снимка: bgchudesa.com Череп, открит в манастира в местността „Караач теке” край Варна, може да се окаже на княз Борис I. Подобна хипотеза е...

/Поглед.инфо/ Батални сцени са се разиграли в една от най-известници болници в Бълтария - "Пирогов". 20 уролози са напуснали спешния институт заради конфликт със завеждащия отделението по реанимация и анестезиология д-р Цветан Борисов.

Националът Александър Александров свали шината от коляното и се очаква да се завърне в игра за „Черно море“ в последния му мач за...

Пламъци бушуват на 13-я етаж на висок блок на улица "Кап. Рончевски" във Варна.  На мястото има 4 пожарни автомобила и една линейка. ...

Нова схема за кражба на имоти на възрастни хора без наследници, починали в болниците, изскочи от дело за присвояване на вещи от умряла в...

Работен документ на парламентарната група на Коалиция за България изтече вчера в платформата за анонимно получаване на документи Balkanleaks. Документът допълва по-ранни течове на информация от служебни и лични пощи на активисти на БСП, известни като "Опорни точки".

Проектодекларацията, издържана в характерния стил на развития социалистически застой, прави паралел между боядисването на паметника, протестите и неонацизма. Припомнена е "грабливата сянка на олигарсите от „Глобална България" Иво Прокопиев и Цветелина Бориславова". Авторите са възмутени от "закона за декомунизация, приет от Народното събрание" и изказват съчувствие на "стотиците хиляди софиянци", които работят, посещават заведения и музеи и "сумтят, че няколко десетки младежи им пречат да се приберат в домовете си".

Любопитно е, че към "грабливата сянка" са асоциирани "собствениците на най-гледаните телевизии". Не става ясно дали се има предвид корпорацията "Таймс Уарнър" и офицера на ДС Красимир Гергов  - собственици на най-гледаната bTV или шведския собственик на втората най-гледана телевизия Nova TV.

Мейлът с декларацията е адресиран до председателя на парламентарната комисия за за образование Ваня Добрева. Изпратен е в 7:16 сутринта на 14 ноември, седмица след като група млади хора боядисаха в розово паметника "Партизани" пред централата на БСП. 

Няколко минути по-рано, в 7:12, документът е разпечатан, като преди това е бил редактиран в продължение на 17 мин., показват метаданните от файла. От тях се разбира още, че това е шестата поредна редакция на проектодекларацията.

Потърсена за коментар Ваня Добрева си спомни за проектодекларацията и разясни, че тя е "изработена общо" от работна група на "Коалиция на България", в която тя е участвала. "Аз формулирах моите тези... Фашизмът, както и сталинизмът, започват с такива елементи... срутваш произведения на изкуството, това не бива да се прави" - категорично заяви Добрева. Народният представител от "Коалиция за България" се аргументира с негативни и позитивни примери от историята: "В периода след 9-ти септември и Пенчо Славейков е бил отричан..." "Наричат Рим Вечния град, защото не е махнал нито един паметник". На въпроса защо декларацията все пак не е била прочетена от парламентарната трибуна Ваня Добрева отговори, че "явно такава е била преценката на работната група".

"Съжалявам, че тази декларация не е приета и прочетена от трибуната на парламента, защото съдържанието й отваря огромно поле за дискусия и оценка на историческото минало, комунистическия режим и репресивните му органи" - коментира за Биволъ поименно посоченият в декларацията блогър Асен Генов, който след акцията с оцветяването на паметника беше арестуван. Според авторите на проектодекларацията Генов принадлежи към "елитните кръгове на десницата, които публично изповядват ценностите на западната демокрация", но "извършват политически завой по посока на гражданския произвол, на насилието и ненавистта".

"В декларацията се съдържа признание, че актът на боядисване на Паметника на съветската армия и скулптурите пред централата на БСП - наследници на БКП е политически акт, протест, срещу лицемерието и лъжата, срещу подмяната на обективната истина и срещу неуважението, което политическата върхушка демонстрира" Генов смята още, че управлението създават среда на "носталгия към престъпния диктаторски режим преди 1989", което пък провокира антиевропейски настроения.

"Искам сърдечно да благодаря на БСП, Вана Добрева и другите автори на текста за ролята, силата и значението, което придават на моята скромна личност..." - обърна се Асен Генов към авторите на текста.

Биволъ публикува пълния текст на проектодекларацията без редакторска намеса. Файлът с декларацията може да бъде свален от прикачените документи под статията.

declaratia.14.11.13.doc

На 6 ноември т. г. беше осквернена скулптурната композиция „Партизани", дело на големия български скулптор Любомир Далчев - представителна творба на националното ни изобразително изкуство. Тази композиция се намира пред централата на Българската социалистическа партия на „Позитано 20", дарена е от Далчев преди десетилетия на намиращия се тогава в тази сграда Български антифашистки съюз.

За какво по-конкретно става дума. Става дума за групата млади хора, предвождани от блогъра Асен Генов, които боядисаха в среднощните часове на ноември фигурите на партизаните в лилав и розов цвят, като на постамента добавиха злобни антикомунистически слова. Така авторите на това интелектуалното покушение освидетелстваха, че тяхната проява е с ясен политически знак - гавра с паметта на българските антифашисти; сигнал, че днешната българска демокрация трябва да се развива като антипод на антифашизма и антифашистката идея! Провокаторите сътвориха прокламация, предназначена да придаде още по-нагло самочувствие на силите, които днес рушат демократичните устои на държавата, пропагандират насилието и всепозволеността, реализират агресивна нетърпимост към опонентите си, извисяват в цял ръст своята нацисткоподобна природа.

Тревожно е, че ръководител на групата политически провокатори е известния блогър Асен Генов, собственик на авторитетен сайт в интернет. Генов, чийто сайт се утвързи като своеобразен идеологически и оперативен център на протестите от изминалите няколко месеца, принадлежи към елитните кръгове на десницата, които публично изповядват ценностите на западната демокрация, а иначе, както сега проличава, извършват политически завой по посока на гражданския произвол, на насилието и ненавистта.

Още по-тревожно, че този антиинтелектуален взлом се случва в обстановката на все по-засилващ се политически екстремизъм на българската десница, и най-вече на партия ГЕРБ, на ксенофобски изстъпления и политически расизъм. Осъществява се в момент, когато университетски професори делят българите и младите ни хора на „качествени" и на „некачествени", митологизирайки правата за привилигированото малцинство за сметка на рязко ограничаване правата на народното мнозинство. Антиинтелектуалният взлом се синхронизира с реваншизма на неуправляващата вече партия ГЕРБ, която отхвърля резултатите от пследните парламентарни избори, признати за легитимни от Констутуционния съд и от оторизираните авторитетни експерти и институции в ЕС и света. Действията на провокаторите, начело с Асен Генов, дават доводи на организаторите на протестите да се не съобразяват със законите и правилата на обществения ред, да трансформират мирните протести в немирни, да въвличат в шествията им и хаоса както младежи и студенти с дясна идеология, така и елементи от криминални структури и футболни агитки, за да бъдат протестните манифестации окървавени и съзнателно конфронтирани с полицията.

Ето защо, ние определяме тези протести като неистински и поръчани. Ето защо, зад исканията за нов морал ние откриваме грабливата сянка на олигарсите от „Глобална България" , на собствениците на най-гледаните телевизии, на новобогаташи като Иво Прокопиев и Цветелина Бориславова. Ето защо протичането на протестите, според нас, е неделимо от задкулисната роля на близките до Бойко Борисовите - Иван Николов – Пашата или Митко Каратиста. Ето защо, ценностите на либерализма потъват в страстни фашизоидни изблици, които тепърва ще вгорчават българската съдба.

Истината ни задължава да констатираме, че акцията на блогъра Асен Златев срещу паметника на партизаните не би могла да се отдели от многохилядния Луков марш в София, в който всяка година участват хиляди и хиляди млади почитатели на генерал Луков – водача на българския „Легион" и най-заслепения проводник на германския нацизъм в България. Не би могла да се отдели от поведението на хилядите футболни запалянковци, които честват с ритуално вдъхновение рождения ден на Афолф Хитлер и маршируват по столичните улици с хитлеристкия вик „Зиг хайл". Не би могла да се отдели от току- що направеното искане да бъде юридически потвърдено създаването на българска неофашистка партия, по подобие на гръцката „Златна зора".

Не би могла да се отдели от изрисувания като череп образ на премиера Пламен Орешарски, от счупените безнаказано прозорци на Позитано 20, от окървавената глава на депутата от „Атака", от дивашкото късане на пропагандни материала на политическите опоненти, от нападенията върху превозните средства, с които се движат премиерът Пламен Орешарски и председателят на БСП Сергей Станишев, от разкъртените плочки върху централна улица пред парламента, от изтръгнатия пътен знак на ул. „Оборище", от терористичното окупиране на Народното събрание, което превръща депутатите в пленници на тълпа, въобразила си, че за нея всичко е възможно, от безразборното струпване и повреждане на боклукджийски кофи около парламента, от камъните, с които бяха обстрелвани колата на депутатите и самите полицаи и т. н. и т. н.? И всичко това, всички тези безобразия и нарушения на елементарни норми на обществения ред ги вършат протестиращи, чийто брой се движи между двайсет и няколко хиляди души, и които наричат себе си красиви, умни, образовани, одухотворени, синтез от качественото еволюиране на националния ни ген, а политическите партии, които грубо си служат с тях увилително ги определят за „нашите деца"..

Но защо смятат, че техните права като протестиращи трябва да са по-големи и по-привилегировани от правата на стотиците хиляди софиянци, които ходят по улици и булеварди, работят, посещават заведения и музеи, чакат за кой ли път закъснелите травмай или тролеи, сумтят, че няколко десетки младежи им пречат да се приберат в домовете си, защото са затворили един кой си пореден кръстопът? Ако който и да е от тези софиянци, изкарващи с пот на чело прехрана за семействата им, си позволи дори и най-плахо публично спречкване с полицията, ако така тика, блъска, подиграва или театрално провокира полицаите, по примера на протестърите, ако откаже да изпълни разпореждането на властта, ако обяви, че ще върши онова, което той си е решил, макар и в разрез с закони и постановления, тогава него, този софиянец, няма да го погалят с перце, нито ще търпят часове наред безредицата и отказа му да се изпълни законовите норми.

Деянието на хората, боядисали партизанския паметник, не би могло да се отдели още и от опитите на телевизионни водещи да пренапишат историята на ХХ в. в тон с реабилитиране на фашизма и историческото насилие. Не би могло да се отдели от системната работа на днешни историци да изопъчат летопистта на двайстото столетие в изгода на „новите победители". Не би могло да се отдели от усилията на титуловани преподаватели, които фалшифицират сложни литературни процеси, подлагат на духовно изтезание творчеството на Христо Ботев, Гео Милев, Христо Смирненски и Никола Вапцаров.

Но провокацията на Асен Генов е на една плоскост и със закона за декомунизация, приет от Народното събрание. И с решенията на съдебната ни система, с които след 1989 г. бяха реабилитирани посмъртно лицата, обвързали отечеството с оста Рим-Берлин-Токио, съдени за престъпления срещу човечеството; и с позорящото отношение на държавата към участниците в българската съпротива, оставени да си отиват от белия ни свят унизени и забравени.

Дръзкото покушение над творбата на Любомир Далчев не би могло да се отдели също от неотдавна публикувания черен списък в официалния сайт на протестиращите - предизвикателство спрямо исконните начала на демокрацията. Списъкът включва имена и доноси срещу български именити интелектуалци, позволили си да изкажат мнение, различно от това на тарторите на уличните противопоставяния. Този списък, от който ГЕРБ и Реформаторския блок не се разграничиха, призовава да се запомнят имената на инакомислещите, за бъдат след това репресирани. Той е огледало на фашизоидното радикализиране на среди, за чиято идеологическа и професионална подготовка Западът хвърли милиони и милиони долари. Факт е, че понастоящем немалко от преподавателите, оглавили протестите, са достатъчно школувани, за да възкресят в нови условия политическото наследство на други двама университетски професори от първата половина на ХХ век – професорите Александър Цанков и Богдан Филов.

Основателна е историческата препратка, която големият публицист Велислава Дърева прави от черния списък към историческите му еквиваленти. Тя пише: „В такива черни списъци бяха Гео Милев и Йосиф Хербст. В такива черни списъци бха Никола Вапцаров и Федерико Гарсиа Лорка. В такива черни списъци бяха Трайчо Костов и Никола Петков. В такива черни списъци бяха Ленърд Бърнстейн, Артър Милър, Лилиан Хелман, Стенли Крамър, Орсън Уелс, Чарли Чаплин и Алберт Айнщайн – до един обявени за червени боклуци и гадни комунисти по времето на маккартизма. По такива черни списъци нацистите, сталинистите, хунбейбините, полпотовците избиха милиони".

Нека не забравяме, че поруганият паметник на партзаните е само звено от дълъг списък с поругани исторически святини през последните двайсет и четири години. Че такива демонстрации на едно ново варварство растат върху отровената земя на ксенофобията и антисемитизма, на задълбочаващата се световна и национална икономическа и финансова криза, на поразената идея за държавност и държава.

Затова ние, депутатите от „Коалиция за България", предупреждаваме българското общество занадигащите се вълни на омразата и нетърпимостта, на историческия авантюризъм и неонацизма! Затова призоваваме да бъде даден отпор на всеки, които руши гражданския мир и ред, който сее омраза и кръв, който под привидността, че провежда истинска революция, ликвидира идеите на свободата и справедливостта, на морала и и солидарността, краде бъдещето на своя народ и на потомците, отваря път за грабежа, потисничеството и безчовечността!

Затова ние изричаме: Нито ден повече отстъпление пред злото и задкулисието. Затова повтаряме максимата на бележития чешки антифашист Юлиус Фучик: „Хора, бдете!"

Депутатите приеха на второ четене Закона за държавния бюджет за 2014 г. Приемането на всички текстове отне пет дни на народните...

Голям пожар гори в района на Морското училище във Варна. Очаквайте подробности и снимки! Снимка: архив

21-годишният Събин Събинов, който тази сутрин се запозапали, не посяга за първи път на живота си. Това става ясно, от епикриза, направена му...

Тя е на 25 години, блондинка (естествена) и е висока 155 см. За разлика от 99%  от връстниците си не е влизала в мола, не ходи на кино, не знае...

Amazon с проект The Joy of  Tech, в които се включва доставка на доста странни неща, включително и бебета. Това шокира потребителите и на компанията се наложи да се извини.

На 28 ноември 2013 стана известно решението по делото Österreichische Vereinigung zur Erhaltung, Stärkung und Schaffung eines wirtschaftlich gesunden land- und forstwirt­schaftlichen Grundbesitzes v. Austria.

Жалбоподател е австрийска неправителствена организация (OVESSG), която проучва влиянието на прехвърлянето на собствеността на земеделски земи и горски фондове. Във връзка с това изисква от публичната администрация в Тирол информация за извършените прехвърляния и получава отказ.

Искането към Съда в Страсбург е за установяване на нарушение по чл.10 ЕКПЧ – свобода на информацията – поради отказан достъп до обществена информация.

Австрия защитава тезата, че държавата няма позитивно задължение по чл.10 ЕКПЧ  да предоставя достъп.

Според Съда гражданите имат право да получават информация от обществен интерес. Не само медиите, обществените организации също могат да създават форуми за обществени дебати. В случая организацията изисква информация с цел анализ и коментари по законопроект.

Естествено в решението се обсъжда правото на достъп до информация в контекста на чл.10 ЕКПЧ.  Съдът се позовава на практиката си относно  взаимодействието между  институциите, които притежават информационен монопол,   и правото на достъп до информация в обществен интерес  (§ 41) ( Társaság a Szabadságjogokért v. Hungary,  Youth Initiative for Human Rights v. Serbia).

Съдът приема, че съответната публична администрация (комисия) в Тирол притежава информационен монопол по отношение на решенията си. Отказът прави невъзможно за организацията OVESSG да проведе анализ и да участва ефективно в законодателния процес.

По тази причина отказът за предоставяне на информация е намеса, която не може да се приеме за необходима в едно демократично общество. Нарушение на чл. 10.

На 28 ноември 2013 стана известно решението по делото Österreichische Vereinigung zur Erhaltung, Stärkung und Schaffung eines wirtschaftlich gesunden land- und forstwirt­schaftlichen Grundbesitzes v. Austria.

Жалбоподател е австрийска неправителствена организация (OVESSG), която проучва влиянието на прехвърлянето на собствеността на земеделски земи и горски фондове. Във връзка с това изисква от публичната администрация в Тирол информация за извършените прехвърляния и получава отказ.

Искането към Съда в Страсбург е за установяване на нарушение по чл.10 – свобода на информацията – поради отказан достъп до обществена информация.

Австрия защитава тезата, че държавата няма позитивно задължение по чл.10 ЕКПЧ  да предоставя достъп.

Според Съда гражданите имат право по чл.10 да получават информация от обществен интерес. Не само медиите, обществените организации също могат да създават форуми за обществени дебати. В случая организацията изисква информация с цел анализ и коментари по законопроект.

Естествено в решението се обсъжда правото на достъп до информация в контекста на чл.10 ЕКПЧ.  Съдът се позовава на практиката си относно  взаимодействието между  институциите, които притежават информационен монопол,   и правото на достъп до информация в обществен интерес  (§ 41) ( Társaság a Szabadságjogokért v. Hungary,  Youth Initiative for Human Rights v. Serbia).

Съдът приема, че съответната публична администрация (комисия) в Тирол притежава информационен монопол по отношение на решенията си. Отказът прави невъзможно за организацията OVESSG да проведе анализ и да участва ефективно в законодателния процес.

По тази причина отказът за предоставяне на информация е намеса, която не може да се приеме за необходима в едно демократично общество. Нарушение на чл. 10.

Върховният административен съд ребром припомни на ВСС, че прокуратурата не може да е безконтролна по разследванията срещу магистрати

Значението на няколко политико-икономически съвпадения и един извънреден седемчленен състав на Върховния административен съд за ски-зоната Банско

Помак да се наричаш

Лекарите и здравната каса отново няма да имат договор

Руският президент Владимир Путин подписа указ за ликвидиране на РИА Новости. На нейно място се създава като държавно предприятие...

Фотограф: Анелия Николова, Дневник Под заглавие "Един окалян президент и кризата след 1989 г." австрийският вестник Der Standart публикува...

С днешната си драскулка (doodle) Googleреши да почете Грейс Хопър – една от ключовите фигури, довели до създаването на съвременните компютърни...

Папа Франциск създава комисия за борба със сексуалните злоупотреби в църквата

Путин закри агенция РИА "Новости"

Върховният комисариат на ООН за бежанците ще подобрява условията в България

Съдийската комисия към БФС определи Георги Димитров за главен съдия на мача „Локомотив“ (Сф) - „Черно море“ от 14 часа в сряда на...

Има всички предпоставки следващата година да има ръст на икономическото развитие. Това заяви премиерът Пламен Орешарски на среща с...

Няма шанс Росен Колев да се събере отново със Стефан Генов на „Надежда“, но за Георги Коруджиев шансове има. Както е известно, Колев скъса...

Тежка катастрофа e станала на 7 декември, около 4.45 часа във вилно селище Кошарица, научи Флагман. Точно до почивен дом Хелиос лек автомобил...

Гостите на Коледния панаир на книгата ще могат да се запознаят с онлайн магазина за забавления и свободно време Ozone.bg. Щандът на сайта ще намерите на ет.3 в НДК по време на панаира от вторник до неделя тази седмица. Книжната секция на Ozone.bg се разработва в партньорство с два от най-големите български сайтове за книги...

В бездната на нещастието, обхванала Сирия през тези дни, в ужасния поток от човешка кръв, залял нашия народ, в неизвестността, обгърнала съдбата на нашите митрополити Йоан и Павел в Алепо - в тези скръбни времена Антиохийската Патриаршия получи известие за залавянето на нейните верни дъщери - монахините и сираците от манастира „Света Текла” в Маалула - и закарването им в гр. Ябруд на втори декември тази година. Посрещнахме тази вест с голяма болка. И тъй като първите опити за освобождаване на нашите задържани дъщери не доведоха до очаквания резултат, Антиохийската Патриаршия се обръща към световната общност, към всички правителства в света с молба за намеса и оказване на съдействие в делото на тяхното освобождаване в здраве и цялост. Също апелираме към съвестта на тези хора, заклеваме ги със семето на честта, вложено от Всевишния Творец във всяко човешко сърце - даже в сърцата на похитителите: пуснете нашите монахини и момичетата от приюта!

Александър Дечев, Фото: Румен Сарандев 21-годишният Събин Събинов се e самозапалил тази сутрин в Максуда. Той е настанен във Военноморска...

Ватерполистите на „Комодор“ се класираха трети в турнира за купата на България за мъже, след като в малкия финал биха градския съперник...

В рамках объявленной ими «священной» войны они пытают и убивают православных священников — выкалывают им глаза, ломают кости, вырезают из них органы, как это было с отцом Фаддеем аль-Хаддадом. Похищают и священников, и епископов, и женщин-христианок, и молодых людей; и никто не знает, где эти люди и что с ними. Некоторые были похищены больше года назад, и мы до сих пор не знаем об их судьбе. У некоторых отобрали дома, а чьи-то дома оказались разрушены в результате боев. В последние месяцы каждый день приносит нам все новые трагедии. Например, вчера похитили целый автобус с женщинами и детьми. Лидеры боевиков прямо призывают убивать священников и монахов, ломать кресты, ничего не оставлять. Они разрушили много церквей и монастырей, даже по зданию нашей митрополии была выпущена ракета. Гонения затрагивают не только православных, но и христиан других конфессий. Многие христиане живут в страхе за своих детей. У кого есть возможность, уезжают за рубеж, но это касается в основном тех, у кого есть родственники в других странах, и у кого достаточно денег. Есть населенные пункты, которые полностью захвачены повстанцами. Там управляют новоявленные эмиры, и те христиане, которые не смогли сбежать из этих мест, обязаны платить джизью — особый налог за право оставаться христианином, а женщины там должны закрывать лица, как мусульманки. Если они не будут платить джизью, их просто убьют.

Фото: bulphoto.com Малко след личния си юбилей (композиторът навърши 85 на 10 ноември), италианският диригент и композитор Енио Мориконе...

снимки: //bulphoto.com Експертите, отговарящи за обезопасяването на отпадъчния трихлоретан в „Полимери”,  ще се срещнат днес с областния...

Сабин Сабинов на 21 години е младежът, който се е запалил до Тубдиспансера във Варна, научи "Петел". Тази сутрин е взел 35 лева от баба си, с...

Полицията издирва соственичката на забравена в мола чанта. На 4 декември около 17.30 часа в магазин „H & M” в МОЛ-Пловдив на ул.”Перущица”...

Младеж на около 22 години се е самозапалил на улица "Петко Напетов" във Варна пред Тубдиспансера, съобщи наш репортер на мястото на...

За случай на самозапалване във Варна. Очаквайте подробности!  Снимка: Булфото, архив

Състав на Варненския апелативен съд наложи три условни присъди по делото за смъртта на студентката от Икономическия университет Гергана...

Германският президент Йоахим Гаук бойкотира зимната олимпиада в Русия и няма да пътува до Сочи през февруари.

Списание “Шпигел” пише, че той е взел решението в знак на протест срещу нарушенията на човешките права и нападките срещу опозиционни политически фигури в страната – домакин на игрите.
Руското правителство е било информирано за решението му миналата седмица.
Говорителка на германския президент е потвърдила за решението на Гаук пред ДПА.

Бившият пастор, който игра важна роля в протестното движение в Източна Германия преди падането на Берлинската стена, отказва всякакви официални визити в Русия от встъпването си в длъжност през март 2012 г. Той постоянно критикува страната за “дефицит на спазване на закона” и “атмосферата на империализъм”.

Среща му с руския президент Владимир Путин, която бе планирана за юни 2012 г., отпадна заради проблеми с графиците.

Гаук е първата важна политическа фигура, която заявява, че няма да присъства на олимпиадата в Сочи.
Досега много правозащитници и хора на изкуството призоваваха за бойкот на игрите в Русия заради закона, който забранява пропагандата на хомосексуализма в страната. ( Кafene.net)

Принципната позиция на германския президент е лъч на просветление сред мрачния цинизъм, който лъха от света на големите интереси, които доминират в отношенията на големи държави, като Германия. Защото малките, за каквито ние самосъжалително се самоопределяме, някак по дефиниция се „предават” с извинението, че и големите не устояват на изкушението на търговските и други изгоди в общуването с потиснически режими, като този на Путин.

Мантрата за „малките”, разбира се, е удобно извинение и не издържа проверката на фактите. Достатъчно е да посочим по-малките по територия и население от нас балтийски републики, които оказаха ефективна съпротива на огромната руска мечка просто защото, за разлика от (мнозина от) нас, разпознаха прегръдката й като задушаваща, а не като „братска”.

За други ( по-малки от нас по територия или население- или по двата показателя едновременно), като Дания, Люксембург, Холандия, Швейцария, Словения, Чехия, Унгария, Португалия- някои от които също са били в съветския (конц)лагер, по-добре да не обяснявам, защото сравнението е още по-тъжно за нас.

Всички те обаче, да подчертая, имат нещо общо помежду си: нямат си съветска пета колона, прераснала в руска със същото предназначение да прокарват интересите на империята.

България е единствената държава в Европа, в която съветското доминиране беше успешно трансформирано в руско и употребено за целите на руския империализъм след възкачването на престола в Кремъл на практически несменяемия от началото на века руски националист Путин.

Знаете ли какво пише в член 1 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, в сила от 1.04.1993 г. ( но крит от публиката, без да бъде секретен, преди да го публикувам в блога си през октомври 2010-та)?

Цитирам ( в частта, която илюстрира правото ни като народ да не бъдем заплашвани, да сме суверенни):

„…Договарящите се страни ще се ръководят последователно от принципите на суверенното равенство, неупотребата на сила или заплаха със сила…ненамеса във вътрешните работи, зачитане правата на човека и основните свободи,равноправие и право на народите да се разпореждат със своята съдба.

Договарящите се страни ще съблюдават принципа на свободен избор на всички държави на пътя на своето политическо, икономическо, социално и културно развитие в съответствие с волята на техните народи, изразена в резултат на свободни и справедливи избори”.

Както знаем, упражнявайки суверенното си право и в резултат на свободни избори, през април 1993-та година законно избраният Столичен съвет разпореди демонтирането на Паметника на съветската армия от центъра на София, но Москва, в лицето на своя посланик Авдеев, се намеси във вътрешните работи на България и разпореди на премиера Беров да блокира въпросното суверенно решение. Така то не е осъществено и до днес, 20 години по-късно. Стърчи като доказателство за руската намеса във вътрешните работи на България и като напомняне за продължаващото влияние на (покойния) Съветски съюз ( както обобщи в едно интервю през 2010-та журналистът Жан-Батист Ноде от влиятелното френско списание “Нувел обсерватьор”).

В член 14 от същия договор има още една точка, която с абсолютна сигурност се нарушава от руската държава, защото България и Русия поемат ангажимент да осигурят достъп до гробовете на гражданите на двете държави на реципрочен принцип.

Кога и къде Русия е изпълнила това свое задължение по отношение на безбройните избити на съветска територия българи по концлагери и чекистки подземия?

Ако в България няма нито един убит съветски войник, то само по линия на репресираните по времето на чистките на режима български комунистически емигранти в СССР убитите или измрелите в нечовешките условия на лагерите българи са стотици. Днешните наследници на българския комунизъм обаче продължават да са повече лоялни към съветската мания за секретност, отколкото към българския си корен и присадената тук демокрация- не искат да дразнят руските другари с неудобни въпроси.

Това, че голямата Русия не се чувства длъжна да дава отчет на някаква си малка България , не е новина. Но е тъжна, повтаряща се практика фактът, че самата българска държава не се интересува от арестуваните и депортирани от окупационната Червена армия от България повече от 2000 таврийски българи, приютени в родината си през 1943-та, безследно изчезнали някъде по обратния път към СССР с шлепове- най-вероятно издавени в Черно море ( мой приятел е по следите на историята на по чудо оцелял от масовото убийство таврийски българин, спасен от удавяне и крит дълги години от български рибари).

Още по-малко се знае нещо за съдбата на цели 4000 български граждани, отвлечени от България след 9 септември 1944-та от специалните екзекутори на Сталин СМЕРШ. Не достъп до гробовете им, достъп до досиетата им няма и не е поискан официално никога. Писах за това в книгата си „Течна дружба” с позоваване на повече от достоверен източник , посланика на България в Москва ( 1997-2001 г.) Василий Такев, но реакция не последва от никъде.

А реакция няма, защото липсата на политика по въпроса е част от (не)официалната политика на нашата държава, която сама показва отсъствие на воля за съпротива поне в рамките на договора, който й дава всички основания за това.

Връщайки се на жеста на германския президент Гаук, който също е живял в съветска колония десетилетия наред, правя (не)възможната аналогия: щом един германски политик превъзмогва травмата на миналата обремененост – при това особено тежка в контекста на германския комплекс за вина от времето на нацизма- защо да не може българският президент да направи същото от позицията на държавен глава на нацията, която не само не е воювала срещу СССР, не само не е убила нито един съветски войник, но и е била призната официално за приятелска държава от Съветския съюз до мига, в който Сталин едностранно скъсва дипломатическите отношения със София на 5-ти септември 1944-та и прегазва с половин милионна армия отказващата съпротива България?

Питам, защото отказът от съпротива, както ни учи историята, само е бил наказван от империята и няма никаква логика да си просим нови наказания.

Никога не сме чули и намек за извинение от страна на Кремъл, но вместо да се молим , днес сме в правото си да изискваме точно толкова, колкото Йоахим Гаук- ако не и повече, заради тежките цивилизационни последици, които сме понесли като народ от съветското изнасилване.

За сравнение и контраст дори, макар ни най-малко да не оправдавам или омаловажавам всепризнатия като престъпен „възродителен процес”, насилственото преименуване на българските мюсюлмани е наистина рана върху националната ни снага, но…

Последиците от бруталната съветизация на българската нация са направо фатални (както се вижда от скоротечната демографска болест на България). Нещо повече, тази асимилация, това лишаване от идентичност и самочувствие ( заради което не ни взимат на сериозно по света и до днес като самостоятелно решаващ за себе си народ) е на практика отказ от диагноза на заболяването ни да се определяме като най-нещастния европейски народ.

Добре организираните „здрави сили”, болни от русофилство, се опитват да представят тук своята зависимост като някакъв „културен феномен”, но с усърдието на надзиратели на съветско-руския интерес ни правят да изглеждаме покорно племе от „близката чужбина” спрямо империята.

На тази подигравка трябва да бъде сложен край. Жест, като този на Гаук, би бил добро начало.

Share on Facebook

Продукти:
1 ½ ч.ч. овесени ядки
2 яйца
6с.л. захар
½ ч.л. сол
3/4ч.ч. прясна свинска мас
1ч.ч. кисело мляко
1ч.ч. брашно
1к.ч. стафиди
1 бакпулвер
кората на половин лимон/ портокал
2 ванилии

Приготвяне:
Брашното се пресява. Смесва се с ванилиите и щипка сол. Кората лимон се рендосва. Може да се ползва кора от мандарина или портокал. Към киселото мляко се добавя един бакпулвер. Яйцата се разбиват с четири супени лъжици захар. Свинската мас се ратопява, но не напълно. Към яйчената смес се добавят овесените ядки, шупналото кисело мляко, стопената мас, стърготини цитрусова кора и стафиди. Съставките се объркват с дървена лъжица. Брашното се сипва лъжица по лъжица. Омесва се меко еластично тесто. При необходимост се добавя брашно. От тестото се оформят топчета. Топват се в захар. Пекат се в загрята фурна, Достатъчно е леко да зарозовят. Изваждат се в купа. Покриват се със свежо фолио, но когато изстинат.  Сладките са пръхкави от свинската мас. Ароматът на цитрус и ванилия придават коледен привкус на тестеното изделие.

/Поглед.инфо/ Момчето, което разфасова своя съученик Кристин - Кристиян излиза свободно от затвора и ходи, където си поиска. 26-годишното момче, което преди десет години разфасова и зарови приятеля си, е образцов затворник, който си е заслужил правото да излиза в отпуск всеки месец.

/Поглед.инфо/ Жал ми е за всеки ранобуден студент тази вечер, който трябва да кара на сок от моркови, понеже пиенето е работа на олигархията...:))))

Юлия Георгиева Студентският празник във Варна премина без нито един инцидент, установи проверка на petel.bg. В клиниката по токсикология не...

Стана известно решението на Съда за правата на човека в Страсбург по делото Ungváry and Irodalom Kft v Hungary.

Единият жалбоподател е историк, другият е издател на политически седмичник.  Темата е Държавна сигурност.  Ungváry пише за  член на Конституционния съд, който според него е бил в редовни и близки контакти със службите,  бил е привърженик на твърдата линия в работата им и е асистирал при изпълнение на функциите им преди 1989 г. Позовава се на архивите по темата. Същата теза поддържа и в други публикации и изявления.

Въпросният член на КС успява да осъди автора и издателя за разпространение на неверни и недоказани твърдения.

Съдът в Страсбург припомня за кучето -пазач (обществен страж, основна функция на пресата) и  подчертава, че

• пресата играе първостепенна роля в държава, управлявана от върховенството на закона; припомня още  изводите си (решението Лингенс), че не само пресата   има за задача да разпространява важна за обществото информация и идеи, но и обществото има право да ги получава;
• журналистите трябва да действат добросъвестно и да спазват принципите на отговорната журналистика;
• журналистическата свобода включва преувеличение или провокация, но не и злонамерено очерняне;
• критиката може да е в по-широки граници за публичните личности като конституционния съдия;
• при преценката на баланса свобода на изразяване / защита на доброто име е важен общественият интерес, а не дали на обществото му е интересно да прочете публикацията (решението Mosley);
• особено внимание се изисква, когато чрез санкции държавните власти ограничават участието на пресата в бъдещи дебати от значим обществен интерес;
  
• трябва да се разграничава оценката от твърдение за факт –   ако фактите могат да се доказват, истинността на оценките не подлежи на доказване. Изискването да докажеш истинността на оценка е невъзможно да бъде изпълнено и нарушава самата свобода на изразяване, така както е гарантирана от чл.10. Например предположения за намерения и причини за действията на другите може да е оценъчно съждение, а не излагане на факти, които биха се поддавали на доказване.  Същевременно Съдът посочва, че оценката трябва да има достатъчна фактическа основа.

В конкретния случай има негативни и преувеличени твърдения за члена на КС в контекста на едно по-общо представяне на дейността на службите по времето на тоталитаризма.

В контекста на обществените дебати относно историческа отговорност за несправедливостите на комунизма  унгарските съдилища приемат, че не е приемливо всички функционери на комунистическата партия (секретари) да се обявяват за официални контакти на ДС.  В рамките на известна свобода на изразяване Съдът смята, че става дума за оценъчно твърдение, основано на факти (сътрудничество в широк смисъл, писане на доклади и пр.)

Съдът отбелязва, че публикуването на базата на научни изследвания е било направено от г-н Ungváry,   който, както е посочено в увода на статията,  се позовава на наличните материали в историческите архиви на Държавна сигурност .

В заключение, според ЕСПЧ има нарушение на чл.10, тъй като националните съдилища не са установили убедително подходящ баланс между правото на добро име и правото на   свобода на словото – право , което пряко служи на  по-нататъшно осъществяване на дебатите по въпрос от голям обществен интерес.  

Стана известно решението на Съда за правата на човека в Страсбург по делото Ungváry and Irodalom Kft v Hungary.

Единият жалбоподател е историк, другият е издател на политически седмичник.  Темата е Държавна сигурност.  Ungváry пише за  член на Конституционния съд, който според него е бил в редовни и близки контакти със службите и е бил привърженик на твърдата линия в работата им и е асистирал при изпълнение на функциите им преди 1989 г. Позовава се на архивите по темата. Същата теза поддържа и в други публикации и изявления.

Въпросният член на КС успява да осъди автора и издателя за разпространение на неверни и недоказани твърдения.

Съдът в Страсбург припомня за кучето -пазач (обществен страж, основна функция на пресата) и  подчертава, че

• пресата играе първостепенна роля в държава, управлявана от върховенството на закона и припомня изводите си (решението Лингенс), че не само пресата   има за задача да разпространява важна за обществото информация и идеи, но и обществото има право да ги получава;
• журналистите трябва да действат добросъвестно и да спазват принципите на отгооврната журналистика;
• журналистическата свобода включва преувеличение или провокация, но не и злонамерено очерняне;
• критиката може да е в по-широки граници за публичните личности като конституционния съдия;
• при преценката на баланса свобода на изразяване / защита на доброто име е важен общественият интерес, а не дали на обществото му е интересно да прочете публикацията (решението Mosley);
• особено внимание се изисква, когато чрез санкции държавните власти ограничават участието на пресата в бъдещи дебати от значим обществен интерес;
  
• трябва да се разтраничава оценката от твърдение за факт – и ако фактите могат да се доказват, инстинността на оценките не подлежи на доказване. Изискването да докажеш истинността на оценка е невъзможно да бъде изпълнено и нарушава самата свобода на изразяване, така както е гарантирана от чл.10. Например предположения за намерения и причини на другите може да е оценъчно съждение, а не излагане на факти, които биха се поддавали на доказване.  Същевременно Съдът посочва, че оценката трябва да има достатъчна фактическа основа.

В конкретния случай има негативни и преувеличени твърдения за члена на КС в контекста на едно по-общо представяне на дейността на службите по времето на тоталитаризма.

В контекста на обществения дебат относно историческа отговорност за несправедливостите на комунизма, унгарските съдилища приемат, че не е приемливо всички функционери на комунистическата партия (секретари) да се обявяват за официални контакти на ДС.  В рамките на известна свобода на изразяване Съдът смята, че става дума за оценъчно твърдение, основано на факти (сътрудничество в широк смисъл, писане на доклади и пр.)

Съдът отбелязва, че публикуването на базата на научни изследвания е било направено от г-н Ungváry,   който, както е посочено в увода на статията,  се позовава на наличните материали в историческите архиви на Държавна сигурност .

В заключение, според ЕСПЧ има нарушение на чл.10, тъй като националните съдилища не са установили убедително подходящ баланс между правото на добро име и правото на   свобода на словото – право , което пряко служи на  по-нататъшно осъществяване на дебатите по въпрос от голям обществен интерес.  

/Поглед.инфо/ В БСП не стават нужните неща. Не изпълняваме предизборните си ангажименти. Не се участва убедително и в кадровата политика.

Столичанка разпуска на диванче на мост над Перловска река. Снимка: архив, Булфото Градски плаж при коритото на р. Перловска, амфитеатър и...