От сайта на Конституционния съд става ясно, че  е образувано конституционно дело № 6/2013 г. по искане на 57 народни представители от 41-ото Народно събрание за обявяване противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и международните договори, по които България е страна, на чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията:

Чл. 26.  Не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии лица, които са: [...]

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 59.(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са: [...]

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

=

Очевидно народните представители са въодушевени от Решение № 11 от 02.10.2012

По делото е определен за докладчик съдия Благовест Пунев.

В момента КС не работи.

От сайта на Конституционния съд става ясно, че  е образувано конституционно дело № 6/2013 г. по искане на 57 народни представители от 41-ото Народно събрание за обявяване противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и международните договори, по които България е страна, на чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията:

Чл. 26.  Не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии лица, които са: [...]

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 59.(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са: [...]

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

=

Очевидно народните представители са въодушевени от Решение № 11 от 02.10.2012

По делото е определен за докладчик съдия Благовест Пунев.

В момента КС не работи.

Ако при Харири имаме мистерия с подхвърлен труп, то в нашия случай имаме мистерия с останки на човек, който явно не е искал да умира. Човекът със сините очи (които междувременно се оказаха пъстри) и с най-многото противоречащи си фотороботи може и никога да не бъде идентифициран...

Днес в Официален вестник на ЕС:

Резолюция на Европейския парламент относно  широколентовия  достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж

Резолюцията е свързана с COM(2010)0472  Европейският широколентов достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж

Днес в Официален вестник на ЕС:

Резолюция на Европейския парламент относно  широколентовия  достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж

Резолюцията е свързана с COM(2010)0472  Европейският широколентов достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж

Днес в Официален вестник на ЕС -

Резолюция на Европейския парламент  относно всеобхватен подход за защита на личните данни в Европейския съюз

Резолюзията е свързана с COM(2010) 609 окончателен

Днес в Официален вестник на ЕС -

Резолюция на Европейския парламент  относно всеобхватен подход за защита на личните данни в Европейския съюз

Резолюзията е свързана с COM(2010) 609 окончателен

Сиводрешко и Бързобежко

В една гора сред буки стари
две зайчета - добри другари -
живели дружно и честито
и в дъжд, и в слънце на открито.
Под клонест бук спял Сиводрешко,
под млада шипка - Бързобежко.
За тях от всичко на земята
най-хубава била гората -
гората, дето са родени,
гората с клоните зелени,
с дъха на ягодите пресни
и с веселите птичи песни.

Но ето че дошла тъдява
лисица - хитра и лукава.
Пристъпвала безшумно, леко
и в тъмно виждала далеко.
Тя дупка скрита и дълбока
изровила си край потока.
Изтръпнали в гората всички,
замлъкнали щурци и птички
и бързокрила като вятър
разпръснала се новината:
- Пазете се, щом падне мрак!
- В гората се е вмъкнал враг!
- Какво да правим, Сиводрешко?
- Къде да идем, Бързобежко?
От всеки шум сега са плаша.

- И аз! Гората си е наша,
знам всяко долче и пътечка,
а някъде да шумне клечка
и сърчицето ми се свива...
Не, тъй не може, тъй не бива!
Сега, когато слънце грее,
по-малко ме е страх от нея.
Но вечер!... Ах, кажи ми, братко,
ще спим ли пак спокойно, сладко?

Чак в тъмно зайците решили,
че още утре с дружни сили,
в най-хубавия горски кът
къщурка ще си построят.
Подпорки ще намерят прави,
ще преплетат клонаци здрави,
да няма нежелани гости,
здрав прът вратата ще залости.
Па нека дебне, нека слуша
отвънка старата хитруша.
- Строежът почва утре... но...
ще спим ли тая нощ?... Дано.

Изгряла ясна месечинка
и всяка горска животинка
се спотаила в тъмнината.
Но всички тая нощ в гората
останали до късно будни.
И само два фенера чудни
блестели в клоните на бука:
на бухала очите. Тука
като същински часовой
на пост в нощта останал той.
Най-после светнала зорницата.

На лов не ходила лисицата.
Сред шипковите храсти скрита
запяла птичка гласовита.
Подскочил Бързобежко: "Ах,
дали таз сутрин се успах?
А днес започваме строежа!...
Не, още е росата свежа!
И как е хубаво в зори -
едно, две, три, едно, две, три -
гимнастика да се направи.
Сега бегом! Живот и здраве,
довечера ще е готова
и нашата къщурка нова!"

- Ще почваме ли? Съмна вече! -
извикал още отдалече
засмян и весел Бързобежко.
Приятелят му Сиводрешко, о
грян от първите лъчи,
разтъркал сънено очи.
- Дойде ли? Ех, че си припрян!
Я чуй - съседът ми Мецан
пухти и хърка тъй, че аз
не съм поспал дори и час,
все буден съм лежал нощес!
Да почнем утре вместо днес!

Отново румена зора
огряла старата гора.
И Бързобежко втори път
дошъл къщурка да строят.
Но Сиводрешко рекъл пак:
- Не мога днес! Ей в този крак
ми влезе трънче и боли
като че има сто игли!
Повярвай, иде ми да плача.
Да дирим доктора - Кълвача, -
че млад съм и не ми се мре.
Строежът утре. - Е, добре!

И пъргавият Бързобежко
за трети път при Сиводрешко
дошъл с любезната покана
да почнат работа от рано.
А Сиводрешко пак не става.
- Виж - рекъл, - облак се задава
и нищо чудно изведнъж
да рукне над гората дъжд.
А в дъжд не ходи Кума Лиса.
Затуй спокойно прибери се,
легни си в мекичката шума.
Ще почнем утре - честна дума!

Дошъл очакваният ден.
Но Бързобежко спрял смутен,
полазили го хладни тръпки:
видял наблизо пресни стъпки,
усетил лоша миризма.
Разбрал - била е тук сама
наскоро хитрата лисица!...
И паднала една сълзица
по бузката на Бързобежко.
Навел уши, въздъхнал тежко:
- Ах, братко мой, останах сам,
изяла те е Лиса, знам...
- Хей, тук съм, тук съм, стига плака! -
извикал някой от шумака.

Проскубан, с дрешка изподрана
от злите нокти на Лисана
и с нос, червен като черешка,
след миг изскочил Сиводрешко!
- Е, утре ще строим, нали -
пък ако ще и да вали! -
замолил Бързобежко пак.
А Сиводрешко викнал: - Как?
От "утре", братко, полза няма -
днес почваме строежа двама!

Намерили си здрави клони
и остри трънчета-пирони,
събрали камъчета чисти,
донесли папратови листи
и зайчетата с дружни сили
къщурка чудна построили -
къщурка с покрив и вратичка,
посред гората сам-самичка.

А щом се мръкнало навън,
вратичката подпрели с пън,
мъх зайчетата си постлали,
прегърнали се и заспали.

А Лиса - гладна и сърдита -
излязла в тъмното да скита.
Върви и мисли: "По погрешка
изпуснах снощи Сиводрешко,
но тази вечер ще го хвана!"

И до къщурката Лисана
по прясна заешка следа
дошла безшумно. Но беда!
Ни дупка има, ни пролука,
как да се вмъкне Лиса тука?
Сумтяла, близала мустак
и гладна си отишла пак.

Лисана хукнала наслуки
през три бърда, през десет чуки
на лов не тръгнала в гората
до днес кумата опашата.
Но там, сред ягодите пресни,
там, дето птички пеят песни,
все още като костенурка
се гуши заешка къщурка.
Там гости - разни животинки
и бръмбарчета, и калинки -
са винаги добре дошли:
на завет - в дъжд и бури зли,
на сладки приказки - през май,
в студа - на чашка горски чай.

източник

Вечер кучето й го чакаше на входната врата. Името му беше Дъжд, стъпките му приличаха на дъждовни капки, които се разбиват върху прозореца след полунощ. Франсоа мислеше, че остава тук заради него, ако си отидеше, Дъжд щеше да умре от глад. Ана забравяше да го храни, не го къпеше, защото оставаше по цял ден, заровила нос в преводите си, а в книгите й, които превеждаше на френски, непрекъснато бликаха езера от голяма любов, страст и омраза. Вкъщи нямаше храна, тя стоеше на компютъра като прилеп, с разрошена страшна коса, с речници, разхвърляни под масата, на пода, до компютъра, Дъжд лежеше някъде в ъгъла върху дрипава възглавница. Тя ругаеше дългите изречения, пиеше – от едното шише мляко, от другото - тъмна бира, от която погледът й светеше като на болен човек, а компютърът я подхвърляше в светлината си.

Дългото отлагане приключи: България призна връзката на ливанската шиитска организация Хизбуллаn като отговорна за атентата в Бургас.

Хронологията на отрицанието, последвана от краткото признание, е многословна. В основата на „контрааргументите” срещу съпричастност на Хизбулла ( ако пренебрегнем всякакви антисемитски, антиамерикански, антизападни и други подобни „съображения”) стояха два явни и един спотаен ( но по-важен) въпрос.

На първо място оспорващите ролята на Хизбуллах в терористичния акт изтъкваха, че не можело това да бъде толкова ясно на Израел буквално минути, а дни по-късно също на САЩ и Великобритания. Щом на нас не ни било ясно, значи и за тях било едва ли не било немислимо да си го помислят толкова бързо.

Вторият и още по-нелеп „аргумент” беше, че това не било типично за Хизбуллах, защото…така казват от Хизбуллах.Те никога не поемали вината за терористични операции и в този случай също не си признали, поради което нямало как да са виновни.

На първия въпрос, ако оставим настрана лошия навик да съдим по лошите си навици и практики ( явно добре пресметнати от терористите), отговорът е, че три от най-добре осведомените, особено по отношение на Близкия изток, специални служби, едва ли приказват празни приказки. А претенциите към тях за доказателствата са доста наивни: коя шпионска централа ще си разкрие източниците и ще ги застраши?

На втория въпрос вече съм отговарял лично и от личен опит: когато през октомври 1983 г. пред очите ми беше взривен щабът на американските пехотинци и главната квартира на френските парашутисти в Бейрут, никой не се усъмни в ръката на Хизбуллах. Нищо, че проиранската групировка никога не си призна официално, празнувайки бурно победата в южните предградия на ливанската столица. Доказателството, че американците и французите нямаха абсолютно никакви съмнения, беше фактът, че едните откриха огън с корабната си артилерия, а другите пратиха своите „Миражи” срещу базите на Хизбуллах в долината Бекаа в Ливан.

Колкото до спотаената причина България да прави възможното да са отскубне от признанието за ролята на точно тази групировка в атентата на летище Сарафово, тя е настина разбираема: не ни се иска да се месим в големите международни борби. Обаче сме намесени. И беше време да поемем отговорнfст за собствената си сигурност, макар и тя да бъде потенциално застрашена в бъдеще от евентуален терористичен реваншизъм по този повод.

Ако не искаме да сме част от онзи свят, където толкова много искахме да ни приемат, можем да си тръгнем. Ако ли не, трябва да носим раницата с негативите заедно с куфарите на пътници с логото на луксозния клуб НАТО и ЕС.

Share on Facebook

Днес, 5 февруари 2013 – Международния ден на безопасния Интернет – деца, родители, учители, представители на бизнеса и ИТ сектора, се събраха в Прес Клуба на БТА, за да дискутират на тема „Права и отговорност в Интернет“.  Кръглата маса е част от информационната кампания „Сърфирам безопасно“ на Фондация БГ сайт, организирана с партньорството на Национален съвет за безопасен Интернет, IAB България и Alpha Bank.

Жюстин Томс, председател на Фондация БГ сайт изрази своето виждане, че ключовата дума за безопасния Интернет за децата е доверието между тях и родителите им. Мария Дуковска, главен редактор на Az-Jenata.bg  сподели „Спокойна съм, че ако синът ми следва правилата на кампанията „Сърфирай безопасно“ и споделя с мен какво му харесва и какво не в Интернет – това е основната превенция“.  Георги Апостолов, координатор на Националния център по безопасен Интернет, анонсира първия по рода ТийНЕТ Парламент, посветен на международния Ден за безопасен интернет, който се провежда днес следобед в Народното събрание. Десет делегати, избрани с гласуване във Фейсбук и още 100 ученика от 6 средни училища ще дискутират и ще приемат Харта за онлайн правата и отговорностите на младите хора в България.
Сред основните панелисти на кръглата маса бяха още Мирена Атанасова от Alphabank и Михаил Стефанов от Кампания А21, която се занимава с превенция трафика на хора.

Участващите в кръглата маса ученици от 3 клас от 26 СОУ, техните учители, родители и представители на граждански организации в две работни групи дефинираха 12 права и 8  отговорности.

Самуил от 26 СОУ прочете Правата:

1. Имам право да играя игри
2. Имам право да слушам музика
3. Имам  право да разглеждам снимки
4. Имам право да създавам свои папки
5. Имам право да пазарувам онлайн
6. Имам право да търся информация
7. Имам право да разговарям с приятели
8. Имам право да подкрепям други познати хора.
9. Имам право да уча близките.
10. Имам право да поискам помощ.
11. Имам право да гледаме телевизия.
12. Имам право да ползвам други медии.

Отговорностите прочете Нико от 26 СОУ:

1. Да не давам лична информация в Интернет
2. Наша отговорност заедно с родителите е да определяме колко време да прекарвам в Интернет
3. Споделена отговорност с родителите е да търсим достоверна информация в Интернет
4. Заедно с родителите сме отговорни кои сайтове в Интернет да използваме.
5. Да не даваме паролите си.
6. Да се държим добре в Интернет, да се уважаваме.
7. Когато имаме проблем или нещо ни впечатли в Интернет да споделим с родителите си.
8. Да пазим личната информация на близките и родителите си.

Инициативата продължава през целия месец с открити уроци в няколко училища в София, Варна (15 февруари) и Пловдив (22 февруари), с прожектиране на филма „Сърфирам безопасно“ и отворена дискусия с учениците. Всяко от децата, участвали в откритите уроци ще получи и книжката „Сърфирам безопасно“.

За кампанията „Сърфирам безопасно“

За 5-та поредна година Фондация БГ сайт организира образователната кампания “Сърфирам безопасно”. Целта й е да акцентира на превенцията на децата на възраст между 6 и 12 годишна възраст от рисковете и опастностите, които крие Интернет пространството и да привлече все повече отговорни родители и учители, които да се грижат за нейното прилагане.
Медийни партньори на „Сърфирам безопасно – февруари 2013“ са SocialEvo.net, Инвестор БГ, Kaldata.bg, списание .net.

 

Новата карта пристига с два графични ускорителя HD 7970 GHz Edition, 6GB GDDR5 и комбинация между водно и въздушно охлаждане

 

ASUS ROG представи най-бързата и мощна видео карта в лимитирана серия, наречена ARES II. Тя разполага с два графични ускорителя HD 7970 GHz Edition и 6GB GDDR5 памет, които осигуряват плавен гейминг, а изключително ефективното разсейване на топлината става благодарение на новата хибридна термична архитектура, включваща водно и въздушно охлаждане. ARES II се побира в пространство от само 2 слота височина и е снабдена с технологиите ASUS DIGI+ VRM и Super Alloy Power за по-голяма стабилност и дълъг живот, докато ROG Edition GPU Tweak дава улеснен достъп до функциите за овърклок и тунинг, добавяйки допълнителна мощност на ARES II.

 

Продължение на завета на ARES като колекционерски хардуер за ентусиасти

Стартирала през лятото на 2010 г., серията ROG ARES веднага се превърна в стандарт за графична мощност и търсен продукт от хардуерните ентусиасти и колекционери. ARES II също дебютира в лимитирана серия със само 1000 бройки и пристига в специална ROG кутия и гравиран сериен номер, което допълва колекционерската й стойност.

 

Ненадминати възможности за гейминг

Двата графични ускорителя осигуряват на ARES II титлата за най-бърза видео карта на пазара. Нейните 6GB GDDR5 памет означават висок framerate при всяка съществуваща игра или предстояща да излезе в близкото бъдеще. ARES II представлява върха на 28-нанометровото поколение от гледна точка на графичната обработка и с лекота може да поеме натоварването на всяка игра, без да изпитва затруднения. Голямата оперативна памет пък е от полза при резолюции над 1080p, като WQHD или 2560 x 1440 и 2560 x 1600.

 

Ново хибридно охлаждане максимизира производителността

ARES II пристига с нова охлаждаща система, включваща водно и въздушно извеждане на топлината. Хибридният дизайн предлага 120-милиметров фан блок, който лесно пасва на различни PC кутии. Вентилаторът охлажда затворената водна система посредством тръба, която обхваща и двата графични ускорителя. Самата карта има 80-милиметров защитен от прах вентилатор, който доставя допълнително охлаждане на компонентите, свързани с паметта и захранването, и предпазва от натрупване на прахови частици. Новият дизайн осигурява стабилност дори при максимално натоварване и до 31∘C по-ниска работна температура при 13% по-добро представяне спрямо референтната GTX 690. Хибридното охлаждане спестява на потребителите нуждата от закупуването и инсталирането на допълнителен хардуер, което може да се окаже скъпо и рисковано начинание. ARES II се побира в пространство от 2 слота височина, правейки я достъпна за повечето кутии на пазара. Освен това тънката й конструкция оставя още един свободен слот на дънната платка.

 

DIGI+ VRM, Super Alloy Power и GPU Tweak затвърждават графичната мощ

Изключителната технология на ASUS за дигитално регулиране на напрежението DIGI + VRM предоставя по-прецизно подаване на мощност към картата за по-голяма стабилност и възможност за овърклок. 20-фазната Super Alloy Power архитектура, състояща се от изключително здрави кондензатори, дросели с бетонена сърцевина и MOSFET транзистори, е специално проектирана да издържи на големи натоварвания и висока температура. Тези подобрения увеличават стабилността на ARES II и удължават живота й до 2.5 пъти спрямо референтните карти като HD 7970 или GTX 690.

 

Потребителите могат да променят параметрите на картата, включително скоростта на ядрото и паметта, работата на вентилатора и волтажа, използвайки ROG Edition GPU Tweak екстрата с нейния лесен за управление интерфейс. Чрез него могат да бъдат нагласяни различни профили на работа за различните игри и приложения, докато GPU Tweak работи също като мониторинг програма за диагностика на температурата и нивото на електрическа консумация на ARES II.

Снимка: Asus

При стартът на ракетата носител 'Зенит-3SL' със спътника 'Интелсат-27' от морката платформа са възникнали проблеми и секунди след стартът ракетата заедно със спътника са паднали в океана.

Нарушаване на неприкосновеността на личната кореспонденция. Това словосъчетание изникна в съзнанието ми, когато разбрах, че журналисти предлагат на деца да споделят с родителите си паролите на онлайн профилите си. Поводът е бил тазгодишната информационна кампания за безопасна употреба на интернет. Това, видите ли, било за доброто на малчуганите и по този начин можело да се изгради доверие между възрастните и подрастващите. Смея да твърдя, и то от личен опит, че прекомерният контрол от страна на родителите по отношение на контактите на младежите е крайно нездравословен и дори може да отчужди детето или тийнейджъра от възрастните. Да не говорим, че неприкосновеността на личната кореспонденция е гарантирана от Конституцията на България. Друг е въпросът, че родителите имат притеснения по отношение на това, че хлапетата могат да станат жертва на педофили или да се сблъскат със сцени на екстремно насилие. Въпреки опасенията на възрастните се оказва, че основният проблем, с който...

Валери Борисов, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и секретар на Съвета за административна реформа, съобщи по време на Десетото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Административен капацитет”, че започва работа по изграждане на система за електронно идентифициране на българските граждани. Гражданите, които откажат да бъдат микро чипирани, няма да имат достъп до редица услуги или ще бъде затруднено ползването на същите от тях.

Начинаещ метеоролог получил ценен съвет от старшите в занаята - разяснили му как да свали момиче с професията си: - За да се запознаеш с момиче, трябва да се приближиш, непринудено да поговориш за времето и след това да се представиш. Веднъж, докато се разхождал в парка, младият метеоролог с обещаващо бъдеще в телевизията се загледал по русокоса девойка, която разхождала болонката си. Приближил се младежът, изритал кучето с всичка сила и казал: - Ниско лети. На дъжд ще да е. Между другото разрешете да се представя... Усмихни се, България! Не се знае времето ли полудя или метеоролозите. В началото на Малък Сечко навън пече като за първа пролет. И докато в България дърветата аха да се раззеленят, в Москва не могат да се отскубнат от адско задръстване, предизвикано от обилни снегонавявания през последните дни - задръстването е достигнало няколко хиляди километра! Но за това българските учени от академията на науките си имат кратко обяснение, доказано по логичен път - на всеки...

Проф. д-р Атанас Тасев е роден през 1945 г. в Свиленград. Завършил е „Автоматика и телемеханика“ в Киевския политехнически институт. Професор по кибернетика и информатика, финансов анализатор в преговорите между „Булгаргаз“ и „Газпром“ и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти – АЕЦ "Белене" и ТЕЦ „Марица-изток" 1, 2, 3. Член на консултативния съвет към МС по проекта АЕЦ "Белене“. - Проф. Тасев, като енергиен експерт смятате ли, че топлинните счетоводители трябва да съществуват в сегашния си вид? - Този въпрос е много интересен. Някъде след 2000 година по времето на Иван Шиляшки (б.а. - по онова време шеф на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси) бяха създадени тези структури. Забележете, през 2017 г. ще се честват две събития – сто години от ВОСР и 100 години от създаването на система за дялово разпределение в Кралство Дания. Ето че тази система може и съществува ефективно. Но у нас тя е нещо като илюстрация за бавна...

Проф. д-р Атанас Тасев е роден през 1945 г. в Свиленград. Завършил е „Автоматика и телемеханика“ в Киевския политехнически институт. Професор по кибернетика и информатика, финансов анализатор в преговорите между „Булгаргаз“ и „Газпром“ и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти – АЕЦ "Белене" и ТЕЦ „Марица-изток" 1, 2, 3. Член на консултативния съвет към МС по проекта АЕЦ "Белене“. - Проф. Тасев, като енергиен експерт смятате ли, че топлинните счетоводители трябва да съществуват в сегашния си вид? - Този въпрос е много интересен. Някъде след 2000 година по времето на Иван Шиляшки (б.а. - по онова време шеф на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси) бяха създадени тези структури. Забележете, през 2017 г. ще се честват две събития – сто години от ВОСР и 100 години от създаването на система за дялово разпределение в Кралство Дания. Ето че тази система може и съществува ефективно. Но у нас тя е нещо като илюстрация за бавна...

Започват проверки на ключови съдилища и забавени дела

Задавали ли сте си въпроса за какво щяхте да използвате милиардите си, ако бяхте основател на технологична компания и разполагахте с огромни средства? Най-вероятно щяхте да си купите къща, скъпи коли, но пак щяха да ви останат много пари и може би щеше да ви хрумне някоя ексцентрична идея, за да се „разтоварите” от част от тях? Ето някои от нещата, за които харчат сериозни суми някои от най-известните милиардери в технологичния сектор: Лари Елисън: Борба със стареенето Основателят на Oracle харчи пари за състезания с яхти, за скъпи имоти в Малибу и дори си купи остров на Хаваите. Най-големият му филантропски проект обаче е свързан с медицината и по-специално болести, свързани със стареенето. Той има фондация, наречена Ellison Medical Foundation, и досега e вложил около 1 млрд. долара в нея. Бил Гейтс: Високотехнологични тоалетни Чрез фондацията си Bill and Melinda Gates Foundation основателят на Microsoft е подкрепял най-различни каузи, свързани със здравеопазване,...

3,8 млн. щатски долара за 30 секунди. Такава беше стойността на рекламния клип по време на провелото се през изминалия уикенд 47-о издание на Супер Боул. Честно казано, дори не ми се иска да ви занимавам с това колко милиона кенчета бира и кутии с пици са били поръчани преди, по време и след най-доходоносното спортно събитие за годината. По-важното ми се струва е, че легендарен играч като Рей Люиз се пенсионира, завоювайки трофея "Винс Ломбарди" за втори път в своята славна кариера. В случая обаче акцентът не е върху резултатите на терена, а в тези на излъчваните по приемниците спотове, подтикващи към купуване. Говоря за родните такива, а не за американските - на тях има кой да им бере гайлето. След масовата истерия по откровената простотия, промотираща някакъв млечен деликатес, станахме свидетели как едно видео с комерсиална цел може да има определено негативно въздействие върху обществото или поне сред дадени негови членове. Естествено, визирам пловдивският катаджия, който...

Билети за вагоните на смъртта

Какво каза Еврокомисията за България в устния си доклад

ВСС ще опровергава НПО за кадровата си политика и отказа от бюджетна реформа

Българските деца между 9 и 16 години са на 2-ро място в Европа след шведските, по продължителност на ежедневно ползване на интернет, сочи изследване. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Георги Апостолов, координатор на Национален център за безопасен интернет. „Изследването „Децата на ЕС онлайн III” показва, че не трябва да се ограничава ползването на интернет и България е един сериозен пример в това отношение. Българските деца са на едно от първите места по основни базови умения за защита в онлайн среда."

И тази година София ще продължи да бъде център на растежа и вече има особен статут в икономиката, каза Прохаски. Той допълни, че без целенасочена държавна политика към изоставащите райони през следващите няколко години не би могло да се очаква балансирано икономическо развитие на страната.

Та за Нешка и Бианка. Доста време Бианчето бе предмет на възхищението на хората от своето поколение. Това ангелски красиво дете, с безупречна физика, по спортно трико във фотография от корицата на списание „Панорама”, дълго време стоя по стените на ергенските квартири или на вратите на шкафчетата в съблекалните на спортни клубове и работнически „битовки”. Както и самата тя признава в интервютата си, дължи много за оформянето си като спортистка на заслужилата си треньорка. Но не и за израстването си като човек, видно от изявите и пред медиите и в самосъжалителната й изповед.

Хамда Сабер се превърна в най-известния и противоречив гражданин на Египет през последните два дни. Мъжът спечели световна слава, след като беше заснет в най-унизителните моменти в живота му, когато е пребит нечовешки от полицията и влачен гол по студените улици на Хелиополис. Клипът с тези кадри обиколи земното кълбо, за да покаже нещо фрапиращо. В Twitter с хаштаг #Hamda се споделят емоции около случая. Този пореден случай на полицейско насилие в Египет още повече нагнетява и без това напрегнатата обстановка в страната и още нещо – допълнително разрушава доверието в институциите и тяхната воля за реформи, ако изобщо е имало някога такава.

Хамда Сабер е обикновен гражданин, който не е участвал в протести. Бил е в района, в който са го пребили, заедно със семейството си – жена си и дъщеря си. Очевидно на семейството е станало интересно какво се случва по улиците и отиват да проверят, за да се окажат на неподходящо място. Когато полицията започна да отблъсква протестиращите, хората се разпръскват навсякъде и настава хаос.

Петък, 1 февруари

Хамда Сабер се появява като напълно неизвестен и гол гражданин, докато е пребиват безмилостно от силите за сигурност. Той бива задържан по време на сблъсъците. Тогава обществото не знае името му. Неговият племенник и семейството му го разпознава.

Събота, 2 февруари

Обществото вече научава името на Хамда Сабер. Рано сутринта на 2 февруари, съпругата му говори в ефир по телефона с ONTV. Разговорът е странен – провежда се от полицейската болница и издекларира, че “Хамда е наред и полицията се отнасят с нас изключително добре.”

Малко по-късно, семейството на Хамда и адвокати по човешките права се опитват да достигнат до него, но полицията им отказва достъп. По радио Misr се обажда загрижен гражданин, който заявява, че видял от 8 етаж как Хамда се съблякъл преди да бъде арестуван от силите за сигурност. (!?)

В следобедните часове на 2 февруари Хамда се появява по националната телевизия в защита на МВР и твърди, че полицията, която го влачи по улиците, всъщност го спасила от протестиращите, които го били нападнали и го съблекли. Следват благодарности към Министерство на вътрешните работи и усмивка на камерата.

Няколко часа по-късно, Ранда, дъщерята на Хамда говори за първи път по медиите. Посочва, че е била с баща си, когато полицията ги нападат и, че МВР е изнудвало семейството им и това е причината Хамда да обвини протестиращите.

По друг канал, Dream TV2 Ахмед, синът на Хамда, казва, че “ако искате да знаете истината, помолете да го прехвърлят от полицейската болница.” В същото време по MBC Misr вече се разбира, че мобилният телефон, от който говори жената на Хамда на живо по ONTV е мобилен на служител от отдела “Връзки с обществеността” в Министерството на вътрешните работи. Последват още няколко интервюта с Ранда Сабер, в които тя повтаря, че са били сплашвани.

Следва изключителен момент: конфронтация между Хамда и дъщеря му Ранда по телевизията в неделното шоу на Амър Адийб. Ранда говори по-рано с Амър в шоуто. Но Хамда обвинява телевизионните предавания, че са платили на дъщеря му, за да говори лъжи и, че тя не е била с него. Следват думи между баща и дъщеря:

Ранда: Ти лъжеш, татко, те те принуждават да правиш това. Бях с теб.

Хамда: Ще те запаля, когато се върна у дома, ти не си повече моя дъщеря. Не беше с мен в онази нощ.

Неделя, 3 февруари

Хамда Сабер признава, че е бил пребит и съблечен.

Съжалявам пред всички, че трябваше да лъжа, защото се отнасяха много добре с мен в болницата. Казвам истината сега, защото семейството ми и хората в Матария и Горен Египет ме избягват. Те са тъжни заради това, което се случи с мен. Извинявам се на тях и на протестиращите.

Можете ли да си представите размера на сплашването, на което е бил подложен този човек? Сега ислямистите намират, че Хамда Сабер е от “децата на Мубарак”. Искат да оправдаят атаката по всеки начин, без да осъзнават, че така се превръщат в членовете на свитата на Мубарак, които измъчваха ислямисти в миналото.

Хамда е обикновен човек, който е бил сплашен два пъти: когато е пребит насред улицата и, когато е принуден да лъже по медиите. Сабер идва от Горен Египет и живее като всеки от работническата класа в страната. Има стая, в която живее със семейството си и дели обща баня със съседите си, в общност, която рядко е показвана по медиите, освен в новини за престъпления.

Това, което се случи на Хамда е огромна обида за мъжествеността и честта му. Отделно, че е нарушаване на човешките му права. Психиатърът д-р Манал Омар коментира, че усмивката, която Хамда показва по медиите е начин да се отърве от унижението и реалността.

Хамда е обикновен човек, на който постоянно му се налага да “ходи по ръба”, за да оцелее и да избегне проблемите. Сега, изведнъж се озовава в центъра на общественото внимание, борейки се с ужасяващата машина на полицията, без никаква помощ отвън. Той е египтянин, който търси по-добър живот от крайната бедност. Сам по себе си представлява истинската причина, поради която избухна египетската улица на 25 януари 2011 година.

Хамда Сабер не знае кои са основните човешки права, нито ги разбира. Той е от тази прослойка в Египет, в която човешки права не съществуват. Днес медиите в Египет ще се съсредоточават върху жълтините в страната, но дано не забравят случая на Хамда. Да, протестите в Порт Саид не са пренебрегване, но Хамда Сабер показва нещо много важно. Историята му изобилства от детайли, които са пряко отражение на социалните и политически проблеми в Египет.

Страшното е, че и днес има стотици като Хамда, които са измъчвани зад затворените врати на полицията и, които няма да изкрещят никога.

Постингът е превод на публикацията на египетската блогърка Зейнаб Мохамед в Egyptian Chronicles. С някои допълнителнителни думи от мен.  

Да напишеш ревю за книга на Айн Ранд е особена задача. Художествените творби на тази жена са изпълнени с такъв мощен интелектуален и емоционален заряд, че читателят няма как да устои и бива повлечен в историята ведно с героите ѝ. „Ние, живите" е първото произведение на Ранд, според мнозина дори по-добро от колосалните ѝ последвали томове „Изворът" и „Атлас изправи рамене".

Действието на романа се развива в Съветска Русия, но това не е книга за комунизма, както сама изтъква Ранд. Това е книга за Свободата и какво се случва с човека, когато тя му бъде отнета. Революцията минава през всеки един от героите като валяк, откроявайки няколко основни типажа.

Обречените, които отказват да възприемат рухването на стария свят и постепенно биват погребани в руините му.

Идеалистите, като заклетия комунист Андрей Таганов, които са били закалени с мисълта за промяната и са се борили със зъби и нокти за нея, само за да видят как действителността заплюва мечтите им за справедливост.

И накрая са индивидуалистите. Героите, които Ранд поставя в центъра на действието – целеустремените, непригодните, непримиримите, които се огъват под напора на Държавата чудовище, но не губят себе си. Кира Аргунова и Лео Коваленски.

Разбира се, има ги и всички останали бледи лица, които безропотно приемат незначителните си роли във функционирането на машината, ала за Ранд те като че ли не са хора, щом са се превърнали в роботи на Системата.

„Ние, живите" е отчасти автобиографична книга, тъй като Айн Ранд е свидетел на събитията след 1917. Именно те формират почти фанатичния ѝ светоглед за неприкосновеността на човешкия дух. За разлика от другите ѝ романи обаче, тук философията на обективизма е едва загатната, а типичните за романите ѝ герои-абсолюти няма. Всички персонажи, без изключение, са жертви по един или друг начин.

В „Ние, живите" просто няма слаби моменти. Динамичен, откровен, мъчителен, но и вдъхновяващ роман с много силен сюжет и спиращ дъха финал. Когато геният на личност като Айн Ранд хване здраво перото, за да пресъздаде едно престъпление срещу човешката същност, безразличието бива напълно пометено и нищо чудно накрая в очите ви да се появят сълзи.

Не пропускайте да прочете повече за Айн Ранд в Големите, както и ревютата на "Химн" в Аз чета и на "Атлас изправи рамене", "Изворът", "Ние живите", "За новия интелектуалец" и "Химн" в блога Книголандия.

 

 

 

 

 

Изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД Валентин Николов, в предаването АЕЦ в сегашно време 27.12.2012 (Предаването е дълго, защото включва репортажи от различни събития, а плейера няма таймер. За това, ако искате да спе...

  Като майка на едно малко крокотаче, веднага се отплеснах и започнах да правя планове за подобна вратовръзка….В...

Двата награждавани романа на Хилари Мантел - “Вълци” и “Доведете труповете”, съвсем скоро ще направят дебют на театралната сцена, съобщиха българските издатели на Мантел “Еднорог”. Двете постановки ще се играят в две поредни вечери в легендарния театър “Суон”, очаква се те да бъдат най-хитовите заглавия в театралния афиш през сезона 2013/2014.

Броени дни след като “Доведете труповете” спечели и наградата за Книга на годината на Costa, от Shakespeare Company, която управлява Кралския Шекспиров театър и театър “Суон”, са спечелили правата да адаптират книгите за театрална сцена.

“Поздравление за това, че взе най-актуалното литературно произведение в Западния свят”, гласи съобщението, с което режисьорът Грегъри Доран е бил уведомен за новия си ангажимент от директора на Royal Shakespeare Company.

“Еднорог” съобщават и най-важното за българските почитатели на Хилари Мантел - “Доведете труповете” ще излезе у нас в началото на месец април.

 

Продукти за 4 порции:
500г пилешки дробчета
бялата част на стрък праз лук
250г маринована печурка
1ч.л. сол
1с.л. прясна свинска мас
1с.л. мед
1/2ч.ч. бяло вино
1ч.л. риган
щипка индийско орехче

Приготвяне:
Пилешките дробчета се измиват на течаща вода през гевгир. Празът се почиства. Бялата част се реже много на ситно. Маринованите гъбки се отцеждат от соса. Взема се дълбок тиган с по- широко дъно или тенджера. Слага се свинска мас. Съдът се поставя на включен котлон. Добавя се празът. Запържва се за 5 минути. После се добавят дробчетата, щипка сол, 1с.л. мед, индийско орехче и бяло вино. Обърква се. Оставя се да се поизпари течността. Добавят се гъбките и 1/2ч.ч, вода. Ястието се задушава на кротък огън, 10 минути. Поръсва се със сух, стрит риган. Поднася се топло.

Днес ще завършим пътешествието на семейство Филкови в Перу. В първата част минахме транзит през Мадрид, после (вече в Перу) бяхме в Пискo и пустинята Паракас, бяхме вече на платото Наска, отидохме в Кузко, бяхме после в Писак, Олантайтамбо и Чинчиро и Мачу Пикчу, а за последно се качихме до най-високо разположеното езеро в света – Титикака Днес отиваме на до Арекипа и каондорите в каньона Колка Приятно четене:

Филкови пътуват: Перу

част осма

Кондорите в каньона Колка

  Пътят до Арекипа се оказа мноооого дълъг! Пристигнахме чак в 8 вечерта – след 6 часа лашкане в пълен НЕ-ТУРИСТИЧЕСКИ автобус, редовна класа и въпреки че ‘нашият’ човек ни беше обещал да сме първа в ‘Круз дел Сур’! Добрата новина е, че тоя път имаше филми – единият беше с испански субтитри, така че си слушаме английската реч, а Десперадо беше озвучен на испански, но там пък няма кой знае колко реплики. На автогарата в

Арекипа

ни чакаха 2-ма младежи, които май се оказаха синове на собственичката на Tambo Viejo / www.tamboviejo.com / Към 9 вечерта бяхме свалили пластовете мръсотия от последните 2 дни /припомнете си, че сме с едни и същи дрехи и обувки още от тура към Мачу Пикчу/ и с наслада запалихме по цигара във вътрешната градина на хотела:

    Тая градина имаше силен европейски полъх – дървена люлка, малки гномчета, намятани из тревата, гъска тук, свещ там - оказва се, че сестрата на собственичката е омъжена за белгиец и на това явно се дължи горевидяното. Жената ни предупреди, че турът до Колка каньон стратира в 8.30 /струва 24 солес – 2 дни с едно преспиване в Чивай. Отделно се плаща туристически билет на стойност 32 солес/, така че закуската щеше да ни чака в 8. Посрещнахме сутринта в Арекипа отново с ранно ставане в 6 часа. И по-добре, че сме толкоз ранобудни, защото извън ранните сутрешни часове нямаше кога по друго време да разгледаме града. Така че бързо се метнахме на едно такси и за 2.5 солес шофьорът ни остави на поредния Плаца де Армас с поредната катедрала. Интересното на тоя град е белият камък, от който са построени сградите на самия център. Камъкът е вулканичен и е добит от множеството вулкани, заобикалящи долината на Арекипа. Знаем, че цялата държава е буквално натъпкана с вулкани. Май бяха над 60 общо. Четири от вулканите са активни, като 2 от активните вулкани /единият е Мисти – 5,700 m, а другият е висок 6,400 m и е най-значителният по ръст и големина/ се намираха именно около Арекипа. Става ясно, вярвам, откъде перуанците са взели белия вулканичен камък. Сутрин рано

Арекипа изглеждаше тихо, кротко и спокойно местенце

Градът спеше и още нямаше туристи, крещящи продавачи и бутащи се туристически агенти, предлагащи услугите си. Хубаво е, но се налага да се връщаме, за да не изтървем каньона Колка, горещите извори и кондорите. Градът:

    Групата за тоя двудневен тур беше от 14 човека. Всички бяхме натоварени в малък бус, а гидът ни този път беше дребен младеж на около 25-30, говорещ приличен английски. Турът е от онези типичните, които вече сме преживели – дето спират на всяко по-интересно място. Първата спирка е в края на града – за ВЦ, като младежът ни препоръча да си купим бонбони от кока – малки зелени неща за смучене с отвратителен вкус. Предупреждава ни също да гаврътнем по едно хапче против височинна болест, защото престои изкачване на 4,900 m надморска височина. За 1 час, т.е. много бързо, предстои да се изкачим от 3,400 m надморска височина /Арекипа/ до 4,900 метра. Бусът се движеше

през Андите

по криволичещ път, който отново /както в Мачу Пикчу/ беше напълно необезопасен. Нов, гладък път, без нито една бабуна или кръпка, но и без нито една мантинела. Шофьорът обаче изглежда печен. Пуснаха ни перуанска музика, която нашият водач понякога и за кратко намаляше, колкото да разкаже по нещо интересно за околностите или да сподели малко туристическа информация. Обърна ни внимание как

от определена височина натам Андите вече не бяха зелени

Изгледът на пейзажа беше много далеч от джунглите на Мачу Пикчу. Не само че няма растителност, но и всичко наоколо беше се обърнало в камънак. Някъде около 3те хиляди метра все още се намираше тук-таме по някоя тревичка, така че виждахме овчари /ламари?/, пасящи лами, но качвайки се по-на високо и те изчезнаха. Младежът обясни, че ламите се чувстват добре на височина от 2 500 до 5 хиляди метра, но най-щастливи били на около 3 - 3 500. На тази височина все още се намираше х 10-20 санта висока тревичка за кльопане. Някои от ламите бяха накипрени с пискюли по ушите. Младежът разказа, че само най-красивите лами/овце имат правото да бъдат нагиздени с такива украшения. За да бъдат така нагласени, очевидно ушите на бедните животни са били продупчени на 1-2 места. Това само потвърди изначалното ми мнение, че не е добре задължително и на всяка цена да си най-красив представител от своя вид.   Бусът спря на 4 хиляди и 900 метра височина за снимка, или за да напазаруваме още малко багажи от поредното импровизирано пазарче. Както вече споделих, на почти всяко място, на което спирахме – дори да е само уширение на пътя и туристите да имат едва х 3-4 минути, колкото да щракнат някой връх или долина, имаше поне х 3-4 нагиздени лелки перуанки, продаващи каквото там продават. Това беше най-високата точка на нашето пътуване, но този път с Филков нямахме никакви проблеми с височината. Вече се чувствахме толкова добре сред орлите, че докато почивахме дори палнах цигара. И ето го най-високото място, на което Филкови са стъпвали до момента:

    Спряхме за кратко и в резервата, през който минаваше по пътя ни, за да снимаме викуня-си – животни, които са смесица от лама, вълк и сърна:

      Въпросните животинки живеят във въпросната котловина, която пресичахме, защото именно там се стича вода от Андите и поради това има мъничко тревичка за ядене. Не вярвам на слуха си, когато младежът сподели, че кило викуняско месо струвало 6-700 $! Младежът обаче повтаря цифрата. Или той се е объркал генерално, или цената наистина е такава! Малко по-натам по пътя виждаме животни /май ги нарекоха викочи.../, които не знам как се казват. Аз ги нарекох катерици-каменояди, защото приличат на катерица и заек едновременно, но са с големи опашки, а живеят в разни дупки в камъните и скалите. Същото такова същество видяхме и по руините на Мачу Пикчу, но бях твърде бавна, за да снимам. Снимки от спирките и пейзажите по пътя,:

      а и 1-2 нещица, които ме трогнаха:

    Пристигнахме в

Чивай

около 1 по обед. Вече бяхме освирепели от глад и гидът ни заведе в местно ресторантче за обяд. Цената на обяда беше 20 солес на човек, което не е малко за местния стандарт и за забитото място, в което се намираме, но пък за бг стандарти си е направо нищожно. Манджата беше отново натоварена на блок-маса, беше в огромно количество и вкусна. Тук най-сетне се присетихме, че не сме опитвали чича, така че дойде ред да опитаме и това местно питие. Чичата, която ни сервираха, явно беше от ягодовия вид, защото е червена. Напитката е лека, сладка и газирана. На първо четене дори не усетих алкохол. Явно щом дори аз, която не пия, не усещам алкохолът, то значи градусът е повече от нищожен. Програмата продължи с

настаняване в хотел Hostal Cezar

Не е нужно да търсите това в нет-а, защото няма да го намерите – мястото се оказа къща на местни хора, които отдават стаи-пристройки под наем. Вътре не беше хич зле – нормални стаи, чиста и подържана баня, приятно бельо и т.н., но отвън къщата си беше оплескана с кирпич, а мизерията извън къщата /всъщност не е мизерия – хората просто живеят по тоя начин, а това, че ние се преподобваме по цивилизацията, това си е наше тесногръдие/ беше умопомрачителна. Следобедните часове предстоеше да се топнем в басейн с гореща вода, подгрявана от вулкана в близост. Използвахме времето не за да си починем и поспим, а за да разгледаме центъра на селцето. Пак площадче, но надали това вече е Плаца де армас – твърде малко и невзрачно беше това градче, за да нарече така центъра си, считам аз. Има малка църквичка и малко пазарче. Ток се сетих, че не ми стигат още 2 пуловерчета за подаръци, така че награбих поредните дрешки от ламска вълна като дар за приятелски дечица /цената на всяко плетено от ламска вълна пуловерче, тип суетшърт, беше 7 лева, шапка ушанка – 3 лева, мъжки суетшърт – 8 лева и прочие умопомрачителни цени/. От тук купихме и плик със свежа кока. Канехме се да подъвчем театрално кока пред камерата докато се киснем в топлия басейн, а остатъка бяхме решили да занесем в дар на нашия близък приятел и кумец Заро, който на по-високичко ниво в полицията се бори срещу дрогата, наркоманите и лошите пороци. Край басейна стигнахме към 4. Отделеното време за почивка там е 2 часа. Наоколо силно миришеше на сярата – все пак водата се подгрява от вулканичната активност. Категорично имаше бълбукаща вода – видяхме я с очите си. Излизаше от земята с Т от 86 градуса и изкуствено се охлаждаше, за да достигне Т от 35-40 градуса в басейна.

Комплексът обемаше 3 басейна –

2 външни и 1 вътрешен. Навсякъде беше еднакво разплуващо и приятно, имайки предвид факта, че Т навън е около 10-12 градуса. По някое време дори заваля дъжд. Голям е кеф да се киснеш на топло и миризливо докато около теб се издигат Андите и вали студен дъжд. /Горещо препоръчвам, ако отидете в Перу, да не пропускате точно този трип. Всъщност, не пропускайте нито един трип. Всички си струват да бъдат преживени!/ Ето още малко снимки на басейните, на нас, плацикащи се на топло, на нас, зъзнещи в поле в студа, и на малко природа от околностите. Снимките във вътрешни басейн са замазани заради ефекта на сауната, който се получава. А, забравих да кажа, че в същото място има и сауна. Там не влязох, защото сауните не ми понасят. Ето снимките най-накрая:

    Вечерта хапнахме в голям ресторант, където група музиканти ни веселеше с перуански ритми, а 2-ма младежи танцуваха традиционни перуански танци. Две девойки бразилки, които бяха част от нашата група, ни светнаха, че обикновено на първа страница на всяко меню в ресторант има меню за деня. То включва избор измежду 2-3 супи, няколко ястия, салати и десерт. Ако избереш храна, която е включена в това меню, то цялата вечеря щеше да излезе колкото е обявено от ресторанта, а в тоя случай - 18 солес на човек. Ако обаче човек не знаеше тази тънкост и поръчаше нещо от общото меню, което често се препокриваше с храната от менюто за деня, то човекът с изненада откриваше, че цената само на основното ястие беше над 20 солес. Това всичкото вероятно го пише някъде, но не и на английски, а нашият гид не считаше за необходимо да сподели тия тънкости с подопечните си. Естествено, ние постъпихме по умния начин. Поръчахме си освен конкретни неща от менюто за деня, така и местното питие писко, за което бразилките твърдяха, че е много силно. И понеже Филко пие с удоволствие само домашна ракия с градуси над 50, то мислех, че ще се наложи той да гаврътне и моята напитка. Е, оказа се, че писко-то е много пивко за мен и съответно супер слабо за него. Сутринта за пореден път станахме буквално по тъмно – в 5 часа; последва бърза закуска и турът ни продължи към следващите цели. В 6 спряхме в

поредното селище за поредната обиколка на поредния площад с поредната катедрала

Е там вече се удивихме на местните порядки и обичаи - група от 20-тина девойки и жени на средна възраст танцуваха и се въртяха с идеята туристите да им дадат някое и друго соло:

      Ние лично интерес към даване на пари вече нямахме. Премного хора последните дни искаха и получаваха от нас пари. А и това да танцуваш като улав в центъра на някакво село в 6!!!! часа сутринта изобщо не ми се струваше редно за поощряване посредством пари. Малко след 6 групата беше отново събрана в буса и най-накрая отпътувахме към

каньона Колка в търсене на кондорите

И понеже ние вече бяхме видели един жив, пляскащ с крила на 2-3 мета от нас, то честно казано, аз нямах особен интерес към кондорите и към тяхното оперение – информацията, която Филков ми даваше, какъв цвят били като млади и какъв като по-големи, хич не ме вълнуваше. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Филков обаче беше превъзбуден – човекът през цялото пътуване чакаше да види основно 2 неща – Мачу Пикчу и кондорите над Колка. Е, видяхме 15-тина птици високо над нас. Аз лично не видях особено добре, защото съм силно късогледа. Цветът им по шията пък, който показвал млад екземпляр ли е или е по-възрастен, още по-малко видях. Е, снимах няколко пъти, докато Филков почти не отдели камерата от себе си:

    Това, което ме впечатли, беше самият каньон и природата. Ето да се впечатлите и вие: В началото на каньона:

    При кондорите:

    Последва пак

връщане в Чивай,

обяд в друга кръчма отново тип блок-маса с цена от 20 солес на калпак и прибиране в Арекипа към 4 следобед. И някъде по пътя към Арекипа спряхме, за да разгледаме поредното градче и поредния пазар, но този път се изненадахме от предлаганата атракция, та даже платихме 1 соло, за да стане Филков част от нея:

    Вечерта отново се засилихме към центъра на Арекипа, за да купим подарък за гореспоменатия Заро, който имаше РД наскоро. Само че бяхме забравили факта, че сме насред Страстната седмица преди Великден. Отново имаше тълпи и купища местни. Всъщност ‘имаше’ не е точно казано, защото освен навалица, манджи и скари не се и виждаше дори сантиметър от повърхността на площада. Идеята да хапнем нещо в центъра доби неприятен вид за нас, така че бързо се ориентирахме към хотела /на разстояние 4-5 блока от центъра/ и се набутахме в кръчма-тип бърза закуска на ъгъла до нашия дом. Там хапнахме по порция половин пиле, купчина пържени картофи и инка кола за сума от 13 солес /6,50 лева/.  

Предстоеше борбата по опаковане на багажите

Всичко трябваше да бъде така натикано и пакетирано, че всички сувенири, дрехи, шапки и каквото още там бяхме купили, трябваше да се наврат в 2те ни чанти ръчен багаж, така че дори да загубим куфарите си по време на вътрешния полет до Лима, да останем с килата закупени съкровища. Филков ме убеди да зарежем пакета свежа кока, за да не се сблъскаме с потенциални проблеми. Аз помрънках вдуха на ‘ама това е най-важнотоооо’, но все пак се съгласих да зарежа листата и тяхното потенциално разтълкуване като дрога в името на спокойното ни и сигурно прибиране у дома. Справих се успешно с пакетажа и тъпкането на багажите по куфарите. Или поне така си мислех, докато на бг земя не открих, че в тая суматоха по тикане и блъскане на багаж в куфарите съм забравила любимите си разкошни кафяви, ортопедични кецове от естествена кожа на Марко Поло, а  също и контейнерчетата с лещите.  

Полетът към Лима

беше приятен. Е, да, помотахме се 2-3 часа на зазоряване летището в Арекипа /бяхме там в 5, а полетът беше в 7.35/, но за тия 2 часа купих 2 разкошни комплекта сребърни обеци с вградени полу-скъпоценни камъни. Едната обеца от комплекта беше /и е все още/ с формата на слънце, а другата – с форма на луна. Подарихме двата комплекта на 2 млади дами, с които се намираме в близка роднинска връзка, така че ако някой ден срещнете красавици с такива емблематични бижута, спокойно можете да ги попитате какво чинят по настоящем семейство Филкови.   Този път, когато кацнахме в Лима, Виктор беше наличен. Отново ни закара в добре познатия ни хотел с тераса на покрива, ние пак се разплухме от слънцето в компанията на животните от малкия хотелски зоопарк и докато се чудехме какво можем да правим в град, който вече с нищо не ни впечатляваше, се сетихме, че още не сме стигнали до

Мирафлорес

Срещу 10 солес на отиване и още 15 за връщане, дадени на таксиметраджия, направихме 3-часова обиколка на новия квартал на Лима. Е там вече нямаше нищо общо с мизерията, която бяхме свикнали да цари наоколо. Даже толкова бяхме свикнали, че вече дори не наричаме това, което виждаме, мизерия. То си Е част от Перу – не е мизерия, а обичаен местен живот, който просто тече на едно по-близко природно ниво. Направихме 1-2 снимки на ‘плажа’ – тясна камениста ивица земя, по която плътно бяха налягали разголени хора:

    хапнахме по нещичко в Макдоналдс, купихме си по студена бира и вода от голям квартален магазин, и след това се върнахме в колоритния център на града. Е там вече се поразвихрих в Бата и Хъш Пъпис. Общото количество купени чифтове обувки, маратонки и сандали за мен и за децата, наброяваше 11 кутии или общо 22 броя обувки. Идея нямах как аджеба ще ги събера и тях в ръчния багаж, но знаех, сигурна бях, че ще го направя! Вечеряхме насред лудата обстановка на масовите всенародни фиести по случай Разпети петък. Хапнахме от прословутите черва /някакви/ на скара, отново пиле, пак инка кола, обичайната купчина пържени картофи и всичко това в съвсем местно кръчме, пълно до козирката с черен мургав народ, едновременно миришещо на вкусно, но и задушаващо с миризмата си.   Последните 2 дни и туровете, които преживяхме на финала, бяха белязани с

нетърпението ни да се приберем у дома

Вече нямахме търпение да се приберем при децата. Липсват ни, мъчно ни е и като резултат, в последните 1-2 дни вече трудно /да не кажа изобщо не/ се изненадвахме от каквото и да е. Не ни свърташе по кафетата, бирариите и кръчмите за повече от 15-тина минути, не ни беше интересно да четем табелите или да гледаме смяната на караула пред сградата на правителството, всъщност нямаме търпение да се приберем у дома. Хубаво е по света, но у нас, в жк-то Илинден, пред камината, седнали на люлеещи се столове и накачулени от 2 малки врещящи терминаторчета, си е най-добре. Единствено онзи, който не  вкусил от семейния уют, може да твърди обратното!   Сутринта на съботата на Страстната седмица запрашихме с нашия Викор към летището.

Предстоеше ни дългият полет към дома

На безмитна зона забодох едни златни обеци и изсипах всички останали пари, които имам – перуански солес и американски долари, на един щанд за продажба на сувенири, направени от деца, които живеят на улицата. Парите са на по-голяма стойност, отколкото струват 2те свещи, направени от кокосови орехи, които купих, но нали отиват за децата. А и не планираме да се връщаме в Перу в близките години. Не дневен ред сега са други континенти.

Полетът към Мадрид

беше по-къс от онзи, с които стигнахме до Ю Америка – беше ок. 11 часа. Не можахме, обаче, да се отпуснем и да поспим – уж бяхме грохнали, а блеехме в екраните на седалките пред нас и гледахме тъпи филми по 2-3 пъти. Кацнахме в 4 часа мадридско време. До 6 измъквахме куфари, проверявахме обратни полети до Букурещ и т.н. След това си избрахме си най-тайните места – за информация това са местата на първия етаж в ляво като се застане с гръб към вратите на изхода, опнахме крака върху куфарите, и поспахме доволно до към 10. последва лежерно понасяне към центъра, за да хапнем нещо различно от полуфабрикатите, които ни предлагаха на борда на самолета.   Билетите за

полета Букурещ – Мадрид

бяха купени по интернет от www.easyJet.com като цената за двама ни беше 55 Е. Полетът имаше почти 3 часа закъснение, но с тая смешна цена просто нямахме право на каквото и да е мрънкане. Още повече, че идеше реч за забавяне поради повреда на самолета. Все пак излетяхме. В един момент яко се разлашкахме и стюардите получиха нареждане от пилота да се изстрелят към места си. Видяхме как тутакси се експедираха в посока към седалките си и се овързаха. Няма как това, в комбинация с повредата на самолета, да не ни притесни сериозно. Имаше и един луд чичка, който реши да пуши в кенефа на самолета, и с това предизвика както активирането на противопожарната аларма, така и стреснатото суетене на стюардите. Същият този мъж получи компания униформена полиция, когато слезе от борда на самолета.

Е, кацнахме благополучно

Дори куфарите ни не бяха изчезнали. Така че оставаше да минем няколко метра до изхода, където Цецо /таксито от първия ден на нашето пътуване/ ни чакаше. И точно 4 крачки преди да влезем в залата с посрещачите, митническият контрол ни привика в стаята за преджобване. Опипаха всеки мръсен чифт гащи, бикини, несесери и лекарства, подозрително огледаха от всички страни маратонките на децата, които купих от Бата и в тоя миг ми мина мисълта, че тия идиоти ще разпорят подметките, за да се убедят, че не носим дрога. В един момент момчетата видяха пакета с чай от кока, който купихме още в началото от Лима. Беше предназначен за подарък, но тъй като разпориха опаковката, за да видят, че вътре има обработени листа, вече не ставаше за подарък. /Сега разсипвам по пликчета и раздавам на приятели от него./ Искрено си благодарих, че послушах Филков, когато настояваше да оставим пакета  с пресни листа от кока. Не знам какво реално щеше да се случи, но надали щеше да е добро. След 20-30 минутно преджобване митничарите се убедиха, че сме просто едни туристи, нищо че печатите ни от Перу явно са хранили надежди у тях за голям удар и ни пуснаха. Прибирането към Русе беше бързо и спокойно – към 1и половина вече бяхме у дома и на пръсти и умилено минахме през 2те стаи, за да видим малките спящи маймунчета. Хубаво е да си си у дома, особено когато се прибираш! ... Е, все пак е добре понякога да мръдваш в страни. Край Автор: Мая Филкова Снимки: авторът Други разкази свързани с Перу – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ! :)

 

Кои са най-значимите тенденции, появили се в областта на автоматизираната търговия? Какви възможности открива автоматизираната търговия за издатели?

През последните шест месеца станахме свидетели на широко приемане на автоматизираната търговия от частните пазари, което повиши CPM с 3 до 5 пъти спрямо стандартната RTB, и размиване на границата между гарантиран и негарантиран инвентаризация.

Към това можем да добавим, че една от водещите тенденции през 2013 г., без съмнение ще бъде преминаването на бюджета на брандовете към автоматизирани канали.

Друга голяма тенденция ще бъде растежа на мобилния RTB – до момента, ние наблюдавахме голямо количество мобилен инвентар и невероятен прием от клиентите, но изразходването на средства просто го нямаше. Тази година ще видим ефекта на ореола в мобилните разходи в цялостния ръст автоматизация на дисплей рекламата.

Опирайки се на десктоп RTB, това ще бъде голям попътен вятър в платната на издателите водещ до значителен мобилен трафик, което ще раздвижи и за пазара като цяло.

Какво мислите за RTB пазара в Източна Европа през 2013 г.?

През 2012 г., година той бе силен пазар на растеж за нас и ние ще се фокусира още повече нашите усилия върху развитието му през тази година. Тъй като ние вече работим с по-голямата част от примиум издателите в някои от нашите основни европейски пазари, разширяване на дейността и в Южна и Източна Европа е естествената следваща стъпка за нас.

През последните няколко месеца започнахме да работим с един от най-големите издатели в Русия, и това е типа сделки, които ще видите все повече през следващата година, тъй като ние продължаваме да работим съвместно с издателите, за успешна навигация в сферата на автоматизираната търговия и увеличаване техните приходи.

Какво представлява Programmatic Premium и защо смятате че е важна област за фокусиране?

Programmatic Premium “Програмна премия” е просто друг начин да се каже, автоматизиране на примиум слоя на издателския инвентар.

Най-общо казано, programmatic premium (програмирана премия която е известна още като programmatic guaranteed) обещава да доведе до появата на RTB като търговски механизъм за бранд кампании, отдалечавайки се от произхода си, като търговски механизъм за директно реагиране.

Това е една важна област за фокусиране, защото тя ще разшири списъка на възможните купувачи на марката до които издателя може да достигне, да не говорим че подобрява значително ефективността на настоящия ръчен процес на продажби – това е процес наречен – 42 стъпки водещи до £ 25000  или 42 step, £25k procedure за добавяне на всеки издател към медия план.

Въпреки това, все още съществуват някои препятствия които трябва да бъдат преодолени, като например инжектиране на гарантирани programmatic продадени закупувания в рекламния сървър, както и наличието на правилно прогнозиране и заместване на гарантирани кампании, така че те винаги да се изпълняват.

По отношение участие на издателя в автоматизираната търговия, къде стои Великобритания в сравнение със САЩ и другите европейски пазари? Бихте ли казали на какъв етап се намира Обединеното кралство?

По отношение на автоматизираната търговия, бих казал, че Великобритания е изключително напреднала. Ние работим с поне 40% от UK ComScore 250 (най-големите премиум издатели във Великобритания), всеки един от които насочват инвентар към RTB, и в момента имаме около 150 частни пазарни възможности активни във Великобритания ползвайки REVV Connect от около 30 издатели.

Бих казал, че даже сме по-напреднали, отколкото в САЩ, най-вече защото това е по-малък пазар – така фиксираните режийни разходи представляват по-голям процент от разходите, което намалява маржа на издателя.

Това означава, че двете страни на процеса, продажбите и закупуването могат да спечелят много от подобряване на ефективността. Също така, близостта на всички от ключовите играчи в Лондон е голям фактор, където клиент, издател и търговско бюро винаги могат да се срещнат лице в лице – означава че сделките се случват много по-бързо.

Същото може да се каже и за Франция, Холандия, Австралия и много други пазари, които теглят групата към автоматизация в международен план.

Как ще се отразят бъдещите технологични разработки в тази област върху издателите и как трябва да се подготвят?

Автоматизация на онлайн търговията ще продължи да има значително въздействие върху издателите, и това ще се наблюдава още повече в бъдеще.

Тя ще им позволи да подобрят печалбите си и да работят по-ефективно за по-високи приходи. Въпреки това, те също трябва да бъдат готови за по-нататъшна промяна на организационното развитие на бизнеса.

По отношение на това как трябва да се подготвят издатели, бих казал, гледайте и се учете от това, което вашите колеги правят и какво се случва на пазара, разберете които са най-консултативните технологични играчи и да работете с тях. Търговските директори наистина трябва да излязат навън, да се срещнат с търговските бюра на агенциите и да получат наистина ясна картина за това как тези бюджети текат в момента, по целия път от клиента до издателя.

И накрая, замислете се за човешките ресурси, които са ви нужни за да успеете в тази сфера – където анализатора и управителя на доходност ще бъдат едни от най-важните играчи в компанията.

 Визитка:

Джей Стивънс е старши заместник-председател и генерален мениджър на международния проект Rubicon

Джей е бил признат от Evening Standard, като един от 1000-те най-влиятелни лондончани, от Revolution Magazine сред 5-те най-влиятелни личност в дигиталните медии в Обединеното кралство, както и от Advertising Age  като един от най-добрите 20 специалисти по интерактивен маркетинг за годината в САЩ. Той също така е работил като съветник по печата на бившия президент Джими Картър и притежава бакалавърска степен по история от университета Емъри. Може да бъде намерен в Twitter: @jayrstevens

Снимка: Jay Stevens

Samsung Galaxy Note е новият смартфон, оборудван с иновативна и стилна писалка – S-Pen. Тя бързо влиза в употреба с новото Facebook приложение Samsung: Cloud Dreaming.

Колко често сте се вглеждали в облаците и сте ги оприличавали на нещо. Благодарение на новото приложение можете да вкарате въображението си в действие и дори да споделите това приключение с приятелите си чрез социалната мрежа.

Единствено трябва да изберете един от многото кадри с облаци и да нарисувате нещо, след което можете да споделите с приятели и да сравните чие въображение стига най-далеч. Резултатът от цялото това начинание е, че в Унгария феновете са нараснали с близо 19%. От Samsung споделят, че от обикновен човешки навик са създали цяла социална игра.

Имало едно време в Швеция история за едно железарско магазинче в Малмьо и собственик с различен подход за печелене на клиенти.

Преди време малките железарски магазинчета можеха да се намерят на всеки ъгъл по улиците в центъра на Малмьо. Но огромните магазини за подобрения на дома превзеха пазара в индустриалните зони. Днес железарският магазин в Малмьо е единственият по рода си в южната част на Швеция. Той имаше нужда от нова идея, за да привлече повече клиенти. Научихме, че печалбите на магазина идват най-вече от доставките на боя, винтове, тиксо и т.н., а не от скъпи вложения като електрически инструменти. Да, точно тези инструменти, които преливат в големите строителни магазини, но вероятността да ги използваме след това е минимална. Глупаво е да купуваме такива инструменти не само заради това, че са толкова скъпи, но и от екологична гледна точка.

Затова през декември 2012 г. Мати Йокела, собственикът на магазина, създава ToolPool. ToolPool работи точно като carpool (съвместно пътуване), само че с инструменти. И при това абсолютно безплатно. Вземате инструменти назаем от магазина, свършвате си работата и на следващия ден ги връщате. Системата за поръчване на инструменти е прокетирана като приложение за Facebook. Щом се присъединиш или вземеш назаем инструмент, приятелите ти ще разберат за твоята поръчка. Можете да се свържете към приложението чрез своя компютър или смартфон, за да станете членове, избирате си инструменти, избирате си дата и отивате в магазина да ги получите. Една наистина чудесна идея може да спести досадното ходене до голям универсален магазин, огромното суетене около безкрайните рафтове и чакането по опашки. Продуктите, продавани в железарския магазин в Малмьо, са с високо качество и са екологосъобразни.   

Ден след пускането си ToolPool получи широко медийно покритие. Само за месец ToolPool достигна повече от 600 членове, а техният брой се покачва всеки ден. Вземайки тези инструменти, 8 от всеки 10 закупува и допълнителни материали. Продажбите се покачват с 25%, а заявки за ToolPool в другите градове продължават да пристигат. Мати Йокела се надява идеята да достигне повече до местните жители на града, до младите хора и не на последно място до жените.

Единственото, което иска в замяна, е споделиш това видео във Facebook, за да може ToolPool да достигне до повече потребители.

http://www.youtube.com/watch?v=V8zOcBKLfko

снимки: Toolpool, Thefanclub.se 

10 февраля, 3.00 pm. Сольный фортепианный концерт канадской пианистки Анджелы Хьюитт. В детстве кроме занятий на фортепиано (первые уроки она получила в возрасте трех лет) она училась играть на скрипке и танцевала в балетной студии. Ее первый сольный концерт состоялся в Королевской консерватории в Торонто, где она училась с 1964 по 1973 годы. Хьюитт – одна из наиболее интересных интерпретаторов музыки Баха. В 1985 году она завоевала первую премию на Международном Баховском фортепианном фестивале памяти Глена Гульда в Торонто. Ее баховский цикл продолжался одиннадцать лет: с 1994 по 2005 годы. За ...