Милен Радев

Така се получи, че от три дни с няколко души обсъждаме на Дневника ми във Фейсбук (освен чеченския или “чеченски” атентат в Бостън) и някои полски въпроси, темата за руското вековно и непрестанно зверство по отношение на Полша и пр.

Стана дума и за Анджей Вайда и от там и за неговия незабравим – поне за нас, гледалите го откъм България или откъм Германия – филм “Катин”.

Кристина Нейман, която за разлика от повечето от нас е съвсем “вътре” в полските въпроси, обърна внимание на това, че Вайда и особено този му филм са доста оспорвани в полските културни кръгове и цитира една фундаментална статия на проф.  Jacek Trznadel по въпроса.

Като се зарових от снощи по темата намерих и започнаха да изникват линк след линк, статия след статия, една от друга по-интересни и необходими.

Открих и следния много впечатляващ, прекрасен и задълбочен телевизионен дебат.

..

Гост в студиото е Пиотр Влодарски, кинодокументалист, режисьор и журналист, автор на книгата “Пан Анджей”, в която той поставя на критична и дори унищожителна преценка ролята на Вайда в следвоенното кино на Полша, започвайки с “Пепел и диамант” и завършвайки със снимащия се тепърва по време на интервюто “Катин”.

Основавайки се на обширен и нов документален материал, Влодарски обвинява Вайда, че филмите му били винаги политкоректни и педагогично-полезни за режима, твърди с помощта на документи, че Вайда е бил член на компартията и дори, че баща му Якуб Вайда никога не е бил сред пленените офицери и жертви в Катин, а е загинал пак на Изток, но при други обстоятелства, а пан Анджей си е “присвоил” името на една от жертвите в Катин.

Независимо от отношението ни към предмета на спора, ми се струва, че това интервю е показателно за културния дебат между полски интелектуалци, за нивото, на което се беседва и аргументира дори когато става дума за много болезнени въпроси.

Отбелязвам това естествено с разбираема за четящите тук болка…

Който може да проследи разговора на полски език, ще изпита, сигурен съм, удоволствие. Авторът на книгата “Пан Анджей” Пиотр Влодарски, за съжаление е починал през 2008 г.

---

Във връзка с обвиненията в Полша срещу фигурата на Вайда, срещу филмите му и срещу “Катин” в частност трябва да направя още една забележка като автор и на няколко, публикувани на различни места, вклч. на блог “Де зората” възторжени рецензии за “Катин”:

И Пиотр Влодарски и проф. Тжнадел звучат много обосновано и убедително в изреждането на кусурите, които те намират у Вайда и работата му.

Лично от свое име обаче не мога, не искам и нямам право да вземам отношение, защото би било гротескно точно аз да обвинявам Вайда в конформизъм, в приспособленчество, в компромиси пр. !

Т.е. дори и обективно аргументите на критиците му да са достоверни, просто не виждам за себе си правото да им пригласям.

Ако отида още по-далеко, май и от позицията на български публицисти или хора на културата и изкуството едва ли някой има моралното, естетичното, ако щете или политическото право да намира кусури на интелектуалци от Полша.

Просто защото всеки трябва да познава себе си и да знае какво беше и е състоянието на българската опозиционна, неконформистка и антисистемна мисъл и действие – в сравнение с полската действителност и с полската по-нова история.

Затова мисля, че е уместно ние от България да си траем, да оценяваме със страхопочитание дори такива – както сега май се вижда – калпави и с кусури, и с компромиси натоварени работи като тези на Вайда, просто защото в те са от десетилетия на светлинни години в сравнение с нашите постижения в десъветизацията и декомунизацията …

Нека това си бъде един интересен и поучителен за следене, но все пак – истинско полски вътрешен спор.

---

Акунта на The Associated Press в Twitter или @AP публикува съобщение което передизвика временен трус на борса. Хакнатия акунт на @AP в Twitter публикува новина че са избухнали две бомби в Белия дом и президента Барак Обама е ранен което притесни всички.

Оказа се че това е дело на хакери, и много бързо нещата на борсата се възстановиха. Няма бомби, президента е добре.

Самият Акунт на @AP беше блокиран от екипа на Twitter.

След което всички започнаха да коментират новината и да подканват към спокойствие.

RT @apstylebook (at)AP twitter account has been hacked. A tweet about an attack at the White House is false. We will advise on acct. status.

— Sam Hananel (@SamHananelAP) April 23, 2013

 

Това е още един пример за силата на социалните мрежи!

В родното Twitter пространство Владимир Каролев пръв забеляза и сподели с нас горещата новина. 

Внимавайте, понякога те са доста опасни. За всеки случай избирайте добра парола, сменяйте редовно паролата си и ползвайте двустепенната система за верификация която ви предлага Twitter. 

Останалото е късмет.

Снимки: Twitter, AP

Френски астрофизици са установили, че източник на практически всичката вода в стратосферата на Юпитер е кометата Шумейкеров-Леви-9, която се разби на планетата през 1994г. Изследването на учените е публикувано в списание Astronomy & Astrophysics, акратко изложение може да се намери на сайта на ЕКА.

На 19-ти април 2013 г., в Посолството на Република България в Мадрид, Кралство Испания, се състоя Среща-семинар «Българското училище в Испания. Специфика, постижения, предизвикателства». За втори път Българското посолство в Мадрид гостоприемно отвори врати, за да приюти един форум, който е от значение не само за българската общност в Испания, а е значим за всички, които са приели каузата да има Българско и отвъд Дунава.

Новата американска частна ракета носител Antares, след две отлагания, успешно стартира от стартова площадка в щата Вирджиния. В бъдеще с помоща на подобни ракети ще се доставят товари до МКС.

Новите сингли в това издание са на Omar, Hi-Fly Orchestra, Moka Only & Chief, Ikebe Shakedown, The Gene Dudley Group и Owiny Sigoma Band. Освен няколкото чудесни нови ремикса и някоя друга диско класика, слушаме още албумите Pragmatic Theory presents Cor Stidak & Keor Meteor - Widespread Irregularity, Substantial - Jackin'Jill /Mello Music Group/ и страхотната фънк компилация Movements Vol. 5 /Tramp/.



Inner City – Good Life /10 Records/

Акад. д-р Богдан Петрунов е един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България, с широка международна известност. През 1963 г. създава първата в страната лаборатория по алергия към Националния център по заразни и паразитни болести. Представител е на България в Европейския медицински научен съвет към Съвета на Европа. Почетен член е на Руската академия на медицинските науки, както и на Международната асоциация по имунорехабилитация. През 2008 е избран за академик. Председател е на Отделение по медицински науки на БАН. - Акад. Петрунов, през май ли е пикът на пролетните алергии и кои растения са основният алерген? - Да, обикновено май е най-неприятният месец за хората, страдащи от поленова алергия. Тя обикновено започва от началото на май, върхът е средата на месеца-началото на юни, дори до юли. Зависи от времето, тъй като разпространението на полена е свързано с метеорологични фактори – вятър, дъжд, температура. Но голяма част от пациентите...

Навръх Ммждународния ден на книгата във Фейсбук масово беше разпространен видеоматериал, който твърди, че някакви пернишки моми, очевидно нечетящи, се млатят ръкопашно заради някакъв местен левент, който може и да е далечен и видоизменен потомък на воеводата Кракра. Дето се шамарят, ами съвременните наследнички на рудничарите и псуват и думат думи обидни, които биха изчервили и най-големия циник. Вероятно 15-годишните преждевременно пораснали женички са изградили своя лексикон предимно със стоене в местните чалга заведения, кафенета или пък на „стадионо на Миньоро”. Едва ли подобна реч може да се усвои в местната библиотека или пък от гледане на постановки на емблематичния Пернишки театър, който е един от онези, които са написали азбуката на родния театър, твърдят специалистите по тези въпроси. От безумния запис, пуснат под рубриката „Само в България”, ясно се чуват думите “свирка” и “к*рва”, които тези женски (умишлено не ги наричам девойки, защото може да ми се обидят)...

Футболните хора явно са се заразили от политическо говорене. Забравили какви са ги вършили довчера, влязоха в роли на жертви и направиха мили очи, за да спечелят доверието на публиката. Доживяхме собствениците на „Левски“ и „Лудогорец“ да се обвиняват в натиск върху съдии и стимулиране на съперници! Два от отборите, които се чувстват най-комфортно през последните две години, започнаха да реват един срещу друг. Но сценката е много зле скроена и фалшът прозира отвсякъде. „Трябва да видите колко пъти някои от изгонените съдии са изпълнявали определени поръчки. Ако "Лудогорец" имаше 4-5 мача с такива отсъждания, съдийски подпирания, ние нямаше да смеем да живеем в България и щяхме да се изнесем заедно с футболистите“, изцепи се Кирил Домусчиев. Няма нужда да броим един по един мачовете на „Лудогорец“, защото още докато сме стигнали до 6-7 кръг, би трябвало „Крейзи Форест“ да са стигнали далеч зад граница. От отсрещната страна пък президентът на „Левски“ Тодор Батков гарантира, че...

Влиза заекът в горската кръчма и заявява на висок глас: - Тука някой ще яде бой! Всички се спогледали, но никой нищо не казал. На другия ден същата работа, но този път нервите на лъва не издържали. Той извел заека навън и го натупал хубаво. След малко заекът влиза и се изтупва от прахоляка: - Казвах ви аз, че някой ще яде бой. Усмихни се, България! Ученички се биха за вниманието на кавалер в Перник, а ругатните, които са си разменяли, могат да впечатлят и закоравели циници. Мнозина правят опити да разрешат с бой проблемите си, но понякога само ги задълбочават: Безработна мутра влиза в ресторант. Ще си търси работа като охрана. Към него се приближил управителят: - С какво мога да ви бъда полезен? - Ами аз... си търся работа. - Като какъв? - Като охрана или нещо такова. - И какво умеете – поинтересувал се управителят. - Еми гле’й ся. Мутрата се огледал и вижда в средата на ресторанта стои прав някакъв едър човек с костюм. Мутрата отишъл до него. Хванал го с едната ръка...

Кувейтският депутат, осъден за оскърбление на емира, е пуснат под гаранция

Деница Михайлова, ромката от "Стъклен дом" и от… Външно министерство

Скандалът-менте

Докладът на държавния департамент на САЩ за човешките права: Корупцията в България се шири безнаказано и в изпълнителната, и в съдебната власт

Президентът вижда проблем с незаконните СРС-та, МВР шефът – още не

УНИЦЕФ и ЕС поискаха от Румъния повече усилия за интеграцията на ромите

23 април - Световния ден на книгата и авторското право е символична дата за световната литература. Идеята за отбелязването на този ден тръгва от Каталуния, където 23 април е денят на Св. Георги Победоносец и по традиция се подарява книга. С литературен маратон на нашите Сладкодумци от горен курс започна и празникът в нашето училище. Те посетиха детския център и прочетоха на по-малките известни приказки.

Из новата книга на Иво Инджев “Премиер на РъБъ” (Сиела). Премиерата на книгата е на 25 април, четвъртък, от 18 ч., пред Народната библиотека в София. Всички са поканени!

Джохар Царнаев, който вчера беше обвинен в участие в двойния атентат на маратона в Бостън, заяви пред следователите, че брат му е ръководел смъртоносните атаки от миналата седмица, съобщи Си Ен Ен. По думите му нито една международна терористична групировка не е участвала в тях.

Предстоящата отмяна на ограниченията за работа за имигранти от Румъния и България няма да доведе до масов приток на граждани на двете страни във Великобритания или в други държави членки на ЕС, показва анкета на предаването на Би Би Си "Нюзнайт".

Един факт в България, общоизвестен на всички, упорито се премълчава и току изплува като спасителна потребителска кошница в недостижимите води на откритото информационно море, току изплува – и грандиозните вълни на нашенските скандали за три дни вземат, че отнесат миража все по-навътре и на запад по течението, оставяйки ни в тресавището на безнадеждното ни клиентско битие. Това е фактът, че в Европа можеш да си купиш храна и изобщо да се наядеш за по-малко пари, отколкото в България. Водач в тази класация вече няколко години е, разбира се, Германия. На тевтонска земя големите търговски вериги и супермаркети се надпреварват не само по Коледа и останалите празници, а с повод и без повод да свалят цените на хранителните продукти. И докато разни немски телевизионни експерти досущ като нашенските досадници от екрана смятат, че това ще намали качеството, потребителите потриват доволно ръце. Причината за това е тежката ценова битка, която водят търговските вериги там. А от тази...

Ако попитате някоя манекенка кой е Алберт Айнщайн, тя вероятно ще ви отговори, че това е оня, дето е казал, че можеш да изживееш земния си път по два начина: вярвайки, че чудеса не съществуват, или смятайки, че всичко, което те спохожда на тази планета, е нещо необикновено. Един от най-големите умове на 20-и век е автор и на фразата: "Ако изчезнат пчелите от Земята, на човека му остава да живее не повече от четири години. Колкото повече опрашвания, толкова повече растения, толкова повече животни и толкова повече хора". За нея се подсетих тези дни покрай протестите на пчеларите у нас срещу решението от началото на годината страната ни да се въздържи от гласуване в Европейския парламент на забраната за използване на опасни пестициди при отглеждане на посевите. Честно казано, не съм сигурен, че подобна пряка зависимост е от полза за екологичното равновесие на Земята, но това е тема по-подходяща за бистрене от членовете на "Грийнпийс". Ала не онези от пернишкия филиал на...

Началници в Специализираната дирекция "Оперативни и технически операции" са обвинени, че не са изпълнили задълженията си и са злоупотребили със служебно положение. С постановления на Софийска градска прокуратура (СГП) са повдигнати обвинения на четирима служители на МВР. Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов - началници в Специализираната дирекция "Оперативни и технически операции" (СДОТО) в МВР, са обвинени, че не са изпълнили задълженията си по служба. Извършили са престъпление по чл. 387 от Наказателния кодекс - злоупотреба със служебно положение, от което са настъпили тежки последствия.

- В момента нашето семейство има натрупани заеми по кредитни карти и това ни кара да живеем под един много голям стрес. Какъв е най-бързия начин да изплатим всички тези заеми и откъде да започнем? - Това е един от най-често задаваните ми въпроси, но в този си вид е доста широкоспектърен, за да може да се отговори по конкретен начин в едно единствено изречение. Следните стъпки са задължителни, за да можем адекватно да определим какво точно трябва да се направи: = Трябва да разберем точния брой на кредитни карти, на които ние дължим пари. = Трябва да знаем колко е лихвеният процент на всяка една от тези карти. = Трябва ни да разберем колко е общата сума, дължима на тези кредитни карти и колко е сумата на всяка една от тях поединично. = Трябва също да знаем колко е минималната сума, която банката Ви иска всеки месец като заплащане, и дали тя е различна от това колко всъщност плащате Вие самите. Разликата между двете суми би могла да ни помогне в голяма степен да изградим план на изплащане, който да е много по-ефикасен, отколкото този, който ползвате в момента.

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който завършихме миналия път. Днес ще продължим с тъмната страна на Исландия Приятно четене:

Исландия

ден 6 

Тъмната страна

 

Сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда.

Husavik

е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето. Изобщо :( Явно ще чакаме времето да се оправи Кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме

  Поемаме

обратно към Myvatn

и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета

Всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име

Dimmuborgir или черни/тъмни замъци

Ето я и нея

Територията на това място е учудващо голяма – ако не бяха обозначените пътеки из нея, вероятността да се изгубиш е стопроцентова – аз самата на третия завой губя ориентация.

  Причудливите форми определено предизвикват въображението

Най-прекрасен образец на назгул :)

    [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Легендата твърди, че това е домът на … не можете да повярвате кой!

Тринадесетте коледни джуджета  :)

Всъшност те никак не са джуджета, тъй като са децата на Грила и Лепалуди, два свирепи трола. Разбира се, според скандинавската митология – децата никак не е необходимо да имат генетичните или темпераментни особености на родителите си, така че нашите младежи – Yule Lads, представени така

Всъшност са група забавни симпатяги, които обичат да се закачат, да правят пакости и имат подхождащи на нрава им имена: Spoon-Licker, Skyr-Gobbler, Pot-Licker, Window-Peeper, Candle-Stealer, Door-Slammer и т.н.

Прекарваме близо два часа из тези причудливи форми. За да не се връщаме по същия път, свърваме през съседна долина

и в края й достигаме

Goðafoss

 

  Историята за това място датира от 999 г или 1000г, когато исландският парламент Althing възлага на един от първенците да прецени дали християнството да бъде прието като официална религия. Решавайки в името на разпнатия бог, въпросният първенец изхвърля във водопада своите статуи на старонорвежките богове – във водите политат Один, Фрея, Тор и вероятно още много други. Оттогава мястото носи гръмкото име “Водопадът на боговете”. Слизаме към следващия фиорд

И слънцето се опитва са пробие тук-там, макар и за кратко

На входа на

Dalvik,

където ще нощуваме, има тясна ивица земя между пътя и водата, превърната в резерват за птици; количеството пернати е огромно, гнезденето - на земята, в торфа.

    На полянката пред бунгалцето ни едно пиле е решило, че това е правилното място за намиране на партньорка и очевидно има план – кръгче в полет с крякане, приземяване и важно разхождане в кръг, после пак полет с крякане…

Бунгалцето ни е собственост на симпатична майка с две деца, която видимо се чувства неудобно, че времето е лошо и не е правилното за нас, туристите. Близо половин час след като се настаняваме жената притича развълнувано да ни каже, че времето утре се оправя. На връпроса знае ли къде можем да гледаме китове – просто вдига телефона и след 5 разменени реплики имаме уговорка за утре сутрин, 9, на пристанището.

        Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

На тържествена церемония в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” от 17.00 ч. днес ще станат ясни имената на носителите на званието „Рицар на книгата”, присъждано всяка година от Асоциация „Българска книга” в знак на признателност към хората, чиято ежедневна работа през изминалата година е била свързана с книгите.

Онлайн семейството на „Аз чета” тази година е с две номинации в категорията Интернет базирани медии - с шансове да получат отличието са главният редактор на сайта „Детски книги” Валентина Стоева и създателят на „Аз чета” Александър Кръстев, за когото това е трета номинация.

През 2012 година награди получиха Андрей Захариев от БНТ за предаването „Библиотеката” в категория Електронни медии – радио и телевизия, вестник „Стандарт” в категория Печатни медии и Георги Грънчаров за блога „Библиотеката” в категория Интернет базирани медии. За пръв път миналата година бе връчено звание и за цялостен принос в популяризирането на книгите и четенето, като негов носител е доц. Александър Кьосев.

Вижте списъка с номинации за годишните награди „Рицар на книгата” в отделните категории:

Kатегория Електронни медии – радио и телевизия:

- Бойко Василев – главен редактор на „Актуални програми“ в БНТ и водещ на предаването „Панорама“
- Георги Ангелов – водещ на „Денят започва с култура“ по БНТ
- Георги Коритаров – водещ на предаването „Свободна зона“ по ТВ+
- Савелина Савова – автор и водещ на предаването „Хоризонт до обед“ по „Хоризонт“
- Светлана Дичева – водещ на предаването „Графити по въздуха“ по „Хоризонт“
- Радио „Бинар“

Kатегория Печатни медии – вестници и списания:

- Вилиана Семерджиева – отдел „Култура“, вестник „Дума“
- Елеонора Гаджева – главен редактор на списание „За хората“
- Людмила Габровска – вестник „Монитор“
- Мила Вачева – Ръководител на отдел „Култура”, вестник „24 часа”
- вестник „Преса“
- списание „Тема“

Kатегория Интернет базирани медии:

- Антон Гърдев – filibe.com
- Александър Кръстев – azcheta.com
- Валентина Стоева – detskiknigi.com
- Евгения Гигова – actualno.com

Днес, за пета поредна година стартира Конкурс Български награди за уеб, който се организира от Българска уеб асоциация (BWA).

В издание 2013 на конкурса ще могат да се подават проекти в четири групи:

• Браншови награди за уеб,
• Медийни награди за уеб,
• Професионални награди за уеб и
• Маркетинг награди за уеб.

Категориите на основните групи са обновени:

• в Професионални награди за уеб са добавени: Мобилен сайт, Онлайн магазин, Адаптивен дизайн (Responsive дизайн) и Уеб сайт на една страница (Single page web site);
• в Медийни награди за уеб са включени: Технологии и Български медии в чужбина;
• в Маркетинг награди за уеб са добавени категория Видео за уеб и категория Ландинг страница;

 Освен грамотите, награда за победителите във всяка категория и тази година организаторите на Конкурса ще връчат статуетки за:

• Голяма награда „Най-добър сайт на браншовото жури“
• Голяма награда „Интернет медия на годината“
• Голяма награда „Уеб агенция на годината“
• Голяма награда „Най-добър сайт на професионалното жури“
• Голяма награда „Интернет маркетинг агенция на годината“

 Регистрациите стартират в сайта на конкурса  WEBAWARDS.BG  от 22 април до 05 юни. Заявилите участие до 24.00 часа на 13 май ще могат да се възползват от 20 % отстъпка!

 Официалната церемония по награждаването ще се проведе на 27 юни от 19.00 часа.

Участвайте в професионалният конкурс за уеб у нас, организиран от Българска уеб асоциация!

Официален спонсор на конкурса е SuperHosting.BG.

Материални спонсори на конкурса са Уан Травел ООД, Shark.

Конкурс Български награди за уеб 2013 се провежда с подкрепата на: Фондация “Клъстер информационни и комуникационни технологии”, БАИТ, АСТЕЛ, Интерактив Адвъртайзинг Бюро България (IAB България), ESI CENTER BULGARIA Национален съвет по саморегулация в рекламата.

Официални медийни партньори на конкурса: Дарик Уеб, еАкадемия, socialevo.net, capital.bg, dnevnik.bg, newtrend.bg

Медийни партньори на конкурса: Програмата Медия Груп, azcheta.com, bgreklama.bg, Jobtiger.bg, actualno.com, expert.bg, iwoman.bg, IDG.bg и computerworld.bg

 Снимка: BWA

На 21 април (неделя) по време на детския празник „Подарете на детето си книга, подарете му празник!" за първи път бяха връчени годишните награди "Бисерче вълшебно", за любими детски книги, избрани от самите деца.

Победителите в двете възрастови категории - "Малката Божана в деня на боклуците" от Божана Апостолова и "Знакът на Атина" на Рик Риърдън получиха специални статуетки и грамоти, а малко след награждаването представители на двете наградени издателства - ИК Жанет 45 и Егмонт България, споделиха с "Аз чета" защо според тях тези книги са любими на българските деца.

Повече подробности може да видите във видеото по-долу:

Когато едно похитено дете бъде върнато на майка му това е щастливо събитие независимо от това какъв е бащата и колко е виновен за осъществяване на наркотрафик, похитил вероятно безчет деца в света на зависимостта от дрогата с всички ужасни последици за тях и семействата им ( а и за обществото, включително поради инжектирането му с престъпност по веригата на причинно-следствената връзка).

Така че, цяла България си отдъхна: най-после имаме една добра новина, каквато е освобождаването на малката Лара, дъщеря на изправения пред съда в Италия Ивелин Банев- Брендо, обвиняван за особено едър играч в преноса на дрога в цял свят.

Не искам да развалям празника, но съм сигурен, че мнозина са си го помислили: не е ли някак „прекалено добра” тази новина за добрите похитители, за които сега ни казват, че се държали много добре с детето? Направо да ти станат симпатични с проявения от тях хуманизъм!

Не искам да се качвам на вълните на една от най-отблъскващите български максими, според които „много хубаво не е на хубаво”. В моята класация на диагнозата за нашата склонност към общонационално самонараняване тя е някъде в челните места от списъка, заедно с „преклонена главичка сабя не я сече” и „хубава работа, ама българска”.

Бликащата от новините топлота към добротата на едни хора, които простреляха и почти убиха охранител, за да грабнат детето при неговото отвличане, поставя отново и отново на изпитание въпроса за ценностната ни система. Не трябва ли всъщност да сме изпълнени с гняв, че всичко това е възможно въпреки твърденията за края на отвличанията с цел откуп, за който „край” безкрайно се хвалеше абдикиралата власт на ГЕРБ?

Свикнали сме да приемаме неизпълнените предизборни обещания като неизбежно зло с примирението на хора, принудени да живеят в условията на неизбежна отбрана. Каква друга престъпност, ако не ( отлично) организирана е тази, която може да се гаври от позицията на силата с държавата и дори със семейството на човек, чиито предполагаеми несметни богатства са обект на спорове между песимистите, говорещи „само” за 20 милиона евро и оптимистите, предполагащи милиарди в чужди банки?

Въпросът ми е свързан с онова, което всеки си мисли пред гукащия от радост телевизор: ако подобен ужас се случва с такава лекота на толкова богат и подготвен срещу толкова нагло посегателство човек, а държавата не само не може да го защити, но дори е заподозряна като един от възможните извършители ( има такива хипотези), то какво остава за МЕН, малкия човек с малкото или с никакви пари? Защото малкото мари не са предпоставка за сигурност- и за дребни суми се намират търговци на смъртта, които после никой няма да търси дори, за да провери дали са добродушни в отношението си към жертвата.

С други думи държавата се провали за пореден път не само в намеренията си ( декларирани предизборно от потенциалните управляващи), но и в самохвалството си за „отлично свършената” работа по пречупването гръбнака на престъпността. Превитият гръбнак на гражданина се натовари поредния наръч доказателства за необходимостта от снишаване, което тук правилната житейска позиция в името на оцеляването.

Ако преди сме били скептици, сега сме си направо като преди: дори и скептици не сме, а сме си реалисти, които знаят, че не могат да разчитат на закрила от страна на лъжци, въоръжени с власт.

Share on Facebook

VIVACOM започва предварително записване за новия флагман на HTC – One от днес. Първите 100 човека, които заявят своя интерес на сайта на компанията и поръчат телефона, ще получат и подарък към него - HTC Media Link HD – аксесоар, който позволява безжична връзка на смартфона с всеки телевизор, който разполага с HDMI-вход. Така съдържанието от мобилния апарат може да се прехвърля директно на голям екран.

За първи път, преди търговския старт на устройството, VIVACOM осигурява възможност на всички потребители да видят и тестват без ограничения един от най-обсъжданите телефони на място. HTC One е достъпен от днес в два обекта в София – центровете на телекома в The Mall и Mall of Sofia.

Новият флагман на HTC идва с редица нововъведения, които дават нов смисъл на мобилното изживяване. Моделът се отличава с 4.7-инчов Full HD Super LCD 3 дисплей с подсилено стъкло Gorilla Glass 2 и резолюция от 468 ppi, и с ултрабърз четириядрен процесор със Snapdragon 600 чипсет с тактова честота 1.7 GHz. Смартфонът е с излят алуминиев корпус, а дисплеят му, освен с богати и ярки цветове, се характеризира с устойчивост на надраскване и намалява отблясъците на светлината.

Операционната система, под която работи устройството, е Android v4.1.2 OS (Jelly Bean), с 32 GB вградена памет и 2 GB RAM. Революционната утрапикселова камера на HTC One включва най-добрата в този клас f/2.0 бленда и иновативния UltraPixels сензор с 300% по-голяма светочувствителност от сензорите в камерите на останалите смартфони. Този нов подход гарантира качество на снимките и видеото дори и при слаба светлина. Камерата записва Full HD видео с 30 кадъра в секунда и работи в HDR режим. Ултра-широкоъгълната предна камера пък поддържа 1080p видео заснемане и също осигурява високо качество на автопортретите и видеото.

HTC One идва с т.нар. BoomSound технология, която осигурява най-силния, богат и чист звук от мобилен телефон чрез предните стерео високоговорители и вграден усилвател. Както и останалите нови модели на HTC, този също поддържа технология от BeatsAudio.

 Снимка: VIVACOM

Продукти за 4 порции:
500г плешки сърца
800мл доматен сок
1 морков
1к.ч. ориз
200г коприва
1 връзка прецсен лук
1ч.л. сол
1ч.л. захар
1ч.л. червен пипер
няколко стръка пресен джоджен
2- 3с.л. олио

Приготвяне:
Пилешките сърца се изкисват. Копривата се мие листо по листо. Стръковете лук се почистват, измиват и режат на малки колелца.  Копривата се къса на дребно. Оризът се измива с вода. Взема се гювеч. В него се разпределят сърцата. Около тях се ръси ориз, коприва и лук. Полива се доматен сок и 1 1/2ч.ч. вода. Добавят се сол, захар, червен пипер и джоджен. Полива се мазнина. Керамичният съд се похлупва. Яхнията се задушава под капак, час и петнадесет минути. Манджата е вкусна, с пролетни зелении.

“Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук”

– Елиас Канети, австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Русе

Като човек, който обича да пътува (от една страна) и човек, прекарал над 20 години от живота си в Русе (от друга страна) не мога с лека ръка да отхвърля факта, че дълго време не мога да открия кратък туристически пътеводител за един от най-любимите ми градове в света. И, както казва Марк Твен, когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Бърза история на Русе

Русе е град на над 2300 години. Възниква като тракийско селище, след което добива и първото си официално име по римско време – Сексагинта Приста (Пристанище на шестдесетте кораба), основано вероятно от римския император Веспасиан (69-79). С вековете градът има много имена – Пристис, Пристаполис, Роси, Руси, Русчук. По време на Първото и Второто българско царство градът е малка крепост, но след Кримската война Русчук става административен център на Дунавския вилает, обхващащ целия регион Варна, Тулча, Търново, София и Ниш. Управителят (Мидхат паша, изключително образован и активен реформатор) е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Ето само част от нещата, които са се случили за първи път в Русе:

• първата печатница в България (1864 г.)
• улиците получават имена за първи път в България (1865 г.)
• първото земеделско стопанство в Османската империя (1865 г.)
• първата метеорологична служба (1866 г.) и метеорологична станция у нас (1883 г.)
• първата ж.п. линия в България, маршрут Русе-Варна (1866 г.)
• първата Фабрика за алкохолни напитки в България (1870 г.)
• първата пивоварна фарбика у нас (1876 г.)
• първият град с градоустройствен план в България (1878 г.)
• първият флотски духов оркестър (1881 г.)
• първата фабрика за обработване на кожи (1881 г.)
• първата българска фабрика за сапун (1883 г.)
• първата плетачна фабрика (1887 г.)
• първата търговска камара (1889 г.)
• първата фабрика за мебели (1890 г.)
• първото българско акционерно застрахователно дружество “България” с централа Русе и със свои клонове в София и други градове на страната, както и представителства в Цариград, Солун, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид и Берлин. (1891 г.)
• първата българска химическа фабрика (1895 г.)
• първата публична кинопрожекция в България (1897 г.)
• първият асансьор в България, функционирал по американски образец (1897 г.)
• първата българска фабрика за железни ролетки (1898 г.)
• първата българска фабрика за мелнични машини (1898 г.)
• първата в страната фабрика „Експрес“ за велосипеди, грамофони и др. метални изделия (1906 г.)
• първият църковен орган в България (1907 г.)
• първата българска фабрика за железни кревати и мебели (1908 г.)
• първото кино в България, наречено “Модерен театър” (1911 г.)
• първата българска пътническа линия в корабоплаването Русе – Видин (1935 г.)

През 1879 г. Русе е едни от най-напредничавите градове на Стария континент и е сравняван с Виена, Будапеща и останалите търговски и културни средища на Централна Европа. Именно той е “вратата” за навлизане на всички новости в българските земи както от този регион, така и от Русия. Затова е и един от сериозните кандидати за столица на България, но поради непосредствената си близост с румънската граница и липсата на каквато и да било естествена защита, освен лесно преодолимия за тогавашната военна техника Дунав, отпада в по-нататъшните дискусии.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

След Първата и Втората световна война и завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. През епохата на социализма с построяването на Дунав мост през 1954 г. и последвалата бърза индустриализация на страната Русе се превръща в голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето, електрониката, приборостроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е ново, голямо пристанище и технически университет. За съжаление, в началото на 80-те години Русе отново навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод, който обгазява с хлор града в продължение на десетилетие и се отразява негативно върху неговото развитие. Градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции едва след влизането на България в ЕС. Днес Русе е известен с прекрасния си център, празните молове и неучтивите сервитьорки Голяма част от историята на града е запазена в неговите улици, сгради и забележителности, за които ще разкажа накратко в тази статия.

Бърза география на Русе

Както знаете, Русе се намира на северната ни граница. Ако погледнем града през погледа на особено образован румънски щъркел, летящ на юг, Русе ще изглежда горе-долу така:

Градът се явява едно Т-образно кръстовище между пътищата за София (Бяла, В. Търново, Пловдив), Варна (Разград, Шумен) и Букурещ (Дунав мост, Гюргево, Силистра).

Пристигане с влак или автобус

Ако пътувате с влак или автобус, разходката ви в Русе ще започне от централната авто- или ж.п. гара. В Русе те са непосредствено една до друга, така че няма значение с какъв транспорт сте дошли (освен ако не е с кораб, но и за кея ще разкажем по-надолу).

Пристигане с автомобил

В случай, че сте дошли с автомобил, следвайте табелите с надпис “център” и бързо ще се озовете на бул. “Борисова”, една от главните улици на града, свързваща центъра с гарата. В случай, че нямате GPS, съветвам ви да паркирате тук някъде, защото центърът на града е пълен с объркващи еднопосочни улички, които дори и за местните са същински лабиринт с изнервящ край Центърът на Русе има синя зона, така че гледайте знаците.

Снимка: Русе в снимки, Золтан Бела (публикувана с писмено разрешение)

Туристическа обиколка на града

Не е трудно да видите основните забележителности на Русе за по-малко от ден, ако не броим дълго обикаляне на музеите и изключим по-отдалечени обекти като Басарбовския скален манастир и Дунав мост. За по-подробно разглеждане обаче най-добре да си посветите уикенд.

Ето го и най-оптималният маршрут с обща дължина 10-тина километра:

Вижте Забележителности в Русе (Ruse Landmarks) на по-голяма карта

Централна ж.п. гара Русе

Автогарата и ж.п. гарата са долепени една до друга, но ако по някаква причина не сте били в сградата на ж.п. гарата, по-добро надникнете.

Снимка: Русе в снимки, Красимир Братанов (публикувана с писмено разрешение)

Русенската централна ж.п. гара е един от символите на града през 50-те и 60-те години на миналия век и е една от най-често изобразяваните сгради на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара. Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка и някога е била най-голямата ж.п. гара на Балканския полуостров, с три етажа, 34-метрова часовникова кула и тежките полилеи в катедралната зала за пътници, поръчани от Чехия. Наскоро гарата стана интересна и с чудесния флаш-моб, направен от клуб “Нашенци”.

ул. Борисова

От гарата се спуснете по улица Борисова. Тя я свързва с центъра на града (площад “Свобода”). Това е една от най-дългите, прави и красиви улици в града, на фона на която се редуват стари и съвременни сгради. По-добре е да се движите по левия тротоар от гарата към центъра – там има повече магазинчета, а и уникално вкусните сандвичи на “Бърза закуска Вяра”, които работят денонощно и са чудесно хапване за начало на туристическата обиколка.

Католическата Никополска Епархия

Снимка: Росица Тодорова (публикувана с писмено разрешение)

Ако не се зазяпвате по магазинчетата, за 10-15 минути би трябвало да сте пресекли бул. Скобелев. Завийте наляво точно след Икономическия техникум и в малката пешеходна уличка ще се натъкнете на Католическата Никополска Епархия, известна още като Къщата на банкера Иван Симеонов. Построена е през 1895 г. и в историята си е била семейно жилище, общежитие на Английската гимназия и къща за гости на община Русе. Ако продължите напред и сте следвали инструкциите, отдясно ще се появи градинка с малко пазарче (известно в Русе като “Американското”). Преминавате покрай Математическа гимназия “Баба Тонка” (Петър е учил тук) и стигате до стария център на града – площад “Батенберг”.

Площад “Княз Александър Батенберг”

Снимка: Wikimapia

Площадът представлява красива градинка, с шадраван и Мемориал на българските войници, загинали в Сръбско-българската война 1885 година. Заобиколен е от няколко интересни сгради:

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

• Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей) – построен през периода 1882 – 1892 г., като по замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. В новоосвободена България, това е една от най-внушителните сгради. Върху фасадата й били поставени годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе.

• Старата поща – построена през 1930 г., до средата на 70-те год. сградата е централната поща на гр. Русе.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

• Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България. Само десет години след Освобождението, културни дейци с материалната подкрепа на Градската община слагат началото. Днешната емблематична сграда е била строена за Търговско-индустриална камара, завършена през 1911 г. Представлява ос, в която са наредени елипсовидно преддверие, петоъгълно фоайе и кръгло стълбище. Входът е обогатен с йонийски полуколони и е подчертан от масивен балкон с балюстрада, а корнизът образува арка, под която е монтиран часовник.

Снимка: Wikimapia.org

• СОУ “Христо Ботев” – някога Първа мъжка гимназия „Княз Борис”, където е преподавал и Стоян Михайловски през 1892 г. Тук той написва химна на Кирил и Методий, който всички знаем – “Върви, народе, възродени…”. Това е и гимназията, снимана във филма „Вчера“ от 1988 г., известна сред русенци и като “Бастилията”.
• Държавната спестовна каса е бившата банка на Братя Симеонови, сградата на ъгъла с ул. “Александровска”. Украсена е с много декоративни елементи, маски, медальони и монограми.

Продължаваме разходката си в посока пл. “Елиас Канети”. Ако сте дошли в градa сутринта и сте решили да разгледате Историческия музей, най-вероятно е време за обяд. Тук мога да препоръчам два ресторанта, в които храната е супер: Механа “Чифлика” за традиционалистите (много добра и вечер), както и “Буда бар” за почитателите на по-изискана атмосфера. Пускаме се надолу по “Славянска”, която свързва площадите “Елиас Канети” и “Св. Никола”. Ако сте почитатели на дискотеките, най-известната дискотека в Русе е тук (“Showroom”) – наложи ми се да питам приятели-тийнейджъри за тази информация.

Дом “Канети”

Снимка: Trygve W Nodeland

В края на улицата е „Дом Канети“, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядото на Елиас Канети, описан в книгата „Спасеният език“. Елиас Канети, както знаете, е роден в Русе и е носител на Нобелова награда за литература.

Покрай Дунава

Време е да видим и естествената северна граница на България – река Дунав. С леко изкачване по бул. Придунавски ще се озовете над кея. Тук има няколко неща, които заслужават внимание:

Снимка: Недко Иванов

• Православният храм “Свети Николай” и католическият храм “Свети Павел от Кръста” са един срещу друг. Ако сте чели внимателно по-горе, вече знаете, че в Русе се намира най-старият запазен орган в България. Той е монтиран в катедралата “Свети Павел от Кръста” през 1907 г. и си стои вътре и до ден днешен. Органът е с романтично звучене и е единственият с пневматична трактура в Югоизточна Европа. Когато Великден съвпада за източноправославни и католици, тук се събират християни от три църкви (третата е арменската) – чувството е неописуемо!

• Кеят – през деня тези алеи са място за джогинг, разходка на кучета, каране на велосипед или романтично стоене на някоя пейка по залез слънце (залезът над Дунав си е чудесна гледка и е най-доброто време за снимки). Нощно време е място за пийване на биричка и говорене на глупости с добра компания. Вековна метълска традиция повелява: идете в Rockstar (зад съда), поръчайте си две кани боздуган (1:1:1:1:1:5 мента, водка, ром, бял вермут, червен вермут и Lift ябълка/спрайт/бира, те си знаят), изпийте ги на екс и се довършете с много бира и патриотични песни на кея.

Снимка: Официален сайт на МГ “Баба Тонка”

• Къща-музей на Баба Тонка – дейността и съдбата на Баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Къщата музей “Баба Тонка” е открита на 2 юни 1958 г. в дома на петия й син – Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII и 70-те години на XIX в.

• Къща-музей на Захари Стоянов – Къщата-музей е открита на 3 март 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. В нея са показани лични вещи – обувки, връзка, шалче, първи издания на Захари Стоянов, произведения, траурни броеве на в.”Свобода”, намерени в гробницата му (отворена през януари 1978 г. за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците). Един от 100-те национални туристически обекта (заедно с Пантеона).

Снимка: Никола Груев

• Музей на градския бит – Къща музей “Градски бит на Русе” – популярна като “Къщата на Калиопа” сред русенци. Заема сграда, построена през 1864 г. В нея се е помещавало консулството на Прусия. Според предание къщата е била подарена на хубавата Калиопа (Мария Калиш), съпруга на пруския консул Морис Калиш, от влюбения в нея управител на Дунавския вилает Мидхат паша. Чудейки се как да ѝ направи подарък, без да породи съмнение, той решил да организира конкурс по стрелба с лък сред знатните дами в региона. За да е сигурен, че Калиопа ще спечели, наел професионален стрелец, скрит в храстите. Легендата сочи, че птицата била пронизана с две стрели… Така или иначе, къщата е оформена в стила на Леванта, нехарактерен за региона. Стенописите на горния етаж са изработени през 1896 г. от австриеца Шауесберг. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена (като цяло Русе неслучайно е наричан “Малката Виена”, много от западното влияние е достигало първо именно до този град по водите на Дунав).

Освен културна част, има и “масова”. Изборът от хапване и пийване в района също е добър. Моите препоръки:

• Ирландски пъб “Тераса” – типичен пъб с бира и всякакви разядки към нея, с изглед към Дунава.
• Пицария “Рома” – най-добрата пица в града и една от първите в България, типична италианска обстановка и даже има статуя-фонтан с римската вълчица.
• Сладкарницата на хотел “Рига” – стига да нямате против високата соц-сграда: отново сте близо до Дунава, чудесно място за кафенце, има и детски кът.
• Ресторант “Понтона” – намира се в леко по-забутаната част от кея, но си струва, защото храната е уникална, а хапвате направо В река Дунав, а не ДО нея.
• Ресторант “Виена” – отново леко встрани от популярните места в Русе, но обстановката е изключително изискана и стилна, а деликатесите са невероятни.

Дунав мост

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Дунав мост не може да се види от кея – той е дооооста надолу по течението на реката, а тя се извива. Ако толкова държите, трябва да отидете до източната индустриална зона и да се наврете в едни тесни пристанищни улички сред складове, автоморги и изоставени цехове. По-добре говорете предварително със собственикът на ресторант “Понтона” да ви разходи с корабче по реката – доколкото ми е известно, това е един от малкото читави варианти да видите Моста на дружбата.

А ние виртуално се връщаме към центъра на града…

Площад “Свобода”

Снимка: SKYMEDIA (публикувана с писмено разрешение)

Така да се каже, най-централната и може би най-красивата част на града е именно площад “Свобода”.

Животът на площада започва под формата на Градска градина, създадена по подобие на Борисовата градина в София, както и на Люксембургската в Париж през този период – тя е с желязна ограда, която вечер се заключва.

Построяването на символа на Русе – Паметникът на Свободата, започва през 1895 г., когато Стойчо Кефсизов, бивш опълченец и участник в боевете на Шипка възприема проекта като делото на живота си. Кефсизов е личност, неподатлива на корупция и политически амбиции, но за съжаление това не е достатъчно – оказва се, че парите не достигат. Тук идва решаващата помощ на русенци и особено на братя Симеонови – известни банкери и основатели на Търговско-индустриалната камара в града.

Според първоначалната идея фигурата трябва да бъде на цар Освободител. Но тъй като авторът ѝ – известният италиански скулптор Арнолдо Цоки – създава подобна статуя в София срещу Народното събрание, се взема решение фигурата да бъде на жена – символ на свободата. В едната си ръка тя държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877″. Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка.

Двата лъва също имат дълбоко символно значение – единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. Паметникът е висок 18 м и е доставен в Русе през 1907 г. Окончателно е завършен през 1908 г. и е осветен на 11.08.1909 г.

Около площада има няколко емблематични за Русе сгради:

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

• Драматичен театър “Сава Огнянов” (известен още като “Доходното здание”) – архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Името произлиза от идеята сградата да носи доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти, архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната. Интериорът е също декориран с гипсови форми. На върха на сградата е поставена статуя на Нике – богинята на победата в сражения, спортни и арстистични изяви. Днес освен драматичният театър, в сградата се помещават няколко магазинчета, кафенета и русенският ресторант “Happy”.

• Съдебната палата – по ирония на съдбата, построена на мястото на някогашния цирк. Съдебната палата е открита на 28 януари 1940 г. и една от най-масивните сгради. Обърнете внимание на статуята на Темида над входа.

• Вдясно от Съдебната палата се намира сградата на някогашната банка „Гирдап“ – първата частна банка в България, основана през 1889 г. На покрива на сградата има часовник, под който поколения русенци си определят срещи.

• Сградата на Община “Русе” – завършена е през 1985 г. и е построена за партиен дом с типичните за периода соц-елементи като червеникави прозорци и каменна облицовка. Русенци често я наричат “Кораба” заради специфичното архитектурно решение. Наскоро основата на сградата бе осветена в синьо, за да се подчертае тази прилика.

• Търговски центрове – цели два с големината на малък мол. Единият се намира зад Доходното здание на мястото на бившето кино “Роял”. Логично, носи името “Royal City Center”. На последния етаж има нелош бар с тераса и детски кът. Другият (“Дунав Плаза”) се намира на срещуположната страна на площада, залепен за сградата на хотел “Дунав”.

• Градинки и шадравани – при хубаво време, може да отпуснете на сянка под дърветата в градинката, да пиете една студена вода от чешмичките, да си вземете една палачинка или сандвич от известните “А’Катми” и да прекарате цял следобед в нищоправене сред спокойствие и зеленина.

Операта

Ако застанете пред сградата на Общината, така че Паметникът да е зад вас, в дъното на ларгото се вижда оцветената в керемидено Държавна опера – Русе, основана през 1949 г. Първата постановка e „Травиата“ от Верди. Пред операта наскоро инсталираха т. нар. “сух фонтан”. От личен опит с Вики можем да ви кажем, че изобщо не е сух, но пък е наистина красив. Въобще, ако можете да посетите централната част на града през деня и през нощта, ви очаква коренно различна атмосфера…

Църквата “Света Троица”

Снимка: pansy_burke

Непосредствено до Операта се намира църквата „Света Троица“ и Русенската митрополия. Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година и е един от малкото, издигнати по време на турско робство. Поради тази причина външността на храма е бедна и неизразителна – все пак не е можело да бъде по-висок от най-ниската джамия. Ето защо той е вкопан дълбоко на 4,5 м под земята, така че поне отвътре да изглежда висок. Днешният храм е трикорабна базилика с размери 15,60 и 31,20 м. Иконостасът на църквата е много оригинален. Все още не е изяснен неговият произход, изработен е през 1805 – 1807 г. Тогава са изографисани и иконите. Камбанарията има пет камбани… На 20.09.2009 г. с Биляна излязохме като семейство именно от тази църква.

ул. Александровска

Връщаме се обратно до площада и хващаме Александровска – главната търговска улица, намираща се точно до часовника. Тук е пълно с интересни магазинчета и кафенета чак до парка.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Ако досега не сте го забелязали, тук няма начин да го пропуснете – елегантната старинна архитектура е дело на десетки архитекти, инженери, техници и строители. В града работят ярки чуждестранни имена които изграждат ансамбловия облик на градската архитектура. Творчеството им е образец на стил “неокласицизъм” и “сецесион”, характерни за Западна Европа от средата на XIX век до Първата световна война. Силно е влиянието на виенската школа и стила “модерн”, проявен в Русе предимно в орнамента: разгънати спирали, розети, растителни клонки и мотиви от животинския свят. В Русе има над 260 архитектурни паметника на културата, а по ул Александровска са оформени цели архитектурни ансамбли.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Ще минете покрай Градските хали (днес магазин СВА), създадени още през 1938 г.  Обърнете внимание на статуите, докато пресичате бул. Цар Освободител.

Продължавайки напред сред магазинчета и заведения (за минаващите късно вечер фенове на билярд, препоръчвам билярд-клуб “Амброзия”), ще достигнете до кръговото, в центъра на което е Паметникът на Съветската армия, по-известен с простичкото “Альоша”. Вляво от кръговото са окръжната болница и поредният полупразен мол – “Мега Мол Русе” (има картинг).

Парк на младежта

Пред вас се очаква да видите Дома на културата и “Вазата” – метално съоръжение, запълнено с пръст във формата на ваза, чиято повърхност е засадена с цветя.  Когато цветята израстнат и цъфнат, се получава уникално красиво творение на човешкия ум и ръце, което радва всички наоколо. Това е и входът на парка. Ако ви се разхожда, може да го направите пеш, но препоръчвам да си наемете велорикша.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Близо до “Вазата” е специално изграден от големи каменни късове и стръмни пътеки Алпинеум – любимо място за байкърите. Централната алея, пресичаща парка по цялата му дължина, отвежда до сградата на Английската гимназия, която в миналото е била католически интернат. Наблизо има и няколко кафенета, най-известното сред които е “Баба Яга”.

А ако са ви останали поне малко сили, за да стигнете до Розариума, ще бъдете възнаградени с богатство от аромати и цветове. Той се намира в срещуположния край на парка, заедно с басейн, кортове и ресторант “Дунавски кът” с добра кухня и детски кът с аниматор. Също препоръчвам!

Национален музей на транспорта

Ако тръгнете по лявата алея от вазата, минете покрай алпинеума, след още половин километър ще стигнете до стълбище, което се спуска към първата железопътна гара у нас, построена през 1866 година.

Днес тя е “Национален муз

Един лесен начин да украсите яйцата с изрязани картинки от салфетки. И за да не използвате лепило, същият...

След като прекарах известна част от 24-часовия четатон по случай Световния ден на книгата със „Самира" в ръце, изпитвам особена привързаност към нея. Както героинята ѝ мина през всякакви мисии и изпитания по пътя си, така и моят път към края на прочитането на романа беше изпълнен с предизвикателства и изкушения, като например разгорещени среднощни разговори за литература. В крайна сметка обаче успях да пропътувам тези близо 390 страници и най-честно мога да заявя, че преживяването си струваше.

Книгата разказва за мисиите на смъртоносната Самира – безмилостен убиец, воин и предводителка на еничарките, таен корпус от огромната армия на Османската империя. Обучените в смъртоносното изкуство жени първо примамват врага с красота, сладки приказки и кръшни танци, а после му прерязват гърлото, докато той се наслаждава на ласките им. Техните умения се оказват изключително полезни при ключови за империята моменти – обсадата на Виена през 1683, конфликтът с малтийските рицари през 1600... Бойното поле на еничарките не е там, където се сблъскват армиите, но пък на него се лее също толкова кръв. А и никой не подозира, че великолепните тела на група жени са също толкова умел инструмент за убиване, колкото и за правене на любов.

Звездата на Боромир Дончев-Борей безспорно е Самира. Това е героиня, на която можете да имате пълно доверие – в каквато и ситуация да изпадне, с когото и да се сблъска, тя запазва хладнокръвие, проправя си път между интригите и опасностите с интелект и съобразителност и в крайна сметка излиза победител. Въпреки че е като наточен нож, готов да нанесе удар във всеки един момент, Самира остава изключително пълнокръвна. Тя не е просто машина за убиване, следваща сляпо дадените ѝ заповеди, а напротив – моментите ѝ на съмнение и слабост са онези, които я тласкат напред, променят я и я издигат високо в очите на читателя. От замъка Раухенщайн през харема на султана до Родопите тя израства и търси отговори на въпросите си за войната, различната вяра и собствената си роля на воин и на жена в един мъжки свят на насилие. Нейното присъствие обаче възпрепятства издигането на друг силен и запомнящ се персонаж, което за мен беше единственият недостатък на романа.

Поредицата за модерна българска проза „Гравитация" на издателство „Изток-Запад" стартира смело с романа на Боромир Дончев-Борей. Книгата е завладяваща, с жив език и предлага достатъчно приключения, които да тласкат действието напред динамично. И макар изобилните бележки под линия по принцип да са ми досадни, в случая те поднасят доста интересна информация за съответния исторически период и личностите му и добре ориентират читателя в обстановката.

Съветвам ви да не пропускате „Самира" – романът наистина показва една положителна посока, в която да се развива съвременната българска литература. Встрани от това, книгата е много добър исторически и приключенски роман с героиня, която заслужава вниманието и уважението на читателя и която, както казва името ѝ, ще ви бъде приятен събеседник през часовете, в които ще сте потопени между страниците.

Не пропускайте да прочетете и ревюто за книгата на Христо Блажев в блога "Книголандия". 

 

Какво е Stipple? Ако не сте запознати с тази услуга, Stipple позволява вграждане на интерактивни горещи точки в изображения с цел създаване на допълнително съдържание и връзки директно в изображението. Базираният в Сан Франциско стартъп представи новата си функция Stipple Shopping – инструмент, който превръща електронна търговия в една много по-опростена услуга, – информира Venture Beat. Например публикуването на снимка в социалните мрежи Facebook или Twitter незабавно предоставя на потребителите възможността да закупят продукта, без да отварят допълнителен нов прозорец. По този начин, ако компания за обувки сподели снимка на обувки от новата си колекция, потребителите, гледайки поста, могат да ги поръчат in-line. Освен покупка, Stipple Shopping предоставя възможност да разгледате също така сходни или свързани продукти, различни цветове, както и видеоклипове на предлаганите продукти.

Главният изпълнителен директор на Stipple Rey Flemings вярва, че новата опция на компанията ще помогне за сключването на по-безпроблемни сделки и ще предостави на издателите нов начин да лансират продуктите си по-ефективно. Брандовете ще могат да споделят повече за продуктите си, което означава, че до потребителите ще достига правилната информация, с която да вземат решение за покупка.

Вижте още за Stipple Shopping: 

 

снимки: The Stipple Blog

Преди време се шегувахме, че ако Apple направят кола, каквито бяха слуховете, гумите й няма да могат да се сменят. Затова ще имаш една за лятото и една за зимата. За да й пуснеш радиото, ще трябва да си купиш специална приставка. Но пък най-хубавото е, че винаги ще знаеш къде е – с Find Friends приложението за iOS.

Е, Apple все още не продават кола, но за сметка на това вече има iBeetle. Той е първата рожба на VW Group, в която има запазено централно място за iPhone-a на Apple. Закача се на таблото, а т.нар. Beetle App предлага следните благинки.

Музика
Съвсем очаквано – можеш да слушаш любимата си музика през Spotify или от собствената си аудиотека в iTunes.

Експертът
Следиш показанията на автомобила – температура на двигателя, ниво на маслото, странично ускорение. Имаш компас и хронометър.

Учителят
Събира данни от движението ти по пътя – скорост, разход на гориво и т.н. След това може да посочи кой е най-прекият път до работата ти например. Можеш и да споделяш в социалните мрежи.

Социалните неща
Лесно виждаш какво споделят приятелите ти в социалните мрежи.

Пощенската картичка
Всъщност лесно можеш да споделиш къде точно се намираш в момента. При получателя пристига пощенска картичка с точния адрес и карта.

Снимка
Правиш снимка на интериора и изпращаш или споделяш. Ефектно, особено когато си на път и искаш да се пошегуваш с колегите на работа.

Когато телефонът не е закачен към дока, се влиза в друг режим – т.нар. Milestones. С него Beetle App превръща опознаването на автомобила в забавна игра. Ти изпълняваш различни мисии, а приложението ти дава награди.

В autoblog можете да видите повече снимки от екстериора и интериора на автомобила. Прави впечатление, че е наистина близък до Apple – по детайлите, по цветовете и по дълбоката интеграция с iУстройствата. Ще се продава от 2014 г. като купе и кабриолет.

Снимка: VW

Позлатен iPhone, с диаманти – изглежда уникално, а такава е и цената му. Този красив телефон е  направен по поръчка на китайски бизнесмен, притежател на 26-каратов черен  диаманд, който в момента замества бутона Home.

Изработката отнема цели 9 седмици, всичко е направено на ръка. Апаратът е покрит със 135 грама 24-каратово злато, инкрустиран е с 600 безупречни бели диаманта по краищата и логото на Apple. Екранът е направен от сапфирено стъкло.

Този шедьовър е прекрасен вариант, ако имате излишни 15 милиона. И все пак се чудя, заслужава ли си да бъдат пръснати толкова пари за iPhone?

Снимка: stuart hughes