Smog Free Tower е висока 7 метра, „храни се“ с градския смог и го превръща в бижута…това е новата въздухопречиствателна кула, проектирана от холандския дизайнер Daan Roosegaarde. Докато проучвах каква е съдбата на неговата „умна магистрала“, проект, за който бяхме писали преди повече от две години, се натъкнах на тази новина – кулата е започнала работа буквално преди дни и представлява най-големият пречиствател за въздух в света – тя очиства 30 000 куб. м. въздух за час, след което компресира уловените прахови частици и ги превръща в „скъпоценни камъни“. Във всеки камък се вграждат замърсителите, извлечени от приблизително 1000 куб.м. въздух.

Кулата е рабработвана в продължение на 3 години. Първоначално е предназначена за Пекин, един безспорен шампион в градското замърсяване.  Но за момента тя се намира в тревна площ недалеч от студиото на Daan Roosegaarde, с подкрепата на кмета на Ротердам и холандското правителство.

„Наистина е срамно, че приемаме замърсяването за нещо нормално“ – казва ексцентричният холандски дизайнер, който неслучайно е определен за един от най-влиятелните зелени лидери в Холандия. За да може Smog Free Tower да направи демонстративна обиколка в Мумбай, Пекин и други силно замърсени градове по света, е отворена инициатива в Kickstarter, която е активна още 5 дни.

Процесът на пречистване, който се използва в кулата, изразходва електроенергия колкото един обикновен домашен бойлер – около 1,4 киловата на час. Плановете на дизайнерското студио са в бъдеще да бъдат интегрирани соларни панели, които да осигуряват изцяло работата с чиста електроенергия. Използваната патентована технология напомня работата на йнизиращите пречистватели за въздух, които се използват в затворени помещения. Подава се напрежение към електрод, който отделя положителни йони във въздуха. Те се прикрепват към фините прахови частици. Корпусът, чиято повърхност е отрицателно заредена, ги привлича и след това се събират във вътрешността на кулата. Технологията успява да улови ултра фини прахови частици, които преминават през обикновените филтри.

По материали от: gizmodo и treehugger

Снимки: © Daan Roosegaarde

Когато си сверяваме часовника с успехите на други държави и нации ( дори не чак толкова успешни, като „страната на часовниците” Швейцария), често пъти задаваме въпроса: „къде сме ние”.

Ние сме си тук- Швейцария на Балканите по красота, но не и в каквото и да било друго отношение .

Живеем в подобие на вица за бай Едикойси, задал на събрание на текезесето въпроса „къде е хляба”, след което на следващо събрание някой вече формулирал иначе нещата: „ не питам къде е хляба, а къде е бай Едикойси”…

Нарочно употребявам безименното Едикойси. Защото искам да напиша едно текстче без да употребя конкретното име на главния герой.

Той е разпознаваем с лекота. Защото е вездесъщ. Навсякъде е, където има да се печели ( евтина) популярност. Но никога не присъства на ринга срещу по-силен противник като руската мечка, която или отдавна му е взела страха или му е дала меда, но и в двата случая е постигнала непостижимото по който и да било друг въпрос негово мълчание.

Руската мечка иска да лети над България и ръмжи, че я карат да се съобразява с някакъв си български суверенитет. Представяте ли си това да беше някакъв слабак, който може лесно да бъде наритан от Него като доказателство , че Той лично брани България от нахалници?

Той обаче царствено мълчи в случая. Оставил е президента Плевнелиев сам да обяснява защо трябва да се държим като съюзници в рамките на съюза, който гарантира сигурността на България и Неговата власт, субсидирана от еврофондовете.

Около Него пърхат репортери, но никой не смее да му зададе въпроса за руската мечка. Най-важното правило на автоцензурата в България не се диктува от необходимостта да зададеш правилния въпрос, а от инстинкта да не Му зададеш неправилния въпрос- най-вече в моменти, когато най-овластеният политик в държавата би трябвало да снизходи да сподели с нас какво мисли за летящите от Москва ругатни по български адрес.

Иначе Той обича да застава в позата на защитник на Родината, но само от страшилища, като сирийските жени и деца например. На тях смело заявява, че трябва да си стоят у дома. Но да каже на руската мечка да си стои у дома, щом като не й харесват правилата за прелитане над България, няма да го чуете. Защото и никой няма да посмее да го попита. За да не стане както в онова текезесе- следващият път да питаме къде е онзи, който пита.

Share on Facebook

Да кажем, че сте решили да планинарствате/да правите преходи по някаква причина (засичането с ЛАРП е не-малко, така че има преливане между двете така или иначе). Преди да се понесете по баирите, хубаво е да имате няколко много основни и много важни неща.

1. Спални чували. Препоръчително е да имате, когато ходите на ЛАРП и няма хижа или подобни съоръжения. Как да си изберем: цък тук.

2. Термо бельо. Гъзарията си е гъзария, хипотермията, хипотермия. Как да си изберете: цък тук. Не че не можете без това… просто… кому е нужно, при положение, че термото диша, държи ви телесната температура на едно и също ниво, не се вмирисва (вмирисва се трудно), лесно се поддържа и възможности на пазара вече има бол.

3. Туристически обувки, кубинки, ботуши, нещо, което ви държи глезена… препоръчително е. Както се е видяло, вали… (често по ларпове). Терените са такива, че предразполагат към падания, охлузвания и пр. Как да си изберем: цък тук. Без изпълнения с маратонки, сандали и прочие подобни… 9 от 10 пъти случаи всичко ще ви е наред… на 10тия някой ще трябва да се чуди как да ви сваля от Мальовица примерно и ще ви стане много тъжно.

4. Репелент срещу комари, кърлежи и всякакви други буби.
Уж е доста близко до акъла, но лесно се забравя.

5. Аптечка или поне лепенки, аспиринче и нещо за натъртвания.
Чорапи. :) Никога няма да имате твърде много чорапи. Ако си вземете спортни, само по-добре.

6. Челник. Как да си изберем: цък тук.

7. Храна и вода… хрупки, дали ще са солети, бонбони, ядки, енергийни барчета… вземете си храна, която лесно може да ви влезе по джобовете и ще държи ден, два, няма да ви омаже и ще ви е достъпна по всяко време. Ако имате ниско кръвно, от киндер сюрприз яйцата, вземете от жълтите контейнерчета и ги напълнете с какаови зърна, правят чудеса. Манерка с вода, половин литър е също задължително. (Ако на ларп няма поне 2, 3 припаднали от обезводняване/неядене… значи някой просто не си е признал. Особено през лятото.)

8. Алергозан. Почти задължително е, особено лятото, че нещо ще ви яде, има твърде много гадинки, за да си струва риска, а и 4, 5 хапченца в контейнерче (като за какаовите зърна), няма да ви заемат прекалено много място.

9. Ако имате здравословни проблеми, уведомете организаторите/водачите, носете си лекарствата и се постарайте да са във вас, в случай на нужда. Особено ако са хронични.

10. Махайте пиърсинги, висящи обици и всякакви други неща, с които можете да се разделите в случай на (боен) сблъсък. Това е по лична преценка, разбира се. И все пак, едно наум.

СЪЗДАЙТЕ СИ НАВИК ДА НАГЛЕЖДАТЕ ДРУГАРЧЕТАТА!

Вашето здраве е във ваши ръце, но също така следете и дали другите са ок. Ако някой се почупи/пребие или му стане зле, ларпът/събитието отива, за да предотвратяваме сериозни ситуации, хубаво е да не забравяме, че когато сме вдигнали адреналина или сме улисани, адски лесно се забравя да се яде, пие, върху какво сядаш и кога за последно си спал. :)

И стига толкова. :)

Почти четири и половина години след трагичната авария в японската АЕЦ "Фукушима-Даичи" Международната агенция по атомна енергия (МААЕ - дъщерно дружество на ООН) най-сетне публикува окончателен доклад за причините и послед...

Два германски таблоида излязоха с приложения на арабски за бежанците

Първите европейски проекти в помощ на бежанците в Турция стартираха

Образовани ли са бежанците?

Щатът Калифорния подкрепи разрешаването на евтаназията

Продукти за 4 порции:
4 яйца
400г сирене
500г картофи
½ глава червен лук
3с.л. краве масло
1ч.л. сол
½ връзка магданоз
1ч.л. червен пипер

Приготвяне:
Обелвам картофите и ги нарязвам на по- едри парчета. Варя в подсолена вода, около час. Изваждам готовите картофени кубчета, добре отцедени от водата. Смачквам с вилица. Добавям сол, краве масло и ситно нарязан магданоз. Обърквам и оставям настрани. В средно дълбока тенджера наливам вода . Количеството трябва да заема 2/3 от обема на съда. Поръсвам сол и добавям супена лъжица оцет. Поставям съда на включен котлон. Чуквам яйцето от ниско във врящата вода. Оставям да стегне белтъка и изваждам с решетеста лъжица. По същия начин поширам останалите яйца. В тиган загрявам кравето масло. Оставям да цвърне и добавям червен пипер и лук скълцан на ситно. Позапържвам и оттеглям съда настрани. Разпредлям яйцата в чинии. Поливам с лученото масло. Гарнирам яйцата с плочка сирене и магданозени картофи.

Вили продължава с пътуването си до Словения – миналия път достигнахме Любляна с автобус, а днес сме в едно от средновековните градчета – Шкофя Лока.

Приятно четене:

Приключенията на Вили в Словения

Пингите в Словения

част втора

Шкофя Лока

Тръгнахме на това пътешествие с известно притеснение, защото точно по това време централна Европа се давеше в дъждове и наводнения. И според прогнозата, недалеч от нас, само на някакви си 200 км на север-североизток продължаваше да вали.

Но Любляна ни посрещна суха и с леко ухание на липи. А сега, лъкатушейки с автобуса из крайните й квартали, се радваме и на ярко слънце, красиви къщи сред цветя и свежа зеленина, и искрящи снежни върхове – като огърлица в далечината.
Пътуването ни е кратко, към половин час, тъй като Шкофя Лока е на около 25 км от столицата. Всъщност Словения не е голяма страна и човек може да я прекоси за 3 – 4 часа по магистралата. Е, предполагам.

Слизаме от автобуса на автогарата, която е на много удобно място – точно пред стария град. Подозираме, че в този ранен час ние може да сме единствените туристи и след малко се оказва, че е точно така. Но, първата ни задача е да видим разписанието на автобусите за Кран, защото това е следващата ни спирка, след това да си оставим багажа на съхранение и после да тръгнем из градчето. Аз, обаче, имам и друго, засилващо се с всяка секунда желание, което никак не мога да пренебрегна, и… Е, не, не, няма да досаждам, само ще вметна, че този ден навсякъде тоалетните ми бяха приоритет, а вечерта без тън-мън изпих една доза от капките на Пингата. Добре поне, че температурата ми още в Любляна спря да мърда нагоре-надолу
Разбираме, че няма обществен гардероб, но хората от касата на автогарата любезно ни предлагат да си оставим при тях багажа, без да поискат нищо в замяна.
И така, олекнали, вече само с по една раничка и фотоапарати (Пламен е с видеокамера) тръгваме по моста зад автогарата към тъкмо разбуждащото се градче.

Снимка от моста зад автогарата. Реката се казва Селца Сора, a мостът насреща се нарича Капуцински мост

Шкофя Лока

е едно от най-старите и най-добре запазени средновековни градчета в Словения. Възникнало е преди малко повече от хиляда години сред меко заоблени зелени хълмове и ливади, точно на мястото, където се вливат една в друга реките Селца Сора и Полянска Сора. В продължение на 830 години е било център на независимото господство Лока, собственост на епископите на Фрайзинг, откъдето идва и името на града – Шкофя Лока от словенски буквално се превежда като „Епископски ливади/поляни“. Или „Владишки ливади“, по нашенски А в самото начало градът се наричал само Лока, което на словенски означава „Ливада/поляна край водата“. „Шкофя“ /т.е. епископски/ е добавено през 10 век, когато Ото II дава града на епископ Абрахам от Фрайзинг.

Из стария град има редица интересни исторически сгради и местенца. Но най-отдалеч влиза в очите и е най-забележителен

Замъкът Лока (Grad Loka),

построен около 1202г.

Замъкът Лока (Grad Loka)

Сега замъкът е музей с колекции, съдържащи предмети от археологията, история и изкуство, етнология. Сградата му е претърпяла много промени и реконструкции през годините и постоящем представлява смес от архитектурни стилове.
Входът е 5 евро, но се отказваме да влезем – когато минаваме покрай него все още не е отворено, а по-късно, на връщане решаваме, че понеже ни предстоят и други замъци, този можем да го пропуснем.

Е, както си вървим яваш-яваш…

По главната улица на стария град

всеки си снима, каквото му харесва…

Из уличките на стария град

и коментирайки симпатичните къщички с градинки близо до реката, и това въобще сладко градче…

Къщички край реката

прекосяваме по

Дяволския мост над Полянска Сора…

Дяволският мост

… и скоро стигаме до

хълма Хрибец,

откъдето близо половин час се кефим на панорамата. Другите две пинги дори тръгват към църквата на върха му, но аз предпочитам да приседна на едни камъни докато се върнат, че ми стана уморено – все пак от 2 – 3 дена съм почти само на чай. Но пък ето какво се вижда от моето място:

Панорама от Хрибец (зум)

Еейй… въртя-суча, и обективът ми току се насочва към тия съблазнителни снежни върхове. Не знам как се казва този… И не му дадох максимален зум… щот’… бе, да не взема да си тресна челото в скалите му

На връщане минаваме покрай тази сграда, която изглежда доста историческа –

Град Пущал (Grad Puštal –

не съм сигурна как точно се произнася)

Град (замък) Пущал (Grad Puštal)

По-късно прочетох в интернет, че е бил построен през 1220 г. и в него е живяла фамилията Puštal, която била от богатите. През 17 век имотът минал във владение на благородници – баронската фамилия Oblak.

Днес това е Музикално училище,

но тъй като гледам, по нищо не му личи, че е такова. Честно казано, с тези олющени стени изобщо не го вземаме насериозно това строение и го отбелязваме само с по една-две снимки.

Докато, вървейки по улицата, си говорим, че вече минава 10ч. и сме гладни, та преди да продължим към Кран трябва да хапнем по нещо, и се натъкваме на… табела, която предизвиква поредната порция усмивки.

Без коментар ;)

Умъкваме се вътре, гледаме, чудим се… Гледай, гледай, и прИмоции имат!… Това дали е вкусно? Ами това?… Виж онова там к’во е, и е на сметка – дали е хубаво?…
Оставям ги да се чудят и излизам навън (вътре понамирисва на мандра и нещо ми запрескача из тумбака).
Магазинът наистина е представител на някаква местна мандра и… Пламен, нали си е момченце, не устоял на изкушението и купил едно парче сирене от промоционалните. И сега няма търпение да го опита.
Та, сядаме, значи, на една пейка на сянка в близката градинка, да видим сега словенското сиренье струва ли си паритеее… И… ‘ми не го опитахме. Направо го изядохме!
Румката добавя и последния й останал сандвич – покрай сиренцето да бъде изяден и той, да не става зян А докато мляскаме с кеф, дружно, искренно и на глас съжаляваме – оф, как сега няма и по едно винце, по глътка бе!… Или барем биричка…

Дали бяхме много гладни или наистина беше много добро, но нито едно от сирената, които купихме по-натам през пътешестието ни, не беше толкова вкусно!

Хапнали, доволни от хубавото време и приятните емоции до момента, а аз и за това, че съм горе-долу почти здрава, се отправяме полека-лека към автогарата. Този път минаваме по другия мост – Каменният мост на капуцините със статуята на Свети Йоан Непомук. По този мост се излиза директно на главната улица в стария град.
С Румчо търсим и снимаме елементи от легендата за моста

Шкофя Лока

А ето и самата легенда:

Мостът

бил построен някъде около средата на 14 век. Преди това имало друг мост, но той бил по-тесен и не бил ограден.
Веднъж тогавашният епископ се връщал отнякъде. И, човекът си язди най-спокойно коня, тръгва да минава по моста и изведнъж паат(!) – нещо изтрещяло. Изкаралото си акъла животно ужасено се юрнало по моста… Ама той, нали, средновековен, калдъръмен, тесен, и горкото конче – оп – у реката, барабар с епископа!
Ееми, удавили се – и епископът, и конят. Язък!
Но следващият епископ, за него се знае, че името му било Леополд, си рекъл, че не ще да му се случи подобна случка и веднага поръчал един по-широк, стабилен каменен мост, от дялан камък, с полукръгла форма (по онова време май се харесвали все такива форми). Турили и парапети на моста, да не вземе да цопне и още някой, а по средата и един Свети Йоан Непомук да бъде гард – за по-сигурно де, нали, друго си е да има и не’ква връзка с „небесата“, все пак. Сложили на статуята и герба на Шкофя Лока, щото по онова време там до моста имало и стражева кула, и градска порта, та тоя герб, нищо, че е баш на такова странно място, си имал изглежда своето значение.
Мостът на капуцините е един от най-старите в Европа от този вид, но е бил реновиран през 1888г. Ама, защо е кръстен така?
Ами, предполагам, че може би мостът е бил построен основно от монасите-капуцини, понеже тук в най-старата част на града е имало Капуцински манастир и Капуцинска църква, а площадът и днес се казва Капуцински Трг, т.е. Капуцински площад или Площада на капуцините.

А гербът,

за който споменах, е друга история, която, мисля, пак заслужава внимание… Щото, понеже, бе изобщо – ами, не ви ли се пък струва странно в герба на едно средновековно словенско градче да има глава на негър??

Ето го герба – в средата има глава на негър с корона и големи обици на ушите

И как така този негър е попаднал на герба?

Легендата казва,

че първият епископ и господар на Шкофя Лока бил Абрахам от Фрайзинг, и както казах някъде в началото днес, самият император Ото II му дал града. По онова време нали нямало телевизия, компютри, дискотеки, молове, фитнес центрове и тем подобни, и хората се забавлявали като си устройвали чат-пат по някой рицарски турнир или бал, обикновено покрай празник, но най-често си правели купона като ходели на лов. Пък по онова екологично-златно време, зверове – дал Господ!

И веднъж епископ Абрахам се заплеснал нещо из шубраците и изостанал от ловната дружинка. Хукнал човекът да ги търси и хоп – сърпраайз! Нахендрил се на една баба меца, тежка категория… Оолеле! Това лък, стрели, това – копие – тц, на една ръка разстояние не вършат работа. И настанал един търкал… Добре, че верният черен слуга – как им викаха сега, афроамериканец ли? – дотърчал навреме, метнал се в таз неравна схватка и спасил господаря си от нелепа смърт – че то срамота, така безславно да го изяде мечка!

Докато му лекували раните на епископа после, той все обещавал и се клел, че оздравее ли, ще направи така, та неговият чернокож слуга и спасител „ще бъде прославен и запомнен и от следващите поколения“. И удържал обещанието си – сложил му физиономията на герба на Шкофя Лока. Нещо повече дори – впоследствие я поставил и на герба на Фрайзингската епархия. Ашколсун на мъже, дет’ държат на думата си! Нали? Брависимо на епископа! Брааво!…

И, една последна снимка от Шкофя Лока (ей тази много си я харесвам)

Шкофя Лока

Автор: Вили

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Словения – на картата:

Другата Словения

Още пътеписи от близки места:

1. Пингите* в Словения (1): Пътуването
2. Словения през зимата (1): Блед и околностите
3. Словения през зимата (2): Адриатика
4. Ново место и Постойна яма (Словения по празниците (1))
5. Нощувки в Словения – съвети за пътуване
6. На сноуборд в Словения и Австрия
7. Без винетка в Словения – съвети за пътуване
8. Словения по празниците (2): Липица и Триест
9. Словения (до връх Триглав)
10. С кемпер от Пловдив до Рим през Гърция (С кемпер из Гърция, Италия, Словения, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония (1))