/Поглед.инфо/ Полицията не пуска протестиращите да минат от парламента към Орлов мост, предаде репортер на ПИК. За първи път МВР реши да блокира достъпа на демонстрантите, като трафикът за автомобили на кръстовището при Софийския университет е отворено за движение.

/Поглед.инфо/ Кабинетът "Орешарски" не се е отказал от проекта АЕЦ "Белене" . Това обяви депутатът от БСП Петър Дулев. "До края на годината има достатъчно време да се направи финансово-икономическия анализ и да се излезе с решение каква ще бъде съдбата на проекта", заяви той.

На Ангел Стефанов от гр. Своге е била направена животоспасяваща операция. Тази операция струва 16 хил. лева, като 50% от тях се поемат от НЗОК. Останалите 8 хиляди лева трябва да бъдат събрани от неговото семейство до този петък (26 юли). За това ни пише майката на този млад човек, Венета Стефанова. Г-жа Стефанова е безработна и няма никаква възможност да събере необходимите средства.

Преди години, иронизирайки съдбата си на студенти, пеехме една пионерска песничка, която много добре се „вписваше” в битието ни. Няма начин онези, които поне малко са „закачили” от соца, да не са я чували. Първа година в Университета – „Пред нас са блеснали житата…”. Втора година – „окъпани от топъл дъжд…”. Трета година – „И ний вървим (4 пъти) нататък… ".Четвърта година – „и няма край, и няма край нашир и длъж…”. Дипломиране – „Ехо, ехо, без край нашир и длъж!...”. На 39-ия ден от Протеста, докато правителството юнашки и на тъмно „актуализира” бюджета, успокоявайки ни възторжено, че въобще няма да изхарчи напълно милиардния заем до края на годината, думите на песничката „Блян” изплуваха в съзнанието ми. Забелязали ли сте, че най-идиотските текстове се запомнят най-лесно? И понякога се оказват удивително точни…

/Поглед.инфо/ "Имах огромната чест да се срещна с президента на републиката и трябва да кажа, че у него намирам човек, който обича да дава решения на проблемите. Казах му - да направи всичко възможно, за да се намери консенсус между политическите партии".

/Поглед.инфо/ Министерският съвет прие актуализацията на бюджета. 160,4 милиона лева отиват за просрочени задължения на министерствата и основно за просрочия на министерствата на отбраната, на вътрешните работи и на правосъдието.

/Поглед.инфо/ ГЕРБ ще се върне в парламента за разглеждането на актуализацията на бюджета в пленарната зала и преди това обсъждането му в Комисията по бюджет и финанси.

Днес Върховният административен съд с Решение № 11040/22.07.2013 г. отмени решение по оценка на въздействието върху околната среда № 21-9/2011 г. от 10 октомври 2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което е било одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, с възложител Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". Жалбата бе подадена от физическо лице Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”.

Подп. д-р Петър Трендафилов е коремен хирург във ВМА-София, началник е на хирургично отделение и шеф-екип на четири от мисиите ни в Афганистан. През 2005 г. ръководи първия български екип от хирурзи в новооткритата испанска полева болница в Херат. Женен е за актрисата Стефка Янорова. Наскоро се завърна от участието си в мисията на ЕС в Мали, където продължават да работят наши екипи от ВМА. - Д-р Трендафилов, това е първата ви мисия в Мали, с какво беше по-различна от предишните, в които сте участвали? - Това е първата мисия там изобщо за България. Различното е, че тя е на ЕС, миротворна, не на НАТО, с цел обучение на военните в Мали, за подобряване на тяхното професионално ниво. И тъй като е тренировъчна мисия, там нямахме операционна, ранени. 22 от 27-те държави в ЕС се отзоваха и всяка от тях заяви какво ще осигури. Ние правим „Роля 1” – отговаряме за здравната служба на командването на мисията. Има и немска болница „Роля 2”, която е с операционна, с повече възможности и...

През последните години много наши сънародници от цялата страна се заселиха в София, пък и в другите по-големи градове, в търсене на работа и препитание. За съжаление много от тях пренесоха в големите градове заедно с багажа си и не дотам хигиенните си навици. Това е една от причините през последните години столицата на няколко пъти да стане заложник на собствения си боклук, който зарина в смърдящи купчини улици и булеварди. Общината не спира да търси решение на проблема, който е един от най-наболелите за града. Днес бе даден официалният старт на пилотен проект за разделно събиране на отпадъците в районите „Овча купел” и „Кремиковци”, които явно трябва да повлекат крак и да бъдат последвани от останалите столични райони. Начинанието определено е замислено добре, но като всяка българска работа е недомислено. Хубаво, боклукът на двата квартала ще се събира разделно, ами после? Ще отива в депото, където отново ще се изсипва в една обща купчина. Кел файда тогава, че хората ще го...

всичко, което искаме, вече 39 дена е само едно: ОСТАВКА не искаме да работите. наработихте се достатъчно. достатъчно бели направихте. то не бе назначението на Пеевски, то не бе Бат'Сали, то не бе актуализация на бюджета. прескачане на закони, задкулисие, пълно игнориране на мнението на хората. достатъчно. всичко, което искаме е само ...

Слънчев бряг в наши дни. Августовска вечер. Към патрулиращ полицай се втурва ужасен германец: - Хер полицист, там под кея един човек прави секс... - България е свободна страна, господине! Ние уважаваме любовта! - Ама той прави секс с труп... - Успокойте се! Вече наминах и погледнах. Сторило ви се е! Не е труп, а англичанка. Усмихни се, България! На англичаните все някой друг им е виновен за нещо. В разгара на лятото реши и жълтият вестник Sun да се изгъбарка на наш гръб с тенденциозен материал за Слънчев бряг и преименуване на родината ни във Вулгария. Не, че там всичко е розово, но чак пък най-големите опасности за туристите да са били балконите и мачететата, които се продават по пазарите, е направо смешно. Алкохолът май не фигурира като причинител на смъртни случаи на чужденци? От черния дроб се обаждат на мозъка на англичанин: - Ало, мозъкът ли е? - Мда! - Абе, моля ви се, кажете му на тоя Джон да спре да пие, че не можем да смогнем да разграждаме…

Накратко, едно и също повишение на минималните прагове няма ефект в някои региони и има негативен ефект в други региони. Т.е. губят се работни места когато минималните прагове се повишават, особено ако повишението е еднакво за цялата страна.

Основания за подобни предположения се потвърждават и от наличието на по-съществена негативна корелация, която се наблюдава в регионален аспект между изменението на дела на минималните доходи към средната заплата и динамиката на наетите лица, като в областите, където нарастването на дела на минималния праг към средната заплата е по-голямо от средното за страната, намалението на наетите също има склонност да е по-голямо от средното за икономиката, с някои изключения.

През 2011 г. най-висок коефициент на безработица се наблюдава в Северен централен, Северозапад, Североиз-точен и Южен централен район. На ниво област водещо влияние имат Шумен, Смолян, Разград, Видин, Пазарджик, Добрич, Хасково и Монтана. Динамиката на пазара на труда показва, че високите нива на безработица в част от разглежданите региони и области са свързани със значително намаление на работната сила, докато в други беше отчетено съществено повишение на броя на безработните лица. Имайки предвид, че номиналните заплати в районите характеризиращи се с най-високи нива на безработица продължават да се увеличават и дори ускоряват е възможно да се наблюдава влияние на МОД върху средните доходи, тъй като данните показват, че съотношението между тях е близко до 100%. Данните за2011 г. показват, че разг-лежданите области, могат да се разделят на няколко групи в зависимост от динамиката на СРЗ в тях. В Смолян и Ви-дин се наблюдава значително ограничаване и дори маргинален спад на доходите от труд. В Пазарджик, Шумен, Добрич и Монтана СРЗ е по-ниска от средното за икономиката ниво, единствено Разград и Хасково се нареждат сред областите в България с най-висок растеж на доходите от труд.

Из анализ на Министерството на финансите, публикуван днес

http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/7994

Блогът за икономика 2013

Преди два-три дена си вървях по "Граф Игнатиев" и като пресякох булевард "България" и тръгнах да пресичам "Драган Цанков" – за да отида на метростанцията – аз изведнъж се сепнах. Срещу мене на отсрещния тротоар стоеше странно позната фигура. По-точно – неочаквано позната физиономия. Или съвсем точно – физиономия, позната ми по съвсем неочакван начин. Бях с моята леко безразлична към сухия и безрадостен свят на възрастните дъщеря. И тъй като нямаше с кой друг да споделя вълнението си – наложи се да го споделя с нея. Въпреки че знаех, че няма да ми обърне почти никакво внимание. Спрях се, тупнах я по рамото и й казах тихо: Виж, Кукло, там отсреща. Човека с колелото. Това не е ли…? Това не е ли самият бивш премиер? Един от бившите ни премиери? С.А. (измислям си инициалите)? И се разсмях тихо и възбудено. Но дъщеря ми махна с ръка с характерното пренебрежение, с което младите убиват всеки жалък ентусиазъм на старите. Ентусиазмът, роден от жалка суета. И каза: Хм, какъв С.А. те...

Животът отново показа, че ничие въображение не е по-богато от странностите, които той може да ни поднесе.

Въпреки своята изобретателност в сферата на хумора и гротеската, протестиращите срещу управляващата проруска коалиция определено са победени в областта на ексцентричността от лидерството на т.н. контрапротести в подкрепа на властта. С един Шамар.

Колкото повече вехнат контрапротестите на възрастните носталгици по комунизма, декламиращи пред камерите задължителното дистанциране от партията си с уверения, че никога не са членували никъде, толкова повече цъфти с авторекламата си на техен гръб техният Шамар.

Не се учудвам, че е богат- в интервютата си се хвали с това. Бива си го в бизнеса.

Да яхнеш бедните като едно изключение от гилдията е добър бизнесплан, защото ще се откроиш и ще привлечеш медийното внимание. Стига да не ти пука, че си поредното чуждо тяло за масата червени носталгици, на което си влезнал под кожата.

Досега това правеха всякакви другари, включително свинари, но никога рапърски бунтари.

Шамара е възможно най-абсурдната кръпка като говорител на червените бабички ( с извинение, но този термин го употребява уж като самоирония червената пропаганда още от времето на писанията на Продев за червените бабички и червените мобифони в средата на 90-те години на миналия век).

Като кръпка Шамара вероятно трябва да замаже неудовлетворението на червените от факта, че музициращите бунтовна западна музика у нас- с малки изключения, застанаха на антикомунистически позиции. Защото бяха мачкани от диктатурата на посредствеността, претендираща да е пролетарска.

Сините си имат Васко Кръпката. Видяха червените и те вдигнаха крак. В резултат се сдобиха с кръпка.

Рапърът Мишо се опита да зашлеви …Франция, заставайки днес начело на не много бодра, но пък малобройна агитка пред френското посолство.Тя обаче му изневери на излизане от среща с посланик Филип Отие.

Възрастните хора, предвождани от Мишо Шамара, капитулираха след едночасов разговор на техни представители в посолството и разколебани признаха след това, че били заблудени „от медиите” за някаква враждебна ( на тяхната кауза) роля на посланика.

Шамара обаче не се предава- в предаване на Би Ти Ви тази сутрин той се изяви като неофициален говорител на управляващите, повтаряйки мантрата им за социалните придобивки, който вече били приели.

Този Шамар, пришит към столетницата, е поредно копие на символиката, с която тази партия се е омаскарила в публичното пространство. След антирекламата „Пеевски” и фашизоидната татуировка Сидеров върху антифашистките бръчки на столетницата, сега само рапър с поведение на побойник им липсваше.

Какво ли разбират яхнатите от Шамара столетници, когато весело им подвикна днес от телевизионния екран „камон” ( нарочно го изписван на български)!? Може би си мислят, че др. рапър ги зове на преврат отново , като паролата е „Кимон”- участник в три преврата в българската история, последният от които беше смъртоносен съветски шамар за българската независимост на 9 септември 1944 г.

Понеже вярвам, че в политиката има все пак някаква логика в естествената селекция на представителството, намирам, че по-подходящ автошамар за БСП е трудно да бъде измислен. Казусът с Пеевски само показа на какво са способни столетниците и сега доразвиват потенциала си с поредната звучна плесница върху собствената си физиономия.

Честно казано, ако Бойко Борисов беше наполовина толкова (добре) сложен, какъвто го виждат следовниците му, щях да си помисля, че става дума за шамар на аванта- от него да мине. Шамара работи за Борисов с антирекламата, която прави на БСП пред масата нейни крепители.

За разлика от Мишо Шамара, разочарован фен на Борисов, никога не съм вярвал в бясната за „големия Бойко” и поради това смятам, че в случая БСП пуска аванта на Бойко без да си дава сметка за това.

Share on Facebook

За втора поредна неделя Българската общност по света се събра на глобален протест в големите градове на Европа, Северна Америка и Австралия за да подкрепи протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Българите по цял свят от Сидни през София до Сан Франциско протестираха заедно с тези в Ню Йорк, Лос Анджелис, Торонто, Монтреал, Лондон, Мюнхен, Франкфурт, Щутгарт, Карлсруе, Манхайм, Амстердам, Тулуза.

Миналата седмица най-известният южноафриканец Нелсън Мандела имаше рожден ден. По този повод днес ще направим едно афиканско пътешествие, но не до РЮА, а до доста по-непознатия Судан. Домоседът ще бъде наш водач.

Приятно четене:

Перлите на Нубия (от бог Апедемак през лорд Кичънър до Дани де Вито)

Судан

Лъжа! Първоаприлска. Бирата в Судан и на първи април е само мираж. А горещият вятър духа като сешоар. Следобед е завихрил прахоляк, та и залез няма в най-прекия смисъл да думата. Слънцето се стопява, преди да е стигнало хоризонта. И походът не е бил нито на камили, нито изтощителен. Има шосе! Асфалтово. Съвсем ново. В пътепеси за Судан отпреди има-няма пет години това шосе липсва. А сега е тук и е докарало тирове. Юнеско срамежливо помолило суданските власти да го скрият някак си, че да могат да ги им впишат пирамидите за световно наследство, и приело обещанието им за честна дума. Къде ти. Те по-простичката молба да сложат една табела с думата UNESCO не са си мръднали пръста да удовлетоврят. Противоречивото вписване на

пирамидите Мерое

през 2011 е предмет на статия в списание GEO. Твърди се, че решенията кое да се впише и кое да не се впише са политически и не се вземат под внимание анализите на експертните, които са проучвали кандидатурите на място и преценявали по ужким строги универсални правила. Същите правила, според които задраскаха Дрезден от списъка заради нов шосеен мост насред гледката.

Политиката - настрана, значение имат само Пирамидите

И когато рано сутринта, докато сенките на акациите са все още дълги, прекосвявам (сам, пеша, без камила) последните няколко дюни към тях, успяват да припалят онази пътешественическа душевна наслада на достигането и съприкосновението на нещо колкото легендарно, и във времето и в пространството, толкова и мистично и трудно достъпно. И съхранило духа си напук на асфалта. И далекопровода (и той е тук!).

  Защото това, което липсва на нубийските пирамиди, в сравнение с по-тежките египетските образци, са тълпите туристи. Нашата рехава групичка от петима, трудно би могла да покрие критериите за тълпа. А сме в разгара на сезона край туристическа забележителост номер 1 в държавата. Очаквало се обаче японско цунами от цели 11 души да се отбие след два дни. И да отседне в същия лагер с удобни брезентови палатки. Който е единственият наоколо.

  Издигнат с възможно най-малко въздействие и върху околоната среда, и върху гледката, а по стандарт на удобства се мери с добрите сафари лоджове по резерватите пó на юг из Африка. Твърдолинейните независими пътешественици биха презрели, разбира се, избора ми на този лагер, при положение, че пустинята е безкрайна и ... пуста и можеш да си разпънеш своя собствена палатка, където си искаш, стига да не е по-близко от километър до пирамидите. От друга страна с избора на лоджа подкрепяш добрия начин на развитие на туризма. А туризъм рано или късно ще се покълне и ще се развие и има значение на каква културна база ще стане това. Италианската компания, която държи лагера (и джиповете, с които пътуваме)

си се грижи за пирамидите като свои. Чистят боклуците.

Учат децата на разликата между просене и търгуване със самоделни сувенирчета. Дразнят се от всяко ново графити и се опитват по всякакъв начин да убедят държавния пазач, че точно от това му е работата да ги пази.

  Но също се грижат и за пазача, и за семейството му, и за училището, където ходят децата му и децата на собствения им персонал. Които са всичките роднини и раснат от деца с планове за кариера в лоджа. Тоест - това не е мимолетно бизнес-начинание да изсучем колкото динара повече можем от заблудени западняци (или далекоизточници), а инвестиция в бъдещето и за собственика, и за местните хора. В Банско например не съм съвсем сигурен, че точно така седят нещата. А хората тук са доволни. Братът на иконома на лагера ни покани на чай вкъщи в селото. Не беше режисирано по никакъв начин. Събрали се бяха дузина братовчедчета любопитни към нас и ние към тях. Жените се свеняха да влязат в стаята, в която мъжете пият чай (с едно наум, че "мъжете" чужденци сме всъщност един мъж и пет жени), но ни приеха в кухнята да ни се похвалят и с най-дребните дечица.

   

Битът на народа не е мръднал качествено от златния век на нубийската цивилизация

Но тогава поне са имали дворци и храмове и зелени морави да им се радват. Вярно, сега го има това асфалтово шосе, но то е признак на някаква отминаваща мероитската гара като експресен влак цивилизация, която не забавя хода си, че да остави и своя отпечатък в селото.

 

Пирамидите в Мерое

са наследство от късното кушитско царство от IV в.пр.Хр. до IV в.сл.Хр. Това е няколко века след Златния VIII пр.Хр., когато нубийските владетели добиват с убеждение и сила ("со кротце, со благо и со малце кьотек", А.Ляпчев, 1926) признание като XXV-та династия фараони на цял Египет. Позната в историята като Династията на Черните фараони. Впоследствие обаче се свиват в собствената си земя между I и VI праг на Нил. По ирония на историята, в Нубия може би се е живеело по-добре, отколкото в самия упадащ Египет, брулен от асирийски, македонски, римски и прочие ветрове, и се е съхранила класическа египетска култура и религия по-дълго от в самия Египет. И са останали много повече пирамиди. Макар и по-дребни на ръст. Това, което нубийците не са съхранили обаче, е египетския език и писменост.

Мероитските йероглифи

са разчетени фонетично, но не и смислово. Знаем имената на царете и цариците, но не знаем какво ги е вълнувало и какво им се е случвало. Странната писменост е изиграла неприятна шега на първите европейски пишман археолози иманяри от XIX век като Джузепе Ферлини, които не могли да си шитнат имането в Европа, защото никой не бил чувал за мероитско писмо и си мислели, че е фалшиво египетско. В крайна сметка се навили прусите, което би било повод да се обърне внинмание на музеите в Берлин при следващ удобен случай. Пирамидите обаче пострадали сериозно от иманярството (още преди да е изобретен динамиът!). И се разбрало, че са евтино строителство, неотговарящо на египетските държавни стандарти от Старото царство. Отвън - гладък камък, отвътре - земя и чакъл.

  Гроб в самата пирамида няма, а дълбоко в земята под нея. Но релефни изображения и надписи са се запазили. Стилът е класически египетски, но жените, и фараонките, и богините, са по-пищни като телосложение, а фараонките се а и къдрави. Мама Африка! В Мерое има всъщност два некропола. Единия царски - на възвишение. И един с много повече, но и по-малки, пирамидки, за благородници от по-нисък ранг, в ниското край града и двореца.

 

От двореца е останала банята, видмо вдъхновена от грък-оримските образци. И основите, очертващи стените на храмовете и дворцовите зали и оставящи останалото на въображението на посетителя. Някакви кой знае какви шедьорви-мозайки по пода не са се запазаили, но и колкото има, не са разровени. Но са на една педя под пръстта (прахоляви нилски наноси примесени със сахарски пясък) и, и ако знаеш точно къде да поразровиш с ръце или детска лопатка за плаж, можеш да откриеш нещо интересно. Което водачката Карла извършва потайно от мотаещото се из дворцовия кампус козарче, че да не доведе и съвременни иманяри от селото. Представям си - ей, тъй да седнеш да си ровиш с лопатка за мозайки в Рим на Форума.

  На път за Масават и Нага спираме на

пазар в Шенгди

За домати, краставици и диня. Точно на пазар било забранено да се снима, още по-забранено в Шенгди, защото оттук бил президенът Башир. И какво от това? Решава логиката! Официалното обяснение е, че пазарите били мръсни и неугледни и щели да се изложат пред чужденците. А за реално неофицално обяснение нищо смислено не ни хрумна. Дисциплината се поддържала от цивилни агенти на тайните служби. Цивилен агент, си бях представял, че означава човек с шлифер, вратовръзка и черни очила стил Top Gun. Разбира се, че означавало човек в бяла галабия и черни очила стил Top Gun. Снимки все пак успяваме да си направим на закътано с чайкинята и хлебарите.  

    Карла се опитва с евфемизми да поясни как някои от чайкините били мили към мъжете. Оксана не разбира или се прави на ударена, та думата "проституция" е изпусната в прав текст. Чайкинята, която ужким не разбира английски, изведнъж проговаря и ни обяснява, че е от Дарфур и е дошла край Нил за по-добро образование на децата си.  

 

В Мусават има слонски храм и лъвски храм

Слонският е огромен комплекс, в който се е запазила скулптура на слон. Понеже няма стълбища, а само рампи, археолозите са си извадили заключението, че тук са гледали или дресирали едри диви животни. Каквито в Долен и Горен Египет не се срещат. Храмът-дворец, се предполага, че е съществувал много дълго време, защото релефите и надписите са с различно качество, клонящо към упадъчни драсканици. И има релефни изображения на жива порнография. Тоест - целувка. ГеДеРето е оставило следи около Лъвския храм. Възстановило го е до покрив.  

  Този тип реставрации често се приема с гримаса, защото предполага значителна доза въображение (патриаршеската църква на Царевец примерно), но един малък египетски храм с паралелепипеден обем, няколко колони и класически пилон е трудно да го сбъркаш. А сега вече и филми в него можеш да снимаш. Лъвът е очевидно добре представен в нубийския клон на египетската митология. Имали са си един ендемичен

бог Апедемак, когото са изобразявали с лъвска глава

Почитали са го като бог-воин, закрилник на царете.  

 

В Нага има едно археологическо бижу. Кьоскът пред храма.

С гръцки капители и римски сводове. А сред релефите от вътрешната стена на самия храм се разполага един гостуващ гръкоримски брадат бог, който ... ни гледа в очите. Нечувана дързост според египтеската художествена догма! Апедемак пък е изобразен с повече ръце, отколкото би имал, ако не е бил ходил на екскурзия в Индия. Овните, алегорично изображение на бог Амон, не са ходили в Индия, а смирено се чакали да дойде ислямът и да ги обезобразят. Има един откъм олтарната страна на Храма на Амон. Археолозите са го изправили от прахта и сега се чудят защо гледа на запад. Не било традиционно. Ако вземат да го обърнат на изток, преполагам, че въпросът ще отпадне.

    Фараонката е изобразена във вече познатия ни стил като дебеланка. Прилича на г-жа (Мма) Рамоцве от "Дамска детективска агенция No 1" (в Габороне). Но никак не се държи мило. Държи синджир роби за косите.

    Край храмовете има кладенец, където се разприказваме с местните хора. Тийнейджърът с внимателно отглежданото къдраво перчемче засиява от гордост, че му го одобрявам. Човекът в зелената галабия бил дервиш. А за какво му е на кладенеца дервиш? Обратното било - на дервиша му трябвала кладенчова вода.  

  Сиестообядваме с кюфтенца на шарена сянка под акациите зад лъвските храмове. И си подслаждаме-подхлаждаме с диня. По мой избор. Добър. А после в едно кафене на бензостанция заварваме включен телевизор, настроен на Ал Джазира, да върти документален филм за Нелсън Мандела. Веднага излизат предположения, че е умрял. Питаме един от шофьорите, който освен че гледа, предполагаме, че и разбира каво се говори. - Мубарак, Нелсън Мандела да не е умрял? - Да, да, умрял е. - Кога? Вчера или днес? - Да, да, днес. Всички се натъжааме. Аз обаче за всеки случак пращам есемес до независим източник в Южна Африка да потвърди или отрече новината. Отрича я. Мандела бил в болница, но вървял към подобрение. - Мубарак, виж какво казват хората. Не е умрял, а е в болница! - Да, да, в болница е. Фронтален сблъсък с традиционната афрканската култура да се угажда с положителни отговори на всички зададедни въпроси.

 

Карла разправя как правели симфонични концерти сред пирамидите. И си намирали публика от Европа. А на някакъв белгийски милионер му организирали рожден ден в Нага с 4 рейса (шосейни!) пълни с гости от Белгия. Единият рейс закъсал в пясъците и го изоставили, разпределяйки пътниците по другите. А милионерът мрънкал, че не се навили да му вкарат контрабанда алкохол. Защото си бил поканил Джо Кокър да му пее. Който обаче благоразумно отказал. Също отказала и някаква белгийска бой-група. Защото стари камъни (и стари милионери?) не им се вързвали на имиджа. Фирмата препостроила кенефите и на националния исторически музей в Хартум. Бяхме си направили

пикник край 6-ти праг, на десния бряг

Прага го бяхме взели срещу течението с туристическа лодка за разходка с мотор от една конска сили. На постещ кон! А египтяните такива прагове с бойни кораби не могли да ги минат и това им ограничило зоната на влияние в античните времена. Оправданието им е, че по-долните прагове били по-трудни. За прекосяване с кораб. За за потапяне в язовир са лесни. Задача с която се справят успешно няколко поредни правителства в Судан и Египет в наши времена. Освен самите прагове потапят и всичко древно съхранило се около тях. Световна кампания за съхраняване на наследтсвото като в Абу Симбел при строежа на Насъровия язовир през 60-те е малко вероятна.  

    За десерт на вечеря дават крем-карамел. А аз имам репутация да защитавам на разрушаване на крем-карамели. Тия какво си мислят!

Продължаваме през

пустинята Баюда. Бялата пустиня.

По-точно - имаме намерение да продъжим, но ни е нужна нафта. А никъде по-надолу от шестия праг на Нил не можем да намерим. В петролна държава! Да, ама залежите останали в Южен Судан, а добросъседството се изпарило, преди да се възцари. За (Северен) Судан са останали рафинериите, жадни за суровини. Каквито идват от дъжд на вятър от братска Либия. Дъжд в Сахара? В крайна сметка намираме нафта на черно в някакъв гараж в Атбара. Където и срещаме с "експедиционна" туристическа група, пътуваща на палатки от оазис на оазис. По-добре било от хотелчето, защото в пустинята били по-малко комарите. Става дума за Нубийската къща за гости в

Карима,

държано от същата италианска компания.  

  Елена, италианката - пионер на турзима, го е строила от основи, като няколко години била проучвала по археологически източници архитектурата на чорбаджийските нубийски конаци в миналото. И се е получило нещо, което днешните нубийци го знаят като Италианската вила. А комарите го знаят като Пещта, подозирайки, че Елена е намерила архивни планове на древно-нубийски сауни-хамами, нежели на жилищни помещения, и изобщо не смеят да припарят в стаите под страх от завиране във въздух в газообразното състояние. Не ще и дума дизайнът на екстериорите и интериорите с малките каменни куполчета е естетски. И разположението не може да бъде по-добро. На края на градчето Карима, в полите на

Свещената планина (Джебел Баркал),

с пряка видимост към руините на древните храмове, без да им навлиза в личното пространство. Хвалят се, че били спонсорирали дувара срещу гратисчии и ответи найлонови торбчики.

  Гратисчии всъщност няма как да има, защото от местните не се очаква да си купуват билетчета, а и нищо не им пречи да заобиколят през пирамидите, мохамеданскто гробище или футболното игрище, а чужденци са отседнали в къщата за гости. С пряк достъп да се качват на планината и по изгрев, и по залез, и от запад, и от север. И на бегом околовръст. Възползвам се от всички възможности. На платото първия път ме застига Малка. Тя е на 82, калифорнийска канадка с литовски еврейски произход. Психоаналитик. Била сложила чавка на 120+ държави в пътешественическата си кариера. България - 1990-та. Единствената държава, която и отказала виза, била Саудитска Арабия. Предполагаемо, защото си била признала религията във формуляра. Някой после се опитал да я покръсти с белило и мастило на catolic (sic), но не минал номерът. За разлика от мене тя си е поставила по-амбициозни задачи, включващи няколко дни диво лагеруване с джип и палатки сред пясъците и скорпионите на същинска Сахара, далече на запад от реката. Италианката успяла да я привлече за идеята с градската легенда за двете осемдесет и кусур годишни сестри-англичанки, на които им се сторило толкова леко и комфортно преживяването, че обещали следващия сезон да доведат и майка си.  

          Планината е свещена още от Новото египетско царство, когато експедиция начело с Тутмос III го е обявила за дома на бог Амон. Заради Фалическо скално образувание, съхранило се и до днес, наподобяващо кобрата урей от фараонската корона. Обвивали го били в злато, за да блести от през девет оазиса в десети. Точно под него, освен двете къщи-музеи на Амон са издълбали в скалата храм-утроба, посветен на Майчинсвото и съответната богиня. С Ушко и Зъбчо - фейсконтроли.

 

Одобряват ни физиономиите и ни пускат да разгледаме. Храмовете са построени по разпореждане още на Тутмос III, но са били разширени и уголемени по времето на XXV-тата династия на фараоните нубийци, които макар и да са успели да възстановят (за около век) имперския блясък на Египет, са предпочели да си царуват от дома в Карима (тогава - Напата) вместо да се местят в старите столици. Западно от планината стоят някоко фотогенични на слънчева светлина под най-различни ъгли пирамиди, но те са на по-късни владетели, даже такива, които са се върнали в Напата след времнното прехвърляне на столицата в Мерое.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

А Звездите на XXV династия - фараоните Пиянхи и Тахарка - са предпочели да бъдат погребани съответно в Ел Куру, на юг, и в Нури, на изток отвъд реката. От пирамиди в

некропола на Ел Куру

е останало сравнително най-малко над земята, но пък няколко гробници са се съхранили непокътнати (или покътнати само до половината от наводнения) с оргиналните си погребално-митологичнио фрески на 3000+ години! И тук лицето, прическата и короната на фараоните са характерно африкански.

  За разнообразие и неутрализиране на възможния алергичен шок от свръх доза стари камъни, си наемаме лодка за

разходка по Нил около Четвърти праг.

Лодките (по-точно - черупките) в този регион на света, от опит знам, че са много бавни, та си взимам книга за четене. Един от героите в която съумява да каже "Селям алейкум" в пълен синхрон с лодкаря в реалния свят. Да изтръпнеш.

Спираме ужким да разгледаме ярко оцветените селски порти на един от островите, а се озоваваме на гости на две места. Единият домакин ни поднася чай с бисквитки, точно докато Леонардо Дикаприо спасява Кейт Уинслет от самоубийствен скок от кърмата на Титаник по телевизията. У другия споделяме трапезата от хляб и боб със събралите се на ерегенско парти мъже. Учителят, който страшно ми напомня на Алек Гинес в ролята на проф. Годболи от "Пътуване до Индия", видимо съжалява, че живее чак в съседното село и не може да ни покани и той.

 

Дошло е време да потеглим обратно и да прескочим около 1000 години история и археология до християнските руини в

Стара Донгола,

малко по-надолу по течението от Карима. Откъдето се минава в посока Хартум, който се намира по-нагоре по теченето. Шега на географията. Защото Нил се вие като стъблото на трънливата акация в двора на фараонския дворец в Мерое. В Стара Донгола са намерили поле за действие полски археолози и са наредили като за снимка по пясъка около замъка няколко колони и капители.

    Замъкът в пустинята (грубовата двуетажна постройка без кой знае какви забележителни характерни черти) напомня колкото за кръстоносци с брони и мечове на края на света, толкова и за френски легионери с кепета и винтовки, пак там. По интересни като силует са мюсюлманските гробници, наподобяващи хобитски квартири.

Още по-сериозна на вид мюсюлманска гробница има в

Омдурман -

отвъднилския град-сателит на Хартум.

История, по-ранна от Новото египетско царство и по-късна от християнска Нубия (оцеляла до след падането на Търновското царство!), не бяхме имали намерение да обсъждаме, но изключението се намърдва само в центъра на вниманието: британските колониални кампании в Африка от края на XIX век. И особено битката за колониалната столица Хартум между генерал Гордън (Чарлстън Хестън) и Махди (Лорънс Оливие)*

И последвалия 10 години по-късно реванш на лорд Кичънър срещу махдистката столица Омдурман отвъд реката. Където се е съхранила къщата на "халифите" досами мавзолея на самопровъзгласилия се за махди Мухамад Ахмад. А също и дървеният автомобил на лорд Кичънър. [caption id="" align="aligncenter" width="676"] Колата на лорд Кичънър[/caption]

Според пътеводителите

Хартум

и до ден днешен изглеждал колониално. Хмм. Клише. Без покритие, бих казал. Даже и постколониално не ми изглежда.

[caption id="" align="aligncenter" width="617"] Хартум (къде е Москвичът? ;)[/caption]     Споменът за британците, порядките и нравите им едва тлее и видимо е на път съвсем да угасне. Ако не е угаснал вече. Вярно, повече улични надписи срещаш на английски в сравнение с други държави и региона. Но - дотук. За да се усети промяната на времето и вятъра, е достатъчно да се разходиш в отсечка от около 200 м по крайбрежната улица на Сини Нил. До колониалния хотел, в който се оказах настанен, се мъдри един китайски, като изваден от христоматия за типова провинциална социалистическа архитектура, на който китайските букви над фирмата са значително по-едри и от арабските, и от латинските. А до него - знаменосецът на нашето време -

Бурдж Либия

Архитектурно ехо от Дубай, подарено на братския судански народ, страдалец от несправедливи империалистически санкции, от брат-ръководителя Муамар Кадафи. Впрочем май не е точно подарен, ами си е бизнес инвестиция на либийската държава/джамахирия.

 

В наши дни изразът "да се почувстваш като бял човек" в Африка вече е изгубил актуалност. Ако си пиеш кафето в най-модните заведения, значи се чувстваш като "арабин от петролна държава". Те и суданците се изживяват като араби от петролна държава, само дето цветът на кожата им не отговаря съвсем на стандартите за арабско арийство (оксиморон!), а петролните им запаси са останали повечето в държавата Южен Судан. И сега си играят на нерви с транспортните такси. Виж аналогични случаи с арийско-православни народи от Източна Европа.

Хартум прочее ухае на тамян. Все съм си мислел, че това е православно благовоние. А то си се чувства съвсем на място и в страна с шериатски порядки.

Шериатските порядки

се цитират като една от причините освен бирата да изчезнат и европейците. Останали са църквите им. Броят ги повече от джамиите в централната част на столицата, планирна от лорд Кичънър като сплесната шахматна решетка с диагонали, вдъхновена от британския флаг. Нил не се вижда не само от хотелската ми стая, но и от хотелското кафене-ресторант на крайбрежната улица, носещо гордото име "Нилска тераса". Просто защото са построили ново платно на крайбрежната улица по-високо от първото. Представяш си че Нил е там, където е, докато си пиеш сокчето и ти става приятно.

    И още по приятно, слушайки оркестъра без име да ти свири инструментални кавъри на Бони-М (Рáспутин!) и Боб Марли. По-декадентско западно настроение трудно можеш да си представиш в страна като Судан. Докато в изпълненията не се включва и един чичко певец. С кресливия си глас не само че гони комарите, а и една катастрофица пред хотела му лежи на съвестта. Защото шофьорката, напуснала панически паркинга, без да се огледа, нито беше блондинка, нито беше пила бира. От хотела нагоре по течението на Сини Нил са все правителствени здания, които на теория на чужденец не е разрешено да снима. Това ти е обяснено още с първото "селям алейкум" на летището. Но това са най-личните здания! За снимане остават не чак толкова угледните градски пейзажи в търговския център.  

Ако не броим чистак новия мол, който не се вързва с абсолютно нищо около себе си. И като архитектура, и като стил на търгуване. И като цени, разбира се. Кафето е около 20 пъти по-скъпо в мола от на лорд Кичънъровия тротоар пред мола. Съответно - молът е празен. И като търговска площ, и като публика. Плахо осъзналата се средна класа плахо наднича през витрините на плахо осмелилите се да отворят лъскави магазини търговци. Суданците по чаршията доказват, че са приветливи (или поне не са досадни), но не и когато поискаш разрешение за снимка. Изпиването на чаша чай, силно подсладен и джоджаносан, не е гаранция, че ще стоплиш сърцето на чайджийката и ще ти разреши да я щракнеш на портрет. Решавам, че не си струва да пробвам да стопля суетното сърце на златарите с покупка от тяхната стока.

 

    Залеза посрещнам на

моста на Бели Нил досами сливането на двете велики реки

Ако толкова значимо физикогеографско място се намираше някъде в първия свят, щеше да е култивирано и оползотворено да изтисква доходи и от туристи, и от "живущи" до последния цент. А тук - селяни с рало под моста решат сезонна нивица по праисторически начин. Самият железен мост през Бели Нил, дето го има на пощенски картички (стига да намериш дюкян за пощенски картички), е забранен за снимане стратегически обект, но би могло да го щракнеш от виенското колело в

парка Ал Морган

А дали е стратегически разумно да се качиш на суданско виенско колело (или още по-храбро - на ролеркостер), предвид историческите им рекорди по небезопасност на гражданската авиация? Престрашавам се, но дали бих се престрашил да пусна деца сами, не съм сигурен. Столчетата се люлеят, а облегалките и парапетчетата не стигат по-високо от детско (във възраст за детска градина) коляно.

    Не знам за надеждността на суданската гражданска авиация, но Ethiopean си удръжат на репутацията да излитат час по-рано от обявеното разписание. Което е по-добрият вариант от закъснение с изпускане на връзката. А за десерт, освен жадуваната още от първия абзац на тази сводка биричка, дават и холивудския еквивалент на цялото преживяване: "Перлата на Нил", в който Майкъл Дъглас и Катлийн Търнър преследват собственото си спасение, а също - съкровище и демокрация - в арабски диктаторски феод в Северна Африка през 80-те. Но вместо в Судан са го снимали в Мароко, та напук на заглавието никакъв Нил не влиза в кадър. А и перлата не е точно бижу, ами суфистки дервиш-миролюбец с очила-ленънки. Което на Дани де Вито, в ролята на измаменото камилче, му става ясно чак към края на филма.

 

Д.'13

Илюстрациите на куп:

Sudan 2013: Ancient Nubia

Sudan 2013: Khartoum & Omdurman

      Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът *Друго произведение на фона на тези събития е Стас и Нели от Хенрик Сенкевич - бел.Ст. Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="544"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="544" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]   [geo_mashup_category_name map_cat="544"]

Този абсурд не е от вчера – първите десетина години след падането на Берлинската стена „новата” БСП бе загрижена да укрепи икономическата си власт. За сметка на такива „екстри”, като купонна система, ембаргови престъпления, фалит на банки и хиперинфлация. След което се захвана да управлява редом с … „царя”! Ами помислете – няма комунист, който да не е възпитан в духа на омраза към „монархо-фашистката диктатура”. А „новите” социалисти горещо възлюбиха стария „монарх”… И никой от привържениците на новата-стара партия не излезе да протестира. Обаче утре те ще протестират срещу „намесата” на западните посланици във вътрешните работи на България.

Изт: cheti.me

Или една година в хайку:

Гърдите ти са
Все така съвършени
Дори през януари

Тикай ме напред
Със силата си лека
Влажен февруари

Пиша когато
Нямам пари защото
През март съм богат

Умрях и нищо
Не се случи със мене
Беше през април

Мастиката е
Сладка привечер през май
И през септември

Трепти небето
Отрупано със звезди
Свири ми щурец

Кръглата луна
Мълчаливо ме гледа
През прозореца

Пищи малкото
На совата в клоните
Високо горе

Пет пеперуди
И не една щипалка
Лятото гъмжи

Тичам през нощта
Край мен гората лети
Има комари

Бързо изгрява
Слънчо – немирен и трезв
Зловещ махмурлук

Петре стих плети
По пет стиха преплитай
Слаб поет си ти

Величествени
Крановете мигат там
До брега студен

Лягам си сега
За да сложа кафето
Рано сутринта

Свеж е полъхът
На морето есенно
Преди бурята

Питам се дали
Истински съм се родил
Всеки ноември

Не бях аз който
Избяга от твоята
Зимна приказка

Гледах снега и
Всички снежинки бяха
По местата си

Небето мълчи
Когато не викате
Със сърцата си

Тихомир Димитров 

Има протести, няма успехи. Има народ, няма представителство в парламента. Има парламент и правителство, няма държавност. Има мафия и олигарси, няма прокуратура и съд. Има Южен поток, няма Шенген. Има партии, няма водачи. Има лидери, няма знаменосци. Има пътища, няма ориентири. Има анализатори, няма експертиза. Има истини, няма морал.

/Поглед.инфо/ Ако правителството падне и дори да има избори още през есента, през януари догодина протестите ще бъдат много по-големи. Такава апокалиптична картина описа депутатът от ДПС и председател на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев.

/Поглед.инфо/ Броени дни след устния доклад на Европейската комисия за България, у нас пристига заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг.

След като Европейският съюз неотдавна реши да спре субсидиите за всички израелски проекти в окупирания Западен бряг, вниманието на медиите се фокусира върху израелските селища там. Онова, което привлича много по-малко вниманието на международната общност е израелският план за принудително изселване на десетки хиляди палестински бедуини от домовете им в южната част на пустинята Негев. Във видеото от The Real News Network се споменава, че около Повече [...]

"Не приемам упреците на колегите от БСП, че не се забраняват протестите, и не се прилага член 13 от Закона за събранията и митингите - обяви столичният кмет Йорданка Фандъкова пред БНТ. - Искам хората да знаят какво означава това на практика, когато кметът издаде заповед за забрана. Тази заповед се изпълнява от полицията. Това означава полицията с всички възможни средства да разпръснат протестиращите. Гледаме това в Истанбул. Аз не искам София да заприлича на Истанбул".

/Поглед.инфо/ Протест „на кафе“ започна и тази сутрин пред парламента. След 08,00 ч. майстори на ароматната напитка отново са разположили машина и раздават от нея на противниците на властта. Хората са сравнително спокойни, още повече, че днес парламентът не работи.

Dear Madam Vice-President,It is a pleasure to welcome you to Bulgaria at a time we consider crucial for the future of our country and the European Union (EU) as a whole. As a group of active protesters concerned with where Bulgaria is headed, we would like to take the occasion to thank you for your visit and the opportunity to engage in a constructive dialogue, as we share a number of issues of great concern to us as citizens of Bulgaria and the European Union. We would like to turn your attention to several key issues, which are of grave concern to justice, fundamental rights and citizenship as they relate to Bulgaria and the larger EU family.

И знаете ли защо твърдя, че онова, което ни свързва, е любов? Защото се харесваме взаимно. А това никога не е егрегор. От взаимното харесване не се получава “махало”, защото то включва приемане на другия такъв, какъвто е… и не изисква от никого пораждане на зависимост един от друг. Не зная колко хора са склонни да го възприемат, но за мен духът на протеста е в това, че обменът на едно спонтанно извиращо добро чувство е онова, което този път има големи шансове да ни възроди като народ. Народ, който се харесва. Приятно му е, че е български. Това е историческият шанс българската работа да му се получи по-различно този път.

Мирослава Тодорова: Изтеклите записи с участие на висши магистрати са шанс да започне разплитане на връзки

Рединг: Реформите в съдебната система трябва да се правят заради българите, не заради Брюксел

Холандският посланик Карел ван Кестерен: Леко съм разочарован от напредъка в съдебната система и борбата с корупцията

7 години затвор грозят италиански репортер, снимал турските протести

Продукти за 4 порции:
1 пакет Фетучини
400г пилешко
200г спанак
1ч.ч. течна сметана
1ч.л. сол
розмарин за поръсване
1с.л. краве масло
1- 2с.л. олио

Приготвяне:
Фетучините се варят според указанията на опаковката. Готовите се отцеждат. Към тях се добавя олио. Спанакът се мие листо по листо. Месото се реже на жулиенчета, а спанакът на ситно. В тиган се слага краве масло и съдът се поставя на включен котлон. Добавят се спанакът и  месото. Запържват се за 5- 10 минути. След това се налива сметаната. Поръсва се сол и розмарин. Оставя се да клокне на изключен котлон. В четири чинии се навива купчинка фетучини, гарнирана със спанак и пилешко.

Ръководенето в полза на интересите на Цеко-Миневския народ продължава с пълна сила. Лифтове, влекове и хотелски комплекси от Пирин, през Витоша, та чак до Луната. Напълно в духа на мотото „прозрачност” министри и кметове от ГЕРБ излизат на контрапротести против недоволните от изсичането на горите и заграбването на държавни земи. Не се крият юнаците, не се притесняват, нали са се клели. Интересите на един друг човек от народа също са приоритетни за всяко правителство. Хазартният бизнес на Васил Божков се подпомага от Орешарски още докато е финансов министър при Сергеевата тройна ламя БСП, ДПС, НДСВ. Бойковата чета положи неплатонични грижи за строителните фирми на човека с прякора „Черепа”. Милиарди народни пари за народния Васил.

Милен Радев

Вторачени в случващото се от седмици в България не бива да пропускаме някои актуални събития и в Чехия. Защото те според мен дават основания да подозираме още един полигон, на който Русия вече изпробва своята нова стратегия за разнебитване на Евросъюза по периферията.

Да си припомним неотдавна спечелените президентски избори от някогашния пишмандисидент и днешен ляв популист Земан. Кампанията на Земан бе подкрепяна от Лукойл, известни са неговите близки икономически и политически връзки с Москва.

Този публично признат алкохолик (любител на бехеровка и сливовица, което му носи допълнителна популярност в назадничавата част на провинциална Чехия) победи на втория тур своя конкурент Карел Шварценберг – един европейски, антикомунистически и антирусийски настроен интелектуалец благодарение само на същите гласове от провинцията. Столицата Прага гласува убедително за Шварценберг….

Още с идването си на власт Земан започна да клати дясното правителство на Нечас. Неотдавна премиерът бе принуден да си подаде оставката след раздухан грандиозен скандал за политическа корупция, подслушвания, тефтерчета, подкупи и пр. Всичко това гарнирно с обвинения в злоупотреба с власт на шефката на премиерската канцелария и любовница на премиера. Русокосата дама бе арестувана по скандален начин и вкарана в следствения арест с белезници на ръцете.

Сега дъщеря й отправя в медиите обвинения в нечувани унижения, на които е подлагана майка й от прокуратурата и следствените власти. Експремиерът Нечас и близките до него кръгове говорят за заговор на противниците му, прозрачно координиран от президентския дворец.

Междувременно новоназначеното от президента т.н. експертно правителство е вече на прага на колапса и погледната от Германия Чехия изведнъж се превръща от отличник на успешно завършения преход в разнебитена и несигурна държава.

В допълнение към тези новини непрекъснато се нагнетяват и съобщения за антицигански изстъпления на чешки екстремисти особено в пограничните с Германия области.

За определени медийни кръгове в Германия (чието русофилство трудно може да се докаже в съдебна зала, но прозира осезаемо за критичен читател с определена чувствителност като пишещия тези редове) всичко описано е повод чешката политическа сцена да бъде представяна на германската публика като едно абсурдно кълбо от корупция и примитивни, кланови и бизнес обвързаности.

Не мога да съдя отдалеко за детайлите на чешката вътрешна политика. Споменавам горните обстоятелства само като материал за размисъл и обръщам внимание на имиджа, който те създават на една доскоро ключова страна от т.н. Нова Европа.

Не е нужно да напомням какво се случи с антируската част от политическия елит на другата силна страна от този “клуб” – Полша на летището край Смоленск . Или да пояснявам курса по отношение на Русия, който поеха новият президент и правителството на Полша оттогава…

В Унгария социалистическата пропаганда ръка в ръка със своите европейски другари създадоха катастрофален, нео-тоталитарен имидж на консервативното правителство. Самото то пък действа под постоянен натиск на популистки, сякаш трескаво изпълняващи определена агенда национал-екстремисти с антициганска и юдофобска окраска. Всички те със съвместни усилия превърнаха страната си в политически парий на Европа…

Питам се дали някой политолог или историк в един от тъй многобройните тинк-танкове или институти вече пише дисертация на тема “Форми на въздействие и деструктивна намеса на Русия в ЕС в началото на ХХI век”…?

Кой знае защо се съмнявам в това. Въпреки вече наличния богат емпиричен и теоретичен материал за проучване…

/Поглед.инфо/ Извънредно заседание на Министерския съвет днес ще гласува актуализацията на бюджета за тази година.

/Поглед.инфо/ Протестиращи отидоха пред централата на ГЕРБ тази вечер, облечени като любимия футболен отбор на лидера на партията Бойко Борисов. Така "протестният" отбор на "Бистришките тигри" освирка партийната централа, предаде репортер на БГНЕС.

/Поглед.инфо/ На 22 и 23 юли заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг ще бъде на посещение в България.

/Поглед.инфо/ Шоуменът Слави Трифонов спрял да чете вестници заради Бойко Борисов. Това става ясно от негово интервю за „24 часа“.

/Поглед.инфо/ Рачо Петров си иска резиденция "Бояна"

/Поглед.инфо/ Тайното тефтерче на властта. Какво четем зад така наречените „драсканици" на Филип Златанов

/Поглед.инфо/ Редакцията на Поглед.инфо публикува знакови позиции, изложени във връзка с изказването на Велислава Дърева в предаването "Панорама" по БНТ и провокирало остра дискусия в публичното пространство. Не се ангажираме с която и да е позиция, а само предоставяме възможност на нашите читатели да се информират./б.р./

/Поглед.инфо/ Редакцията на Поглед.инфо публикува знакови позиции, изложени във връзка с изказването на Велислава Дърева в предаването "Панорама" по БНТ и провокирало остра дискусия в публичното пространство. Не се ангажираме с която и да е позиция, а само предоставяме възможност на нашите читатели да се информират./б.р./

Докато търси външен заем, правителството на Орешарски не дава отговор защо се събира само данък печалба, а не се въведе ДДС и акциз върху хазарта. Този бизнес също трябва да се облага, но не се прави повече от 20 години само заради един крупен играч, посочи проф. Николов, намеквайки за Васил Божков – Черепа, който е в топли отношения с настоящия премиер Орешарски.

/Поглед.инфо/ Поглед.инфо публикува с известно закъснение изказването на Велислава Дърева в предаването "Панорама" по БНТ, но това е продиктувано от разгорялата се дискусия, която то провокира. Тук ще публикуваме някои знакови и различни като гледна точка позиции, без да се ангажираме с която и да е от тях.

Прекрасна и вечна игра за малчовци – хващане на рибки, особено ако и мама е до теб. Идеята...

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Не е хубаво от страна на европейците да настояват управляващите да чуят гласа на протеста и да подадат оставка, а заедно с това – ГЕРБ да се върнат в Парламента и да преговарят с БСП за тъй наречената „голяма коалиция”. Едното тотално противоречи на другото.

Знам защо го правят. Не познават – и не си дават труд да опознаят – характера и нравите на българската политика, а действат по схема: в Германия идеята за „голяма коалиция” работи, `що да не работи и в България. Така правят даже европейските политически наблюдатели, които уж би трябвало да са по-гъвкави. Но да прочетохте напоследък поне един анализ, който казва, че Атака не е дясна и националистическа, а лява и проруска партия, каквато е истината? Няма и да прочетете, защото схемата в главите е силна.

Още по не е хубаво от страна на президента Плевнелиев да такова на метеното със същия призив – смятат протестиращи в Пловдив.

И са прави. Президентът поне би трябвало да знае. Или някой около него да му е казал. Аз даже познавам цели двама души, които могат и би трябвало да са му казали, че да се легитимират комунистите чрез преговори с тях никога не е добър политически ход. Стогодишната българска практика е доказала, че комунистът е като женска богомолка – задължително отхапва главата на онзи, който я заплодява. В случая – който я легитимира във властта и политиката. Ако мене не вярвате, питайте Никола Петков и останалите измамени и самоизмамени наивници.

А съвършено лошо пък е от страна на Бойко Борисов да вика – готов съм да преговарям с БСП за националните приоритети на страната. Това е, така да се каже, многопластов нонсенс. Първо – защото сега Протестът е застанал срещу БСП и само той може да реши дали да се водят или да не се водят преговори с тях. А, доколкото знам, Протестът не е упълномощавал Борисов за това. Второ, исканията на Протеста са съвършено ясни – оставка на кабинета Орешарски и нови предсрочни избори. Сами по себе си те изключват напълно воденето на каквито и да било преговори. Трето, дори децата разбират, че връщането на ГЕРБ в Парламента е абсолютно неправилен ход, защото дава на обединената левица глътката въздух, от която тя отчаяно има нужда, за да стои още по-твърдо и безочливо срещу Протеста. Четвърто, никой не е наясно доколко Борисов изобщо може да води преговори, а в частност – доколко правилно е систематизирал националните приоритети, по които иска да преговаря. Пето – всички са наясно, че БСП и нейните партньори ДПС и Атака не просто не знаят, те не се интересуват от националните приоритети и ако започнат някакви преговори по тази тема, то ще е, за да спечелят време за работа по собствените си приоритети, както правят винаги. В този случай – да удължат агонията си, като едновременно сътворят възможно най-много икономически, социални, външно и вътрешно политически, нравствени и всякакви други бели за всички нас, останалите. Включително за онези нещастници, които твърдят, че подкрепят кабинета Орешарски и всеки ден пеят китка любими съветски песни за него при пилоните на НДК.

Всъщност в момента както правителството, така и Парламентът, са вече напълно делигитимирани, те се крепят на три неща – личен инат, комунистическа наглост и страха на трите партийни върхушки, че ако паднат от власт, преди да са изпълнили обещаното пред руснаците, ще ядат шамари.

А винаги има надежда, че може и по-лоши неща да ядат – викат оптимисти в Пловдив и потриват ръце.

За да остане възможно най-дълго на власт, левицата пробутва в обществото няколко версии. Първата е – ние сме законно избрани. С което искат да намекнат, че протестите май са незаконни. Но така плашат само гаргите, защото е всеизвестно, че както са законно избрани, така законно могат да бъдат и прогонени с камъни и дървье от суверена.

Втората версия е, че на улицата има десет хиляди души, които не ги искат, а те имат отговорности пред онези стотици хиляди, които ги искат. Такъв филм няма – поне не в демократичния свят, където обществено мнение, политически морал и други такива небивалици реално съществуват. Там позицията на малцинството се отчита и реализира със същото внимание и отговорност, както мнението на мнозинството, а не се взима само за сведение. Още повече – идеята, че протестиращите в България са малцинство, в нашия случай е нагла лъжа.

Третата версия на управляващите комунисти, с която се опитват да вкарат съмнения в обществото, е – ние искаме да работим в името на народните интереси, а вие, протестиращите, ни пречите. Най-често тук се прилагат приказките за неистовата необходимост от нов Избирателен кодекс, но и доста други теми.

Че те не искат да работят в името на народните интереси може и да е само обосновано предположение, макар твърде добре обосновано. Но че те не могат да работят в името на народните интереси – това го доказаха с всичките си решения през последните два месеца, да не говорим за последните близо 70 години. Такова е положението – неспособни са, некадърни са, а на всичкото отгоре са винаги загрижени за реализацията на руските, плюс своите частни или групово партийни интереси. Нищо друго. Е, как на такива хора да оставиш да изработват нещо толкова важно като нов Избирателен кодекс? Аз не бих им дал тоалетната да ми почистят, те се натискат за Избирателен кодекс…..

Четвъртата словесна магия, с която се опитват да се измъкнат комунистите е, че едни нови избори няма нищо да променят и парламентарната конфигурация пак ще е същата или почти същата. Даже по-лошо, казват – самият Борисов ще спечели мнозинство и ще се върне да управлява.

Може да е така, а може и да не е така. Никой не знае, най-малко – те. Но две неща непременно трябва да се кажат тук: 1. Който и да дойде на власт след комунистите, стига, разбира се, да не се казва направо Путин, винаги е по-добре от комунистите. 2. Ако новите избори не родят реална демократична и европейска алтернатива, то ще има нови протести и нови избори – докато нещата си дойдат на мястото. Иначе ще останем завинаги под управлението на гангстерите, обединени в трите управляващи сега партийни фамилии или някакви следващи техни разклонения и свински черва.

За да разпространяват всички тези зловония в ушите на хората, комунистите използват плъхове и други гадинки, които напоследък отново изпълзяха от дупките си и тръгнаха да шестват по телевизионните екрани. Една хлебарка вика – оставете ни да работим. Един плъх – протестиращите не знаят какво искат. Някаква стоножка се прави на столика, присъства в три телевизии почти едновременно и едва не плаче от яд, че я гонят от властта, до която едва-що се докопа. Някакъв кукундел, който нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил, разправя публично, че пътят към истината минава през неговата свещена лъжа. И още, и още гмеж, някакви уж-хора, на които даже не искам да споменавам имената поотделно, за да не им правя реклама на простотията, наглостта и нацистките методи на пропаганда.

И като споменах нацистките методи, та се сетих и за обратната страна на медала, там, през където въпросните методите минават, за да стигнат до нас и да ни манипулират. Откъде пак изровиха телевизиите и масово качиха на екран разни водещи, дето нямат гръбнаци. Или на които гръбнаците им растат не само от горната, но и от долната страни на задника, та правят кръгче?

То бива, бива мекотели и други непрофесионални черупчести в т`ва българско медийно море, ама чак пък толкова. Очевидно е, че голяма част от многопластовите нонсенси в тази страна се раждат благодарение и на тяхното компетентно акушерство.

/Поглед.инфо/ Корабът „Титаник” вече е пробит и с тръгването на старши помощник капитана няма как да бъде спасен.

/Поглед.инфо/ Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов смята да изхвърли Цветан Цветанов от ръководството на партията през идната седмица. Това разкриха пред ПИК запознати с процесите в партията, спечелила най-много гласове на последните парламентарни избори.

Административен съд Бургас на 18 юли 2013 окончателно е отхвърлил жалбата на фирма "Венис Марина" срещу спирането на незаконен строеж в Резерват "Ропотамо", за който първо сигнализира Биволъ. Всякакво строителство в резервати е категорично забранено и строго санкционирано, според Закона за защитените територии (чл. 17 и чл. 83, т.2 от ЗЗТ).

Статията УДАРНО СТРОЯТ В РЕЗЕРВАТ "РОПОТАМО". МОСВ МЪЛЧИ от 24 март предизвика регионалният министър Екатерина Захариева да нареди спешна проверка на място от екипи на ДНСК и РИОСВ-Бургас.

Проверката установи изграждане без строителни книжа на заведение за обществено хранене в резервата. Община Приморско издаде заповед за спиране на строителството. От фирмата оспориха заповедта с твърдението, че не извършват ново строителство, а "текущ ремонт" на съществуващ обект. Административен съд Бургас с решение 1606 от 18/07/2013 г. аргументирано, позовавайки се на подробна експертиза, отхвърля това твърдение и потвърждава окончателно заповедта на Община Приморско за спиране на незаконния обект и забрана на достъпа до строежа.

В експертизата ясно е посочено, че колоните на строежа са трайно захванати на бетонни бордюри. Биволъ няколко пъти писа за тези бетонни стъпки метър на метър, отлети и вкопани в земята, както и за изградената нова септична яма. От своя страна "Венис Марина" опровергаваше, че не е лят нов бетон в резервата. Решението на съда поставя точка на тези опити за изкривяване на действителното положение със строежа.

Директорът на РИОСВ Бургас Бойчо Георгиев е дал карт бланш на изкопите, бетонирането и новото строителство в резервата - показват документите, публикувани от Биволъ. Георгиев, който е активист на ГЕРБ и назначен с протекциите на олигарха Валентин Златев се прочу с нарушенията покрай "Дюнигейт" и тесните си връзки със скандалните разрушители на дюните от "СЛЕ Груп".

Фирмата "Венис Марина" ЕООД, която отскоро стопанисва лодки за разходка по долното течение на Резерват "Ропотамо" е свързана с издирвания за наркотрафик Христофор Амантанидис - Таки. "Венис Марина" е собственост на регистрираната във Великобритания "Стоименов Груп Лимитед" ООД. За собственик на британската офшорка се спряга един от гаулайтерите на Георги Илиев по морето - Веселин Стоименов. За него се знае, че е един от хората, които пое бизнеса на ВАИ холдинг след убийството на Илиев в Слънчев бряг през лятото на 2005 г. Същата тази фирма е едноличен собственик на "Ер Ви Инвестмънт" ЕООД, която е съсобственик с Христофорос Аманатидис - Таки на несебърската фирма "Интертур", показва справка в Търговския регистър.

Договорът на РИОСВ с фирмата "Венис Марина" ЕООД на бившия висаджия Стоименов и сегашен ортак на наркотрафиканта Христофорос Аманатидис - Таки не беше прекратен след констатираното незаконно строителство през март. Тогава МОСВ прекрати единствено договора за наем на бар-грила и наказа с последно предупреждение шефа на РИОСВ Бургас Бойчо Георгиев. Анализ на Биволъ показа, че извършените от шефа на РИОСВ нарушения трябва да бъдат разследвани от прокуратурата. Въпреки това Бойчо Георгиев оцелява и до момента, тъй като явно е удобен както на предишната власт, така и на кабинета "Орешарски".

/Поглед.инфо/ Лияна Панделиева стана известна през 1990-те години като лице на демокрацията от предизборните плакати на СДС. Днес работи като журналистка.