдещето си! Таратанци!  Няма бъдеще за народ от неми глупаци! Няма бъдеще за безволеви мулета, които пасат повехналата трева на българската демокрация, отделят газове през всички дупки и смятат че по този начин нещо ще се промени!

Не е важно дали щяхте да гласувате с “да” или “не” вчера! Няма никакво значение – избора си е на всеки човек, според позицията му. Важно беше да се покаже, че поне 4 000 000 човека в тая скапана държава имат НЯКАВА позиция! Нанайси! 1 360 000 души от 6 800 000 имаха позиция….22% от населението на тази страна има някакво желание да се ангажира с нейното бъдеще и толкоз. Това са! Е, аз се гордея, че съм един от тези 12%! Гордея се, че казах “не” на нещо, в което не вярвам и гласа ми беше даден, вместо да се загуби сред всеобщото народно мълчание!

А сега, мили мои българи, след вчерашния ден, ви приканвам, да си затваряте шибаните усти! Никакво оплакване повече! Никакво жално скимтене! Сега ще траете и ще търпите! Юли ще мине и ще замине и пак ще търпите 4 години, а после още 4 и още 4 докато тая скапана черна дупка не се затрие най-после! Вие се самокастрирахте! Вече сте импотентни! А един импотентен народ няма право на нищо! За това мълчете и търпете…това е което сами си заслужихте! Ако някой малоумник се надява, че пак ще има референдум някога, може да иде и да се застреля още сега! Край с референдума! Вече никой политик не е длъжен да пита, понеже хората заявиха “Не ни пука, правете каквото искате!” И, о повярвайте ми, те ще правят каквото искат, а вие, драги мои, вие ще търпите…..

С IKEA винаги е лесно като детска игра.

Наистина е вдъхновяващо да стартираш деня си с такава творчека реклама като тази на IKEA Великобритания – Playin’ With My Friends, особено когато наред с позитивизма, който излъчва рекламата, се обединяват за игра малки и големи приятели, плюшен мечок, робот, маймунка, динозавър и куп други играчки. Просто няма как да не се влюбиш!

Рекламната агенция, с която си партнира IKEA, е Mother пише Adweek,  пост-продукция на The Moving Picture Company и режисирано от Dougal Wilson, Playin’ With My Friends изследва прозрението, че всички възрастни и деца се държат по-добре, когато седят около една и съща маса заедно. Рекламата е заснета през погледна на младо момиченце, а решенията на IKEA дават възможност на децата да готвят, да се хранят и да общуват с възрастните.

Кампанията включва телевизионни реклами, видео зад кулисите и сингъл на английската група Masters in France – Playing With My Friends, който можете да намерите в iTunes Store.

Ето и самата реклама:

http://www.youtube.com/watch?v=kPbDW_Y72Aw

снимки: IKEA

Новите предложения за 21 горещи и интересни новини от социалните медии през седмицата които може и да сте пропуснали.

10 предимства на Android пред iOS 

Вече не можем без мобилни устройства, а те пък без операционна систем, а най-популярните са Android OS и Apple iOS. Поне засега. Има и други и те също са претенденти за нашето внимание, а сред тях има и изгряващи звезди, които трябва да следим внимателно в бъдеще като Windows Phone 8, Firefox Mobile ОS, Chrome OS, Blackberry OS и други но засега лидерите на пазара са Apple iOS и Android.

Кои социални мрежи ни тласкат към offline активност? 

Много брандове все още не виждат ясно ползата от присъствието в социалните мрежи. А възможно ли е да грешат? Попаднахме на едно много интересно проучване направено от Avtiv Network за третото тримесечие на 2012 обхващащо: Facebook, LinkedIn, Twitter, Google+ и Pinterest. Целта, на което е да покаже ролята на социалните мрежи, като активатор за офлайн действия. Резултатите са интересни – 99% от анкетираните са извършили някакво действие в резултат от използването на социална мрежа. Двете платформи с най-голям дял фенове, предприели действие извън сайта след онлайн интеракция са Facebook и Pinterest съответно с 87% и 70%

MentorMate откри зала за развлечение и почивка на служителите си “Mentor Lounge” 

От MentorMate, компанията за специализирани софтуерни разработки обявиха най-новата екстра, която предлагат за служителите си: “MentorLounge”. Това е специална зала за почивка и забавления, която се простира на повече от 100 кв.м. и се намира на 6-ия етаж в офиса на бул. Александър Малинов 51, София.

Asus X402 и Asus X502 са обновените ноутбуци от Серията X

Напълно обновените ноутбуци от X серията на Asus X402 и X502 пристигат с подобрена производителност и на атрактивни ценови нива. По-тънки и с процесори до класа на Intel® Core™ i7, моделите имат всичко необходимо за работа и забавление. Те притежават елегантен дизайн и широка гама от цветови предложения, целяща да пасне на всеки вкус. Звуковата технология ASUS SonicMaster подобрява представянето на мултимедията, докато Smart Gesture осигурява точно и интуитивно управление. 

 

Безплатни разговори с Facebook за потребителите на iPhone в САЩ от днес 

Oт днес потребителите на Facebook ще могат да говорят безплатно чрез своя iPhone благодарение на Facebook приложението Facebook Messenger.

След като започнах да тестват тази възможност за безплатни VoIP разговори първо в Канада, ето че от днес Facebook започва тестове и в САЩ. Ползвайки инсталираното iphone приложение Facebook Messenger потребителя ще може да отвори съобщение с приятел, да натисне символа за набиране и да проведе безплатен разговор през wifi връзка.

LG подготвя и смартфони с Windows Phone 8 за 2013 година

Вече е ясно, че LG подготвя нов LG Nexus 5 който ще бъде представен на World Mobile Congress (MWC) 2013 през февруари в Барселона. Но ето че се появи и интересната новина, че LG подготвят да пуснат през 2013 година нови LG смартфони с операционна система Windows Phone 8.

 

 

Sony подготвя ултратънък таблет Xperia Tablet Z 

Sony подготвя нов мощен таблет Xperia Tablet Z. След като представи своя таблет Xperia Tablet S през август миналата година ето че през 2013 година може да видим и негов по-мощен наследник Sony Xperia Tablet Z. Sony, Xperia Tablet Z ще бъде ултра тънък само 6,9 мм, с висококачествен 10.1 инчов Full HD дисплей с резолюция 1920х1200 пиксела. Според слуховете публикувани в блога Xperia Info той ще бъде с мощният четириядрен процесор от Qualcomm, 1.5 Ghz Snapdragon с 2 GB RAM, 32 GB вградена памет, 8 МР основна камера и 2 МР предна. Очаква се да работи под Android 4.1 Jelly Bean. Батерията ще бъде с капацитет 6000 mAh. Разполага с Bluetooth, NFC, LTE.

Изтече информация за спецификациите на един от моделите BlackBerry

Не крия, че очаквам с голям интерес прераждането на RIM с BlackBerry 10. Те ще представят новото си поколение смартфони по-късно този месец, затова всяка информация покрай устройствата е силно желана. Още повече че канадската компания обещава малка революция в погледа си към технологиите. RIM ще представят – “безфизическоклавиатурния” BlackBerry 10 L-Series.

Ползвате ли българската търсачка: Napred.bg? 

В края на 2011 г. екип от български SEO специалисти в партньорство с хостинг компания ICN.BG реши да подходи към търсенето в интернет по принципно нов начин с твърдението, че Google има очевидни недостатъци откъм usability. Този екип стартира в началото на 2012 г. българска търсачка – Napred.bg.

Новата търсачка от Facebook е вече факт: Facebook Graph Search

Какво се случи на мистериозната Facebook конференция днес? Facebook Graph Search! Ето че настъпи дългоочакваната пресконференция на Facebook в Менло Парк, Калифорния, на която Марк Зукърбърг обяви най-новата и дългоочаквана възможност за търсене във Facebook, която се нарича Graph Search.

 

HP отново доказа своето лидерско място

C обяви, че Hewlett-Packard запазва първа позиция в доставките на персонални компютри в САЩ и в световен мащаб. Освен това анализът на IDC включва и ключовия сегмент на работните станции, което го превръща в най-всеобхватния анализ на пазара на персонални компютри.

 

 

Спечелете $25 000 с Intel Business Challenge!

Имате идея? Предизвикайте света! Джуниър Ачийвмънт България и Интел обявяват своето европейско бизнес предизвикателство към вас!

Intel Business Challenge е състезание за иновативни продукти, умни технологии, интерактивни уеб и мобилни приложения в сферите на здравеопазване, медицински устройства, енергетика и чисти технологии, хора и общество, информационни технологии, биотехнологии и нанотехнологии. 

Facebook са готови да ни разкрият света на знанието

Facebook са акумулирали ужасно много информация и я подреждат. Това се случва с т.нар. Общностни страници (Community pages), посветени на различни теми и собственост на цялата общност около тях. Такива са страниците за хобита и интереси, страни и езици, за актьори и музиканти, както и много други. Голяма част от основната информация на тези страници се базира на текстовете в Wikipedia.

 

TweetDeck с проблемни финансови отчети във Великобритания

Една от дъщерните компании на чуруликащата платформа Twitter, TweetDeck Ltd., може скоро да се раздели с офисите си на територията на Обединеното кралство.

 

 

 

 

Samsung се похвали с над 100 милиона Galaxy S и над 40 милиона Galaxy S III

Изключително успешната серия смартфони на Samsung Galaxy S продължава да утвърждава Samsung като лидер на пазара на смартфони. 

Според данни, публикувани от Samsung на официалната им страница във Flickr, компанията е постигнала рекорд в продажбите на смартфони от успешната серия Galaxy S, надхвърляйки 100 милиона бройки само за 2 години и 7 месеца от пускането на първия модел Galaxy S на пазара през май 2010 г.

Слабо търсене на iPhone 5 принуди Apple да намали поръчките за компоненти

Поради слабо търсене на iPhone 5, Apple намалява планираните поръчки на дисплеи и други компоненти за пуснатият наскоро смартфон.

Не се знае много какви са продажбите на iPhone 5 от пускането му досега като Apple не са публикували официални данни за периода, но ако се съди по намерението им да намалят планираните поръчки на дисплеи и компоненти за първото тримесечие на 2013 година може да означава, че или модела iPhone 5 не се търси така добре каквито са първоначалните очаквания на компанията или от Apple подготвят предстоящата премиера на наследник на iPhone 5.

Мобилното приложение Infozone.bg вече e в Google Play

Infozone.bg е уебуслуга и мобилно приложение, които предоставят разнообразна информация чрез мобилно и локално търсене по различни критерии. Акцентът е върху бърз и лесен достъп до полезна информация за услуги и продукти в България – само с няколко натискания върху сензорен дисплей на мобилно устройство.

Вижте кой победи при социалните мрежи през 2012 година

Въпросите, които си задаваха всички през годината, се свеждат до едно – коя социална мрежа е най-добрата. Нали така?

През изминалата година безспорен фаворит на потребителите в световен мащаб е социалната мрежа Facebook, следвана неуморно от Twitter, LinkedIn, Google+ и Pinterest. Но както се казва, няма “всичко в едно”, всяка от социалните мрежи има своите плюсове и минуси, а и с честите промени на функционалностите изборът в зависимост от целите се менеше. Битката между гигантите продължи през цялата 2012 година с пълна сила, а Nielsen Group публикуваха наскоро свое собствено проучване за това как се представиха социалните мрежи през 2012 година.

Google почете “Щастливеца” Алеко и Бай Ганьо с doodle

Навършиха се 150 години от рождението на Алеко Иваницов Константинов “Щастливеца”, автор на емблематичния “Бай Ганьо”. Верни на традицията си да създават интересни “Google doodles”, свързани с интересни локални събития и личности, Google почетоха 150-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов.

Google ни предпазва от грип

Google създадоха специална страница, на която показват в реално време полезна информация за грипа. Определени думи за търсене представляват добри индикатори за разпространението на грипа. Страницата съдържа графика за изследване на грипната активност по целия свят, като се използват обобщени данни от търсенето, за да се прогнозира почти в реално време текущото разпространение на грипа по света.

Слух за публично предлагане (IPO) на Twitter през 2013 г.

Популярната социална мрежа Twitter може да излезе на борсата с първично публично предлагане (IPO) на акции в края на 2013 година. Според проучване на известната анализаторска фирма Greencrest Capital има вероятност да видим Twitter като публично дружество през 2014 година.

Продължаваме с пътешествието на семейство Филкови в Перу. В първата част минахме транзит през Мадрид, после (вече в Перу) бяхме в Пискo и пустинята Паракас, бяхме вече на платото Наска, отидохме в Кузко, бяхме после в Писак, Олантайтамбо и Чинчиро, а за последно се качихме до Мачу Пикчу Днес отиваме на до най-високо разположеното езеро в света – Титикака Приятно четене:

Филкови пътуват: Перу

част седма

Титикака

Кристалният шанс да хванем автобуса за Пуно започва да помътнява лекичко при влизането ни в Кузко. Часът е около 9 вечерта, но градът е осветен и шумен като че е ден. Сетихме се, че е понеделникът на Страстната седмица преди католическия Великден. От тук нататък, до деня на тръгването ни към Европа, всяка вечер щяхме да се дивим на перуанските фиести. През тоя понеделнишки ден е имало шествие из града – статуята на Дева Мария от Катедралата /в която не влязохме – оная, дето входът ѝ беше 50 солес/ е обиколила града, носена от местните хора и от жители на околните селища в Андите. По това вечерно време и точно тая вечер, в която ние трябваше да сме особено експедитивни, се оказа, че улиците на града се просто блокирани от тълпи празнуващи хора. Онзи вкусен аромат на Лима, за който говорих в началото, сега беше добил чудовищни размери. Целият град се беше превърнал в едно вкусно блюдо – пържеха се меса, разливаше се чича /местна лека алкохолна напитка, подобна на бира, но много по-лека. 1 чаша чича струва 50 сентимос, а една бира – 4-5-6 солес, така че местните предпочитат да се наливат с чича – по-евтино е, а по мой вкус – и по-приятно. Чичата е 2 вида – жълта, направена от царевица, и розовееща или червена – със смес и от ягода/, деца мятат захарен памук, захаросани ябълки на клечка и шарени близалки те срещаха и мамеха на всеки ъгъл, пържени картофи и всякакъв вид храна буквално са покрили платното на улицата. Изобщо, изобилие от чревоугодничество в чест на христовото разпятие, се изливаше по улиците на Кузко, а и в цяло Перу. В чест на тия фиести познатите ни улици бяха затворени за движение и направо блокирани. У мен се загнезди мисълта, че може и да не успеем да хванем такси – първо защото улиците са затворени, и второ, защото в тоя празничен ден и местните хора отпускат кесиите и се возят като ‘бели хора’. 15-тинаминутното чакане на така добре познатото ни площадче на стълбите пред хостеиата ни най-накрая се увенча с успех. В 10 без 15 успешно се настанихме в първа класа в автобуса за Пуно. Дори по тази късна доба жегата е все така силна, или може би ние бяхме твърде запъхтени от бързането, така че вече поуспокоени и настанени на нашите места се поразсъблякохме и натъпкахме в поза, подходяща за нощен сън.

Автобусите и класовото разделение

Автобусът беше двуетажен. Първоначално тръгнах по стълбите нагоре – все пак към Назка сме пътували в страхотни условия и сме били именно горе. Очаквах и тук да е така. Едва показвайки главата си горе, още докато съм на стъпалата, аз съвсем искрено се потресох от това, което видях. Горе беше буквално натъпкано с местни хора. Всички са пре-мургави и във всяко свободно пространство около хората имаше купища, не кубици, денкове. Шарени и пъстри денкове, натъпкани със стърчащи от тях парцали, дрехи, деца и не знам още какво. Страшна работа! И ние явно щяхме да пътуваме в тая обстановка! Оказва се, че вторият етаж на автобуса беше обикновената категория на превозване.

Първа класа

се намираше в ляво от вратата и точно срещу стъпалата за втория етаж. Първата класа беше заградено пространство с места за около 10-тина човека; отново между седалките имаше достатъчно пространство, а също имаше и помощни подпори за краката. Пътуването започна да добива не-лош изглед, въпреки че зад нас се настани младо семейство с малко бебе. Филков се включва: Неясно защо човек от автобусната компания влезе с камера и направи няколко секунди запис на пътниците, като задържа фокус върху всяко лице!? Пак аз: Тръгнахме точно в 10 часа. След около час започнахме да се понамятаме с разсъблечените дрехи. Първо облякохме блузите, които сме съблекли, а съвсем скоро дори якетата не ни стигат. Автобусът се заизкачва и криволичи нагоре-надолу из Андите, за да стигнем до Пуно и езерото Титикака, намиращо се на 3 800 метра надморска височина. Изобщо не се бяхме досетили, че нощите в Андите са студени и вледеняващи. Стани ни ясно защо хората на 2-я етаж са омотани в пончота и ушанки – тия неща не са просто аксесоар. Дори и 2мата японски туристи, седнали до нас в първа класа, се бяха предвидливо снабдили с перуанско одеяло, явно купено от някой пазар. Ние бяхме единствените, които очевидно не бяхме използвали мозъците си по предназначение, и не само не бяхме си осигурили нещо за завиване, а дори не ни беше хрумнало да се навлечем с няколко ката дрехи. Автобусът, досещате се, не беше климатизиран или поне отоплението не беше пуснато, Т навън навярно беше паднала под 0 градуса, а вътре в автобуса надали беше повече от 10 градуса. Студ ви казвам, неописуем. А ние мислихме, че ще поспим - о, блажено невежество!

Пристигнахме в Пуно

по-рано, отколкото очаквахме. В 4 и половина вече бяхме извадили и навлекли всички възможни полари от куфарите. Синият цвят от бузите ни лека-полека се оттегли и започнахме мъничко да се постопляме. Решихме докато влезем в човешкия час на деня да поразпитаме за видовете автобуси до Арекипа – нали същия ден щяхме да продължим за там. На най-близкото гише за продажба на автобусни билети установихме, че има автобуси на всеки час и че цените на билетите до Арекипа са межди 17 и 30 солес. Опитаме се да разберем от продавача какви са триповете из езерото и колко време продължават, за да решим след това какъв билет да си купим, но човекът разбира се, не знаеше английски. Изведнъж продавачът се разкрещя ‘АДВЕНТОР, АДВЕНТОР’ и до нас се материализира дебел мургав чичка, който съвсем адекватно се включа по темата за тура из езерото със своята оферта. Шашнахме се, когато установихме, че това е туристически агент, който кибичи на автогарата в 4 и половина-5 сутринта! Тия хора явно не спяха. Или пък просто бяха тръгнали на нощен риболов за заблудени туристи. Както и да е – спазарихме се турът да ни струва 25 солес на човек /а първата цифра беше 30 солес/. Доволни бяхме от пазарлъка и до към 7 часа се отдадохме на пиенето на кафе. Вече на място в офиса на новия наш човек, намиращ в център на града, се договорихме той да ни купи и билетите за автобуса, като настояваме да вземе първа класа в малко по-така автобус – например Круз дел Сур; и той ни обещава да го направи. Обяснява ни къде има закусвалня, къде е центърът и казва малко преди 9 да се явим при него в офиса. До 9 се отдадохме на шляене, пиене на кафета, ядене на кроасани и местни тестени закуски /струват между 15 и 30 сентавос/, звънене по телефоните и писане на мейли. Към 9 тръгнахме с бус към брега на езерото. За

Титикака

мога да каже няколко детайлчета, колкото всеки да знае по нещичко: Езерото се намира на малко над 3,800 m надморска височина. Разположено е в падина между източните и западни части на Андите, така че на северозапад водите му стигат перуански брегове, а на югоизток стигат боливийските. Поради огромната си площ, на места високата планинска верига, която го заобикаля, остава зад хоризонта и имаме усещането, че езерото не е езеро, а море. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] От статии знам, че езерото е толкова високо, че местните жители са с различни физиологични данни (по-големи бели дробове, сърце и далак), отколкото хората, обитаващи по-ниска надморска височина. Първата ни среща с езерото беше ето такава:

    Първоначално реших, че лодките са изкарани на брега, но, заглеждайки се, установих, че ‘брегът’ се движи – оказа се, че цялата горна повърхност на езерото Титикака е покрита с някаква зеленикава блатиста растителност. Влизайки с лодка навътре установихме, че зелените боклуци са се разкарали и вече наоколо стърчат стебла на тотора – вид тръстика, която служи за храна на добитъка, за строителство на жилища, за строеж на острови /вж. по-долу/ и изящни плавателни съдове и за направа на сувенири. Гидът разказа, че тук, край бреговете на това езеро, някога е било първоначалото на инките. Обясни, че предстои да отидем на гости на индианци от племето урос, които живеят на изкуствено направени острови от тотора, плаващи /?всъщност не знам дали плават?/ в езерото. Предупреди ни да очакваме среща единствено с жени и малки деца, защото по това време на деня мъжете са или на работа в Пуно, или ловят риба, а по-отхвръкналите деца ходели на училище. След около 15-20 минути доближихме първите острови и гидът ни посочи сградите на училището и болницата – и двете се намират на острови, а не на сушата, както съм очаквала. Човекът изясни, че към момента не е ясно точно колко са островите, защото на всеки остров живеела общност от 10-15 семейства. И когато хората, обитаващи острова, станели твърде много за неговата площ, уросите просто разрязвали острова на две и така обособявали ново място за живеене. Струва ми се, че спомена брой около 45, но не съм сигурна в цифрата.   На първия остров, който посетихме, показаха

техниката на ‘строеж’ на острова

Тръстиката тотора, която растеше наоколо из езерото, се оказа растение с много здрава коренова система. Показаха ни, че под водата корените са яко заплетени един в друг. От тази плътна маса тръстика, за да направят своя остров, индианците трябва да изрежат малки ‘кубове’ с рамер 40 на 40 cm., като тръстиката, стърчаща над водата, се изрязва. Така именно корените стават основа на острова.

    В средата на тоя ‘куб’ се забива колче. И така, всеки куб се овързва към другия посредством въже, омотано около тия колчета. Върху тая основа именно се нарежда на дебел пласт отрязаната тръстика – оная, дето стърчи над водата.

    И отгоре вече се строяха къщите. Ето тук

        се вижда трион, подпрян на кубовете – с това нещо именно се разрязва островът, когато се пренасели. Интересно е там.

На всеки остров има множество къщички, дребни домашни животни –

кокошки, патки, та даже има и живарник – в центъра на острова има оставена дупка, в която се пуска жива риба -явно е за кльопане във време, в което ги мързи да я ловят от брега. Освен това, всяка общност има радио и поне 1 телевизор, захранвани от акумулатор или слънчеви батерии. Не са чак в индианската ера, останали. С Филков коментирахме, че вероятно перуанското правителство им дава някакви кинти, за да ги зариби да си останат по островите. Инак не виждахме смисъл да се живее в такава мизерия. Даже се шегувахме, че нищо чудно сутрин рано да нахлузват шаренките дрехи и всъщност да се окаже, че не живеят на островите, а работят там. От тук накупихме поредната доза сувенири, този път направени от тръстика. Ето малко нагледни снимки от островите и бита:

     

   

   

   

   

    Тук най-накрая успях да снимам и плитките на местните жени, завършващи с пискюли:

    и

   

На втория остров

вече тотално бяхме загубили интерес към лекцията на нашия гид и само се чудехме къде да полегнем и да си починем мъничко превид изтощителната и отвратителна нощ /която не искам никога повече да ми се случва/.

   

      Случайно хващам и няколко не-нагласени снимки и пози:

   

   

    В един момент думата ‘кондор’ и суетнята, настанала наоколо, ни накараха да се пораздвижим. Видяхме как един чичка-индианец на средна възраст се шмугна в една от тръстиковите къщички и изважда на слънце КОНДОР!!! Да, оказа се, че

насред езерото Титикака индианците уроси си отглеждаха като домашно животно – едногодишно кондорче

‘Малката’ птичка ни впечатли с размаха на ‘малките’ си криле – вероятно достигаха диаметър от 2-3 метра. А че беше малка по възраст птичка, то стана ясно от неуспешните й опити да прелети от едно колче до друго. Просто се разпляска с крила и нищо не успя да направи направи, милото малко лешоядно животинче. Разбрахме, че на ден малкото птиче яде по 2 кила месо сутрин и вечер. Навярно наистина държавата плащаше на уросите, за да отгледат кондора – друго обяснение лично аз не мога да дам за видяното от нас. Ето ви малко птиченце за разтуха:

 

   

   

      Турът приключи в 12:30 Използвахме времето до 2, за да натоварим още малко сувенири – малки детски пуловерчета и ушанчици, а също и разкошна зелена шаечна шапка, която силно искам да нося следващата зима. А, забравих да споделя колко реално струва трипът и билетите за автобуса: Трип – 10 солес на човек Билети до Арекипа – 17 солес Общо 27 солес на човек. А ние платихме х 55! Не че е скъпо, но очевидно местните търгаши-агенти считаха туристите за пълни идиоти. Не, че не се показахме като такива...   Очаквайте продължението Автор: Мая Филкова Снимки: авторът Други разкази свързани с Перу– на картата: [КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

На нова и удобна възможност ще се радват потребителите на Android – Google пусна опцията за синхронизация на пароли от персоналния компютър към Android устройството ви.

До момента се синхронизираха успешно bookmarks и друга разнообразна информация, но паролите бяха изключение.

След като кодът вече е официално добавен, очакваме да се появи наяве и функцията за Android Chrome Beta, позволяваща  на потребителите да се насладят на 3D графики и анимации и WebGL поддръжка, информира още TheNextWeb. Същата функция е достъпна от известно време и за използващите iOS. След преминаване на карантинния тестови период и феновете на Android ще могат да използват услугата на своя смартфон или таблет.

Снимка: Александра-Емили Кокова

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. Д. В България споменът за Симеон Втори се бе пробудил в края на 1989 и началото на 1990 г. и се проявяваше като елемент от романтичните представи за едно немного далечно и немного известно, но категорично различно минало, и на търсенето на стабилна опора за неясното бъдеще. В продължение на шест години, обаче, Негово Величество упорито отказваше на ...

Още от много малък обичам астрономията, а покрай нея и физиката. Дали защото звездите ме привличат с тяхната далечност и красота, или заради цялата Вселена, която Бог е създал, не знам. По-важното е, че и до ден днешен сърцето ми се вълнува, когато нощем погледна през прозореца към малките мъждукащи точици на небето. Една от последните смели теории, която разтърси света на физиката, беше струнната теория, с която учените се опитват да обяснят произхода на Вселената. В тази теория, освен трите измерения, които познаваме, съществуват поне още осем, с които ...