Еко рали България 2014 – една по-различна надпревара

http://gorichka.bg/eko-rali-blgariya-2014-edna-po-razlichna-nadprevara/

Фотография: ecars.bg

Предполагаме, че щом четеш този текст, не си от хората, които изпитват неистово удоволствие от преминаването на първите триста метра след светофара на втора, съпроводено от отчаяните вопли на двигателя, съответното въртене на гуми и, не на последно място – изгаряне на около литър гориво, без да говорим за огромното количество газове изхвърлени при тази ненужна в градски условия операция. Възможно е дори напротив – да си горд собственик на хибриден или електрически автомобил, или да караш на метан. Ако е така – имаме нещо интересно да ти съобщим.

Този уикенд за втори път в България ще се случи Еко Рали България – състезание, в което думичката рали е по-скоро за цвят. Понеже в него участват единствено пртедставители на вече споменатите по-горе категории автомобили, а целта не е да изпревариш всички с цената на счупени тенекии, изхабен каучук и разнебитена скоростна кутия, а просто да стигнеш до края. И по-точно – да стигнеш до края в точно определено време, нито по-рано, нито по-късно. Зашеметяваща концепция, която демонстрира чудесно много от нещата, за които ние тук си говорим вече повече от седем години.

Маратонът е организиран от Световната организация по автомобилизъм (FIA), а в България идва благодарение на Българска Асоциация по Автомобилен Спорт. Всеки може да се запише за участие, стига автомобилът му да отговаря на условията (тази година записванията приключиха, но сме убедени, че предстоят още издания). Така че заповядай тази събота пред Гранд Хотел София, за да видиш как се справят колегите.

Продукти;
500мл прясно мляко
3с.л. захар
2 яйца
1с.л. брашно
500мл течна сметана
100г шоколад
20г желатин
2 ванилии
10- 11бр. бисквити
1с.л. филирани бадеми
1с.л. Амарето

Приготвяне:
Желатинът се оставя да набъбне в чаша студена вода. Яйцата се разбиват заедно с брашното. Прясното мляко се налива в тенджера. След като затопли, се добавя захарта. Пробърква се, за да се разтвори. Съдът се оттегля. Налива се яйчената кашица. Бърка се непрекъснато, за да не стане на бучки. Тенджерата се връща обратно на котлона. Бърка се докато сгъсти. Към пудинга се добавят ванилиите. Касеролката се оттегля. В друга касеролка се начупва шоколада. Налива се сметаната. Сметаната се бърка, докато шоколада разтвори, след което съдът се оттегля. Желатинът се доразтваря на водна баня. Смесва се с охладената шоколадова сметана. Към същия крем се добавя супена лъжица Амарето. Надъното на кексова, силиконова форма се налива половината от яйчения крем, следва ред бисквити. После половината от сметновия крем. Идва ред на филираните бадеми. Следва ред яйчен крем и се завършва с шоколадиов. Десертът се оставя в хладилник да стегне. На следващият ден формата се топва в топла вода. Паннакотата се обръща в тортена чиния. Реже се на парчета. Гарнира се с домашно сладко.

Някои интересни неща се пишат и говорят за България в момента. Извeстни са ( ни). Но е важно кой “говори”.

“България е вероятно най-проруската страна в региона, като симпатиите й се дължат на славянското братство, основано на минали съюзи. Настоящото правителство и неговите поддръжници, включват бившите комунисти, което увеличава притесненията на Запада, че някои в управленските кръгове на НАТО и 28-членния Европейски съюз може би работят тайно за руските интереси”. ( АП, БТА)

В следващия цитат България не е спомената. Но става дума за пратеника на Путин, който по стара съветска традиция ни напомня редовно : “Моя страна, моя България”- живата мумия на съветската естрада Кобзон, който зората на подарената ни от Москва демокрация се забърка в криминални истории по българското Черноморие и по данни на медиите е бил пребит от себеподобни…

Любимецът на червените бабички в България Йосиф Кобзон беше мобилизиран тази година да открие в Пловдив предизборната кампания на номинирания от БСП за евродепутат Александър Симов. Същият днес отново обясняваше в националния телевизионен ефир какви симпатяги били “опълченците” в Източна Украйна- явно ядосан на репликата на президента Плевнелиев вчера, че тези сепаратисти не бива да бъдат наричани “опълченци” ( свята за българите дума, наистина).

Ветеранът на съветско-българската мафиотска дружба Кобзон безцеремонно призова от микрофона червендалестата публика да гласува за същия този Сашо ( Александър Симов), защо му бил приятел. Страхотно основание!

Понеже това не се оказа достатъчно за Сашо да ощастливи европарламента с присъствието си, на 8 юли Сашо, ден след вдъхновяващата го визита на руския външен министър Сергей Лавров в София, новата медийна петолъчка на партийната пропаганда, регистрира в БСП нещо като фракция, нещо като течение, нещо като обединение на русофилите ( или нещо като “нищо на света”- по Уйлям Сароян).

Това щеше наистина да е последното нещо на света, което си заслужава коментара, ако не беше фактът, че русофилството всъщност все повече и все по-официално се превръща в основната идеология на български посткомунизъм, дискредитиран по линия на социалното бръщолевене от управленската практика на БСП. Сашо е тикан напред като млад и неопетнен лично с управленските провали другар, за да “открива” новата-стара обединителна кауза. Същият твърди в писанията си първосигнално, че “русофобията” била единствената обединителна кауза на десните в България ( макар, че в нито в речите на десните лидери, нито в програмните документи на десните организации в България няма да откриете никаква прононсирана русофобия, обратна на прононсираното русофилство на петата колона ).

А междувременно Кобзон беше обявен за персона , която не бива да грачи на местна почва, в една друга бивша съветска колония- персона нон грачи, така да се каже.
Латвия включи Йосиф Кобзон в “черен списък” заради Украйна

С решение на министъра на външните работи на Латвия Едгарс Ринкевич естрадните изпълнители Йосиф Кобзон, Олег Газманов и Алла Перфилова, известна под творческия псевдоним Валерия, бяха включени в “черен списък”, отказващ им достъп до страната, съобщи Франс прес.

Решението е взето във връзка със ситуацията в Украйна, съобщи прес службата на латвийското външнополитическото ведомство.

“Тези трима естрадни изпълнители са включени в списък на чужденци, на които е забранен достъпът до Латвия за неопределен срок”, заявиха от външното министерство.

Газманов, Кобзон и Валерия трябваше да участват с концерти на 13-ия международен конкурс за млади естрадни изпълнители “Нова вълна”. Той ще се състои в концертната зала “Дзинтари” в град Юрмала от 22 до 27 юли.

Йосиф Кобзон беше включен в “черен списък” на Латвия още през 2003 година от тогавашния министър на външните работи Марис Гулбис. Поради тази причина тогава той не можа да участва на конкурса “Нова вълна”. След една година ръководителят на външното ведомство Ерик Екабсонс зачеркна името на Кобзон от списъка на лицата “персона нон грата”.

Сегашното включване на тримата руски изпълнители в латвийския “черен списък” е заради факта, че те са най-активните пропагандатори на политиката на Кремъл, изтъква Франс прес.( Медиапул)

Грачев, Иван, председател на комисията по енергетика в руската Дума ( пдобие на парламент в условието на путлеристката автокрация), по типичен начин потвърди старото съветско убежение, че България “не заграница”, т.е. не чужбина. Иначе казано- че е лесна плячка.
Болгария может стать второй Украиной
15 июля,
Аделаида СИГИДА
“Итоги весенней сессии подвел в РИА “Новости” председатель Комитета Госдумы РФ по энергетике Иван Грачев. Самую большую угрозу для энергетики он видит в нулевом росте: “Имея профицитные бюджеты все эти годы, мы дошли до нулевого роста, и начинаем, в том числе и в энергетике, сворачивать инвестпрограммы. Живем в стадии затягивания поясов, к чему нет никаких оснований”.
России, по мнению депутата, не стоит сворачивать контакты с Украиной – так, до сих пор Харьков делает турбины для российских блоков атомных станций. Даже после завершения строительства Южного потока России не надо отказываться от украинских труб. Потому что на Южном потоке могут возникнуть такие же проблемы, как и сейчас с Киевом: «Взять Болгарию – она не хуже и не лучше Украины», – уверен Иван Грачев”.

Както виждате и американците ( Асошиейтед прес), и руснаците ( депутатът Грачев) ни забелязват все пак- въпреки нашата удобна ( за оправдание да не рискуваме да се борим) убеденост за собствената ни незначителност. Общото в погледа към нас, макар и от различен, противоположен ъгъл, е едно: напъните на руската мечка да ни употребява за своите цели са международно припознат факт.

До съвсем неотдавна в коментарите на световните агенции нямаше да прочетете обобщения от рода на това, че България е най-проруската страна в региона, нито пък че по върховете на българската политика има руски агенти, както се изрази преди изборите в Брюксел самият Барозу. Подобни твърдения на вашия автор биваха подигравани досега, но вече и петата колона престана да се крие, а премина към открито демонстриране на русофилството като последно убежище на посткомунизма в България ( евразийската настървеност на русофилския националист Сидеров и същото превъзбудено състояние на духа на русофила Симов по нищо не се различават, доказвайки, че червено-кафявият парламентарен “симбиоз” на Атака и БСП не са никаква случайност, те просто са сиамски тризнаци с Путин).

Като автор, превърнал за себе си и читателите на ivo.bg руската връзка тук във водеща по значение за България тема ( включително в книгите “Течна дружба” от 2011 г. и “Течна дружба 2″ от 2014 г.) би трябвало да съм удовлетворен от “проглеждането”. Предпочитам обаче да продължа да задавам въпроси.

Къде сме ние в този руски разговор ( ако не заговор)? В институционално отношение ни няма, отсъстваме напълно. Единствено президентът Плевнелиев вчера зае ясна публична позиция срещу маршируващия в Русия национализъм. Направи го обаче сред бойкотиращото мълчание на всички останали, включително на парламентарно представената партия ГЕРБ, която го номинира за президент и която нито веднъж не е използвала парламентарната трибуна да заеме позиция срещу руската агресивност- позиция, съответстваща на европейското развитие на България.

Милен Радев

Америка е изобличена!

Светът сочи с пръст и пита “На чия мелница леете вода, господа украинци?”

От винаги добре информирани източници, базирани на стратегически важна позиция на Софийския четвърти километър, научаваме, че истината за произшествието на 17 юли в Украина е излязла на бял свят.

Самолетът е свален с изстрелян от маскирана полева площадка на частната армия Blackwater царевичен кочан от американски генноманипулиран сорт. Бойната глава е задвижвана с горелка на шистов газ (добит чрез фракинг!)…

Цялата акция е предназначена за отвличане вниманието на европейската общественост от разгула на израелската военщина и от скандала с подслушването на германски политици от NSA!

Естествено, че тя се съпровожда от горещ атмосферен фронт, предизвикан от американски военно-изследователски институти. Зад този фронт незабелязано се сипят от небето тонове хемстрейлс за блокиране волята и разума на предимно славянското прогресивно население.

Предупреждение в тези летни месеци: проверявайте грижливо всеки кочан царевица, който ви предлагат безсъвестни продавачи по софийските улици. Всички намерени снаряди (заедно с горелките) трупайте на грамада пред американската легация!

Прочети цялата новина

виж от архив

Първо в "Петел": Работник падна от строеж до пощата

http://petel.bg/Parvo-v-Petel--Rabotnik-padna-ot-stroezh-do-poshhata-__78352

Работник е паднал от строеж, в непосредствена близост до централна поща, научи „Петел”. Инцидентът е станал около 9 часа тази сутрин, като...

Прочети цялата новина

виж от архив

В Русия палачите на невинни хора са на почит

http://ivo.bg/2014/07/22/%d0%b2-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d1%85%d0%be%d1%80%d0%b0-%d1%81%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf/

Сайтът Клуб Z публикува интервю с палача на 269 цивилни на борда на пътническия южнокорейски самолет, свален лично от него по заповед на съветското началство на 1 септември 1983г. Няма разкаяние, няма колебание, няма угризения…Пак би го направил, казва той!

Ето това е причината, поради която за болшевизма говорим като за по-жилавата форма на националсоциализма- двете тоталитарни идеологии, които се състезават помежду си по безчовечност.

Болшевизмът, понеже се оказа в лагера на победителите над националсоциализма през Втората световна война, продължава и днес да се възпроизвежда и да доказва, че човешкият живот няма абсолютно никакво значение във войната срещу човечността в името на тази идеология.

Пред съда в Нюрнебрег нацистките подсъдими използват в своя защита оневиняващото, според тях: ” изпълнявах заповеди”. Разликата с болшевиките, които са изпълнявали подобни заповеди, е в това, че нацистите ги осъдиха въпреки това “обстоятелство”, докато болшевиките се радват на почести в Русия и днес.

Генадий Осипович: Аз свалих южнокорейския боинг, пак бих го направил

Интервю за Клуб Z на съветския пилот, поразил с ракета самолет с 269 души на борда над СССР

Генадий Осипович през 2003 г., когато се навършват 30 години от свалянето на южнокорейския самолет.

Мнения|
Интервюта|
21/07/2014 22:07:52|
2
2901
Share on Facebook
print

Момчил Инджов

Ако чуете името на Генадий Николаевич Осипович, едва ли веднага ще направите някаква асоциация. Но този човек стана световноизвестен на 1 септември 1983 г. Тогава той бе пилот на съветски боен самолет „Су-15“, охраняващ въздушната граница на о. Сахалин. Осипович бе вдигнат по тревога и свали с ракета Р-98 южнокорейски “Боинг 747″ с 269 души на борда, навлязъл в съветското въздушно пространство на път от Ню Йорк за Сеул. Машината падна в Японско море край малкия остров Монерон. Загинаха всички на борда.

Днес Генадий Осипович е пенсионер. Наскоро той навърши 70 години. Живее с жена си в град Майкоп, столицата на руската автономна република Адигея. Той бе потърсен от Клуб Z заради сваления над Украйна малайзийски самолет. В него загинаха 298 души – повече, отколкото в южнокорейския, също боинг.

- Генадий Николаевич, добър ден от България.

- Чак от България? Не може да бъде. За какво Ви трябвам?

- Търсим Ви заради сваления в Украйна малайзийски боинг. Все пак Вие преди 31 години свалихте подобен самолет…

- Ох, пак ли журналисти? Когато годината завършва на 3 или 8, няма мира. (Южнокорейският боинг бе свален през 1983 г. – б.а.) Сега нали завършва на 4?

- Да, но точно сега бе свален друг боинг.

- Да, добре. Какво точно Ви интересува?

- Спомняте ли си как свалихте южнокорейския самолет?

- А Вие как мислите? Никога няма да го забравя.

- Знаехте ли, че сваляте пътнически самолет?

- Знаех, разбира се. Като се издигнах в небето, видях светлините на боинга. Бяха на пътнически самолет. Такива машини са задължени винаги да използват тези сигнали по време на полет.

- Какво почувствахте, когато изстреляхте ракетите по самолета?

- Какво трябва да почувствам според Вас? Заповедта си е заповед. Аз докладвах на земята, че самолетът е пътнически. Оттам ми казват: “Съсечи го!” (Така горе-долу буквално се превежда използваният в случая руски глагол “завалить” – б.а.) И аз го съсякох.

- Все пак поне за миг не си ли помислихте да не натискате копчето, когато видяхте, че машината е пътническа?

- Не, и през ум не ми е минавало.

- А вярно ли е, че след това са Ви карали да правите нов запис на преговорите и да съобщавате, че самолетът не е включил сигналите си?

- Да, така беше. Това стана на земята. Направихме го 3-4 дни след свалянето, когато се разбра, че съм свалил пътнически самолет. Но вижте, аз съм убеден, че това беше провокация. Сигурен съм, че нарочно пуснаха пътнически самолет да навлезе над СССР, за да видят как ще реагираме.

- Толкова спокойно казвате, че сте свалили самолета…

- Какво трябва да правя според Вас? Да не мислите, че ми е много леко? Съжалявам, разбира се, за случилото се. Но повтарям – времената бяха такива, а и заповедта не можеше да не бъде изпълнена.

- Ако днес се окажете в същото положение, бихте ли свалили пак самолет?

- Без съмнение.

- Срещали ли сте се с роднини на загиналите в южнокорейския самолет?

- Да, веднъж бяха дошли някои близки в Москва.

- Какво им казахте?

- Какво да им кажа? Че съжалявам. Все пак това са повече от 200 души. Но и те не ми се сърдеха, поне не показваха такова нещо. Сигурно са разбрали, че съм изпълнил заповед.

- Кога разбрахте, че от Вашата ракета са загинали 269 души?

- На третия или четвъртия ден. Съветските медии съобщиха. Дотогава мислех, че в самолета има само екипаж.

- Не сте ли видели пътниците през прозорците, когато сте се приближили към боинга?

- Не, не съм.

- Имаше ли някакви последствия за Вас, след като стана ясно, че в самолета са загинали толкова хора?

- Не. Бях награден за добра служба, нищо повече. Най-обиковена награда, не орден.

- Наистина е трудно да повярва човек – толкова спокойно говорите за станалото…

- Не знам какво очаквате да Ви кажа. Съжалявам за жертвите, разбира се. Но не съм виновен. Няма за какво да се чувствам виновен.

**Такъв самолет “Су-15″ изстреля ракетите и свали южнокорейския боинг.** Снимка **Уикипедия**

- Добре, а какво е мнението Ви за свалянето на малайзийския боинг над Украйна преди седмица?

- Ужас! Кошмар! Искам да им кажа, че така не се прави. Тази глупава и безсмислена война в Украйна трябва да бъде прекратена„

- На кого ще го кажете?

- На тези, които свалиха самолета.

- И кои са те според Вас?

- Не сме ние.

- Кои сте вие?

- Русия.

- А кои са тогава?

- Украинците, разбира се.

- Кои украинци?

- Всички знаят кои.

- И все пак кого имате предвид? Украинската власт или сепаратистите?

- Властта, разбира се. Такова нещо, такова решение могат да вземат само управляващи. Сепаратистите не са в състояние да го направят.

- Откъде сте толкова сигурен в това, което казвте?

- От опит. Моля Ви, да приключим разговора. Стига толкова.

Други разкрития на летеца през годините

Опитваме се да разберем думите на Генадий Осипович. В първите години на демокрацията той е бил буквално разпъван на кръст от журналисти, обсаждали денонощно дома му. През годините пилотът е давал много интервюта, в които е разказвал и други подробности. Сега той или не се сети веднага за тях, или просто му е омръзнало от поредните досадни журналисти. Властите в СССР мълчаха първите два дни след свалянето на самолета. След това сами се оплетоха в лъжите си. Сега пред Клуб Z Генадий Осипович повтори казваното неведнъж от него – за сигналите на пътническия самолет и за преправения запис. Ето какви още лъжи на официалната пропаганда опроверга той през годините.

1. Властите в Москва твърдяха, че той се опитал безуспешно да се свърже по радиото с нарушителя. Предавателите на съветските военни самолети не са имали честотата на гражданските, каза пилотът.

2. Според Кремъл преди да свали самолета, Осипович отправил предупредителни изстрели със светещи снаряди. Изтребителят изобщо не е бил зареден с такива снаряди, контрира летецът.

3. Най-уникалното. В мига, в който боингът е поразен, самолетът на Осипович е имал бензин само за две минути, колкото да се върне в базата на о. Сахалин. Самият летец обясни някога, че причина за “икономията” е било бягството през 1976 г. в Япония на колегата му Виктор Беленко. Пилотът бяга с току-що произведения и взет на въоръжение в съветската армия изтребител “МиГ-25″. От този момент на съветските изтребители в граничните райони наливат керосин, който да не им стигне за бягство до капиталистическа страна.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

виж от архив

Янко Меринджея със сълзи на очите: Заминах за Германия, в България ми запалиха две къщи

http://petel.bg/YAnko-Merindzheya-sas-salzi-na-ochite--Zaminah-za-Germaniya--v-Balgariya-mi-zapaliha-dve-kashhi__78351

Дойдох в Германия, защото в България нямам собствена къща, бях купил две къщи, но ги запалиха, каза пред Нова ТВ Янко Радев - Младия...

Прочети цялата новина

виж от архив

Корфу – ден втори, продължение (Манастир Палеокастрица)

http://patepis.com/?p=48733

Днес ще продължим с втората половина на втория ден от пътуването Тони из Корфу – първият ден разказваше за пътя от София, през Игуменца до Дасия,в началото на втория се качихме до крепостта Ангелокастро, а в днешното продължение ще идем до манастира Палеокастрица

Приятно четене:

Корфу

продължение на ден втори

Манастир Палеокастрица

Стигнахме на манастира и заварихме най- страшна лудница, криво ляво с мотора се добрахме до входа на манастира където нямаше как да се разминеш и с кола беше почти невъзможно да паркираш.

Манастира от вътре доста китен много растителност приятен:

Palaiokastritsa, Гърция

В самия манастир имаше изложени стари машини за добив на зехтин:

Манастирът няма такса вход. След като приключихме с обиколката му слезнахме на

плажа,

който си бяхме харесали и се настанихме. Оказа се, че от близко не изглежда вече толкова добре като от високо. Доста мръсен, плуват боклуци във водата, пренаселен, но въпреки това си намерихме едно ъгълче. Веднага реших да го преслушам, защото имаше скали доста водата кристално бистра и нахълтвам аз смело във водата – голяма грешка, водата като от фризера на северно-ледовития океан. Аз по принцип се къпя с доста хладка вода и не може да ме уплаши студена вода, но тази беше направо като от фризера и настръхнах целия.

Все пак бях твърдо решил да обиколя със маската и да огледам скалите:

Нищо интересно освен това, че нямаше характерните морски таралежи – явно студът ги е уморил :). Изкарах 15 мин във водата и излязох премръзнал. Реших, че това ще ми е къпането в тази част на острова. Жена ми си накисна краката за 5 мин до под коляното и напусна водната част на плажа , който също беше доста каменист.

Имаше страхотно дърво в района:

Хапнахме сандвичите набързо и дим да ни няма, обратно в къмпинга. Вече препичаше и термометъра показваше 34 градуса – не беше за седене на открито, особено ако си си забравил шапката в София

На къмпинга продължихме плажа

първо на басейна, като имаше дебела сянка под палмите – доста приятно:

Тъпото беше, че едни жици, 3 фази на дървени стълбове, минаваха точно над басейна, което ми се видя пълна глупост. Да, не се късат всеки ден жици, но стига веднъж да се скъсат и всички в басейна ще са мортале. Много хора не биха обърнали внимание на това, но мене лично ме притесняваше като факт.

Поседяхме на басейна, след което се преместихме на плажа. Оказа се, че камъните са доста обли и, лежейки върху един чаршаф, не ръмби, даже ми се стори по-удобно отколкото на плаж с пясък. Единствения проблем е ходенето бос по камъните – тогава си ръмби и то – сериозно, трябва да имаш от онези обувки за къпане, дето са против морски таралежи.

Водата от тази част на острова си беше с нормална температура и си киснех колкото си искам вътре, без да ми е студено. Явно откъм Италия е големия студ, откъм Албания е топлото

Прибрахме се пó по светло, да си правим вечеря, защото освен шапката се оказа, че и челника съм забравил – хаха. Но пък не беше голям проблем, защото телефоните имат светодиоди, които вършат добра работа – само дето не са удобни за държане – и гледахме да сме приключили с вечерята преди да стане тъмно.

Междувременно една змия се беше насукала около клоните на едни храсти. Беше зелена с черни точки, в нета мога да я оприлича на Grass Snake. 3 ма мъже от поддръжката на къмпинга я бяха наобиколили и се чудеха как да я убият. Единия взе една вила за събиране на трева, другия – едно гребло, третия гледа и аз включително, около тях. Тоя с вилата за трева я халоса да падне на земята, обаче другия с греблото се замота, и като хукна онази змия – мина през краката на третия, онзи подскочи 1 м на горе – голям смях! Подгониха я, ама се качи много бързо на едно дърво на около 5 – 6 м над земята. Не бях виждал колко бързо се катери змия по дърво, особено ако 2-ма грекоси я гонят да я млатят :). Нямаше как да я стигнат вече, затова почнаха с един маркуч да я поливат отдолу, хаха! Ама загубих интерес вече и се върнах при палатката. Тя реално беше в съседните храсти и вече се оглеждах внимателно, като се подмотвах по храсталаците.
След като хапнахме, се разходихме този път в другата посока из Дасиа. Минахме по някакъв мръсен изоставен плаж с доста изоставени постройки.

Повечето заведения седяха празни, явно си запада този остров като цяло. Легнахме си пак рано, за да сме готови за следващия ден.

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с – на картата:

о.Корфу

/Поглед.инфо/ Във връзка с прогнозата за времето за 22 юли на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, когато се очакват опасни метеорологични явления и предвиждания за валежи, гръмотевични бури и градушки, Столична община напомня на гражданите да бъдат внимателни и да изчакат преминаването на бурята в закрити помещения.

Прочети цялата новина

виж от архив