Text: William Butler Yeats
Voice: Sir Antony Hopkins

Tread softly because you tread on my dreams…

Тихомир Димитров 

"да им всеем терор по най-бързия начин, подслушването е скъпо, следенето също, лагерът съкращава разходите"

стъпката до нещо по-драстично не е много голяма. и не е необходимо да загиваш физически, има много други начини по които можеш да бъдеш унищожен. напълно елиминиран from the grid. както содърбърг каза, близо сме до mad max обществото. а шепа хора ще оцеляват по най-софистицирания начин в най-параноична атмосфера. има страхотни филми на тази тема. gattaca е един от тях.
свободата доколкото я е имало, си отива. това е мега трагично, защото е навсякъде. преди имаше изток и запад, сега има една огромна глобална мазня в която всички сме следени. без изключение. по един или друг начин. 

и все по-открито.

http://gawker.com/declassified-memo-shows-how-cia-shaped-zero-dark-thirty-493174407

дърветата са безценни сърца. Али, 7 г.

Изборната методика се промени по един напълно непрозрачен начин в "12 без 5" - казва Стефан Манов в интервю за Дарик радио днес. Правилата на играта не се пипат, зарчетата не се бърникат няколко часа преди играта. Това създава липса на доверие. От там една малка партия, която примерно влиза, може да контестира резултатите и да влезем в една политическа криза седмици наред. Това можеше да го избегнем, ако ЦИК беше широко публикувала своята методика, предвидила време за обсъждане от експерти и от неправителствени организации, и от партийни. Да се разяснят нещата, да се видят грешките, защото и в момента методиката има три крупни грешки, които ЦИК не е забелязала.

На мен не ми изглежда странно програмно правителство с мандат 1 година с премиер Орешарски и финансов министър Иван Костов. А след това свикване на Велико народно събрание за промяна на конституцията. Таман това ще съвпадне с изборите за Европейски парламент.

Българите в чужбина се освобождават от здравноосигурителни вноски в България, съобщиха от Националната агенция по приходите (НАП). Българските граждани, които живеят в чужбина, вече могат да бъдат освободени от плащането на здравноосигурителни вноски у нас и за минали периоди. Подаването на заявление в НАП вече не е обвързано с изискването това да стане преди напускането на страната, както беше досега.

Поли Генова е едно от най-свежите и много талантливи лица на съвременната българска музика. Освен с музика обаче тя се занимава и с още много интересни и приятни неща. Наскоро дори стана посланик на кампания на Always, благодарение на която бе дарено оборудване за интерактивни класни стаи в 10 български училища, а самата Поли проведе открит урок за ученици. Оттам дойде и идеята да я попитаме "Как четеш?". 

Какво са книгите за теб?
Нещо изключително ценно! Още от дете те бяха моето убежище от външния свят, моето съкровище!

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
"Тютюн" на Димитър Димов 

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не! Когато се зачета, изпадам в много странно състояние и дори не се сещам за храна или вода. 

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не си отбелязвам, по-скоро помня фрази и фрагменти от текста.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Всеки път различно - зависи в каква ситуация ми се е наложило да я затворя... 

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. 

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени. Усещането, когато държиш една книга, за мен е абсолютно неповторимо.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Обичам да си довършвам всяка глава и ми е много криво, когато ми се налага да прекъсна някъде по средата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да ме дразни, не. По-скоро, ако материята ми е прекалено тежка или няма развитие, бих прекратила четенето на дадената книга.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Невинаги чертите и характера на даден образ ти допадат, но това е предизвикателството да се опиташ да разбереш същността на героя.

Какво четеш в момента?
"Пътуване към себе си" на Блага Димитрова.

Коя е последната книга, която си купи?
"Дванайсет странстващи разказа" на Маркес.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да се фокусирам над едно произведение :)

Имаш ли си любимо място/време за четене?
В леглото -  вечер преди да заспя и сутрин след събуждане.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам определени предпочитания. 

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
"Малкият принц" на Екзюпери. 

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По името на автора  :)

Посланик Поптодорова заявява, че е била обидена от „изключително грубия" отговор на музея във връзка с писмото на посолството, което било подписано, но не и изготвено от нея. Тя допълва, че винаги е признавала болезнената страна на историята на България и се чувства дълбоко засегната от Холокоста. Поптодорова допълва, че макар и страната й да има с какво да се гордее от времената на Холокоста, нейната цел е била да уважи делата на един човек, а не на цялото правителство.

Божидар Димитров е известен български историк, доктор по история и дългогодишен директор на Националния исторически музей (НИМ). Той е роден в Созопол. Беше избран също така за народен представител от ГЕРБ в състава на 41-вото НС от Бургаския район. - Проф. Димитров, Националният ни исторически музей влезе в зряла възраст – стана на 40 години, това от историческа гледна точка, много или малко е? - От историческа гледна точка тази възраст е малка. Все пак музеи от нашия ранг като Бритиш мюзеум, Лувъра, Ермитажа и др. са на повече от 100, 150, 200 години. Те са събирали находки от цели империи, които са владели много и различни земи. Франция още от времето на Наполеон събира статуи от Египет например. Докато нашият музей освен че е само на 40 години, е и на една малка държава. Но пък съм категоричен, че нашите експонати имат висока художествена и историческа стойност. Късметът на България е, че територията ни е разположена между Европа и Азия и всички седем велики европейски...

Смартфоните и таблетите стават все по достъпни а с тях и мобилните комуникации стават все по-популярни. С тях се разгаря и битката на мобилните приложения за безплатни разговори или текстови съобщения. Лидерите са WhatsUp, Skype и не на последно място Viber. 

Добрата новина е, че Viber може да се ползва и на вашия компютър с Windows или Mac операционна система.От днес вече са налични безплатни десктоп версии на Viber за Windows и Mac.

Това означава, че можете да се свързвате с вашите контакти безплатно през Viber както от своя мобилен телефон така и от своя компютър. А най хубавото е, че можете да провеждате разговори, видеоразговори и да изпращате SMS съобщения или снимки и то безплатно до свои приятели, които ползват Viber. За целта те също трябва да са инсталирали Viber на своя смартфон.

Опитахте ли Viber? Можете да свалите десктоп версията от сайта на Viber. Но за да го използвате трябва първо да сте инсталирали приложението на своя телефон, а след това на десктопа. 

Снимка: Viber

 

Дами и господа! Пиша ви по повод вашето предаване от 24-ти април т.г., с участието на г-н Румен Овчаров. Причината за това е факта на споменаването на моето име и коментирането на моите изявления и твърдения, направени пред вас, два дни...

Може ли една страна в XXI век да бъде в Европейския съюз с външни тоалетни? Може, разбира се, ако страната е България. Тези дни стана ясно, че ученици от Плевенско не са и сънували тоалетни вътре в училище. Деца от 14 училища в тази област са ощетени откъм лукса, наречен вътрешна тоалетна в училище. Учениците ходят във външни тоалетни и сами си носят вода, с която да хигиенизират неприятните помещения поне малко. Примирени с всичко, деца и учители казват, че през зимата е най-зле, защото студът прониква отвсякъде. От Районната здравна инспекция обаче са спокойни, защото според тях тоалетните били в добро състояние и нямало опасност децата да се заразят. Интересно как разбраха това чиновниците, които ходят във вътрешни тоалетни? Ако някой от ЕС прочете тъжната и абсурдна дописка за несгодите на българските ученици, той едва ли изобщо ще разбере за какво става дума. Едва ли някой от Франция или Германия се е сблъсквал с подобен проблем, защото в тези страни древните нужници са...

Въпреки заканите на главния прокурор Сотир Цацаров, че държавното обвинение има воля да доведе докрай разследванията в ЧЕЗ, Националната електрическа компания и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, до момента Софийската градска прокуратура не е повдигнала нито едно обвинение по шумно обявените преди месец пет разследвания. Петте разследвания започнаха след проверка на прокуратурата в трите електроразпределителни дружества, ДКЕВР и НЕК. Активността на държавното обвинение дойде като отговор на масовите протести срещу високите сметки за ток, които свалиха правителството на ГЕРБ.

В САЩ се завихри спор около искане площад да носи името на Димитър Пешев

Джеймс Бонд влязъл в един бар и си харесал мадама. Отишъл при нея и я заговорил: - Да отидем някъде заедно... - Да отидем. - Да се качим в БМВ-то... - Да се качим. - Да отидем вкъщи... Отишли в къщата на бореца и той казал: - Да пийнем по нещо... Доволен, че мадамата изобщо не се съпротивлява, дори се съгласява много лесно с него, борецът продължил: - Да се съблечем... - Да се съблечем.. - Да си легнем... - Да си легнем. - Да загасим лампата... - Да я загасим. - Виж как ми свети ролексът! Усмихни се, България! Часовникът на Джеймс Бонд е достъпен за всеки, който реши да се порадва на екстрите му, включително и кандидат-студентите. Последният писък на техниката предлага не само запаметени текстови файлове, но и снимки и видео. Един такъв оборудвал се с джаджата мераклия се явил в аулата на Софийския университет. Преди да бъде изтеглена темата, единият от професорите попитал: - Има ли някакви въпроси или неясноти, преди да започнем? - Да - по какво е изпитът?

В навечерието на Великден е време за поредното издание на SOUL FOR ALL. Този път гост на Добо и Стилиян е техният добър приятел Петер Скуг, чиито интересни селекции са винаги изключително приятни за слушане. Тук случаят отново е такъв - Петер силно разширява рамките и събира заедно най-различни бижута от многообразието на соул музиката.

Това обаче съвсем не е всичко. :) В това издание има още един гост, при това таен - Скил! След като излиза от анонимност към края на предаването, той хвърля няколко 7-инчови плочи върху грамофоните за един подобаващ финал.
____________________

Добо Мързов и Селектор Стилиян стартираха тази съвместна инициатива на предаването 45 оборота в минута и лейбъла Love & Happiness Music през октомври 2012. Веднъж в месеца те се събират заедно, за да споделят любовта си към соул музиката със слушателите на Радио Варна. Всички песни в SOUL FOR ALL са внимателно подбрани от колекциите от грамофонни плочи на двамата диск жокея.

The ''45 RPM'' Radio Show #208 (04.05.2013) - SOUL FOR ALL Vol. 8: EASTER by The "45 Rpm" Radio Show on Mixcloud

Herb Alpert – Rocked To The Moon /A&M/

На всички ни се е случвало да прекарваме дълго време на работното си място, без да успеем да свършим всичко. А като капак освен умора изпитваме неудовлетвореност и усещане, че само си пилеем времето напразно. Изглежда невероятно лесно човек да попадне в рутината и да върши нещата по начина, по който са го учили, но невинаги е така. Според психолози, цитирани от изданието Business Insider, много по-важно е да съумеем да сменим стария модел на поведение, с който сме свикнали, ако се окаже, че той вече не е толкова ефективен, и вместо да върши работа, ни изнервя. Ако това е така, може би е време да направите някои промени, за да нямате усещането, че работите на празни обороти. Концентрацията, енергията и способностите на всеки човек се менят през цялото време. Затова е важно да откриете кои са пиковите ви часове на работното място. Добре е да оползотворявате именно тези часове, а когато се чувствате разконцентрирани и далеч от най-добрата си форма, да си дадете малко...

Разкритието, което разтърси Германия

Процесът срещу неонацистите в Германия е прекъснат, ще продължи след седмица

ЕС се нуждае от по-добри инструменти за борба с расизма, заяви германски министър

България: Всекидневната битка за живот

Свободата на медиите в България продължава да се влошава

ООН: Бунтовниците в Сирия използват химическо оръжие

Freedom House: Медиите в България остават частично свободни

Унгарският премиер разкритикува съд за разрешаване на провеждане на анти-ционистко шествие

В Судан се засилва натискът върху свободата на медиите

Кокинов потвърдил разговора в Банкя и пред прокурор

Винаги съм предпочитал позабравените теми. Онези, които в момента не са „в дневния ред на обществото”, както гласи новото политическо клише. Но това съвсем не са маловажни теми. Те често произхождат от проблеми, които хронично печелят нашето внимание след поредния нещастен инцидент. Такъв е проблемът с бездомните животни, бившите домашни любимци, българските улични котки и кучета. Да не чуе дяволът, но, слава Богу, скоро не сме имали нещастен случай с нападнато от глутница кучета дете или изпохапан до смърт клошар. Нито пък някое миловидно псе с отрязани четири лапички. Нито стрелба с въздушна пушка по разгонени майски котки. Вижте, аз не съм привърженик нито на мнението, че животните трябва да се ликвидират кардинално, нито пък съм съгласен с тяхното безпрепятствено развъждане. Не ми е приятно на входа на блока си да прескачам излегнали се на припек кучета или котки, но трудно понасям и гледката на премазани от гумите на кола разпилени по асфалта животински вътрешности с...

Любителското видео, което взриви фейсбук. Лъжите, манипулациите и наглостите на гербавите лидери от първа ръка и уста. Ако си забравил цялата гадост на изминалите 4 години, защото човешката памет има това благословено свойство - забравя злото и мъчителните спомени - следващите 16 минути можеш да си ги спомниш. Не за друго, а защото идва 12 май, когато трябва да направиш избора си за следващите 4 години.

Готварска книга за затворници под заглавие "Готвене при най-строг режим" ще излезе от печат в края на седмицата, съобщава БТА, цитирайки информация от издателството "Stampa Alternativ/Nuovi Equilibri". Автори на готварските рецепти и на илюстрациите са затворници от отделенията с особено строг режим на италиански затвори.

В любопитното издание обикновени предмети придобиват готварска стойност: дръжката на метла се използва за точилка, телевизорът улеснява втасването на тестото за хляб и пица, металните нощни шкафчета и табуретки се превръщат във фурни и скари. 

Идеята и съставянето на сборника е на Матео Гуиди, който е специализиран в областта на визуалните етно-антропологични комуникации и е ангажиран със социална дейност в места за изолиране и висока степен на контрол върху изтърпяващите наказание. 

Пламен Асенов, специално за kafene.net

„Готови сме да поемем мандат и да съставим правителство” – каза онзи ден в Добрич Меглена Кунева.

„Не може!” – контрират в Пловдив на капка бира.

И се обосновават, че, за да стане тя премиер в сегашната ситуация, трябва да бъде или адски красива жена, та всички мъже да подтичват с изплезени езици след нея и да гласуват, без да питат защо и за какво, или адски умен и принципен политик, та да завладее душите и сърцата на умните хора в тази страна. Плюс голяма част от душите и сърцата на глупавите, за да се получи истинско мнозинство – `щото само умните сме недостатъчно.

Наздраве!

Но в нашия случай, напомнят съгражданите ми, Меглена Кунева нито е Мила Кунис, най-сексапилната жена на света за 2013 година според мъжкото списание FHM, нито е покойната лейди Маргарет Тачър, която през 1976-та, облечена в рокля от червен шифон и леко гримирана, се подигра публично на руснаците, а после разруши гадната им комунистическа империя.

Наздраве!

И с двата аргумента съм съгласен, граждани. Че Меглена Кунева не е българската Мила Кунис, е видно и с просто око. Колкото и да намирам нашата Меги за чаровна като цяло, не мога да я сложа дори близо до Милка – или Милена Марковна Кунис, съвършеното украинско цвете, разцъфтяло на американска земя. От друга страна – съжалявам, но не виждам у Меги и политическите качества на Маги Тачър. Поне не виждам у нея истински характер и твърди политически принципи, които да устоява последователно.

Че тя нашата Меги дори по въпроса за АЕЦ „Белене” зае жалка позиция – изхитри се да угоди хем на руснаците и българските комунисти, като нарече „страшна грешка” факта, че Тройната коалиция не успя да реализира ядрения проект, хем на избирателите в дясно, като разкритикува начина, по който се направи референдум по темата.

От друга страна, ОК, политиците затова отиват на избори – да ги печелят и после да управляват. Как обаче в конкретния случай с Меглена Кунева и нейната партия „България на гражданите” ще се реализира това, не е ясно. То би било някакъв нов вид правителство – не миноритарно, а миниатюарно, да го наречем. Тоест, правителство, което се обляга не просто на малка, а на миниатюрна част парламентарна подкрепа. И въпреки всичко – не просто оцелява, а извършва необходимите за страната смели реформи и я влачи към нови икономически и духовни висини.

Да се дават примери как може да стане това, като се сочат досегашните правителства с мандат на ДПС обаче не е добра идея поне по две причини. Първата – от чисто политологическа гледна точка и кабинетът Беров, и кабинетът Станишев напълно фиктивно бяха съставени с мандата на ДПС, най-малката партия. Това беше само наметната агнешка кожа, скрити под която управляваха всъщност многобройните комунистически вълци и вълчета. Е, и кучетата от върхушката на ДПС бая се облажиха от блажното на стадото, но това, макар понякога да не изглежда така, е само вторичен ефект. Второ – и в двата случая говорим за реализация на напълно безпринципни, грабителски и изключително вредни за страната управления. Пък Меги Кунева очевидно не иска да бъде подозирана в подобни намерения.

„В какво ли иска да бъде подозирана?” – чудят се всички в Пловдив след втората или третата капка бира.

Говоря ви за Кунева, граждани, защото ми писна да ви говоря все за Станишев и Борисов, за ченгета, подслушване и прочие простотии. Много малко време имаме всички ние да ходим по белия свят, за да си позволим да се занимаваме прекалено дълго време с такива глупости.

Наздраве!

Още повече – Великден е. Правилно рече патриарх Неофит в празничното си слово, че “всеки вярващ в Христа в една или друга степен усеща върху си давлението на злото”. Да, усещаме го – и не само в този момент. Странното е, че на това прекрасно иначе място, където сме се родили, давлението на злото се усеща постоянно, а не идва на приливи и отливи, както е нормално да се случва в човешкия живот. И както нормално се случва по някои от другите световни земи – европейските, да речем.

Разбира се, има ги на този свят и севернокорейските земи, в които злото очевидно надминава себе си по дълбочина и упоритост на присъствието. Но там пък изглежда по някакъв начин хората претръпват, сърцето им придобива чувствителността на отрязан крак, а съзнанието им забравя, че има подсъзнание и се поддържа живо и будно само като част от свръхсъзнанието на другаря Ким…..И това последното са големи  идиотщини от моя страна, плод на замъгления ми с бира мозък, разбира се. Всъщност дълбоко в себе си съм сигурен, че истинската ни природа, в която божествената искра е пътеводна светлина за свободната човешка воля, е неизтребима дори в ада на Северна Корея.

Все пак, като се сетя колко постоянното е присъствие на злото в нашия си български живот, виждам и известно противоречие с финалните думи на патриарха – „Ако Спасителят е с нас, кой ще е против нас?”

„Какво ще каже дядо Неофит за самите нас?” – без капка ехидност питат някои вярващи в Пловдив и бавно се запътват към следващата сенчеста кръчма, с цел да обсъдят въпроса на капка бира и капка спокойствие.

Спокойствието вероятно идва оттам, че по европейските банкноти с номинал пет евро най-после започна да се печата и на кирилица.

Защо това води до спокойствие и надежда в пловдивските бирени среди ли? Ами много просто – тъй като никой европейски народ не чете кирилица, другите европейци ще се мръщят и ще отказват тази банкнота, тъй като няма да разбират от колко евро се състои тя. И тогава Европейската централна банка ще ни подари  всичките отпечатани купюри от по пет евро, че да не стават зян. Извън дължимите суми, които трябва сами да си краднем през следващите години по европейски проекти ще ни ги подари.

А ние кат` ги `земем и кат` го ударим на един живот…..

Е, така поне изглеждат нещата на една капка бира след друга.

Лято, книги за четене, студени сокове, спасяващи ни от жегата….. вече такива неща са ми в главата. И...

Всеки път, когато ситуацията в Близкия изток изглежда, че не може да придобие по-тъмен отенък, то се оказва обратното. Ако погледнем набързо събитията от последните две години, ще забележим следното: Сирия е въвлечена в кървава криза, няколко терористични организации смятат, че могат отново намерят поддръжници, Хизбулла в Ливан решава да изпрати стотици свои бойци, за да защитава статуквото, иранската Революционна гвардия се готви за същото, Турция пък трябва да гледа на няколко посоки едновременно, за да опази границите си с Ирак и Сирия, докато Йордания вече издъхва под тежестта на бежанската вълна. А сега, идва нов момент – Израел се включва в играта.

На 5 май сирийското правителство съобщи за нощен въздушен удар над военен изследователски център в Дамаск, извършен от Израел. От своя страна Тел Авив заяви, че са ударени боеприпаси за Хизбулла. При всички положения развитието на събитията показва най-значимото нарастване на напрежение от началото на сирийската криза, като днес виждаме възможност за междудържавен конфликт.

Най-малко 15 войници са били убити, а десетки други са в неизвестност след израелските удари, съобщи Сирийският център за наблюдение на човешките права. Израелското правителство нито потвърждава, нито отрича атаката, причинила масивни експлозии по хълмовете над Дамаск, като това се смята за втората подобна атака за последните няколко дни.  На 2 май израелски самолети са атакували конвой, който според официалните източници е превозвал ракети за бойците на Хизбулла в Ливан. Тогава заместник-министърът на отбраната на Израел, Дани Данон, заяви че страната му няма да позволи при никакви обстоятелства “опасни оръжия” да попаднат в ръцете на Хизбулла. Това включва най-вече наличието на химическите оръжия, с които разполага Сирия и, които според Тел Авив, могат да бъдат пренасочени към Ливан.

Visit NBCNews.com for breaking news, world news, and news about the economy

Заявлението на официален Дамаск бе дублирано от Техеран като съобщението казва, че има възможност за отмъщение, но с оглед на мащаба на експлозиите в Дамаск, тези думи са по-скоро приглушен тон. Като превантивна мярка, обаче, Израел разположи части от противоракетната си отбранителна система в северната част на страната, за да се предпази от евентуални нападения.

Смята се, че операцията е била съгласувана със САЩ през поредица от дискусии между двете страни. Въпросът бе повдигнат и по време на посещението на американския президент Барак Обама в Ерусалим през март тази година. Според източници, участвали в срещите, американците са дали “зелена светлина”, предлагайки на Израел да направи това, само ако има сигурни сведения за оръжейни пратки, като в същото време ударите да не са големи, за да не се предизвика конфликт и реакция от страна на правителството в Дамаск. Анализаторът Бен Каспит напомня, че ситуацията много прилича на онази преди бомбардировките над сирийски цели в Дейр ез- Зор през 2007 година, когато Тел Авив атакува предполагаем ядрен реактор в източната част на Сирия, а в същото време се отделя много внимание на вероятните последствия и справянето с тях.

Събитията никак нямат само една страна. Със сигурност ситуацията сега е много сложна. От една страна Израел не иска химически оръжия да попаднат в ръцете на големия й враг – Хизбулла, от друга е страхът, че същите оръжия могат да отидат в Джабхат ал Нусра – организация, свързана с Ал Кайда, биеща се в момента срещу правителството на Башар Асад. От друга страна Сирия и Иран няма да оставят така да се развиват събитията, най-малко заради уронената им чест и фактът, че не са били засечени израелски самолети над самата сирийска столица.

Военната игра между Иран и Израел, защото смятам, че говорим именно за това, получи измерение в Сирия. По-рано това беше Ливан. Сега двете страни ползват всички пътища, най-вече през трети страни, за да се дразнят, предизвикват и нараняват. Мнозина сега се питат – хирургическа намеса ли беше това нападение над Дамаск от страна на Израел или става дума за нещо по-голямо? Тепърва ще разберем.

Междувременно цените на петрола на  6 май достигнаха 105 долара за барел, заради страховете, че израелския удар може да предизвика регионална война.

Когато отиваме към райски места, някои детайли някак ми стават маловажни – като например как е правилното изписване на остров Моорея или Морея във Френска Полинезия ;) Затова в текста ще го срещнете всякак – ама че райско място, аз да му намирам ма'ана? ;) Приятно четене:  

Френска Полинезия

част първа

Моорея, Бора Бора и Рангироа

Пристигнахме в Таити

към 11 вечерта след приятен полет от Великденски остров. Посрещнаха ни с цветя и серенада, както на островите на Кук преди 3 години, но тук дори не си направиха труда да ни проверяват, докато тогава няколко кученца сновяха около багажа. :) Готвехме се за поредното спане на летището. Припомнихме си, че и предния път когато пристигахме в Полинезия, прекарахме първата нощ на летището. И тогава беше късно, а имахме ранен полет на следващия ден, какво дежа ву...;) - само където този път планирахме да пътуваме с ферибот до Морея. Това е най - близкия до Таити остров, само на 30 минути по вода. Отново се поизкривихме на металните пейки, и това като че ли ни беше най - неудобното летище, но този път беше една идея по-затворено, въпреки че нямаше значение в тамошните горещини. Преди да се наместим да подремнем, питахме човека на информацията, за насоки как да се предвижим до пристанището. Той ни обясни и на няколко пъти повтори, да не излизаме от летището, докато не се съмне. Явно и тук имаха проблеми с престъпността, което първаночално ни учуди, но в последствие се убедихме с очите си каква е обстановката в Папете. Още от ферибота видяхме доста делфини да играят наоколо, и усещахме че ни чакат много морски преживявания в заобикалящия ни аквариум.

Френска Полинезия се състои от 5 островни групи –

Австралски острови, Туамуту, Дружествени острови, Маркизки острови и Гамбе.

Морея е един от големите вулканични острови,

част от архипелага Дружествени острови, заедно с Таити и Бора Бора. За него се твърди, че е последно образувания остров от всички във Френска Полинезия. Обиколката на острова е 67км. Имаше градски транспорт, но за съжаление, той се движеше само спрямо пристигащите и заминаващи фериботи, а те не бяха много. В последния момент на тръгване от Великденски остров, получихме отговор на запитването ни за отсядане в един французин в Морея, чрез популярния сайт"coachsurfing". Казваше се Дом и беше писал, че с радост ще ни приеме и в случай, че не си е вкъщи, просто да се разполагаме, както намерим за добре. Ориентирахме се по описанията и след като няколко злобни кучета ни посрещнаха доста не гостоприемно, намерихме колибката на Дом. В отзивите за него бяха писали, че е много приятен човек, но условията са малко първобитни - така че бяхме подготвени. Вратата на колибата беше широко отворена и имаше оставена табелка "Добре дошли". Настанихме се удобно и извадихме от запасите си кафе, за да уплътним времето докато го чакаме. Комарите ни посрещнаха подобаващо за тези географски ширини- на рояци, влизайки свободно в къщата поради липса на предпазни мрежи. Трябваше да свикваме, защото предстоеше да спим на дюшек на терасата. Нямаше много стаи, а и банята си беше доста импровизирана. Дом беше малко над 40-те с корени от Мартеник. Първоначално беше малко дръпнат, но явно просто му трябваше малко време да ни опознае. Нямахме търпение да се гмурнем в близката лагуна. От многото обиколки през последните 2 месеца, не ни беше останало изобщо време за море и почивка. Морея е известен с двата си силно врязани навътре залива, а ние се намирахме в близост до единия, така че лесно се ориентирахме. Целия беше ограден от красиви зелени възвишения. Водата беше доста топла, а Дом ни даде и очила и шнорхели. След като напазарувахме от местния супермаркет се прибрахме, за да изненадаме за вечеря нашия домакин. Ако нямаш нищо против да си готвиш, Френска Полинезия е доста изгодно място за посещение. Прясна риба се предлага навсякъде на много сносни цени, и то не каква да е, а всякакви филета от големи риби като тон, марлин и махи махи - все вкусотийки. Иронията беше голяма, защото точно тук се хранихме най - добре от цялото ни пътуване - просто постояно си хапвахме прясна риба почти без пари.

  На вечеря Дом ни разказа за себе си и затова, че живее тук от 12 години. Цялото време е прекарал в Морея, в същата къща, която наемаше за 350 евро месечен наем. Преди е работел като дизайнер на бижута, но сега работеше към морското министерство по проект за опазване на околната среда. Обикновено работеше от вкъщи, като рядко излизаше по работа. За местните разказваше, че съвсем са загубили порядките си и в момента се интересуват единствено от това, как да имат по - голяма и скъпа кола. Сравненията с островите на Кук бяха неизбежни, като според нас, ситуацията беше почти идентична в това отношение. Тук се забелязваше една основна разлика, най - вероятно допринесена от факта, как англичаните и французите са управлявали колониите си. Дом смяташе, че тъй като англичаните са се държали лошо с местните, то те са извоювали независимостта си в първия удобен момент. Докато французите постъпват обратното - дават на местните много права и социални придобивки, с които те свикват и не искат да ги загубят. Поради тази причина, програмата в училищата във Френска Полинезия е същата, както във Франция и

се преподава само на френски

В течение на дълги години е било забранено на децата да говорят на таитянски в училище, и детето което е проговаряло, обикновено е наказвано с увесването на голяма мида за назидание. Наказанието се е изрязавало в миене на тоалетните след училище. Имало е период, в който родителите не са говорили френски, а след като на децата не им е било позволено да говорят таитянски, комуникацията между тях е била много трудна. Освен това, децата не са могли да разчитат на родители си да им помагат в домашните и по този начин са изоставали от френските деца. Спомням си, че канадецът, който срещнахме в Аутитаки (островите на Кук) ни разказваше за обратната ситуация. Децата на белите там са много трудно приемани в училище, защото се говори само местен език. Дори учителите ги третирали лошо. В резултат някои от децата са получавали психически проблеми и семействата е трябвало да напуснат островите. Дом вярваше, че тук подобен расизъм срещу белите не се наблюдава, но по - късно се сблъскахме и с това. В крайна сметка, местните са се усетили, че не е добре да забравят езика си и таитянския е върнат в училище за изучаване по 2 часа седмично. Едва ли е достатъчно за децата, за да го говорят свободно, но все пак е нещо. Така, докато си говорихме, около нас постоянно пъплеха всевъзможни животинки - нали всичко беше широко отворено. Освен комарите и гущерчетата геко, по едно време, влезе една огромна хлебарка, която явно се намеси в територията на мишката, живееща зад хладилника, и тя беше принудена да се покаже от скривалището си, за да изгони натрапника. Спането на терасата не беше толкова лошо, а и бяхме доста изморени, така че заспахме без проблем. На следващата сутрин закусихме всички заедно и потеглихме да се възползваме от

най-добрия транспорт на острова - стопирането

Качи ни поредния французин - беше учител в местното училище. Живееше във Френска Полинезия от 10 години - беше обиколил повечето от известните острови. Разказваше че работи до обяд и след това има цялото време за себе си, за да се наслаждава на красотата наоколо или да сърфира. Морея е също така известна с няколкото си много добри спота за сърфисти. Тъй като не успяхме да стигнем до желаното от нас място, трябваше да се прехвърлим при следващия французин авантюрист. И той не отиваше далече, но въпреки това ни закара. Обясняваше, че е идвал тук като млад, много му е харесало и след като децата му са станали на по 3-4 години се е преместил с цялото семейство. Имаха магазин за перли - тук навсякъде перлите са много известни, но продаваха и стоки за местните - определено не можеше да се разчита на добри доходи само от туристите. Разказваше, че ако идваш на тропически остров с проблемите си от цивилизацията и очакваш да ги разрешиш, защото си си купил кола и къща, ще стане още по-зле. Поради малките мащаби, тук нещата лесно загрубяват и трябва да останеш само ако наистина ти харесва и си сигурен в това.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

    Стигнахме до

заветното изпълнение на дългогодишната мечта на Иван

Като фен на татуировките, той винаги е мечтал да придобие такава от първородното им място.

Татуирането е открито от европейците при контакта им с полинезийците

Думата татуировка идва от таитянската дума tattau, което означава "маркиране", и за първи път е спомената в записки на изследователя Джеймс Кук по време на експедицията му до Южния Пасифик през 1769г. Полинезийския стил за татуиране коренно се различава от това, което бяхме виждали до момента. Особено известни са татуирвките от Маркизките острови. Бяхме се свързали предварително с Джеймс - един от местните майстори. В сайта му имаше доста снимки и коментари от туристи, както и от американци. Често пътуваше до Щатите по заявка на клиенти. Очевидно му се носеше добра слава. Посрещна ни в едно бунгало, което отдаваше под наем. Каза, че е посрещал и българка, която му е гостувала цял месец. Беше доста разхвърляно и както често се случваше и в колибката на Дом, нямаше вода. Наоколо се разхождаха кучета, а една котка си лежеше до кутията с инструменти. Не ми се стори много отговарящо на изискванията за стерилност място, но тук май и нямаше такива. Харесахме татуировка от неговия каталог и след като обсъдихме символиката, казахме че искаме нещо подобно. Полинезийците никога не рисуват една и съща татуировка. Джеймс надраска нещо върху Иван с помощта на маркер, но резултата не беше много сполучлив. Поговорихме още малко и той потвърди, че вече е наясно и директно започна да го татуира, без шаблон и без ние да имаме идея какво точно да очакваме, като краен резултат. Аз гледах притеснено, а Иван само се смееше - "Имал му пълно доверие". :)

    Не му отне повече от час, час и половина, като в движение задаваше въпроси и добавяше каквото му хрумне. В крайна сметка резулта учудващо се получи добре, дори се чудихме как изобщо успя да направи татуировката толкова симетрична. Докато пиехме бира, и чакахме Джеймс да довърши, се появи пореднияфранцузин - явно лентяй, наслаждаващ се на така наречения "island life". Обясняваше че преди имал бизнес, но сега загубил всичко и с жена му и децата преживявали на плодове, които обикновено заменяли и за риба. Дори вкара самоирония, като каза, че той пропадал по социалната стълбица, докато Джеймс постепенно се издигал - вече дори имал имоти, които отдавал под наем. :) За сметка на това той си имал две растения (тук отглеждат нещо подобно на марихуана), които освен че ползвал за собствени нужди, от време на време и продавал. Нямал проблеми с полицията, засега...:) Следобеда заваля доста силно, а вече бяхме изпуснали последния автобус. След няколко дни свършваше дъждовния сезон и до тогава явно щеше да е така. Вече бяхме подгизнали, когато видяхме как една жена от местните, пътуваща в другата посока, обърна колата и ни закара до нашето местенце. Това определено беше нетипично по тези места, защото рядко коренното насление качваше бели и туристи.

Говорихме с Дом за нашите планове за следващите дни.

Първоначално бяхме решили след Морея да останем 9 дена в Бора Бора и после още 3 в Таити. Той се чудеше какво ще правим на Бора Бора толкова време. Покани ни, ако ни доскучее да се върнем пак при него. Чудехме се как изобщо би могло да ни стане скучно точно на Бора Бора... Повечето от местните не харесваха известния остров. Според нас основната причина беше, че голяма част от приходите от туризъм отиват там. В последствие не ни се стори толкова претъпкан, нито толкова скъп, колкото всички обесняваха, а дори напротив. В началото бяхме запазили ферибот, с който да пътуваме от Таити до Бора Бора. Последния ден в Сантяго разбрахме, че фериботите до там са отменени за следващите две седмици. Много се разочаровахме, защото това означаваше, че ако искаме да отидем, трябва да си вземем самолетни билети, а това определено нарушаваше бюджета ни. В крайна сметка, след като купихме билетите до там, срещнахме двойка австрийци във Великденски остров, които ни обясняваха, че местната компания предлага пасове, които включват обиколки на няколко острова на цената на един билет. Направо мислехме да пишем благодарствено писмо на фериботната компания. Ако не бяха отложили пътуванията си през този период, просто щяхме да си посетим само Бора Бора, не че е малко, но все пак предпочитахме да посетим и други острови. Много преди да тръгнем от България гледахме с интерес атола Рангироа и уникалния начин по който изглежда - огромен коралов кръг и океанската бездна по средата. Освен с красотата си, мястото привлича и с това, че е един от най - големите естествени световни аквариуми и е сбъдната мечта за всеки гмуркач. По това време посещението му изглеждаше непосилно, но сега ставаше ясно, че мечтата ни можеше да стане реалност. След известни пазарлъци, успяхме да сменим единичния билет за този пас и да обиколим още 2 острова във Френска Полинезия, включително и мечтания Рангироа.  

Но все още бяхме в Морея

и трябваше да се насладим на прекарването си тук. Отидохме до мястото, където могат да се видят делфини и костенурки, полюбувахме им се и след това просто се насладихме на кристалните плажове с топла вода. На връщане отново ни поваля, но ни качи поредния французин с интересна биография. Живееше в Папете и каза, че нещата тук доста са се променили от началото, когато е дошъл.

Насилието все повече се разпростирало, особено в столицата

Обясни го с настройването на местните срещу белите, поради факта, че са по - богати и имат всичко. Разходките вечер са били много опасни, защото постоянно има нападения и обири. Проблема идвал основно от това, че голяма част от младите не работят и пият по цял ден. Френска Полинезия е известна с това, че повече от 50% от населението е на възраст под 20 години. Същия феномен наблюдавахме и в Островите на Кук, но там обикновено се прояваваше в домашно насилие. Интересно беше как навлизането на цивилизацията им е повлияло и на бързо е променило ценностите им, като са попили във възможно най - лошото от западния начин на живот. По време на преминаването ни в Папете по пътя за ферибота и обратно, стана ясно, че е едно доста мръсно, шумно и претъпкано място, с ужасяващ за мащабите си трафик.

Последната ни вечер в Мореа

прекарахме с Дом, който направи жест и ни заведе до мястото за най - добър изглед към двата залива. Гледката наистина беше страхотна, но беше облачно и мрачно. Прибрахме се отново мокри, но това отдавна не ни правеше впечатление. На вечеря стана въпрос за третия пол тук - вече бяхме забелязали няколко представителя, докато се помотавахме наоколо. Обикновени мъже, които просто са по женствени от останалите. На времето в семейството са ги приемали нормално, тъй като са помагали в домакинството - наричали са ги "mahu". След втората световна война и превръщането на Бора Бора във военна база от американците, вече не им се радват толкова, поради факта, че през този период започват да проституират. На сутринта излезе много по - рано от нас и просто ни остави да се оправяме по - същия начин, по който ни беше и посрещнал. Определено запомнихме нашия домакин като доста симпатичен и интересен човек. Отново валеше и вече се чудехме как ще стигнем до пристанището на време за ферибота. Поредният приятен французин ни се притече на помощ - закара ни директно до пристанището. Каза, че обикновено спира само на туристи и никога на местни. Живееше тук от 50 години, но вече се беше изморил от Полинезия, като цяло - от влагата и горещината. Обесняваше също за насилието наоколо, дори го определи като "социална експлозия". Беше разпродал всичко и се готвеше да се прибира във Франция. За разлика от Дом, той говореше за вкъщи във Франция, а не тук. На летището , вече доволни от бързата промяна в плановете ни, нямахме търпение да пристигнем в

Бора Бора

Гледката от самолета беше повече от уникална - високия и зелен планински хълм в средата на острова, кораловия атол, който го заобикаля и цвета на водата в лагуната, заедно с бунгалцата накацали от вътрешната страна на атола. Беше дори по-красиво от всички картички и снимки, които бяхме виждали до момента. Тъй като летището се намираше на един от многото малки острови в лагуната, осигуряваха лодка която да те закара до големия остров. Джерард ни посрещна на пристанището. Беше, и си остава, най-уникалният човек, който сме срещали някога. В допълнение беше страшно отзивчив и отговаряше буквално на всичките ни прищевки. Изобщо не се разсърди, че ще останем по малко от първоначалния план и дори ни предложи да ни услужи с палатка, която да използваме на другите два острова. Бързата смяна на билета не ни беше оставила време за планиране на нощувките на новите места. В крайна сметка Джерард ни съдейства с организацията и се отказахме от палатката. Остави ни на разположение и апарата си, за да го използваме по време на целия ни престой там. На сутринта се възползвахме от безплатните колела, които ни осигуряваше и потеглихме да изследваме острова. Обиколката на острова по крайбрежния път е само 32км, но ти предоставя най-страхотните емоции и гледки наоколо. По пътя събирахме всякакви плодове, които определено оценихме на вечеря. Спирахме където ни хареса и дори поредния порой не успя да развали страхотното ни преживяване. На следващата сутрин, Джерард предложи да ни остави

до един от известните плажове,

от където с канутата да стигнем до 2 малки островчета. Доста гребане имаше до там, но определено си заслужаваше - подводния свят беше страшно разнообразен и видяхме доста рибки, които не бяхме виждали преди. Имаше още няколко семейства на скалите, с които заедно хранехме рибите с хляб или просто отваряхме и затваряхме една огромна мида, като малките балончета привличаха рибите повече и от хляба. Буквално се блъскаха в нас. Иван си направи разходка с кануто и до рифа, като по едно време направо се изгуби от погледа ми и само виждах как големите вълни се разбиват с трясък в рифа. Прибирането обратно до уговорения плаж беше малко по - сложно, поради вятъра и вълните, които излезнаха. Тъкмо починахме малко и събрахме няколко кокосови ореха за вечеря, когато се засякахме отново с австрийската двойка от Великденски остров. Дадоха ни доста ценни съвети и за Нова Зеландия, а и се оказа че имаме същите планове за посещение на останалите острови. На следващата сутрин, Джерард ни събуди с плодове и току що изпечени франзели и с обещанието, че вече времето се оправя. Отново потеглихме с канутата, само че този път в обратна посока. Разполагахме с детайлни обяснения, от къде да минем, къде да спрем за шнорхелинг и къде да не спираме, защото са частни острови и ще ни направят забележка. Собственика на един от малките острови в лагуната, с цел да си осигури спокойствие, се беше оградил с хиляди кокосови дървета, като само едното струваше по хиляда долара. Очевидно високо ценеше спокойствието си :)

 

Спряхме до един малък остров,

където се запознахме с местен гид, който водеше туристи с лодка на пикник. Оказа се, че и той е частен, но явно не беше проблем да останем. Дори местният ни донесе кокосов хляб, който си беше по вкусен от нашия кекс. По късно стигнахме почти до острова на летището и се разположихме на една пясъчна плитчина с няколко кокоса наоколо, оставени, очевидно с идеята да се превърнат в палми. Мечтаехме си това да е нашия частен остров... :) В близост се намираше един по-голям остров и две кучета съвсем скоро се присъединиха към нас. Ровеха пясъка и търсеха рачета, а после ги гониха към водата. Когато дойде време да тръгваме едното много настояваше да се качи в канутата ни. Май остана доста разочаровано, че не е желано. По пътя на обратно видяхме няколко големи ската - бяха поне по 80см диаметър - сиви и черни. Минаваха под канутата, а ние ги гонихме, за да ги видим по отблизо. За вечеря Джерард ни приготви сурова риба - не бяхме яли такава вкусотийка до сега. Разказваше ни, че за първи път е дошъл тук с армията, когато са правили ядрените опити. Харесало му и втория път се върнал в Таити, където взел бар под наем. Жена му беше местна и работела за него в бара. След като забременяла се разбрали, че той не иска сериозно обвързване, а тя иска да задържи детето. Така, той се прибрал обратно във Франция, където осъзнал, че не иска да загуби дъщеря си и се върнал отново. В последствие се беше появил и син, и така той останал с жена си, докато децата не поели техния си път. Жена му идваше от малък остров от архипелага Туамоту, където до скоро не е имало ток и вода, а вечер се налагало да палят голям казан пълен с кокоси, за да се предпазват от комарите. Сестрата на жена му, в последствие се оженила за французин и от дълги години, живеела във Франция. Вече говорила за родното си място като за варварско и лишено от всякаква цивилизация. В последствие с прокарването на ток в селото, първи си купил телевизор местния китайски търговец. Китайците са едни от първите заселници във Френска Полинезия, а начина по който са започнали да търгуват и изкарват пари е повече от показателен за тяхната предприемчивост. Тъй като топлата вода си е била голям лукс по това време - първо трябва да я донесеш от някъде, а след това да накладеш огън, за да я стоплиш, те са започнали да я продават на очевидно мързеливите полинезийци. В последствие са развили бизнес и в други насоки - като в крайна сметка, голяма част от земите на островите се държаха от китайци. Та въпросния китаец с телевизора бил звездата на острова и всички се струпали под прозореца му вечер, за да гледат култовия по това време сериал Спайдърмен. На сутринта цялото село обсъждали геройствата му и как и те искали да се научат да летят като него. Когато Джерард започнал да им обеснява за илюзията в киното и, че всичко е в следствие на модерна техника, те се изумявали как е възможно да се създаде такава техника, а да не може човек просто да си лети. Дори, когато той им разказвал за първия човек кацнал на луната, те му се присмивали, че вярва, че е възможно човек да кацне на луната, но не е възможно да лети.

За странните разбирания на местните

стана ясно и когато ни разказваше за различните видове бизнес, с които се е занимавал в Полинезия. Сред тях - ресторанти, барове, търговия, студио за татуировки и дори лодка за разходка на туристи. Най - доходоносен е бил бизнеса със строителството, като обикновено строяли бунгала и къщички за туристи. Една от поръчките била за жълта фасада, а местните работници до тогава не били правили такава. Толкова ги стресирала различната задача, че освен оцветителя, забравили за останалите стабилизатори и мазилката много бързо паднала ;) Местните синдикати обаче си настояват за големи заплати и минималната заплата тук се равнява на тази във Франция или около 1250 евро. С цел да запази райските си владения, Франция изпраща ежегодно по повече от милиард евро бюджет. Всички социални придобивки се равняват на западноевропейските и стандарта на живот тук е много висок. По време на един от множеството циклони, минаващи през дъждовния период, Джерард беше загубил покрива на къщата си, а лодката му потънала в лагуната. Всички разходи са му били възстановени от Френското правителство. Разказа ни още за децата и внуците му и как неговите родители никога не са възприели децата му, поради факта, че имат местна жилка и говорят френски с местния диалект. В последствие дори спрели да ги посещават...

Беше 1-ви май и типично по френска традиция беше почивен ден. Нямаше и хляб от къде да си вземем, затова се наложи отново да разчитаме на запасите на Джерард, който както обикновено нямаше нищо против да помогне. Прекарахме последния си ден в Бора Бора отново обикаляйки с колелата, като се изкачихме до едно малко хълмче, за да се насладим на уникалната гледка, която се предоставяше към лагуната отгоре. Следобеда плувахме на едно плажче, гонейки с часове огромен скат, който идваше да обира остатъците от риба, които местните хвърляха във водата. Само опашката му беше по дълга от метър. По пътя на обратно се сетихме за Стив Ървин - ловецът на крокодили, и факта че беше убит от точно такъв скат. Със сигурност му беше досаждал повече от нас, но и ние добре се постарахме J Отново прекарахме вечерта в компанията на страхотния ни домакин и прясната риба, която ни донесе. Говорихме за скъпата електроенергия на острова, за целенасоченото не навлизане на соларните панели, за липста на градски транспорт и невероятно скъпите таксита, очевидно все бонуси, получени от добрите управници. И тук водата е скъпоценен ресурс, но обикновените хора могат да преживяват и само с дъждовната. Проблема е, че хотелите не могат. Затова произвеждат прясна вода от солена - изключително скъпа технология, която местните заплащат на 80 цента кубика, а хотелите, като масови потребители - 10 евро кубика. Не ни се искаше да се разделяме със симпатичната ни къщичка и страхотния ни домакин, но дойде време да напуснем Бора Бора.

Отлитахме към заветната Рангироа

и понеже самолета не беше пълен, туристите постоянно се местихме ту от едната му страна, ту от другата, за да не изпуснем уникалната гледка на кораловите атоли, разположени под нас. Повечето от полинезийските острови са образувани в резултат на изригването на вулкани и с течение на милиони години, те са пропадали докато накрая, целия остров потъва и от него остава само кораловата стена.

Рангироа е третия по големина коралов атол в света,

след един от атолите, разположен на Маршалските острови и такъв на Малдивите. Малките островчета, част от атола бяха в най-причудливи форми. Лагуната на Рангироа бе толкова огромна, че не можеше да се обгърне с поглед дори от самолета. Фреди ни посрещна на летището - беше много приятна и още с пристигането ни, ни извоюва по-добра цена за гмуркане. На целия атол имаше две селца, населени с хора, разположени в двете му противоположни страни. В последствие се оказа, че другото населено място в момента се използва само от местните, които гледат копра (олио добито от изсушената вътрешност на кокоса), но за да се заредят с провизии, е необходимо да минат цялата бездна по средата, за да дойдат до нашето градче. А то се простираше на скромните 10км от общата дължина на атола надвишаваща 200км.

 

Разходихме се из плажа,

който беше целия покрит в корали и докато говорихме за гмуркането и за това, че задължително ще видим големи акули, в следващия момент Фреди ни обесняваше за плажа пред бунгалата. Затова как тук можем да плуваме с различни риби, но най вече със скатове и акули. Тъкмо се чудехме дали сме я разбрали правилно или нещо се е объркала и говори за гмуркането, когато тя посочи към водата, където плуваха 2 малки черно пери акули дълги около метър. Каза, че обикновено са много срамежливи и бягат от хората, но все пак си бяха акули...Всеки път когато влизахме във водата се оглеждахме притеснено, да не би случайно тези толкова срамежливи екземпляри да се намират в близост. :) Следобеда докато мързелувахме на плажа се запознахме с останалите нощуващи в хостела, предимно французи - все големи симпатяги. Разбрахме се да пазаруваме заедно и да си приготвим вечеря. Съвсем в близост живееше местния рибар, така че прясна риба имаше постоянно. Забавлявахме се с историята за това как местните се закичват с цветя. Когато носят цветето на ухото си в ляво, това означава че са заети, а когато е в дясно са свободни. Колко проста и същевременно полезна концепция... :)

Станахме рано сутринта и закусихме всички заедно, включително и една възрастна дама - Жоел, която щеше да се гмурка с нас. Фреди, собственичката беше също на закуската и освен за акулите и за предстоящото гмуркане, говорихме и за токсичността на лагуните и за това, че не е препоръчително да се яде риба от лагуната. Тя го обясни съвсем просто: токсичните водорасли, биват изяждани от коралите, малките риби ядат корали и съответно натрупват токсини. Те биват изяждани от големите риби, които съответно натрупват още повече токсини и ако не е препоръчително да се ядат малките, то е направо забранено да ядеш големи риби от лагуна. Проблема става по-голям, когато коралите са мъртви и през времето за което пак израстват - обикновено седмица, не ядат токсините от водораслите и те просто се натрупват по повърхността им. Тогава малките риби ядат директно токсините и трупат много повече, отколкото ако ги поемат през коралите, които ядат.

  Очаквайте продължението Автор: Иван Иванов Снимки: авторът

• Още от същото околосветско пътешествие:
  • Гватемала,
  • Мексико
  • Венецуела
  • Перу
  • Боливия
  • Аржентина
  • Великденски остров

Други разкази, свързани с Френска Полинезия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

Във връзка Парламентарни избори '2013 нашето издание изпрати 9 въпроса към участващи в изборите политически партии, свързани с теми и проблеми, касаещи българската диаспора. Първите отговори получихме от Иван Костов от Демократи за силна България (ДСБ), които можете да видите по-долу. Отговорите на политическите партии ще бъдат публикувани по реда на пристигането им.

В следващите редове ще изброя някои от пагубните ни навици като "работещи зомбита" в Америка и как да ги преодолеем при една правилна преценка за нещата, които ни заобикалят; и как да избегнем кредитната хипноза, под която сме подложени в резултат на пазарната икономика, в която живеем. Или може би по-точно умираме бавно, но сигурно, поради ежедневният стрес, на който сме подложени. НАВИК #1: ЩОМ КУПУВАМ НЕЩО НА "РАЗПРОДАЖБА", ЗНАЧИ ПЕЧЕЛЯ И СЪМ ПО-ХИТЪР ОТ ОСТАНАЛИТЕ… НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТОВА, КОЕТО СЪМ ЗАКУПИЛ, МИ Е НУЖНО ИЛИ НЕ!

„Надявам се седмицата да завърши с политически Великден, който да постави ново начало“. Това  заяви в Кресна председателят на БСП Сергей Станишев, цитиран от в. „Преса“.

Име ми да кресна и на мен, но дали българската преса ще ме разбере? Едва ли, такива чудеса стават само в чуждата преса, но този път ще я затрудня заради непреводимостта на казуса.

Българският политически речник и без това гъмжи от съветизми, някои от които просто нямат роден еквивалент. Как да преведем например „мероприятие“, „петилетка“, „компромат“ или „политкомисар“?

Ето че др. Станишев, верен на колониалната традиция, е на път да обогати политговоренето със самороден съветизъм, задуман сякаш в съветска пропагандна лаборатория: „политически Великден“ или за краткост- политвеликден.

Задумайте се и вие: колко фи(т)нес на мисълта има в предложението за продължението на страстите Христови чрез възкресяване на Възкресението при това в условията на саможертвата Станишева, който е готов да ни спасява чрез костеливия ( да не се бърка с „Костовия“- това беше отдавна) Орешарски, т.е. без да бъде разпнат на премиерския кръст, избирайки да поеме на Запад на кръстопътя между Брюксел и София в името на проядрената, проориенталската ориентация на Болгария! Устременият към политвеликден провидя още през януари, че трябва да се поучим от Турция, която ще строи ядрена централа на Черно море, макар и надеждата му този велик ден за българската екология да бъде сбъдната от руски строители на нова Турция се оказа напразна, понеже се оказа, че японци, заплашени от безработица в родината си, ще ни ощастливяват по съседски с мирен турски атом.

Надеждата за политвеликден не умира и на международна почва. Вестник „Дума“ ни осведомява например, че руските инвеститори в български имоти са з(аст)инали в очакване на 12 май. Кой ли ще победи в битката между ГЕРБ, при чието управление ( по официални данни на Москва) България стана най-предпочитаното място за придобиване на недвижими имоти от страна за забогатели ( познайте как) руски чиновници или пък на софрата на комисионните ще тържествува отново БСП, която се заканва да приложи фракинг на замразения руски проект АЕЦ „Белене“?

Ако можехме да погледнем истината през очилцата в очичките, както Борисов гледа Цветанов ( в търсене на истината, както сам се изрази), щяхме да видим един брояч да се върти бясно, но засега сме принудени да следим кротко краткия листопад на календара. Остава само петидневка до развръзката на дилемата в избора между онези, които услужиха на „Газпром“ България да не знае дори дали има шистов коз в преговорите за своята независимост и другарите, готови да играят „всичко коз“ в белота с Белене.

Щеше да им отива да си направят предизборна коалиция на желаещите (едно и също , но само за себе си). Само че толкова много го желаят, че нищо не може да ги спре да се правят на врагове още цяла петидневка.

Share on Facebook

Както вече съобщихме, Теленор Груп е новият собственик на Глобул. От компанията изпратиха до медиите покана за събитие на 8 Май от 11:30 часа, на което ще бъдат обявени публично детайли по придобиването, както и бъдещите намерения за развитие на мобилният оператор.

На събитието организирано от Telenor Group ще присъстват г-н Кйел-Мортен Йонсен, Директор за Европа и г-н Ерик Норд, Директор Комуникации за Европа.

 

Случва се да срещнем сайт с видео, което много ни харесва, но кодът е така написан, че дори най-професионалният софтуер за сваляне на видео не може да го даунлодне; и най-тънките пинизи на файърфокса и операта не помагат. Последно при мен така се случи с интерактивната карта на Европа на този адрес --> http://www.snotr.com/video/11050/Map_of_Europe_-_1000_AD_to_present_day 2 часа се мъчих с Replay Media Catcher, с н'ам си кви флаш даунлоудъри - не ще и не ще. Номерът на Firefox с Page Info на цялата страница не върви. Не съм сигурна защо, но в инфото на страницата за медиа файловете не излиза никакъв файл с разширение .flv или .swf , на който да дам Save As. И ровичкайки в нета, попаднах на решението в един руски форум. Изглежда примитивно, но е просто,  достъпно дори за новаци и работи безотказно:

Добрият стар Internet Explorer, по-скоро неговият кеш (за аджамиите - това са временните интернет файлове, които IE е отварял). Кешът на IE се намира за Windows XP в
 C:\Documents and Settings\username\Local Settings\Temporary Internet Files;
за IE7 и Vista в:
%userprofile%\AppData\Local\Microsoft\Windows\Temporary Internet Files\Low

Изтриваме съдържанието на въпросните папки (никога не можем да изтрием всичко, остават някакви неизтриваеми гнусове поради гадостта майкрософтска, но са малко), т.е. почти сме изчистили кеша.
След това стартираме IE. По подразбиране, когато чистим кеша, IE трябва да е затворен. А ако сме нормални, той винаги трябва да е затворен :-)  Отваряме страницата с видеото, което искаме да свалим и НИЩО друго не отваряме. Изчакваме видеото да свърши и затваряме IE. Отиваме в кеша и търсим файл с разширение .flv или .swf - това е нашето видео. Копираме го и си го пействаме където си искаме и си правим каквото си искаме с него (преименуваме, редактираме, качваме другаде...)

А интерактивната карта на Европа ще пусна в следващия постинг.

Продукти за 4 порции:
4 великденски яйца
200г майонеза
зелените пера на 3 стръка лук
щипка индийско орехче
половин връзка пресен копър

Приготвяне:
Стръковете лук се почистват. Отделят се само зелените перца. Измиват се. Скълцват се на ситно. Яйцата се белят. Режат се много на ситно. Заедно с лукa се слагат в купа. Добавя се майонезата. Поръсва се индийско орехче. Копърът се измива и реже много на ситно. Добавя се към купата с продуктите. Разядката се обърква. Разпределя се в четири високи купички на столче. Майонезената салата се консумира с препечени филийки.

Едно от последните проучвания касаещи тенденциите в мобилните технологии показва, че до 2017 г. таблетите ще изместят лаптопите по фактор “продажби”. Изследването е дело на рисърч агенцията DisplaySearch, а едни от първите оповестили резултатите бяха Venturebeat. Според данните тази година ще бъдат доставени най-много таблети по света отколкото през всяка една изминала година. 

Графиките предоставени от DisplaySearch демонстрират, че през 2013 г. доставките на таблети ще се увеличат с 67%, което означава, че ще се продадат около 256 милиона единици. През 2017 г. тази цифра се очаква да нарастне на главозамайващите 579 милиона таблета в световен мащаб. В сравнение с таблетите, доставките на лаптипи и PC-та ще се понижат с 10%, като бройката на поръчаните устройства ще спадне от 203 милиона на едва 183 милиона единици.

Интересно впечатление прави фактът, че лаптопите снабдени с “тъчскрийн” функционалности ще запазят значителен дял за разлика от тези, които нямат подобна функционалност. Съществуват ред причини за покупка на таблет и преди около година от TechCrunch изтъкнаха десет основни фактора. Като основен лост за това потребителите да предпочетат таблет пред лаптоп е компактния размер на таблета. Други предимства на това устройство са добрите възможности за четене, по-добри технически възможности от старите лаптопи, незаменими при презентации, удобни при пътуване и добър партньор при провеждане на срещи.

Снимка: Windows

Очакваме по време на конференцията Google I/O да видим и премиерата на най-новият Nexus 5 от Google. Премиерата на следващия Nexus смартфон на Google би трябвало да се състои по време на голямото събитие Google I/O 2013 което ще се състои в Moscone Center, San Francisco от 15 до 17 Май.

Но въпроса, който всички си задават е кой ще е производителя на новият Nexus 5 и какво ще е новото. Според слуховете производител на Google смартфона отново ще бъде LG Electronics. Очакванията са, че новият Nexus 5 няма да е много по различен от своя предшественик. Основните промени ще бъдат в дисплея, който се очаква да е с по-голяма разделителна способност 1920х1080 пиксела, както и по-мощен процесор от Qualcomm, Snapdragon 600 или 800. Очакват се и подобрения на камерата на новият Nexus.

Интересно развитие има и през изминалата седмица. @evleaks публикува снимка на смартфон от LG, който може би е новият Nexus 5 или LG Optimus G2. Дали това наистина е новият Nexus 5 или e Optimus G2, който се очаква да се появи по-късно през годината ще разберем още през следващата седмица на Google I/O.

 

Снимка: Google, @evleaks

„Устоите на земята" от Кен Фолет беше сред книгите, които исках да прочета от дълго време. Поради обема на двата тома, обаче, не намирах подходящ момент да започна, докато най-сетне празничните дни ми дадоха чудесен повод да им се посветя. Великолепен роман за Средновековието, който дава много добра представа за живота на хората през онова време. Как са живели, какво е било мисленето им, икономиката, вярата и всички аспекти на живота.

Повечето книги и филми, чието действие се развива през средните векове, обикновено се съсредоточават върху важни ключови моменти от историята с главни герои крале и аристократи, като напълно изключват обикновения човек от сюжета си, който все пак е бил гръбнака на икономиката и обществото. Не отричам, че е вълнуващо да четеш за рицари и битки, но това не единственото, което се е случвало през онези векове.

Кен Фолет заплита съдбите на своите герои около построяването на катедралата в Кингсбридж. Амбицията на новоназначения приор Филип в едноименния манастир е да го превърне в духовно и проспериращо средище. Съдбата го среща с Том Строителя, зидар, чиято мечта е да построи катедрала. Това се случва на фона на гражданската война в Англия (XII век), в която всеки благородник заема и променя страната си в зависимост от собствената си изгода. И всичко това е заплетено с желание за власт, отмъщение, любов и алчност. Над чистите и свети подбуди на приор Филип са противопоставени желанията за власт на епископ Уейлрън. Съюзник на втория пък е семейство Хамли, присвоило си графство Шайринг. Законните наследници на графа, Ричард и Алиена свързват съдбата си със семейството на Том Строителя и се оформят двете страни в една битка като на шахматна игра. Същевременно всеки герой има свои лични стремежи и мотиви, които понякога го противопоставят срещу другите.

Образът на приор Филип е точно такъв, какъвто би следвало да бъде един истински духовник, дори и да не съм съгласна с църквата и виждането й за света. Ето два цитата, които дават представа за него и идеята каква би трябвало да е църквата:

- „Знаеше, че това няма да мине, разбира се. Да имаш вяра в Бога не означаваше да седнеш скръстил ръце и да не правиш нищо. Означаваше да вярваш, че ще имаш успех, ако дадеш всичко от себе си в делото, честно и усърдно."

- „Филип вярваше, че грижата за хората е служба на Господа. Нали за това беше самото спасение."

Положителните герои не са идеализирани, всеки има своите слаби страни и Кен Фолет ги е показал. Безспорно Уилям Хамли е лицето на злото и трудно може да се намери и една положителна черта в него.

Фолет е отделил достатъчно място в обяснения за архитектурата и строежа на катедралите, които всъщност са и неговото вдъхновение да напише „Устоите на земята". Тези здания наистина представляват шедьовър и всеки, който е имал възможността да разгледа поне една катедрала, няма как да не бъде впечатлен от тяхното величие и великолепие и най-вече начина, по-който геометрията се вписва в изграждането им. За мен представляват символ за стремежа на човешкия дух към красота и хармония, особено в епоха, в която хората все още са живеели в едно помещение с домашни животни, а хигиената е доста относително понятие. Именно този стремеж е движеща сила за Том Строителя, а по-късно и за доведения му син Джак.

Отдавна не се бях наслаждавала така на някоя история и единствената забележка, която мога да посоча, е краят, който в крайна сметка ми изглежда леко наивистичен с възмездието над всички отрицателни герои.

„Устоите на земята" има своеобразно продължение с двата тома „Свят без край", чието действие се развива близо два века по-късно отново в Кингсбридж, а част от главните герои са наследници на героите от Устоите. Двата тома със сигурност са в листата ми за четене. :)

Дотолкова ли оскотяха човеците, че да приемат Злото за Добро, неморалното за прилично, идиотското за достойно... Сякаш някакъв отвратителен динозавър е отворил жестоката си паст, за да изповръща хранителните си остатъци върху цялото ни общество. А ние до такава степен да свикнем с тях, щото ценностните ни критерии да бъдат асимилирани и подменени от грозното, гнусното, просташкото, безцеремонното, бабаитското, шарлатанското, демоничното и лукавото. Погнусата, приятели мои!

Какво излезе, тя храбростта си я има и днес. Около нас все храбреци, достойни за пример. Само обикновените хора, които се бяха събрали на площада, ми се сториха някак плахи. Да не би да са се сетили, че на Гергьовден се принасят в жертва животни, колят ги. А може и да са си спомнили, че от 23 години всеки ден ги колят, само че по мъничко, а пък те храбро се правят, че не усещат ножа. Сетих се и за десетките и стотици хиляди смели хора във Фейсбук, които протестират активно срещу всякакви неправди, но на улицата излизат не повече от сто човека.