Говори Пловдив: КАКВИ ПРОМЕНИ НИ СПОХОДИХА…..

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Само за няколко дни какви промени ни споходиха, граждани? В София си имаме ново правителство, в Рим си имаме нов папа, а в Китай си имаме нов президент. Излиза, че единствено поводите ни за протести са старите.

Ама и това не е съвсем вярно, де. Аз лично май напоследък вече протестирам за друго. Още не знам за какво. Веднага, щом науча, ще ви информирам. Обаче е за друго. Почти сигурен съм.

Може би протестираш – нашепват ми пловдивски влъхви – срещу това, че национал-социалистическите креатури на БСП под козината на граждански организации вече напълно овладяха „енергията на протеста” и поставиха истинското демократично гражданско общество в двусмислената ситуация „партер”?

Да, донякъде сигурно и срещу това протестирам. Но не съвсем, защото по-скоро се питам – ами истинското демократично гражданско общество досега к`во се мота, та остави протестите в ръцете на сурогатните комунисти?

Например онзи ден гледам по телевизора красива девойка на средна възраст упорито да говори от името на протестиращи „футболни фенове”. Били те надлежно регистрирани, искали да участват в н`ам си к`ъв съвет към президента, `щото и идеи били имали. И както се пени девойката, водещият пита – ама вие, собствено, не работите ли нещо в платения апарат на БСП. Да, но това няма никакво значение, сега говоря от името на футболните фенове – отсвири го тя.

Сладур, направо да и повярва човек. Знаех си аз, че футболните фенове по нашите земи трябва да бъдат бити, докато им дойде акълът. Тоест вечно. Ама какво да правим със сладките футболни фенки?

Какво принципно се прави с тях аз знам – човек им се радва, било в „партер”, било в друга някоя двусмислена ситуация, но не им дава думата, особено когато я искат, `щото много глупости дрънкат. Ала какво самите комунисти правят помежду си с такива другарки – можем да питаме другаря Ангел Славчев, един от задни….., пардон, лицата  на протеста, известен като Ангел /Че/ Славчев. Известен също като член на партия „Българска левица”, координатор на протестите срещу шестовия газ, координатор на младежкия клуб към Национално движение „Русофили” и доброволна чистачка на паметника на съветския окупатор в София.

Ей, олизаха го тоя паметник. Ама да им е сладко, де! – благородно благославят в Пловдив. Не че тук си нямаме паметник на окупатора и групи млади социалисти, които го олизват периодично…..

Но не, няма да питаме другаря Че Славчев какво си правят те взаимно по партийному, `щото отговорът сигурно ще ни подтикне вкупом към греховни помисли. А това не бива, особено след избора на нов папа.

Но новият папа също малко ме разтревожи по комунистическа линия. „Искам бедна църква за бедните”, каза той в изявление. ОК, разбирам чувството му за хумор и вкусът към парадокси. Типично е за аржентинец. Разбирам и идеята, че църквата трябва да приобщава и утешава бедните. Както и богатите, впрочем, защото те са също толкова грешни, уплашени и нуждаещи се от утеха, колкото бедните. Да не говорим пък за онези граждани по средата, които са най-уязвимите същества в тази Вселена, отколе безчинстваща с идеята за истинската справедливост.

Но се питам две неща. Първо – за каква бедност става дума. Защото ако е за духовна бедност, не ми се вижда правилно умният и духовен свят да се нагажда към нищите духом, по-скоро обратното е добре да стане, включително с помощта на църковната мъдрост. И второ – ако говорим за финансова бедност, то как една бедна църква ще помага на бедните хора? Ами няма как да стане.

Друга тема е, ако папа Франциск има предвид, че католическата църква сега е много богата, прекалено богата, но не помага на бедните в степен, която съответства на това богатство. И е крайно време да започне.

Така ще да е. В противен случай аз бих предпочел да се придържам занапред не към мъдрите съвети на църквата, а към здравия разум в думите на Чърчил: „Комунистите смятат за порок печалбата, а аз – загубата.” Нали сте забелязали, граждани, че светът се развива с натрупване, не с отнемане на натрупаното? Включително и в духовната сфера така се развива.

Пък ако толкова мене не вярвате, вижте делата на мъдрите китайци. Хем комунисти са хората, ама напоследък и те предпочитат да се развиват с натрупване. Е, засега все още само в материалната сфера. `Щото например на партиен конгрес, тоест, в техния духовен храм, новият президент Си Цзинпин заяви категорично, че ще се бори за велико възраждане на Китай. Но остави неприятно да зее отворена вратата към смисъла на това изявление. И студени ветрове да повяват оттам.

Според балами като мен например „великото възраждане на Китай” би трябвало да  означава възраждане на съзидателния дух, с който китайците измислиха печатарската преса или стотиците други полезни за човечеството неща, които измислиха през вековете. Но надали според другаря Си Цзинпин означава същото. Защото  единствена податка за тълкуване на думите му в същата реч е даденото указание към армията „да повишава способността си да печели битки”.

Това ми мирише повече на севернокорейско, не на китайско изявление. Ама `що ли пък се учудвам, нали още нашият другар Димитров беше нагледно доказал, че комунистите навсякъде по света са диваци и варвари, каквато и агнешка кожа да наметнат.

Именно това е и едно от сериозните основания да съм доволен от новото българско служебно правителство, което ни споходи. Казвам „доволен” като нещо твърде, твърде относително, но обобщавам, защото нямам време да обяснявам. Дори да са верни съмненията за някои некомпетентни, зависими или пълни с други недостойнства министри, назначени в кабинета, голямото негово достойнство е, че трудно може да се нарече прокомунистически, а, още по-важното – проруски.

Имам предвид най-вече – заради известните и вдъхновяващи подвизи на премиера Марин Райков, свързани с вбесяване на руския посланик в София чрез огласяване в лицето му на лоши за Москва български новини. Например през 1999 година – че България не дава въздушно пространство, през което да минат руските командоси и да завладеят летището в Прищина. Така де, нерде Кремъл, нерде Косово? Заради тази достойна позиция всъщност ни приеха в НАТО, граждани, не знам дали знаете.

Или легендарното предложение на Райков като зам.-министър на външните работи към посланик Исаков – руснаците първо да информират българската общественост как подводницата Щ-211 е избила в Черно море екипажа и стотици бежанци-евреи от Румъния, натоварени на български кораб, а чак след това да си построят на наша територия паметник на същата тази подводница, докарала „подводничарите” – група обучени в Москва комунистически терористи, стоварени тук през 1941 година, за да развиват подривна дейност.

Ето на тази база мога да направя и едно обосновано предположение, свързано с кабинета Райков – ще му бъде много трудно да работи нормално, защото крайно левите протести, стимулирани отвън и управлявани отвътре, няма да спрат, напротив, ще придобиват все по-нови и все по-неприятни за демократичното ни развитие форми. И ще натискат не само правителството, но и президента.

Точно както в Германия в началото на 30-те години на миналия век.

И пак точно като в Германия – целта е нещата да се докарат до пълно безвластие, за да дойде нов Месия. Но не Спасителят в църковен смисъл, а Месията, чрез който ще ни споходят възможно най-лошите промени в и без това трагичния български живот – промените от лоша демокрация към лоша диктатура. Родителите ни през 44-та година вече преживяха подобна промяна от нещастие към пълно нещастие. Не ми се ще и децата ни да го преживяват.

Ами ние, тези по средата?

Нас кучета ни яли – викат в Пловдив. Обръгнали сме на всичко, най-много да спрем да им живеем на гадовете. Или да продължим да им живеем напук.

Прочети цялата новина

Свързани новини: