Говори Пловдив: МНОГОПЛАСТОВ НОНСЕНС

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Не е хубаво от страна на европейците да настояват управляващите да чуят гласа на протеста и да подадат оставка, а заедно с това – ГЕРБ да се върнат в Парламента и да преговарят с БСП за тъй наречената „голяма коалиция”. Едното тотално противоречи на другото.

Знам защо го правят. Не познават – и не си дават труд да опознаят – характера и нравите на българската политика, а действат по схема: в Германия идеята за „голяма коалиция” работи, `що да не работи и в България. Така правят даже европейските политически наблюдатели, които уж би трябвало да са по-гъвкави. Но да прочетохте напоследък поне един анализ, който казва, че Атака не е дясна и националистическа, а лява и проруска партия, каквато е истината? Няма и да прочетете, защото схемата в главите е силна.

Още по не е хубаво от страна на президента Плевнелиев да такова на метеното със същия призив – смятат протестиращи в Пловдив.

И са прави. Президентът поне би трябвало да знае. Или някой около него да му е казал. Аз даже познавам цели двама души, които могат и би трябвало да са му казали, че да се легитимират комунистите чрез преговори с тях никога не е добър политически ход. Стогодишната българска практика е доказала, че комунистът е като женска богомолка – задължително отхапва главата на онзи, който я заплодява. В случая – който я легитимира във властта и политиката. Ако мене не вярвате, питайте Никола Петков и останалите измамени и самоизмамени наивници.

А съвършено лошо пък е от страна на Бойко Борисов да вика – готов съм да преговарям с БСП за националните приоритети на страната. Това е, така да се каже, многопластов нонсенс. Първо – защото сега Протестът е застанал срещу БСП и само той може да реши дали да се водят или да не се водят преговори с тях. А, доколкото знам, Протестът не е упълномощавал Борисов за това. Второ, исканията на Протеста са съвършено ясни – оставка на кабинета Орешарски и нови предсрочни избори. Сами по себе си те изключват напълно воденето на каквито и да било преговори. Трето, дори децата разбират, че връщането на ГЕРБ в Парламента е абсолютно неправилен ход, защото дава на обединената левица глътката въздух, от която тя отчаяно има нужда, за да стои още по-твърдо и безочливо срещу Протеста. Четвърто, никой не е наясно доколко Борисов изобщо може да води преговори, а в частност – доколко правилно е систематизирал националните приоритети, по които иска да преговаря. Пето – всички са наясно, че БСП и нейните партньори ДПС и Атака не просто не знаят, те не се интересуват от националните приоритети и ако започнат някакви преговори по тази тема, то ще е, за да спечелят време за работа по собствените си приоритети, както правят винаги. В този случай – да удължат агонията си, като едновременно сътворят възможно най-много икономически, социални, външно и вътрешно политически, нравствени и всякакви други бели за всички нас, останалите. Включително за онези нещастници, които твърдят, че подкрепят кабинета Орешарски и всеки ден пеят китка любими съветски песни за него при пилоните на НДК.

Всъщност в момента както правителството, така и Парламентът, са вече напълно делигитимирани, те се крепят на три неща – личен инат, комунистическа наглост и страха на трите партийни върхушки, че ако паднат от власт, преди да са изпълнили обещаното пред руснаците, ще ядат шамари.

А винаги има надежда, че може и по-лоши неща да ядат – викат оптимисти в Пловдив и потриват ръце.

За да остане възможно най-дълго на власт, левицата пробутва в обществото няколко версии. Първата е – ние сме законно избрани. С което искат да намекнат, че протестите май са незаконни. Но така плашат само гаргите, защото е всеизвестно, че както са законно избрани, така законно могат да бъдат и прогонени с камъни и дървье от суверена.

Втората версия е, че на улицата има десет хиляди души, които не ги искат, а те имат отговорности пред онези стотици хиляди, които ги искат. Такъв филм няма – поне не в демократичния свят, където обществено мнение, политически морал и други такива небивалици реално съществуват. Там позицията на малцинството се отчита и реализира със същото внимание и отговорност, както мнението на мнозинството, а не се взима само за сведение. Още повече – идеята, че протестиращите в България са малцинство, в нашия случай е нагла лъжа.

Третата версия на управляващите комунисти, с която се опитват да вкарат съмнения в обществото, е – ние искаме да работим в името на народните интереси, а вие, протестиращите, ни пречите. Най-често тук се прилагат приказките за неистовата необходимост от нов Избирателен кодекс, но и доста други теми.

Че те не искат да работят в името на народните интереси може и да е само обосновано предположение, макар твърде добре обосновано. Но че те не могат да работят в името на народните интереси – това го доказаха с всичките си решения през последните два месеца, да не говорим за последните близо 70 години. Такова е положението – неспособни са, некадърни са, а на всичкото отгоре са винаги загрижени за реализацията на руските, плюс своите частни или групово партийни интереси. Нищо друго. Е, как на такива хора да оставиш да изработват нещо толкова важно като нов Избирателен кодекс? Аз не бих им дал тоалетната да ми почистят, те се натискат за Избирателен кодекс…..

Четвъртата словесна магия, с която се опитват да се измъкнат комунистите е, че едни нови избори няма нищо да променят и парламентарната конфигурация пак ще е същата или почти същата. Даже по-лошо, казват – самият Борисов ще спечели мнозинство и ще се върне да управлява.

Може да е така, а може и да не е така. Никой не знае, най-малко – те. Но две неща непременно трябва да се кажат тук: 1. Който и да дойде на власт след комунистите, стига, разбира се, да не се казва направо Путин, винаги е по-добре от комунистите. 2. Ако новите избори не родят реална демократична и европейска алтернатива, то ще има нови протести и нови избори – докато нещата си дойдат на мястото. Иначе ще останем завинаги под управлението на гангстерите, обединени в трите управляващи сега партийни фамилии или някакви следващи техни разклонения и свински черва.

За да разпространяват всички тези зловония в ушите на хората, комунистите използват плъхове и други гадинки, които напоследък отново изпълзяха от дупките си и тръгнаха да шестват по телевизионните екрани. Една хлебарка вика – оставете ни да работим. Един плъх – протестиращите не знаят какво искат. Някаква стоножка се прави на столика, присъства в три телевизии почти едновременно и едва не плаче от яд, че я гонят от властта, до която едва-що се докопа. Някакъв кукундел, който нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил, разправя публично, че пътят към истината минава през неговата свещена лъжа. И още, и още гмеж, някакви уж-хора, на които даже не искам да споменавам имената поотделно, за да не им правя реклама на простотията, наглостта и нацистките методи на пропаганда.

И като споменах нацистките методи, та се сетих и за обратната страна на медала, там, през където въпросните методите минават, за да стигнат до нас и да ни манипулират. Откъде пак изровиха телевизиите и масово качиха на екран разни водещи, дето нямат гръбнаци. Или на които гръбнаците им растат не само от горната, но и от долната страни на задника, та правят кръгче?

То бива, бива мекотели и други непрофесионални черупчести в т`ва българско медийно море, ама чак пък толкова. Очевидно е, че голяма част от многопластовите нонсенси в тази страна се раждат благодарение и на тяхното компетентно акушерство.

Прочети цялата новина

Свързани новини: