Премиера на “Премиер на РъБъ”-2

Как на Бойко Борисов му изстина мястото – нещо (едно)лично за “Премиер на РъБъ” – част 2

22 Април 2013

Иво Инджев

Продължение. Виж тук първа част.
Ако си мислите обаче, че това беше единственият конфуз, лъжете се. Борисов се появи в една зала, където ни сместиха, за да го чакаме, извини се (все пак) и взе думата. Започна да обяснява кой е той и за какво се бори, поглеждайки постоянно към посланика в нескрит израз на пълно пренебрежение към Джим Ходж, който беше причината за срещата.

Тирадата на софийския кмет се свеждаше до задочна словесна битка с жълтия печат, който пишел лъжи за него – например за някакви двама, които претендирали, че са го били. „Тия ли, бе, аз тях с една ръка мога да ги смачкам“, взе да повишава тон Борисов, сякаш някой от вцепенените присъстващи би се усъмнил в несъмнения факт на неговото мускулно превъзходство. Ужас! Беше достигнал „върха“ или поне така си помислих. Обаче съм се мамил.

Монологът на Борисов, който досега не съм цитирал никъде от чувство за дискретност (макар да не ставаше дума за някаква конфиденциална среща, а за приказки пред многобройна, включително българска аудитория от двадесетина души), продължи с „откровение“, за което не бих повярвал, че се е състояло, ако не присъствах със собствените си уши и очи.

За да ни впечатли с влиянието и политическата си ловкост, Борисов разкри гордо как е попречил в софийския парламент да бъде гласувана резолюция, осъждаща Турция за арменския геноцид, за което е получил „бонус“ от… турските специални служби. Сподели ни без притеснение, че те му се отблагодарили, като му дали информация за трафиканти на наркотици, които той хитро изчакал да минат границата и едва тогава да бъдат заловени на българска територия по негов сигнал, за да… натрие носа на политическия си противник, премиера Сергей Станишев – един вид да види той как дори и като кмет Борисов продължава да е номер едно в борбата с престъпността и само формално отсъства от върха на професионалната пирамида в МВР.

Описвайки този случай тук, още не знаех, че Борисов ще „издъни“ пак партньорска служба, този път публично и от трибуната на самия парламент, в деня на оставката си на 20 февруари 2013 г. Ако имаше организация „Егоизъм без граници“, този човек трябваше да я оглави по право!

Това самохвалство е толкова невероятно, най-малкото поради своята недискретност пред толкова много хора, че не е за вярване да е истина, нали? Обаче беше факт и свидетелите са доста. Споменавам го като лично преживяване, защото в тази книга няма да се позовавам на нищо друго освен на личната си гледна точка. В статиите, писани от мен между лятото на 2009 и пролетта на 2013 година, обаче няма как да спестя позоваването – не на клюки, а на други публикации.

Всъщност перченето на господин кмета, както се изясни от многократните му подмятания, целеше да впечатли именно посланик Байърли, който стоически слушаше тирадата му, докато Борисов не му вмени за трети път какво трябвало да каже на премиера Станишев.

Наложи се дипломатът дипломатично да напомни, че не е негова работа като чужденец да казва на българския премиер какво да прави. Но нашият бай Борисов не се смути: „Аз знам, че той ви слуша, така че му кажете, все пак“, настоя отново той пред представителя на американското правителство, третиран от софийския кмет като личен пощенски гълъб.

Времето вече изтичаше, а Борисов не спираше. Някой трябваше да предприеме нещо и аз го прекъснах с напомняне за целта на срещата. Настана за кратко неловко мълчание и най-сетне гостът Джим Ходж получи благосклонно думата да обясни с картинки и данни от разстланите пред него рекламни диплянки какво предлага за овладяване и дългосрочно решаване на проблема със събирането и преработването на сметта в София.

Не сте познали, ако си мислите, че Борисов прояви интерес. Посрещна кратката презентация с нулево внимание и с видима досада, която се четеше в зареяния му нейде другаде поглед. За него срещата беше приключила с онова, което искаше да каже за себе си на американския посланик.

За мен обаче Бойко беше запазил един господарски жест на изпроводяк. Паднал му бях най-после в ръчичките и не пропусна, минавайки покрай мен, да ме изкомандва като на плаца на пожарната: „Аре, действай“. Прозвуча като: „зависим си от моето благоволение да продължим тези контакти и си знай мястото“. Само го изгледах за последно – повече не съм „действал“ с него каквото и да било оттогава и предадох на Шон да си търси друг посредник за общуване с този нашенец. Но не се наложи. Джим Ходж си взе обратния самолет, а аз – поука с кого си имам работа.

Може би онова наше общуване си спомня Борисов, когато излъга от телевизионния екран в края на 2012 г., че съм му се бил обаждал много?

Истината е, че ако трябва да си мерим обажданията, при това само от периода, когато бях телевизионен журналист (т.е. важен за него фактор по онова време), той многократно ми е звънял след предавания, уж че не успял да гледа, и да ме пита какво е станало. След което започваше да ми дава съвети какво е трябвало да кажа или къде щял да навре еди-кого си, който бил казал еди-какво си. Не съжалявам, че не разполагам със запис на някой от тези разговори, които в един момент прекратих с ясния си отказ да ги водя, защото все пак не бих публикувал в книгата си нецензурните изблици на когото и да било.

Както и в „Президент на РъБъ“, където целта ми беше да покажа злоупотребите с власт на върха на държавата чрез примера на Георги Първанов, така и в „Премиер на РъБъ“ нямам амбицията на всяка цена да демонстрирам обилния материал за негативния образ на Борисов, който се върти в публичното пространство и е тема на други автори.

Една от причините за това самоограничаване е, че не бих искал да ставам проводник на каквито и да било интереси, различни от стремежа ми да кажа истината, каквато съм я видял лично. Но няма как да избегна някои повторения на тези и факти. Те са като лайтмотив в симфония – появяват се отново и отново като типична част от композицията.

Воден съм не просто от съображения за регистриране на миналото. Интересуват ме повече мостове към бъдещето. Имаме нужда да свържем „две и две“, като се обърнем четири години назад, балансирайки по люлеещото се над пропастта от лъжи и премълчавани истини скърцащо мостче на правдивия спомен.

Мостчето няма претенцията да бъде магистрала (на духа), спонсорирана от еврофондове. Може и да поскърца, докато четете и откриете, че всъщност зъбите ви издават този звук. И така, след кратката предистория за още по-кратките ми контакти с главния герой на тази книга ето и хронологичния разказ за неговото управленско житие – такова, каквото съм го регистрирал в личния си блог www.ivo.bg от момента, когато Борисов пое в здравите си ръце властта над България като министър-председател.

Послеслов

Това бягство, представено като държавническа загриженост „да не се пролива кръв“, всъщност отразява основния порок на Борисов като личност и политик, добрал се до върха на властта – егоизмът на голямото му его, заради което той е готов на всичко на принципа „след мен и потоп“. В подкрепа на тази теза, нетипично за финал на една книга, предлагам новината със стара дата за (почти) неустоимото желание на Борисов да стане президент заради предимството да си гарантира власт за години напред и да покори лично и този държавен връх.

Росен Плевнелиев вече е разказвал пред медиите малка част от историята на неговото номиниране за президент от Борисов. Но нейното продължение е интересно с това, че издава огромното изкушение на Борисов да напусне премиерския пост и на практика да се самоназначи за държавен глава, но при едно условие: Росен Плевнелиев – най-успешният му министър, човекът с най-високия рейтинг в кабинета му и с най-добри позиции пред Брюксел – да го замести на премиерски пост. И тук удря на камък.

Борисов прави първия си сондаж при едно пътуване до Перник. Той кани Плевнелиев в автомобила си (нетипично, защото Плевнелиев не е от лично приближените му министри, като вътрешния Цветан Цветанов, земеделския Мирослав Найденов или транспортния Ивайло Московски, които направо си „живеят“ в резиденцията на Борисов в Бояна сред парада на минаващите през парадния вход олигарси и откровени мутри – парад, командван от Борисов).

Плевнелиев получава в движение предложение да избира между кандидатирането за кмет на София (защото и Йорданка Фандъкова е била сред обмисляните от Борисов номинации в евентуална рокада по вертикала и хоризонтала на властта), премиер или президент, но отказва и трите номинации. Борисов реагира на отказа му с многозначителната фраза „нямаш право да ми отказваш“!

Втората стъпка идва дни по-късно. Предприема я самият Плевнелиев. Той посещава Борисов и загатва за първи път, че би приел само номинацията за президент. Борисов обаче продължава да го увещава да стане премиер, т.е. да го замести на поста в Министерския съвет като най-подходяща кандидатура.

При положение че самият Борисов е зачеркнал с прискърбие най-верния си сподвижник Цветанов Цветанов като кандидат за този пост заради аферата с апартаментите му, кой друг, ако не самият Борисов, би могъл тогава да е официалната кандидатура на ГЕРБ? Очевидно е, че Борисов е бил обсебен от идеята да се закичи със славата на победител и в това изборно състезание, което би му гарантирало властово дълголетие в далеч по-спокойните и още по-ласкателни за егото му води на водачеството на нацията от мостика на непотопяемия президентски кораб.

Историята обаче е пожелала друго. Плевнелиев остава непреклонен и обърква плановете на Борисов. Накрая, в самото навечерие на окончателното решение, колебаейки се до последния момент, Борисов се „предава“. На обещаната за целта пресконференция той номинира Плевнелиев, като хвали седящия до него Цветанов и съжалява публично за неговата несъстояла се номинация.

Така унижава напълно преднамерено също така седналия от другата му страна Плевнелиев, към когото – вече като определен за кандидат-президент на ГЕРБ – се държи демонстративно пренебрежително. По този начин си отмъщава за това, че волята му е била скършена от Плевнелиев.

Борисов никога не прощава тази победа на своя министър. Тя е голяма тайна, защото „силният човек“ на България държи всички да си мислят колко зависим от него е Плевнелиев. Същевременно го подлага на ново, още по-брутално унижение: в нощта, когато Плевнелиев е избран за президент, Борисов се държи с него пред телевизионните камери покровителствено на езика на жестовете, а вербално направо чупи собствените си рекорди, заявявайки на всеослушание, че Плевнелиев щеше да е никой (в управлението на България), ако на този свят не съществуваше Борисов.

Отмъщението на Борисов, което продължава и след като той егоистично напусна премиерския си пост на 20 февруари 2013 г., си пролича и с насъскването на подчинената му пропаганда срещу държавния глава, оказал се (непоносимо за Борисов) в ролята на реално управляващ. Тази отмъстителност само потвърждава факта, че Борисов е дълбоко уязвен.

На въпроса за логиката Борисов да подложи на риск самото съществуване на ГЕРБ, ако беше станал президент, лишавайки партията си от своето обсебващо лидерство, отговорът е прост като формулата за решаването на проблемите от онова емблематично изречение на главния герой на тази книга, изречено от него пред стачкуващите в Кърджали работници: „и аз съм прост, и вие сте прости – ще се разберем“.

Борисов, любител на простите решения, просто се е надявал, че ще може да президентства по образ и подобие на своя приятел Първанов, който уж загърби БСП в ролята си на държавен глава, но никога не се отказа да й дърпа конците и дори се опита да я оглави отново след 10 години игра на „надпартийност“.

Така Борисов не успя да приложи примера на онзи „президент на РъБъ“, оставайки само един „премиер на РъБъ“. Изстиналите до заледяване отношения с Плевнелиев, които Борисов сам пожела да демонстрира като такива след бягството си от премиерския пост през февруари 2013 г., опровергават хипотезата, че настоящият президент Плевнелиев му „топли мястото“ по подобие на договорката между Медведев и Путин в Русия. Тъкмо напротив: на Борисов му „изстина мястото“.

Из новата книга на Иво Инджев “Премиер на РъБъ” (Сиела). Премиерата на книгата е на 25 април, четвъртък, от 18 ч., пред Народната библиотека в София.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: