Скоро се бях разровила в специалния архив, за да си припомня една рецепта, върху която имам намерение да поработя тази пролет като приложа типичното за мен цветисто настроение в този преходен сезон от годината. Архивът се състои от десетина тетрадки, които вече приличат на австрийски щрудел, само че без плънка. Все се каня да ги категоризирам по години или някакъв период, с който да си помогна в търсенето и понеже все не го правя, когато искам да намеря записките по някоя рецепта се налага да прегледам всичките тетрадки. Така попаднах на записките си от първия опит да направя многозърнест хляб с квас. От онзи, в който има много семена и ядки, хлябът е с много тъмен цвят, средата му е влажна и ухае на малц. Всичко това не успях да постигна тогава. Трябваха ми няколко години за да попадна на една успешна рецепта върху която бяха нужни само няколко опита за да постигна това, което очаквах.

Преди три месеца докато преглеждах рецепти за гравлакс се натъкнах на рецепта за такъв вид хляб. Както никога досега резултатът беше много добър и реших, че това ще бъде основата, върху която да надграждам. Когато се променя рецепта, промяната в грамажите или замяната на продукти трябва да става постепенно и с наблюдение след всеки опит. Така започнах да експериментирам с различни видове брашна, да добавям семена и да заменям маята с квас. Това, което ми липсваше при всички опити е тъмният цвят на хляба, сладникавия аромат и леко киселия вкус от малца. В предишни опити за кратко бях използвала малц, но този, който имах не ми донесе желания ефект, а друг не бих могла да си набавя лесно в малки разфасовки. В такива случаи въображението е моята най-голяма сила. Лъжица меласа в тестото на един от опитите беше добър старт. След това само малко увеличих количеството ѝ и беше напълно достатъчно да даде на хляба този сладко-кисел аромат, когото търсих.

Независимо от всичките ми интерпретации с различни видове брашна, ядки, семена и пропорциите между тях, хубав хляб от този вид се получава само тогава, когато тестото е с много висока хидратация. Това не позволява месене, но все пак би било добре да се развият повече глутенови връзки в тестото за да не се разпада изстиналият хляб, когато се реже, затова тестото се разбива с миксер продължително време. Съпоставяйки тези опити с много мекото и лепнещо тесто и предишните ми опити, в които от незнание неизбежно добавях допълнително брашно към тестото, за да мога да го омеся с ръце, разбирам къде е била основната ми грешка. Сега, ако се върна на онази първа рецепта, която скоро прегледах, бих подходила по съвсем различен начин. Разбира се, че бих! Понякога ни трябва малко повече опит, а понякога трябва да мине и малко повече време. Едно е сигурно – който търси, намира.

Многозърнест хляб с квас

Предупреждение, което съм длъжна да направя – хлябът се приготвя два дни и е добър за разрязване, когато е минал поне един ден от изпичането. Това прави общо три дни от началото на приготвяне до момента, в който може да се яде. Добрата новина е, че правилно съхраняван хлябът става все по-хубав. Може да издържи до десетина дни след изпичането. Съхранява се увит в алуминиево фолио и след това в книжен, платнен или найлонов плик на стайна температура.

За рецептата може да се използват различни видове и типове брашна. Не съм опитвала единствено с бяло брашно, но смятам, че няма нужда от това. Следващата примерна рецепта е с ръжено брашно за закваската и пълнозърнесто пшенично брашно за основното тесто. С брашно от лимец за закваската и ръжено брашно за основното тесто също се получава много хубав хляб.

С видовете ядки и семена също би могло да се импровизира, но апелирам да се спази пропорцията им спрямо основното тесто.

Рецептата е за 1 голям хляб.

За закваската:

• 200 г ръжено брашно
• 100 г активен квас
• 200 мл вода със стайна температура

За зърната:

• 160 г ръжени ядки (пресовани ръжени зърна, както овесените ядки)
• 100 г овесени ядки (да са цели, а не фини)
• 50 г меласа
• 400 мл вряла вода

За основното тесто:

• цялата закваска
• цялото количество накиснати зърна
• 180 г пълнозърнесто пшенично брашно
• 1 1/2 чаена лъжица сол
• 150 г активен квас
• 90 г тиквено семе
• 80 г слънчогледово семе
• 50 г ленено семе
• 50 г сусам
• 150 мл топла вода

Един ден преди да се замеси хлябът се приготвят закваската и се накисват зърната. Добре е това да стане вечерта, така че да престоят 14-16 часа.

За закваската в купа се смесват всички съставки и се разбъркват. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура.

За зърната в купа се смесват всички съставки и се разбъркват хубаво. Купата веднага се покрива със стреч фолио за да се задържи топлината и се оставя на стайна температура.

На следващия ден закваската ще бъде шупнала и леко спаднала, а ядките ще са попили цялата вода.

В купата на статичен миксер се смесват всички съставки за основното тесто.

Разбъркват се с приставката бъркалка (не с куката за тесто) в продължение на 10 минути. Ако липсва статичен миксер, всички продукти се смесват в голяма купа и се разбъркват с ръчен миксер с приставките за тесто.

Омесеното тесто ще бъде много лепкаво и лесно ще пада от лопатката, когато тя се вдигне.

Тестото се прехвърля в купа намазана с малко олио. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура около 2 часа.

Тестото ще бъде надигнато съвсем леко от първоначалният му обем, но отвътре ще бъде шупнало.

Подготвя се голяма продълговата форма за хляб с размери 30x11x7 см. Формата се намазва с олио и се поръсва с брашно, като излишното се изтръсква. Може да се използва спрей за печене, който е по-ефективен и тогава няма нужда формата да се поръсва с брашно.

Тестото се прехвърля във формата. Ще заеме целия ѝ обем, това не е притеснително. Формата се оставя непокрита на стайна температура 40 минути.

Преди хлябът да бъде готов за печене фурната се нагрява предварително на 200ºC. Това е много важно, защото ако фурната се включи в края на отбелязаното време за повторно втасване, докато загрее ще минат още 10-15 минути и хлябът може да превтаса за това време.

Формата с хляба се слага на средно ниво на фурната и се пече 1 час и 30 минути. Вътрешната температура в средата на хляба трябва да бъде 94ºC.

Формата с хляба се изважда от фурната и се оставя 5 минути.

След това хлябът се обръща върху решетка и се оставя да се охлади напълно. Това може да отнеме 5-6 часа. Ако се разреже в този момент кората му ще бъде много твърда, а вътрешността много влажна. Затова е необходимо да се остави и да се отпусне. След като хлябът е охладен напълно се увива в алуминиево фолио и се оставя на стайна температура до следващия ден. Тогава може да се реже и яде. Най-добър става след втория ден от изпичането, като съхраняването му става отново на стайна температура, увит във фолио и поставен в плик.

Този хляб сервирах с рибна салата с лилави картофи, за която следва да ти разкажа.

Многозърнест хляб с квас е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Снимките са от фейсбук страницата на Bulgarian Air Force

The post Българските Военновъздушни сили appeared first on ExtremeCentrePoint.

По-просто и елементарно/разбираемо няма как да се покаже. Производството, потреблението, вноса и износа на електрически ток от 1980-та до 2014-та години. Като се запознаете с графиката си задайте въпроса: Защо тогава и трябва ли въобще ц...

Един от многото плюсове на това да работиш в читава компания са готините инициативи в полза на екипа. Една бързо наложила се традиция при нас са четвъртъчните обяди, когато поръчваме нещо за цялата фирма и ядем всички заедно. Тази практика кара всички колеги да чакат с кеф четвъртъка – “всички” освен този, който трябва да измисли какво да се обядва и се терзае да не се яде всяка седмица едно и също. Доскоро този човек бях аз – и това беше причината, поради която приех предложението на foodpanda да опитам тяхната услуга и после да си кажа впечатленията в блога.

Няма да навлизам в подробности какво е foodpanda или как се ползва, а ще кажа само какво (не) ми харесва в услугата. Да почнем оттам – ползвала съм алтернативите на foodpanda у нас и те са, меко казано, неудобни. За сметка на това, при теста с офисния ни обяд нещата се случиха толкова лесно, че после няколко пъти пробвах поръчки за вечеря вкъщи. Това, което харесвам на foodpanda, основно е удобството и лесното ползване на услугата. На първо място, след въвеждане на адреса веднага виждам откъде мога да поръчам – защото, колкото и да е учудващо, ми се е случвало да стигна до последна стъпка на поръчка и при въвеждане на адреса да получа съобщение “а, не, ние при вас не доставяме”.

Допълнително, много е удобна възможността да поръчам с кредитна карта – това значи, че не е нобходимо да се разхождам до банкомата всеки път, когато съм останала без кеш и искам храна (което ми се случва често, защото съм разсеяна и много ме дразни, защото съм мързел). Тази опция е налична за конкрети заведения, но те са достатъчно много, а и си е чисто чудо, че изобщо съществува в български условия. В листинга на ресторантите пък информацията е ясно подредена, за да видиш може ли да се плаща с карта, както и какви са условията за поръчка и доставка.

При една от поръчките имаше вероятност храната да се забави повече от очакваното – обадиха се по телефон да ни предупредят, като в крайна сметка доставката даже се вмести комфортно в стандартното време за обекта.

Foodpanda има и мобилно приложение, което все още не съм тествала за поръчка, но се натъкнах на 2-3 грешки при логин в него. Ще допълня тук с повече информация, когато поръчам през него, но имам усещането, че ще разчитам повече на сайта – все пак, при поръчка за вкъщи обикновено съм си… вкъщи. Както в приложението, така и на сайта ми стана забавно, като видях непреведени на български системни грешки – отдавам тази критика повече на професионално изкривяване, отколкото на нещо друго и предполагам, че скоро и това ще бъде фикснато.

Може и да ви се струва особено, но без възможност за онлайн поръчка – не конкретно за храна, а и за други стоки и услуги – ми е особено некомфортно. Просто съм темерут и не обичам да си говоря с обслужващ персонал по телефона, предполагам А при онлайн поръчка предпочитам да ми е удобно, както и да не помня хиляди логин данни. Ако услугата на foodpanda се запази толкова добра, колкото при първите няколко поръчки, единственото друго приложение на телефона и логин за помнене ще останат Dominos.

Постът Foodpanda – едно необходимо улеснение е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Продължаваме да си говорим с Марин Мермерски на тема жени и равенство. Този път акцентът е към жените-предприемачи.

Жените-предприемачи – има ли как да ги окуражим?

Първо бих искал да кажа и че има и не малко мъже на по 30 и повече години, които имат стабилна работа с добра заплата, някой друг ипотечен кредит и семейство и които не по-малко си мечтаят за собствен бизнес. Също ги е страх и не знаят откъде да започнат. А сега обрано към въпроса ти.

Мисля, че за жените предприемачи – които според различни изследвания са по-детайлно ориентирани, следят бизнеса по-изкъсо, по-големи перфекционисти са и рискуват значително по-малко от мъжете – е важно на чисто емоционално ниво да приемат, че животът дава възможности често не на най-умния, най-можещия или най-разбиращия, а на този, които се е появил и е поискал най-убедително. Редно е да се борят със зъби и нокти. Има моменти, в които целият ти бизнес се крепи на това колко силно вярваш в него и в себе си. От тази гледна точка за дамите е още по-важно да се обградят с положителни хора. Да си обръщат внимание и да си угаждат заради самите себе си. Другото нещо, което е редно да приемат спокойно е, че често един бизнес отнема години, за да се изгради. Понякога потъва и трябва да се мине към нещо друго. Важно е да разберат какво им дава това да са предприемачи и защо го правят. Да не дефинират себе си само като собственик на точно конкретен бизнес, а на едно по-високо ниво – като предприемач.

Имаше изследване в Харвард Бизнес Ривю на известни млади милионери. Средният брой техни неуспешни бизнеси преди да стигнат до успешния си бизнес, доколкото помня, бе или 13, или 17. Разбира се изключително важно е рисковете да са премерени и да не те изкарат от играта, но все пак без риск няма възвръщаемост. А кое е по-рисковано да развиеш разумно един бизнес за 5-10 години и за още 5 години да натрупаш добри спестявания или цял живот да работиш за някого другиго, който я фалира, я те уволни. И ако в този момент имаш малко дете и безработен мъж?

Желая успех на всички жени и мъже, които четат тази публикация и имат или планират да почнат собствен бизнес. Правете го разумно, с търпение, любов, самочувствие и се борете здраво. Не е лесно, но си заслужава. А и кое нещо, което наистина си заслужава е лесно? И от друга страна толкова хора, които нямат и половината от Вашите качества са успешни бизнесмени. Така, че действайте.

Финансирането на ВВС чрез такси няма бъдеще, изводът е на парламентарната комисия за култура, медии и спорт в Обединеното кралство.

Наистина, по съображения за пълнота трябва да се посочи още, че за момента таксите според комисията остават, в ОК има традиции в това отношение.  Но важното е, че вече официално и в държавата -крепост  на таксите се декларира тяхната неприложимост в цифровото време.

Таксата, в момента £145.50 на домакинство, според парламентаристите не може вече да бъде обоснована и ще се замени от данъчно задължение.

И досега нямах съмнение, че това е правилното решение, още след мотивите на ЕСПЧ за недопустимост по Faccio v Italy .

ВСС образува дисциплинарни производства срещу Владимира Янева и Богдана Желявска

Прокуратурата проверява активисти на "Протестна мрежа", подали сигнала срещу Пеевски

Космическата слънчева обсерватория SOHO е зафиксирала рядко яелние - снимки на комета , която е оцеляла след прелитане покрай Слънцето. по информация от НАСА.

Още през 2016 може малки спътници да бъдат извеждани на орбита с помоща на F-15. По информация от Live Science на основата на данни от Агенството по перспективни отбранително и научно изследователски разработки на САЩ (DARPA)

Космическата сонда Dawn, която изучава Церера, е направила поредните снимки на малката планета и отново са зафиксирани две ярки петна . Преди седмица , аналогични обекти открити на снимките озадачиха учените.

Подизпълнителите по проекта Mars One за колонизиране на Марс са завършили разработката на първият етап на мисията, но оргранизаторите на най-мащабното телешоу в историята засега не бързат да поръчват построяването на космически апарати.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/39791-de-profundis-a-ako-priyatelyat-na-siderov-yosif-kobzon-zapee-v-rusiya-moya-strana-moya-balgariya.html

Волен Сидеров признал Крим!
От подобни признания никога не произлиза нищо добро. Знам го от опит, защото веднъж и аз признах на една жена за една друга жена…..
Все пак обаче трябва да се види какво точно е признал, човекът. `Щото може да е признал Крим за полуостров. Тя световната география досега само него чакаше да изясни въпроса. Или може да е признал нещо от световната история – например, че Крим е суверенна украинска територия, нагло анексирана от руснаците преди година време.
Нали даже най-разваленият часовник два пъти на ден уцелва точното време, защо пък, мисля си, и Волен поне веднъж в живота си да не уцели.
Но пак не успя.
Не, признал е Волен, че Крим е руски. И твърди, че дори не той лично, а в негово лице самата България е направила това съкровено признание.
То ако така ставаше…..
Но все пак смятам Сидеров за голям гений.
Не съм виждал на живо друго толкова дребно и незначително човече да си приписва толкова централно място във Вселената и да си вярва толкова искрено. Не броим, разбира се, кремълския му началник Путин, защото неговият мащаб е друг, онзи работи направо с Мултивселената.
Чудя се обаче защо по този повод Външно не свърши две прости неща.
Първо, защо не информира българското общество, че относно признаването или непризнаването на каквото и да било, гласът на Волен е все едно гласът на старата ми шапка. И второ – защо не прати молба до съответните медицински власти да си приберат човека, когото са изтървали по грешка.
ХХХ
Искрено мъчно ми стана онзи ден за Йосиф Кобзон, кафанската певачка на Путин и руската мафия. Той горко се оплака, че, заради забраната да стъпва на европейска земя, няма как вече да вижда приятеля си Сидеров и песни да пее за него на изконно руската българска територия. Само на обикновената руска територия ще може, което хем е същото, хем не е същото.
Как ще запееш ти например „Моя страна, моя България” в Русия?
`Ми нали ще те арестуват демократичните руски власти за разпалване на низки страсти и подтикване на тълпата към агресия спрямо суверенна държава…..
Чудна ми е малко тази работа между Сидеров и Кобзон обаче. Преди време другарят Сидеров беше върл антисемит. Мразеше евреите и в червата, кълнеше ги публично, а вероятно на частно и магии е правил, за да прогони злите им духове от тревожното си подсъзнание. Другарят Кобзон пък, както знаем, си е чист семит, еврей, при това украински, а не руски. Кога и в името на какво тия двамцата се сдушиха така топло, че пренебрегнаха самите себе си, остава неясно.
Ясно е само, че се обичат.
Кобзон обаче не спря дотук. В България, после Атака и Сидеров, най-много обичам БСП – призна още той със сълзи на очи. А също обичам българско сирене и българска лютеница, добави с премрежен поглед.
Ами къде остана взаимната любов с другаря Първанов, бе, пътнико свиден? С него да не сте се разлюбили? Щото има снимки, които помнят, де. А да не би пък, не дай, Боже, до Москва още да не е стигнала информацията, че другарят Първанов вече не е от БСП? А после тук се чудим защо се плаща на грешните хора…..
Другарят Кобзон обаче частично ме успокои с думите, че добри приятели вече са му занесли в дар сирене и лютеница. Направо си го представих – самотна вечер, на масата вестник, той дъвче и се хили доволно, омазан до ушите с лютеница и почти щастливи сълзи.
Обаче имам една препоръка към него. Да помоли въпросните добри хора да му отнесат в Москва като дар също Атака, БСП и другите българо-руски тути-кванти. Така той ще стане изцяло щастлив, а ние, нормалните българи – изцяло спокойни.
ХХХ
„Ще реагираме, ако САЩ доставят оръжие на Украйна” – предупреди онзи ден руският зам.-министър на външните работи Сергей Рябков.
Честно казано, вече започнах да им свиквам на руснаците и да възприемам с все повече ирония и жалост, както ни съветваше папа Хемингуей, тяхната изумителна способност да викат на бялото – черно, да си вярват сами, разпалено да убеждават всички останали, че е така и накрая да вземат оръжие, за да наложат на света вярата си в черното.
И самото черно.
В случая истината е, че ако американците един ден все пак доставят оръжие на Украйна, това ще е част от естествената защитна реакция на света спрямо руската агресия. Реакция на погазените елементарни международни норми за зачитане на държавния суверенитет. Реакция на продължаващите – дори след споразумението на най-високо ниво – руски доставки на оръжие и войници-терористи.
Чудите се как един войник от редовната армия може да бъде наричан терорист ли?
Ами ако е руски войник, но без руски отличителни знаци, а преоблечен като опълченец от измислените републики Донецк и Луганск, той всъщност не води открита война, а извършва диверсионна дейност. Спрямо него не важат дори правилата на Женевската конвенция, свързани с третирането на редовните войници при воденето на редовна, за малко щях да напиша – „нормална” – война.
Но още по-иронично и жалко стана положението заради едно съобщение на самите руснаци, появило се точно когато Рябков дрънкаше оръжие, а Лавров в ООН наговори поредния куп глупости по отношение на Украйна, САЩ и невинната Русия. Излезе информация от самия Сергей Викторович Чемезов, шеф на държавната корпорация за търговия с оръжие „Ростех”, че Русия продава на Иран ракети „Антей-2500”.
Скъпите ми кремълски миролюбци – още не могат да си калибрират пропагандата…..
ХХХ
В понеделник военният министър Николай Ненчев даде висока оценка на военното разузнаване, защото направило много точни прогнози, че рисковете за България идват най-вече откъм Източна Украйна и откъм „Ислямска държава”.
И прогнозите, „за съжаление”, се сбъднали.
Ами да ме награди и мен министърът с похвала пред строя и дребна сума в плик, защото тези прогнози ги дъвча от сума време. Готов съм даже с още прогнози – до края на годината какво ще стане, но всички чакат военното разузнаване да ги направи, пък то очевидно едва сега ще започне работа по тях…..
Абе, г-н министре, ние прекрасно знаем откъде идват заплахите – и вашето военно разузнаване знае, и ДАНС знае, и МВР знае, и прокуратурата знае, всички знаем. Но да откриеш заплахите не е същото като да ги избегнеш, така че въпросът е какво правим, за да не се реализират те.
По отношение на Русия вече е ясно – мобилизираме запасняците, даваме им по една манлихера, качваме ги на салове и, през Черно море, през Черно море, та на самия Крим. Превземем ли него, все едно сме взели Кремъл, нали онзи ден Путин в речта си пред генералитета каза, че сега Крим е сърцето на Русия.
Или друга подобна идиотщина изтърси, не слушах съвсем внимателно.
Какво правим обаче с „Ислямска държава”? Това не ти е редовната руска армия, та да я прегазиш на бърза ръка и да се прибереш у дома измокрен, гладен, уморен, но с чувство на изпълнен дълг. Войната с тероризма е асиметрична и тук трябват малко по-различни мерки, отколкото могат да измислят умните военни тактици.
Например какво ще кажете за тактиката да пускаме джихадистите свободно да си минават през България на отиване към Сирия и Ирак, защото иначе има опасност на връщане ние пак да си ги пускаме, но те нарочно да спират за малко…..
Може също ДАНС героично да излови по бели гащи още няколко истински джихадисти от пазарджишката ромска махала. А ако там са свършили – „Столипиново” е насреща. Нали храбрите ни контра-разузнавачи вече изловиха всички тукашни рубладжии и руски петоколонници, та време е и за джихадистите…..
Или пък може някой да се сети и да чуе австралийския премиер Тони Абът, който каза, че страната „ще преследва групи и хора, които всяват омраза”.
А ето и най-хубавото изречение на Абът във връзка с истинската битка, която Австралия обяви, че започва срещу джихадизма: „Хората, които идват да живеят в нашата страна, са свободни да живеят така, както искат. Стига да не отнемат свободата на другите да го правят”.
Това се отнася и за всички, които живеят в нашата страна. Не само за онези, които сега идват в България, но и за онези, които сме открай време тук – ние също трябва да се съобразяваме един с друг.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

На 25 февруари 2015 , от ракетния полигон Уйат Санд щ Ню-Мексико , специалисти на НАСА са изстреляли успешно геофизична ракета.

В Норвегия , от космическият център Андойя , на 19 февруари е проведен старт на ракета ICI4 с помоща на която , учените планират да съберат допълнителни данни за северното сияние и да изучат влиянието на това явление на Земята.

Американските астронавти Тери Вьортс и Барри Уилмор завършиха работата в окрития космос .

На 24 февруари 2015 е било проведено заседание на научно техническия съвет (НТС) на Роскомос под ръководството на Юрий Коптев. Членовете на НТС на Роскосмос са разгледали Концепцията за руската пилотирана космонавтика в периода до 2030г и по нататък.

Продукти:
4 пресни жълтъка
¼ ч.ч. краве масло
1к.ч. бял винен оцет
1k.ч. бяло вино
1 глава воден лук
щипка бял пипер
1ч.л. естрагон
1с.л. магаданоз
лимонова кора
щипка сол
½ ч.ч. вода

Приготвяне:
Сос “Бернез” е производен на сос “Холандез”. Основните съставки на двата соса, са жълтъците и маслото. Бернез е с добавка на лук и аромати, които го правят по- съвършен. В метална касеролка наливам вино, оцет и вода. Поставям на включен котлон. Лука обелвам и измивам. Срязвам на ситно. Пускам лучените парченца в заврялата течност. Намалям степента на сила на котлона. Изчаквам да се изпари течността наполовина, след което оттеглям. Оставям да охлади. Жълтъците прехвърлям в купа. Разбивам със щипка сол. Добавям към лучения сос. Сгъстявам на водна баня. Готовия Бернез овкусявам със сол, бял пипер, магданоз и естрагон. Добавям настъргана, лимонова кора. Обърквам и прехвърлям в купичка. Със соса подправям печени меса, зеленчуци. Понякога намазвам на филийка хляб.

Първанов бил подал оставка, гръмнаха днес всички медии, които май не чуват какво говори той. Защото Първанов заяви всъщност по Нова телевизия, че има намерение да подаде оставка (почти като Бареков) от върха на собствената партия, на която е едноличен основател и политически собственик.

Както и Бареков с неговата безцензурна партийка, Първанов си направи АБВ с чужд ресурс. Обикаляше страната на държавни разноски като президент по всякакви измислени поводи и създаваше местни структури с луксозния си кортеж, с охраната, секретарките и целия си президентски антураж. За което никой никога не му потърси сметка.

Бареков, поучен от него, направи същото с чужди пари, вложени в телевизията, чрез която от водещ на предаване беше превърнат в политически площаден проповедник и „нов политик”.

Приликите между Бареков и Първанов обаче свършват с това. Защото, за разлика от еднодневката Бареков, Първанов е най-жилавият интригант на върха и зад кулисите на българската политика, в която вече трета петилетка играе разни номера пред публиката заедно с Бойко Борисов, единствения му конкурент като артист на политическата сцена.

Колкото Бойко Борисов беше „свален” на 20 февруари 2013 г. от „метеж”, толкова и днес Георги Първанов си „подава оставката” от екрана на Нова телевизия. Може и да я подаде, но ще бъде интересно да се види какво му е обещал Борисов срещу тази съгласувана услуга.

На тези номера на двамата хитреци обаче, по неясни за моя милост причини, масово се хващат дори и умни на вид хора.

Хора, не разбрахте ли, че Борисов и Първанов си съгласуват караниците?! Не помните ли „заплахите” на премиера Борисов да насъска депутатите си да задействат процедура по прогонване на Първанов от президентския пост заради театъра с пререканията им около финансовия министър Симеон Дянков? Тогава „американецът” Дянков беше трън в политическата пета на Първанов и двамата с Борисов го разиграха обезболяващо на покерджийската маса. Резултатът беше, че Борисов унижи Дянков. Накара го да ходи да се извинява на Първанов, а Първанов го довърши морално, като го разголи пред публиката със демонстрация на унижението му за пред масовата публика, на която подхвърли документираното за тази цел поклонение на министъра в кабинета му.

Тази подлост мина и му размина. Днес Първанов отново дефилира с претенцията за „достойнство”, в името на което щял да си подава оставката, т.е. ще напусне себе си. Това е скеч в стила на пияния от онзи виц, който рекъл на жена си: „тия деца не с от теб”.

Борисов и Първанов играят втори дубъл на онова „скарване” заради един финансов министър. Този път самият Първанов е проблем в задния двор на Борисов, мимикриращ тук и в чужбина като десен политик, съюзил се с толкова откровена проруска и уж лява партия, като формацията АБВ. И ето че двамата стари съзаклятници използват случая да се надсмеят отново над всички с имитацията на „развод”, докато тайно си остават под един юрган, а довереният им сервитьор Ивайло Калфин чака на вратата за нови поръчки с чупка в кръста.

Да обобщим за оставките: първи заплаши с намерение за оставка, ако не му гласуват заема, Бойко Борисов. После същото направи и вицепремиерът му Калфин. Вече след като му гласуваха милиардите, той също заяви, че обмислял дали да не подаде оставка. Ето че и Първанов се включи в това трио със заявеното си днес намерение да подава оставка. Но и тримата остават на местата си , докато публиката кърши ръце от притеснение за опасността от масова безработица по върховете на държавата, ако завалят прогнозираните оставки.

Хубав сценарий, ама доста руски- нещо като ротацията между Путин и Медведев в Кремъл , имитиращи от време навреме някакви различия помежду си за пред лековерните зрители на филма за доброто и лошото ченге.

Share on Facebook

Стане ли дума за следенето в интернет, монтирането на допълнителни камери по улиците/учреждения/университети, това е един от първите коментари. „Нямам какво да крия.“

Но нека не си разваляме деня с мислене.

Трябва ли да имаме какво да крием, за да очакваме някаква неприкосновеност? Фактът, че влезем ли във виртуалното пространство, всяко наше действие има отзвук, записва се и се запазва, с цел по-добро маркетиране към нас, е част от ежедневието ни и реакцията „ако не ти харесва, се махни“ е още по-класичеки рефрен. Разбира се, това е въображаема опция, защото всеки, чиято работа е засягаща дори по периферията медии и технологии няма опцията да се „махне“, а слагането на равенство между „конкретни професии“ и „пълна загуба на личното пространство“ е фалшиво равенство. Фактът, че излезем ли на улицата, има камери, информация за нас се събира по какви ли не линии, след което се складира и обработва… и току изтече по някой канал, че някъде е имало злоупотреби… пак.

Факт, нямам какво да крия, плащам си данъците и не се притеснявам да дискутирам темите, които ме вълнуват с всеки, което не означава, че не искам контролът кой, кога, какво и колко от информацията ми да вижда. Аз съм случаен човек, който води доста средностатистически живот, нямам собствен бизнес, ала имам мнения по социални теми (което автоматично иска поне секунда замисляне каква информация за теб циркулира), нямам пари, обаче съм от женски пол (което автоматично изисква минута поне замисляне каква информация има), факт, нямам политическо влияние, но имам социални позиции и дейности (които отново ми дават основание да имам желание да се вълнувам за информацията). Как седят нещата за някого, който не е толкова средностатистически като мен, който може да има някакви реални основания и притеснения, кой го застрахова този човек, че няма да има злоупотреба или директни негативни последствия? Освен да си кибичи на ниво „средностатистически никой“, което би било твърде странна идея, поне от бизнес и икономическа гледна точка.

Целта на камерите уж е намаляване на престъпността… реално е доказано отново и отново, че наличието на камери не намалява престъпността, защото свръхинформацията е подобно на липсата на информация, липсата на възможност за време на обработка, човекочасовете нужни за реалното използване на тази събрана информация ДОРИ в името на публичното благо, са такива, че са невъзможни за даване, ала в един момент се стига до ситуацията, че контролът го няма… личното пространство, личната неприкосновеност, тях… ги няма, а идеята, че всички са престъпници по дефиниция и желанието за контрол на информацията засягащи личността ти, за съмнителни, индикира само изкривяването на идеята за „лично“.

Частното става общо, виртуално всяка частичка за лчиността се разкрива, дали социалните мрежи, дали други методи за споделяне на информация, в реалния свят, информацията, която ти трябва, за да имаш диркетно влияние над някого, може да бъде намерена виртуално и освен ако изрично не се обречеш на информационно затъмнение или не си достатъчно технологично образован, за да знаеш как си контролираш и редактираш информацията, контролът става много труден. Проблемът е, че отговорността за защитата на личното пространство се приема като лична отговорност, ала познанията за тези действия не са толкова инутитивни, лесни или дори достъпни за всеки, получава се ситуацията, че достъпността и разпространеността до личната информация се диктува от тези, които имат директни финансови облаги от това да имат максимален достъп до нас и информацията ни, съответно, нямат никакви основания да се се възползват по всеки възможен начин да наложат нормата за сливането на частното и общото и изличаването на границата почи напълно.

В реалния свят, фактът, че лявата ръка на администрацията не знае какво прави дясната, че информацията циркулира свободно дава основание за съмнение и критика. Не, нямам какво да крия, което не означава, че нямам правото да крия личното си преостранство. Ако има нужда, ако се налага… нека се потърси и даде, изиска специално тази информация, но третирането на информацията като прието да бъде достъпена по дефиниция, без основание и контекст единствено би довело до злоупотреби. Колкото блогъри и социални активисти, толкова и истории за директна злоупотреба от различни институции, било то тормоз на база упражняване на свобода на словото, привикване за разговорчета, заплашване, достъп до информация, която би следвало да е защитена…

Криенето на личната информация, засяга личното пространство, засягащи личните ни животи, т.е. нетретирането й като пране, което е проснато на балкона, видимо със свободно око от луната, не е престъпление.

These flowers are so easy to make! You need just a few colored sheets of paper, scissors and...