"Под София има 15 км подземни тунели, а Витоша е прокопана от древни извънземни цивилизации. Тези тунели и до днес се използват от враждебни...

За странен кръг в поляна в село Чайка край Провадия, сигнализира нашият читател Преслав Петров. "Снощи към 19:00ч. забелязохме странен...

Любимецът на милиони Димитър Бербатов разтопи сърцата на милионите си фенове с тази снимка във "Фейсбук". "Какво повече му трябва на човек", е написал Митко. 

Сю е прибрана в приют с рани по тялото и е само кожа и кости Женски питбул заприлича на живи мощи, след като година и половина стопанинът...

Не на тормоза в училище! Под този надслов днес ученици от съвета към Професионалната техническа гимназия - Варна, съвместно с членовете на...

Цели 7 повиквателни пристигнаха на „Тича”. Треньори от различните национални гарнитури искат „моряци” да подсилят съставите...

Преди да грабне монитора апашът преравя чекмеджетата на рецепцията, търсейки ценности Вижте в действие от записите на видеокамерите в...

Новото попълнение на Черно море Димо Атанасов Атанасов е външен полузащитник, бивш младежки национал. Роден е на 24 октомври 1985 г. в Русе....

Iva, Vyara and Dari from The land over the Rainbow are our guests again: We are all awaiting for...

Пламен Асенов

26. 02. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:  http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=74

Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Обгорелият от слънцето, но иначе бял и брадат испански авантюрист Ернан Кортес акостира в Мексико на 21 април 1519-та. Време е за празнична литургия – денят е Велики петък. От гледна точка на Монтесума, императора на ацтеките обаче, чиито съгледвачи го посрещат на брега, денят е Девети вятър в годината Це Акатл, Една тръстика – точният момент да се изпълни старо пророчество. Предречено е, че в този ден ще се върне прогоненият някога в изгнание бял и брадат бог Кетцалкоатл. Преди да започне една от най-фантастичните и драматични истински истории в човешката история, всичко притихва за миг – колкото Съдбата да си поеме дъх.

Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Да ви кажа отсега – две години по-късно, след перипетии и драми, предателства и героизми, след падения и величия, след морета от проляна кръв и океани от пролени сълзи, Ернан Кортес завладява Мексико. Прави го със смешния си малък отряд, плюс фамозните 10 оръдия и 16 коня. Прави го, въпреки че Монтесума може за броени дни да мобилизира армия от сто хиляди страховити бойци, които буквално да изтръгнат с ръце живите сърца от гърдите на испанците. “От всички странни факти в тази драма – пише Морис Колис в книгата си „Кортес и Монтесума” -  най-странният е, че само от Монтесума зависи да унищожи Кортес и неговите 500 войника, но той няма сили да издаде това нареждане. Мексиканската наука и теология го карат да вярва, че Кортес е божествено превъплъщение. Гадателствата, поличбите, астрологическите изчисления, знаменията, предчувствията, календарът, историята – всичко предсказва ужасното събитие.” Да, всичко това е истина, но нямате ли чувството, че досега в тази история липсва нещо важно. Е, правилно се сетихте – няма как всичко да мине без една жена.

Епични песни, Еpicon

Жената в тази драма има много имена. Тя е мексиканка от благородническа фамилия, родена като Малинче, което значи Стръкче покаяние. Хороскопът и е твърде лош – казва, че тя ще донесе на народа си невиждани нещастия, страдания и кръв. За да се избегне предсказаното, дават я за отглеждане на богато семейство в крайбрежния град Табаско. След сложни перипетии, Малинче, заедно с още 19 местни девици – а може би не точно девици, кой знае – са подарени на испанците от крайбрежно индианско племе, което е подчинено на ацтеките, но бързо се превръща в съюзник на Кортес. Той нарежда жените да бъдат покръстени и разпределени между офицерите. На него самия се пада Малинче, вече с новото име Марина. Освен красива, тя е и умна – научава бързо испански, става преводач и незаменим съветник на Кортес, както, разбира се, и негова любовница. От нея той има най-малко един син, а може би двама сина и дъщеря. Като цяло има 13 документирани деца от поне седем различни жени, така че очевидно е съвсем точен хроникьорът на експедицията, Бернал Диас, който описва Кортес така: “С другарите си се носеше любезно, знаеше латински и пописваше стихове. Всяка сутрин четеше молитви от един часослов и с благоговение присъстваше на литургиите. Влечаха го много картите и зарът и беше луд по жените”. Но, както и да е, навярно именно доня Марина е разказала на Кортес историята за бога Кетцалкоатл, когото ацтеките чакат да се върне от изгнание. И нищо чудно, ако тя му е дала печелившата стратегия, с която мирно и безкръвно да завоюва Мексико – на думи да отрича, че е бог, а да се държи, сякаш е бог – безстрашен, неуязвим, непобедим, себичен, капризен. И огромен късметлия, непрекъснато подкрепян от Съдбата – което няма как да е негова лична заслуга, нали, ако е просто обикновен човек. От гледна точка на Малинче това е съвършеното отмъщение за миналото и съвършеното развитие за бъдещето. Е, работата не минава безкръвно, напротив, предсказаните в нейния хороскоп нещастия, страдания и кръв се реализират напълно. Но доня Марина все пак получава своето – след падането на Мексико тя цял живот остава нещо като първа дама, независимо, че Кортес официално се жени за други жени. Хората, в помощ на които тя се посвещава, я обичат и я наричат Матлалсиуатл, Тъмнокосата зелена жена от планината, а след смъртта и, дори досега, в Мексико я оприличават и почитат като светата Дева Мария.

Епична музика, Роден за победа

Испанският авантюрист Ернан Кортес обаче не тръгва на този поход със сметки да е безкръвен. Той върви, за да победи на всяка цена и така да получи своята слава, пари и власт, затова скоро поема към сърцето на империята. Монтесума предпазливо го кани в столицата на гости, но не е съвсем сигурен, че действително иска да го види там. Затова не само не му дава водачи, но и по време на трудния поход праща военни отряди, които да пробват доколко богът се справя. Все пак, когато испанците стигат в Теночтитлан, той ги приема като гости – настанява ги в един свой дворец, дава им злато, макар не толкова, колкото им се иска. Кортес и Монтесума водят дълги разговори и наистина се сприятеляват, дори испанецът живее с една или две от неговите дъщери, мексикански принцеси, от които също има няколко деца, тоест, Монтесума му е нещо като тъст. Идилията бързо свършва, но ударът е от неочаквана посока. Губернаторът на Куба, Диего Веласкес праща бойна флотилия, която да арестува Кортес и да вземе Мексико. Нищо такова обаче – Кортес подкопава бойния дух на войниците, като им показва злато и ги убеждава, че има за всички. Част от тях се присъединяват към него, а, след кратка битка, се присъединяват и оцелелите други. При връщането си в столицата обаче Кортес установява, че и тук идилията е свършила. Разбираемо – едно е да се кланяш на далечен, невидим и абстрактен бог, друго е да го хрантутиш и изпълняваш капризите му на живо. Това е писнало на мексиканските благородници и те правят заговор. Кортес задържа Монтесума като заложник и в най-напечения момент от бунта го праща на стената на двореца, за да укроти сънародниците си. Те обаче му се извиняват чинно и после убиват императора си с камък в челото. Настъпва примирие, защото и двете страни искат да оплачат загубата. След което кашата става пълна и наистина твърде кървава. Кортес едва-едва успява да се оттегли от града, атакувани с бързи лодки, голяма част от хората му загиват на насипите сред езерото, защото са трудно подвижни – помъкнали са всичкото злато, което могат да носят, дори за сметка на оръжията си. Малцината оцелели испанци се оттеглят на крайбрежието, възстановяват силите и попълват запасите си от хора, оръжия и муниции, събират също армия от индиански съюзници и отново се връщат в Теночтитлан. Щурмът им е безпощаден, избити са буквално десетки хиляди войни и мирни жители, а последният мексикански владател, Куауктемокцин, Стрелкащият се орел, е заловен. Ето какво пише по този повод самият Ернан Кортес в свое писмо до императора Карл V: “ „Щом този благородник падна в плен, войната незабавно спря, която нашият господар господ-бог благоволи да доведе до нейния край през този ден, 13 август 1521 година.” Така за две години умира един свят и върху останките му започва да се ражда друг. В същия момент обаче Съдбата изведнъж обръща гръб на Ернан Кортес и никога повече не го поглежда в лице.

Епична музика, Две стъпки от ада, Сърцето на пламъка

На 36 години Ернан Кортес достига до върха на своя живот. Следващите 26 обаче, до смъртта си на 62, той, общо взето, прекарва като нещастен човек. Кортес продължава да подготвя и изпраща, а и сам да участва в различни експедиции – за откриване и изучаване на западното мексиканско крайбрежие, походите на юг, при което са завладени сегашната Гватемала и други земи в Централна Америка, походите на север, които откриват, проучват и заселват сегашната Калифорния. Той е богат човек и в различни периоди управлява – официално или неофициално – любимото си Мексико. Обаче истинското признание и истинската слава, които смята, че заслужава, Ернан Кортес никога не постига. Карл V не го назначава за вицекрал на Мексико, пренебрегва писмата му, срещу него се водят различни съдебни процеси, а когато се връща в Испания, за да оправи делата си, не само не получава почести, но императорът го гледа като подозрителен досадник, а придворните му се подиграват. Смята се, че всичко това е заради дворцови интриги, но конкретната причина всъщност не е важна. Важното е, че самият Кортес, разкъсван от страсти, дълго се пържи в ада на земята. А май и досега продължава да се пържи в ада отвъд, ако се съди по митарствата му след смъртта. Той умира в Севиля през 1547 година и е погребан в гробницата на херцозите Сидония в манастира „Сан Изидоро”. После костите му са пренесени в Тескоко, Мексико, а през ХVІІ век – във францискански манастир в центъра на Мексико сити. През 1716-та са преместени отново и остават сто години в бившия дворец на Монтесума. През ХІХ век обаче идеята за мексиканската независимост се разпространява като пожар, иска се унищожаване на тленните останки на завоевателя, но това все пак не става. После костите се местят още един-два пъти, а в средата на ХХ век отново са изровени, за да се изследват. Автентичността им е доказана, но националистическа група заплашва да ги унищожи, затова президентът Портильо нарежда да бъдат препогребани на място, което и досега се пази в най-строга тайна. Не знам защо, но имам чувството, че дори самият Ернан Кортес, завоевателят на светове, не знае вече къде душата му почива.

Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Сю е прибрана в приют с рани по тялото и е само кожа и кости Женски питбул заприлича на живи мощи, след като година и половина стопанинът...

Броят на самоубийствата от моста Голдън гейт в Сан Франциско е достигнал рекордни цифри. За  2013 г. от една от най-атрактивните...

Категорично трябва да се пазим от пърженото. Изобщо не трябва да пържим, а да варим и печем. Кожата на пилето задължително трябва да се...

Черно море привлече второто си ново попълнение за пролетта. Със "зелено-белия" екип ще играе халф-бекът Димо Атанасов, който за последно...

Ето какви две знакови новини разпространи вчера японската национална телевизия NHK, в рамките на сомо три часа. В първата от тях властите хвърлят нишан към жертвите на трагедиятаот преди три години, че ядрената енергия им е нужна, като б...

Сибирското селце Оймякон със сигурност има основание да кандидатства за званието "Най-студено населено място на Земята". Разположено...

В „Спартак 1918“ си спомниха времената, когато негови футболисти получаваха покани за различни гарнитури на националните отбори на...

Борсата за виртуална валута Маунт Гокс свали страницата си от интернет. Техническите проблеми на японската компания сринаха цената на...

Продължаваме с чтевъртия ден на Атанас от Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , третия – на плажен волейбол и вдигане на щанги, а днес ще идем на спортно ходене и волейбол

Приятно четене:

Девет олимпийски дни в Лондон 2012

По-бързо, по-силно, по-високо

Ден четвърти

Виктория Парк, Спортно ходене и Волейбол

За четвъртия ми ден в Лондон имах два билета – за спортно ходене (в пет следобед) и за мача на мъжкия ни национален отбор по волейбол срещу Аржентина (в осем вечерта). Планът ми за сутринта беше да отида до Виктория Парк, за да гледам на видео стена сериите на 100 метра спринт за мъже. Паркът се намираше далеч от централната част на Лондон, но в непосредствена близост до Олимпийския парк, буквално на километър-два по въздушна линия. Слязох от метрото на станция Mile End, което беше една спирка преди „олимпийската станция“ – Stratford. Още не бях закусвал, а имах време, така че влязох в Subway да се подкрепя с един „footlong” сандвич.

Тук е моментът да отворя една скоба за заведенията за бързо хранене в Лондон. Направи ми впечатление, че разните Subway-и, McDonald`s – и, KFC-та и тем подобни са много по-мръсни и неподдържани, отколкото в България, а и персоналът не си дава много зор с работата, както и да е излишно любезен към клиентите. Същото съм забелязал и във Франция, Испания и други държави в Западна Европа, както и в САЩ. Явно тези заведения там се ползват с реномето на нискокачествени, докато, у нас, минават за едва ли не изискани ресторанти. Между другото, с прословутите „footlong” сандвичи на Subway се получи голям скандал миналата година, когато австралийче обяви в Туитър, че сандвичът му не е дълъг един фут, а 11 инча (един фут = 12 инча, което е 30 сантиметра и половина). В Щатите, където обичат да се съдят за всичко, веднага някакви хорица от Ню Джърси и Чикаго завели дело срещу Subway, че лъжат клиентите и от компанията се принудиха да пуснат съобщение, че ще се постараят да осигурят еднаква дължина от 12 инча във всичките си заведения по света. Да им имаме и белите кахъри на западняците!

Олимпийското мото „Faster, stronger, higher“ (По-бързо, по-силно, по-високо)

Но стига лирични отклонения, напред към

Виктория Парк

На входа имаше табела, че внасянето на храни и напитки в заградената за зрителите площ е забранено (естествено, за да си купиш от скъпите вътре) и се наложи, докато бях на опашка, да си изям шоколадчето и изпия водата, които носех. Беше събота, почивен ден, и нямаше хора много хора от самата сутрин (явно лондончани бяха предпочели да се излежават до късно), но около обед поляните се напълниха с народ. Виктория Парк ми хареса, защото беше със зелена трева, на която можеш да седнеш на меко, а не като дървените стърготини в Хайд Парк. Освен това, имаше предвидени и забавления за посетителите. Пробвах силата на сервиса си в специално пригодения тенис корнер, но стигнах само до 66 мили/час (малко над 100 км/час). Не е кой знае какво, имайки предвид, че топ тенисистите изпълняват начален удар с двеста и повече км/час. Много семейства с деца носеха със себе си одеяла, които да постелят на земята. За тях това си беше пикник и само от време на време хвърляха поглед към някоя от двете видео стени.

Пробвам силата на сервиса си

В стоте метра спринт – нищо изненадващо. Всички фаворити – ямайското трио Юсейн Болт, Йохан Блейк и Асафа Пауъл, както и американците Тайсън Гей и Джъстин Гатлин, се класираха без проблеми за полуфиналите, които щяха да са на следващия ден. Тогава щеше да е и финалът, обещаващ да е най-силното бягане в историята.

Гледам атлетика във Виктория Парк. На екрана е най-бързият човек на планетата Юсейн Болт

Около обед Виктория Парк се понапълни със зрители

Докато бях във Виктория Парк, звъннах на един съученик, който живееше в Лондон. Бяхме се разбрали да се видим, когато дойда за Олимпиадата и реших, че утрешният ден – неделя, е идеален за целта – той трябваше да почива, а аз имах достатъчно свободно време, тъй като нямах билет за някое събитие. Чухме се за пръв път от доста години и обеща на следващия ден да звънне около обед, за да се доуточним за място и час на срещата. Зарадвах се, защото щях да се видя със стар приятел, а и човек, с когото да побъбря след няколкото самотни дни.

Малко след пладне поех отново към

Хайд Парк, за да съм по-близо до Бъкингамския дворец

Пред него следобед щеше да е състезанието по спортно ходене за мъже. Този път опашките за влизане във фен-зоната бяха доста дълги, което беше нормално с оглед на почивния ден и хубавото, слънчево време. При видео стените също беше пълно с народ и намирането на свободна пейка за сядане беше „кауза пердута“. Няма начин, щях да гледам прав. Насочих се към екрана, на който излъчваха женския тенис финал между Серина Уилямс и Мария Шарапова. Тъкмо започваше втория сет, а американката беше спечелила първия с безапелационното 6:0! Не по-различно протече и втората част – Уилямс тотално доминираше и даде саме гейм на Марийчето, а след последната точка подскачаше от радост. Имаше защо –влезе в историята като едва втората жена, печелила в кариерата си всичките четири сингъл титли от Големия шлем плюс олимпийска титла (преди нея само великата германка Щефи Граф имаше подобно постижение). Някакъв фен на Шарапова пък се опита да я успокои с вик: „Мария, аз все още искам да се оженя за теб!“ (Гришо и Маша тогава все още не бяха гаджета, поне не официално). Едва ли я е утешил особено, имайки предвид, че това 0:6, 1:6 беше най-тежката загуба на тенисистка в досегашните женски олимпийски финали.

Обратно при дървените стърготини в Хайд Парк за женския тенис финал Шарапова – Уилямс

Серина Уилямс скача във въздуха, заради току-що спечелената олимпийска титла

Наближаваше часът за спортното ходене и тръгнах пеша към

Бъкингамския дворец,

който беше на един (лондонски) хвърлей разстояние. Преминавайки през сложна плетеница от алеи (спомних си за обърквацията с плажния волейбол), открих правилния вход, през който трябваше да премина, и се озовах на The Mall. Някой да не си помисли, че става въпрос за мол. The Mall e дългият близо километър, широк и прав булевард, който започва от Бъкингамския дворец и завършва пред Трафалгар Скуеър. Беше ограден от двете страни с мантинели, а трибуни нямаше и всички зрители бяха правостоящи. Пристигнах близо час преди старта и заех място точно зад едно заграждение, кажи-речи „на първия ред“. Ако бях закъснял, щях да гледам през рамената на хората пред мен. Алтернативата беше да се бутам с лакти по байганьовски и да викам: „Екскюзми, екскюзми“, но подобни изпълнения не ми допадат.

В очакване на старта на състезанието по спортно ходене

Винаги съм смятал спортното ходене за глупава и дори нелепа дисциплина, особено в изпълнение на мъже, поклащащи бедрата си така, да кажем, доста „немъжествено“. И тук, както при щангите, обаче бях приятно изненадан. Първо – едва ли има друг шанс за по-непосредствен контакт със спортистите на Олимпиадата. Участниците преминаваха точно пред нас и, ако протегнеш ръка, в абсолютно буквалния смисъл, можеше да ги докоснеш. Второ – цената! Това бяха едни от най-евтините билети и шанс да се почувстваш част от Олимпиадата срещу 15-20 паунда. В същото време, за да присъстваш на лекоатлетическа дисциплина на Олимпийския стадион, за толкова предно място, си трябваха от няколкостотин до няколко хиляди паунда. Така, че определено бях доволен от съотношението цена-качество.

Малко състезания могат да се гледат от толкова близо

Състезанието беше с дължина 20 км, които се изминаваха чрез обиколки на заграден маршрут – две дълги отсечки, които се пресичаха под ъгъл точно пред Бъкингамския дворец. Беше весело – всеки път, когато атлетите преминаваха покрай нас, зрителите ги окуражаваха с викове и удряне по мантинелите. Имах чувството, че още малко и загражденията няма да издържат под напора на хилядите ръце, удрящи ги в резонанс. Състезателите пък буквално летяха. С ходене поддържаха такава скорост, каквато много хора не могат да постигнат с тичане.

Предварително бях прочел това-онова за

спортното ходене,

за да не съм съвсем гол и бос в материята. Водещите сили са две – Китай и Русия, а дисциплината се оказа с големи традиции – беше част от програмата още от Олимпийските игри в Сейнт Луис през 1904 година. Най-важното правило е, че винаги, поне едното стъпало на състезаващите се, трябва да е на земята. Ако и двата крака са във въздуха, това се брои за нарушение, а при три фаула, участникът се дисквалифицира. Съдиите са тези, които определят дали има отлепяне и на двата крака от земята. Със сигурност обаче много нарушения остават нерегистрирани, тъй като човешкото око не може да гледа на забавен каданс или пък да върне кадър за повторение.

Състезателите по спортно ходене крачат с космическа скорост пред Бъкингамския дворец

В самото начало на състезанието, японец на име Сузуки се откъсна с много пред основната група. Преднината му постоянно растеше и си мислех, че няма как да бъде застигнат. Някакъв сърбин – Филипович, който тотално издишаше и се движеше последен, пък се превърна в любимец на зрителите, които го възнаграждаваха с щедри аплодисменти и окуражителни възгласи. Оказа се, че трябва много добро разпределение на силите, тъй като Сузуки не само бе застигнат от основната група, ами накрая завърши чак на 36-то място. В крайна сметка, финалните метри се превърнаха в оспорвана битка между суперсилите Русия и Китай, а драмата беше пълна. Руснаците бяха с предимство за златото, но двама от състезателите им бяха дисквалифицирани и китайците окупираха първото и третото място. Със среброто се окичи някакъв човечец от Гватемала, който явно беше получил добра закалка из джунглите на Централна Америка.

Финални метри. Руснакът (в бяло) беше дисквалифициран и китайците грабнаха златото

Нямах време да изчакам награждаването, тъй като трябваше да бързам към

Ърлс Корт,

където

нашите волейболни национали щяха да играят срещу Аржентина

В близост до залата най-после се почувствах сред свои, тъй като оттук-оттам се чуваше българска реч и имаше доста хора с национални трибагреници. Използвах възможността, че в близост имаше “Will Call” офис и се спрях, за да ми извадят футболния билет за седми и този за женската борба – за девети август. Съобщих и на близките в България по телефона, че ще остана в Лондон с три дни повече от очакваното.

Пъстър свят пред Ърлс Корт. Вляво от мен – германец, вдясно – шведи, а зад мен – други българи

Мястото ми в залата беше на първия ред. Видимостта би трябвало да е чудесна, но имаше рекламни пана, които възпрепятстваха леко изгледа към игрището. До мен се настани млада аржентинска двойка, но иначе залата беше наводнена с родни фенове, подкрепящи шумно отбора с възгласи „Българи, юнаци!“. Самото съоръжение всъщност беше изложбен център, превърнат във волейболна зала, специално за нуждите на Олимпиадата.

Част от българската агитка в Ърлс Корт

Мачът с Аржентина щеше да е четвърти за отбора ни в Лондон след три последователни победи – над Великобритания, Полша и Австралия. Най-ценен, разбира се, беше успехът срещу поляците, които спечелиха Световната лига на финалите в София (побеждавайки ни на полуфинал) само няколко седмици преди Игрите в Лондон.

Earls Court, Лондон SW5, Великобритания

На този фон, очаквах успех срещу аржентинците, които и без това сме побеждавали с лекота десетки пъти. Да, но играта на нашите нещо не спореше, а и южноамериканците направиха доста силен мач. Треньорът ни Найден Найденов явно беше решил да даде почивка на новия лидер на тима Цветан Соколов, защото го остави резерва в първия гейм, който загубихме безславно. Във втората част, вече с Цецо в състава, мачкахме. След изравняването, си казах: „Ей, оттук вече ги обръщаме“. Да, ама не! Аржентина си ни отнесе като куцо пиле домат в третия и четвъртия гейм и записахме първа загуба, въпреки че Соколов реализира 25 точки. За капак, след края на мача, звездата на съперника Кирога дойде точно пред мен да се разтяга демонстративно и да си бъбри с някакви аржентински фенове, които му взеха автографи и се снимаха с него.

Епизод от волейболния мач България – Аржентина и рекламните пана, които скриваха част от изгледа

Новият лидер на националите по волейбол – Цветан Соколов

Точка за България, но мачът е за Аржентина

Звездата на Аржентина Кирога се разтяга след мача с нашите

След нашия мач залата се наводни с бразилски и сръбски фенове,

а билетът ми важеше и за тяхната среща. Въпреки минорното ми настроение, останах, за да видя легендата Жиба. Бразилецът, някога безспорно най-добър волейболист в света, беше печелил осем пъти Световната лига, три пъти Световното първенство и веднъж олимпийската титла. И този уникален спортист загряваше току пред очите ми. Жиба обаче беше ветеран пред края на кариерата си и вече влизаше само като резерва. Не успях да го видя в игра, тъй като Бернардо Резенде (треньорът на Бразилия) така и не го пусна. Може би е бил контузен, не знам. Между другото, странно е чувството, когато видиш на живо някой супер известен спортист. Гледаш го с широко отворени очи, попиваш всяко негово движение, чакаш да направи нещо уникално, но… в крайна сметка осъзнаваш, че и той е просто човек.

Сръбски фенове в Ърлс Корт

Бразилски фенове се снимат преди мача със Сърбия в Ърлс Корт

Легендата Жиба

Треньорът на Бразилия Бернардо Резенде

Изгледах само първия гейм (на другия ден разбрах, че бразилците са победили с 3:2) и си тръгнах, защото бях вече изморен, а и разочарован от нашата загуба от Аржентина. След десет вечерта в хостела беше забранено да се пускат лампите по стаите, за да не се пречи на спящите. Наложи да се преобличам на светлината от телефона ми, но все пак се справих и се пренесох в царството на Морфей, без да знам какъв порой ме чакаше на другия ден. Но за това – в следващата част.

Очаквайте продължението

Автор: Атанас Стратиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Още пътеписи от близки места:

1. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (3): На косъм от BG медал в щангите
2. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (1): Тенис и бокс
3. Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (2): Уилям, Кейт, Джокович и мач на „Дрийм Тийм“
4. Лондон с Пепеляшка (1)
5. Към Европа с влака (5): Лондон
6. Лондон, бейби!
7. До Лондон и обратно в един ден
8. Лондон – пролетни впечатления (1)
9. Седем дни в Лондон (2)
10. Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (1 Част )
11. Лондон – пролетни впечатления (2)
12. Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (2 Част )

Нова политика - Русия плаща на български студенти да учат в нейни университети. И докато студентите ни на Острова имат проблеми с...

С OpenKnit  личният ти стил може да бъде наистина съвсем личен и без да се налага да си бодеш очите и пръстите в сътворение на уникално облекло. Любопитният проект представлява платформа за плетене на дрехи, частите са 3:

• Машина, която можеш сам да си направиш с предоставените инструкции. Излиза около 757 долара.
• Софтуерът Knitic, с който създаваш дизайна на дрехите и се свързваш с машината.
• И, естествено, онлайн място, където да споделиш какво се е получило.

OpenKnit е творение на испанския дизайнер Джерар Рубио, който, воден от интереса си към експерименти и комбиниране на различни инструменти и дисциплини за дипломната си работа в крайна сметка се оказал създател на изцяло нова производствена система.

„Надявам се повече хора да се ентусиазират и да си направят техни машинки, така ще се създаде ново общество и проектът ще се развива колективно и естествено, тъй като всеки нов потребител ще допринася за това. Възможностите на технологията са изумителни.“, казва Рубио.

Краткото видео демонстрира как се случват нещата:

—

OpenKnit

/Поглед.инфо/ Липсва ли нещо в България в навечерието на изключително важните за Европейския съюз европейски избори?

След броени дни (на 11/03/2014г.) ще се навършат три години от трагедията в АЕЦ "Фукушима-Даичи". В този контекст се активизира публикуването на резултати от замерванията в различни точки на световния океан, но най-вече ок...

снимки: Булфото 100 служители на регионалната здравна инспекция във Варна излязоха в обедната си почивка на символичен протест, предаде...

Необходими Продукти масло - 100 г яйца - 3 бр. пудра захар - 60 г брашно - 200 г ванилия - 2 капки Приготвяне на Лесни курабийки Разбийте...

ЕЛИЦА МАРТИНОВА; offnews.bg Образец на бюлетина за гласуване на предстоящите избори за Европейски парламент показа в кулоарите на...

/Поглед.инфо/ За мен е интересно как ще се държи „България без цензура”. С тези трима депутати, те сега могат да свалят правителството. Това каза пред журналисти в парламента председателят на ГЕРБ Бойко Борисов, предаде "Фокус”.

/Поглед.инфо/ Десетки българи предпочитат да продадат някой свой орган в мрежата, вместо да попаднат в капана на бързите кредити, пише „Телеграф”. Масово се предлагат бъбреци, костен мозък, роговици, като цените варират от 20 до 70 000 лева.

Уважаеми дами и господа, български управници! Вместо непрекъснато да поставяте нови и все по-абсурдни административни изисквания за документи, доказващи „наличието на възходящ българин”, и то от най-големите врагове на България, преровете българските архиви, международните договори, с които са откъсвани части от българската държавна територия, и страниците на българската история. Там ще намерите достатъчно автентични доказателства за нашият български произход. Защото нашите предци са давали животите си за България в състава на Българската армия по време на Освободителната, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни, плащали са данъците си на България, били са част от българската държава и нация, и са предадени като изкупителна жертва, за да я има днес България. Това е достатъчно и неопровержимо доказателство за това, че сме част от българския народ и българската нация.

/Поглед.инфо/ Нов "Бръмбaр гейт" е на път да взриви и без това напрегнатата обстановка във властта!

Апартамент горя в „Трошево“ след битов инцидент на 25 февруари около 14 часа. Вследствие на техническа неизправност е гръмнала водната...

100 служители на регионалната здравна инспекция във Варна излязоха в обедната си почивка на символичен протест, предаде репортер на...

Двама младежи обраха частен дом в село Садово, собственост на английски граждани, съобщиха от полицията. Неизвестно лице е проникнало и е...

Двама души оцеляха в зверска катастрофа около 22,20 часа на 24 февруари по пътя от село Войводино към Вълчи дол, съобщиха от полицията....

Съпругата и децата на пловдивския бизнесмен Атанас Червенков- Райфъла са били целта на бандата похитители, разбита от пловдивската...

Съдбата на една обикновена българка, загубила всякаква надежда за живот потресе цяла България.  Големият ми син, който е на 25 години,...

Сертификати на Кеймбридж с Училища ЕВРОПА – по-бързо, по-изгодно, най-сигурно! След като през 2013 година 1 130 възпитаници на Училища...

Поклонението пред починалия вчера Живко Дорийски ще бъде утре от 13.30 часа. Мястото е храм "Св. Николай" във Варна. Припомняме, че...

България е сред деветте страни с негативни демографски процеси в ЕС, сочат последни данни на Евростат за растежа на населението в...

С доклад за работата през изминалите 2 години на районните председатели на Младежкото обединение на БСП-Варна започнаха...

24 часа Снимки: Милослава Велкова Четирима конници застанаха пред църквата „Свети Седмочисленици", за да изпратят в последния му път...

Поради аварии без вода днес ще останат абонатите в следните райони:- абонатите под Военна болница до 15 часа;Припомняме, че по-рано днес без...

Легендарният китарист Пако де Лусия е починал в сряда от сърдечен удар.  В момента на кончината си 66-годишният музикант е бил заедно с...

Абитуриентите от 2-ра Английска гимназия в София са решили вместо рокли и бляскави тоалети в деня на своето изпращане да облекат бели...

Продукти за 4 порции:
1 голяма франзела
50г краве масло
400г пушено сирене
1ч.л. шарена сол

Приготвяне:
Кравето масло се оставя да размекне на стайна температура. Франзелата се реже на кръгчета с дебелина половин пръст. Всяко се маже с краве масло. Хлебните хапки се поръсват със шарена сол. Щафетата сирене се реже на колелца. Слагат отгоре на филийките. Малките хапки се редят в тава. Пекат се само на горен реотан, двадесетина минути. Поднасят се с чаша горещ шоколад или прясно мляко с какао.

/Поглед.инфо/ Бившата конституционна съдийка проф. Емилия Друмева е най-вероятният кандидат на левицата за шеф на Централната избирателна комисия (ЦИК), твърди в. "Труд".

Група, подготвяла да отвлече семейството на известен пловдивски бизнесмен, е разбита при акция на криминална полиция, научи "marica". ...

/Поглед.инфо/ Ученици от Математическата гимназия „Д-р Петър Берон” във Варна са сред 40-те най-добре представили се на Международно математическо състезание на американските университети в Бостън.