В рамките на експозицията “За монументите и хората. Повод за разговор в галерия „Васка Емануилова“

ПОКАНА

На 12 февруари 2013 г. от 18:00 ч. в галерия „Васка Емануилова“ (ул. “Янко Сакъзов” № 15, София) ще се проведе
публичен дебат на тема „За монументите и хората преди 1989“.
В дебата участие ще вземат главният архитект на София арх. Петър Диков, изкуствоведът проф. Чавдар Попов, журналистът Иво Инджев, арх. Емилия Кълева от Националния институт за недвижимо културно наследство. Дебатът има за цел да очертае проблемите в конфликта между хората и паметникът на Съветската армия и монументът „1300 години България“ в столицата и е в контекста на разположената в галерията към настоящия момент експозиция „За монументите и хората. Повод за разговор”.

А вашите въпроси и коментари очакваме на място в галерията!

Share on Facebook

Не можеш да бъдеш щастлив и спокоен в бъдеще време!

Дори когато мечтаеш за душевен мир, ти мечтаеш в момента. Спомените се случват в момента. Няма как да мечтаеш, мислиш или помниш преди малко / след малко. Мечтаеш, мислиш и помниш в момента. Живееш в момента. Дишаш в момента.

Не можеш да отхапеш от ябълката, която изяде вчера. Могъл си само във вчерашното сега. В днешното се случва слюноотделянето, което е причинено от спомена за нея, но и спомените се случват сега. Настоящият момент е единственото, което съществува. В него се разгръща целият театър на живота, казва Екхард Толе.

Каквото и да се случи, никога няма да настъпи онзи момент в бъдещето, когато ти ще си щастлив и спокоен, не вземеш ли решението да си щастлив и спокоен още сега, във вечното настояще, в единствения реално съществуващ  момент. Всичко друго си остава в бъдещето – тоест, реално не съществува. Няма дори теоретическа възможност реално да съществува.

Всички житейски драми са на една и съща тема:  Ако се случи това, това и това, най-после ще съм щастлив и спокоен. Хората сякаш са се отказали от правото си да избират щастието сами. Подаряваме го на външни фактори или на други хора. Щастието винаги зависи от нещо друго, от някого другиго, от всичко друго, но не и от самите нас.

Щастието в бъдещ момент е невъзможно, защото такъв момент не съществува. Трудно е да го приеме логиката, но щом веднъж свикнеш с тази представа за времето, като вечното настояще, а не с илюзията за линейното време, нещата започват да се променят.

Тогава човек разбира, че единственото, което може да направи във вечното настояще, е  да направи своя избор. Като например, изборът да бъде щастлив или не.

Щастието в бъдеще време и поставянето му в зависимост от други хора, обстоятелства, събития, още повече такива, които не зависят от нас, е бягане от отговорност. Това е най-сигурният път към нещастието, защото очакването на щастие в някакъв бъдещ момент означава, че то липсва във вечно настоящия. И единствено реалния.

Разбирате ли ме? Няма джаро, няма маро! Сигурен съм, че идеята ви е ясна. А сега си задайте въпроса: “Какъв избирам да бъда? Нещастен или щастлив?” И започнете да се държите като резултата от вашия избор още сега. Няма друг начин. Това е единственият начин.

Тихомир Димитров

 

Папа Бенедикт Шестнадесети заяви, че подава оставка от 28 февруари, защото вече няма сили да изпълнява задълженията на службата си заради напредналата си възраст. С това той стана първият папа от Средновековието насам, който предприема тази стъпка.

Папа Бенедикт XVI реши да подаде оставка в края на този месец след почти осем години начело Католическата църква, заявявайки, че е прекалено стар, за да продължи на 85-годишна възраст. За неговото оттегляне се заговори в италианската преса още през есента на 2011 година, когато във вестник Libero се появи статия на журналиста Антонио Сочи, твърдяща, че Бенедикт XVI обмисля абдикация през април 2012 година. Тогава Ватиканът отрече.

Онези от нас, които се занимават с международни новини, трябва да обърнат внимание на новината, дошла по-рано днес от Папството. Защо папата напусна и отива в манастир? Въпрос, който трябва да ни вълнува тези дни, защото обяснението “здравни проблеми” не е достатъчно – не и за тази институция. След шест века прекъсване, отново има оттеглил се папа.

Светият отец може да се оттегли, да абдикира, ако направи такъв избор. Според Кодекса по църковното право, ако папата реши да се оттегли от поста си, то се изисква валидност, че го извършва свободно и трябва да се случи в присъствието на Колегията на кардиналите. Въпреки това, когато един папа е избиран за наследник на Свети Петър, Църквата очаква, че той ще остане на поста си до смъртта си.

В историята на църквата има няколко папи, които са се оттегляли поради различни причини и няколко, свалени по други причини. Първият папа, който решава да се оттегли е папа Понтиан, избран за наследник на Свети Петър на 21 юли 230 година. По време на гоненията на християните при император Максимин Трак, св. Понтиан е заточен на остров Сардиния и осъден да работи в солните мини. Ето защо той се оттегля като папа на 28 септември 235 година, за да даде шанс за избор на нов папа. Свети Понтиан е убит мъченически през 236 година. Папа Силверий, ръкоположен на 1 юни 536 година е първият папа, който е насилствено свален от власт. През март 537 година, византийците го арестуват и е заточен на остров Палмария, където остава затворник до смъртта си на 11 ноември 537 година.

Подобна е ситуацията, сполетяла папа Мартин I, който е ръкоположен за папа през юли 649 година. Той се противопоставя на византийския император и се стига да отвличането на папата и осъждането му. Почива в Крим на 16 септември 656 година и е последният папа, загинал мъченически.

Друг папа, чиято история е близка до тази на днешния папа, който решава да се оттегли, е св. Целестин V, който е избран за папа на 5 юли 1294 година. Той е бенедиктински монах, който се радва на живота си като отшелник. Избран е за папа от кардиналите, въпреки възрастта си – на 84 години. Веднага след това става жертва на интригите в клира и благородничеството. Решава да се оттегли на 13 декември 1294 и се завръща в манастира си. Неговият наследник, папа Бонифаций VIII го изпраща в затвор, за да е сигурен, че няма да се опита да се върне на поста си. Целестин умира на 19 май 1295 година.

Папа Григорий XII е избран като легитимен папа в момент, когато са налице двама антипапи: в Авиньон, където подкрепен от френския крал е папа Бенедикт XIII и в Пиза, подкрепен от Съвета на Пиза е папа Йоан XXIII (да не се бърка с папа Йоан XXIII от средата на XX век; Йоан XXIII, живял през 15 век, е обявен за антипапа от Католическата църква ). Накрая папа Григорий XII официално се оттегля, за да може Църквата да се възстанови от тази криза.

И днес, решението на Бенедикт XVI да се оттегли. При всички случаи, които имаме налице в историята на Католическата църква, има някои уроци, които можем да изведем: първо, ако един папа се оттегли от поста си, винаги има изкушението да оспори властта на новия папа, като се изправя в един момент срещу него; на второ място, в модерни времена, Църквата е значително по-независима от светските машинации, но също така има засилени интриги сред клира – да припомним различните случаи, свързани с Банка Ватикана.

Когато Бенедикт XVI бе избран за папа, той наследи спомена за своя обичан предшественик – папа Йоан Павел II, но също така и една разядена от скандали църковна институция, която потъваше в собствените си проблеми. Последваха скандалите свързани със сексуално насилие върху деца, след това критиките от различни кръгове, включително от по-либерално настроените кардинали, тъй като Бенедикт XVI се слави със своя консерватизъм. През 2006 година пък, предизвика гняв в ислямския свят, а докато беше критикуван, че не изпитва чувствителност към Холокоста, направи всичко възможно, за да притъпи тези подмятания, като опита да се сближи с еврейската общност.

Като цяло, един много противоречив папа, който неочаквано реши да се оттегли. Този акт дълго време ще се обсъжда в обвързаните среди, първо заради факта, че не се е случвала абдикация от векове и второ, заради незавидното положение на Църквата, в която я остави Бенедикт XVI. Както видяхме от историята, абдикацията се случва заради стечение на обстоятелства, натиск, интриги, скандали, намеса в делата на Църквата. Дали Бенедикт XVI е направил решението си свободно, както го изисква Кодексът, ще се разбере тепърва - спекулациите вече се завъртяха. Подобно на един модерен Целестин V, Бенедикт XVI се оттегля в манастир, оставяйки множество въпросителни.

Докъде ще стигне популизмът на двете основни противоборстващи партии по пътя към парламентарната изборна схватка?

БСП е на път да напомни на своето бледо копие ГЕРБ, че нищо ново не са измислили в заиграването с лесните обещания за масова консумация. След като вече успя да изуми света, но не и своите дисциплинирани следовници, че е в състояние да управлява заедно с „царя” и да посяга към десни икономически инструменти, като плоския данък, сега вече обещава да отмени плоския данък само и само да се разграничи… от себе си.

Номерът е плосък, но е нищо в сравнение с ваденето от нафталина на „автентично левите” лозунги за национализация, които последваха призивите за „индустриализация” чрез изграждане на руската ядрена централа в Белене.

За национализацията не бяха сетили за доскоро. Обаче протестите на вбесените от високите сметки за електричество граждани изведнъж дадоха идея на политическите лешояди как да спечелят от кървящата рана на властта, атакувана от автентичния гняв на българите.

Дали организирането на протестите е само и единствено автентичен процес или се насочва от същата партийна централа е нещо, което трябва да се прецени на базата на фактите. Но е видно, че от „Позитано” се опитват да яхнат вълната с внезапно осенилата ги сенилна идея да разиграят тоягата със заплахата да бъдат национализирани посредниците в продажбата на ток и да я представят като морков за разгневените българи потребители на скъпия ток.

Обаче имам един въпрос: щом са толкова комунистически настроени, защо не издигнат направо лозунга за национализация на производството на ток? Отговорът е очевиден- защото в тази област червените олигарси, като формално безпартийният Петър Корумбашев, собственик на електростанция, нямат никакъв интерес да отстъпват личните си позиции.

Освен това, признавам си невежеството, но не ми е известно европейските социалисти и социалдемократи да са прокламирали курс към завръщане към комунистическите си корени. Което означава, че Станишев, след като вече се изяви като лице на пропагандата на Хизбулах ( волно или не съвсем- чрез самоцелната си критика по този казус), сега е на път отново да покаже на европейските си другари, че са си избрали за европейски партиен шеф зле прикрит балкански реваншист от постсъветски тип.
Но това е само половината от тревожната тенденция. Защото на тази популистка атака няма начин майсторът на популистките подаръци Бойко Борисов да не отговори в духа на амбицията си да бъде номер едно в надцакването с обещания. На този етап губи надлъгването, защото козът му със самохвалството за изкопчените цели 2 милиарда еврофондове не работи. Тези пари на практика ще бъдат ползвани от следващи управници, а и се очакват тепърва да бъдат разпределени за гладуващата българска икономика за период от около 7 години. Докато изборите са след броени месеци.

Share on Facebook

Ново 20 – децата ни се били тъпчели със сандвичи, съдържащи предимно сланина! Тази вест смути покоя на амбициозните родители, които иначе разчитат на това, че държавата и училищните власти трябва и да хранят правилно децата им. Впрочем те очевидно и за възпитанието на отрочетата си се надяват предимно на обществото и неговите институции, а не толкоз на себе си. Ако се съди по крясъците и писъците, които малчуганите надават където и да се намират извън къщи. Или пък говоренето на висок глас и нонстоп по джиесемите. Ако не ми вярвате, идете в най-близкия мол или се качете в някой обществен превоз, когато им свършват часовете. Ако не оглушеете от крясъците на тези момченца и момиченца, може да чуете после и алармите, че колбасите, с които се приготвяли сандвичите в училищните лавки, съдържали 20% сланина. По простата причина, че държавата ни е бедна и няма как да си позволи сега да купува филе „Елена” или други скъпи колбаси, а залага на евтини салами и шунки от нискокачествено...

Иван Станчов е роден на 1 април 1929 г. в София. Син е на дипломата Иван Д. Станчов и художничката Керълайн Марион Станчова. Внук на дипломата Димитър Станчов. Потомственият дипломат владее осем езика. Бил е посланик на България в Лондон от 1991 до 1994 г., а от 1994 до 1995 г. - външен министър в служебния кабинет на Ренета Инджова. Той е и първият посланик на България в Ирландия. Почетен гражданин на Свищов и на Варна, носител на орден „Стара планина“ първа степен и на Ордена на Почетния легион - Франция. Продължава да се занимава с просветителска и благотворителна дейност като подпомагането на деца със специални нужди в Карин дом във Варна и за тази цел дарява фамилната къща на рода си. В петък беше представена книгата „Пет български рода в летописа на историята” на Александър Златарски, в която е включен и родът на Иван Станчов. - Г-н Станчов, какво е да си наследник на такъв род, какво научихте от поколенията преди вас? - Не знам докъде трябва да стигне човек назад...

Преговорите, водени от членът на сирийската опозиция и виден активист, Мишел Кило, между кюрдските бойци в Рас ал Айн, близо до турската граница, и командването на Свободната сирийска армия (ССА) не са успели да доведат до споразумение.

Кило, заедно с други представители на Националната коалиция за защита на гражданския мир, посредничи между страните с цел да се сложи край на сраженията. В началото на срещата си с Кюрдския върховен комитет на 5 февруари, Кило заявява, че целта на събирането е да се прекрати кризата, възпламенена от сблъсъците между кюрдски бойци, ССА и други батальони, като джихадистите от Гураба ал Шам. Според кюрдски източници, Кило е заявил, че:

“Има много международни и регионални сили, които не искат демократичен, ислямски или кюрдски режим. Всичко, което търсят е режим, който обслужва техните интереси. Тази ситуация може да има силно негативно въздействие върху революцията, на която милиони възлагат надеждите си и да прерасне в гражданска война, какъв е случаят с Ливан. Няма признаци за присъствие на Баас в Рас ал Айн, но все още не е източник на неговото падение.”

Ахмед Сюлейман, говорител на Кюрдския комитет, заявява, че:

“Продължаващата подкрепа на опозицията за сблъсъците в Рас ал Айн, отклони сирийската революция от курса и ще разбие сирийското общество. Единственият печеливш от това е режимът на Баас. Последните събития в Рас ал Айн служат само на интересите на режима.”

Според същите източници, свързани с Кюрдската демократическа партия на Сирия (KDPS) и Qamishli News, сирийски кюрдски уебсайт, Висшият кюрдски комитет – най-висшият представител на кюрдите – е отхвърлил исканията на ССА за предаване на Рас ал Айн под пълния контрол на бунтовниците.

Военният революционен съвет в област Хасаке, настоява, че кюрдският флаг трябва да бъде свален и, че градът трябва да се предаде на Сирийската национална коалиция, като предпоставка за поддържането на крехкото примирие с онези, които ССА наричат “бойци на ПКК” – бойците от PYD. Като условие на примирието:

• кюрдите трябва да се задължат да признаят коалицията
• бойците на ПКК трябва да се изтеглят от Рас ал Айн обратно от районите, от които идват
• да се формира местен съвет от всички групи и фракции в града 
• ССА ще контролира пропусквателните райони
• знамето на независимостта ще е единственото, което ще се вее в провинция Хасаке (което предполага кюрдите да премахнат знамената си, сложени в Камишли още в началото на кризата в Сирия)

Кюрдският комитет отхвърли тези условия, тъй като има свои искания и виждания за справяне с назряващия конфликт:

• да се включи в управлението на делата в региона, заедно с други групи
• да се сложи край въоръжените демонстрации чрез оттеглянето на всички части, свързани с двете страни в региона
• да се формира местна съвместна администрация от различните фракции в Рас ал Айн

В този контекст, кюрдските новинарски сайтове пишат, че преминаването на границата от 6 февруари е свободно между Сирия и региона на Иракски Кюрдистан, с цел стимулиране на икономическите връзки в сирийските кюрдски райони и тези в Ирак, а контролът се извършва от Кюрдския комитет.

Не знам дали сте забелязали, но освен хубави книги, обичаме много и хубава музика. А още повече се радваме на хората, които правят хубава музика и в същото време обичат да четат много книги. Тони я познаваме от "Всичко било е на сън" и "Както преди", а съвсем наскоро се появи и новата й песен с Рут "Break of Day". След всичко това решихме да я попитаме и "Как четеш" в понеделник. 

Какво са книгите за теб?
Книгите са онези неща без които не можем да пораснем. 

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 
Първата книга която ми направи най-силно впечатление беше "Триумфалната Арка" на Ерих Мария Ремарк. Това беше една от задължителните книги, която баща ми ме накара да прочета в 5. клас. Беше доста различно от това, което ни учеха в комунизма. Другите, които ме промениха по един или друг начин. бяха „Път към висшето общество" и „Живот във висшето обшество" на Джон Брейн. Книги, които бяха прекалено зрели за мен. Това беше голям скок. Все пак бях само на 11 години.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти "храна за четене"? 
Не.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
С удоволствие пия чаша кафе.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Единствената книга, по която рисувах богато беше, Библията. Цялата ми Библия беше с наи-невероятни цветове.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразпределител.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете? 
Ооо, това ми е болна тема! Не мога да си представя да чета книга в електронно издание. Според мен се губи цялото вълшебство.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Да, ако ми e много интересна, не я оставям докато не прочета главата. Ако не, мога да я оставя.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди изчитах всичко заради уважението към автора, но сега, ако ме подразни, я оставям.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не.

Какво четеш в момента?
Казва се „Inbox (19)" – на Чавдар Търгохов.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По една... иначе се разсейвам.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Да. Сутрин рано докато си пия кафенце. Това е най-приятното време. Вкъщи.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О, да! „Илюзии" на Ричард Бах.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Не са организирани, но някой ден трябва и това решение да взема. 

Ще завършим с музика - 'Break of Day' наистина си заслужава. Поздравяваме ви с нея!

Чета… И ето – попадам на заглавие: Родители и учители се страхуват да бъдат авторитети за децата си! Въобще и не се опитвам да прочета целия материал. Това изречение ми е достатъчно, за да размишлявам поне една година. Не че не уважавам труда на пишещите си събратя. Просто в лавината от чужди мисли човек може да си изгуби дъха, духа, живота и смисъла. Затова трябва да поема дълбоко дъх, дух, да се самосъхранява и да оцелява – вътре в себе си. Като планинар в лавина – точно така. Всеки във времето на хиперкомуникациите може да каже и казва по нещо, което влита в Света. И става достояние на всички. И тия трилиони мисли могат да задушат всяко живо същество. Така че – аз съм извънредно внимателен. Прочитам един два реда и мисля: месец – два. Защото четенето е Размиване в Чуждото, а мисленето – Изграждане на Своето. И така. Родители и учители се страхуват да бъдат авторитети за децата си! Истина ли е това? О, Боже! Поглеждам себе си и се вцепенявам от мъка и безсилие –...

Учителката решила да покаже на децата вредата от алкохола. Извадила един червей и пред очите на всички го потопила в чаша с водка. Червеят се сгърчил и умрял. Тя попитала: - Каква е поуката, деца? - Който пие водка, няма глисти - казал Иванчо. Учителката ядосана решила да заведе децата в една ферма. Там сложила пред една крава едно буре с вода и едно с водка. И отново попитала: - Кравата пие от водата и даже не помирисва водката. Kакъв е изводът? Иванчо веднага бил готов с отговора: - Който не пие водка, е говедо. Усмихни се, България! Московчани отдавна са осъзнали разковничето на дългия живот - всички проблеми могат да бъдат разрешени с бутилка водка. Точно така са мислили и 40-ина авери, които решили да празнуват в ресторант в руската столица. Един от разговорите обаче довел до толкова рязко увеличение на децибелите, че кой каквото носел със себе си - пистолет или автомат, го използвал, за да въдвори ред. Положението почти заприличало на ситуацията като в онзи виц, в...

  Кога страшният цар на джунглата става добър, мек и нежен? Разбира се, когато е влюбен! Даже мощната...

Леля Денка, съпругата на бай Косьо, една съвсем нормална пълна жена, също за беда взела да опита от Петко. Не, че зъбите й били чак толкова здрави, но то колкото беля да стане – станала. Гризнала тя от Петко, и още на другия ден, както си продавала фланелките на сергията на пазарчето в квартал „Изток”, Перник, изведнъж идва един, твърде брадясал, като вол и също толкова як. Казал й: „Ти си абсолютна”, купил й сладолед и на другия ден дошъл да я търси вкъщи. Тогава бай Косьо - с онова джобно ножче, с което уж заклал Петко - се хвърли да коли онзи брадатия господин, дето закачал най-обикновената му жена. Стигнало се до истински бой, който леля Денка наблюдавала усмихната щастливо над тенджерата, в която къкрела копривена чорба.

Петото издание на месечната поредица SOUL FOR ALL е по-специално, защото, освен Добо Мързов и Селектор Стилиян, в студиото е и нюйоркчанинът Dean Bowman. Ангелският му глас изпълва ефира на Радио Варна на два пъти, а думите в този случай са излишни.

 Иначе, освен краткото въведение от няколко парчета на Добо, селекцията през по-голямата част на това издание е дело на Стилиян.

____________________

Добо Мързов и Селектор Стилиян стартираха тази съвместна инициатива на предаването 45 оборота в минута и лейбъла Love & Happiness Music през октомври 2012. Веднъж в месеца те се събират заедно, за да споделят любовта си към соул музиката със слушателите на Радио Варна. Всички песни в SOUL FOR ALL са внимателно подбрани от колекциите от грамофонни плочи на двамата диск жокея.

Днес в българското Народното събрание, съгласно изискванията на закона, ГД "Модерна България" ще регистрира широко представителен и надпартиен инициативен комитет за организиране на подписка за национален референдум, съобщиха от движение "Модерна България". Референдумът ще е под надслов "Политици и закони – под граждански контрол".

Досиетата на прехода обаче стоят заключени, защото са криминални. Присъдата, която може да последва от тях, би трябвало да е наказателна. Ето защо отварянето на едно-единствено досие е важен пробив в отбраната на несменяемата на власт олигархия. Тя няма как да не си дава сметка, че пътят й към затвора е постлан със същите досиета, по които се изкачи към "необяснимо" забогатяване.

Това са пърите ни мартеници за сезона  – ОТ ПЛАТ. Използвахме всякакви видове плат – и с повечето...

Денят е 7-ми февруари 2013 г., телевизията е бТВ (няма по-подходяща), а предаването е „Лице в лице”. Епизода е озаглавен „Кой режисира скандала Буда?” и може да бъде видян ТУК. По-голямата част от цялата над 24 ми...

Повечето ми познати, които имат профил в професионалната мрежа LinkedIn, получиха мейли през последните дни. И се похвалиха с тях – не на един и двама, а на всичките си познати. Как LinkedIn успя да създаде такъв viral мейл и как вие можете да го използвате?

Накратко, ако случайно не сте си отваряли пощата скоро, вероятно там ви чака мейл от LinkedIn. Мрежата отпразнува 200 милиона потребители с благодарствен мейлинг към своите поддръжници. За различни групи потребители мейлите бяха различни – всички обаче включваха доказателство за това колко важен за мрежата е даден потребител. При мен пристигна информацията, че съм във водещия 1% на разглеждани профили. Други познати споделиха, че са сред първите 500 000 български потребители и различни сходни хвалебствия.

За всеки имаше по нещо мило и доказващо лоялността и важната роля в LinkedIn. Кампанията беше организирана по случай своеобразен юбилей – 200 милиона потребители в LinkedIn. Към мейла имаше линк за допълнителна информация и инфографика на растежа в мрежата.

Мейлите се превърнаха в нещо, което всеки искаше да сподели с познати. Поласкани от свидетелството за своята важност, потребителите разказаха на своите приятели – така LinkedIn създадоха viral послание с голям заряд.

Защо работи?

Писмото беше успешно по няколко причини:

• Вместо да сложи ударение върху истинската новина – броя регистрирани потребители – то даде информация за нещо, което е интересно на потребителите и ги засяга лично.
• Всяка група потребители бе поласкана индивидуално – инфлуенсърите получиха признание за своята популярност, първите поддръжници бяха похвалени за своята вяра в мрежата. Ако посланието беше хомогенно, то нямаше да е толкова лично и въздействащо.
• Потребителите получиха доказателство за своята важност – нещо, което всеки естествено би споделил.
• От LinkedIn предоставиха лесен начин за споделяне на информацията – колкото по-явни са социалните бутони, толкова повече споделяне ще има. LinkedIn предвидливо дадоха достъп с един клик до Facebook, Twitter и своята собствена мрежа, така че потребителите да се похвалят още по-лесно.

Какви са изводите: дайте на потребителите нещо важно за тях, направете го лично и уникално и им дайте начин да го споделят по-лесно.

___
снимка: Mashable

The post Наградете инфлуенсърите – пример от LinkedIn appeared first on Васи ли?!.

„Това е едно художествено предупреждение“. Така Петър Делчев определя дебютния си роман, който излезе в края на 2012-та, но вече се е оформи като един от фаворитите за най-добра българска книга за настоящата година.

Ако вече сте прочели „Кастинг за месия“ и ви е интересно какво и защо е искал да каже авторът, ще ви стане ясно от видеото. Ако пък все още не сте я прочели, сега е моментът да се запалите достатъчно по нея - със сигурност има какво да ви грабне.

И понеже тази седмица Петър Делчев започва нещо като национално турне, като ще представи „Кастинг за месия“ в няколко български града, Настя се срещна с него, за да разкаже повече за книгата - вижте какво каза той във видеото.

Вижте ревюто за романа в "Аз чета".

Несъстоялата се българска лустрация

Вътрешният министър на Русия се обяви за връщане на смъртното наказание

Hooha, Ma'am*, или жени на фронта

На изборите за висши органи на адвокатурата - без нови кандидати

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: „Йорданова срещу България” спечели в класацията за най-добро решение на ЕСПЧ през 2012 г.

Днес започваме още една обиколка на Африка. Този път не на мотор – този път ще се качим на Лендровера (Сухопътния пират) на Александър и Росен и ще тръгнем от Египет с цел – Южна Африка. За разлика от пътуването с мотор, този път ще пристигнем направо в Египет, за да освободим джипа от митницата.

Започваме, приятно четене:

През Африка с джип

Въведение

Административен туризъм в Александрия (Египет)

Ден 1-3 (понеделник- сряда) След толкова много спънки и перепетии – закъсняла виза за Судан, липса на ферибот за Вади Халфа, проблеми със самолетните билети и двукратно отлагане, леко сме изненадани самите ние, че сме на летището в очкаване на полета до Алекандрия, Египет през Истанбул. Липсва трепет, нетърпение или радост в очите – само мрачна решителност да си получим колата и успеем да хванем лодката от Асуан за Судан. Евентуално.

Няма нищо лесно поне в тази експедиция. По случайност разбираме, че всъщност кацаме на летище, което е на 80 км от

Александрия,

тъй като местното е в ремонт, при това в 3 след полунощ.

  В самолета туристите сме само ние, както и на самотния тъмен пакринг пред терминала. 2-ма съмнителни местни се опитват да ни вземат до Александрия за 200 египетски паунда (4 паунда = 1 лев). Въздухът е тромав, гъст и влажен, а наоколо ни е един пуст терминал и няколко частни автомобила. Спазаряваме се за 150 паунда само за да установим, че се возим на автомобил, който не струва и толкова. Пежото е забравило отдавна възрастта си, воланът е завъртях наполовина, за да върви колата направо, а вторият таксиджия почти се е сбил с нашия шофьор за бедните ни турстически души. В допълнение водачът караше без фарове – сигурно сме пропуснали нещо в човешката еволюция.

Добре дошли в Африка!

Сутринта е пълна с подсвиркващи лади-таксита, магарешки каручки и стрес да намерим агента, който трябва да освободи автомобилът за ден, два. След панорамна обиколка на града на Александър Велики показваме на таксиджията коя е улицата, която търсим – минава през нея два пъти, преди да се престрашим да го заговорим.   Ахмед, служител в агенцията, ни посреща ликуващ – идват неговите пациенти и той е лекаря и лекарството, майката и бащата на нашите проблеми. Приканва ни да издадем пълномощно на името на агенцията и ни осигурява транспорт от двама дребни субекта, които изглеждат повече дребни, отколкото субекти. Уверява ни, че всичко ще е наред и да се наслаждаваме на древния град – домакин, тъй като колата ще получим в офиса му готова за път. Въпреки моите писмени призиви да освободим колата за ден, щело да отнеме 2-3. Максимум.

Местния нотариат

е смес от пот, адреналин и разперени ръце с хартии в тях. Докато единия субект чака в тълпата от блъскащи се горди александрийци, аз заснемам отсрещното кафе и местна лелка, цялата в бурка, която е и оператор на копирна машина на тротоара. Реакцията е мълниеностна, а ударът – безпощаден и твърд. С извисен до фалцет крясък лелята се нахвърля върху ми, прескачайки платното и трите лади, пъплещи по него и в потока писъци, вайкане и арабски долавям в погледа й укора защо съм я снимал. Идват още 2-3 любопитни и скучаещи минувачи, които окончателно ме убеждават, че не съм прав и затривам през зоркия й поглед моето нахалство. След много висене и чакане, съпроводено с наблюдения на околния свят, хора и атмосфера, пълмощното не е заверено, тъй като трябвало заклет преводач да ми го преведе, преди да подпиша. Връщаме се в офиса, Ахмед ни се усмихва, докато ние убиваме час-два и тръгваме към друга съдебна сграда. Там заклетия преводач ни заклева, че никакво пълномощно не можем разписа, докато нямаме печат от емиграционните служби, които вече не работят. Понеделник свърши, а с него и нашите мечти да се сборим с бюрокрацията. Жертвите все пак щяхме да сме ние. Вторник сутрин, добър ден да свършиш изостанали работи и разчистиш сметки с египетската система. Ахмед отново е убедителен, че всичко е наред и че не е тяхна вината за пропуснатия понеделник. Отправяме се към трета държавна сграда, в която тълпите се разбиват в гишетата с грохот, пот и викове. Дребният субект яхва вълната и се опитва да предугади накъде духа вятъра. Скоро към четата ни се присъединява и заклетия преводач и за час системата се огъва, подпечатвайки подпечатаните ни на границата паспорти. Действието се принася в лобното място на понеделнишките мои снимки. Тълпата от упълнощители се е увеличила, което предвещава още повече чакане. Лелката зад копирната машина на тротоара ме съзира и прави контакт с очи, а после открито ми маха и весело върти бурка. Минава час в скука и сърфиране през мобилния ни рутер. Лелката преминава покрай мен и закачливо ме бута по рамото – сигурно иска да сме приятели.

Шумът от тълпата изведнъж се нарушава от викове, дърпане и крясъци на дива разгонена котка. В нотариата е започнала кавга. Лелката зад копирната машина вече не е зад копира, друг е нейният дълг – като под бойна тревога се изнася в сградата и се включва на нечия страна с най- гръмогласно и пронизително викане. Скоростта на звука гони скоростта на светлината. Ето моя звезден миг на фоторепортер от мястото на събитието. В кадъра на телефона са виковете, спора и купчината клиенти и клиентки. Уви, недостатъчната ми бързина в боравенето с телефона не остава незабелязана. Двете враждуващи страни, това кълбо от спорещи има общ враг – снимащия турист. Към тази тълпа се присъединяват всякакви скучаещи и весело изглеждащи хора, заели позиции в и около нотариата. Заклетия преводач се хвърля да адвокатства, всички ме сочат с пръст и крякат неистово, осъждайки постъпката ми да снимам техните вътрешни работи. Кулминацията настъпва, когато хилав младеж изхрачва нещо на арабски. Преводачът го хваща буквално за гърлото, стискайки мършавата шия, младежът отвръща и тълпата надушва вече кръвта. Моят телефон е в ръцете на един от най- силно викащите, който изтрива видеото, показвайки екрана на противниковата страна победоносно. Последният акорд на тази кандидат-трагедия е поуспокоената тълпа, която ме изпраща с нравоучения на висок арабски тон и вайкания. Таксито ни отвежда отвъд бурята, а на въпрос защо преводачът хвана за гърлото младежа така внезапно, рискувайки кожите ни, ми бе отговорено: „Той каза, че сте евреи и всички вкупом без угрезения трябва да ви пребият“.

Потънали в мисли за местната народопсихология стигаме до поредно гише, където трябва да платим едномесечния престой на контейнера в Александрия. След дълго чакане и без изненада ни уведомяват, че и тук има проблем. Следва връщане в офиса на агенцията и извинителен ахмедов поглед. Денят е към края си, а битката не.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Решаваме в сряда да пътуваме до Кайро, тъй като заради закъснението ни изтича визата за Етиопия. Наемаме кола, Ахмед ни уверява, че работи като за трима, за да вземем колата до четвъртък.

Кайро е голям, прашен и голям.

В посолството ни канят и изслушват с интерес. Следват 2 телефонни разговора и учтив отказ – не могат да ни дадат нова виза, докато настоящата не изтече окончателно и безвръзвратно. Освен това защо не отидем в посолството им в Хартум, защо точно при тях изниква проблема...! Още по- любезно ни посочват вратата, тъй като единствения друг начин е да ни отменят първата виза, но нямали причина. Убеждаваме се едни други, че няма, няма да няма как. След 1 час на фона на тв репортаж за победата на Обама, получаваме тържествено визи за Етиопия. Втори път за последните 2 месеца. Следобяда разглеждаме пирамидите и биваме почти отведени в музея на папируса – най- обикновен магазин. Там се дивихме на търгосвките умения на мениджъра, който на изпроводяк реши да сподели и следната египетска сентенция: „Моли се на Аллах не за здраве и пари, а да те прибере, когато ти се наложи да г молиш за здрав и пари“. Времето ни в този „музай“ не беше пропиляно.

На път за Александрия

Ахмед заявява недвусмислено по телефона: “ Мистър Алекзандър, колата вероятно ще освободим в събота“. Няма начин, обяснявам аз ситуацията с ферибота и крайната ни необходимост да си вземем Дефендъра. „Има, има – и продължава Ахмед, докато обяснява, че прави невъзможното в неговия 5-часов работен ден да свърши това, за което сме платили преди месец и което е обещал. Утре, в ранни зори на ден 4-и от нашата неравна и предопределена битка с Египетския бизнес и митници ще мерим аргументи и тон с Ахмед. Заповядайте на административен туризъм в Египет, ние ще ви консултираме и обещаваме незабравимо изживяване!  

Ден 4 (четвъртък)

 

Днес сутрин трябваше провидението да реши ще си получим ли автомобила и дали ще хванем тоз голям бял ферибот за Судан.

Твърде много противоречиви и понякога садистични мисли измъчваха съзнанието ми, докато се опитвах да заспя. Започнахме както обикновено – Ахмед се усмихва и обяснява как всичко е направил по силите си и как ще продължи дори отвъд тях през деня.Все пак се примирява с топлата, дори гореща, хм молба да видим и собственика на агенцията – ще го изчаме да дойде. След час идва и информацията, че колата товарят в неделя, 11.11, а нас – на 13.11. Ако не си получим Дефендъра днес, шанса да хванем този ферибот фантом, този месечен междупустинен транспорт ще клонят към нула.Ние чакаме и надеждата бавно изтича с изтичане на минутите безценно време за нас и без никакво значение за местните. Денят преполовява и идват две новини – лоша и по- лоша. Лошата е, че по- рано от неделя нямало шанс за Дефендъра, а още по- лошота е, че на карнета ни му бил нужен спешен печат, който само в Кайро и само днес може удари местната автомобилна асоциация. Ахмете, а като ти пратихме карнета преди 3 седмици защо не се сети за този печат?! И Александър Велики, основател на този град не би могъл да разсече този възел. След половин час широка и сгъстена дискусия с половината офис на агенцията все пак се оказва, че можело и в Александрия, но там отказвали.

  Решени да вземем в наши ръце инициативата, искам от Ахмед телефон и име на човека, който в този град взима реченията за нашата бедна кола. По погледа ми Ахмед разбира, че нещата са вече на живот и смърт и неговата помощ ще реши собствената му съдба. Ладотакси, задръстване, привиден хаос и сме при класическия бюрократ – стол с 3! възглавници на него, строг поглед, вещо перо и пренебрежителни маниери. След 1 час убеждаване, обясняване, настояване и разясняване що е то бг талон и как се разчита той в Африка, дедо чиновникт се навива да свърши делото народно за 500 паунда. Един от посетителите ни успокои да сме спокойни – това е Египет. Връщаме се с копиран лист хартия и 3 думи, написани с химикал от членът на автомобиланата асоциация при Ахмед. Очакваме следващата проблем, предизвикателство или поне задача да опровергаем теорията на относителността. Всички в агенцията са притихнали, съпричастни на падналите в безславната битка със системата европейци. Тишината е неуместна, съкрушителна и съзлива. Няма по- добър момент от този да звънне на телефона ми. Имаме уредена среща с шефа на митниците (благодарим, Румен!), който ни очаквал и който изразил готовност да сложи край на нашите мъки по един или друг начин. Отивам при Ахмед и го соча с пръст, че директорът го очаква заедно с мен, след което той тихо посочва себе си да потвърди, че ме е разбрал правилно и тихо потъва в стола си от притеснение. След секунда се окопитва и ентусиазирано и развълнувано обявява, че няма да стане, тъй като се искало да имаш лиценз, за да влезеш на пристанището, каквъвтоние сме имали неблагоразумието да нямаме. Още приказки, още 2 часа чакане и о, чудо – вече сме асоциирани към пристанището, истински митнически агенти или поне гост-агенти.

  Влизаме като завоеватели на

Порт Александрия –

никой не знае какво ни е коствало да стигнем до тук. Никой няма да ни спре да се видим с Капо ди тути капи. Директорът ни приема след молитвата си – нахълтваме цял взвод хора – служители, агенти и двамината българи - страдалци. Дискусиите на арабски винаги ми се струват вълнуващи и предизвикателни за тъпанчетата. Намира се начин да се оправят документите, успяват да издирят запразнил кранист да изкара контейнера, дори проверката на колата ще стане днес. Благодарим, гу‘син Директор. Но! Местен регистрационен номер от пътната им полиция – в събота дообяд- дори да обявим нова революция. Нищо не се скъса в мен при тази страшна присъда – след тези 4 дена на търчане, говорене, убеждаване, убеденост и убиване, няма какво да ни спре.

Фериботъте в неделя сутрин. Имаме все пак към 15 часа да минем 1200 км по местните пътища и смятаме да го направим, защото славата ни чака в Асуан. Когато стигнем ще знаем дали това е крайната ни дестинация или експедицията физически започва като се е справила с най- великата машина на бюрокрацията и безразличие, на което аз съм ставал свидетел. Ахмед ни уверява, че всичко този път ще е наред и след като платим поредната сметка, в събота Дефендърът ни ще свали оковите на бюрократичното робство и ще поеме по пътищата на горен и долен Египет. И че ако се съгласим и му дадат отпуск, с радост ще ни придружи до Асуан – поне за кураж. Петък ще е почивен ден и за нас, дано събота не е.  

Дни 5-6

 

В петък мюсулманският свят почива. Както и ние покрай него. Като редовни членове на консуматорското общество посетихме местния мол сутринта, който по нищо не се отличава от европейски такъв. Жените без забрадки и бурки тук се виждат често, а KFC и McDonalds са пълни с гладни младежи. Колегата, закусил преди половин час в хотела, грейна, че отнове е в познатата цивилизация и се самонагради с втора обилна закуска в KFC. Купихме леген, за да пазим хигиена, доколкото е възможно, както и малко припаси за дълго и нощно каране.

Следобеда беше отдаден на

Александрийските потайности –

калният пазар на плодове и зеленчуци, разговори с местни тъмни субекти и дивене на хилядите дюканчета, пълни с килими, злато или електроника. Стоките с по- ниска добавена стойност бяха изложени директно на пътя върху сгъваеми сергии, обилно накичени с енергоспестяващи лампи. Вечеряхме в меснен – в смисъл за местни – рибен ресторант, чийто лице представлява ръждива скара, 2 легена със скариди и една маса пресни риби . Избираш си на входа рибата, теглят и те поканват отзад в скромно помещение. Скаридите бяха чудесни, ако и да имаха малко горчив привкус от битката с бюрокрацията последните дни. Бяхме готови за битката на всички битки на други ден като шансовете ни не бяха добри, но не смятахме да се отдадем на примирение и обезсърчаване.

Събота сутрин

8.00 сме в офиса на агенцията. Няма никой. Ахмед пристига малко след нас. Офисът на агенцията е заключен, Ахмед няма ключ. Парите за таксата за контейнера са на бюрото му в едно с нашите паспорти. Както вероятно и плана му да свърши най- сетне работата, за която сме платили преди месец и половина. 8.20 все още сме в коридора, освен нас ленива котка преминава по стълбището и самотна хлебарка скучае по парапета. Ахмед се кълне, че до 3 часа ще сме в колата и ще сме забравили всичко лошо. 8.25 „Мистър Алекзззандър- подхваща Ахмед- по- добре, както предложихте, отидете до офиса на Greenline, а мой колега ще дойде с парите, които вие ми дадохте в понеделник“ . Това е контейнерната компанията, на която трябва да платим такса за забавяне на контейнера и такса магазинаж. 8.35 – тих ужас обзема сърцата ни, когато съзираме, че сме вече осми на опашката. Във вторник чакахме 2 часа и така не стигнахме до гишето, а имаше само 6 души пред нас.

9.15 – представител на агенцията вече кибичи с нас. Подканям по телефона Ахмед да вземе нещата в свои ръце, тъй като тенденцията клони към грозна реалност. 10.30 - сме пред Алекс порт в очакване на Ахмед и неговата кола. Вече сме лицензирани, имаме и лиценз и за другия местен порт Дехила, където всъщност е колата. На бас, че сме първите българи с комерсилен и свободен и официален достъп до пристанищната инфраструктура на града. 10.50 - след успешно паркиране, продължило един живот, вече сме в офиса на пътна полиция. Смразен съм от тоалетната, но нуждата е по- силна от обонянието и непонятните хигиенни стандарти. Излизам разтресен от преживяното, Ахмед ме хока, че съм ползвал точно тази тоалетна и се извинява, че това е Египет. 11.40 – „Мистър Алекзандър, правим всичко възможно, но дори с вашите връзки и препоръката на директора- тук е така. Но всеки момент ще вземем египетски номера и после да освободим колата от Дехила“ 11.50 – отново сме при директора, който вика поочукан от администриране човечец да удря рамо в неравната машина със собствената им бюрокрация. Обхождаме дозина! гишета за различни подписи, печати и нови листя писания. В едното помещение в средата на гишетата стоят един до друг двама работяги, които си подават взаимно и внимателно много важни книжа и още по- взаимно си ги подпечатват. Кипи труд на митницата на Александрия порт, на който дори бай ти Ганя би се удивил.

13.00 – пътна полиция ще пратят с нас служител да направи сверка на шасито на Дефендъра, но след като свърши обедната молитва. Освен това не е ясно изобщо дали ще ни пуснат в Дехила, тъй като президента на Египет бил там. Струва ми се удобна възможност да опитам да споделя болката и щастието си от досегашния ни престой тук. 13.30 – след километрите кордон от полицаи, преминаваме през два входа на Дехила порт. Ахмед вече компетентно обяснява какво следва – ако колата се окаже същата, за която подозират, ще се върне в Алекс порт, където ще издадат местните номера и той ще ги донесе обратно .. 13.45 – вече сме при контейнера. Колата е цяла, шасито – каквото трябва да бъде. Сърцето радостно подскача, визуланият контакт с Дефендъра скоро ще е изконсумирана любов. Ахмед ме светва, че сега ще излезем с колата (което е нелегално) и ще отидем до Алекс порт за египетски номера, тъй като полицаят искал да види колата на място – ще кажеш, че е първия, който не вярва на документи, двама европейци и цяла митница, проверила колата още в четвъртък. 15.00 – все още вися сам до хиляди контейнери. Ахмед е изтърчал да асистира поредното разрешение, печат, писмо, изискване. Кранист на 25-метрова машина прелита над мен и спира, предлагайки ми да се кача горе и огледам индустриалната красота на района. Отказвам. После други двама ме заговарят и обсъждаме живота, Вселената и всичко останало. Поне не скучая и дълбая в мрачните си очаквания.

15.30 – преминаваме двата портала. На втория - чичко с гола глава иска да отворя капака, за да е сигурен, че не съм успял докато карам сам за 3 минути да пренабия рамата. Тряскам капака и той подскача 2 метра във въздуха. Видно е, че това е първи стрес на дедото от десетилетие. Ахмед иска да купи колата като се стигнем Кейп Таун – оптимист. С такава бюрокрация и съдействието на неговата агенция няма да стигнем по- далеко от Кайро и то догодина най- рано. 16.30 успешно достигаме Алекс порт, след като съм лавирал в блъсканицата лади и други представители на 60-те, успял съм да навлека гнева на местен джигит с микро-микробусче и даже веднъж вместо мигач съм свирнал с клаксон. Очаквано, пътна полиция затваряла в 16.00. Ахмед гледа в земята, докато аз настоявам да се видя с шефа на полицията в Александрия.

17.30 Хотелът ентусиазирано ни приема обратно (при планирани 2, вече имаме 6 нощувки в него). Дефендърът странно стои на фона на цяла Александрия, паркиран на централния площад. Той е нелегален с българските регистрационни номера. На кой ли му пука в този град.

С тази трагикомедия изпускаме ферибота от Асуан за Вади Халфа. Ако се уповавам на досегашния му график, следващия ще е след месец. Нуждаем се от премисляне, преосмисляне и всъщност осмисляне на престоя ни тук.

И все пак... always look on the bright side of life (http://www.youtube.com/watch?v=jHPOzQzk9Qo )– както пееха Monty Python.  

Неделя- 7-ят ден

 

Фериботът е отплувал завинаги на този ден – 11 ноември 2012 г.

Което не означава, че можем да си позволим още часове и дни в очакване на египетските регистрационни номера – развиваме скорострелна мания да се махнем далеч от Порт Александрия.

Изкарваме багажа от хотела с тихата надежда, че това изнасяне ще е последните поне за следващите месеци и години. Делегата и непознат ни водят до портите на Алекс порт. Колегата остава с Дефендъра пред строго охраняваните двери, а аз съм излъганото овчарче, буреносен облак и бюрократоразбивач в едно, който влиза в Светая Светих на египетския импорто-експорт. Финалната част от свещеното ни дело да освободим колата си е комедийно шоу в няколко сцени. В действието се включват свежа кръв на страната на митническата ни агенция, пазители на портите, които ги вардят от нашите набези и стачкуващи докери за фон. Вътре действите се разгръща от сградата на пътна полиция, послед в нечий незнайно кой офис и връщане на бойните действия на първото място. Моето участие в района на действията е основно в ролята на убийствени погледи, куче-касичка и кибик. Явяват се 2-3 сцени, в които аз общувам с отговорни фактори, разисквайки теми като защо в един техен формуляр пише една година на производство, а в нашия карнет – друга. И кое да вземат за вярно – великодушно им предоставих избора да пишат каквото си искат. Кулминацията вероятно е около изискването колата да има пожарогасител.

Ха, и днес попадаме в параграф 22.

За да ни дадат номера, колата трябва да е в Алекс порт и да покажем пожарогасителя. За да влезе там, трябва да има номера.   Делегата снове сред нова групичка служители. Скоро се сдобиваме не с 1, а с 2 огромни чисто нови пожарогасителя. Зрителите аха да излязат в антракт, когато действието хитро ги въвлича в друга проблематика – някой трябва да издаде документ – подписан и подпечатан сигурно и от главния пожарникар на метрополията, че тези пожарогасители с конкретен рег. номер са наша законнасобственост. Още 1 час в търсене на някой, убеждаването му и воала – номерата - две ръждиви тенекии са вече при нас. Усупяхме да докопаме номера за невероятните 4 часа – нов световен рекорд, вероятно. Бюрокрацията, в предсмъртна агония, задължава нейн представител да сложи номерата на автомобила. Но небесата са благосклонни и този проблем се разрешава с подкрепа на семейния бюджет на въпросния служител . Имаме свободен автомобил с египетски номера! Всичко в нас е опустошено. Няма радост, няма ентусиазъм или кавито и да е чувства след този грандиозен момент. Това е една малка стъпка за човечеството и огромна за нас в неравната битка с местната бюрокрация и примиреност. Сцената приключва с радостния делегат и неговия спътник – тръна в тяхната пета, таралежа в гажите им и кошмар в сънищата им- ние, си тръгваме. Все пак направиха немислимото и успяха да ни изпратят надалеч само след кратката една седмица, много нерви, още повече пари и разбити детски илюзии за вярата в системата и упование върху логиката.

Следват аплаузи от публиката, Дефендърът напуска сцената с подвита опашка за Кайро, а Ахмед, колегите му и цялата административна армия на Александрия излизат на бис.

След кратка консултация вечерта в Кайро, разбираме, че следващия ферибот е в началото на декември и че има къде да оставим Дефендъра и най- вече безценните египетски номера без угроза някой да ги отнесе в преизподнята. Удивлението от глобалния свят идва, когато в 22.00 часа правим резервация за София, а 6 часа по- късно сме в самолета за родината. Разговорите по пътя за отминалата невероятна една седмица са постоянни, а смехът – искрен. Чака ни усилена работа и планиране – кога ще е новия ферибот, как да си изкараме нови визи, кога изтича египетския номер. Буни ни и въпросът дали Ахмед се е въстановил след този титаничен сблъсък на туристи с липсата на правила, непохватна митническа агенция и лажерна администрация .

Антракта скоро свършва, очаква ни ново действие и сцена.   Очаквайте продължението Автори: Александър Костадинов и Росен Михайлов Снимки: авторите   Други разкази, свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="6777"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="6777" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="6777"]

След като сметките за парно и ток дойдоха с около 200% отгоре, българите, които иначе преживяха какво ли не през последните години, решиха най-после да се поразвълнуват. Разбира се, немалка част от протестиращите дойде от електората на същата онази партия, заради която сега сърбаме….попарата, а именно БСП. Да приятели мои, знам че мразите ГЕРБ и искате те да са виновни за всичко, но моля ви нека не забравяме Столетницата и камарата фекалии, които от Позитано завещават на милата ни родина.

Това, разбира се, не значи че онова нагло (………) Делян Добрев не заслужава да уринират върху него побеснели бабички и да бъде ритуално стъпкан от тълпата пред “Славянска Беседа”. Все пак, той имА наглостта днес да излезе в сутрешния блок на бТВ и да обясни, че е нормално 60% от сметките за ток да се състоят от допълнителни такси за пренос на енергия, за поддържане на мрежата, за нова кола на шефа на ЧЕЗ, за секстуризъм на управителния съвет на ЕОН и т.н… Според Негово Височество, министърът, сметка от 410 лева за ток, от които 160 “реално” потребление и 250 лева допълнителни такси е в реда на нещата. Той добави, че не знае колко му е сметката за ток, защото се плащала от министерската му заплата директно и не го бил усетил.

Сега не че съм радикал или нещо такова, но това лекенце трябва моментално да си подаде оставката или такава да му бъде поискана от министър-председателя Сидхарта (а.к.а Буда а.к.а Бойко Борисов) който, поне до сега, уволни всичкото човек, който подриваше рейтинга на кабинета му. Друг е въпроса до колко уволняването на министри 5 месеца преди края на мандата има какъвто и да е смисъл, но нека не забравяме, че Тройната Коалиция зададе тон, след като Румбата Петков беше уволнен точно 5 месеца преди последните избори.

Във всеки случай, хубаво е в Енергетиката да се случи нещо, защото в противен случай министър Добрев, а и доста народ покрай него, ще усетят други неща, на места, на които няма да им хареса….

Продукти:
4- 5 броя ръчно точени кори
5 яйца
250г твърдо сирене
1/2ч.ч. стопена свинска мас

Приготвяне:
Корите се разсилат на кухненски плот. Яйцата се разбиват в купа. Добавя се натрошено сирене. Обърква се заедно с яйцата. Взема се кора. Маже се с олио. Срязва се по дължина на две. Всяка част се сгъва на две. Мажат се наново с мазнина. В единия край се слага 1с.л от плънката. Сгъват се на триъгълник или правоъгълник. По същия начин се приготвят останалите кори. Скара или грил- тиган се маже с мазнина. Баничките се пекат и от двете страни, по 5 минути. Готовите се редят в чиния. Консумират се топли.

Пламен Асенов, специално за kafene.net

В цялата история около „Буда” нещо не ми се връзва, граждани, нещо изобщо не ми се връзва.

Това, че имаме премиер, дето е /бил?/ в така нареченото МВР както преди, така и след промените, е ясно. Всички знаят, че от Системата никой никога не излиза, защото, дори да искаш да излезеш, тя не те пуска и обратно – дори да излезеш, всъщност никога не я напускаш. Както се твърди – `щото сърцето и душата ти остават там…..и други подобни глупости.

Това, че имаме премиер, който през повечето време, независимо дали формално е вън или вътре в МВР, работи с единия крак отсам, а с другия оттатък закона, също е ясно. Всички знаят, че преди 10 ноември Системата вършеше или поне прикриваше престъпленията на комунистическия режим, `щото беше щит и меч на Партията. Не ме кълнете, че се подигравам на доблестните разузнавачи, така си беше, те сами така си викаха – щит и меч…..ега ти…..После пък създадените от самата Система групировки бяха използвани, пак от самата нея, за различни – групови и лични – цели, включително политическо и икономическо саботиране на тъй наречения „демократичен преход”. Тоест, групировките на практика са едно и също със Системата. И обратно.

Това, че имаме премиер, за когото през годините различни източници, български и чуждестранни, изнасяха данни, че е забъркан в огромна камара престъпления – от контрабанда на цигари, до поредица убийства – също няма как да бъде пропуснато. Дори от гражданите, които много не надават ухо на тези неща. Защото информациите, независимо дали истински или фалшиви, са твърде обилни.

Това, че имаме премиер, който днес говори едно, а утре – друго, но въпреки това думите му до една са верни, също отдавна го знаем. Няма как да не сме го забелязали, освен ако това „ние” не сме самият премиер, той не си забелязва твърде…..

Та ето какво си имаме начело на държавата.

Такъв си го избрахме, хак ни е – обикновено казват в Пловдив, щом сутрин намерят някой случаен гражданин, изпаднал в пристъп на гражданска съвест, да плаче на централния площад от отчаяние, че си имаме подобен премиер.

Затова – не ме разбирайте погрешно, като казвам, че нещо с тази „Буда” не е както трябва. И че не говоря за лицето Бойко Методиев Борисов, нито за любимия ни фолклорен герой бат` Бойко, нито дори за премиера Бойко Борисов. Както видяхме, с него съм наясно. Не, не ми се връзват някои неща в самите документи и кампанията, подета  около тях.

Например, тормози ме въпросът – защо всичко в тази кампания звучи така, сякаш ако дадено лице сътрудничи на новите български служби, онези, които веднага след 89-та година смело и безкомпромисно се отърваха от мръсната сянка на ДС и тръгнаха да се борят с бандитите в обществена полза, това за даден човек е също толкова лошо, колкото сътрудничеството със самата ДС. Ако не и по-лошо.

За мен лично въпросът е напълно риторичен, аз отговора го знам, но в света на официалните думи, дела и документи, в който обществото ни живее, този въпрос би трябвало да е съвсем истински. Затова някой трябва и да му отговори – да речем Лалугера, Пияндето, Овцата и другите пичове от БСП, които най-силно поревнаха в негативен смисъл, че Борисов е информатор на службите.

Май изведнъж забравиха, че през годините именно те са най-големите защитници на ченгеджийското достойнство, независимо от времената, в които то е употребявано от тях по предназначение. Или по целесъобразност. Забравиха също – или се опитаха да накарат нас да забравим – че, според наличните документи, идеята за привличане на Борисов като информатор е лансирана по времето, когато БСП е на власт – началото на декември 96-та.

Тук е и втората голяма неяснота. Как така до декември 1996 г. Борисов е напълно подходящ за честта да бъде Информатор в родните служби, дори с перспектива да го издигнат за Секретен сътрудник, а само два-три месеца по-късно – трябва да се разработва като истински враг на народа от миналите времена. Което пак не е истина, а само насадено впечатление, чиста интерпретация на истината, дошла от медиите, или от медийните кукловоди. Защото друго се разбира, ако човек прочете в „Биволъ” самите документи от февруари 1997-ма. От тях се вижда, че тъй нареченият ДОН или Дело за оперативно наблюдение над Бойко Борисов служи за: „За разширяване на оперативните възможности и за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури, за предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители…..” Капиш? – както се казва в изтънчените среди.

Като прегледах документите в „Биволъ”, изпитах съмнения и в истинността на част от тях. Но това не мога да го докажа аз, въпрос е на технически експертизи. Поне според мен няма да е зле те да включат и независим графолог, защото два от подписите изглеждат изключително съмнителни.

Още по-важното в случая обаче са отговорите на главния въпрос – в каква политическа среда се развива действието с „Буда”, а оттам – кой има интерес и възможности да реализира подобно активно мероприятие.

Първо, предстоят избори. Не само БСП, но най-вече БСП, така са се наточили да свалят Борисов, че се вижда как направо ги боли всеки път, щом споменат името му. А винаги е полезно да има подобен компромат за политическия противник, особено ако се пусне през независима медия, лице на борбата за истина и справедливост в тази страна. И още по-особено полезно е, щом на референдума, генералната репетиция за изборите, си видял, че, освен своите си народни маси, не можеш да мобилизираш никакви допълнителни. Допълнителни ти трябват, но привличането им само с лансиране на уж добри идеи не става.

Е, може би не става, защото идеите на социалистите не са достатъчно добри. Но от друга страна – не е социалистът човек, който ще си признае липсата на добри идеи – правилно раздвоени коментират пловдивските зевзеци темата.

Второ, въпреки провала на референдума, въпросът за развитие на ядрената енергетика в България стои. Или поне има възможност да се отупа от нафталина при друго, ляво правителство. Това е и една от основните причини БСП така неистово да иска да се върне на власт – защото обещанията, които водещите социалисти в предишни години поеха пред Кремъл, но не изпълниха, все пак трябва да се изпълнят. Както се знае, търпението на Кремъл не е необятно като широката руска душа, то има краен срок. Например – вчера. А ако не стане дори утре, нищо чудно някой по-голям от Златко Баретата да се окаже в положението на Златко Баретата.

Трето, от миналата седмица България е в нова външно-политическа ситуация заради доклада от разследването на атентата в Бургас, при който бяха обявени връзките на двама от терористите с военното крило на ливанската шиитска и проиранска групировка „Хизбула”. И тук пак опираме до поведението на БСП. А чрез тях, както много често става – пак до руската връзка.

Този доклад никак не беше в интерес на Русия. Не само по принцип – защото Русия открай време е пряко и силно ангажирана с терористични организации и диктаторски режими по света. В случая интересите и в Близкия изток са пряко застрашени. Защо ли? Защото там те се крепят на три кита – икономическо и политическо сътрудничество с богатия и дразнещ Запада Иран; военно и икономическо сътрудничество с диктаторската фамилия Асад в Сирия, където Русия има военна база – единствената на чужда територия, при това в любимото им топло Средиземно море; опосредствано сътрудничество с терористични групировки като ливанската „Хизбула”, палестинската „Хамас” и други, които са непримирими срещу Израел и създават удобни за руснаците международни проблеми.

След отпадането на периферните руски опорни точки в Либия и Ирак, нещата са така навързани, че ако едно звено от тази тройна система рухне, останалите също бързо могат да отидат по дяволите. А сега какво става – ако ЕС изпълни призива на САЩ, Израел, Канада, Австралия и някои свои членове да признае „Хамаз” за терористична организация, третото звено сериозно ще отслабне. И то заради някакви си българи….. И то заради някакъв си Борисов…..

Не, не се подвеждайте в случая да съпоставите датите и да кажете – да, ама докладът не беше публичен, когато се появиха документите срещу Борисов в „Биволъ”. По принцип съпоставянето на датите е добра практика, но сега се знае, че докладът е подготвен най-малко две, ако не и три седмици преди КСНС. За това време с него, освен някои доблестни български служители на МВР, ДАНС, следствие, прокуратура, са запознати и различни партньорски служби и правителства. Тоест, информацията е изсипана като в цедка, където няма как да се застои повече от секунда. И смятате, че нищо от българските намерения да се огласи съпричастността на „Хизбула” към бургаския атентат не е стигнало до руснаците ли? Ако да, значи сте наивници, бе, граждани.

А които не сте наивници, значи сте социалисти, тоест, хора, които вярват доброволно на  глупости, опънати на въжето между истината и лъжата. Иначе казано – будали.

Буда-ли?

Вярвам, че вече сте се включили в “Читателска щафета 3: Силата на СТРОМ” и познавате двамата близнаци Рафаел и Рафаела Шен, членове на братството на рицарите на Необичайното. Двамата членуват в ордена отскоро, но с находчивостта, ума и стромическите си качества, успяват да преминат през тежките изпитания и да станат не само пажове, но и стромилиони, стремейки се към званието сеиди.

Докато развиват своя СТРОМ, в “Колекционерът” близнаците успяват да разбулят вековната загадка на Колекционера Ф, който бере маргаритки. Освен това, докато пътуват през времевите портали на отвъдното време в опити да се приберат вкъщи, им се случват други неща. Нот това, което двамата не знаят, е че най-голямата опасност ги дебне и на практика застрашава бъдещето на целия познат свят: 37-ото пророчество на Нострадамус.

„Последното от тридесет и седемте от всички е най-лошото,
Че може слънцето на другия ден да не изгрее
Ако от всички дарове кутията с неизразима дума (смърт)
Чрез тринайсет кърви като през порти навън излезе…“

Докато близнаците трупат своите ТЗСС (Точки За да Станеш Сеид), нещо странно се случва с малкото китайско момиче Фан, живеещо в Забранения град, както и с приятеля на Рафаел – Еймерик. Напълно непознати, привлечени от различни неща, двете деца сбъдват най-съкровените си желания… на ужасна цена, която още не подозират, че ще платят. А междувременно Рафаел и Рафаела са в подземията на Лувъра не само за да чуят последното пророчество на Мишел дьо Ностредам, но и да бъдат ИЗБРАНИ! Защото те са единствените, способни да се справят със сложната задача да предотвратят замислите на злия Маргилин и, ако имат късмет, да обърнат пророчеството в положителна посока.

Докато вземат единайсет века за петнайсет часа, Рафаел и Рафаела се натъкват на доста любопитни факти за битката на Свети Георги с дракона. Междувременно, Маргилин не губи времето си и събира своята армия от помощници, нужни за отварянето на кутията на Пандора. Еймерик и Фан изчезват, а Рафаел за първи път не е в състояние да помогне на приятеля си. Спасението на света или издирването на Еймерик? И що за предсказание отправя Сибил към Рафаел? Мъртъв? В бяла стая?

Изгревът на новия ден е в ръцете на тринайсетгодишните близнаци. А дали СТРОМ ще им помогне срещу могъществото на Маргилин и кой е Местром… ще покаже времето!

Прочетете книгите и не пропускайте да грабнете рицарска значка и други награди от “Читателска щафета 3: Силата на СТРОМ”!

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. Ж. Известният американски автор Ноъм Чомски пише, че съществува т.нар. механизъм на фабрикуване на съгласие, наричан още и механизъм на постигането на консенсус, който е основан върху използуването на множество пропагандни трикове, които дават възможност на политическия манипулатор да накара обществото доброволно да приеме неща, с които то фактически не е съгласно, или дори които са драстично несъвместими със ...

Наближава изложението Mobile World  Congress (MWC) 2013 в края на месеца, на което Nokia ще представи 5 нови мобилни устройства.

Появи се информация за два смартфона от Nokia, които се очаква да бъдат показани на MWC 2013. Според информация на сайта My Nokia Blog това са моделите Nokia Lumia 720 (Zeal) и Nokia Lumia 520 (Fame). 

По данни на анонимни източници техническите характеристики на новите модели Lumia ще бъдат с операционната система Windows Phone 8 (WP8).

Lumia 720 ще бъде с 4,3 инчов дисплей, двуядрен процесор с честота 1 Ghz, 512 Mb RAM, 8 GB вградена памет, 6 МР и 2 МР камери и microSD слот.

Nokia Lumia 520 e с 4-инчов екран, 1 Ghz двуядрен процесор, 512 МВ RAM и 8 GB вградена памет и microSD слот. Има само една 5 MP камера.

Според други източници е възможно да бъдат показани oще едно устройство Lumia 1000, както и таблет и смартфони от серията Asha.

Снимка: Nokia

Маджо, Големия Маргин, Милен Велчев, Славчо Христов и Спас Русев са комшии в английската столица След като избухна гигантският международен скандал, че българи и румънци не сме желани на Острова, посланикът на Великобритания в България официално оповести, че предложението да бъде ограничен достъпът на имигранти от тези страни било само на една от партиите в управляващата коалиция, т.е. не изразявало държавната им политика. Джонатан Алън ни успокои, че от догодина свободно ще можем да ходим там и да…берем ягоди. Преди да почнем да ги берем легално, вероятно ще има още доста ...

Представяме ви доклад на TBG Digital Media за 2012. В него се разглеждат тенденциите и промените в рекламните кампании във Facebook, управлявани от TBG Digital в повече от 190 държави. 

CPC (cost per click) реклама

За последното тримесечие на 2012 г. се отбелязва значителен спад на средната цена за една CPC реклама във Facebook. В САЩ цената е спаднала с 40%, а в Канада с 27%. В европейските държави също се наблюдава намаление на цените: 8% в Англия, 25% вГермания и 11% във Франция.

В доклада на последното тримесечие е отбелязано, че рекламодателите са намерили по-ниска цена за СРС реклама в News Feed, особено с “Desktop + Mobile News Feed”. По-ниската цена се дължи на факта, че таргетирането и към двете едновременно дава повече възможности и по-малко конкуренция.

По-ниските цени се наблюдават във всички изследвани държави, които са свързани с приемането на реклами, насочени към “Desktop + Mobile News Feed”. Средното намаление на цените на CPC рекламата е 24% за всички изследвани държави за последното тримесечие.

 

CTR (click through rate)

CTR статистиката показва на практика, че е особено важно къде е разположена самата реклама, за да бъде тя интересна за потребителя.

Колкото по-напред е твоята реклама, толкова по-голям е шансът тя да привлече внимание и потребителите да кликнат върху нея. През последното тримесечие CTR се е увеличил с 25% в САЩ. В сравнение с миналогодишния доклад увеличението е със 157%. По същия показател във Франция се наблюдава увеличаване от 103%, 34% в Германия, 3% в Канада и 1% в Англия.

Обикновено повишаването на честотата на кликване може да се дължи отчасти за общото подобряване в техниките за таргетиране на рекламата или на факта, че потребителите са много по-ангажирани с реклами на Desktop News Feed и Mobile News Feed. CTR на тези места е значително по-висок, тъй като е в най-видимата част на Facebook.

С News Feed можеш да разшириш обсега си, което е от първостепенно значение. И тук става въпрос не просто за създаване на по-голямо количество съдържание, а за такова съдържание, което ангажира потребителите. В този ред на мисли се очаква още повече нарастване на CTR и спад в цената CPC рекламата. Все пак качествените и полезни послания лесно биват споделяни от поддръжниците на брандовете.

Вижте целия доклад на TBG Digital.

Снимки: TBG Digital

Задава се поредната новост във Facebook. След като през годините социалната мрежа постепенно добави възможности да “тагваме” приятели и да отбелязваме къде сме или да задаваме отминала дата в публикациите си, скоро ще можем и да задаваме своето настроение или да посочваме конкретна дейност, която извършваме.

Не че и досега не пишехме какво правим, но явно от Facebook са преценили, че новите предварително зададени състояния ще бъдат някакво улеснение за потребителя, а защо не и добавена стойност към стерилните ни текстови постинги. 

Както подсказва картинката, ще можем с няколко натискания да споделим как се чувстваме, какво гледаме, четем или слушаме, ядем или пием, със или без приятел(и).

Дни по-рано също се носеше слух за тази новост, но вече значителна бройка потребители се хвалят (или оплакват) в онлайн пространството за новите статуси. Това показва сериозните намерения на Facebook да пуснат функцията за всички ни. За или против – по-удобна или по по-кичозна ще стане любимата ни социална мрежа? Споделете в коментарите.

Само преди седмица завърши един от най-гледаните спортни шампионати в света, а именно Super Bowl. Надпреварата се проведе както винаги в САЩ, а над 109 милиона американци наблюдаваха състезанията по американски футбол. По-интересни обаче бяха невероятно високите цени за рекламен спот по време на игрите, както и високият шум, който се генерира в социалните мрежи по темата Super Bowl 2013. Според официална информация от Twitter са генерирани над 24.1 милиона туита за последната седмица, засягащи събитието, което го прави изключително апетитна хапка.

Най-голямо впечатление прави цената за един 30-секунден спот, който се е лансирал на цени до $4 милиона. Рекламодателите, които искаха да покажат творенията на своите агенции на зрителите, следящи Super Bowl на стадиона и по телевизията, е трябвало да заплатят главозамайващата сума само за една реклама, траеща половин минута. Голяма част от брандовете обаче се възползваха от силата на социалните мрежи и интегрираха своите профили в Twitter и Facebook в ТВ спотовете. Освен това те не спираха да генерират “buzz” около събитието. Най-явният пример бе брандът Oreo, които успяха да получат над 15 000 споделяния на снимка с копи: “You can still dunk in the dark”.

Очаквано или не, Twitter се нареди на първо място сред желаните социални мрежи от американските рекламодатели, като над 50% от рекламите са включвали микроблогинг платформата в своите криейтиви. Facebook от своя страна се нарежда на второ място с едва 10%. Google Plus и YouTube също отстъпиха значително, което доказа, че Twitter остава най-силната социална мрежа за отразяване на събития на живо. Стратегията на брадовете се състоеше в насочване на офлайн потребителите към мястото на дискусии, което бе онлайн, и то в Twitter.

Интересен поглед върху Super Bowl хвърлят статистиките, предоставени от eMarketer. Проведено проучване показва, че цели 76% от запитаните са гледали рекламните спотове, за да се забавляват, а 10.5% са решили да закупят продукт от рекламираните брандове. Това показва, че забавните реклами могат да пробият по-лесно прага на защита в потребителя, а социалните мрежи да подсилят ефекта с правилна стратегия и тактика.  

Следващите видеоклипове ще ви покажат най-гледаните и харесвани рекламни спотове, излъчени по време на Super Bowl. Статистиката е водена от официалния сайт на събитието.

http://www.youtube.com/watch?v=YoOfBVraMNw

http://www.youtube.com/watch?v=9H0xPWAtaa8

http://www.youtube.com/watch?v=6kMWLYYcAYw

http://www.youtube.com/watch?v=o2prAccclXs

http://www.youtube.com/watch?v=3853AivUHlQ

http://www.youtube.com/watch?v=lpOeHnotqDQ

http://www.youtube.com/watch?v=PUusEBRHgfo

http://www.youtube.com/watch?v=AMpZ0TGjbWE

http://www.youtube.com/watch?v=uPZ8LZQMPys

http://www.youtube.com/watch?v=4d8ZDSyFS2g

Снимка: Super Bowl web site