виж от архив

Лукарски, лукавства и други лудости

http://reduta.bg/v2/article/%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8-%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8

Когато избирателите изпращат някого във властта, те си представят, че го намятат с божествена мантия и той отлита сред облаците да върши героични дела. Доходи, заетост, екология, енергетика, социална политика, национални доктрини… Това наистина са велики дела, но има и ежедневна работа за вършене.

Има две концепции за бъдещото управление. Условно можем да ги наречем „Национално съгласие“ и „Избори до дупка“.

Според първата, всички в парламента, независимо колко и кои са те, трябва да се обединят, водени от неизтребимия си патриотизъм, кристална честност и натрапчиво чувство за отговорност, за да направят правителство, което да проведе най-важните реформи и да стабилизира политическия живот така, че да не се тътрим на предсрочни избори всяка година.

Според втората, мошениците, които с лъжи и измами са се добрали до парламента, нямат никакво право да бъдат там и час по-скоро трябва да се разкарат. Дори и да успеят да направят някакво правителство, то ще е коалиция на кражби и далавера и няма да доведе до нищо хубаво. Затова, ако се налага, ще правим избори и през пет минути, докато не се появят смислени хора във властта.

Има обаче и трета концепция. Даже не концепция, а по-скоро съображение, но много важно съображение.

„Международното положение“, а и положението в страната са такива, че икономиката не показва ръст дори и в размерите, заложени в бюджета. Чуждестранните инвестиции са почти на точката на замръзване, а вътрешният дълг е пред експлозия. Демографията е плашеща. Селското стопанство, с изключение на пряко дотираните сектори, накуцва и не може да се справи дори с натиска на китайския чесън. Образованието и здравеопазването са потресаващи. Квалификацията на кадрите главоломно върви надолу.

На фона на всичко това имаме уникалния шанс да инвестираме в политиките и секторите си чрез европейските фондове и най-вече чрез оперативните програми. За съжаление обаче, първата година от новия програмен период си замина ей така, в игра на тронове. Технологично, при добра организация, европейските пари ще тръгнат не по-рано от средата на следващата година от новия период. За целта в министерствата трябва да цари спокойствие и делова атмосфера, управляващите органи да си изпратят драфтовете до Еврокомисията, написани така, че Комисията да ги върне с одобрение. После да отидат в Министерски съвет и нещата да тръгнат.

Хубаво е да тръгнат, защото хиляди предприятия чакат новите си машини, за да произвеждат продукция и да плащат данъци. Хиляди сгради чакат проектите си по енергийна ефективност, за да оптимизират разходите си и да облекчат системата. Хиляди хора чакат да повишат квалификацията си, за да бъдат конкурентоспособни, да получават по-високи доходи и да подобрят качеството на живота си. Хубаво е, но за да стане, трябва да има спокойна обстановка и уверена в себе си технократска администрация, която бързо и вещо да свърши необходимото.

Сирия – 13,10,2014г.

Силите на Ислямска Държава достигнаха турската граница. Анкара все така отказва да реагира със сила, въпреки резолюциите, прокарани в турския парламент.

Прочети цялата новина

виж от архив

Pumpkin – autumn leaves decoupage

http://krokotak.com/2014/10/pumpkin-autumn-leaves-decoupage/

This craft is so easy. You need a beautiful pumpkin, small autumn leaves, PVA glue and a brush....

В българските небеса се разигра невиждано авиошоу. Нямам на ум онази демонстрация на висш пилотаж на авиаторите ни, демонстриран на съветски и западни самолети, а пренесеният чрез темата за руските и западните изтребители дебат за избора на посоката, в която лети българската политика по невидимия за мнозина тук коридор на разделението на нацията в координатната система Изток – Запад.

Изтребителят Дмитрий Рогозин премина границата ( на елемнатарното приличие) като изпробва докъде се простира търпението на българската пасивна отбрана срещу руски провокации. Провокацията постигна целта си: в защита на България се вдигнаха наличните в момента управленски сили. Родината беше защитена от нахлуването на наша територия от президента Плевнелиев и трима министри, към които се присъедини и премиерът Близнашки.

Тази част от предизвиканата битка за България ( по аналогия с битката за Британия срещу нацистката агресия, с всичките условности при сравнението) обозначи наличния състав на проатлантическата ни отбрана. Но тя също така изобличи и гражданина за евразийско развитие на България №1 Бойко Борисов.

За пореден път говорители на руската пета колона отново застанаха в позата на защитници на огромната Русия от малката България. Кой повече, като политолога Мария Пиргова пред Нова телевизия в неделя, кой в по-мека форма, но със същото съдържание по същество, като ак. Георги Марков в статия за в. „Преса“ от 12 октомври, упрекнаха българските защитници, че не трябвало да се „хващат на въдицата“ на Рогозин.

И защо да не се „хващат“? Ами защото Рогозин е известен хулиган ( цитирам буквално), каза Пиргова и дори натърти на тази дума два пъти, сякаш това е възбуждащ радост комплимент за един вицепремиер и отговорник тъкмо за военната промишленост на най-голямата ( по територия) държава в света. Пиргова намира за нормално отговорникът за производството на ядрено оръжие да се държи безотговорно, включително с хулиганската си постъпка да „поздрави“ миналия декември света с коледна картичка, на която се вижда руска ракета- източик на национална гордост от способността на Русия да изпепели планетата, ако на такива, като Рогозин, има се даде още малко власт.

При ак. Георги Марков обосноваването на необходимостта от продължаващо българско премълчаване е идентично със същия подтекст, но с различни думи: Рогозин бил известен „грубиян и шегаджия“, казва той, претендирайки същевременно да знае по-добре от президента дали по черноморската ни граница в небето дебнат руски шпионски самолети.

Ак. Марков е носител на шумно рекламирани тук руски награди за заслуги към руското влияние в България и определено не е неутрален в спора за българската посока, но продължава да нарежда колко било вредно да се делим на „фили“ и „фоби“. Това е карикатурна реплика на съветската „миролюбива политика“ с нейния шизофреничен рефрен : „ние сме за разоръжаване“ ( докато бълваме такива количества оръжие в засекретените си военни градове, че накрая държавата ни се разпада от изтощението от свръхвъоръжаването).

Най-ярко обаче на небосклона се открои петолъчката на Бойко Борисов, който изостави опитите да се прави на неутрален и взе хулиганско участие в битката за България, определяйки като „бракми“ евентуалните западни самолети, които биха заменили съветско-руските в българската армия. В същия стил се произнесе и за министрите, застанали срещу изтребителя Рогозин, като ги нахока да си знаят мястото, защото просто били чиновници, а самият разговор за превъоръжаването сега не му бил интересен.

Това дойде малко в повече на съюзниците от НАТО. В резултат във в. „Сега“ днес изтече следната информация:

България може да се сдобие с наказателна процедура от НАТО, ако следващото правителство реши да не спазва одобрената от служебния кабинет “Визия 2020″ и последвалия план за модернизация до 2020 г. Това е станало ясно по време на разговорите на военния министър Велизар Шаламанов с помощник-генералния секретар на алианса Хайнрих Браус, съобщи “Сега”.

Преди два дни той взе участие в провелия се в София индустриален форум, на който беше обсъдена модернизацията на армията.

По неофициална информация по време на разговорите Браус е посочил, че НАТО внимателно ще наблюдава дали следващото правителство ще следва приетия от служебния кабинет план за модернизация до 2020 г. Той обяснил, че ако следващите управляващи се откажат от него, Брюксел ще наложи т. нар. програма за неподкрепа на България. Това е един вид наказателна процедура, тъй като НАТО няма други лостове, за да санкционира членовете си, които не изпълняват своите ангажименти. Т.нар. програма за неподкрепа ще ограничи достъпа на България до инвестиционните програми на НАТО. Ако България иска да купи нови 3D радари, както е записано в плана, няма да може да използва възможностите на програмата на НАТО за инвестиции в сигурността. Същото ще се отнася за всяка една друга програма, която ще се нуждае от инвестиране от алианса.

Брюксел вече даде зелена светлина на “План 2020″. По време на форума Хайнрих Браус похвали документа и го определи като амбициозен. “В Брюксел сме готови да помогнем за реализиране на този план. Разгледахме внимателно “Визия 2020″ – тя може да допринесе за трансформирането на Въоръжените сили на България в рамките на НАТО и ЕС. Всички съюзници трябва да се адаптират. Без това има реален риск да бъдем надхитрени от нашите противници. Заедно с промишлеността може да използваме всички механизми като “Интелигентна отбрана” и други подходи, за да подобрим нашите способности”, заяви Браус.

Заплахите на НАТО са очаквани, защото от няколко години за България се говори като изключение. Последният преглед на структурата и възможностите на армията са показали, че тя реално не може да участва във военни действия. Брюксел вече няколко пъти отправя предупреждения към София в рамките на дипломатичния тон. По време на посещението си през пролетта бившият генерален секретар на алианса Андерс Фог Расмусен призова София да прекрати зависимостта си от Русия по отношение на армията и да започне модернизация. Въпреки че тогава ангажимент беше поет и от президента Росен Плевнелиев, и от тогавашния премиер Пламен Орешарски, така и не беше направено нищо. Едва с идването на служебния военен министър Велизар Шаламанов започна да се работи по програмата за модернизация.

След последните изяви на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов шансовете да се избегне наказателната процедура не са големи. Преди два дни той показа, че няма да следва “План 2020″, ако стане премиер. Планът предвижда да бъдат купени 8-10 западни изтребителя и да се “пенсионират” старите руски самолети. Това предизвика задочен спор между София и Москва. “Аз дори не знам за какво спорят. Ако спорят за това, че трябва да купим един цял самолет втора употреба, съм против. Да купим някоя бракма от Гърция и да се хвалим с един “Фантом” е обидно за нашата държава. Освен това, ако искат споделена отговорност в рамките на НАТО, така както са подпомогнали много държави, да ни подарят една ескадрила. Във време, в което ние не можем да платим на здравната каса и Порожанов казва всеки ден, че до края на годината не може да плаща вече, че няма пари в държавата, ние да отиваме да купуваме втора ръка “Фантом” ми се вижда най-малко удачното да се говори в този период такова нещо, и най-малкото от служебен министър. Аз уважавам много Шаламанов, в прекрасни отношения сме, но те все пак трябва да знаят, че са служебни министри. Даже според мен не би трябвало и министри да се казват – назначени чиновници от президента”, заяви Борисов.

На фона на тази битка за България, в която Борисов взе страната на Изтока, днес започват заблуждаващи маневри, наричани преговори за съставяне на ( коалиционно) правителство. И вие ми казвате, че не било важно кой какви постове ще получи в него? Нима?

Ако защитниците на България, които руските провокации накараха да се обозначат, не получат дължимото им внимание от човека, който вече ги наруга като „чиновници“, смятайте, че става дума не за правителство на България, а за подставени лица на Путин.

(Не)видимата диря от битката е все по-сериозното разминаване между Борисов и президента Плевнелиев. Когато Борисов уязвява назначените от него министри, чиято проатлантическа позиция оспорва хулигански, той на практика атакува Плевнелиев. Засега не съвсем фронтално, а по източния фланг. Развръзката обаче предстои и когато стане неизбежна под формата на вече ясно дефинирано разграничаване, ще стане още по-актуална тезата за обединение на прозападните сили в България.

Казано (почти) на шега: защо, след като на Първанов му беше позволено да изрецитира в качеството си на действащ президент путлеристкия проект АБВ ( „Аз съм Българче Великоруско), на Плевнелиев да не му бъде разрешено да продължи узаконената чрез този прецедент азбучна традиция в рамките на подкрепена от него рецитация на следващите букви ГДЕ (Граждани за демократично единство)?

Прецент с президент- очаквайте продължение.

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
¼ стрък праз
100г луканков салам
1с.л. горчица
1ч.л. сол
1с.л. зехтин
1с.л. лимонов сок
няколко клонки целина

Приготвяне:
Картофите обелвам, измивам и поставям както са цели, в тенджера. Наливам вода два пръста под нивото на зеленчуците. Поръсвам сол и похлупвам. Сварените картофи отцеждам от водата. Oставям ги да изстинат. Прехвърлям в купа и нарязвам на кубчета. Почиствам стръка праз, след което измивам и надребнявам на колелца. Отделям обвивката на луканковия салам. Нарязвам колбаса на малки късчета. Смесвам картофите заедно с праза и салама. Поръсвам сол. От зехтина, горчицата и лимоновия сок приготвям дресинг, като разбивам съставките с бъркалка. Картофената салата подправям с целина и горчичен сос. Обърквам и оставям в хладилник за половин час. Разпределям в купички и поднасям.

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Знам един човек – Дмитрий Рогозин, руски вицепремиер, който има изумителната способност на всички снимки да изглежда постоянно трезвен, въпреки че по всичките си дела ходи постоянно пиян.
За последното се съди по особеното остроумие, което го спохожда, колчем реши да каже нещо.
Това пък негово характерно остроумие вероятно се дължи на факта, че О, Боже на махмурлука /thank you Terry Pratchet – б. авт./ по време на сътворението не само е придал на лицето Дмитрий Олегович Рогозин благообразния вид на детско дупе, но е забравил съответно да обърне функциите на входното и изходното му отверстие, та човекът има нещастието да говори със задника си, който е отпред, и да се изхожда през устата отзад.
Такова едно положение за никого не е приятно, затова почти му съчувствам. Или бих могъл да му съчувствам, ако исках, но не искам.
Да, вярно е, навремето Христос каза на Павел – не е важно какво влиза в човека, а какво излиза от него. Но той имаше предвид излизането на думите и опцията те да отразят величието на човешкия дух и мисъл, а не да се състоят от отпадните продукти на прекрасната иначе руска водка, с накиснати в нея тъмни загадки на широката руска душа.
„Някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки още веднъж да предаде Русия” – написа Рогозин, този гений на кратката фраза, преди време в Туитър.
Какво богатство на текста и подтекста само в едно простичко изречение!
Първо, „некий” /някой си/ в руския изразява много по-силно пренебрежение, отколкото в българския, там думата е пълна с жестока ехидност, внушава усещането за отпадък, за нещо, което нормален човек не би пипнал и с дилафа. В едно интервю за вражеското радио Свобода например некий Кривулин, Виктор Борисович, известен руски писател и гаден дисидент, се изразява така: „Ведь что такое Путин? Путин – это некий Акакий Акакиевич в генеральской шинели”.
Та и Рогозин се опитва да ехидничи по подобен начин спрямо министър Велизар Шаламанов, но не му става играта. Тъй като сам по себе си не е умен руски писател и дисидент, Рогозин само дава вид, че застава на морално възмутената страна, а всъщност заема силовата позиция на вълка от „Ну, погоди” спрямо заека от „Ну, погоди”. Пък в тази драма, както знаем, вълкът винаги губи.
И още повече ще губи в онази серия, в която заекът се окаже военен министър на натовска страна.
Второ, България е демократична, а не автократична държава като Русия, тук военният министър не винаги е длъжен да убеждава премиера в каквото и да било, а има известна автономност. Само че Рогозин няма как да знае за тези демократични механизми на управление, защото той самият без разрешение от некий самодържец Путин нищо не прави сам в този живот, горкият. Имам предвид, че не само безумното му изказване в Туитър, което коментираме, е било предварително съгласувано, но най-вероятно се съгласува дори периодичността, а може би и начинът, по който Рогозин пълни тоалетната.
Трето, за световната демократична общественост остава напълно неясно кога вече премиерът Близнашки веднъж е сколасал да предаде Русия, при това без Волен Сидеров да забележи и ореве орталъка, че сега, според Рогозин, я предава „още веднъж”. Това е тема, по която си струва да се добие малко повече информация, защото може да се окаже, че имаме премиер, който е таен Стамболов, а ние не го подкрепяме достатъчно.
Четвърто, закономерно възниква въпросът – кога и срещу какво Близнашки се е заклел във вярност на Русия, та сега да я „предава”. Клел ли се е изобщо?
Защото, ако никога не го е правил, значи Рогозин манипулира и изказването му е част именно от онази информационна война, която Русия води срещу България и за която некий министър Шаламанов малко по-рано честно предупреди.
Но ако пък премиерът ни наистина се е клел, добре е руският вицепремиер да каже кога и как е станало това поне на ДАНС и на главният прокурор. Иначе те пак ще излязат с декларация, че по толкова важни за националната сигурност на страната теми не обичат да се самосезират, досега не са го правили и няма да започнат тепърва.
Нито им е работа.
Пето, какво изобщо значи премиер на европейска и натовска държава да предаде Русия?
Да не би между нашите два братски народа – или между някои от нашите две братски правителства, все едно – да има сключен някога някакъв таен договор, който предвижда ние, българите, телом да сме в ЕС и да папаме европейските парички, а духом да сме в Евразия и да подкрепяме опитите на Путин за…..за нещо си, само той си знае какво. Често се съмнявам даже дали и той знае, но това е друга тема.
Да не би некий български безумец да е обещал някога на Кремъл вечно да си караме старите руски МИГ-ове и вечно да сме зависими от руските капризи дали тази година ще ни дадат резервни части или не? При това да си ги караме, докато в същото време, заради великия руски технически гений, заложен в тези машини, имаме сериозни комуникационни проблеми с натовските си партньори.
Шесто, какво значи вицепремиер на една първобитна, дивашка по своя характер и поведение спрямо целия свят, агресивна империя като Русия, да ни дава акъл на нас, европейците от България, какво да правим, как да се държим, какво да мислим, какво да говорим или да не говорим и прочие?
Освен всичко друго, това означава и открита заплаха – ако не правите, каквото ви се казва, ще има лоши последствия за вас!
Да, това има предвид Олегович и никой не бива да се съмнява, че той и кремълският му началник Путин са готови да стигнат доста далеч в изпълнението на тази целенасочена заплаха. Например първо могат да забранят на своите граждани да стъпват в България, а после да си поискат имотите, закупени от тях. И като не им ги върнем – защото няма как да ги завием на руло и да им ги пратим с пияния влак към Петушки – те пък ще ни изпратят малко зелени човечета, които ще стъпят здраво във Варна и Бургас, за да си вземат курортните апартаменти. Но тъй като и лично ще се убедят, че не могат да си ги вземат, ще останат вечно тук да пазят на място руската собственост – а ние ще сме им пак вечно признателни, че и този път ни освободиха, като им построим някой и друг идиотски паметник.
Само да ни обяснят от кого и защо ни освободиха, де – и веднага ще им станем вечно признателни!
Преди време банда идиоти в България се бяха развълнували от възможността законът да разреши да продаваме земеделска земя на мирните европейски граждани. Никой от идиотите обаче и зъб не обели за истинската опасност – че вече години наред без закон и без ред продаваме всякакви земи и други недвижими имоти на агресивните руснаци. Кога забравихме, че Путин дори в руската конституция вкара текст, който позволява на всекий ненормалник в Кремъл да използва руски войски навсякъде по света, за да защити руската собственост.
На всички тези тъпи приказки на Рогозин, както и на последвалата официална руска позиция по изказването на президента Росен Плевнелиев, че Русия е агресивна държава, която е заплаха за нас, България за първи път, макар с известно забавяне, отговори ясно и достойно.
Това обаче е само първата стъпка. Ако някой тук си прави илюзии, че онези ще ни оставят на мира, жестоко се лъже. Кремъл всъщност не вярва на себе си – макар да държи всички други да му вярват – когато например Лавров прокламира, че Русия е мирна държава, която си е самодостатъчна и единственото, което иска, е да бъде оставена на мира.
Де да беше така. Ако бъде оставена на мира, Русия съвсем скоро ще се разпадне и руснаците ще започнат да се избиват помежду си като гладна глутница вълци, както направиха през 17-та година. И пак ще кажа – де да беше така.
Но те не искат това.
Те искат да държат в свои ръце нашето българско топло море и нашия евро-азиатски кръстопът на стоки и хора, искат да закотвят подводниците на южния си флот в Солун, искат Истамбул да е руски, за да може Кремъл да казва кой ще вдига шум край Босфора и кой няма да вдига, искат Кипър и Малта да са техни непотопяеми самолетоносачи, а не на Брюксел, искат всички земи на бившата Римска империя доброволно и с ентусиазъм да се включат в настоящата Руска, а в същия тържествен момент сдвоеният континент Америка да се прегъне на две през средата, като Южна най-после се стовари с цялата си тежест върху Северна…..
Много неща искат руснаците и тъй като пътят за реализация на голяма част от тях минава през България, те никога няма да ни оставят на мира.
А жалкото е, че бъдещият премиер Борисов онзи ден за пореден път се изказа адски неподготвен по темата. Той повтори вечната си мантра – че България е „за” добри отношения с Русия. Абе, г-н началник, тук въпросът отдавна е съвършено друг. Той не е дали ние искаме добри отношения с Русия, а дали Русия иска добри отношения с нас.
Отговорът е ясен – ами не иска!
Русия иска конфликт с България.
Русия иска ние да сме виновни, като кажем, че „Южен поток” вече никога няма да се строи – не само защото изневиделица проектът поскъпна почти двойно, но и защото е вреден за нас и за Европа. Кремъл иска ние да сме непризнателните копелета, които първи ще изгонят като персона нон грата разните руски КГБ-дипломати, бизнес съветници по мафиотските въпроси и останалите тути-кванти, които ни мътят водата. Ами може – начело с Исаков, плюс собствените им български мекерета в добавка. Кремъл иска България да прогони руските туристи, а не Русия да им забрани да идват тук. Иска българите да започнат да горят клади с руски книги, както видяхме руснаците в Крим да горят „Приключенията на добрия войник Швейк”…..
Добре, де, щом Русия толкова настойчиво иска конфликт с нас, ние да отговорим на очакванията на хората, не да ги разочароваме. В края на краищата, платените с рублодолари отдавна ни убеждават, че руснаците винаги получават онова, което искат. Да, категорично ще им откажем да гоним туристи, защото уважаваме човешките права, както и няма да горим книгите на Достоевски, Толстой и останалите – но пък всички други достойни и дипломатични мерки в своя защита можем да предприемем срещу тях.
Иначе, току-виж, Москва се разочарова от нас и реши наистина да изпълни заканите си.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

виж от архив

Говори Пловдив: ВСЕКИЙ НЕНОРМАЛНИК В КРЕМЪЛ

http://asenov2007.wordpress.com/2014/10/13/%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b8%d0%b2-%d0%b2%d1%81%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%b9-%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b2-%d0%ba/

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Знам един човек – Дмитрий Рогозин, руски вицепремиер, който има изумителната способност на всички снимки да изглежда постоянно трезвен, въпреки че по всичките си дела ходи постоянно пиян.
За последното се съди по особеното остроумие, което го спохожда, колчем реши да каже нещо.
Това пък негово характерно остроумие вероятно се дължи на факта, че О, Боже на махмурлука /thank you Terry Pratchet – б. авт./ по време на сътворението не само е придал на лицето Дмитрий Олегович Рогозин благообразния вид на детско дупе, но е забравил съответно да обърне функциите на входното и изходното му отверстие, та човекът има нещастието да говори със задника си, който е отпред, и да се изхожда през устата отзад.
Такова едно положение за никого не е приятно, затова почти му съчувствам. Или бих могъл да му съчувствам, ако исках, но не искам.
Да, вярно е, навремето Христос каза на Павел – не е важно какво влиза в човека, а какво излиза от него. Но той имаше предвид излизането на думите и опцията те да отразят величието на човешкия дух и мисъл, а не да се състоят от отпадните продукти на прекрасната иначе руска водка, с накиснати в нея тъмни загадки на широката руска душа.
„Някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки още веднъж да предаде Русия” – написа Рогозин, този гений на кратката фраза, преди време в Туитър.
Какво богатство на текста и подтекста само в едно простичко изречение!
Първо, „некий” /някой си/ в руския изразява много по-силно пренебрежение, отколкото в българския, там думата е пълна с жестока ехидност, внушава усещането за отпадък, за нещо, което нормален човек не би пипнал и с дилафа. В едно интервю за вражеското радио Свобода например некий Кривулин, Виктор Борисович, известен руски писател и гаден дисидент, се изразява така: „Ведь что такое Путин? Путин – это некий Акакий Акакиевич в генеральской шинели”.
Та и Рогозин се опитва да ехидничи по подобен начин спрямо министър Велизар Шаламанов, но не му става играта. Тъй като сам по себе си не е умен руски писател и дисидент, Рогозин само дава вид, че застава на морално възмутената страна, а всъщност заема силовата позиция на вълка от „Ну, погоди” спрямо заека от „Ну, погоди”. Пък в тази драма, както знаем, вълкът винаги губи.
И още повече ще губи в онази серия, в която заекът се окаже военен министър на натовска страна.
Второ, България е демократична, а не автократична държава като Русия, тук военният министър не винаги е длъжен да убеждава премиера в каквото и да било, а има известна автономност. Само че Рогозин няма как да знае за тези демократични механизми на управление, защото той самият без разрешение от некий самодържец Путин нищо не прави сам в този живот, горкият. Имам предвид, че не само безумното му изказване в Туитър, което коментираме, е било предварително съгласувано, но най-вероятно се съгласува дори периодичността, а може би и начинът, по който Рогозин пълни тоалетната.
Трето, за световната демократична общественост остава напълно неясно кога вече премиерът Близнашки веднъж е сколасал да предаде Русия, при това без Волен Сидеров да забележи и ореве орталъка, че сега, според Рогозин, я предава „още веднъж”. Това е тема, по която си струва да се добие малко повече информация, защото може да се окаже, че имаме премиер, който е таен Стамболов, а ние не го подкрепяме достатъчно.
Четвърто, закономерно възниква въпросът – кога и срещу какво Близнашки се е заклел във вярност на Русия, та сега да я „предава”. Клел ли се е изобщо?
Защото, ако никога не го е правил, значи Рогозин манипулира и изказването му е част именно от онази информационна война, която Русия води срещу България и за която некий министър Шаламанов малко по-рано честно предупреди.
Но ако пък премиерът ни наистина се е клел, добре е руският вицепремиер да каже кога и как е станало това поне на ДАНС и на главният прокурор. Иначе те пак ще излязат с декларация, че по толкова важни за националната сигурност на страната теми не обичат да се самосезират, досега не са го правили и няма да започнат тепърва.
Нито им е работа.
Пето, какво изобщо значи премиер на европейска и натовска държава да предаде Русия?
Да не би между нашите два братски народа – или между някои от нашите две братски правителства, все едно – да има сключен някога някакъв таен договор, който предвижда ние, българите, телом да сме в ЕС и да папаме европейските парички, а духом да сме в Евразия и да подкрепяме опитите на Путин за…..за нещо си, само той си знае какво. Често се съмнявам даже дали и той знае, но това е друга тема.
Да не би некий български безумец да е обещал някога на Кремъл вечно да си караме старите руски МИГ-ове и вечно да сме зависими от руските капризи дали тази година ще ни дадат резервни части или не? При това да си ги караме, докато в същото време, заради великия руски технически гений, заложен в тези машини, имаме сериозни комуникационни проблеми с натовските си партньори.
Шесто, какво значи вицепремиер на една първобитна, дивашка по своя характер и поведение спрямо целия свят, агресивна империя като Русия, да ни дава акъл на нас, европейците от България, какво да правим, как да се държим, какво да мислим, какво да говорим или да не говорим и прочие?
Освен всичко друго, това означава и открита заплаха – ако не правите, каквото ви се казва, ще има лоши последствия за вас!
Да, това има предвид Олегович и никой не бива да се съмнява, че той и кремълският му началник Путин са готови да стигнат доста далеч в изпълнението на тази целенасочена заплаха. Например първо могат да забранят на своите граждани да стъпват в България, а после да си поискат имотите, закупени от тях. И като не им ги върнем – защото няма как да ги завием на руло и да им ги пратим с пияния влак към Петушки – те пък ще ни изпратят малко зелени човечета, които ще стъпят здраво във Варна и Бургас, за да си вземат курортните апартаменти. Но тъй като и лично ще се убедят, че не могат да си ги вземат, ще останат вечно тук да пазят на място руската собственост – а ние ще сме им пак вечно признателни, че и този път ни освободиха, като им построим някой и друг идиотски паметник.
Само да ни обяснят от кого и защо ни освободиха, де – и веднага ще им станем вечно признателни!
Преди време банда идиоти в България се бяха развълнували от възможността законът да разреши да продаваме земеделска земя на мирните европейски граждани. Никой от идиотите обаче и зъб не обели за истинската опасност – че вече години наред без закон и без ред продаваме всякакви земи и други недвижими имоти на агресивните руснаци. Кога забравихме, че Путин дори в руската конституция вкара текст, който позволява на всекий ненормалник в Кремъл да използва руски войски навсякъде по света, за да защити руската собственост.
На всички тези тъпи приказки на Рогозин, както и на последвалата официална руска позиция по изказването на президента Росен Плевнелиев, че Русия е агресивна държава, която е заплаха за нас, България за първи път, макар с известно забавяне, отговори ясно и достойно.
Това обаче е само първата стъпка. Ако някой тук си прави илюзии, че онези ще ни оставят на мира, жестоко се лъже. Кремъл всъщност не вярва на себе си – макар да държи всички други да му вярват – когато например Лавров прокламира, че Русия е мирна държава, която си е самодостатъчна и единственото, което иска, е да бъде оставена на мира.
Де да беше така. Ако бъде оставена на мира, Русия съвсем скоро ще се разпадне и руснаците ще започнат да се избиват помежду си като гладна глутница вълци, както направиха през 17-та година. И пак ще кажа – де да беше така.
Но те не искат това.
Те искат да държат в свои ръце нашето българско топло море и нашия евро-азиатски кръстопът на стоки и хора, искат да закотвят подводниците на южния си флот в Солун, искат Истамбул да е руски, за да може Кремъл да казва кой ще вдига шум край Босфора и кой няма да вдига, искат Кипър и Малта да са техни непотопяеми самолетоносачи, а не на Брюксел, искат всички земи на бившата Римска империя доброволно и с ентусиазъм да се включат в настоящата Руска, а в същия тържествен момент сдвоеният континент Америка да се прегъне на две през средата, като Южна най-после се стовари с цялата си тежест върху Северна…..
Много неща искат руснаците и тъй като пътят за реализация на голяма част от тях минава през България, те никога няма да ни оставят на мира.
А жалкото е, че бъдещият премиер Борисов онзи ден за пореден път се изказа адски неподготвен по темата. Той повтори вечната си мантра – че България е „за” добри отношения с Русия. Абе, г-н началник, тук въпросът отдавна е съвършено друг. Той не е дали ние искаме добри отношения с Русия, а дали Русия иска добри отношения с нас.
Отговорът е ясен – ами не иска!
Русия иска конфликт с България.
Русия иска ние да сме виновни, като кажем, че „Южен поток” вече никога няма да се строи – не само защото изневиделица проектът поскъпна почти двойно, но и защото е вреден за нас и за Европа. Кремъл иска ние да сме непризнателните копелета, които първи ще изгонят като персона нон грата разните руски КГБ-дипломати, бизнес съветници по мафиотските въпроси и останалите тути-кванти, които ни мътят водата. Ами може – начело с Исаков, плюс собствените им български мекерета в добавка. Кремъл иска България да прогони руските туристи, а не Русия да им забрани да идват тук. Иска българите да започнат да горят клади с руски книги, както видяхме руснаците в Крим да горят „Приключенията на добрия войник Швейк”…..
Добре, де, щом Русия толкова настойчиво иска конфликт с нас, ние да отговорим на очакванията на хората, не да ги разочароваме. В края на краищата, платените с рублодолари отдавна ни убеждават, че руснаците винаги получават онова, което искат. Да, категорично ще им откажем да гоним туристи, защото уважаваме човешките права, както и няма да горим книгите на Достоевски, Толстой и останалите – но пък всички други достойни и дипломатични мерки в своя защита можем да предприемем срещу тях.
Иначе, току-виж, Москва се разочарова от нас и реши наистина да изпълни заканите си.

"Преса" Човешка грешка е последната версия за взрива в завода „Миджур“ с. Горни Лом. Това каза министърът на вътрешните работи в...

Прочети цялата новина

виж от архив