"Байерн" ще дари 1 млн. евро за бежанците, предоставя базата си за лагер

Европа има да връща стари дългове!

Великобритания ще приеме още четири хиляди бежанци (обновена)

Белград прайд ще се проведе на 20 септември

Продукти за 4 порции:
4 броя долни бутчета
1 бира
1к.ч. портокал
1ч.л. сол
няколко листа прясна салвия
1кг картофи
3с.л. галета
1ч.л. сол
1ч.л. суха чубрица
1к.ч. олио

Приготвяне:
Пилешкото e леко месо и приятно за консумация по време на жегите. За днешната рецепта съм си купила пилешки бедра. Месото им е крехко, а  и скъпите ми хора го обожават. В купа смесвам бира и портокалов сок. Накисвам бедрата в течността. Овкусявам със сол. Поръсвам салвия за аромат. Покривам купата и оставям в хладилник. Обелвам картофите. Варя в подсолена вода, около половин час. Отцеждам картофите и режа на ладии. Намазвам с олио. Смесвам галетата със сол, червен пипер и суха чубрица. Намаслявам тавичка и покривам с пекарска хартия. Разпределям картофите. Поръсвам с ароматната смес. Пека на умерена фурна, четиридесет минути. Отцеждам бутчетата от маринатата. Намазвам с олио. Пека на скара или оребрен тиган. Поднасям гриловано бедро, гарнирано с хрупкави картофки и парченце лимон.

Офертата беше публикувана вчера на интернет-страницата на централата, за не голямо количество електроенергия - 240 МВт.ч (Мега-Ват-часа = 240 000 кВт.ч), които да бъдат реализирани в рамките на днешния ден 4-ти септември. Тя изглеждаше т...

Александр Невзоров: Конец РПЦ. Как это будет

“Бащата на църквата” Ориген Александрийски бил истински християнин. Затова буквално изпълнил заръката на Бог, описана в Евангелието, и изтръгнал гениталиите си, след което станал евнух “в името на царството небесно”.

За съжаление, благочестивия му пример не бил последван от всички християни, въпреки че замяната на мъжкото достойнство за “небесно царство” от тяхна гледна точка трябвало да бъде изключително печеливша. Сравнима с шестица от тотото.

В руската църква този завет винаги се е игнорирал. Митрополити, архиепископи и епископи, при избор между небесното царство и собствените си пениси, без колебание са избирали пенисите. Жалко, защото примерът на Ориген можеше да предпази РПЦ от много проблеми в миналото и настоящето, а и да я научи на издържливост, която скоро може да и е нужна.

Много дълго съществуваше илюзията, че РПЦ успява бъде неделима част от всяка държавна идеология, но може да умре единствено и само с нея. Точно на това учеще православните специално измислената история на Русия. Нещо подобно им внушава и идеологът на руския нацизъм – Фьодор Достоевски. Това дава на поповете безкрайна увереност в собствения им бизнес и корпоративното им благосъстояние.

Разбира се, църковната търговия е просто свръхдоходоносен бизнес – изключително крехък, като напълно зависи от капризите и настроенията на властта. Също и от това, колко властта е уверена в ефективността на църквата.

Спасявайки трескаво страната от разпад, Кремъл задейства всичко, което му е под ръка. Всичко, което може да сплоти страната, без да са ясни националните идеали . Включително и църквата. Но не е изключено, че абсолютната неефективност на РПЦ, рано или късно, ще бъде забелязана.

Какво ще се случи?

Руската православна църква, се самозабрави и подценява риска от разобличение.

Както занем църквата винаги е твърдяла: тя е вечна и никакви “порти адови няма да я победят”. Вероятно днешното православие не познава истинския потенциал на тези “порти”.

Ако разобличението се състои, и за пореден път стане ясно, че църквата не сплотява никого, вероятно ще се случи следното.

Този път няма да има “лъвове ревящи, за плът християнска жадуващи” и моряци с щикове. Никой няма да докосне с пръст поповете. Ще бъде много по-зле.

Станала ненужна на Кремъл, РПЦ незабавно ще изгуби недосегаемостта си във всички медии.

Ще се отворят със скърцане онези “порти” и от тях ще удари гръм.

Всички големи телевизионни канали ще показват насълзени клисари, дякони, послушници, семинаристи и млади монаси. И всеки от тях ще описва премеждията на ануса си, ежедневно измъчван от “митрополити, архиепископи и епископи”. Измъчван не винаги с молитва.

Шоумените, довчера мляскали попски ръчички, ще размахват гневно документи от наказателни дела, изтръгвайки от ревящите пикантни подробности за аналните практики, ще плачат с тях “изкривявайки от ужас лицата свои”.

Разбира се, не всички скандали ще бъдат в чисто синьо. Ще има програмно време и за стотина-двеста очернящи педофилски истории. “Портите” ще се отворят още по-широко – и ще реват не само жертвите и шоумените.

Ще реват всички: майки, които са поверили децата си на поповете, децата им, бабите им ще се свържат по Skype, операторите и студийните клакьори. Дори претръпналите криминалисти, поканени да обясняват в ефир спецификата на вагинални и анални разкъсвания при непълнолетните, също “ще отронят сълза своя”.

Разбираемо е, че сълзливия потенциал по темата не е безкраен, но е достатъчно голям. Медиите ще го оползотворят изцяло, като често ще си припомнят Ориген Александрийски.

Разбира се, публиката не трябва само да плаче, а трябва и да се посмее. Материал за смешки на църковна тема ще се намери.

По този повод, най-добрия информационен продукт ще бъде страстта в женските манастирите. Зрителят, най-накрая, ще разбере какво е “страстна сестринска” целувка, ще проумее истинския смисъл на отглеждането от монахините на тиквички сорт”Цукини” и ще узнае правилното предназначение на девическото послушание.

Не е трудно да се предскажат и всички последващи промени в на медийното меню.

Скръбящи пътни полицаи ще залеят ефира с кръв, ще докладват хиляди истории за попското беззаконие по пътищата.

Учителките ще крещят за абсурдността на “основи на православието”.

Прогледналите ръководители на администрацията ще описват бойни сцени от битката за социални имоти и държавни земи с алчните попове.

Ще се събудят лелките от здравните инспекции. Ще крякат за вирусни мехури в устната кухина, кандидоза, гноен флегмон и други болести, предавани когато стотици, не много здрави хора ядат нещо с една с лъжица от един леген, както е в ритуала с причастието.

Медийният пазар е ненаситен за всякакви сочни ужаси: “портите” ще се отворят докрай – на РПЦ ще и припомнят всичко. Бивало и небивало. Забързани свещеници ще търсят камбанария, за да бъдат хвърлени от нея, но няма да я намерят; ще посягат към чашата с отрова, но в нея ще има само стар айрян.

A шоу-бизнеса, копнеещ през годините на “руската пролет” за свежинки, ще продължи да разпва сиромасите.

Особено старание ще прояваят тези, които по-силно от другите се подмазваха по религиозните процесии и молитвени бдения: депутати, певици на държавна ясла, рокери и други разпространители на православната духовност.

Разбира се, веднага ще се намерят търсачи, които ще се поровят в мистериозната смърт на Редигер (Алексий II) и в църковните финанси. Само една ревизия на финансовите машинации на духовенството ще превърне светия синод на РПЦ в тълпа от нещастни затворници. Поповете ще бъдат изгонени от училищата и армията, а отнетите от тях планетариуми и болници ще бъдат върнати на държавата.

Последният и най-страшен удар на “портите” ще бъде монтирането на касови апарати в църквите. След това пазара на магически услуги ще рухне.

За такъв вариант на “гонения” РПЦ ще бъде напълно неподготвена. Под смеха на публиката Гундяев ще избяга, преоблечен като разпнато момче от Донбас. Чаплин ще си купи бомбе, най-накрая ще си пусне нормални мустаци и ще продължи да играе при роднините си в московския мюзик-хол. А църквата ще се покрие и ще млъкне за дълго.

Тя, разбира се, ще имат право на избор: или да изчезне напълно, разтворена в стотици други култове, или да оцелее и да продължи борбата за връщането на клиентите.

Няма да и е лесно.

Ватиканът, оказал се в подобна, но по-малко сложна ситуация, игра ва-банк. Той бързо разкара изпедофилените от него младенци “яко не били” и направи рязка имиджова реформа. Вместо папа-истукан избра папа-хулиган. Това беше силен ход, но с насинено око и с трамвайни билети Франциск не може напълно да покрие “големия срам на Ватикана”. Следващото, вероятно, ще бъде прашка, открита случайно от ЦРУ, в личните вещи на папата. Точно на прашката йезуитите възлагат всички надежди за спасение на католицизма.

Но Руската православна църква няма да се отърве толкова лесно. Ще се наложи да се сменят не само момичетата, но и обзавеждането. Осиротяла, Руската православна църква ще бъде принудена да се подчини на свирепите законите на шоу-бизнеса. В обредите и литургиите ще трябва да се направят драстични промени. Ще бъде страхотно да наблюдаваме появата на патриарха през царските двери на едноколесен електро-велосипед, както и енергичен “танц с чаши”. Тъй като силен медиен отзвук имаше само един танцов прецедент в църква, за преподаване на хореография в семинариите, най-вероятно, ще бъдат поканени Pussy Riot.

Възможно е РПЦ да измисли още примамки. Може би тя ще си възвърне някои от старите клиенти, оставена на мира, с тракането на касовите апарати, да крета по тъмните ъгълчета на страната. Разбира се, под зоркия поглед на данъчните власти и санитарните служби, постепенно смазвайки се под тежестта на собствената си незначителност. Но до значителни проблеми и събития Руската православна църква никога не ще бъде допусната. Така че, ако на Русия и е съдено да съществува и в бъдеще, очевидно ще е без попове.

На Олга И.

Share on Facebook

Докато още е жега, Пипилотка ще ни води на преход из Рила – на хладно и чисто Приятно четене:

Рила, през лятото

Скакавица

Когато в петък вечер знаеш, че на следващата сутрин трябва да ставаш рано, за да катериш така мечтания чукар – Мусала, никак не е добре да пиеш и лафиш до късно с приятели.

Защото никога не знаеш до къде ще стигнеш в крайна сметка в събота…

Много голяма е вероятността да си пренавиеш алармата за ставане 1, 2, 5, 20 пъти и да се събудиш някъде към 10 ч. сутринта, което и направихме с Емил. Ами сега? Дали да ходим? Те спирали лифта за наобратно в 5 ч. Колко е пеша надолу не знаем, пък сме такива недресирани планинари, че не щем да ни пишат във вестниците и да ни броят кой си е бръснал мустаците и скубал веждите след 5 дена лутане из храсталаци и камънаци.

Хайде тогава до рилското стъргало –

Седемте езера

Ще има време даже да оставим колата при хижа Планинарска и оттам нагоре да отидем пеша, че и да се върнем.

Речено сторено, някак си успяхме да се метнем на колата за час. Даже спряхме за нещо за хапване, заредихме бензин и потеглихме с малко червени светофари и чакане по люлински задръствания. И тъкмо когато влязохме в Сапарева баня и се чудехме тези облаци нагоре дали да ни плашат или не, нещо издрънча и се търкулна изпод колата. Емил слезе, за да намери някакъв чарк, неясно наш или не и аха да тръгнем, забеляза че нещо тече изпод колата. Загубихме още 20ина минути в чуденки що е то, вдигахме колата на един бордюри, мирисахме и анализирахме течността. Като видяхме, че нищо не ни се губи и чаркът най-вероятно не е от нас, заключихме че сме пробили ауспух и лекичко подкарахме нагоре. Аз, нали съм предпазлива, рекох: „Качваме се малко нагоре, зарязваме ги тия езера, че Пионерска е високо! Да не се чудим как да слизаме после“. Подминахме две места с беседки и табели за екопътеки, но пусто – сърцето устремило се към високи върхове все надвиква здравия разум и тегли към следващия завой, където се надява да открие нещо интересно и по-високо. И така го докарахме до табелата на Паничище.

В Паничище

за последно съм била през 1990-та – седемдневно екскурзионно на Рила. Стовариха ни на Говедарци, пътища нагоре нямаше и беше прекрасно, диво и пусто. Затова и толкова все ме влече натам, колкото и да не ми се получава. Както беше на път да стане и този ден.

Та до табелата на Паничище имаше табела за ледниковото езеро, на което е кръстена и местността. Езерото е най-ниското ледниково езеро и на всичкото отгоре е безотточно – what flows to Паничище stays in Паничище. В първия миг гледката те навежда на: „Какво е това блато?“ После заставаш на края на кейчето и ти трябват няколко мига, докато включиш, че шума, който чуваш не е от валящ дъжд, а от рибките, водните кончета и всички живинки, които си взаимодействат с повърхността на езерото. А в другия край на паницата се оглеждат облаците. Красиво е!

Но се разглежда бързо. Хайде да видим и малко по-нагоре какво има, а?

„Нали ѝ няма нищо на колата засега, дай да се покатерим още малко по-нагоре… Пионерска май не е толкова далече – ще отидем до там и ще се поразходим малко в гората нагоре без да дърпаме към езерата. И без това изглежда като да вали там.“

Подкарахме. Табели –

напред Пионерска, надясно Скакавица

Проблясва ми 1990-та – последната точка от екскурзионното. Стоим вечерта в хижата и гледаме новините – Партийния дом гори, хора кръстосват, влизат излизат от сградата; в хижата някой радостно ликуват, други са в шок (днес повечето са на едно унило мнение, но времената са други). „Надясно! Искам и тук да се отбием!“

Спираме пред хижата – някога голяма поляна, на която край огъня пекохме филийки, видях най-звездното небе и ми показаха Млечния път за първи път. Сега коли има околовръст, а при толкова народ и светлинното замърсяване би ми се прожектирал толкова звезден купол.

И тук, за мое учудване разбирам, че

нагоре има друга хижа и даже водопад,

на който е кръстено всичко наоколо. Явно съм пропуснала тази „подробност“ навремето. Час и половина до хижата и половин час още до водопада пише на табелата – малко на тагадък, но май ще успеем, нали и до късно е светло.

Подхващаме по пътеката, която за наше учудване е широка и равна, като в градски парк. Повървяхме си така чудейки се няма ли да стигнем до Борисовата градина докато срещнахме двама „набори“ – първото ни планинско „Добър ден!“ Похвалиха ни за бодрата походка. Явно изглеждахме пресни, пресни. Казаха ни, че скоро почва истинската пътека и, тамън си казахме довиждане, се появи

табелата за към Скакавица

Пътеката хвана в дясно и нагоре, осеяна с дебел килим борови иглички. Чу се грохот на вода и се озадачихме как така след половин час ходене сме стигнали до

водопада

Е оказа се водопад, който никак не беше за пренебрегване, но решихме, че не е нашия. Още малко по-нагоре стана още по стръмно и пътеката запълзя на зигзаг по почти отвесния хълм. Накрая за награда има пейка с името на човека, който я е сложил (но не го помня).

Въпреки стръмнините пътят е приятно натоварващ, сенчест и, когато накрая стигнете до

хижата,

даже няма да се чувствате много уморени.

А в хижата ви чакат леща, супи, бира – всичко по 2,50 лв. Сградата е строена някъде през 20-те и е точно каквато я очаква човек – с черно-бели снимки, дървена ламперия и дух на отминали времена. От втория етаж на столовата, където не се качих въпреки любопитството си, се чуваше акордеон и песни на стари туристки. Да ги слушаме си беше истинско удоволствие, докато пиехме бира на поляната пред хижата и се наслаждавахме на надвисналите скали наоколо. Единственото, което разваляше идилията беше

бирата Пиринско. Трябва да има и Рилско,

не върви иначе!

Насладихме се на манджите, върнахме купичките и прибрахме в торбичка боклучетата, които се появиха след обяда. Метнахме пак раниците и хукнахме нагоре, за да стигнем до крайната точка.

Това, което последва в последната част на премеждийната ни екскурзия много трудно бих могла да опиша, а фотоапаратът ми и наполовина не може да покаже в пълната му красота. Върви се известно време в гората, а след това пред теб малко по малко се разлиства

Скакавишката долина

Първо

зърваш върха на водопада,

после поляни изпъстрени с диви и дъхави планински цветя, високи колкото мен самата, пчели жужат, от скалите наоколо капе вода, а на места между скалите се вижда източника ѝ – закътани на сянка снежни преспи.

Вървиш и не спираш да щракаш снимки – снимки наум и такива с всички възможни апарати, които мъкнеш със себе си. След малко забравяш за цветята, пчелите и скалите, защото пред теб за пореден път долината се разтваря, този път в пълната си широта и пред теб се извисява в пълното си величие и несъкрушимост огромна

черна скала, прорязвана от бели жилки

Вляво е водопадът, но моята мисъл е съсредоточена върху отвеса пред мен – дишането се учестява, изпадаш в немая пред това величие, не знаеш преклонение ли изпитваш, страхопочитание или опиянено въодушевление. Опитваш се да облечеш чувствата си в думи, но те не стигат. В един момент всички тези емоции така се завъртяха, че ми се зави свят, сърцето заби лудо и почувствах физическа болка от толкова много красота.

Боляло ли ви е някога от красота?

Плашещо и красиво усещане. Такава видях аз тази долина.

А после краката те понасят нагоре по „пътя“ – от камък на камък бързаш да стигнеш водопада. И се катериш, и искаш още малко по-нагоре и по-нагоре. А когато си харесаш скала за присядане, с песента на водата зад гърба ти, поглеждаш пред себе си това заградено от високи природни стени кътче зелен рай и се чувстваш… малък, малък и щастлив, че си тук. Някъде в процепа на скалите напред може би се вижда Витоша, но маранята не ми позволи да се уверя. Усещането е прекрасно, опияняващо. Седиш и не ти се тръгва от това място, бих го гледала с часове.

Уви, тръгнахме късно, дойдохме късно и трябваше да се разделим скоро, за да не замръкнем някъде из гората. А диви животинки не ни се срещаха… това го направихме безопасно в Лефкада след няколко седмици, когато видях толкова лисици на линеен километър, колкото няма и в столичната зоологическа градина.

Слизането е бързо и приятно,

няма да затрудни никого.

На връщане минахме пак покрай хижата – бабите с планинарските песни бяха заглъхнали, а на тяхно място младежи, домъкнали колони, се готвеха за изнасяне на „високопланински концерт“.

Прибрахме се по мръкнало с доволство. Побързах да погледна снимките. Нищо от това което видях с очите си, не беше на кадрите…

Отидете!

Автор: Пипилота

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Рила – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Над хижа Иван Вазов в Рила
2. От Семково до Говедарци (Рила)
3. По високопланинските пътеки на Рила (дни 1 до 3)
4. Рай в Рила – изкачване на Мальовица и Орловец
5. По високопланинските пътеки на Рила (дни 4 до 5)
6. Голямата рилска … навалица
7. Рила – в търсене на щастието
8. До Тасос в края на лятото
9. Да удължим лятото … в Гърция
10. Закриването на лятото и откриването на зимата
11. През лятото до Велико Търново, Калиакра, Балчик и Двореца, Варна и Кабакум, Несебър и Слънчев бряг

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ През последните дни става все по-ясно, че бежанците от Африка и Близкия Изток, които доскоро се смятаха за проблем главно на южните европейски държави, включително България, е общ, при това – много тежък, проблем за цяла Европа. Ще се намери ли бързо и ефективно решение за него – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, гарата в Будапеща е блокирана от бежанци, в сряда за пореден път бе спрян трафика под Ламанша поради опити за нелегално прехвърляне в Англия, италианците не само посрещат хиляди хора, а и вадят от морето стотици трупове – това наистина прилича на нашествие на бежанци. Ще се справи ли Европа с него?

– Европа трябва да се справи, Фили, ако не иска да рухне. Казвам го съвсем буквално. Заплашена е стабилността на евросъюза, дори самото негово съществуване, заплашена е икономическата, социална и политическа система на континента, в края на краищата – заплашени са демократичните устои на тази част от свободния свят. Това не е само мое мнение, споделят го редица политици и анализатори. Има много аргументи, които подкрепят възможността да се реализира подобна катастрофична прогноза, ако не се вземат наистина бързи и наистина адекватни мерки по темата. Всъщност, до голяма степен вече сме закъснели, но все още нещата са поправими, поне донякъде.

– Добре, но все пак Обединена Европа не е ли достатъчно могъща, та една бежанска вълна, колкото и силна да е тя, да е способна да я срути?

– Да, ако става дума просто за една вълна. Ако утре бежанците спрат да прииждат, на никого няма да направи особено впечатление факта, че някъде из континента трябва да се приемат, настанят и подпомогнат милион или два милиона нещастни човешки души, потърсили спасение от кървавите конфликти в техните страни. Това са основно войната с Ислямска държава в Сирия и Ирак, но не само. Бежанци идват от Либия, от Еритрея, от различни други части на Африка, подложени на терор от ислямски групировки или от собствени диктатори. Бежанци идват дори от Бангладеш и други азиатски държави, привлечени от информацията за европейския рай, в който не само ти дават пари и възможност да живееш добре, но и спазват стриктно твоите човешки права. Та казвам, че с вълната в момента Европа може да се справи, само че това, което става, не е вълна, а прилив. Морето идва, Фили, не обикновена вълна.

– Пламен, но защо се стигна дотук, защо не бе проявена далновидност навреме?

– Напоследък например немските медии, Фили, описват канцлера Ангела Меркел като „все по-посърнала”, щом стане въпрос за проблема с бежанците. Ако Меркел и другите политици от северните европейски държави бяха обърнали внимание на проблема още преди няколко месеца, когато вълната започна наистина да приижда, може би вече щяхме да имаме поне някакъв план. Но те не обърнаха внимание. Те смятаха, че страните от юга като Италия, а дори икономически далеч по-слабите Гърция и България, трябва и могат да поемат своята отговорност като външни граници на Европейския съюз и да се справят сами с проблема. Е, не стана така, защото нямаше как да стане. А нямаше как, защото конфликтите, които гонят хората от родните им места, не затихват, а се разгарят все повече, без Европа, пък и демократичният свят като цяло да имат големи успехи в потушаването им. Никоя европейска страна досега не пожела да подкрепи въздушните удари на САЩ в Ирак и Сирия срещу Ислямска държава, да не говорим, че сами по себе си тези удари май не са достатъчно ефективни, без сухоземна подкрепа. Нещо повече, дори намесата на Турция срещу ислямистите през последните седмици не даде много забележим резултат.

– Пламен, турското участие в конфликта няма ли за цел по-скоро борбата на Анкара срещу кюрдските комунисти и терористи от ПКК?

– Турция в случая играе няколко игри едновременно, Фили, но все пак един от нейните аргументи за намеса е желанието да спре потокът бежанци, които наводняват страната. Смята се, че там са пристигнали над половин милион души, преди Анкара да отвори клапата и да започне да пропуска все по-големи потоци хора към Европа. Първо това започна през България, но самите бежанци явно бързо се ориентираха, че пътят през България не е добър вариант за тях и тръгнаха през Гърция, Македония и Сърбия към Унгария, откъдето вече, заради липсата на граници в Шенгенското пространство, могат да отидат където искат в Европа.

– А защо бежанците започнаха да заобикалят България?

– Всъщност дори това, Фили, е твърде показателно за икономическото и обществено състояние, в което се намира нашата страна. Първо, България е бедна и не може да им осигури дори елементарните първоначални нужди. Второ, администрацията и полицията тук са тромави, необучени, да не кажа некадърни, да се справят с работа в тежка хуманитарна криза. Трето, на много места в България бежанците срещнаха недобро отношение от самото население. Четвърто – тук няма работа и реални перспективи за по-добър живот. Така че хората се насочват към страни като Швеция и Германия, най-богатите и социално отговорни европейски държави.

– Затова ли Меркел е посърнала?

– Ами оказва се, Фили, че през тази година Германия ще приеме 800 000 бежанци. Това е четири пъти повече, отколкото в нормални години. Добре, да приемем, че и 800 000 не е толкова страшно, това е едва един процент от населението на страната и като най-могъща европейска икономика тя може да се справи с проблема. Засега. Но какво ще стане, ако следващата година се изсипят още толкова или дори много повече? Нали всички хора, но особено тези от Изтока, имат навик като се настанят, да повикат роднини, приятели, познати. Пък и икономическата страна на въпроса е само част от общия проблем, свързан с бежанците в Европа. Нещо повече, той дори може да се окаже далеч по-малката част, като имаме предвид обществените процеси, които тепърва започват да се развиват по този повод – реакцията на самите приемащи бежанци общества, както и, общо взето доказаната вече неефективност на модела за интеграция, възприет досега от европейските общества – имам предвид основно Германия, Франция и Великобритания. Случващото се вече поражда редица въпроси, свързани и със самите механизми на работа и съществуване на ЕС – например относно знаменитото Шенгенско пространство, тоест, липсата на граници. Да, така се реализира демократичния принцип за свободно движение на хора, стоки и капитали. В дадената ситуация обаче Шенгенското пространство май се оказва възможност в Европа свободно да се движат и размножават проблеми, а не решения.

Мнение на нашия политически коментатор Пламен Асенов, с когото през следващата седмица ще продължим темата за бежанската вълна в Европа, заплахите от нея и възможните мерки за справяне с проблема.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

You need: a couple of ling pine cones plasticine in different colors wooden sticks See more:

Милен Радев

Както е известно, за Владимир Путин разпадането на Съветския съюз бе „най-голямата геополитическа катастрофа на XX век“.

Къде крадешком, къде нагло и открито днес той се стреми да поправи грешката на своите предшественици. Целта му е да възстанови господството на старата „империя на злото“ (© Ronald Reagan) в предишните й граници.

Мераците на подполковника с лампази на генералисимус на кюлотите под панталона са дори по-амбициозни: да измести тези граници далеч на Запад. В основите им лежи разработеният от Лубянски мислители и от фанатични руски националисти като путинския съветник Дугин план за Евразийски съюз.

Все още съществуват две структури, които пресичат путиновия апетит – НАТО и Евросъюзът. Именно срещу техния интегритет и функционална дееспособност са насочени както видимите дипломатически усилия на Кремъл, така и мащабни чекистки операции на агентурата на СВР и ГРУ с използване на старите КГБ-истки технологии на инфилтрация, дезинформация, диверсия и провокация.

Писахме тези дни за набиращия точно сега сила вероятен руски план „Ледоразбивач-2“ според който ислямският екстремизъм и органично свързаният с неговите безчинства библейски човешки поход от Юг на Север и Запад трябва да съкрушат устоите на западните системи за сигурност, да поставят обществата в Европа пред неразрешими конфликти, да дезинтегрират двата големи западни съюза и да поставят Европа на колене.

Каква роля би си присвоила тогава Русия е лесно да се предположи – ролята на консервативна християнска суперсила, способна с огън и меч да спаси Европа от ислямската напаст и при това да си накваси ботушите в Атлантическия океан за да не напусне никога вече това въжделено крайбрежие.

Косвените потвърждения за наличието на подобен план са достатъчно сериозни за да не бъдат взети предвид, но не тяхното изброяване е поводът за този текст. Става дума преди всичко за странната парализа, обхващаща европейския политически елит в хода на разгръщата се пред очите ни вече не криза, но истинска катастрофа с бежанците към Западна Европа и преди всичко към Германия и Скандинавия.

Свидетели сме особено в Германия, но и в Брюксел, на усилено политическо говорене. Медийно се втълпява на гражданите, лутащи се между съчувствие към пострадалите и страх от заливащия страните им чуждоезичен и чуждокултурен порой, че трябва да посрещат бушуващите тълпи мигранти с възторг и жертвоготовност, че ги спохожда тъй ценна демографска придобивка за Европа, че изневиделица са ощастливени от висококвалифицирани и сводолюбиви млади хора.

Критични въпроси не са предвидени. Общественият дебат напомня разговор между хипнотизирани. Никой не се пита публично какви ще да са тези бежанци, едва спасили живота и децата си, но не желаещи да останат в първата или втора сигурна страна по маршрута си, а с агресивна категоричност изискващи това да е тъкмо и само Германия? Как така в рамките на седмици се вдигат вълна след вълна бежанци не откъде да е, а от далечен Пакистан? За неминуемите последици от прогнозираните вече почти милион мигранти годишно (!) само в Германия – от училища на роден език за децата им, през задръстване на и без това критично дефицитните системи на здравеопазване и жилищни услуги до строежа на безброй нови джамии или на тлеещите още сега конфликти между враждуващите етнически и религиозни групи, никой не може да отвори и дума в официалните медии.

Табу е и изказаното тук или там основателно предположение, че сред милионните бежански колони са инфилтрирани стотици бойци-джихадисти на ИДИЛ и всякакви други канибалски организации, че сред мигрантите се води оживена търговия със сирийски документи за самоличност, защото те осигуряват сигурно убежище на всекиго, сполучил да се добере до германска земя, независимо къде го е сполетяла идеята да поеме пътя към европейския рай.

Но това са все пак вътрешногермански проблеми. Критична става ситуацията, когато и в Берлин, а и под съществен германски натиск и в Брюксел се апелира към „общоевропейската солидарност“ и с категоричен тон се изисква преди всичко от Централно- и Източноевропейските държави да отворят също така врати за полагащите им се контингенти от арабски и африкански бежанци. Нито Естония, Латвия и Литва, нито Полша, Чехия и Словакия, които едва неотдавна се отърваха от наложената им от Съветския патрон денационализаторска политика горят от желание да отворят границите си за резистентни на интегриране и чужди на културните традиции на тези народи маси от пришълци. Някои от тези страни има достатъчно собствени проблеми с присъствието на проблематични рускоезични малцинства. Затова те категорично се противопоставят на исканията на южните и по-западни страни членки (и на Комисията) за въвеждане на задължителни квоти по държави.

Унгария пък на свой ред е обект на най-невъздържани атаки от най-високо европейско ниво за „грубото си и унижаващо човешкото достойнство“ третиране на хилядите бежанци, окупиращи централни части от Будапеща и настояващи свободен трансфер за Германия. При това страната само се придържа към предвидените в Дъблин правила като първа шенгенска страна (Гърция явно вече никой не я брои за държава?) по маршрута на бежанците.

Неприкритите заплахи към източните „нови“ европейци започват да граничат с изнудване. Вчера от високи германски позиции бе казано, че ако те откажат солидарност в кризата с бежанците, не бивало да очакват солидарност от Евросъюза при справянето и с техните проблеми. Намеква се дори за преоценка на структурната отбранителна помощ за страните, най-близо до Русия, които имат най-много основания за безпокойство от агресивните планове на Москва.

Известно успокоение идва от решителната за сега консолидираща роля на НАТО в Източна Европа и то главно благодарение както винаги на американския фактор в Алианса.

Обвързването на участие в разпределянето на бежанците (от които впрочем така и така никой не желае да бъде отправен в Полша или Естония например) със солидарност на Комисията при решаване проблемите на вироглавите източноевропейци води до ново отчуждение между двата големи сегмента в Евросъюза. След десетилетията на диктати от Москва обществеността в Полша и особено в Чехия възприема тежко подобен тон от Брюксел. При едно възможно изостряне на положението след нов приток на бежански контингент, който специалистите очакват, центробежните сили в рамките на пукащия вече по шевовете Евросъюз ще се засилят.

Накацали по кремълските стени московските сирени със сигурност репетират своите изкусителни мелодии. В Прага, Братислава и Будапеща любителите на руска музика вече се ослушват…