Театрално ревю: Нощна пеперуда

Ако ви споделя сюжета на “Нощна пеперуда”, нещата няма да изглеждат много интересни. Това е от онези представления, в които случващото се е само фон за онова, което усещаш, докато гледаш.

И все пак, да започнем от начало: млад войник в руска рота някъде на север “в края на глухата равнина” се превръща в момиче – не просто предрешен симулант, а истинско, нежно, крехко момиче, с менструация и всичко останало. Полковникът и ротният командир, военният лекар – всички недоумяват какво се случва. А с тях – и публиката. Оттам нататък, вместо да си задаваме въпроси, наблюдаваме със затаен дъх красивото случване на срещата на човека с изкуството, на човека със самия него. Не мога да опиша това, без да звуча клиширано и патетично, но Пьотр Гладилин го прави без никакъв проблем. И някак закономерно точно Явор Гърдев взима този необикновено красив руски текст и го превръща в необикновено красива постановка.

Малкият квадрат на сцената прилича на къс от реалността или на къс от сън, или на боксов ринг, или на танцов подиум – всичко това се смесва (отново, чудесна концепция на Даниела Олег Ляхова). Този малък квадрат е срещата на младия самопровъзгласен артистичен гений Коля Лебедушкин с прагматичния и здраво стъпил на земята полковник Кинчин. Срещата е директна като челен удар, но същевременно постепена и нежна. Бавно, но сигурно изкуството започва да се промъква под кожата на полковника и да му връща човешкото, което си е отишло заедно с неговата мила Соня и децата в Москва. Това постепено преобразяване и всичко, което се случва заедно с него, е една от най-добре представените трагедии, които съм гледала скоро. В началото Гърдев сякаш подгрява зрителя с някоя изпросена усмивка тук и там, но с развитието на действието тази помощна маска на смеха изчезва от сцената и го няма онзи разпускащ кикот, който режисьорите често ни оставят в тежките постановки, за да можем спокойно да намалим напрежението. А в камерната зала напрежението с нож да го режеш до самия финал. Това, което се опитвам да кажа, е че постановката е плачещо-трагична по най-красивия и класически възможен начин и това е прекрасно.

Ако трябва да говорим за актьорите, възхвалата ми на “Нощна пеперуда” ще се удължи още. Михаил Билалов е просто прекрасен, толкова топъл и истински човечен. Весела Бабинова стои на сцената напълно равнопоставено, въпреки малкото си опит – личи си онази устременост и постоянство, които са били и причината Гърдев да я избере за ролята. Нежна и по младежки бунтовна, тя е идеалният Коля Лебедушкин. Христо Петков е един мой любим суров злодей, който и тук успява да накара публиката да го мрази с чудесна игра. Възможността едно такова представление за изкуството, човечността и смъртта да започне с гласа на великия Наум Шопов е символично и знаменателно.

“Да живееш в свят, в който има ред, определян от интервалите между музикалните звуци, вече не е чак толкова страшно.” В “Нощна пеперуда” изкуството прави от човека Човек и дори смъртта не може да отнеме част от тази страшна (страхотна?) душевна еволюция. Можете да се докоснете до нея и да се вдъхновите от нея в рамките на час и половина, а после ще заплачете, че срещата е свършила.

___
снимки: Народен театър “Иван Вазов”

The post Театрално ревю: Нощна пеперуда appeared first on Васи ли?!.

Прочети цялата новина

Свързани новини: