Оповестената днес позиция на канцлера Ангела Меркел, която прави Гюнтер Йотингер сигурен титуляр на Германия (което значи, че му гарантира новия мандат) за еврокомисар, е нещо като еманация на западните санкции срещу Путин в лично качество.

Йотингер е личният кошмар на Путин в европейското правителство. Комисарят вбесява Кремъл със своето непреклонно поведение срещу руската енергийна стратегия за налагане на руската имперска политика на Европа. Ако Германия искаше да „намигне” на Путин компромисно, трябваше да оттегли Йотингер от ключовата му позиция в Брюксел. Но явно прави обратното.

Всички останали санкции на запада срещу Кремъл не струват нищо в сравнение с удара, който сега Берлин нанася на Путин с този жест.

За сведение на публиката, основната задача за тази година на руската агентура в България ( както и другаде в Европа), беше да бъдат вкарани в европарламента колкото се може повече депутати, които биха гласували възможно най-удобен за Москва нов състав на Европейската комисия- на първо място, това се отнасяше до задължителната ( от гледна точка на Путин) смяна на Йотигнер с по-сговорчив еврокомисар по енергетиката.

Българската пета колона не успя да постигне успеха в това начинание, на който Кремъл се надяваше- направо се провали на евроизборите. Съответно това налага смяна на управлението и нови избори в България, където по волята на руските кукловоди вече се вихри като нов потенциален балансьор Бареков и неговата „България без цензура”, чиято задача е да замести и надгради ролята на амортизираната „Атака” на Сидеров.

Прави ли ви впечатление, че Бареков не просто обръща палачинката за пореден път, но се репчи вече на своя благодетел Цветан Василев, поредния употребен и изоставен (във Виена!) инструмент за влияние на Москва?

Обяснението може да е само едно: Бареков е повишен за старанието и вече не се нуждае от местно банкерско посредничество. Напомпан е с ролята на пряк изпълнител без посредници.

Докато тук няма институция, която да противодейства на този руски сценарий (извън самотните усилия на президента Плевнелиев) в друга малка, препатила от съветската окупация европейска държава, наричат нещата с техните имена.

Тъжно е да припомня разликата, но окупираните от СССР балтийски държави никога не бяха признати от САЩ за част от съветската империя. Вашингтон просто отказваше да приеме съветската окупация там, макар тя де факто ( и в голяма степен де юре) по нищо да не се различаваше от съветската окупация на България, превърнала НРБ и в най-верен сателит на Москва.

Тези балтийски държави днес са сред най-осъзнатите противници на съветския колониализъм в Европа, докато петата колона в България направи така, че никой в чужбина не желае да ни защитава от руските набези без да сме показали воля сами да се защитим от тях.

За сравнение, ето как звучи волята за съпротива на нашите балтийски сълагерници от времето на съветската окупация:

Литовската президентка сравни Путин със Сталин и Хитлер

23 юни 2014

Президентът на Литва Далия Грибаускайте сравни руския президент Владимир Путин с Хитлер и Сталин в интервю за германското сп. „Фокус“.

„Това е много обективно описание на онова, което прави Путин. Той използва национализма, за да завладее по военен път една страна. Точно това направиха Сталин и Хитлер. Подобно сравнение е напълно адекватно“, казва в интервюто Грибаускайте.

„На практика в Калининград, на нашата граница, всяка седмица има военни учения. Русия, впрочем, води срещу нас истинска информационна война. Москва манипулира руските малцинства в Балтика и ги кара да подкрепят агресията на Путин в Украйна“, отбелязва президентката.

Членуващата в ЕС и НАТО Литва се безпокои от нарастващия руски военен потенциал край границите си. Украинската криза само засили опасенията на Вилнюс. В началото на юни НАТО започна в Литва, Латвия и Естония мащабни военни маневри. Русия остро разкритикува ученията, приключили на 20 юни, окачествявайки ги като “демонстрация на враждебни намерения”, както каза руският заместник-министър на отбраната Владимир Титов, цитиран от агенция Интерфакс. Литовската президентка би трябвало да се заеме с гарантиране на правата на националностите в страната си, а не да изказва мнима загриженост за съдбата им в други страни, заяви пред ИТАР-ТАСС неназован високопоставен източник от руското външно министерство. (БТА)

Share on Facebook

Прочети цялата новина

виж от архив

„Южен поток" или как в Анадола пак се оказаха по-европейци...

http://svetoven.pogled.info/evropa/news/55821/YUzhen-potok-ili-kak-v-Anadola-pak-se-okazaha-po-evropeitsi

/Поглед.инфо/ „Назлъндисвам се" е турска дума. В българския обикновено я употребяваме, когато става дума за неоправдано колебание по даден въпрос.

Прочети цялата новина

виж от архив

Дони: В Аспарухово има работа за месеци напред.

http://smiling.webreality.org/blog/?p=6906

Дони и Денис са от Варна. Научават за случващото се там и тръгват веднага. Помагат вече няколко дни на хората в Аспарухово. Освен с лопатите Дони информира в социалните мрежи от какво имат нужда хората на място, дава сигнали, споделя къде се съборат помощите.

Как решихте да тръгнете и какво заварихте в Аспарухово? Още в петък ли бяхте там?
Нямаше как да не тръгнем при първа възможност, просто не можехме да седим и да гледаме безучастно какво се случва в родния ни град. Пристигнахме във Варна в петък през нощта и в събота сутринта се включихме да помагаме с каквото можем

Кой помагаше?
Помагаха младите. В автобусът с доброволци, който тръгна от Катедралата в събота всички бяха до 30 – 35 г.

Какъв беше духът на хората на място?
Хората бяха преодолели първоначалния ужас и вече имаха само една цел пред себе си – да оправят нещата.

Сипят ли хората обвинения, или се бяха мобилизирали да помагат?
Не чух оплаквания, всеки гледаше да си върши работата без да се разсейва с приказки за това кой е виновен. Все пак всички знаеха чия е вината и че едва ли ще има последствия за виновниците, така че нямаше смисъл от обсъждане, а само от работа.

Какво още може да се направи в идните дни, за да сме от помощ?
Който може да отиде на място и да помага, да го направи – там има работа за месеци наред. Който няма как да се включи с кофа и лопата, да изпрати пари. Струва ми се, че има достатъчно бутилирана вода и дрехи, но като че ли тепърва ще трябва да се правят ремонти на къщите и да се купуват мебели от първа необходимост – матраци, столове.

Вярваш ли, че събраните средства ще се използват целесъобразно? Какво е най-важното, което да се направи сега?
Не вярвам 100%, че всички събрани пари ще отидат, където трябва, но пък се надявам …
Най-важното е да се работи на място и да се работи по превенцията на подобни трагедии не само в засегнатите населени места, а във всеки град и село в България, иначе тепърва ще има такива „природни бедствия”.

Какво пожелаваш на хората от Аспарухово?
Пожелавам им да заживеят в по-добра държава.

Сигурно и покрай теб са минавали лъскави нови автомобили, изпреварвали са те неправилно, но пък други вежливо са ти давали предимство и така са възстановявали донякъде баланса в малката ти лична вселена. Извън нея обаче лъскавите автомобили контрастират яростно на фона на все повечето лица, навели се над кофи за боклук или свели поглед към стълбите и протегнали към теб поизмачкана чаша от кафе, което не са изпили самите те. На мястото на същите тези коли можеш лесно да поставиш къщите, телефоните, екскурзиите, огромните телевизори – изглеждат по същия абсурден начин.

Не ми харесва, но пък май знам каква е причината. Лицата. Когато не ги виждаме, е много по-лесно да ги отминем и да ги забравим. Когато ефектите от действията или бездействията ни не засягат някого, чието лице можем и искаме да си представим, те сякаш нямат никакво значение. А това не води до нищо хубаво. Да, може да създаде временно усещане за надмощие у собственика на лъскавата кола. То обаче ще се изпари, когато никой не направи място на възрастния му баща в автобуса или свирне ядосано на бременната му жена, пресичаща бавно пешеходната пътека.

Искам всеки да поглежда в очите човека насреща или да си представя как изглежда той, преди да постави подписа си, да вземе решение, да натисне клаксона, да отнеме или открадне нещо. Може и да не е човек, може и куче да е. Не знам обаче как да го постигна. А на тази планета живеем заедно.

Поводът за този пост е това кученце, което се е удавило в наводненията от последните дни. Казваше се Лъки. Не искам да сравнявам неговия живот със загубените животи на хората, пострадали във Варна, а и навсякъде по света. Просто неговата муцуна е тази, която помня и която няма да видя никога повече. А е непростимо, защото имаме знанията и средствата да не жертваме никого. Само трябва да отворим очи за лицата.

Вечна памет на загиналите и моите съболезнования към техните близки.

Една снимка от кв. Аспарухово на Виктория Атанасов.

Когато не виждаме лицата е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Прочети цялата новина

виж от архив

Когато не виждаме лицата

http://feedproxy.google.com/~r/WalkingOnTheEdge/~3/0HjtUaRV_Rg/

Сигурно и покрай теб са минавали лъскави нови автомобили, изпреварвали са те неправилно, но пък други вежливо са ти давали предимство и така са възстановявали донякъде баланса в малката ти лична вселена. Извън нея обаче лъскавите автомобили контрастират яростно на фона на все повечето лица, навели се над кофи за боклук или свели поглед към стълбите и протегнали към теб поизмачкана чаша от кафе, което не са изпили самите те. На мястото на същите тези коли можеш лесно да поставиш къщите, телефоните, екскурзиите, огромните телевизори – изглеждат по същия абсурден начин.

Не ми харесва, но пък май знам каква е причината. Лицата. Когато не ги виждаме, е много по-лесно да ги отминем и да ги забравим. Когато ефектите от действията или бездействията ни не засягат някого, чието лице можем и искаме да си представим, те сякаш нямат никакво значение. А това не води до нищо хубаво. Да, може да създаде временно усещане за надмощие у собственика на лъскавата кола. То обаче ще се изпари, когато никой не направи място на възрастния му баща в автобуса или свирне ядосано на бременната му жена, пресичаща бавно пешеходната пътека.

Искам всеки да поглежда в очите човека насреща или да си представя как изглежда той, преди да постави подписа си, да вземе решение, да натисне клаксона, да отнеме или открадне нещо. Може и да не е човек, може и куче да е. Не знам обаче как да го постигна. А на тази планета живеем заедно.

Поводът за този пост е това кученце, което се е удавило в наводненията от последните дни. Казваше се Лъки. Не искам да сравнявам неговия живот със загубените животи на хората, пострадали във Варна, а и навсякъде по света. Просто неговата муцуна е тази, която помня и която няма да видя никога повече. А е непростимо, защото имаме знанията и средствата да не жертваме никого. Просто трябва да отворим очи за лицата.

Вечна памет на загиналите и моите съболезнования към техните близки.

Една снимка от кв. Аспарухово на Виктория Атанасов.

Днес, заедно с Росен Цветков, Полина Паунова и Христина Христова–Любомирова, по покана на Илияна Николова от Работилницата за граждански инициативи, говорихме пред учениците от най–скъпото на сърцето ми училище – Първа английска гимназия (114–то училище, известно като „английската“ едно време ;)) за това какво е журналистика.

Гимназията външно почти не се е променила, откакто аз бях там. Дворът си е все така асфалтов, а сградата все още се споделя с началното 112–то училище. Коридорите също не са мръднали особено.

На пръв поглед, коридорът си е същият

Вместо нагледна агитация има по–човешки неща – наградите, печелени от ученици в различни състезания.

Извънкласният живот е разнообразен и доста интересен

Като във всеки театър, и в този има драми ;)

Във фоайето са изчезнали мъдрите мисли на Людмила Живкова и лозунгът „Единство, творчество, красота“. Изчезнал е и призивът на Тодор Живков от писмото до ДКМС – „Учение и труд, жизнерадост и вдъхновение“. Изчезнала е и нагледната агитация между прозорците в коридорите, която представляваше портрети в цял ръст на Тодор Живков и на текущия съветски ръководител, обилно гарнирани с цитати от другаря Георги Димитров за „слънцето и въздуха за всяко живо същество“. Понеже когато бях ученик там, случих точно времето когато съветските ръководители мряха като мухи, и нагледната агитация се сменяше със скоростта на светлината. Съвместните портрети в цял ръст на Тодор Живков с Андропов се смениха за няколко дни със съвместни портрети с Черненко и с Михаил Горбачов, който се оказа учудващо държелив и си е жив и здрав до днес.

На тази стена на партера се кипреше обръщението на другаря ТЖ към комсомолците :)

За съжаление, не забелязах и надписите по английски на вратите, които толкова ми направиха впечатление, когато влязох да уча там през 1983г. „Library“ (библиотека) „Headmaster“ (директор) „Deputy Head“ (зам. директор) „Office“ (мястото, където чистачките си държаха кофите и парцалите)

Сега стените са поделени между двете училища. На едната стена има витрини за наградите на 114–то училище, другата стена е заета от детски рисунки и друго творчество от 112–то училище. Няма да си кривя душата, сега ми харесва много повече.

Лекцията се проведе в кабинета по физика на втория етаж. Мисля че точно в този кабинет никога не съм стъпвал, защото нашият кабинет по физика беше на партера, който беше и класна стая за нашия клас.

Идеята на организаторите беше да обясним на младото поколение що е то журналистика и защо се занимаваме с нея. Аз бях канен по „несериозната“ част – по гражданската журналистика, а другите трима обясняваха какво е то да си журналист по професия и да работиш в медия в България.

Илияна Николова от Работилница за граждански инициативи, също възпитаник на 114–то училище, която е моторът на инициативата за среща с ученици, за което дълбоки благодарности!

Моите „съученици“ не ме разочароваха – от първия въпрос бяха по темата и точно в целта. Което означава, че слуховете за това, че расте неориентирано младо поколение не са съвсем верни.

Какво осигурява обективността на медиите? Доколко собствениците и главните редактори казват на журналистите какво да се пише? Къде е балансът между лична неприкосновеност и обществен интерес? Каква е връзката между заплатата, компромисите със съвестта и качеството на медията, в която работиш?

Аз разказвах за блога, за снимките, за това дали съм се страхувал от нещо и дали по някакъв начин съм попадал под натиск.

Най–интересен за учениците беше Росен Цветков, който подхвърли няколко приказки за работата си под прикритие със скрита камера и как няколко пъти е бил на ръба да бъде разкрит.

Полина се опита да съкрати максимално празните приказки и илюзиите и да обясни „право куме, в очи“ за това какво означава да си журналист в днешно време и как трябва безкомпромисно да се постъпва понякога, въпреки изкушенията под формата на пари и други облаги.

Христина пък говореше за изпитанията, през които преминаваш, когато си пред камерата на живото предаване.

Това посещение беше много вълнуващо за мен. Не знам дали съм ви споменавал, но моите медийни експерименти датират още от времето на гимназията, когато в подготвителен клас, заедно с младежите от нашия клас започнахме да „издаваме“ вестничето „Ученически ГЛАС“ – който се пишеше на ръка върху бели листове, които после с връзки се преснимаха на ксерокс в един научен институт (където работеше бащата на един от редакторите), след това страниците се свързваха с телбод и накрая безплатно се разпространяваше в класа.

Мисля че първият материал, който подготвих, беше интервю с един съученик в който обсъждахме достойнствата и недостатъците на двата исторически филма – „Хан Аспарух“ и „Златният век“, като критиката беше определено на страната на първия ;)

15–тина години след това, кажи–речи същият редакционен екип основа Нет Инфо, който имаше значително по–голям търговски успех.

От това време ми остана и увлечението по фотографията. Фотографията тогава беше доста тежка занимавка. Преди всичко беше доста скъпа, защото човек трябваше да се сдобие с техника (слава богу, голяма част от моята ми беше подарък за някой от рождените дни) и да си купува консумативи, които не винаги се намираха лесно.

Хартиените снимки се получаваха след дълги и сложни химични процеси на червена лампа в банята в тавички, пълни с химикали. По време на гимназията съм изснимал около 1000 снимки и почти всичките съм ги вадил на тъмно в банята а след това съм сушил със специални преси. (Тук можете да видите мъничка част от тях)

Ще спра тук, преди да съм ви разказал надълго и нашироко за пет от най–интересните години в живота ми и се надявам да имам възможност да продължа по някакъв начин тази инициатива с родното училище :)

Тук имаше прозорец, през който зяпах докато излизах от приемния изпит по български, измъчван от съмнения дали съм се справил ;)

Затова новото изобретение на Cintep може да се окаже ключ към разрешаване на проблема поне в този аспект – техният душ ще спаси над 1 милиард литра вода до 2016 година, ако само 2 500 домакинства се обзаведат с него. Технологията е не чак толкова сложна: водата си тече както обикновено от душа, но използваната се събира, след което поредица филтри я изпомпват обратно. Всичко става за по-малко от 30 секунди, за да не се загуби топлината. Няма опасност от замърсяване, защото системата вдига градусите до 72 по Целзий, премахвайки така 99,99% от бактериите, като същевременно осигурява веднага топла вода. И не само температурата на водата не се губи, ами и налягането, скоростта, с която водата тече, и времето, прекарано в банята, са си същите. Ще намалее само енергийният разход, с 690 kWh на година, а въглеродните емисии – с 500 кг. Чисто финансово, семейството би могло да спести до 400 лири за същите 12 месеца, базирано на 8-минутни бани. Изобретението би трябвало да е налично на пазара от първите месеци на 2015 година, а цената му ще е около 3 500 лири. Да, много са, но представи си само колко ще се спести, ако новият душ се използва в болници, фитнеси, хотели… навсякъде, където водата се лее на воля.

Cintep заслужено са спечелили вече доста награди: Green challenge 2011 за най-добър план за намаляване на въглердоните емисии, James Dyson Award за иновация, BSI (British Standard Institution) отличие за Environmental design, през 2012. Popular Science Magazine ги класира сред десетте най-важни изобретения на годината…

В момента активно търсят дистрибутори из цял свят, може би някоя българска компания ще прояви интерес?

Ако искаш да научиш още по темата с водата, писали сме доста: виж например какъв е водният ти отпечатък; как TaKaDu, които спечелиха наградата на Sustainia 2013 г., ще намалят загубата в световен мащаб; интересната пералня, която пере само с 1 чаша или как Nike ще оцветяват тъканите без вода.

//feedproxy.google.com/~r/TheMobileBlog/~3/QW-p7bt32N4/blog-post_23.html

Когато преди 5 години започнах да следя от по-близо бразилския клубен футбол, Обердан Катани се превърна в не толкова алтер его, колкото личен информационен канал. Обердан е една от легендите на Палмейрас, първият от поредица велики вратари. Наричан Стената заради внушителната си фигура и огромни длани, пази на зелените между 1940 и 1954 г., печели 4 титли в Кампеонато Паулиста и 1 турнир Рио-Сао Пауло, стига и до националния отбор. Катани беше последният жив играч на Палестра Италия. През 1942 г. правителството взима решение всички дружества с "вражески" имена да се преименуват, иначе ще бъдат разформировани. Няколко месеца след като приема името Палмейрас, отборът с Обердан на вратата разбива Сао Пауло във финала на Паулиста в един от най-важните мачове в историята си.

В петък, след сърдечни усложнения, предизвикани от пневмония, 95-годишния великан си отиде. Здравословните му проблеми бяха отложили откриването на паметен бюст пред стадиона на клуба, сега това ще се случи посмъртно.

Прочети цялата новина

виж от архив

Сеньор Катани

http://feedproxy.google.com/~r/TheMobileBlog/~3/QW-p7bt32N4/blog-post_23.html

Когато преди 5 години започнах да следя от по-близо бразилския клубен футбол, Обердан Катани се превърна в не толкова алтер его, колкото личен информационен канал. Обердан е една от легендите на Палмейрас, първият от поредица велики вратари. Наричан Стената заради внушителната си фигура и огромни длани, пази на зелените между 1940 и 1954 г., печели 4 титли в Кампеонато Паулиста и 1 турнир Рио-Сао Пауло, стига и до националния отбор. Катани беше последният жив играч на Палестра Италия. През 1942 г. правителството взима решение всички дружества с "вражески" имена да се преименуват, иначе ще бъдат разформировани. Няколко месеца след като приема името Палмейрас, отборът с Обердан на вратата разбива Сао Пауло във финала на Паулиста в един от най-важните мачове в историята си.

Продукти за 4 порции:
500г бяло саламурено сирене
8 ленти бекон

За гарниране:
4 домата
2 зелени чушки

Приготвяне:
За да се получи рецептата, сиренето трябва да не е трошливо. Буцата сирене се реже на четири плочки. Те се увиват в беконови ленти. Сиреновите пакетчета се запичат на скара или грил тиган и от двете страни. Готовите се редят в квадратни чинии. Зеленчуците се почистват и измиват. Доматите се режат на ладии, а чушките на пръчици. Сирената се гарнират със зеленчуци.

Продължаваме с обиколката на Цветан из иранския град Исфахан. Започнахме с храма на Заратустра, после разгледахме Петъчната джамия, а днес сме в най-големият от иранските кервансараи, днес – луксозен хотел

Приятно четене:

Исфахан, Иран

част трета

Кервансараят – най-големият в света

Но да излезем на открито и тръгнем към най-високото минаре в Исфахан – на джамията Али (Masjed – e – ‘Ali). Но уви – катинарът на портата (вляво) вече беше увиснал.

Селджукският султан Санджар (1118 – 1157г. ), който наследява баща си – отровения Малик шах, е издигнал това кирпичено минаре на височина 49 м посветено на имама Али.

Минарето е стълба между небето и земята. То е фар на Бога за изгубените в пустинята, който събужда заспалите души и им посочва посоката.

На 11 години малкият принц Санджар се разболял от шарка. Омар Хаям бил извикан да го прегледа като придворен лекар. Тогава Хаям се изказал, че принцът е много хилав и трудно ще оцелее. Това дълбоко се запечатало в паметта на бъдещия султан Санджар, който веднага уволнил Омар след възкачването си на престола. Хаям се завърнал в родния си град Нишапур, където до последния си час като суфи е писал философски трактати и рубаи.

Когато отзвъни последният ми час,

когато като стон замлъкне моят глас,

от мойта пепел да изваят чаша –

напълнена докрай – ще оживея аз!

Това е стенопис за първият шиитски имам Али от джамията Iman Zahdah Chah Zaid в Исфахан. Тежко раненият Али (Ali Ibn ‘Abi Talib, 4 – ти халиф (602 – 661), братовчед и зет на Мохамед е с ореол на шиитски светец. В решителната битка сунитите нанизали на копията и мечовете си страници от Корана и шиитите не посмели да се извършат светотатство, като им окажат съпротива. Лицето на пророка прозира тъжно зад воала. Подобен експресивен, свободен от догмите начин на изображение на пророка е характерен за ислямското изкуство на Иран. Дори е валиден и за съвременната иранска мода, когато задължителната русари (забрадка) покрива само част от косата на жените.

През този мрачен средновековен кирпичен тунел се измъкваме навън на зеления булевард.

Тук съсредоточени в работата си младежите брулят черницата и събират бубонки в разпънатата бохча. Ако сънувате, че берете или ядете черници, ще се оправдавате. Ако сънувате бели бубонки, тогава ще ви простят провинението. Е, белите бубонки бяха много вкусни

Време е да сръбнем едно кафе като Хаджи Баба в

най-големия в света кервансарай

Недалеч от пазара е построен от шах Абас Велики този двуетажен дворец за керваните. Тук можеш да паркираш камилите, да разтовариш багажа си и пеш – кеш (подаръците), да си положиш своя матрак или килим и да се измиеш и изкъпеш безплатно. Храниш се за своя сметка и можеш да ползваш съдовете в кухнята безплатно. Тази стара концепция за безопасни места за нощуване на пътешественика е жива и до днес в Couchsurfing.

Кервансараят на шах Абас Велики в Исфахан. Той изградил система от 999 кервансарая в Персия, като всеки кервансарай е на 30 – 50км от следващия или на един ден преход с камили.

Amadegah Street, Исфахан, Иран

Тюркоазена хармония и златното сечение са запазени в реставрирания кервансарай „Hotel Abassi”.

Пищни персийски орнаменти посрещат гостите на втория етаж, където са апартаментите на хотела.

Днес двойната стая със закуска е 202 лева на вечер.

В Персия майстори на

изпичането на кафените зърна

били дервишите от мистичната секта суфи. Напитката им помагала да останат будни по време на нощния им ритуал dhikr. Те проповядвали в кафенетата и рекламирали „qahwa” като „виното на исляма” или „ангелско кафе”, защото било сервирано първо на задрямалия Мохамед от архангел Гавраил (Габриел).

Иранският чай с шафран е сварен в големия самовар.

Синьото небе се оглежда в шадравана.

Просторният вътрешен двор днес е ресторант – градина.

Кафето, чая и лимонадата на чардака са за нас от шаха

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!

Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.

И тежките вериги на твоят глупав разум,

затворник временен, снеми от своя гръб!

Персийската нощ се спуска нежно с аромата на димящото наргиле.

Кервансараят изглежда отвън като луксозен хотел, който можеш спокойно да отминеш.

Превъртат ни годините на шиш:

повеселиш се миг и… трябва да вървиш

към края, затова, приятелю, ни дума –

дай виното и пак в очите й се виж!

Моят приятел М. от Швейцария бе запленен от персийските красавици.

Опиянен и млад, пред поглед мил, възвишен,

под ласки на ръце върви по път всевишен!

Със кана подир кана велик или пък нищ,

пожара си гаси дори шейсетгодишен.

инж. Цветан Димитров, 28 февруарий, 1954 – 2014

Цитирани са:

„Рубайят” на Омар Хаям в превод на Йордан Милев – http://slavuncho. blogspot. com/p/blog – page_01. html

„Приключенията на Хаджи Баба от Исфахан”от Джеймс Морие

„The Mysterious North Dome” by Fahad – http://aliqapoo. com/2008/11/01/the – mysterious – north – dome – of – esfahan%E2%80%99s – great – mosque/

„Comparison of Iranian Mosques Architecture in Three Dynasties” by Mohammad Jooshesh, Negar Kolahi – http://article. sapub. org/10. 5923. j. arch. 20120206. 02. html

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Иран – на картата:

Иран

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Световното първенство по футбол в Бразилия си тече най-спокойно, като изключим изненадите.
Световното първенство по политически футбол в България също си тече, като кара предимно на изненади.
Другата разлика е, че от нашето няма никакви приходи за никого, само разходи за всички. И най-вече – че никой по света не се интересува от него, защото играта е грозна и безсмислена.
Пък и как да се интересуват хората, нали това значи само да губят време и да се занимават с глупости. Например – да се срещат с политици, за които българският национален интерес е нищо пред руския и да водят разговори с хора, способни не за 24 часа, а за 24 секунди да си сменят позицията, в зависимост от това къде с кого се срещат. И кой плаща повече.
А когато всички им платят кой колкото може, те прибират парите на всички и после пак реализират руския интерес.
Такава им е природата.
Ето ни го например външния министър Кристиан Вигенин. Целият Европейски съюз казва, че прекратява не само работата, но и разговорите по „Южен поток” с руснаците, единствено Вигенин твърди, че Поток ще има, стига само Русия да прояви мъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ничко гъвкавост. Сигурно дори вече е изпратил бележка с опорни точки на посланик Исаков или дори лично на император Путин, с възможните прояви на тази гъвкавост, които да минат пред гадните европейци.
Така де, връща им жеста Вигенин, защото нали руснаците пък научиха България как хитро да се опита да заобиколи всички европейски директиви и позиции по въпроса, само и само да се реализира руския интерес.
И наистина, той не се реализира само за едната бройка. Добре, че Европейската комисия не спеше съвсем в онзи момент.
Но може да спи в следващия, кой знае, затова те ще пробват пак и пак.
Та въпросният Вигенин вика, че строителството на „Южен поток” вероятно ще продължи в България още преди края на този месец, защото „диалогът ни с ЕК е активен”. Нали си спомняте, това е онзи диалог, който страната води, за да не бъде зверски санкционирана от ЕК задето излъга и после отгоре замаза излъганото. Пак по темата ЮП.
Интересно ми е да видя какви ли точно плачевни, намръщени, молебствени, хвалебствени, смеховни, лъжовни и други неработещи аргументи ще изпратят нашите пишман експерти в Брюксел в защита на Потока, след като и на децата е ясно, че той не може – и не бива – да се реализира поради чисто геополитически съображения.
Съвсем ясно им се каза това на чичковитечервенотиквеничковчета. Няколко пъти от Брюксел им се каза с дебели намеци, както правят деликатните европейци. Но тъй като българин от дебели намеци очевидно не разбира, само от дебела тояга, онзи ден пък им се каза в съвсем прав текст от Игор Смешко, съветник към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. „Проектът „Южен поток” е политическо оръжие на сегашното руско правителство да упражнява допълнителен натиск върху Украйна”, заяви той. И като всеки приличен човек постави ясно на масата позицията на своята страна, която се споделя и от Евросъюза – „разбираме, че България има собствен интерес в икономиката, но за нас строежът на газопровода „Южен поток” е удар върху нашата национална сигурност”.
Толкоз. Едно към едно. Кратко, ясно и разбрано.
Кое от тези думи не схващат нашенските политически троглодити, не е ясно. Защото и на тях самите не им е ясно кое биха могли да не схванат. Ясно им е само, че щом Русия иска нещо, то трябва да стане. И щом Русия им дава парички да го направят, те ще го направят.
Като истинско стадо едри рогати добитъци са в това отношение – готови са да стъпчат до сухо тревата, с която се хранят, но да реализират намислената и поръчана от Москва анти-българска простотия.
Ако обаче си мислите, че подобни простотии са приоритет само на червения български отбор по политически футбол, много се лъжете. Ето го и поведението на синия. Или псевдосиния, както е по-правилно да се каже. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също съвсем изперка по темата. Няколко пъти досега той прави изявления, че е за, че подкрепя „Южен поток”, но този път прескочи всякакви граници. „България трябва да продължи с работата по подкрепяния от Русия газопровод „Южен поток”, само ако той спазва всички нормативни актове на Европейския съюз” – каза Борисов.
Това изречение е чисто манипулативно построено. Да оставим настрани крещящия опит за промиване на мозъци с твърдението, че ЮП е не нещо друго, не чисто руски стратегически проект, а просто един банален „подкрепян от Русия газопровод”. Това е безумно определение, което дори Вигенин и всички други руски мекерета в България не използват. Но Борисов използва и де да беше само това манипулацията в цитираното негово изречение. Всъщност то дава вид, че във втората си част поставя някакво условие, което обаче реално не поставя. Но което отново разфокусира погледа на читателя или слушателя. Защото, както вече казах, от европейска гледна точка разговорите с Русия за спазване на европейските нормативни актове вече се състояха и завършиха без успех Сега дойде ред на стратегическите решения и те дори са в ход – тоест, европейската позиция е, че ЮП няма да се строи, дори Русия неочаквано да вземе да изпълни законовите и технически изисквания.
Няма да се строи, защото е заплаха за националната сигурност не само на Украйна, а и на континенталната сигурност на Европа – независимо дали всички отделни страни-членки на ЕС осъзнават това или не. И независимо кои, колко от тях и защо продължават да се обявяват за неговата реализация.
Това е положението, г-н Борисов, забравете глупостите за такава или онакава българска подкрепа на руския проект, защото утре и Европа ще започне да подозира, че сте резервния руски играч по темата тук, в България, подозрение, което вече споделят мнозина българи. На път сте да загубите доста ценни гласове на предстоящите избори, ако не излезете и не кажете категорично, че България няма да строи никакъв Поток, защото това противоречи на истинските български национални интереси.
Да, тогава руснаците може и да ви гръмнат, но пък българите паметник ще ви издигнат.
Някой ден, де, когато признателните поколения презрат вроденото русофилство на бащите и осъзнаят какво точно се е случило, от какво сте ги спасили.
Добре, до тук видяхме как двата противоположни отбора на българския политически футболен терен могат да имат една и съща цел и да се борят за нея един до друг, но следва да видим и обратната картинка – как в един и същи отбор защитниците ритат собствените си нападатели и ги контузват ентусиазирано, защото интересите им се оказват съвършено различни. Правилно се сетихте – става дума за пръцкогръмката раздяла на тандема Пеевски-Василев.
Тия двамата първо направиха държавата лудичка, докато се държаха под ръка като младоженци, а сега се опитват да я направят още по-лудичка, като си бият шамари насред самото наказателно поле.
У-у-пс, извинявам се, случайно се изтървах.
За секунда забравих, че по терените на българското световно първенство всъщност истинско наказателно поле няма. Защото ако имаше, двоицата вече щеше да бъде строго наказана и изпратена да се срамува в ъгъла, след като публично размени истински откровения за далаверите си, амбициите си и способите, които използва противната на всички страна, за тяхната реализация.
А вместо това тия двамата продължават да привличат камерите и журналистическите микрофони като лайно – мухи.
Някой ще каже, че те дори не са политици, а гангстери, прикрити като политик и банкер, затова конфликтът им няма отношение към стабилността на държавата, а само към някакви подземни, подводни или поднебесни структури. Ама не е така. Казвам го не аз, казва го хлевоустата Татяна Дончева. Онзи ден тя заяви, че „конфликтът Пеевски-Василев клати управлението на държавата, защото е вътрешен конфликт в групата, създала правителството”.
И тук вече ми се ще да се намеся с оценка. Но няма да го направя. Не искам да изхабя хубави и пълноценни думи като гнусондери, лайномети, кракоглавочи или гъзомозъци, само за да оценя идиотщината на цялата виновна българска политическа класа, плюс целия невинен български народ, допуснали подобно нещо да им се случи. Ще кажа само, че щом тия двамата могат да управляват държавата, то аз би трябвало да мога да управлявам света. Е, не ми достигат няколко милиона или милиарда, все тая, но иначе мога.
Абе, вие в ред ли сте?
Като питам, особено имам предвид онези хорица, дето се редят на опашка сега пред КТБ и си искат парите. Телевизиите даже дават леко съжалителни репортажи, от които излиза, че държавата трябва да се намеси в тяхна защита, тоест, аз и ти трябва да платим загубените суми на същите тези хорица, които са извършили простотията да си поверят на отговорно пазене паричките на Цветан Василев. Пък той ги раздал и сега банката – празна.
Раздал ги на същия Пеевски, очевидно за да може той да поддържа добра телесна и душевна форма, въпреки всички нещастия, които постоянно му се струпват на главата. Раздал ги на Никито Бареков, за да стане поне той премиер, щом самият Цветан Василев не може. Раздал ги на стотици знайни и незнайни молители, просители, заявители и желатели, на редица звезди от българската чалга и уж нечалга култура….. Кой знае, вероятно и на политически сили и фактори, на правоохранителни органи и служби също ги е раздал, та да го слушкат, подкрепкат и защитавкат.
И тия сега си искат паричките на принципа: от умрял – писмо.
Как пък за толкова години не се научихме, че и в политическия футбол постоянно се мами, също както в обикновения сокър. И че за прекалено многото пари, които им плащаме като зрители, българските политически футболисти ни доставят прекалено малко истинско удоволствие.

Говори Пловдив|:Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Напъните на Москва да оседлае българския си троянски кон за целите на своите набези срещу западния враг не са от днес. И друг път, както сега, руските капитали, дирижирани от Кремъл, са се опитвали да наложат своята форма на руски капитализъм в България и чрез нас да обърнат своите „оръдия” към западния фронт, както сега се готвят да направят със заявката да купят поставената под държавен надзор Корпоративна търговска банка.

Ето един епизод от тази тиха война за позициониране на руското влияние чрез същата банка, регистриран в ivo.bg преди две години.

Рус(к)ият Ванка скочи във банка

Иво Инджев ⋅ декември 24, 2012 ⋅

Беше само въпрос на време в държавата, която може да бъде ръководена от младеж без трудов стаж ( Станишев), оглавена от наследствен монарх, който детронира завинаги монархизма с този акт, а след това и командвана от охранителя му, футболът да се превърне в поприще за изява на най-важния банкер на републиката досущ, както беше на подчинение на най-близкия другар на Живков в политбюро на ЦК на НРБ, др. Милко Балев.

Точно като Милко Балев определяше политиката на партията спрямо футбола, така и сега банкерската линия на пропагандата срещу посочения враг се чертае от шефа на Корпоративна търговска банка ( КТБ) Цветан Василев. В телевизията му ТВ 7 поведоха война с посочения от шефа конкурент- уж от свое име заради съдийство и телевизионни права. Но банкерът не се стърпя и лично се провикна с призив действащият шеф на футболния съюз да бъде махнат от поста му.

Въпросният шеф Михайлов може и да е някакъв голям грешник ( което не е тема на този коментар), но работа ли е на „икономиста на годината” ( 2011 ), купувача на медии и журналисти чрез подставени лица, да командори и футбола сякаш е част от медийната му империя?

Намесата на банкера се обосновава с факта, че си е напазарувал футболен отбор и като собственик има право да се обажда. По тази логика трябва безропотно да слушаме напътствията му за какво ли още не, но най-вече по отношение на медиите и комуникациите изобщо, над които простира апетита си с участие в придобиването на българския телеком в съдружие с руската външнотърговска банка.

Преди близо 20 години перифразирах възторга от едно българско комунистическо стихотворение във възхвала на СССР, в което радостта от прегазването на свободолюбивата Чехословакия през 1968 г. се обобщаваше с фразата „Русият Ванка скочи във танка”.
В България, където на танковете не се наложи да усложняват партийните боричкания за власт, се случи друго: „Руският Ванка скочи във банка”. И вече играе „ва банк”.

А ето и оригиналът със знаменития израз за Русия Ванка” от не по-малко знаменитата „Ода за СССР” на Орлин Орлинов:

Ти ще бъдеш първият, тоя,
кояйто ще влезе в ада на боя,
твоя Андрюша
ще яхне катюша,
русия Ванка
ще влезе във танка,
твоя Альоша
ще мине по страшните бойни полета,
за да остане безсмъртен,
по нечии чужди тепета!
Тук няма шега.
Няма измама.
Един е пътя.
Два пътя -
няма!
И нека ни хулят.
Нека се пенят.
Такъв е законът на нашите дни:
който на теб, СССР,
измени -
твойта великата правда изменя.
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе -
днес и завинаги…

23 юни е обявен за ден на национален траур след трагедията, сполетяла Варна и Добрич. Потопът отне живота на 11 души в морската столица. В...

Прочети цялата новина

виж от архив