Дон Кикот

Понеже цяла година се шегувам, мога да си позволя на 1-ви април да използвам деня на хумора за текст, в който няма нищо смешно. Сериозно ви казвам!

Чудя се откъде да започна самопризнанията за глупостта, с която си заслужавам насмешката. Може би трябва да отбележа, че съм един Дон Кикот на прехода.

Нормалните хора се стараят да се сближат с величията и величествата. Дон Кикот обаче систематично си разваля отношенията с тях. Рекордът май беше през 1993 г., когато, макар и държавен директор на БТА, Дон Кикот успя да се скара едновременно с триадата на величията начело на държавата, от които му зависеше службата- с президентската, изпълнителната и парламентарната. Нищо чудно, че го изхвърлиха от седлото и пуснаха медийните кучета по петите му да лаят, че така му се пада на този…кариерист.

Не гоня автобиографична изчерпателност. Затова препускам с Росинант направо в наши дни, когато в колекцията си със скандали на персонално ниво вече имам трима президенти. Реакцията ми на филма на Атанас Киряков за прехода, в който (разказ) беше дадена думата на Петър Стоянов да раздава оценки от някакъв пиедестал, добави окончателно към Желев и Първанов още един (бивш) държавен глава към вятърничавите мелници в главата на Дон Кикот. Самият режисьор, с когото сме в инициативния комитет на гражданската организация за демонтиране на паметника на съветската окупация в София, също се пресели в тази категория.

Дон Кикот, освен, че е скаран с кого ли не в медиите и в политиката, напоследък разшири този кръг от мелници, с които преди е мелел брашно. Няколко сайтове, в които публикуваха текстове от блога му, затвориха за него кепенците. Има и обратен случай: информационен сайт му предложи да пише за него ексклузивно. Дон Кикот, верен на скандалджийския си нрав, взе, че постави въпроса да бъде оценен в това качество чрез съответно заплащане и разговорът приключи.

Приятелският огън съпровожда препускането на Дон Кикот през цялото време. Напоследък кръстоса приятелски копия с един от малкото вестници, в които му бяха останали приятели, като в. „Дневник“. А издателят на в. „Ретро“ ( и на покойния „България днес“), където по едно голямо изключение Дон Кикот беше желан автор, буквално го заплаши вчера със съд.

Ако щете вярвайте, но самият Бойко Борисов се опита наскоро да приласкае Дон Кикот чрез предложение за среща- избори идат! Но на този Дон беше отговорено с кикот.

На Дон Кикот толкова му е пораснала работата, благодарение на читателите, които имат глупостта да го четат ( бройката у нас е от определящо значение за онези, който „бройкат“ какво става в блога му), че за първи път в живота си получи предложение за тлъст подкуп от най-богатото икономическо лоби. Но понеже е глупав, Дон Кикот не се подсигури с доказателства за този ялов опит и сега, споменавайки случката, е обречен на кикот- например защото се е отказал да попълни сумата в празния чек. Връх на глупостта ( а и се „хвали“, отгоре на всичко с това)!

С този баласт от протести и скандали Дон Кикот можеше да се опита да изплува като един заслужил майстор на мърморенето и да оседлае някой сегмент от разпадналата се февруарската революция, но вместо това насочи перото си срещу нейни копиеносци, изтикани напред от техните кукловоди. А можеше сега да се облажи като кандидат за парламентарна слава- поне за парлама, ако не заради едни пари! Проблемът е обаче, че Дон Кихот предпочита свежия полъх на свободата на гърба на Росинант пред гнилоча на гарантираната манджа в търбуха на троянския кон.

Дон Кихот, обстрелван от години с отровните стрели на обвиненията в някакво лакейство пред американците ( защото отказва да се включи в хора на русофилския български антиамерканизъм), сигурно е успял да ядоса и самите американци. Само така може да си обясни, че един българин на висока служба в американската фондация, която иначе подкрепя български информационни сайтове, буквално го излъга за евентуална среща ( няколко пъти-повече от достатъчно, за бъде прекъсната тази комуникация от страна на известния с глупавата с гордост Дон Кикот).

Дон Кикот всъщност е национален предател, защото го цитират в чужди медии и си въобразява, че е „голяма работа“- толкова, че това да послужи за пример и на българските, които правят всичко възможно това да не се случи тук дори и тогава, когато самите те цитират цитатите от онези световни медии, позоваващи се на Дон Кикот.

А вие, които имахте глупостта да прочетете всичко това, сами се поставяте в ролята на Санчо Панса от прованса като спътници на Дон Кикот.

Честит Първи април, национален празник на истината- такава, каквато сами си я надробим и сърбаме!

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: