Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие

          Царство им небесно! Така е било според една гравюра на Доре и ние желаем да се поклоним на това историческо място и да видим този чудесно запазен замък на кръстоносците от листата на ЮНЕСКО. Стратегическото положение на Сирия отдавна е било оценено от Европа и от рицарите монаси – хоспиталиери, закрилящи поклониците на път за Божи гроб. Сред десетките болници, хостели и замъци на кръстоносците, Крак (Crac или Krak) винаги е заемал ключово място като най- великата им крепост в Близкия Изток. До ХI век тук се е издигала малката крепост Хосн ал –Акрад (Qal'at al – Hisn) или Замъка на Кюрдите за охрана на прохода Хомс, водещ към пристанището Триполи.

 

    Горе, вдясно на хълма висок 750 м, замъкът стои на сража над Християнската долина, която е изпълнена с църкви, лозя и маслини.

 

  Този необичаен,  почти европейски пейсаж с Белият замък на върха, буди възхищение у всеки пътешественик в пустинна Сирия. По време на Първия кръстоносен поход през 1099 г. замъкът бил превзет от кръстоносците за първи път. Но рицарите бързали за Йерусалим и затова изоставили крепостта. Та се наложило след 11 години пак да го превземат и тогава получил името си:

Крак де Шевалие  – Krak des Chevaliers (Замък на Рицарите)

 

    Слабите стени на замъка изисквали допълнителни разходи за укрепване, но нито един рицарски барон не се наел да окаже финансова подкрепа. Накрая в 1142 г. Раймонд I Антиохиски граф на Триполитания предал замъка на военно – религиозния орден на

Хоспиталиерите или на Йоанитите (на св. Йоан Кръстител)

Това била изгодна сделка и за двете страни. Орденът получавал цял замък с прилежащата му земя, а графството –  допълнителна надеждна защита от йоанитите на всеки километър. Издигнали червеното знаме с белия „малтийски” кръст, монасите – рицари започнали мащабно строителство. Стените били укрепени и отново построени казармите, кухнята с мелницата, трапезарията и многоместния нужник (тоалетна).

 

  След час път от Хомс се отзоваваме пред стените му. Но всичко посроено било разрушено от опустошителното земетресение през 1170. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Само черните гранитни основи са останали от замъка на кюрдите. Орденът не се отчаял и извикал най-добрите европейски инженери, които започнали да изграждат отново замъка по нов подобрен план от варовик, който бил по-лесен за обработка . Всеки отделен каменен блок се обработвал по шаблон, идеално пасвал на място и се доставял от кариера на десетки километри.

 

.     Така е бил издигнат този шедьовър на средновековната архитектура. Върхът е заграден от двоен пръстен от крепостни стени дебели 6 м, образуващ четириъгълник с дължина 200м и ширина 150 м. . За 130 години Крак успял да отбие множество атаки на мюсюлманските войски, като е бил сборно място 11 пъти на кръстоносците в походите им срещу монголи и мамелюци. През 1163г. султан Нур ад –  Дин претърпял край стените на Крак съкрушително поражение, като се спасил на коня си почти гол, тъй като се бил изненадан повреме на обедната сиеста. Той приел много тежко това поражение и починал като освободител на Сирия, който не успял да превземеКрак. През 1180 г. хоспиталиерите наблюдавали от високите си кули как войската на Саладин изгаря техните посеви и откарва добитъка, без да могат да му попречат. През 1188г. Саладин обсадил отново Крак и прекарал цял месец изучавайки укрепленията му. След като се убедил, че замъкът е мощен и непрестъпен, Саладин даже и не го атакувал, за да не се излага.

Прекрачвам входа и се озовавам в един либиринт от коридори .

 

  От този Г – образен коридор рицарската конница връхлитала неочаквано.

 

Тогава там се мотаеха много туристи.

 

А тези камъни ако се затъркалят надолу ще пометат всеки любопитен.

 

 Измъквам се от галерията и попадам между двете стени.

 

 Ура, тук има голям басейн! Това обаче е беркил (защитен ров с вода).

На Изток европейските рицари приели местния обичай да се мият по-често

Недостигът на вода изисквал да има много беркили и за жадните коне. По време на мюсюлманския период били построени бани под земята, за да се стича на самотек водата .

Акведукт снабдявал кухнята с прясна вода и огромната фурна за хляб. Складовете пращели от жито, овес, маслиново олио и вино. В началото на ХIII век Крак станал толкова мощна крепост, че в нея можели  2 000 човека да издържат 5 годишна обсада! За непревзимаемостта на замъка свидетелства фактът, че когато на Святата земя практически не останали кръстоносци, крепостта паднала последна.

 

    Тук навярно

султан Бейбарс I(Baibars I)  –

талантлив и пресметлив пълководец е слязал от белия си кон за намаз  –  да се помоли на Аллах да му помогне да превземе последната крепост на кръстоносците. Бейбарс бил кипшак (от Казахстан) и като момче бил пленен от българите (от Волжка България) и продаден за 800 дирхама като роб в Дамаск. Той бил мутра, гребец на галерите и бодигард на султана –  мамелюк. Благодарение на своя ум, непримирима енергия и амбиция, на заговорите и убийствата, той управлявал Египет като султан повече от 17 години.

 

  Под неговия ятаган падали един по един

рицарските замъци в района на Хомс и Хама.

 

  Да победи обсадените рицарите с глад е нереално. Затова Бейбарс решил да атакува източната част след обстрел на стените от катапулти.

 

    Тази кула от външната стена първа рухнала. (Бейбарс после я възтановил, за което гласи благодарственият му надпис към Аллаха.) След големи загуби той се промъкнал и се отзовал в рова между двете стени.     Да се завладее тази цитадела е много трудна задача, за която той дал свещен обет за джихад. Но на 29 март 1271г. след сполучлив подкоп войните на султана се оказали в сърцето на „гнездото на хоспиталиерите”.  

  Те нахълтали в голямата зала за банкети, празненства и военни съвети.

 

       

Голямата зала на Крак  

била построена през 1250г. Арките на тавана са образец на ранноготическата архитектура. В горната част на прозореца има надпис на латински: ”Притежавай богатство, притежавай и мъдрост, притежавай и красота, но се пази от гордостта, която осквернява всичко до което се докоснеш. ”

 

 „Аллах Акбар! (Бог е велик!) е изписал победителят.

      До голямата зала се намира обикновен храм в романски стил, построен в 1170 г. , някога изписан с фрески. Неговите стени били украсени със знамена, военни трофеи и оръжието на загинали рицари. Вляво и вдясно от входа на стената са издълбани коневръзи (пръстени, на които рицарите връзвали конете си преди да влязат и да се помолят).

 

 Веднага след превземането на Крак храмът бил преустроен в джамия. Вдясно е минбара –  възвишението, от където се чете корана. Нишата в стената (михраб) е насочена към Мека.

 

  Мамелюците превзели голямата зала, храма, складовете и кладеница. Но рицарите се оттеглили в южния редут. Тази цитадела се състояла от три мощни и високи кули и имала всичко необходимо в случай на дълга обсада.

 Тръгвам да обикалям високите кули отдолу, като султана.

 

    Гледайки страховитите зъбери и бойници се убеждавам, че

само с военна хитрост или коварство,

Бейбарс е могъл да накара защитниците да напуснат поста си.

  За тази цел изготвил фалшиво писмо от Великия Магистър на Ордена –  Хуго де Ревел, което гласяло, че Магистърът не може да изпрати подкрепа и заповядва крепостта да се предаде. На 8 април то било доставено в гарнизона. Комендантът (името му е изтрито от историята) и наивните защитници се подчинили покорно на волята на „втория си баща” и свили бойните знамена.

 

    На стъпалата срещам потомците на победителите, които ми

разказват друга версия

Асасините (първите терористи) се преоблекли като свещеници и дошли до стените на крепостта да търсят убежище. И когато доверчивите хоспиталиери отворили вратата на своите „събратя по вяра”, те измъкнали изпод расата си кинжалите и ги обезвредили. Крак бил кракнат, т. е. превзет на 8 април 1271 г.

 

 Панорамен поглед и преглед на съдбата на участниците в тази битка – на всички оцелели рицари Бейбарс подарил живота . Те се оттеглили първо на остров Кипър, а после на Родос и накрая на Малта, където продължавали да се сражават за Христовата вяра. [caption id="" align="aligncenter" width="430"] Рицари хоспиталиери[/caption]   Съдбата обаче надхирила коварния Бейбарс, когато поднасял на поредната си жертва чаша кумис с отрова  –  той объркал чашите. Бейбарс починал след 13 дни в ужасна агония на 57 години според летописеца Маркизи.

 

Намерил е вечен покой в медресето Ал –  Захирия, Дамаск. Там през 2011г.  Казахстан изгражда мавзолей на своя герой.

 

    Изпотен и доволен се изкачвам на най-високата кота, стискайки в ръка ценния трофей  –  рицарска фланелка. Понякога я обличам, за да ми напомни да не бъда горд и наивен като рицарите. Имах удоволствието да видя още веднъж замъка Крак обсаден от турците в руския филм „Баязет” за Руско – турската война 1877. Но драмата няма край, няма епилог, като гледам снимката от NG,

 

  където брадат боец от Сирийската освободителна армия, гордо позира пред завзетия Крак де Шевалие –  Замъка на рицарите. Той отново води свещена война  –  джихад . Но кои са те , борци за демокрация ли? Те са наемници, който вчера отвлякоха 21 миротворци от войските на ООН, охраняващи Голанските възвишения между Израел и Сирия. Те са подпомагани от антидемократичните режими на държава, която принцовете прекръстиха на свое име – кралството на Сауд – итска Арабия. Или какво да кажем за Бахрейн, където от 40 години министрите са членове на една кралска фамилия Ал Халифа. Или пък за Кувейт, където всички членове на правителството носят името Ал Сабах. Фамилии и факти, които не трябва да забравяме. „И до днес Сирия е като обсаден Замък на Арабската Чест, който единствен не иска да подпише капитулационен мирен договор с Израел и да се откаже от подкрепата си към Палестинската интифада и към Хамаз и да прекъсне връзките си с Ливанската съпротива, Хизбула и антишахския ислямски републикански Иран ” според думите на Джордж Голуей (George Galloway)  – рицаря от Британския Парламент. Факт е, че от 40 години Сирия е управлявана авторитарно от фамилията Асад. Но единствено в Сирия е имало избори, в които сирийският народ е гласувал 99, 9% за Башар Асад, лекар офтамолог. Някои от нас още имат спомен от подобни избори, помнят Живков и какво е социалистическа демокрация. Защо мюсюлманските братя не водят джихад срещу собствените си емирски режими? Защото не искат гражданска война в собствената си страна, където ще бъдат смазани от собствените си могъщи тирани. От победата на  джихадистите се страхуват и другите опозиционни сили и малцинства като друзи, алевити, кюрди и християни. Затова няма и обединена сирийска опозиция. Да се смени един малък тиран с един по голям ли ? От трън, та на глог ли? Още жертви? Още бежанци? Уверен съм , че това не иска сирийският народ. Още се моля мирът отново да настъпи в тази страна.   Цветан Димитров, 2008 – 2013     Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани със Сирия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)          

Прочети цялата новина

Свързани новини: