"Не нам", другари - текст за Уикенд

04/27/13 09:07
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

"Не нам", другари - текст за Уикенд

извинявам се на читателите си, но се налага да затворя блога за коментари.

написах този текст преди да избухне вчерашната новина за мирослав найденов, който явно е свързан с алексей петров, а от там кой знае какви комунистически черва от соц партията се влачат след него. въпреки последните развития, позицията ми не е променена ни най-малко.

и впрочем има един-единствен от дискутиращите политика публицисти, журналисти и поети в тази държава с когото съм абсолютно съгласна - едвин сугарев. това е текстът, който аз не мога да напиша, защото просто не ми се влиза толкова надълбоко, но няма дума, която да не подкрепям: http://www.svobodata.com/page.php?pid=11329&rid=&archive=

а моят текст е за двамата принца, които в момента ни управляват и които са доказателство, че никой, ама никой свестен човек, ЧЕСТЕН човек, не се заема с гадната задача да управлява българия. само хора с някакви планове, планчета и под-планове свързани с кой знае кого.
високият език, възпитанието и дипломацията правят нещата по-трудни за разгадаване на пръв поглед, но пък и те се оказаха не толкова умни колкото изглеждат. УВИ. писна ми от това "уви". ето и текста:

„Не нам“, другари

Напълно оправдано е да не гледаме новините, нито да ги четем, наученото е пропито с непосилната лекота на безнадеждността. Защо трябва да знаем какво се случва в държавата?! Очаква ли ни някаква „награда“ за усилията да понасяме реката от глупости, разделение, омраза, лъжи, клевети и активни мероприятия, които се споделят с нас, гражданите на България, отравяйки ежедневието ни с представлението „Избори“? Не, не ни очаква награда, нито удовлетворение. Всички сме застанали около трапеза на която едни присъстват от десетки години и плюскат като за последно, други са се присъединили в движение в последните двайсет, а трети са кибиците, които са готови на всичко за да бъдат допуснати до трапезата. Останалите, разбира се, сме зрителите на голямото плюскане, които правят рейтинга на плюскащите.
Ако човек се хранеше с непочтеност, щяхме да сме най-ситият народ. Имам обяснение за причините на ситуацията в която се намираме, но няма смисъл да го споделям, защото автоматично ще изглеждам не като Алиса в страната на чудесата, а като глупакът в страната на отворковците. Така или иначе моят отговор няма да помогне на никой, който не го е намерил сам в себе си. Той е от типа отговори, които политиците не са способни да дадат, той е обещание към себе си и света, което политиците не могат да обещаят.

Ще се постарая да не взимам страна в този текст в който не забравям, че и българските политици са раждани от майка и баща, а не от репликанти на Райна Княгиня и Мадарския конник. Въпреки, че вече не съм сигурна дали не живеем в кофти фентъзи.

Последните събития в държавата карат всеки един от нас да се чувства като в гигантска психиатрия. Аз съм срещу клюките, злословенето, завирането на нос в чуждия живот, следенето, подслушването. Но не само подслушването случващо се сега, а това, което е започнало като устни доноси на 9 септември 1944, за да стигне до днешни дни, без някога да е спирало. Този, който ви кара да се съсредоточите върху настощия момент, не е почтен.

Няма правителство, което да не е било подслушвано, нито ще има впрочем, нито тук, нито където и да било по света. В Америка всеки един разговор проведен от всеки един американски гражданин по което и да било време може да бъде изваден наяве при нужда. Това е общоизвестен факт. Разбира се, това не означава, че е правилно, а че живеем в свят в който на обикновените граждани им е позволено да са следени, а когато стане ясно, че политик е обект на подслушване, става страшен скандал.

Това не е реална демокрация, надеждите за някакво по-съвършено общество остават за друго, неясно дали ще се случи, бъдеще. От друга страна едва ли някога ще се върнат времената в които ще те хвърлят в лагер заради виц за Бойко Борисов. Ако ставаше така, целият български народ трябваше да е вкаран в затвора. Подслушването засяга само интересите на партийните ръководители, а тези интереси са власт и пари. Безогледно спечелена власт, безогледно употребявана, безогледно сервирана оглозгана на българския народ.

Идването на временното правителство на власт донесе моментен полъх на свежест и на някаква почти западна цивилизованост, които, уви, бяха опровергани изключително бързо от самото правителство. Премиерът Марин Райков обяви, че досиетата били чалгата на прехода. Дори само на фона на това, че по времето на управлението на ГЕРБ бяха разсекретени най-много досиета (въпреки горчиво опроверганите очаквания, че правителството на Иван Костов ще извади всичко, то също не извади толкова, колкото ГЕРБ), изявлението му е едно от най-циничните изявления правени досега от български премиер. С него той напълно оправдава всяко подслушване случвало се някога. И по тази логика г-н Райков би могъл да каже, че гладът и бедността са чалга на прехода. Впрочем не познавах хора боледували от туберкулоза поради недохранване, но се запознах с едно семейство цигани, и детенцето им, момиченце на 8 години, се оказа болно от болестта на бедността и глада. Вероятно това също е чалга на прехода.

След което пък онзи ден дойде дългоочакваната реакция на президентът Плевнелиев на коментара за досиетата и чалгата на премиера Райков. Росен Плевнелиев гнусливо обяви, че не слуша чалга и не може да коментира. „Уау“, казвам аз на чист английски и всички английски принцове са мои братя. Г-н Плевнелиев не е тъп за да се държи с народа си като с тъпаци. Никой не го е питал за музикалните му вкусове, а ставаше въпрос за досиетата, и аз лично не приемам подобни публични манипулативни маневри.

Първо, г-н Плевнелиев беше избран с гласовете на много хора, които слушат чалга. Ако не бяха те, той нямаше и да помирише президенството, защото „гражданите“ в София, Пловдив, Варна и Бургас никак не са достатъчно за да има сега трибуна от която да бърчи нос като погнусен принц от вкуса на избирателите си. Второ, съветниците му проявиха неинтелигентност, опровергаваща всичките им претенции за демократично свободомислие, оставяйки го да направи подобно изявление.

Досега харесвах г-н Райков и г-н Плевнелиев, но за съжаление двамата се оказаха много по-неустойчиви психически и емоционално отколкото е необходимо за позициите, които заемат. Прекалено бързо се разграничиха – единият от миналото, другият от народа си. Не заслужават доверието и властта, която получиха, но пък се заслужават един друг погнусени от това, което ги е създало по един или друг начин. След това, което споделиха с нас с глупава откровеност, тези хора се оказаха добре „полирани“, възпитани и (самоопровергали) интелигентни лица на лицемерието.

Представете си как американският президент обявява, че не слуша кънтри, и не е запознат с „тази музика“. Той, избраният от народа публично да си позволи да не харесва вкусовете на народа?! Никога не би бил избран. Обама със сигурност не слуша кънтри, но пък неговите вкусове са си негов личен „бизнес“, както казват американците. Да изолираш хора заради предпочитанията им в каквато и да било посока, е по-недемократично в известен смисъл от тероризъм и подслушване, защото категорично разделя народа на висши и низши човешки същества.

В Бостън се случиха ужасни неща, Америка винаги ще бъде под прицел на ислямските терористи. В България пък тероризмът е налаган от политиците. Те тероризират ежедневно с безумната си битка за власт, с нелогичното си поведение, с недемократичното си мислене, с недалновидността си, с алчността си, с липсата на стратегия в полза на народа. Човешки жертви няма засега, има само полуживи от бедност хора върху които се упражняват в управление правителство след правителство, като, разбира се, най-голямата вина за случващото се е върху наследницата на БКП, БСП. И активните мероприятия за тях са игра, която играят от 9 септември 1944 г. Как пък изведнъж през 2009 г. са започнали подслушванията, а преди това е било тихо, тихо, нямало е какво да се слуша. И не е имало кой да го прави. „Не нам“, за да ме разберат по-лесно. Когато се разсекрети истината за подслушванията започнали на 10 ноември до днешни дни, тогава тази тема ще има истинска тежест.

И впрочем ако досиетата са чалгата на прехода, искам да чуя всичката чалга. Ама цялата, ако обичате, г-н премиер. Няма да си запушвам ушите, г-н президент. Кое е по-възвишено за г-н министър-председателя и г-н президента? Народът да яде пасти? Някои неща костват глави, метафорично казано, разбира се. Тук обаче подобни изказвания също са дреболии от чалгата на прехода.

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/27/13 09:07 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/04/blog-post_27.html