Японската автоматична станция 'Хаябуса-2' завърши проверката нс всички бордови инструменти и започна подготовка за достигане на крейсерска скорост , която ще позволи да се достигне астероида 1999 JU3 и да се опита да вземе почва от неговата повърхност и да достави образците обратно на Земята. по информаия от JAXA

  See also:

Автоматичната междупланетна станция Dawn, достигна до Церера. Това е станало на 6 март 2015 в 15:39 наше време , но едва към 17:30 от НАСА са съобщили за това в официалния Твитер на мисията.

Специалисти на НАСА смятат , че в далекото минало, почти цялата повърхност на северното полукълбо на Марс е заемал океан . По информация от сайта на НАСА.

Това става с публикуваният днес в "Дължавен вестник" Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката . Но преди да се запознаете с механизма на престъплението е редно да ви напомня, че преди броени дни ви показах, как...

Това става с публикуваният днес в "Дължавен вестник" Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката . Но преди да се запознаете с механизма на престъплението е редно да ви напомня, че преди броени дни ви показах, как...

Вчера (05/02/2015г.) ведомственият "Дом на енергетика" (или казано по-просто - читалището) към АЕЦ "Козлодуй" е обявил поредната програма за облъчване на детски мозъци, под прикритието на кОнкурс за детска рисунк...

Клуб Z публикува текста на видеоклип със съветска шовинистична пропаганда, в която анонимен, но представителен за днешната руска шовиинистична истерия автор, се гаври с жертвите на руско-съветския окупационен нагон, изнасилвал десетки народи през вековете.

Текстът, който събирал големи симпатии в Русия, си заслужава репликата в ivo.bg-най-напред с конкретни отговори на конкретни лъжи, а накрая и от българска гледна точка.

Ето какво съдържа най-новият „шедьовър” на пропагандата, прославяща руския агресивен шовинизъм:

“Здравейте! Аз съм руски окупатор. Това е моята професия. Така се стекоха нещата исторически.”

“Аз окупирах Сибир. Сега там добиват петрол, газ, алуминий и още сума ти полезни неща. Сега там има градове, в които се извисяват многоетажни къщи,  има детски градини, топла вода и болници. Сега там не може да бъде продадена жена за връзка кожи от самур, както е било преди руснаците.

Отговор на гордостта от днешната сибирска мизерия, ivo.bg: Ако разработването на Сибир беше довело до стандарт на живот, поне малко близък до западния, българите щяха да емигрират след колабирането на социалистическия „рай” в съветска България в Сибир, а не в Канада.

Аз окупирах Прибалтика. И застроих със заводи и електроцентрали нейните села. Прибалтика произвеждаше висококачествени радиотехника и автомобили, славеше се със своите парфюми и балсами. Помолиха ме да си тръгна оттам. Сега там добиват само шпроти, а част от населението чисти тоалетните чинии в Европа.

Отговор на лъжата за балтийската бедност от ivo.bg: В интервю за агенция Блумбърг, цитирано от сайта Клуб Z днес, естонският президент Томас Хендрик Илвес опровергава : … бариера на Естония срещу руската агресия е относителното икономическо благополучие на страната. За последните 20 години брутният вътрешен продукт на глава от населението нарасна шест пъти, примерно до 18 000 долара. (В Украйна БВП нарасна само три пъти до 3000 долара.) Затова Илвес е убеден – и моите ( на интервюиращия руски журналист- бел. авт.) разговори с рускоезични граждани в Талин го потвърждават – че руснаците няма да станат пета колона на Путин, ако той се опитва да предизвика бунт, както направи в Източна Украйна. Като цитира неотдавнашното подигравателно изказване на Путин, че украинската армия губи срещу “довчерашни миньори и трактористи”, Илвес каза: “Миньорите в Донбас печелеха по 150 евро месечно. Миньорите в Естония, в региона, където по-голямата част от населението са руснаци, печелят от 1800 до 2000 евро месечно и такива пари те никога няма да спечелят, ако тези територии станат част от Майка Русия.”

Аз окупирах Централна Азия. В голите степи построих заводи, канали, космодруми, болници и стадиони. Там строяха космически ракети и самолети, развиваха промишлеността, отглеждаха пшеница и памук за цялата страна. Помолиха ме да си тръгна оттам. Сега там развиват американски кредити и отглеждат коноп, а част от населението замина да работи по строежите на бившите окупатори.

Отговор на наглостта за азиатския просперитет в рамките на СССР: Ако има нарицателно за невероятен икономически просперитет, постигнат за рекордно кратко време в наши дни, това е скокът в бъдещето, осъществен от т.н. „азиатски тигри”. Става дума Южна Корея, Тайван, Сингапур и др. -за Япония, а напоследък и за Китай, възприел пазарната икономика като противовес на стария съветски модел на „плановото стопанство”, да не говорим. Тези тигри обаче не се въдеха в СССР, а постигнаха изумителното си развитие противно на всичко онова, което беше комунизма : благодарение на свободното предприемачество, свързано със свободния свят. На техния фон построеното от СССР в Азия е жалка картинка. Бягството от нея на милиони русифицирани азиатци в петролното шейхство на крал Путин е последица именно от „съветския просперитет” в съветските азиатски колонии. А защо няма европейци, включително от осмиваната днес в Русия бедна България, желаещи да работят и да се заселят в Русия, това е въпрос, на който окупаторът няма как да отговори.

Аз окупирах Украйна. Заедно с украинците строях самолетни двигатели, кораби, танкове и автомобили ( като „Запорожец”, колата – шампион по подигравки сред нещастните потребители от съветския лагер- бел. ivo.bg). Помолиха ме да си тръгна оттам. Сега там разрушават всичко, което е останало от окупатора. При това там не строят нищо ново освен безкрайни майдани и диктатура.

Отговор на цинизма по отношение на Украйна: И в други окупирани земи съветският окупатор е оставил кървави следи, но точно на Украйна да се натяква, че не цени руското наследство, при 6 до 9 милиона съзнателно унищожени с глад от руските болшевики украинци по време на гладомора 1932-33 г., е цинична наглост, която надхвърля по мащаби дори територията огромната Русия.

Да, аз съм окупатор. И ми омръзна да се извинявам за това. Аз съм окупатор по унаследено право. Аз съм агресор и кръвожаден изрод. Бойте се!

Аз съм този, който изтърпя зверствата на полските нашественици по време на Смутата. (Така се нарича периодът на шведско-полската интервенция в Русия през 1609-1618 г. – б.р.) Но как завърши тяхната интервенция?

Аз съм този, който подпали Москва, за да не я предаде на Наполеон. Но как свърши Наполеон?

Аз съм този, който беше в окопите край Волоколамск и му беше ясно, че нацистите няма да бъдат спрени. Къде са сега тези нацисти? Къде е проклетият им Хитлер?

При мен у дома идваха всички, които не ги мързеше. Турци, англичани, поляци, немци, фрацузи… Земята стигна за всички – по 2,5 метра на човек. (Става дума за площ от 2,5 квадратни метра, стигаща за погребението на един човек – б.р.).

Разберете, не ми трябва лицемерната ви свобода. Не ми трябва гнилата ви демокрация. Чуждо ми е всичко, което наричате “западни ценности”. Аз имам други интереси. Учтиво ви предупреждавам за последен път – не се навирайте. (Тук е повече от явна асоциацията с “учтивите хора”, както бяха наречени руските войници без опознавателни знаци, нахлули в Крим още преди референдума за отцепване от Украйна – б.р.).

Аз строя мира. Аз обичам мира. Но мога да воювам по-добре от всички.

С уважение,

Руският окупатор”

На арогантната руска пропаганда може да бъде отговорено и с пример от България- не само от 19-ти век, когато Русия налага на българите „Окупационен фонд”, с които българите да си платят за окупацията ( защото Русия не е имала ни най-малко намерение да освобождава от себе си завзетите от Турция български земи). Сумата, поискана от руските окупатори ( репарации, наложени на победен народ) се равнява на 53 тона злато. Тя обаче така и не е била изплатена докрай поради болшевишката революция, която отменя всички международни договори на руската монархия. Докато за съветската окупация българите си плащат до стотинка, както читателят може да види от откъс от книгата ми „Течна дружба 3”, по-долу.

«Съветска окупация на България датира от 8.09.1944 до 15.12.1947г. Пропагандата обаче ражда мита за освобождаване и спасяване на България от СССР …чрез окупацията й.

Подробностите са описани в книгата “Третата нацационална катастрофа” на Веселин Ангелов ( 2005г.)

Сталин установява диктатура на Петата колона, крепена от Червената армия. Тя подписва на 28.10.1944г. Съглашение за примирие, според което България се задължава да плати на СССР, както следва:

– по чл. 3 -33 милиона златни швейцарски франка на новата ни “освободителка”;

– по чл. 9 -още 52 милиона златни франка;

– по чл. 15 и член 16 -1 милиард швейцарски франка;

– плюс изгребаните до шушка златни запаси от БНБ;

– плюс ограбеното неизчислимо количество народно богатство, защото сме били победена страна във войната, макар че не е имало нито един български войник на фронта срещу СССР и макар че България е дала над 30 000 убити млади български мъже и над 50 000 ранени и осакатени в т.нар. Отечествена война – грешна формулировка на най-ненужната война, която е водила България в своята история.

Изцяло по настояване на СССР победителите не признават България за съвоюваща. Родината на фашизма Италия, (която воюва с всички, включително и със СССР) е обявена на Парижката мирна конференция през 1947 г. за съвоюваща, но не и България. Така се отрича приносът на българската армия, макар и подчинена на 3-ти украински фронт. СССР черпи свои имперски изгоди от статута на България на победена, окупирана държава. Затова го поддържа. Затова и взема много трофеи от Българска територия. Изнася ги с влакове. Краде тонове български архиви, и ги третира и до днес като трофейни документи. Последователна е политиката на СССР и Русия да лишава българските историци от достъп до откраднатите от България в условията на окупация документи. Така се дава простор на фалшификация и манипулация на българската история от русофилите.

ЦЕНАТА НАСЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ

Тя е 133 280 719 447 лв. В нея влизат над 63,2 млрд. лв. разходи на България при участието й във войната срещу Германия; 30 млрд. разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв.; разходи за обезщетения, пенсии и еднократни помощи – 10,9 млрд. лв.

Целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на редовния бюджет сумата надхвърля 3 пъти приходната му част от 43 млрд. лв. Като най-разорително за българското стопанство е изпълнението на финансово-икономическите задължения, произтичащи от чл. 15 на Съглашението. То задължава българското правителство да предоставя парични средства, огромни количества храни, стоки, въоръжение, извършването на ремонти и използването на материали за тях и услуги за Съветското главно командване.До края на октомври 1945 г. те възлизат на над 26,1 млрд. лв.

Според последния подробен доклад на БНБ от май 1947 г. само по този член от Съглашението разходите на страната възлизат на огромната сума от 35, 9 млрд. лв. Заедно с разходите по останалите точки от договора сумата нараства на 38,9 млрд. лв.

Финансовата криза, която е обхванала България, продължава и след приключването на войната. През 1946 г. държавния бюджет не се изпълнява. Приходите достигат до 39 млрд. лв., а разходите са 65 млрд. лв. Заради огромните разходи, свързани с войната и изпълнение на Съглашението за примирие, рязко намаляват и капиталните вложения в производствения сектор, което предизвиква дълбока икономическа криза.

От 46,8 млрд. лв. През 1944 г., реалният национален доход през 1945 г. достига едва до 26 млрд. лв. Кризата в българското стопанство и международната изолация се отразяват тежко и на външнотърговските операции. През 1945 г. страната реализира една 1/3 от обема на българската външна търговия. В сравнение с 1939 г. вносът достига 20 %, а износът – 40%.

Съюзната контролна комисия, с преобладаващо съветско участие, създадена за изпълнение на Съглашението по примирието, не прави никакви отстъпки и облекчения по отношение на разходите на страната за издръжка на съветските войски.

За да избегне очертаващия се срив на държавните финанси, предизвикани от огромните разходи, правителството прибягва до драстични мерки, които нито едно управление дотогава в България не е провеждало. Предприема се ход за ограничаване на банковото обращение. Операцията се извършва от 1 до 16.03. 1947 г.В резултат на нея в банките насилствено са събрани голяма част от паричните наличности на населението, извадени са от употреба старите съкровищни бонове, които преди това поради значителния си обем са използвани като платежно средство и силно е ограничена банкнотната маса в обращение.

За мащабите на извършеното ликвидиране на паричните ресурси говорят данните на БНБ. Преди обмяната в обращение е имало 39 млрд. лв. В банкноти и 31 млрд. в съкровищни бонове. От общо 70 млрд. лв. От населението, държавните и частните предприятия са иззети 69 млрд. лв. След обмяната цялото парично обращение е сведено до 21 млрд. лв.

Тежестите на обмяната остават за сметка основно на обикновените граждани, като само от тях принудително са събрани 49,5 млрд. лв. Създаването на условия за стабилизиране на финансите е платено с цената на жестоко ограбване на спестяванията на населението и рязкото свиване на покупателната му способност.

Политическата и социалната цена, която българският народ плаща по време на съветската окупация – убийствата без съд и присъди след 9.09. 1944 г., т. нар. Народен съд, с който е ликвидиран елитът на нацията, създаването на лагерната система по съветски образец, изселванията на няколко хиляди семейства, скалъпени съдебни процеси са елементи от националната катастрофа, причинена на България от съветските колонизатори.

Разходи за издръжка на чужди армии в България (1941-1947)

1. Германската армия на българска територия, без да окупира България, от 1.03.1941- 6.09.1944г. , за 3 години и 6 месеца – 3 656 8520 000 лева;
2. Съветска армия – истинска окупация на България:

а/ от 8.09.1944 до юли 1945 – 24 732 507 596 лв.;

б/ от 8.09.1944 до декември 1947г. 3 години и 4 месеца – 82 000 000 000 лв.”.

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ България посрещна 3 март и за първи път от десетилетия насам това стана сякаш с повече истински дебати не само по историческите факти от Руско-турската война отпреди 137 години, а и изобщо за отношенията България-Русия. Свърши ли всичко, след като празникът отмина – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, тази година около 3 март се заговори много по-дълбоко за българо-руските отношения. Кампания ли беше това, отмина ли моментът или разговорът продължава?

– За радост – продължава, Фили. В интерес на истината, трябва първо да се каже, че той и започна доста по-рано от обикновено. Нещо повече, сега дебатът за това какво всъщност се случи по време на руско-турската война от 1877-78 година, какви са реалните резултати от нея и как до днес се развиват нещата, освен обичайния елемент на емоционални противоречия, извади на бял свят както нови тълкувания на известни факти, така и нови факти. Всъщност – не толкова нови, колкото непознати за широката публика, защото дълги години са крити от историци и политици.

- Не звучи ли странно историците да крият факти, как става така?

– Не просто странно, а е недопустимо, Фили. Но в България, пък и на Балканите, историята се приема не толкова като наука, колкото като политика. Или продължение на политиката с други средства – ако перифразирам една популярна мисъл. И като казвам, че факти са крити или изопачавани през годините, нямам предвид само при комунизма – това започва още веднага след Освобождението, защото Русия веднага залага и досега поддържа, включително чрез директни плащания, своя влиятелна пета колона в България. Разбира се, по комунистическо време нещата стигнаха твърде далеч. Тогава не просто се криеше или премълчаваше нещичко, а се пробутваше откровен исторически сурогат, каша от пропагандни клишета, внушения и измислици. Например част от нашите слушатели вероятно от детството си знаят, че за освобождението на България са загинали 200 хиляди руснаци. Само че сега историците наричат тази цифра напълно изсмукана от пръстите на комунистическата пропаганда. Всъщност Русия влиза във войната на Балканите с армия от 185 000 души, а тя не е избита цялата. Не и наполовина. Не и на четвъртина. Според руски архиви, цитирани от историка Божидар Димитров, общо жертвите на войната са 66 хиляди, но на двата фронта – Балканския и Кавказкия. По различни сведения от тях руснаци са 15 хиляди, българите, опълченци и цивилни – около 30 хиляди, а останалите са румънци, финландци, литовци и други. При това, огромна част от тях са покосени не толкова от реалната сила на врага, колкото от некадърното управление на руското командване. Пример за това специалистите дават с безсмислените парадни атаки на генерал Скобелев при Плевен. Във връзка с тази война в съзнанието на българина обаче буквално са натъпкани клишета, които трудно се преодоляват. Например описанията на народния поет Иван Вазов за възторга, с който българите посрещат руските освободители, са не просто силно преувеличени, а чиста поетическа измислица – заради безчинствата на окупаторите. Да, руската армия в Берлинския, но още повече – и в Сан-Стефанския договор, сама и еднозначно се определя като „окупационна”. Това е армия, която остава в нова България три години след 3 март, но за издръжката и страната половин век плаща със златни левове. И така нататък, не може да се избори всичко, Фили, което българите имаха възможност да научат покрай тазгодишния дебат за 3 март.

- А защо точно сега започнаха да се появяват нови факти и тълкувания?

– Всъщност, около 3 март тук винаги има нажежени страсти, но те са наистина това – обмен на емоция, не на информация. Сега обаче развитието е провокирано от продължаващата вече година руска агресия в Украйна и все по-ясното усещане в обществото, че Русия води истинска информационна война срещу България. Тоест, май вече започваме все по-добре да виждаме връзката между историческия и актуалния политически план на нещата. Покрай изключително засилената напоследък активност на руската пропаганда, покрай често смешните, нелепи, но и все по-агресивни и опасни действия на руската пета колона, българското общество сякаш успява да намери в себе си защитни сили и да потърси истината. Пък и обществото е друго, примката на забраните изглежда поразхлабена, затова и информация започва да излиза на бял свят. Част от историците вече казват нещата едно към едно – но все пак тяхната аудитория е ограничена. Има обаче и редица политици, които открито признават заплахите, идващи от Русия и агресивното руско управление на Путин, като се позовават и на исторически връзки, аналогии, примери. Започна да се появява и самоорганизация на гражданите. Неотдавна няколко хиляди души проведоха протест в отговор на откровените проруски акции на Атака и БСП. Така че дебатът около историята, свързана с празника 3 март сега си дойде подплатен с дебат върху реалността и това непременно ще продължи, защото нито сме разкрили цялата истина за миналото, нито бъдещето ще ни остави на спокойствие.

- Пламен, като спомена политиците – как изглежда картината сред тях, кой на какви позиции е?

– Съвсем еднозначни и директни са реакциите на президента Росен Плевнелиев, Фили. Онзи ден в Брюксел той каза, че „пропагандната машина на Путин се опитва да взриви отвътре ЕС”. Подобни изявления Плевнелиев прави неведнъж напоследък, затова и към него има остра атаки от тукашните проруски среди. На 3 март президентът отново ги разгневи, като в словото си заяви, че България почита на войните, загинали в руско-турската война и ги изброи така: румънци, финландци, украинци, литовци и други. На адекватна позиция е също министърът на външните работи Даниел Митов. В интервю неотдавна той потвърди, че България ще подкрепи още нови европейски санкции срещу Русия заради агресията в Украйна и каза, че това напълно съответства на българския национален интерес. Военното министерство, в чиито архиви всъщност се намират и основните български документи, свързани с руско-турската война, също се държи все по-достойно по темата. Разбираемо, защото то вероятно и най-добре вижда опасностите пред страната, които идват от североизток, а знае и тревожното състояние на нашата армия и общество, които не могат реално да посрещнат подобно предизвикателство. На другия полюс са Атака и БСП. На митинг на Атака за 3 март Волен Сидеров нападна вече не само НАТО, но и ЕС, нарече ги колонизатори, призова България да се откъсне от евро-атлантическата общност и да се държи близо до Москва. Сидеров стори това под втренчените погледи на двама руски депутати, участващи в митинга. Социалистите пък напоследък все по-силно пригласят на Волен Сидеров в опит дори да го изместят и да възстановят за себе си поне част от загубената подкрепа на най-крайните русофили. В известен смисъл, донякъде загадка остава само позицията на премиера Бойко Борисов, Фили. Макар, както вече казах, отделни министри да изразяват може би не твърде удобни за кабинета виждания, той засега ги оставя да говорят, като сам се въздържа от коментари. От друга страна пък, например в икономически план, се правят изявления от страна на кабинета, които звучат угоднически към режима на Путин. Не знам обаче и в момента не мога да кажа дали това е много хитра или много глупава политическа игра. Един ден ще си проличи по резултатите.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Продукти за 4 порции:
500г свинско месо от бут
1к.ч. ориз
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1 ч.л. чубрица
½ глава лук
2- 3с.л. олио
2- 3с.л. доматен сок

За застройка:
2 жълтъка
1ч.ч. кисело мляко

Приготвяне:
Този вид сарми са без обвивка  от лозови, зелеви листа или чушки. Хубаво е, че могат да се готвят по всяко време на годината. Смилам си обезкостен, свински бут. В тиган наливам мазнина. Запържвам нарязан лук, ориз и смляно месо. Оттеглям съда от загретия котлон. Пoръсвам сол, червен пипер и чубрица. Обърквам сместа за сърмите и оставям да изстине. В тенджера наливам 2ч.ч. вода. Поставям съда на включен котлон. Добавям две супени лъжици доматен сок. Щом заври течността, оттеглям съда настрани. Оформям сармите и ги добавям една по една в горещата вода. В тигана наливам гореща вода, да обере мазнината от запържването на продуктите. Наливам при сармите. Похлупвам и връщам на топлия котлон. Ястието готвя на тих огън, един час. След това оттеглям. Оставям да поизстине и застройвам с жълтък и кисело мляко. Гозбата става вкусна и ароматна. Сосът е плътен от жълтъците и киселото мляко.

(Този текст е от 10.06.2010г.)

Диспутът с вероучението се дъвче откакто аз бях четвърти клас. Или поне нямам по-ранни спомени.
Спомням си, че имаше нещо на тема изучаване на религията и си спомням отношението си, че нямах нищо против, поне докато под вероучение се има предвид изучаването на разнообразие от религии, как са се появили, защо са се появили, какво представляват и пр. Иначе казано, мислела съм, че иде реч за изучаване на предмета какво всеки един останал предмет в училище, под по-академичен ъгъл (съмнително е да съм го мислела точно по този начин, по-скоро си мислех, че ще четем различните книги и ще ги обсъждаме или че четем митовете и легендите свързани с тях).

И до ден днешен не ми е ясно какво разбира държавата под вероучение, нито пък съм успявала да се докопам до такъв учебник. Прави ми впечатление обаче острата реакция на обществото към темата и май не е без причина.
От едната страна са хората, които никак не искат главите на децата да бъдат тъпкани с фанатизирани плещения и изкривено представяне само на една гледна точка, вместо на разнообразие, без да се дава възможност на децата за избор или сравнение.
Нормално е да не бъдат във възторг, образователната ни система в най-добрите си моменти ни кара да бъдем подозрителни и скептични. От другата страна са хората, които вярват, че децата трябва да имат достъп до духовното, да научат повече за етиката, за религиите като цяло. Само че идва моментът, в който поддръжниците на изучаване на вероучение по-скоро имат предвид „изучаване на конкретна религия и третирането й като вярна по дефиниция“, а не някакъв реален анализ.

За мен поне е ясно, ученето на религия на малки деца като абсолютна истина ги прави неспособни да правят разлика между истина и реалност, има и изследвания, които защитават точно тази гледна точка… и това е някак логично. Ако разкажеш на дете концепцията за произхода на човека според Библията… след което настояваш, че всичко се е случило ТОЧНО както е описано в Библията, едно дете би се объркало. Зрели хора изпадат в объркване при подобна ситуация, какво остава за дете, което няма изградени умения за критично мислене.

Религията може да има място в една класна стая основно като средство за разбиране на самата идея, но слагането на равенство между религия и етика или религията като единствен път към правилно поведение, гледна точка, духовност и това да бъдеш добър човек, е огромна бананова кора. Религиозните хора не са по дефиниция по-добри хора, религиозните хора също извършват престъпления, но това често се комбинира със самоувереност, че понеже вярват в нещо конкретно, те по дефиниция превъзхождат околните. Някои от масовите религии по дефиниция приемат, че тези, които не вярват в даденото божество, ще отидат в място отдадено на мъчения до края на вечността… има много хора, които вярват, но това, в което вярват няма почти нищо общо с това, което пише в религиозните книги, което е нормално, повечето религиозни книги спокойно могат да те откажат от религията, защото те самите са били продукт на своето време и представи за морал. Обществото се променя, няма как да може да се използва код на поведение и гледна точка към света която е на хилядоледия.