Фестивалът „Необвързаните” ще събере хората от България и света, тези, които са жадни за забавления, нови емоции и вълнуващи срещи. Фестивалът ще се проведе в дните от 07 юни (петък) до 16 юни (неделя) 2013 г. във град Велинград. „

в соц-а си имахме чудно клише "здрав дух в здраво тяло" днес си мисля, че погрешно това е останало само в соца и само като клише, кухо без смисъл за жалост наред с това, че малко четем, като нация, и малко спортуваме, ама много малко ето три любопитни линка от днешния ден, които ...

Пълничко пухкаво дете, трудно подвижно и несръчно, което се задъхва дори когато пробяга 50 метра. Този тип деца и младежи стават обект на безкрайни закачки и подигравки от съучениците си. Точно това се е случвало със Сотир. Здравите момчета, спортистите са го унижавали непрекъснато и той е бил принуден да преглъща събирайки злобата в душата [...]

Нека видим какъв ще е програмният кабинет, "Атака" може да подкрепя някои неща, които съвпадат с нашите виждания за движение на България напред. Волен Сидеров

Този пост не е мой. И заглавието е полумое - перифраза е на Селинджър. А текстът е на състудента ми и сродна душа Иван Стамболов - Сула.  Защото се опитвах много пъти в последните дни да изразя чувствата, които напираха в мен след изборите. Изборите, на които нито нито една дясна формация не влезе в парламента. Изборите, след които не можех да си надмогна мъката и отчаянието, които ми пречеха да си намеря думите, докато не срещнах думите на Иван, които ми извикаха представата за оня велик разказ на Селинджър "На Есме с обич и омерзение". Та така, ето какво написа Иван Стамболов - Сула:

С лявото рамо напред, марш!

„С лявото рамо напред“ е строева команда, чиято цел е войниците да завият надясно. На пръв поглед парадоксално, но дълбоко в себе си логично. Когато лявото рамо натежи прекалено, изпреварва останалия организъм и го кара да завие в другата посока, тоест надясно.

Българското общество е ляво. Ляво е не само защото е бедно (а лявото е илюзията на бедните), но е ляво и защото така са възпитавани предпоследните две поколения, а пък последното не е възпитавано никак. Като си припомните, че едно поколение е горе-долу 20 години, можете да разположите нещата по оста на историята между катастрофата от 1944 и ден днешен. Затова и час по час разни умници, сред които и аз, надигаме възпитан глас в подкрепа на убеждението, че е крайно време за нов български десен проект, дето се вика поне да се балансират нещата, пък и едни хора да се видят представени по справедлив начин във властта. Аз поне надигам този гласец от 2007 година, тоест от средата на управлението на тройната коалиция, която тогава сериозно ме беше вбесила. Надигах възпитан гласец покрай всички състояли се оттогава досега местни, парламентарни и президентски избори. Ще го надигна и днес в общия хор, който вече дружно се разпява из медиите.

В неделя се проведоха поредните предсрочни избори. Както се казва: кой влязъл – влязъл. Мен ми се ще обаче да поговорим за кой не влязъл. В поредния парламент не успя да влезе десницата на България или, по-точно казано, не успя да влезе нито една партия, която претендира да представлява българската десница – нито отломките на старото СДС, в което всички ние сме се клели и с чиито байраци сме плющели по улиците в младостта си, нито отломките на тези отломки, нито новият десен проект, в чието създаване съм замесен и аз лично – партията „Движение България на гражданите“. Влезе например Атака, която е идеологически феномен – лява и проруска организация, която иска да национализира предприятия, но иначе е националистическа, а не интернационалистическа, както се полага на истинска лява партия с ценности ориентирани към класата, а не към расата. Както и да е, това е тема на друг, безкрайно интересен, но в момента страничен разговор.

Ако политическото общество е тяло, то нашето тяло е твърде озадачаващо. Има една лява ръка, макар и посъсухрена вече, и няколко десни ръце, които се размахват вдъхновено и убедително. Защо е така? Защо в България има няколко десни партии, но само една лява? Или поне така изглежда, защото не знам дали знаете, но имаме няколко комунистически, няколко социалдемократически и няколко работническо-селски партии. Формално лявото пространство е доста населено. Но въпреки това, като кажем „левица“, представяме си БСП. Докато като кажем „десница“, изпадаме в нещо като шизофрения и започваме да броим на пръсти. Дали причината не е в това, че десните лидери са по-ярки индивидуалности от левите и хората по-лесно ги запомнят тях и партиите им, колкото и бутикови да са те? Де да беше така, ама май не е… Дали тогава пък причината не се крие в това, че десните хора са по-суетни и по-големи егоисти и индивидуалисти, тъй че всеки от тях иска да блесне в собствено достойнство и хич даже не бръсне колектива (пардон – екипа, както е по-редно да се каже подясному)? А може пък да са прави и конспиративните теоретици, които твърдят, че шпионите на бившите социалистически служби (леви, но приказно богати) нарочно инженерстват несъстоятелни десни партии, за да няма лявото адекватен опонент отдясно. Може. Всичко може.

И от „Раковска“ и от „Кърниградска“ се надигнаха гласове за нова дясна формула. Стана ми драго, защото тези гласове са в пълно съзвучие с моя гласец от 2007, за който стана дума по-горе. Страх ме е само да не стане така, че всеки да се самообяви за кристализационен център на дясното и да покани останалите да кристализират около него, защото пак ще се върнем у първо отделение. Всеки има какво да изтъкне, всеки е способен да се изкара толкова десен, че чак да ти се изкълчи дясното рамо.

Хората от СДС (настоящи и бивши) с право могат да кажат, че СДС е марка. Такава могъща марка на българската демокрация, че чак Бойко Борисов в зората на политическия си възход беше готов на сериозни жертви, за да може да я преобрети за себе си. СДС е единствената партия, за която лично аз съм излизал на улицата, макар че когато съм излизал, СДС още не беше партия. За мен СДС е невероятното изживяване на милионния митинг на Орлов мост под прозорците на родната ми къща и това е спомен, който никога няма да избледнее в душата ми.

Хората от ДСБ с право могат да кажат, че са първите истински български консерватори след края на 19 век. Или поне можеха да го кажат, преди да поемат по един малко по-конформистки път и да се разпръснат в различни посоки, начело с най-теоретично аргументираните си консерватори. Докато в СДС бяха милите ми приятели от моето поколение, че и малко по-възрастни от мен, в ДСБ бяха(а някои от тях и продължават да бъдат) младите, интелигентни и компетентни политици на България. Хората, които искам да видя във властта, за да мога, както се казва, да умра със затворени очи.

Хората от ДБГ („Движение България на гражданите“, чийто основател съм и аз) също могат да претендират да бъдат кристализационното ядро на новия голям, модерен и истински десен проект, за който е абсолютно крайно време да се състои. Имаме пълното основание да кажем: преходът свърши, политическите доктрини вече са по-различни. Много от тях се изчерпаха, много от тях се компрометираха. Политиката вече не се дели на „Левски“ и ЦСКА, антикомунизмът не е аргумент за дясност, наой-малкото защото е актуално вече едно поколоние, което за съжаление (а може би и за голямо свое и наше щастие) не помни комунизма, тъй че няма как да бъде и антикомунистическо. На мен лично антикомунизмът много ми липсва като аргумент в нашия политически дискурс, защото като че ли именно той беше този, който вкарваше големи парламентарни групи на десните партии. Пак казвам – българското общество е преобладаващо лявоцентристки настроено и когато е подкрепяло десни формации, е гласувало не „ЗА“, а „ПРОТИВ“ нещо.

А има нужда от нова дясна политическа формация, която адекватно да представи българската десница, българските десни хора във властта. Тази формация трябва да е достатъчно компетентна и информирана, за да може на прагматичен принцип да взима правилни решения спрямо конкретни ситуации, което в съвременния свят е от огромна и, бих казал, съдбоносна важност. Тази формация трябва да е разпозната и призната от Европа, ако, разбира се, продължаваме да вярваме, че именно Европа е цивилизационният избор на България, а не Турция или Русия, в което също има основание. Най-сетне тази формация трябва със спокойния си, компетентен и аргументиран тон да убеди хората, че има периоди, в които дясното управление е по-полезно и е за предпочитане и в интерес на граждани с не дотам десни и консервативни убеждения.

И в СДС, и в ДСБ и в ДБГ има по частица от моето сърце, останало при някой уважаван човек или мил приятел. В последната абревиатура частицата ми е по-голяма, защото там е и останалата част от моя уморен, но иначе сравнително здрав организъм. Много ми се иска в тези първи дни след изборите да не се надвикваме кой ще води „бащина дружина“. Готов съм да говоря с всекиго било на работни срещи, било в кръчма, било по медиите. Казвам го в абсолютно лично и частно качество, защото по душа съм частник, който вярва, че частната собственост е най-прекия път към свободата на личността. За мен, като човек с напълно задоволени амбиции за кариера, е важно да има справедливост, а справедливостта, поне от моята персонална и частна камбанария, се състои в това всеки да бъде справедливо представен в процеса, в който се взимат общите решения. В момента, а и от доста години насам, много хора, които харесвам, които дават своя достоен принос за общото благо и които никому не са сторили зло, а тъкмо напротив, не са представени в процеса, в който се взимат общите решения. Аз мисля, че това не е справедливо.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Жертвите на сирийския конфликт надхвърлиха 94 000

Изследване: Ксенофобията е единствен обединяващ фактор за руснаците

АП: Правителството тайно е иззело телефонни данни на наши журналисти

Прокуратурата зае ролята на съдник, изпълнител и лакей на политико-олигархичната прослойка

Уволнението на Мирослава Тодорова заинтересува международни организации

Холандия финансира проект в България за справяне с мигрантите от страни извън ЕС

16-годишната българка Деница Драгиева е спечелила световния ученически шампионат по шахмат, провел в Порто Карас, Гърция, между 7 и 14 май - в категорията до 17 години. След вчерашната победа на 9-годишния Цветан Стоянов в категорията до 14 години, това е втори български световен ученически шампион.

Обявеният днес от HP нов хибриден таблет HP SlateBook X2 и работи под Android операционна система. Това е новост за HP, които традиционно оборудват своите модели с Windows 8 операционна система. Другата характерна новост за 10-инчовият HP SlateBook X2 е прикачената клавиатура превръщайки го в удобен лаптоп.

HP SlateBook x2, който е напомня на Envy x2 e с 10.1″ IPS дисплей с висока резолюция от 1920х1200 пиксела. Снабден е с нов мощен четириядрен чипсет Tegra 4 от Nvidia. Това е един от първите четириядрени чипове базирани на ARM Cortex – A15 архитектурата. Чипът има 72 GPU – устройства, които поддържат до 4GB оперативна памет.

HP SlateBook x2 е 64GB вградена памет и има microSD слот. Както таблета така и клавиатурата са снабдени със захранваща батерия, което удължава времето за ползване. В клавиатурата има 2 USB порта, SD слот и HDMI изход.

Най характерното е операционната система Android 4.2.2 Jelly Bean. Очакваната цена за HP SlateBook x2 е около $480, което включва и клавиатурата.

 

Снимка: HP

Обявеният днес от HP нов хибриден таблет HP Split x2 работи под Windows 8 операционна система. Интересното е, че това нов по-мощен 10-инчов таблет, към който се прикачва и клавиатура превръщайки го в удобен лаптоп.

HP Split x2 е по-голям и по-мощен наследник на HP Envy x2 работещ под Windows 8 операционна система. Той е с 13.3-инчов дисплей с резолюция от 1366х768 пиксела. Мощта се осигурява от трето поколение Intel Core i3 или i5 процесори. Първият вариант е с Intel Core i3-3229 и SSD диск с обем 64 GB. Ъпгрейд се предлага с intel Core i5 процесор и 120 GB SSD. Снабден е с два USB порта има HDMI изход, micro-SD слот за памет, 2 МР камера, два микрофона и два говорителя с Beats Audio.

Характерното за таблета HP Split x2 е, че е снабден и с клавиатура, която може да се отделя. Тя е снабдена с възможност за добавяне на 500 GB твърд диск и в нея има допълнителни портове и батерия. Очаква се HP Slit x2 да излезе на пазара през месец Август с начална цена около $800.

Снимки: HP

Учителка решила да покаже на децата вредата от алкохола. Tя изважда един червей и пред очите на всички го потапя в чаша с водка. Червеят се сгърчва и умира. Тя пита: - Каква е поуката деца? - Който пие водка няма глисти – казва Иванчо. Учителката ядосана решава да заведе децата в една ферма. Там слага пред една крава едно буре с вода и едно с водка. И отново пита: - Кравата пие от водата и не помирисва даже водката. Kакъв е изводът? Иванчо веднага готов с отговора: - Който не пие водка е говедо. Усмихни се, България! След интегрирането на големия актьор Жерар Депардийо във втората му родина Русия (виж стр. 13) 2 неща са абсолютно сигурни - французинът е разрешил стомашно-чревните си проблеми и няма абсолютно нищо общо с говедата. Иначе в Русия призракът на водката дебне отвсякъде: Човек пред щанда за зеленчуци: - Извинете, не ви ли се струва, че доматите ви вонят на водка? Продавачът се отдръпва назад и пита учтиво: - А сега?

Пламен Асенов

15. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст четете тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=33

Скот Джоплин, рагтайм

С този прочут рагтайм на Скот Джоплин ХХ век нахлува в света. Епохата опиянява, животът е прекрасен, всички танцуват завинаги. В старинния Хайделберг, по прочутата Философенвег, „Пътеката на философите”, 18-годишният Карл Теодор Ясперс върви между странни за Германия растения – маслини, мушмули, бадеми, смокини. Той също изглежда странен, задълбочен в мисли – да продължи ли с правото или да учи медицина. Избира медицината. Избира съдбата си. Избира да стане един от най-големите световни философи, белязали с идеите си целия безумен и фантастичен ХХ век. А може и да не е било така. Може решението да е взето в някоя прашна и сумрачна аудитория. Или в някоя още по-сумрачна кръчма в Стария град, където академичното достойнство се измерва в брой изпити бири. И в брой рагтайми, изтанцувани с прекрасно момиче под скърцащия звук на фонографа. Така или иначе обаче, факт е, че през 1909 година вече намираме Карл Ясперс на работа в местната психиатрична клиника. Четири години по-късно той се връща в Хайделбергския университет като преподавател по психология. Междувременно се жени за Гертруд Майер и двамата са щастливи до дълбоки старини. Този израз е зает от приказките, но по изключение – нищо иронично не влагам в него. Любовта между Ясперс, чистият ариец, и Майер, немската еврейка, наистина надделява над превратностите на времето. Всичко е страхотно и, както самият той пише по-късно – годините от 1909-та до Първата световна война са най-благословените в живота ми. И не само за него. Неслучайно по същото време американската еврейка от руски произход Софи Тъкър записва големия си хит Some of these days, „Някои от тези дни”, хит, който, в една или друга форма, се пее и досега. И който по особен начин бележи целия живот на философа Карл Ясперс.

Софи Тъкър, Някои от тези дни

През 1914-та войната се стоварва на главите на всички, разбива на парчета La belle époque и ражда онова поколение, което Гъртруд Стайн нарече „загубено”. То страдаше, защото душата му се превърна в дупка сред нищото и сама не можеше да се намери, както описа нещата Хемингуей. Но това поколение роди и модерната храброст, израз, използван от Карл Ясперс, който означава горе-долу следното  – да живееш, напук на всичко, което вътре в теб пищи да не живееш. Ето и неговите думи: „Това е модерната храброст: пътешествие в опитващия живот, ако и да няма никаква сигурност – да изискваме не резултата, а да се осмелим да претърпим крушение – да изпълним своето “да” в живота, като че ли на дъното би се показала помощта, която във всеки случай означава, че силното желание не е нищо, че най-накрая то се вмества в битието.”

Карл Ясперс е смятан за баща на екзистенциализма, който той предпочита да нарича екзистенциална философия. Това е една от най-забележителните идеи на 20 век, проникнала във всички сфери на живота. Тя отново завърта замрялото от ужаса на войната колело на философията и изкуството, ражда прекрасно-непослушни човешки деца като Албер Камю и Жан Пол Сартр, цялата традиция на абсурда, битниците и хипитата, подтиква прехода от модернизма към пост-модернизма, а в крайна сметка – покълнала в душите ни, пренася се и в новия 21 век. Какво точно се пренася? Веднага припомням. Карл Ясперс, който през 20-те години на миналия век трайно се обръща към философията, твърди, че емпиричният метод, изповядван от съвременната наука, има граница – и тя е там, където започва съмнението в реалността. Застанал на тази граница, човек трябва да избере – да потъне в отчаяние и примирение или да направи скок в неизвестното. Ако избере да скочи, среща своята безгранична свобода и така може да изпита истинското си битие. Не знам какво му е било на душата на Ясперс, за да ги говори такива, сигурно пак е слушал Some of these days, но вече във версията на Джанго Райнхард от 1935.

Джанго Райнхард, 1935, Some of these days

Ясперс е неприятно изненадан, когато Хитлер идва на власт в Германия. За разлика от приятеля си Мартин Хайдегер, той е против нацистите, но смята, че партията ще се разпадне заради вътрешни противоречия. Отначало Ясперс не е засегнат от режима, в този период той издава първата част от „Разум и съществуване”, книгите си за Ницше и Декарт, както и една от водещите си работи Existenzphilosophie или „Философия на съществуването”. Но после натискът се засилва и, макар оставени живи, семейство Ясперс са под заплаха. Влиятелни приятели се грижат за тях и през 42-ра година уреждат да заминат за Швейцария. Оказва се обаче, че, въпреки разрешението, жена му няма да бъде пусната и Карл прави своя истински екзистенциален избор – остава с нея. Дали две години по-късно в срутващата се родина той успява да чуе жизнерадостната версия на Some of these days, която, още през 44-та предлага Хари Джеймс? Съмнявам се – но може пък да е прозвучала отнякъде малко по-късно, на 30 март 45-та, когато американците освобождават Хайделберг. Арестът на Карл Ясперс и жена му Гертруд Майер, предвиден от нацистите за 14 април, е отложен завинаги.

Хари Джеймс, 1944, Some of these days

След войната обаче Ясперс поставя публично болезнената за германците тема за вината. И отива доста по-далеч от разискване на колективната вина – стига до въпроса за нейните индивидуални измерения, за личната отговорност на всеки човек. И до въпроса възможно ли е изобщо да намериш покой – било за  собствените си престъпления, било за собственото си мълчание – като се измъкваш с няколко стандартни извинения: такова беше времето, така ми заповядваха началниците,  аз съм слаб и безсилен, какво можех да направя. Ясперс пита, но на германците като цяло това не им харесва. Дори в уж свободомислещите университетски среди малцина са онези, които не са сътрудничили с нацистите, така че той бързо изпада в изолация и този път наистина отива в Базел, Швейцария, където получава професорско място по философия. През следващите тридесетина години Карл Ясперс живее там, а в книгите и философските му възгледи се вижда едно особено пулсиране на погледа между най-дълбоките теми за същността и характера на човешката природа, съчетани с актуална политика и по-глобални визии за човешкото битие. Нещата изглеждат така, сякаш Ясперс отново попада в някои от онези свои красиви дни, особено в края на 50-те, когато Some of these days е изпята по съвършено нов начин от Айлин Роджърс.

Айлин Роджърс, Some of these days

Като се има предвид идеята на Ясперс за границата на емпиричния опит и съмнението в реалността, разбираемо е, че той стига и до източните философии. Не изпада обаче в кух възторг от тях, а търси сечението между Изтока и Запада, един вид – основанието за съществуването на общия ни свят. И развитието му като общ. Тоест, още през 50-те и 60-те години, когато светът си е твърде раздробен, Карл Ясперс опитва да открие поне част от фундамента на света като глобален. И намира тази обща ос във времето между 800 и 200 година преди новата ера, в тъй наречената от него „аксиална епоха”. Тогава в света протича общ духовен процес, от който се е родил днешният човек – смята Ясперс и пише: „Този период е препълнен с изключителни хора и събития. В Китай живеят Конфуции и Лао Дзъ, възникват тенденциите в китайската философия. В Индия е времето на Упанишадите и Буда, също всички тенденции, включително скептицизъм и материализъм, софистика и нихилизъм, са разработени. В Иран Заратустра представя предизвикателната си концепция за космическия процес като борба между доброто и злото, а в Палестина е времето на пророците – Илия, Исая, Йеремия. Гърция ражда Омир, философите Хераклит, Парменид и Платон, трагичните поети, Тукидид и Архимед. И цялото развитие, за което тези имена всъщност само намекват, става през тези няколко века почти едновременно в Китай, Индия и Запада.”

Естествено, когато прочетох този пасаж, веднага се сетих за книгата на писателя Гор Видал „Сътворението”, която, оказва се, е чисто и просто илюстрация, твърде добра илюстрация, но все пак – само илюстрация, на идеята за „аксиалната епоха” на философа Карл Ясперс. Каква тогава е връзката му с „Бийтълс”, които отидоха да търсят Индия, но намериха раздора в себе си? И знаеха ли що е то Ясперс онези луди хипита, потънали в омаята на Изтока, за да не се появят никога повече на света? А дали Алън Гинсбърг е крещял нощем името му, преди да напише прочутото си хайку – „Затръшнах с крак вратата на хладилника”, в което по невероятен начин съчета източната поетична традиция със западната поетична чувствителност? Трудно е да се каже. Не знам също дали „Пинк Флойд”, като истински постмодернисти, са чели философията на Ясперс, преди да направят с музиката си онова чудо, което направиха. Но през 71-ва година излезе албума им Meddle, което значи „бъркам се, меся се”. Да, тогава Ясперс вече от две години е покойник – не може повече да се меси в делата човешки и световни. Нито пък да чуе композицията One of these days. Тя е съвсем различна от Some of these days. Но кой ти вярва на дребните разлики в реалността – нали точно съмнението в истинността на тази реалност ни дава свободата на самото съществуване.

Пинк Флойд, Meddle

Резултати от подадените гласове от български избиратели в чужбина - получили най-много гласове партии и коалиции: - Движение за Права и Свободи (ДПС) - 49.146% - ГЕРБ - 20.799% - Център - Свобода и Достойнство (коалиция между НДСВ и партията на Касим Дал) - 7.958% - Коалиция за България - 4.434 % - Демократи за Силна България и Български Демократически Форум (ДСБ, БДФ) - 2.970 % - "Атака" - 2.787 % - Движение "България на Гражданите" - 2.705% - ПП "Зелените" - 1.573 %

Помните ли Сливенската драма от началото на декември миналата година, когато двама освирепели работници пребиха до смърт своя работодател заради неизплатени дължими заплати? Е, жертвите станаха вече три, тъй като местните магистрати в града на Стоте воеводи осъдиха двамата бачкатори общо на половин век затвор. А някогашният правосъден министър и приживе много уважаван юрист Петър Корнажев твърдеше, че животът в затворите реално приключва към 7-та година, останалото е просто съществуване и мъждукане проформа. С няколко думи може да се обобщи, че тримата сливенски строители принесоха животите си в жертва на съвременната порочна лавинообразна практика на некоректни неплащания между хора и фирми. А тази практика, за съжаление, има давност вече почти петилетка и държавата май вдигна ръце в безсилието си да се справи с кривиците на сивата икономика. Така например още преди две години от прокуратурата обявиха, че не могат да търсят отговорност от фирмите, които не плащат на...

Доцент Божидар Сребров работи в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Потърсихме мнението му за това, че в някои медии се тиражира информацията, че в петък и събота ще има убийствени магнитни бури. Това са предсказали учените от Института по геофизика в Москва. Доц. Сребров работи от миналата година със своите руски колеги по проекта „Изучаване на дълбочинния строеж на Западно- Черноморската падина и прилежащите територии”. - Доцент Сребров, пролетта ли е сезонът на магнитните бури? - Магнитните бури не се определят от земните климатични и годишни изменения, а се определят от слънчевата активност, която има единадесетгодишен цикъл. Цикълът варира от единадесет до тринадесет години в зависимост от различните случаи. Така че няма нищо общо с годишните сезони. - Тази година ли завършва единадесетгодишният цикъл? - В момента слънцето е в максимума на своята активност. Предишният максимум беше през 2003 година. Получават се малко повече от десет...

За пореден път повдигайки въпроса за това - сами ли сме във Вселената, астрономите са съобщили за откриването на две далечни галактики , които много приличат на нашата галактика Млечен път.

На 14 май 2013 в 9:02 наше време от стартов комплекс на площадка 200 на космодрума Байконур бе проведен старт на РН 'Протон-М' с ускорител 'Бриз-М' и телекомуникационния спътник "ДаблЮ 3 Ди" (Eutelsat W3D)

На пресконференцията присъстват: Сотир Цацаров – главен прокурор на Р. България; Ася Петрова – заместник-главен прокурор, Борислав Сарафов - заместник-главен прокурор; Роман Василев – Софийска градска поркуратура Сотир Цацаров: Добър ден. Темата на днешната пресконференция така, както тя беше обявена предварително: „Акцията на прокуратурата по изпълнение на задълженията й, свързани с изборния процес.” В същото време начина, по който трябваше да протече тази пресконференция и представянето на данните пред вас, при всички случаи трябва да бъде допълнено, и при всички случаи на вас трябва да бъдат представени нови данни, които касаят ред обстоятелства, включително и тези, които бяха изнесени в пресата. Включително и тези, които бяха получени на електронните пощи на средствата за масова информация. Възнамерявахме да представим пред вас картина за осъщественото от прокуратурата в двата дни, а и не само в двата дни, при разследването на престъпления против политическите права на гражданите. Т.е. престъпления, които са свързани с купуване, продаване на гласове и всички други свързани с тях престъпления.

Трябва да напомня, че бяха създадени изключителни спънки пред българите в Запада Европа за откриване на избирателни секции - подчертава Стефан Манов. - В Лондон например, където бяха открити само две избирателни секции, българските избиратели са чакали над 5 часа, за да гласуват. Отказани са хиляди хора. Опашки е имало и във Франкфурт, хората са чакали по 2-3 часа, в Париж – също. В Берлин под падащия по това време дъжд хората са стояли с часове наред. Това е документирано със снимки. Нашите наблюдатели от Института за развитие на публичната среда са го документирали. И този въпрос няма да бъде оставен така, казвам го най-отговорно - заявява той.

ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СОТИР ЦАЦАРОВ ДО ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА ДО ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ДО ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО АЛИАНСA НА ЛИБЕРАЛИТЕ И ДЕМОКРАТИТЕ В ЕВРОПА ДО ЕВРОПЕЙСКАТА НАРОДНА ПАРТИЯ ДО ПАРТИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ Уважаеми г-н Цацаров, От мое [...]

Един голям и принципен въпрос ще остане след Иван Костов - ако беше влязъл в парламента, щеше ли поне да опита ремонт на правилата за неизбежната отбрана. Християндемократът в него щеше ли да разтълкува като Божи знак онова, което му се случи в деня преди изборите – въоръжен и маскиран да влезе в къщата ти. Или християндемократът е широко скроен и би казал – където има грешка, има и прошка, надявам се да не се повтаря. Както впрочем се произнесе съдът, пускайки на свобода нападателя, макар и да няма постоянен адрес – ей така, на честна дума и от съжаление към съдбата му. Това не е никакво заяждане, а наистина принципен въпрос. Върху който, след като толкова години не може да се разсъждава обективно, накрая съдбата изпраща субективни частни случаи. Без да звучи като евтин популист, без да изглежда като нескопосан и закъснял пиар и без да нарушава закона в деня за размисъл, Костов можеше да лансира тезата за реванш – изцяло човешки и напълно лишен от политика. Можеше да каже нещо...

Променяме се както неусетно, така и по собствено желание. Променяме се през целия си живот. В някои случаи защото сме надраснали това, което сме били и желаем да разгърнем свои нови страни и потенциал. В други случаи сме принудени да направим това заради обстоятелствата. На всекиго се е случвало да му кажат близки или приятели „Колко си се променил/а”. Както и на нас самите да си кажем за някого „Не беше такъв човек”. Някои от промените протичат странно незабележимо във времето и тъй като сме свикнали да възприемаме и себе си, и близките си в определена рамка и по определен начин, ги забелязваме много късно. Какво става обаче в случаите, в които си поставяме самите ние за цел да търсим промяна в себе си? Принципно подобна заявка е много изискваща и неопределена. Позиция от сорта на: Искам да се променя, за да ме харесват повече (Да бъда по-успешен), е доста пагубна. Това от една страна ни хвърля в неяснота какво се очаква да направим. От друга страна ни поставя задача, която...

Промяна в заетостта за 12 месеца, хиляди

Източник: НСИ

Според данни на НСИ за последните 12 месеца до края на първото тримесечие на 2013 година заетостта на лицата над 15 години се е увеличила с 1.8 хиляди. В същото време, заетостта на хората в трудоспособна възраст между 15 и 64 години е намаляла с 0.5 хиляди. И двете са в рамките на статистическата грешка, но и двете са близо до нулата – т.е. за първи път от 16 тримесечия насам имаме прекъсване на тенденцията за спад на заетостта. 

Да не прибързваме с някакви фундаментални изводи, но все пак е добро развитие.

Блогът за икономика 2013

„Субсидиите за политическите партии са чист бандитизъм и когато се приемаше закона, аз нарекох парламента организирана престъпна група”, каза от своя страна доц. Минчо Христов, бивш депутат от "Атака" и бивш независим народен представител. Преди време той и Стела Банкова предложиха да се отменят субсидиите за партиите и тези пари да се пренасочат към здравеопазването. Тези пари са като пир по време на чума, смята той и призова новия парламент да премахне срамната субсидия, защото в противен случай хората отново ще излязат на улицата и ще ги пометат. „Категорично субсидиите в този си вид трябва да се премахнат. Те са гигантски. България е най-бедната страна в ЕС, но с най-високите партийни субсидии. С тях могат да се удвоят майчинските за 42 хиляди майки например”, каза Борислав Цеков от „Движение Модерна България”. По думите му тези пари не са донесли тази промяна, която се е очаквала. „С тях се купуват избори, партиите дори ги държат на влог”.

В това хубаво време да вземем да идем до областта Тоскана в Италия – хем слънце, хем красиво, хем манджата е да си оближеш пръстите :) Боби днес ще ни даде малко акъл как да прекараме добре там. Приятно четене:

Тоскана за две седмици

Съвети за пътуване

Този пътепис има преди всичко за цел да ви даде безценна информация за това как да пътешествате из Тоскана. Няма да ви обяснявам коя е най красивата катедрала и колко тухли има в купола на Брунелески – за това си има Дискавъри ченъл и Уикипедия. Ще ви споделя моя опит за това

• как се паркира,
• къде се спи и
• какво се яде.

Това е Светата Троица на всяко пътешествие. [caption id="" align="aligncenter" width="655"] Тухлите по купола на Брунелески са 4 млн. – ако не вярвате, бройте ги[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645"] Тази катедрала в Орвието е почната по времето на цар Иван Асен II[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="639"] А тази е в Сиена… а кажете коя е по красива?[/caption]       Тука ще стане на въпрос за обиколка с кола основно на Тоскана а също и в съседните Емилия Романа, Венето и Умбрия Имахме възможност две седмици да отсъстваме от работа имахме около 5 бона, имахме и огромно желание да пътешестваме. Бяхме ходили вече в Милано, Венеция, Комо, Пиза, Флоренция, Рим, Сан Марино но оставаха още 999 прекрасни градчета. Първоначално пробвахме да включим в екипа някои познати – за да си правим компания и да си делим разходите, но се оказа, че или не са достатъчно навити, или нямат възможност да отсъстват 2 седмици и накрая останахме два стари и надеждни кадъра моя милост и жена ми – Неви.

И така 13 дена за Тоскана... достатъчни ли са ?

Ако си организиран и нахъсан – напълно. Трябва да си отвориш съзнанието и да се отдадеш на пътешествието. За кратко време мозъка ти поема огромно количество факти, емоции, гледки, вкусове и чак 1 – 2 месеца след пътуването приключваш със смилането на информацията и осъзнаваш какво всъщност ти се е случило.

Подготовката

започна след нова година а пътуването бяхме планирали за началото на юни, надявайки се да е по-хладно и все още да не е туристически пик. Да, ама не. В Италия винаги е туристически пик и винаги е жега. Първо и най трудно беше да решим какво искаме да видим. Искахме всичко. Това разбира се е невъзможно за две седмици, и за това почнахме да се ослушваме кои са задължителните места за посещение в северна Италия. Ползвахме пътеписи, документални филми, говорихме с познати, гледахме снимки в Гугъл, Видяхме кои са обектите обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Северна Италия е люлката на Ренесанса и общо взето няма грозни неща. Месеци четяхме и коментирахме. Всеки състави по един списък след това видяхме кои са общите неща, пак коментирахме и четохме. В крайна сметка селектирахме около 40 градчета. след това започнахме да ги нареждаме в маршрут.

Идеята

беше за ден да виждаме 3 – 4 по-малки градчета или 1 – 2 по-големи, и преходите да са около 150 – 180 километра – или 2 – 3 – 4 часа път. След подреждане на маршрута отрязахме някои обекти които се падаха на страни и не можеха да се вържат с главните посоки Това стана със сълзи в очите, защото знаехме, че не ги ли видим сега вероятно никога вече няма да се замъкнем до тези селца. В крайна сметка останаха 30-тина градчета. По възможност гледах да избягвам по-големите градове, защото всяко влизане и излизане отнема много време. А времето беше най ценното ни нещо. Бюджета ни беше реалистичен и парите бяха на второ място.

От времето за разглеждане се въздържахме да пестим.

Оставаше да пестим от времето за пътуване. За да пестим време трябва да пътуваме по магистралите, но това не ни дава възможност да се наслаждаваме на великолепните пейзажи. Освен това магистралите в Италия се заплащат – пък аз съм леко стиснат. Така, че се налагаше да се балансира – дългите преходи по магистрали – късите по третокласните пътчета.

Друго проблемно място беше паркирането.

Ако паркираш близо до обекта който искаш да посетиш обикновено паркингите са много скъпи... до 4 евро на час. А ако спреш на по-отдалечен съответно по-евтин паркинг – дори понякога безплатен – губиш време в ходене напред-назад. То така или иначе ходенето по няколко часа на ден не ти мърда. Балансирахме между, желанието – направо лакомия – да видим още и още, и реалността – „за това селце имаме 3 часа, че после ни чака още път“. Както и да е, след 2 – 3 месеца умуване, най-накрая решихме къде ще ходим. А именно по ред на посещението...

Tръгнахме рано сутринта от София и към 3 – 4 часа бяхме в Триест.

• 1 – ва нощ TRIEST –разглеждаме... от там VICENZA
• 2 нощ VERONA – гледаме... от там MANTOVA
• 3 нощ PARMA... LUCCA – До тук пътуването беше основно по магистрали, из урбанизирани райони които не предлагаха големи природни красоти.
• 4 и 5нощ MONTECATINI TERME един цял ден във Флоренция и на другия ден PISTOIA, PRATO, SAN MINIATO... ... от тук навлязохме в провинциална Тоскана
• 6 нощ SAN GIMIGNANO... VOLTERRA, CASTELLINA IN CHIANTI
• 7 нощ SIENA... MASSA MARITTIMA
• 8 нощ PIENZA, MONTALCINO , MONTEPULCIANO, SORANO, PITIGLIANO
• 9 нощ ORVIETO, Bagnoregio, TODI
• 10 нощ PERUGIA, ASSISI, GUBBIO
• 11 нощ AREZZO ... казваме „ариведерчи“ на романтичните селски райони и пак скачаме на магистралата
• 12 нощ BOLOGNA, FERRARA
• 13 нощ PADOVA
• 14 нощ ЗАГРЕБ... и от там BG

Това са грубо 4000 км. 2000 от които в Италия. Отиването и връщането съответно София – Триест и Загреб – Пловдив ги взехме с по един дълъг дневен преход – не е особено уморително – пътувахме денем – защото през нощта ми се доспива, светят ми в очите и ми е неприятно, А останалите 2000км. ги въртяхме 13 дена... Тоест като се изключат първия и последния етап шофирането не беше проблем . Най-големите градове които посетихме бяха Болоня и Флоренция с по 300 – 400 000 жители, а най малкото – Bagnoregio – 500 – 600 квадратни метра с 10 – 12 постоянни жители и уникално пътченце към него. [caption id="" align="aligncenter" width="652"] Bagnoregio и пътченцето[/caption]   И така, след набелязване на целите пристъпихме към реализацията. Разделихме задълженията. Жена ми се занимаваше с резервации на хотели, а аз – с планиране на маршрута. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Първо

резервациите

Италия е пълна с хотели, насочихме се към клас 3 – 4 звезди с цени от 30 – 40 до към 100 евро за двойна стая – задължително със закуска (винаги имаше прошуто, сирена и хубаво кафе – останахме приятно изненадани), за да не губим време сутрин да търсим кафенета, а да се изстрелваме по най-бързия начин. Други важни показатели за избора бяха: безплатен паркинг, близост до центъра, рейтинг сред потребителите на Букинга, снимки на хотела... [caption id="" align="aligncenter" width="684"] Закуска в Триест, Италия[/caption]  

Пробвахме всякакви варианти, но booking.com е най-добрият сайт за резервации.

Неви направи и в последствие отмени сигурно 30 резервации докато избистри хотелския въпрос и в крайна сметка стигнахме до 14 хотела. Някои бяха платени предварително, други можехме да откажем 12 или 24 часа преди датата, но учудващо плановете ни излязаха на 100% успешни. Всички хотели си бяха по местата, закуските бяха добри, стаите – чисти, и това много спомогна за добрия завършек на пътешествието. Спахме и във ферма в полето край Сан Джиминяно и във вила от 15 – ти век с черни греди по таваните и камина колкото гараж, в Орвието, и в голям хотел част от международна верига, но повечето бяха стари, но добре поддържани сгради с атмосфера, автентичен интериор и прекрасни гледки към природни и други красоти! Въобще за хотелите може да се напише много. Общо взето търсете оферти – ако ви хареса нещо и е без предварително плащане – запазвайте и продължавайте да търсите нова, по-добра оферта. До последния момент излизат „last minute“. Aко пък излезе нещо уникално, за което искат да си платите авансово – плащайте... Риск печели – риск – губи! [caption id="" align="aligncenter" width="626"] Ферма – хотел[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="622"] Вила – хотел[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="601"] Гледка към природни красоти от терасата на стаята[/caption]

Планирането на маршрута

В зависимост от дължината на дневния маршрут планирах пътуване или по романтични и живописни пътища или по Аутострада, Ползвах навигация и в крайна сметка само два пъти се загубихме – което ни костваше по 30 минути екстра време. Магистралите са в добро състояние, скъпи са и служат за бързо придвижване от град до град –освен ако няма задръстване. Тогава чакаш и слушаш музика. Като влизаш на магистралата минаваш през бариера и взимаш билетче на което пише от къде влизаш, а като слизаш в зависимост от разстоянието си плащаш – около 5 – 10 евро на 100 километра... но зависи по коя магистрала караш – тези през планините са по-скъпи. Плащането може да е на човек в кабинка или на автомат – като не се слиза от колата – приемат се и карти, може да се плати и със монети. Няма полиция, бях чувал страхотии за италианските шофьори, но се оказа, че са коректни, не натискат, дават мигачи... Европейска работа. Тоалетни има по „аутогриловете“ – ама внимавайте защото не са много на гъсто. Не чакайте последния напън. Бензиностанциите по магистралите са най-скъпи. По възможност зареждайте из градовете. Има много газстанции, има и метан, Има бензиностанции на самообслужване, където цената е с 30 цента по-ниска, и си заслужава да се отбиеш. Там първо спираш на колонката, отиваш при един автомат, пъхаш пари и избираш на коя колонка си. Автомата не връща ресто и не приема карти. Тоест ако пъхнеш 50 евро – трябва да си сигурен, че резервоара ще поеме толкова гориво. Колкото до обикновените пътища. В урбанизираните райони е мъка. Задръствания, светофари, кръгови, ограничения, ремонти... средна скорост 50 км/час. Но излезеш ли от градските райони е пълен кеф! Няма почти никакви коли, пътищата са в добро състояние, а природата е потресаваща. Непрекъснато има гледки които те карат да грабнеш четката и статива и да почнеш да рисуваш, пейзажи, натюрморти и прочие живописни произведения. [caption id="" align="aligncenter" width="674"] Гледка по пътя[/caption]       Гледка по пътя. Хората карат бавно, любуват се на красотите и май само аз изпреварвах. Пътя се вие между хълмовете и гледките се сменят постоянно. Удоволствие е да се шофира! По-сложен е въпроса с

паркирането

За всяко място което посетихме бях изровил къде има паркинги, дори в повечето случаи и колко струват и бях вкарал данните в навигацията – това с цел да спестя време и пари. Тук нещата не бяха точно по мед и масло, често импровизирахме и се лутахме, но в поне половината от случаите предварителната подготовка ни помогна. Няколко пъти паркирахме безплатно, но това е по-скоро изключение . Освен кола, ползвахме и влак от Монтекатини – където спахме две вечери до Флоренция. Ще питате :Защо? Ами във Флоренция цените на хотелите са убийствени – тези хора дерат безжалостно кожи от туристите. А Монтекатини Терме е на 40 мин. път с влак от центъра на Флоренция и там са може би най-евтините хотели в цяла Италия... Освен това ползвахме и велосипеди във Верона. Хотела там беше на сносна цена –като за града на Жулиета, но беше на 2 – 3 км. от центъра, хората обаче осигуряват безплатни велосипеди, покрай хотела минаваше велоалея и след 15 мин. педалиране бяхме пред Арена ди Верона.

Яденето!

Важен момент в пътешествието. Сутрин яка закуска в хотела – давахме всичко от себе си с идеята да изкараме до вечера, по обяд ако случайно огладнееш сладолед – „джелато“ или някоя пица на парче има и множество пекарни и магазини за готова храна а често директно отивахме към вечеря. Тук трябва вече да се внимава. Ако си гладен и решиш между 4 и 7 да седнеш да гризнеш нещо – ядец. Пекарните вече са затворили, а таверните отварят обикновено към седем... стоиш си гладен и гледаш красотите . Храната в ресторантите е вкусна, скъпа и порциите са скромни, бирата е 4 евро, задължително ти включват и “коперто“ демек бакшиш от 1 – 2 евро на човек, като за това получаваш гризини или една две филийки. Няма „Не искам“. Вино ди каса – демек наливното вино е добър избор... не е скъпо и нито веднъж не попаднахме на лошо. Ако сте „баровци“може да пробвате и местни отлежали вина, но цената им е от 30 евра – на горе. Пиците не са лоши – ама В България сме яли и по-добри. Домашната паста, супите и разни странни манджи са много вкусни, но стават и грешки. Добър метод е да гледаш по чиниите на хората и да си поръчваш каквото ти хване окото. [caption id="" align="aligncenter" width="666"] Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички[/caption] Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички Има и изключения от тази схема – но те само потвърждават правилото. Няма начин да минете тънко. Освен ако не решите да си пазарувате от супермаркети. Един два пъти става, ама е тъпо всяка вечер да си седиш в стаята и да дъвчеш пред телевизора. [caption id="" align="aligncenter" width="649"] Таверна или по-точно „Енотека с типични продукти от района“[/caption]   При нашия начин на пътуване нямаше начин да сме сигурни в какъв ресторант попадаме. Предварителното четене из интернет, не доведе до съществени резултати – повечето статии са писани от американци или англичани, а техните представи за евтино и вкусно ядене се разминават с нашите. Общо взето гледахме да сядаме на места където има повече месни хора... на принципа „Те си знаят добрите кръчми“... ама и това не дава 100% гаранция. Сервитьорите включват на ангилийски и с повече пантомима се разбирахме чудесно. Веднъж на централния площад в Сиена ядохме пица на парче със студена бира от две евро –купена от пакистанско магазинче, минахме тънко, но пък ми се схвана задника да седя на камъните... но беше романтично. [caption id="" align="aligncenter" width="659"] Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали[/caption] Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали...

Шопинг

Из малките градчета може да си купите местни продукти и сувенири – има много странни неща. Едно селце се гордее с виното си, друго с пастата, трето със сиренето или прошутото. Това е много хубав начин да се развиват местните производства. Забравете за Зари и Адидаси и аутлети. Има ги само в големите градове.

 

Не можете да си представите миризмата в това магазинче за пекорино! Най-горе е прясното сирене и на всеки 6 месеца слиза по един рафт по-долу. Сиренето си стои на рафтовете –без хладилник, без климатик... нямат ли ХЕИ тези хора! [caption id="" align="aligncenter" width="649"] ... „салами“ е Италианска дума...[/caption]   Интересна форма на търговия са пазарите. Това са пътуващи с каравани търговци, които се местят от градче в градче, в зависимост от това кога и къде има пазарен ден... а пазарни дни има винаги. Продават се от гащи и обувки до храна и вино. Италианците масово си пазаруват от тези сергии – явно е по-евтино. Интересно е, че продавачите са основно Италианци – няма Китайци и Балканци... [caption id="" align="aligncenter" width="623"] Пазар на централния площад на Ферара[/caption]    

Кули... кули... кули...

Ако трябва да характеризирам Тоскана с една дума то тя ще е Кула! Италианците винаги гледат да изпъкнат пред околните... вижте ме с какви обувки на Гучи съм, вижте ми Рейбана, чантата на Луй Вуйтон, вижте ми Ламборджинито. Винаги са си мерили всичко... спомнете си за смешните мъже с впити чорапогашници в ренесансовите картини. Те са облечени така с единствената цел да им изпъкне “пакета“. Вижте ме колко ми е голям. Преди около 8 – 900 години тази мания за „по-дълъг“ се е плъзнала по друга плоскост. Луйджи построил къща на 4 етажа и почнал да люпи слънчоглед и да гледа от горе комшията Марко. Марко се нервирал и върху двукатната си „cassa“ иззидал 10 метрова кула... сега той люпел слънчоглед и зяпал нагло в двора на Луиджи. Така започнало всичко. За да завърши в Градчето Сан Джиминяно – наречено италианския Манхатън, където през 1600г. имало към 4 – 500 къщи и 80 кули. [caption id="" align="aligncenter" width="623"] Сан Джиминяно с част от останалите в момента 15 – 16 кули[/caption]   Или другия потресаващ пример – Болония . Тамошните гъзари през 11 – 12 век построили кула която била висока около 160 метра! За построяването на такова чудо било необходимо да имаш 10 години свободно време и да си с много ВИСОКО самочувствие В България през 2013 г. няма сграда висока и 100 м. Та пак в тази Болония през 1119 г местен патрон построил скромна куличка –има няма 95 метра и половина. Комшията както се сещате реагирал като ужилен и се хванал сериозно да натрие носа на нахалника, но решил да мине тънко и не купил от хубавите камъни в резултат на това едва достигнал 60 метра и кулата му започнала да се накланя (да, като тази в Пиза), и застрашително надвиснала над съседния квартал. Градските власти го накарали да спре строежа и да събори 20 метра от кулата, та да не е опасна на населението. Разстоянието между кулите е около 20 метра. [caption id="" align="aligncenter" width="649"] Двете кули… Като във „Властелина на пръстените“[/caption]     Ние понеже сме по-практични, не строим кули, а си мерим Х – 6- тиците и айфоните. Подобно съревнование в по-големи мащаби е имало и между градовете. През 11 – 13 век из Тоскана е имало множество градове държавици – от които до сега сега е оцеляла само Сан Марино. Но по ония времена най-могъщи са били Флоренция и Сиена. Те са воювали по между си, завземали са със сила и интриги, сватби и отрова по-малки градове и селца – било е времето на Борджиите, на републики, херцогства и абатства. В крайна сметка печели Флоренция. Та градовете са си мерили катедралите. Наемали са най-добрите архитекти да ги изградят и най-добрите художници да ги украсят.

Леонардо, Микеланджело, Джото...

Богатите градове са изливали маса пари, за да могат да се пъчат с потресаващо красиви обществени сгради, Катедрали и дворци. Да може сега да им се наслаждаваме! И Италия да печели от туристи. Основен строителен материал е камъка. Върху всеки хълм се пъчи селце, оградено от каменни стени и естествени пропасти, за да отблъсква неприятелите – с калдаръмени улички – повечето непроходима за коли и каменни къщи на по 1000 години. Времето направо е спряло.

  Нямат климатици – разчитат на старите начини за охлаждане – дървени капаци, дебели каменни стени и отворени врати – да става течение. Тесни сенчести улички. Градовете За себе си степенувах, най-интересните места които видях. На последно място със чиста съвест слагам Парма и Триест. В челната тройка влизат твърдо Асизи, Сан Джиминяно и... не знам? Има още поне 3 – 4 претенденти. Орвието, Пиенза, Губио? ? ? Не ги бях чувал. Определено малките градчета ми харесаха повече.

Флоренция

Задължителна дестинация за Италия. Един ден е пре – достатъчен, но максимум с един музей, Според мен е най-добре да се отиде в двореца Пити, и/или в Палацо Векио – и в двата има преди всичко интериор, а не картини. По улиците има повече хора отколкото на митинга на СДС на Орлов мост през 1990-та. Изнервящо е няма нищо романтично да се блъскаш по опашки и да те нападат амбулантни търговци... а Тоскана трябва да е романтична.

   

Уфици

Хм! Не си заслужава. Бил съм в доста по-добри музеи. Преобладава религиозна живопис от 11 – 14 век. Няма голи мацки и батални платна... основно светии и странни личности. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?[/caption] Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?

Сиена

 Попаднахме точно по време на подготовката на един от кварталите (контрада) за надбягванията с коне (палио). Хората си имат традиции и си ги спазват. Цели семейства облечени в цветовете на контрадата минават през кварталната църква и след това отиват на трапеза опъната по средата на уличката да бистрят стратегията за предстоящото палио. Тътена на барабаните кара косата ти да настръхва.

 

[caption id="" align="aligncenter" width="590"] Стана ми ясен корена на думата „тифози“[/caption]

 

Асизи

 Града на Францисканците – изглежда като декор на филм – направо е нереално запазен. Повечето градчета имаха тук там по-запуснати сгради,, напукани стени, увиснали капаци – ама в Асизи всичко е чисто ново на 800 години. [caption id="" align="aligncenter" width="608"] В тази църква се намира гробът на Св. Франциск[/caption]     Предполагам, че ако бяхме махнали 10 от градчетата и бяхме вкарали други десет – пак нямаше да сгрешим. В Тоскана лошо няма. [caption id="" align="aligncenter" width="588"] Типично тосканско градче – има десетки такива[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="571"] Ето още едно[/caption]      

Пейзажите

 

Имайте в предвид, че съм снимал със „сапунерка“. Някой с по-сериозно оборудване може да сътвори поема. [caption id="" align="aligncenter" width="598"] Bella Italia[/caption]

Заключение

Не е задължително да си давате зор като нас. Може да се обикаля и по-лежерно, ние сме максималисти. Всичко зависи от това колко време имате (е, и парите са фактор). Красива страна, спокойни хора, много старини и красоти... и помнете, че има сиеста! П. П. Поздрави на Ники и Мими. ; – )     Автор: Боби Бочев Снимки: авторът   Още разкази от Тоскана  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Пиша и публикувам този текст съзнателно по време на и преди да е приключила следената в националния телевизионен ефир пресконференция на Главния прокурор Сотир Цацаров във връзка със скандала около печатницата „Мултипринт” от събота, 11 май. С тази забележка подчертавам тезата си като политически коментатор, а не както какъвто и да било друг (не)специалист: ако е имало съмнения за еманципацията на г-н Цацаров от Бойко Борисов, то те отпаднаха днес по начин, който е зрелищен за зрящите.

Не са необходими конкретни цитати от думите на Цацаров (защото дори и интонацията му е важна), за да заключа, че тази пресконференция е преди всичко отговор на главния обвинител на републиката срещу обвиненията на главния политик в България през последните 4 години.

Главният прокурор започна изявлението си и се връщаше няколко пъти към темата за това дали прокуратурата е повлияла върху изборния процес. Макар и да не спомена поименно Бойко Борисов, той на практика му отговори на обвинението за загубени 5-6 процента гласове за ГЕРБ заради действията на прокуратурата.

Цацаров, видимо ядосан, иронично благодари за „техническите съвети” какво е трябвало да бъде направено от прокуратурата, дадени пред телевизионните камери от Бойко Борисов.

На читателите предлагам извода си, че освен президента Росен Плевнелиев, още една ключова фигура в държавата ясно се разграничи от Борисов, независимо от очакванията (му) всички, издигнати „по негово време”, да му бъдат благодарни за постовете. Борисов е сгрешил в очакванията си държавата да продължи да функционира на принципа на мафията, където дон Корлеоне прави „услуга” и разчита на доживотна лоялност за тях.

Най важното в този прецедент е неговата заразност, ефектът от което предстои.

Share on Facebook

БСП, противно на на лявата си принадлежност, въведе плоския данък. Бойко гое запази и се кълне, че ако пак е премиер, ще го запази.

БСП вдигна акциза на цигарите и те станаха 3  лева. Бойко вдигна акциза и те станаха 4 лева.

По времето на БСП се приеха прословутите цени на тока от ВЕИ. Бойко не промени закона, а продължи с ударни темпове да присъеинява нови ВЕИ към енергийната система, от което неговите хора от типа на Вальо Златев, бившата му любовница Цветелина и подобни се възползваха в най-голяма степен.

По времето на БСП имаше "батко и братко", но като се има предвид, че с двойно повече пари Бойко построи 20-тина километра по-малко магистрали,  май тепърва ни предстои да се запознаваме с бойковите батковци и братковци.

При БСП държавните ВУЗ-ове въведоха такси. Бойко доразви идеята и таксите станаха наполовина от тези в частните, като на практика държавното висше образование беше на 2/3  ликвидирано. Всеки средностатистически тъпанар се бута напред, за да има повече плащачи на такси.

При БСП Орешарски правеше "седенки" със социалните партньори. Бойко въобще ги игнорира, но когато видеше по-голяма групичка под прозорците на МС, направо звънеше на Плевнелиев да връща закона, с което създаваше фееричен хаос.

При БСП имаше надуване на държавната администрация по формулата 3-5-8. При Бойко имаше чистка по формулата замяна с "калинки" и правонарушители.

Хм, какво иска да каже авторът? Че беше хубаво управлението на БСП и е хубаво, че те пак ще ни управляват? Отнюдь и анатема на този, който си го е помислил! Искам да кажа, че много по-лошо от управлението на БСП е управлението на нейните шофьори, слуги и пазванти. И че е крайно време, ние, нормалните демократичните хора да се вземем в ръце и на следващите предсрочни избори - а аз съм убедена, че до една година ще има такива, да пратим едните и другите там, където им е мястото.

Главният прокурор Сотир Цацаров обяви на пресконференция днес, че още в петък Софийската градска прокуратура е образувала досъдебно производство - за длъжностно престъпление и за престъпление, свързано с политическите права на гражданите, по случая с намерените бюлетини в Костинброд.

Месец май ще бъде Месец на съвременната българска литература в Orange Center, съобщиха от веригата книжарници. Инициативата ще обърне внимание на „съвременните и стойностни родни текстове”.

В рамките на Месеца на съвременната българска литература Orange center с подкрепата на издателствата Ciela и Жанет-45 организира среща с 8 популярни автори.

На 19 Май в Orange Books Cafе на улица Граф Игнатиев 18, ет.4., в 13 ч. кафе ще пият там Калин Терзийски, Радостина Ангелова и Тодор Тодоров, точно в 15 ч. там ще бъдат Васил Георгиев, Силвия Томова, Людмил Тодоров, а в 17 ч. с читателите ще се срещнат Людмила Филипова и Бойка Асиова.

На 15 май палестинците отбелязват Денят на катастрофата, Накба. Денят е свързан с войната в Палестина от 1948 г. когато над 700 000 палестинци са принудени да напуснат родните си места и никога да не се завърнат. 65 години по-късно, изгнанието продължава.

Ключът като символ може да бъде видян в много кампании, свързани с палестинските бежанци – той символизира ключовете от домовете, които палестинците са напуснали през 1948 година. Повечето семейства все още пазят нотариалните актове на къщите си, както и техните ключове.

Струва ли ви се познато?

Алеко Константинов, ”Избирателен закон” – 1890 година (целият текст тук)

Чл. 19. Гласуването става по следующия начин: един от членовете на бюрото привиква избирателите един от един. Повиканият избирател, ако е благонадежден, връчва бюлетина си, сгънат о четири, на председателствующия на секцията, който, като го скрепи с подписа си, спуща го в избирателната кутия; ако ли е неблагонадежден, бюлетинът му се скъсва, а самия избирател го изхвърлят навън, през прозореца или по стълбата, с главата надолу. Осмъртяването не е задължително. Ако всички избиратели се окажат неблагонадеждни, почва се последователното действие на пехотата, кавалерията и артилерията.

Чл. 20. Гласоподаването е явно и бюлетините се пущат със снопове. Един избирател може да гласува под разни имена, догдето се умори. Пазачите на вратата имат право да прегледват предварително всяка бюлетина.

Чл. 21. Със съгласието на полицията може да гласува и този, който не е записан в избирателния списък.

Чл. 22. Срещу името на всеки избирател, който не е гласувал, членът на бюрото отбелязва, че е гласувал, и пуща в урната приготвени бюлетини.

През април бюджетът ще излезе на излишък в размер на близо 450 млн. лв., прогнозираха икономисти по време на финансовия форум „Шумът на парите”. Традиционно бюджетната позиция се подобрява през този месец. Тогава в хазната пристигат субсидиите от Европейския съюз за земеделските производители. Еднократен приход през този период е и вноската от печалбата на БНБ [...]

С объркани хора, скована от страх, в ръцете на шепа човешки бездария... Погледнах в очите й днес и видях - това не е моята малка България!

В него се посочва, че в края на предизборната кампания прокуратурата е била употребена от „политико-олигархичната прослойка” с разкритията за установените 350 000 броя бюлетини, готови за експедиция. „Нищо в Костинбродския случай не е вярно, нито времето, нито броя на бюлетините,” пише в писмото. В писмото се посочва, че скандалът е поръчан от бившия и [...]

Продукти за 4 порции:
8 тостерни филийки
2- 3с.л. Маскарпоне
2- 3с.л. течен шоколад
8 кръгчета луканков салам

Приготвяне:
Хлебните филийки се запичат в тостер или във фурна. Четири от тях се мажат с Маскарпоне, а останалите- с течен шоколад. Върху филийките с Маскарпоне се слагат по две тънки кръгчета луканков салам. Сандвичите се редят в плато. Консумират се със студено, прясно мляко или айран. Чудесна следобедна закуска, поднесена на приятелско парти/купон.

Университетските библиотеки на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и на Нов български университет си поделиха годишната награда „Библиотека на годината” на Българската библиотечно-информационна асоциация. Представителите на двете институции получиха отличията си лично от вицепрезидента Маргарита Попова на церемония по връчването на Годишните награди на ББИА в Софийска градска художествена галерия във вторник вечер.

Библиотеката на Нов български университет спечели общо две от наградите, след като Таня Стоянова бе обявена за Млад библиотекар на годината за нейния „значителен принос в популяризирането на постиженията на библиотеката на Нов български университет, включително за поддържания от нея Електронен научен архив на НБУ”.

За „Библиотекар на годината” бе обявена Светла Божилова от Библиотеката при НЧ „Светлина – 1929“, с. Труд, обл. Пловдив. „Заради нейния професионализъм, дружелюбно отношение и сърдечност, жителите на Труд търсят разрешение на трудни проблеми в библиотеката, защото Светла винаги намира най-правилното и разумно решение”, става ясно от мотивацията на журито.

Организираното през 2012 г. благотворително събитие за набиране на средства за оборудване на интерактивен кабинет в Регионална библиотека „Дора Габе“ на стойност 20 000 лв. донесе на Ротари клуб Добрич годишната награда „Подкрепа на библиотеките”.

Статуетките на наградените бяха връчени от Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България, проф. Кирил Топалов, съветник по духовност, култура и национална идентичност на Президента на Република България, Карл Форцхаймър, съ-председател на Фондация „Америка за България" и Синика Сипила, президент на Международна федерация на библиотечните асоциации и институти (IFLA). На церемонията присъства и министър-председателят Марин Райков, който получи почетно звание „Посланик на библиотеките”.

Наближава с пълна сила края на учебната година. След усиленото учене на малките дребосъци заслужават да получат и...

Компромати, компромати, компро-какво?

Постоянно и отвсякъде се появяват скандали. Почти неизменно от именуваните в скандала се чува жалък стон “компромат” и “компроматна война”. Но защо тази дума “компромат” я чуваме само от новините от България? Как тази дума я няма другаде? (между другото, както я пиша сега, програмата за проверка на правописа ми я подчертава, т.е. – няма изобщо такава българска дума). Проверявам чужди новини – няма. Може би необразоваността ми и незнанието на например румънски, грузински и други такива езици ми пречи – за тях не мога да проверя. Или просто си няма.

Та какво е “компромат” според българската употреба? Това е компрометираща (оттам думата) информация за някого. Но информацията освен че е неудобна (компрометираща) може да е само два вида. Само два!

Може да е истина! Може да е лъжа (клевета)! Няма такава трета форма – “компромат”. Запомнете – истина или клевета!

Има случаи, когато веднага “компрометираният” обявява информацията за лъжа и забележете – не се обърква – не го нарича “компромат”, нарича си го с правилната дума – “клевета”! Никой не се обърква в такъв случай (вж. Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов например – клевета – дело и така…)

И имаме и другия случай, в който се започва оплакването от “компромата” и се започва да се говори не за съдържанието му, а за това кой и защо го бил “изнесъл”. Забележете, ако беше информацията лъжа, щеше да е в горната категория и щеше да бъде определен моментално и без колебание като клевета. Така че ако не е – явно информацията е истина, само че компрометира някой и не му е удобна. Всячески се избягва определението “истина или лъжа” защото после ще трябва да се отговаря. Но вие си спомняйте – истина или клевета!. Щом самият компрометиран не я нарича “клевета”, явно е истина, нали?

Тоест – ето я една важна теорема на публичното говорене в България – Чуете ли някой да коментира информация за себе си като “компромат”, става дума за истина, която не му е удобна!

Затова следващия случай, когато чуете Бойко или Цецо да се оплакват от “компроматите” си спомнете – “истина, която не им е удобна!“

снимка сс azken_tximinoa

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

За да могат да се противопоставят успешно на Дарий, скитите се съюзяват със съседните племена, едно от които били савроматите — племе с много войнствени жени, потомки на легендарните амазонки.

Скитите наричат амазонките „ойорпата“ и това име на елински значи „мъжеубийци“, защото скитската дума за „мъж“ е „ойор“, а за „убивам“ — „пата“. Разказват, че след като победили амазонките в битката при Термодонт, елините качили на три кораба всичките амазонки, които успели да заловят живи, и отплували. Но насред морето жените се нахвърлили върху моряците и ги избили до един. Тогава вятърът и вълнението ги понесли, тъй като след избиването на мъжете амазонките не знаели как да боравят с платната, греблата и кормилото. Най-подир стигнали на брега на Меотийското езеро (Азовско море) до едно място, именовано Зъберите, в страната на свободните скити. Там амазонките слезли на сушата, упътили се към вътрешността и плячкосали първата конска черда, на която попаднали; яхнали сетне конете и захванали да ограбват земите на скитите. 

А скитите не могли да разберат с кого имат работа — не познавали нито езика им, ни облеклото, нито племето и се чудели откъде може да са дошли неприятелите. Мислейки ги за мъже с още ненаболи бради, скитите накрая им дали битка и по телата на убитите в сражението узнали, че са жени. Скитите тогава се посъветвали и решили да не убиват повече от тях, ами да пратят насреща им дружина момци от най-младите, на брой толкова, колкото предполагали, че ще са жените. Те трябвало да разположат своя стан досами техния и да правят тъкмо обратното на онова, което ги виждали, че вършат — настъпели ли амазонките, те трябвало да отстъпят, без да влизат в битка; отдалечели ли се, трябвало да приближат стана си до техния. Скитите намислили тоя план, понеже искали да се сдобият с деца от тях.

И тъй, младежите тръгнали да изпълнят поръката. Когато разбрали, че не са дошли за лошо, амазонките ги оставили на спокойствие. Стан до стана се приближавали с всеки изминат ден. И двете страни водели еднакъв живот — и младежите, и амазонките нямали друго имущество освен оръжията и конете, с които ловували или ходели на грабеж.

Към пладне амазонките се пръскали на лов поединично или две по две, за удобство доста раздалечени една от друга. Щом усетили това, скитите също взели да правят същото и когато един от тях се примъкнал до една усамотена амазонка, тя не рекла да го отпъди, а му дала да си получи своето. Сетне, понеже не могли да се разберат с думи, жената му обяснила със знаци, че на следния ден иска от него да дойде с другар на това място, тя също щяла да доведе дружка. Момъкът се прибрал и разказал на останалите, а когато на другия ден отишли двама на онова място, заварили и втората амазонка да чака. Щом разбрали другите скити, укротили си и те амазонки от останалите.

Събрали се двата стана тогава и заживели заедно, като всеки си взел за жена оная, с която в началото се сношил. Мъжете не могли да научат говора на жените, жените обаче усвоили мъжкия и тъй, когато взели да се разбират, скитите рекли на амазонките: „Ние имаме родители, имаме и имоти. Време е вече да спрем с тоя живот — нека се върнем да заживеем при племето си. Други няма да вземаме, вие ще ни бъдете жени.“ Ето как им отвърнали амазонките: „Не ще можем да живеем ние с жените от вашето племе — различни са навиците ни от техните. Ние стреляме с лъкове, мятаме копия, яздим коне, но женските работи не сме изучили. А вашите жени не вършат онова, дето го изброихме, ами си седят при талигите, занимават се с женски работи и не се отделят от тях нито за лов, ни за нещо друго. Затова няма да можем да се спогодим. Но ако искате да ни имате за жени и да постъпите както най подобава, вървете при бащите си и като вземете дял от имотите, елате си, та да заживеем отделно сами.“

Скитите ги послушали и отишли. Сетне се върнали, като носели онова, което им се падало по наследство. Амазонките ги посрещнали с думите: „Срам ни е и ни е страх да живеем в тая страна, загдето не само че ви откраднахме от бащите, но и ограбвахме често пъти скитската земя. Щом сте ни харесали за жени, хайде с вас да се вдигнем оттука и да отидем да живеем отвъд река Танаис (Дунав)“

И този път ги послушали скитите, прекосили Танаис и като извървели три дни път от реката на изток, после три дни на север от Меотийското езеро, стигнали до страната, която обитават сега, и се установили в нея. Жените на савроматите до ден днешен живеят по старому — яхнали коне, те ходят на лов редом с мъжете, а понякога и без тях. И на война ходят, и облекло носят също като мъжете. 

 Савроматите говорят езика на скитите, но никога не са го знаели правилно, понеже амазонките на времето не го научили както трябва. У тях брачният обичай е следният: никоя девойка не може да се омъжи, преди да е убила мъж в битка. Затова някои умират стари, без да са имали мъж, понеже не са могли да изпълнят условието. 

"Към вас се обръщат група достойни прокурори, на които им писна да бъдат използвани. В прикачените файлове ще се запознаете с истината за Костинбродския случай. Правим това, защото сме притискани да мълчим, заплашвани дори с физическа саморазправа от бабаитите на един медиен бабаит. Заради истината и животът на децата ни, заради това, че все някога и все някъде тези редове ще останат", започват обръщението си неизвестните автори.

 

От околосветски пътешествия до семейни неделни разходки, новият Cyber-shot™ HX50 фотоапарат на Sony придава на всеки кадър цветовете, детайлите и чистотата на изображенията, които заслужава – дори и при силно приближение. Със своите впечатляващи 20.4MP сензор и вградена стабилизация на изображението, HX50 прави красиви и изпълнени с живот снимки и Full HD видео клипове, дори когато фотографираният обект е твърде далеч. Нещо повече – това е най-малкият и най-лекият цифров фотоапарат в света, оборудван с мощно 30x оптично приближение.

Истински мощни функции, събрани в малък корпус

Въпреки че е изкушаващо да разчитате на смартфона си, HX50 предлага на фотографите множество сериозни аргументи да инвестират в един специално създаден за целта компактен фотоапарат. Неговото широкообхватно оптично приближение осигурява по-богати възможности за избор на позиция при снимане, а функцията за стабилизация на изображението Optical SteadyShot гарантира, че качеството на фотографиите няма да бъде компрометирано. Дори при 30x приближение, HX50 предлага стабилизация на изображението, която е два пъти по-ефективна от тази на Cyber-shot™ HX200V2.

Оборудван с 20.4-мегапикселов Exmor R CMOS сензор и BIONZ процесор, HX50 прави снимки с високо качество и резолюция и постига впечатляващи резултати при ниска осветеност. Работещ на скорост повече от два пъти по-висока от тази на Cyber-shot™ HX200V4 при пълно приближение, високоскоростният автофокус улавя за спомен дори и най-мимолетните мигове. Нещо повече, с вградената Wi-Fi функционалност може да споделяте тези специални моменти бързо и лесно с приятелите и семейството си.

За по-умелите фотографи, които обичат да изпипват детайлите във всеки кадър, има селектор за настройка на експонацията, както и селектор на сцени за други ръчни настройки при заснемане като P/A/S/M режими. Фотоапаратът е оборудван и с Multi Interface Shoe за свързване на съвместими електронен визьор, светкавица или микрофон за по-добро качество на звука при заснемане на видео – перфектното съчетание с високото качество на функциите за Full HD (50p) видеозаснемане. Ценна добавка към целия пакет от възможности е и Multi Terminal за използване на дистанционно управление – много удобно и подходящо за снимане на близки кадри и филми.

Издръжливостта на батерията е от ключово значение, когато сте на път и не знаете кога и къде ще бъде следващата ви възможност за зареждане на батериите. Литиево-йонната батерия тип X в Cyber-shot™ HX50 е по-малка от всички свои предшественици5, но въпреки това осигурява заснемането на 400 снимки6 само с едно зареждане.

Създавайте свои собствени филми

Все повече хора заснемат и видео, наред със снимките. HX50 постига зашеметяващи резултати. Той записва впечатляващо плавни Full HD филми (50p), благодарение на Optical SteadyShot (Active Mode)7 стабилизацията за намаляване на трептенето на камерата, когато снимате в движение. Съвместимостта с TRILUMINOS Colour технологията позволява да се наслаждавате на богати и естествени цветове, когато гледате заснетото видео на телевизор с TRILUMINOS Display.

Готови ли сте да бъдете още по-креативни? Със HX50 от Sony предлагат девет различни артистични ефекта за снимки, с които да експериментирате и които ще придадат на кадрите ви изцяло нов изглед. Разполагате и с 3 ефекта за изображения в режим Панорамна снимка, както и четири различни ефекта за видеот0.

Технически характеристики

Функции	DSC-HX50 / DSC-HX50V
Ефективни пиксели (приблизително)	20.4 мегапиксела
Сензор за изображения	1/2.3 тип (7.82мм) Exmor R CMOS сензор
Процесор	BIONZ
Обектив	Sony G, 24-720мм,  f/3.5 (W) – 6.3 (T), 11 елемента в 10 групи (включително 5 асферични елемента)
Оптично приближение	30x
ISO (снимки)	Auto/80/100/125/160/200/250/320/400/500/640/800/1000/1250/1600/ 2000/2500/3200/4000*/5000*/6400*/8000*/10000*/12800* * постига се с технологията “By Pixel Super Resolution” и наслагване на няколко последователни кадъра.
Екран	7.5см (3.0 тип) (4:3) / 921,600 точки / Xtra Fine / TFT LCD
Wi-Fi	Да
GPS	DSC-HX50V само
Батерия	NP-BX1 и USB зарядно/USB Power Supply
Живот на батерията /при снимки (приблизително)	400 снимки* / 200 минути   * CIPA стандарт, вътрешно измерване. Приблизителна стойност: реалните стойности зависят от условията при заснемане.
Приблизителни размери (Ш x В x Д)	108.1мм x 63.6мм x 38.3мм
Тегло (само корпус, без медии и батерия)	Приблизително 272 г (с включени батерия и Memory Stick DUO) Приблизително 246 г (само корпуса)

HX50 ще бъде на пазара в Европа от май 2013 г.

 Снимка: Sony

Ъпдейтнахте ли Facebook приложението на своя iPhone? Ако не сте, сега е моментът да го направите. Социалната мрежа пусна ъпдейт, който подобрява изживяването в апликацията, си пригодена за устройства с операционна система iOS. Нововъведенията включват възможност за запазване на снимки, по-бързо отваряне на страниците със “събития” и няколко промени по чекирането.

Първата функционалност, която заслужава внимание при този iOS ъпдейт на Facebook, е свързана с възможността за запазване на снимки. Нещо, което до този момент осезаемо липсваше. Сега потребителите могат лесно и бързо да запазят на телефона си всяка една отворена снимка във Facebook само с два клика по екрана. Няма да ви се налага повече да правите screenshot-ове, за да се сдобието с определена снимка.

Скоростта, с която отваряме така наречените “събития” (events), също е повлияна от ъпдейта. Когато искаме да отворим дадено събитие, това става по-бързо и лесно. Последното подобрение по app-а на Facebook за iOS касае опцията за чекиране. Според описанието на ъпдейта става въпрос за по-лесна и функционална възможност за чекиране, но на този етап не става ясно дали това е точно така. Важното е, че от Facebook работят върху подобряването на мобилното онлайн изживяване на потребителите.

Снимки: Socialevo

Вчера BlackBerry обявиха, че предстои да видим популярната услуга за размяна на кратки съобщения и аудиобележки, BlackBerry Messenger (BBM), и на iPhone и Android. Това ще се случи през лятото. Да се надяваме, че всичко ще е наред и Apple например няма да върнат приложението. Стъпката им е доста интересна, защото доскоро и дума не можеше да става BBM да се ползва и на други платформи. Всъщност приложението, което навремето служеше повече като пейджър, доста напредна през последните години, като позволи дори видеоразговори в последната си версия.

Ясно е, че BlackBerry не искат да изостават. BBM беше единият от начините да привличат клиенти – заради удобството на услугата и сигурността (съобщенията се криптират, както и изобщо трафикът през устройствата). Днес BBM на други платформи е начин да ги задържат. Виждаме как Whatsapp печели все повече фенове, Viber също е адаптивен откъм мобилни платформи. На мен идеята ми допада. Да видим сега обаче какво точно ще накара притежателите на iPhone и Android устройства да си инсталират приложението.

Устройствата на BlackBerry дълго време бяха символ на иновацията. Впоследствие изостанаха, като демонстрираха бюрократски консерватизъм. Днес обаче ясно си личи посъживения дух на компанията, сменила името Research In Motion (RIM) с BlackBerry, сякаш символизирайки отдадеността си на смартфоните.

LG Electronics (LG) обяви, че мониторът ColorPrime (27EA83) е отличен с награ-дата Best Photo Monitor за 2013 от Technical Image Press Association (TIPA). Със своя IPS дисплей, висока резолюция и богата палитра от цветове, устройството на LG е изключително подходящо за фотографи и графични дизайнери.

 „Истинска чест е да получим признание от TIPA за нашия монитор ColorPrime,“

каза Ил-геун Куон, старши вицепрезидент на LG Electronics IT Business Unit.

„Тази награда свидетелства за лидерската позиция на LG в индустрията по отношение на качеството на графичните изображения. С високата си резолю-ция и възможности за калибриране, нашият монитор ColorPrime е подходящ за работа и с най-детайлите графични изображения. LG ще продължи да произвежда високотехнологични монитори в търсене на възможно най-доброто качество на картината.“

LG ColorPrime е с WQHD резолюция и възпроизвежда 99% от цветовата гама Adobe RGB. Екранът на монитора може да бъде завъртян на 90 градуса, което позволява неговата ориентация в зависимост от конкретните нужди на потребителя. Всеки монитор 27ЕА83 е фабрично калибриран и притежава сертификат за допълнителни фини настройки от експерт на компанията. За осигуряване на по-прецизни цветове и добра картина LG предлага външен цветови калибратор, оп-тимизиран за тази цел.

Мониторът ColorPrime използва панел, базиран на IPS технологията на LG, кой-то осигурява качество на картината, широк зрителен ъгъл и понижена умора на очите при работа. Със своите функции 4-Screen Split и Dual Link-Up, мониторът предлага възможности за мултитаскинг. 4-Screen Split разделя дисплея на четири сегмента, показани в различна конфигурация и съотношение. Функцията Dual Link-Up позволява едновременното свързване и използване на две различни уст-ройства с монитора. Моделът ColorPrime 27EA83 е идеален за професионалисти от филмовата индустрия, фотографи, графични дизайнери и всички, за които е от значение високото качество на възпроизвеждане на цветовете и образите.

TIPA е сред най-влиятелните медийни асоциации за фотография и изображения в света. В нея членуват представители на 29 списания от 13 различни държави. Всяка година членовете на асоциацията отличават най-добрите продукти на го-дината в 40 категории, по четири основни критерия – технология, иновативност, лесно използване и цена. Тази година официалното връчване на наградите на TIPA за 2013 г. ще се проведе през месец юни в Токио, Япония.

Снимки: LG Electronics

 

На събитието BlackBerry live 2013 във Флорида BlackBerry представи новия смартфон Q5. Устройството ще работи с най-новата им операционна система BB10. Телефонът е предназначен за развиващите се пазари като Европа, Близкия Изток, Африка, Азия и Латинска Америка, които са важни за компанията .

Q5 разполага с 3.1-инчов тъчскрийн и QWERTY клавиатура. Ще се предлага в черен, бял, розов и червен цвят. Торстен Хейнс, главен изпълнителен директор на компанията, не разкрива подробности за устройството и не знаем какви са останалите характеристики, цената и кога точно ще бъде пуснато на пазара.

Снимка: CrackBerry

Младият български шахматист Цветан Стоянов спечели златен медал в категорията ученици до 9 години на световното първенство по шахмат, което се проведе от 7 до 14 май в Порто Карас (Халкидики - Гърция). Цветан Стоянов стана световен шампион с фантастичния резултат 8,5 точки от 9 възможни.