Театрално ревю: Животът е прекрасен

Честно казано, много внимателно се замислих за това ревю – както правя винаги, когато давам по-скоро негативно мнение. Оказа се, че проблемът не е само в моя телевизор, затова ще ви дам напълно лична гледна точка за “Животът е прекрасен” или “Самоубиецът”, по оригинално заглавие.

Когато сме в Народния театър, когато са намесени Александър Морфов и Камен Донев и когато говорим по-скоро за комедия, отколкото за драма, имаме пълна зала и готова рецепта за успех. Публиката, която търси подобни представления, е многобройна, а сцената на Народния театър придава достатъчно авторитетност на културното изживяване. И все пак за мен “Животът е прекрасен” не е силно представление. За сметка на това е адски политически актуална постановка, която трябва да се види, за да си припомниш неволите на голямо количество българи.

Семьон Семьонович Подсекалников живее в комуналка, живее в соца и не толкова живее, колкото съществува. Героят има една мечта – да свири на боен бас. Но под привидния копнеж за лична реализация всъщност стои много точна сметка за материални потенциал на подобна работа, за изкараните рубли, купените наденици и светлото бъдеще. Но бързият успех не идва, Сеня решава да се самоубие и тук идват десетки интелигенти, търговци, духовници и всякакви други заинтересувани групи, които откриват в бедния човек месията, който може да даде легитимност на тяхната кауза. И тук го казвам, защото всички си го мислим: малко като с протестите е, нали?

В пиесата със сигурност има интересни режисьорски решения – не съм и очаквала по-малко от Морфов. Сцената с мечтания живот като изпълнител на боен бас, взаимствана от нямото кино, е страхотна. Също толкова интересна е общата атмосфера на банкета към финала. За сценографията на Тороманов няма какво да говорим – от висящото бельо по балконите до стълбата към небето на Семьон, всичко е издържано страхотно. Лично мен Камен Донев не ме впечатли – основно защото това шоу вече сме го гледали – но за сметка на това Рени Врангова и Светлана Янчева обират моите аплодисменти.

И тук хубавите неща в “Животът е прекрасен” свършват. Текстът губи своя център на тежестта, силно изместен по комедийния наклон. Скечовете са бутафорни, а изрязването на постоянните повторения на шеги би могло спокойно да спести един час на постановката – да, още от първия път схванахме майтапа. Всичко това, заедно с поставянето на Камен Донев в познатата комедийна роля, изкривява “Животът е прекрасен” в гротеска. Очаквах повече същност, получих предимно смях. На финала нещата стават направо водевилни и с евтин шум и грим се опитват да печелят вниманието.

За сметка на това, съдейки по аудиторията в залата, постановката е намерила точното си място. На хората очевидно им беше забавно и искаха още. Може би просто при мен очакванията се сблъскаха челно с реалността – Морфов просто не прави представлението, което аз искам. Не мисля, че прави и представлението, заради което пиесата на Ердман е забранена в СССР, а Майерхолд е прекъснат от политическите сили още в първо действие. Явно обаче много хора искат точно това, което дава Морфов. Затова бих препоръчала да гледате “Животът е прекрасен” – за подобен театрален блокбъстър е статистически по-вероятно да ви допадне. Със сигурност обаче ИКАР-ът за режисура бих дала на друг.

___
снимки: Народен театър “Иван Вазов”

The post Театрално ревю: Животът е прекрасен appeared first on Васи ли?!.

Прочети цялата новина

Свързани новини: