"Няма ли по-належащи дела за съда от това да вкарат в затвора човек, осмелил се да търси справедливост... Бандитите избиват хора, ограбват, рекетират, отвличат и какво ли още, но си се разхождат свободно с десетки висящи дела." "Българските институции трябва да бъдат обективни. Защо не е направена финансова ревизия? Защо вещите лица са казали, че няма липси на пари, а той е осъден?" "Ивайло нито веднъж не каза: "Защитете ме, направете нещо за мен!". Той казва нещо много по-важно. Борете се, не се предавайте, не позволявайте да ви мачкат, променете себе си и системата! Заедно и с цялата сила, която носите в себе си. И е прав! Иначе всеки от нас може да се окаже на неговото място."

Франческо Гаулино - агент "Пикадили" и агентите на ДС трябва да отговарят за престъплението си - убийството на писателя Георги Марков. Дори днес опитите за прикриване на истината за това убийство не престават... Видеозапис от предаването "На Светло с Люба Кулезич" по НТВ, в което участва Димитър Бочев, приятел на Георги Марков, и германският режисьор Клаус Дексел, автор на филма "Накаран да замлъкне" за убийството на Марков.

Съюзът на българските писатели излезе с Позиция, озаглавена “Не тревожете духа на Вапцаров”, в която се настоява паметникът на Никола Вапцаров да бъде върнат в центъра на София. Паметникът на Вапцаров, който беше разположен в градинката на Националната художествена галерия, чиято собственост е, е бил преместен през 2011 г. в т.нар. Музей на социалистическото изкуство. В този музей са изложени и паметници и паметни плочи на Ленин, Димитров и пр. Зам. директорът на НХГ Бисера Йосифова, която отговаря за Музея на социалистическото изкуство, коментира, че: “Няма мотив, с който да ...

На сайта на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – доклад за посещението в България преди началото на кампанията за избори 2013.

" Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започнат да действат, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласно ликвидиране на най-злостните врагове, което се прави от наши вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително." ЦК на БКП, 25 септември 1944 г.

Спи ли Брюксел?! Президент и премиер не виждат ли?!

Йордан Соколов каза на висок глас това, което ние тик непрекъснато повтаряме: “Трябва да гласуваме за ГЕРБ защото сме принудени да го направим ако искаме БСП да не е на власт.” Ей толкова просто е. Всеки глас подаден за ДСБ или друга провалила се дясна партия ще бъде преразпределен и между БСП, ДПС и Атака. Искате ли вашия глас да отиде за комунистите?

Бившият вътрешен министър от кабинета на Филип Димитров Йордан Соколов призова десните да гласуват за ГЕРБ. В предаването “Факторът Кошлуков” по ТВ7 той каза, че това е единствената алтернатива за дясно мислещите, тъй като нито СДС, нито ДСБ имат шанс да влязат в парламента на следващите избори. Според Соколов, управлението на Борисов в края на краищата ще бъде запомнено с добро. Страната ни запазила финансовата си стабилност; построена била добра инфраструктура, което е основен фактор за привличане на инвеститори; започната е реформа в редица сфери – образование, здравеопазване и др. “ГЕРБ ще осмисли грешките си и да си вземе поука при следващ мандат. Тогава ще може да завърши успешно започнатото,” каза още Соколов. Според него, кабинетът Борисов е имал възможност да запази финансовата дисциплина и все пак да вдигне доходите на най-бедните. Тогава нямаше дефицитът да е 0,5 процента, а щеше да е 0,6, като Европа разрешава той да достигне до 3, каза още Соколов.

Според него през последните месеци страната ни е била застрашена от хиперинфлация. Интерес от нея са имали олигарси, развили бизнеса си с помощта на огромни кредити. При хиперинфлация те ще успеят да стопят задълженията и да излязат на печалба, както се случи през 1997 г., припомни бившият вътрешен министър. Той изрази надежда, че прокуратурата ще стигне до истината в сферата на енергетиката и ще потърси сметка на тези, които са сключили неизгодни сделки, както за строителството на никому ненужната АЕЦ “Белене”, така и за предоговарянето цената на газа с Русия. “Няма друга страна в ЕС, която да плаща толкова скъпо,” допълни Соколов./БЛИЦ

The post Йордан Соколов: Гласувайте за ГЕРБ ако не искате вашият глас да отиде за комунистите, СДС и ДСБ няма да влязат! appeared first on ExtremeCentrePoint.

Пиша този пост в момента, когато закупените билети за априлското издание на Ratio наброяват съдбоносното число 42. И този път, вместо да ви занимавам с моите тийнейджърски неволи, ще ви разкажа какво се случва сега.

Сега съм доволна. Първо, доволна съм, че повтаряме нещо адски интересно и полезно за хората. Второ, доволна съм, че благодарение на няколко компании няма да минаваме на студентска диета от гевреци, за да изплатим организацията и на това Ratio – противно на очакванията, на фирмите им е интересно да спонсорират научни събития, стига те да са организирани добре. Не на последно място, доволна съм, че покрай това издание се запознах с още интересни и ентусиазирани хора и направихме много готини неща за популяризиране на събитието (за любовната ми връзка с креативния екип на Ogilvy ще пиша отделно).

За пропусналите: Ratio е едно от онези неща, за които ти става много тъпо, когато обясняваш на други. Правим го без идея за печалба (и с напълно реална опасност да осъмнем в дългове), няма общо със стандартната ми работа, нито пък някой би ме наел на висок мениджърски пост с тлъста заплата, защото го организирам. Накратко, отговорът на въпроса “Добре де, ама защо се занимаваш?” е объркан и реално се свежда основно до “Защото някой ден ще е полезно за хората.”

Става дума за събитие за наука, което освен да е полезно, трябва да е интересно, увличащо и максимално достъпно. Нещо като час по физика, в който не ви замерят с термини, а ви показват роботи. Избираме хора, които да разкажат повече за своята научна сфера на разбираем за всеки език и по любопитен начин. Този път твърдо съм решила да не ви разказвам подробно какво ще слушаме на Ratio, кои са лекторите и т.н. – вярвам, че сега прилежно ще цъкнете линка, ще разгледате информацията на сайта, подредена и оформена от ju, после или ще си сложите reminder за 27 април, или пък директно ще си купите билет сега, за да не следите събитието от птичи поглед.

Разбира се, за да получавате пълния Ratio-експириънс, ще ви препоръчам да Like-нете страницата във Facebook и да ни следите и там. Стараем се да пускаме интересни неща и да сме преобладаващо точни от фактологична гледна точка.

Очаквам да се видим на 27 април между 14 и 20 в Младежки театър. Ще ме познаете – аз ще съм видимо притеснената девойка, на която очевидно не й е удобно да тича от апаратната до сцената с пола и токчета

Постът Лично за Ratio е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Защо не знаем за българските влогове в офшорките?

Kafene.net

“Твърди се, без да е сигурно и да има подробности, че сред 130-те хиляди притажатели на сметки в офшорни зони от 170 държави имало и българи.

Сигурно е така, реалността в държавата и финансовото й състояние не допускат обратното, но българските граждани няма да научат скоро кои са щастливците.

Не само защото имената са интересни за малобройното население на тази държава и напълно безинтересни извън границите й, а просто защото българската журналистика получи още един шамар.

Не става дума само за първоначалният шамар, че сред 46-те редакции, на които бяха предоставени данните от дружествата, предлагащи офшорни услуги, няма нито един български.  Че български вестник не може да бъде сред избраните е а приори ясно – в България няма издания с тежест, а собствениците на съществуващите вероятно присъсват някъде сред 130-те хиляди имена.

Но не това е шамарът. Никой не би очаквал български вестник да се нареди до “Зюддойче цайтунг”, “Гардиън” или “Монд”.  Все пак някакъв реализъм съществува не само у малобройните читатели, но дори у редакторите на ефимеридите /колко хубава дума имат гърците за ежедневник!/, които се чудят на кой господ да се молят в днешното безвремие.

Истинският шамар е, че България ще научи – евентуално – за българските сметки в офшорните зони с посредничесвото на Румъния. Данните, засягащи региона, са предоставени на румънски център за разследваща журналистика.

И правилно. На СБЖ ли да ги дадат“?

Констатациите на колегите от Кафене.нет за съжаление са самата горчива истина като оценка за състоянието на българската журналистика- тя просто не се припознава за автентична и демократична в демократичния свят. И не е „размерът“ на страната, който има значение за доверието в нейните медии- например огромната Русия също не е припозната със заслужаваща доверие медия макар да е сигурно, че руският „принос“ в офшорния списък ще да е доста виден.

Особено трябва да нагарча тази оценка за онези български медии, които имат претенцията да са на „световно ниво“. С такава заявка тръгна Би Ти Ви, когато се рекламираше като част от империята на Мърдок „Нюз корпорейшън“. Но се оказа, че се отчита в руското посолство. Ако аз знам това ( и съм описал унизителната сценка руският посланик да привиква шефове на телевизията да се оправдават за интервю с Литвиненко, разгневило Путин), какво ли знае още разузнаването на автентичните медийни мрежи? Сигурно е достатъчно, за да подминат демонстративно тази нашенска водеща телевизия.

Какво да кажем за самохвалствата на ТВ 7 и опитите на нейния директор Бареков да ни „продадат“ внушението за нейно побратимяване със Си Ен Ен? Тази комедия не върви в чужбина. Може да се пробутва само на лековерните тук и особено на онези, които се боричкат за достъп до микрофона по градове, села и паланки- специалитет на изявяващия се като „дресьор“ на надвикващи се по площадите граждани Николай Бареков.

Общото между Би Ти Ви и ТВ 7 е всъщност в тайната, че и двете се котират на задкулисната борса на необявените ( засега) руски интереси, свързани с една и съща банка в България, през която минават все по-големи проекти, качени върху руска финансова платформа. На това в Москва му казват „окрупняване“ с цел разширяване на влиянието. То тече подмолно в момента не само пряко по отношение на собствеността в медиите, но и в комуникациите с купуването им от руската Външнотърговска банка и чрез налагане на един и същ играч в цифровизацията и мултиплексите- т.е. в инвестирането в неизбежната модернизация в тази сфера на закъснялата европейска България.

Ако за ставащото зад паравана можем да съдим само по откъслечната информация, то какво да кажем за демонстративния факт, че лицата на българския медиен свят говорят сами по себе си със своята неадекватна несменяемост за блатото на застоя и регреса в тази област. Декларацията на Българския медиен съюз, обединяващ най-видните виновници за жалкото състояние на медийната свобода у нас, стана през изминалата седмица ярка карикатура като илюстрация на тази мизерия. Защото маститите медийни началници от деградиращата преса обвиниха „група журналисти на свободна практика“ за лошия имидж и състояние на вестниците си. „Групата“ безработни, според декларацията, дискредитирала прекрасните им издания и дори въвличала в това посланици на западни страни.

В резултат на всичко това българите за пореден път ще научат от чужбина някои от най-неприятните за грабителите на съвременна България истини. Близо четвърт век след като СССР ни подари демокрацията берем плодовете на данайските дарове.

Share on Facebook

Литературният трамвай в София и тази година ще съпровожда програмата на кампанията „Походът на книгите”. Първите си курсове необикновеното превозно средство ще направи днес между 11 и 13 ч., а желаещите да се повозят ще могат да го направят в три поредни съботи - тази и на 13 и 20 април.

Трамваят ще се движи по предварително съгласуван маршрут, който можете да видите в схемата долу. Всички пътници ще могат да срещнат с съвременни български писатели и поети, известни личности и да се насладят на различни четения и разговори.

Сред популярните лица, които ще се качат на ретро трамвая, са Алек Попов, Васил Георгиев, Зорница Христова, Иван Кулеков, Калин Терзийски, Кристин Димитрова, Стефан Щерев, Людмила Флипова, Теодора Димова и др.

Приятно возене!

В публикувана декларация Българският хелзинкски комитет (БХК) окачестви "прекия и сериозен прокурорски натиск над журналиста Борис Митов като драстично посегателство върху свободата на словото, в това число правото на обществото на информация". "В тежко болната медийна среда на България, където свободата на журналиста да пише истината за фактите е сведена до минимум под прекия натиск на овластени политически и икономически лобисти, прокуратурата под ръководството на новия главен прокурор излезе на сцената като рекетьорска организация, с НК със свален предпазител в ръка вместо оръжие", се казва в декларацията.

Настрадин Ходжа учил едного да не обича толкова жена си с думите:

- Воденицата е дерт, но от гюрюлтията и нищо не можеш да разбереш. Жената е душманин на мъжа си, но от смеха и нищо не можеш да разбереш.

Полицията и правораздавателните органи казват, че Никастри, известен с прозвището “Господарят на вятъра” заради големия брой ветропаркове, които притежаваше, е инвестирал в тях парите от рекет и търговия с наркотици на Матео Месина Денаро, смятан за ръководител на сицилианската мафия. “Денаро стои зад много бизнесмени, които не предизвикват подозрение и спокойно се разпореждат с активите на истинския бос на мафията”, заяви Иван Ло Бело, зам-председател на работодателската организация “Конфиндустрия” (Confindustria). “За да се победи мафията, трябва да се води безкомпромисна борба с прането на пари”, допълни той.

Фондът за лечение на деца в чужбина е върнал на държавата близо 25 млн. лв., за да могат чиновниците да вземат по-големи заплати! “Фондът за лечение на деца в чужбина е върнал на държавата близо 25 млн. лв. С тези пари е трябвало да се спасят стотици болни българчета. Но това не е станало! Колосалната сума е осигурена на фонда от държавата. Става дума за 4-годишен период (от 2005 до 2008 г. вкл.). И тъй като фондът е държавен, то в края на годината той е задължен да връща не-изразходените от ...

Винаги ми е трудно да пиша за книгите на Иън Макюън. Все едно да опитам да облека целия живот в няколко изречения. Почти невъзможно е да сграбчиш всички нюанси, да ги потопиш в собствените си възприятия и да ги поднесеш на читателя в що-годе разбираем вид. Направо ме побиват тръпки от майсторството на този човек.

В "Неумолима любов" му трябваха само 4-5 страници, за да ме въвлече толкова навътре в съзнанието на Джо Роуз, че след това до края почти изцяло успях да се асоциирам с него. Макюън умее майсторски да поставя героите си в ситуации, в които психическата им устойчивост е подложена на огромно съмнение, най-близките им постепенно губят доверие в тях и с най-големите си кошмари (появили се внезапно като сърдечен удар) се налага да се справят сами.

Не четете анонса на гърба на книгата. Намирам за доста е тъпо и нечестно решението на издателите да разкажат толкова много, че да зачеркнат с лека ръка интригата, пораждаща се в продължение на първите 50 страници, ако не и повече... За това и аз избягвам да говоря за сюжета в ревютата, които пиша. Авторът е положил педантични усилия да изгради цялата история частица по частица и за това читателят заслужава да я получи по подобен начин. Всичко друго са ненужни никому преразкази.

Препоръчвам съвсем искрено книгата на всеки, които търси интелигентно четиво, което разравя в дълбочина човешките мисли и състояния и ни показва колко е тънка границата между истината и лъжата. А развитието в отношенията между Джо и Клариса е предложено в такава детайлност, че трудно можеш да допуснеш, че историята е измислена. Все едно Иън Макюън е закачил по един микроскопичен диктофон в съзнанието на двамата, успявайки да улови всяка на пръв поглед нищожна мисъл, бликаща в различните ситуации.

Преди време изразих възхищение от "Дете във времето", преди това за два дни бях прочел "Почивка в чужбина" и "На плажа Чезъл". Иронично или не, от издадените на български негови книги, не съм чел най-добрата му - "Изкупление", която впечатлява еднакво и читатели, и филмови зрители (прекрасна адаптация на Джо Райт от 2007 г., донесла един Оскар и още цели 6 номинации). Но сега имам план - сдобивам се със "Събота" и чак след нея ще се отдам на безспорния му шедьовър. Велик автор, който за щастие е наш съвременник, което значи, че можем да тръпнем в очакване на следващите му перли.

Очевидно, теренът се подготвя за новия политически изрод, който ще е трети поред в рамките на последните 10-15 години – първият беше НДСВ, вторият - ГЕРБ, който да обира луфтовете и напрежението и отново да подведе електоралния добитък към тучни пасбища.

За никой не е тайна, че една от най-иновативните компании в света, Apple, все още не прибягва към интеграция на така наречения “дигитален портфейл” към своето портфолио. Както повечето от вас сигурно са наясно, то “дигиталният портфейл” представлява възможността потребителите да заплащат чрез мобилно устройство посредством NFC технология. Оказва се, че от Apple все пак са преценили да интегрират подобна технология към очаквания през първата половина на 2014 г. iPhone 6. 

Както ви разкрихме само преди седмица в един от поредните ни подкасти, относно NFC технологиите и тяхните приложения в бита на хората, то подобен вид иновации не липсват що се касае до устройствата работещи под операционна система Android, но когато става дума за iOS и Apple, то нещата стоят малко по-различно. Според cNet, iPhone 6 ще бъде първият смартфон на компанията, който ще притежава “дигитален портфейл”, който ще се базира на технология допълваща NFC практиките. 

Проблемите за Apple обаче ще бъдат свързани основно със защитата на данни на своите потребители тъй като базата данни на компанията, съдържаща кредитни карти, наброява над 500 милиона потребителя. Всички тези хора използват услугата iTunes и са доверили на Apple своята банкова информация. Притесненията на потребителите са, че въпреки силното партньорство с Walmart, Target и Best Buy, то Apple ще убедят трудно всички тях да използват новата услуга. На нас обаче не ни остава нищо друго освен да изчакаме и да се убедим сами в тези догадки.

Ето и едно видео за тези, които искат да се запознаят малко по-подробно с NFC технологиите визуално:

http://www.youtube.com/watch?v=qp5il7yhM4Y

Снимка: Apple

Езикът на социалните медии – “фенове”, “покани за приятелство”, “харесвания”, “социални мрежи” и, разбира се, “обновяване на статуси” - все по-често започна да се появява в рекламата, независимо дали тези реклами текат в социалните мрежи като Facebook, Twitter и YouTube. Подобни реклами все по-често започват да се насочват към масовите потребители, а не само към младите хора, които бяха първите участници в социалните мрежи.

Присвояването на характерни черти на социалните медии за маркетингови цели, е пример за тактика, известна като интерес назаем, чрез които брандовете се стремят да се асоциират с елементи от популярната култура, които вече са се разпростанили достатъчно широко, за да бъдат известни на всички запознати. Според The New York Times, водещата роля на социалните мрежи в продажбата на продукти сигнализира, че агенциите и рекламодателите вярват в социалните мрежи и тяхното широко разпространение. По този начин рекламодателите се насочват именно в този канал на комуникация и не предизвикват озадачени реакции от страна на потребителите.

“Използваме социалните медии в нашите реклами, защото са лесно разбираеми”, споделя Bridgett Judd, директор на стратегическите иновации в Saatchi & Saatchi, за офиса им в Лос Анджелис, част от Publicis Groupe, в описание на кампанията за новия кросоувър на Toyota – Venza. Кампанията се съсредоточи върху предефинирането на думите “социален” и ”социализиране” от страна на родителите и тяхното поколение и как “има съществуват два начина, чрез които можем да погледнем на социалния живот.” Излезе и печатна реклама в кампанията, носеща заглавието: “Майка ми все още не ми е приела поканата за приятелство. Какво още чака? И отговорът: “Шофира Venza-та си за среща с приятели – невиртуално – за ден, прекаран в колоездене.”

“Както повечето неща, които правим в нашия бизнес, рекламата започва от стратегическо място”, заяви Джон Карни, изпълнителен вицепрезидент и управляващ директор на счетоводни операции в Buntin Group в Нешвил. Миналата година Buntin проведе кампания, съсредоточена в социалните медии, свързана с картонените чинии на Chinet, продавани от Huhtamaki North America.
 
“Направихме много проучвания и се фокусирахме върху нашия живот”, сподели г-н Карни, и реши, че “широкото разпространение на технологиите и социалните медии”  може да бъде от полза на рекламите. В тази връзка те нарекоха Chinet “официалната чиния да се включиш в нещо наистина социално”.

Други примери, използващи тази тенденция са следните:

Реклама за Snickers Peanut Butter Squared, продаван от Mars, изобразяват символите на Facebook – “Like” и “Thumbs up”. Появява се думата “love” и сърца, кръжащи над десерта Snickers. “Ако харесвате фъстъчено масло и шоколад”, рекламата ще ви убеди, “че ще заобичате фъстъченото масло и Snickers”. 

Реклама на, продавани от Massimo Zanetti Beverage USA, включват думите “Социална мрежа” върху черно-бяла снимка на kaffeeklatsch по време на ерата “Mad Men”

Реклама на пълнежи  Martha White, продавани от JM Smucker, използват заглавия, които включват  ”Най-накрая едно смислено обновление на статус” и ”удвои списъка си с приятели само за 15 минути.”

В много случаи, рекламите, които добавят думи и изрази, характерни за социалните медии се опитват да изразят позиция  за общуването онлайн в сравнение с общуването в реалния живот.  Така например, печатната реклама на Silverado половин тон пикап, продаван от Chevrolet, част от General Motors, показва мъж, седнал в багажната част на пикапа с кучето си. ”Не всеки приятел е във Facebook”, декларира заглавието.

И в телевизионната версия на печатната реклама на Toyota Venza, млада жена се оплаква как въпреки че била “наистина настойчива към родителите си да се присъединят към Facebook”, те имали само 19 приятели, за разлика от нейните 687. Рекламата контрастира как дамата седи на закрито и  гледа снимки кученца на лаптопа си, на фона на  родителите си, които се срещат със невиртуалните си приятели, за да прекарат един ден на открито.

http://www.youtube.com/watch?v=TUGmcb3mhLM

“Аз не мисля, че пренебрегваме социалните медии”, казва г-жа Judd от Saatchi & Saatchi. “Ние споделихме, че Venza ще ви отведе до места и ще ви доближи до други хора по начин, подобен на социалните медии.”

“Важното е,че потребителите не възприемат рекламите за социалните мрежи като дигитална бариера”, заяви Patrick Short,  партньор и креативен директор в Шарлот, Северна Каролина от офиса на Eric Mower & Associates. “Ако атакувах дигиталната сфера, социалните мрежи, щях да бъда лицемер”, каза г-н Short. ”Това е баланс между пиксела и хартията. Висящата детска рисунка на хладилника понякога може да бъде по-добра, отколкото да се опитате да закачите iPad върху него.”

снимки: Chinet, NYTimes, Popsop

Докато търсих някаква следа за първообраза на торта „Гараш“ се натъкнах на едно заглавие в кулинарна книга издадена през 1940 година, което гласи „Американски малки тортички“. Зачитайки рецептата разбирам, че това са малки кексчета приготвяни с розова глазура или по-известните сега cupcakes. След като се почудих известно време на интересната находка и на факта, че от това време хората са били запознати с разни чужди рецепти, дори отвъд океана, започнах да се подсмивам на сегашната ни своенравност, когато си мислим, че откриваме нещо ново. Всъщност се възкресява добре забравено старо или може би, имайки предвид социалистическите години, забравено ще трябва да се замени със забранено.

Връщайки се толкова време назад, когато се е пишело на стар български език, с изненада разбирам, че хората са били наясно с френските кулинарни термини (защо да ги отричаме сега?!), с различните технологии, които макар и семпло описани са разбираеми, както и че изобщо не са пестили масло, сметана и яйца в десертите. Заредена с този богат дух, лъхащ от пожълтелите страници на книжката, получавам неистово желание да импровизирам върху рецептата за американските малки тортички.

Интересното в тази рецепта съпоставено с книжката като цяло, е че в останалите рецепти продуктите се измерват в грамове, а само в тази за американските тортички всички продукти са в чаши (от американската метрична единица „купа“ (cup). Сякаш е направено нарочно, за по-голяма достоверност. В импровизацията си използвах рецептата като основа, като спазих всички пропорции в нея, които преобразувах в грамове и добавих единствено шушулка ванилия, вместо есенция и сладко от череши.

Сладкото, което използвах е от традиционното гръцко сладко γλυκό κουταλιού, в което плодовете обикновено са цели в прозрачен захарен сироп. Сладкото от череши и черешовият ликьор, които използвам в рецептата, както и други традиционни гръцки продукти могат да се намерят в Каламата маркет.

Крема с който покрих кексчетата е пълна импровизация, тъй като в рецептата се казва само „печемъ и когато сѪ готови, гарнираме отгоре съ розова глазура“. Е, не я направих розова, но и много бледо кремава с аромат на череши, плътна текстура от маслото и фин вкус от крем сиренето ми се струва добре.

Ванилови кексчета с череши

Адаптирано от книгата „Деветстотинъ деветдесетъ и деветъ най-нови и изпитани готварски рецепти“ с автор К. Манолова, издадена през 1940г.

Посочените дози са за 16 броя.

За кексчетата:

• 230 г меко масло
• 100 г пудра захар
• 1 ванилова шушулка
• 2 яйца, със стайна температура
• 200 г брашно
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• щипка сол
• 200 мл прясно мляко, със стайна температура
• 50 мл ликьор от череши
• 200 г добре отцедени череши от гръцко сладко (от 1 буркан от 450 грама)

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвят се 16 гнезда за мъфини, които се покриват с хартиени чашки.

Маслото и захарта се разбиват с миксер докато се получи гладък крем. Добавят се остърганите семенца от ваниловата шушулка и яйцата едно по-едно. Разбиват се хубаво докато се усвоят от сместа.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. Прясното мляко се смесва с ликьора. Брашнената смес и млякото с ликьора се добавят към маслено-яйчната смес на 3-4 пъти като се редуват. Разбъркват се на ниска скорост с миксер или с шпатула. Завършва се с брашнена смес. Накрая се добавят накълцаните на едро череши. Объркват се с шпатула, така че да се разпределят равномерно в сместа.

Сместа се разпределя в подготвените форми, като се запълва 2/3 от обема им.

Пекат се предварително нагрятата фурна на 180°C за 25 минути.

След като се извадят от фурната се оставят за 2-3 минути в гнездата и тогава се изваждат върху решетка докато се охладят напълно.

За крема:

• 200 г меко масло
• 100 г пудра захар
• 300 г крем сирене
• 50 мл сироп от сладкото от череши
• допълнително сироп по желание
• 16 броя мариновани в ром череши

Маслото и захарта се разбиват на пухкав крем. Добавя се крем сиренето и се разбива докато сместа стане еднородна. При непрекъснато разбиване по малко се добавя 50 мл сироп от сладкото от череши.

Кремът се поставя в сладкарски пош с голям накрайник звезда. Шприцова се върху охладените кексчета. Заливат се с още сироп по желание и се гарнират с по една маринована в ром черешка.

Ванилови кексчета с череши е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана