Като оставя за момент плануването и изработката на тортата на страна, и като се сетя за изминалите две години ме обхваща такава сантименталност и лека тъга, че от няколко дни, захвана ли се да пиша, от текстовете ми напират думи като „пораствам“, „отделям се“, „голям свят“ и „страх“. Чак ме е страх да ги чета.

Изтривам ги, не само от листа, но и от главата ми и се опитвам да ги заменя с думи като „откривам“, „уча се“, „обичам“. Сантименталността обаче продължава да си стои закотвена, затова най-накрая се предавам, няма да пиша. Или поне не много. Този път вместо картините да допълват текста, текстът ще допълва картините. Те могат да пренесат повече настроение, а и думите не винаги казват всичко.

За разлика от миналата година, когато есенното време започна от края на юли, а единствените пресни плодове, които можеха да се открият в средата на септември, бяха обичайните ябълки, круши, грозде и тикви, през този септември жаркото лято продължи необезпокоявано, а по пазарите и уличните сергии все още може да се открият от всички дребни червени плодове, пъпеши, дини, смокини и дори праскови. Част от тях щяха да бъдат прекрасно допълнение към руската шарлота, която бях намислила да приготвя за втория рожден ден на Даниел.

Въпреки това, непоколебимо се придържах към плана си да приготвя тортата с поширани круши с шафран, още повече, че дългогодишната читателка на блога Яна (благодаря ти!) ми подари ирански шафран – богат цветист аромат, нюансиращ в изсушена трева и горчивина с лека пиперливост; ярък цвят, напомнящ на цвета, в който се обагрят крушовите листа през есента. Нямах търпение да го използвам.

Крушите за тортата се оцветиха в топъл жълт цвят от шафрана, но да не забравяме и аромата, който попиха от сладкото бяло вино с медени отенъци на цвета и вкуса и останалите подправки – кардамон, цейлонска канела и лимонова кора, допълващи основните два аромата от шафрана и виното.

С голямо усърдие, в продължение на няколко дни Даниел нарисува този шедьовър. Толкова се вдъхнови, че дори се подписа на стената със син пастел.

Използвах рисунката за да направя гирлянд за тортата.

Но той повече е възхитен от духането на свещичките, което продължи около пет минути с многократно запалване от мен и изгасяне от него. Тази игра продължи и на следващата вечер, когато вече с толкова опит, той гасеше двете свещи едновременно.

Ta-дааа! За рецептата няма да си пестя думите.

Шарлота с поширани круши в шафран

Няколко встъпителни изречения и насоки в приготвянето на тортата:

1. Плануването е особено важно, не само за да бъдеш сигурен в успеха на торта като тази, но и за да си помогнеш предварително с някои от компонентите ѝ. Затова, ако решиш да приготвиш тази Шарлота, моля те прочети цялата рецепта предварително, направи списък за пазар и планувай, коя от съставните ѝ части (платката и/или крушите) може да приготвиш от предния ден и кое може да оставиш за следващия, като се съобразиш с технологичното време за охлаждане, изчакване, печене и т.н. Там, където приготвянето на даден компонент може да бъде гъвкаво, отбелязвам коментара си със „Забележка“.
2. Не обичаш шафран? Няма проблем. Макар, че ще ми бъде тъжно тази торта да не се опита точно по този начин. И все пак, ако наистина не харесваш шафран, може да го пропуснеш и да допълниш с аромати, които ти харесват. Може изцяло да промениш ароматния профил на сместа за поширането на крушите. Използвай вода, портокалов сок и бренди, например, вместо вино. Добави портокалова кора, обикновена канела, звездовиден анасон, ванилия. Импровизирай с рози. Създай своя парфюм. Може дори да пошираш крушите в червено вино, като по този начин ще създадеш ефект като при шоколадовите тарталетите с поширани в червено вино круши. Единствено се опасявам, че в този случай използването на сместа от поширането в кремовете, не била добра идея, особено за втория слой крем, освен ако не ти се експериментира.
3. Тортата е с диаметър 26 см, което обикновено е достатъчно за 12-16 порции. Тази торта, обаче е и висока, затова от нея спокойно може да се изкарат 24 порции. Бишкотите ще бъдат добър ориентир за срязването на парчетата. Парче торта с една бишкота е достатъчно голямо парче. Не че не може да си отрежеш парче с две бишкоти.

За 12-24 порции

За крушите:

• 5 големи или 7 по-малки круши, узрели, но стегнати
• 500 мл сладко бяло вино
• 800 мл вода
• 200 г бяла захар
• щедра щипка шафран
• 3-4 шушулки кардамон, леко счукани
• 1 пръчка цейлонска канела, разчупена на 2-3 парчета
• 2-3 дебели ленти лимонова кора

За бишкотите:

• 24 броя бишкоти савоярди

За платката с шамфъстък:

• 3 големи яйца, със стайна температура
• 75 г фина кристална захар
• 50 г фино смлян шамфъстък
• 25 г бяло брашно
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер

За баварския крем:

• 14 г желатин на прах
• 100 мл от течността, в която са поширани крушите, добре охладена
• 500 мл пълномаслено прясно мляко
• 1 шушулка ванилия
• 6 жълтъка от големи яйца, със стайна температура
• 100 г фина кристална захар
• 400 мл животинска сметана 30-35% масленост, много добре охладена

За шафраново-сметановия желиран крем:

• 10 г желатин на прах
• 550 мл от сместа, в която са поширани крушите
• 300 мл животинска сметана 30-35% масленост, много добре охладена

За глазурата:

• 120 мл вода
• 50 г захар
• 15 г царевично нишесте
• 25 г течна глюкоза

Приготвяне на крушите

Крушите се обелват и се запазват цели.

В подходяща тенджера, в която да се съберат всички круши се смесват виното, водата и захарта. Слагат се на силен котлон и се разбъркват докато захарта се разтопи. На този етап не е необходимо сместа да завира.

Добавят се подправките и крушите и ако е необходимо се долива толкова вода, че крушите да бъдат напълно покрити с течност. Котлонът се намаля до умерен и сместа се оставя да се загрее хубаво, но без да завира буйно. Трябва едва да къкри. Крушите се готвят в къкрещата смес 30 минути. Ако твоите круши са много зрели, времето може да се намали до 10-15 минути, а ако са по-твърди да се увеличи с още 10-15 минути. Крушите трябва да омекнат, но да останат стегнати. Проверяват се за готовност като в средата на една се забожда върха на нож. Ако влиза без съпротивление и крушите се усещат крехки, значи са готови.

Тенджерата се отстранява от котлона и крушите се оставят да изстинат напълно в течността.

Когато са добре охладени се изваждат внимателно от течността и се поставят в съд, по възможност изправени. Ако е необходимо се покриват със стреч фолио за да не изсъхват. Оставят се настрана за по-късно.

Течността, в която са поширани крушите се прецежда и се запазва за ползване по-късно.

Забележка: Крушите може да се приготвя един ден предварително и след охлаждането им в сместа на стайна температура се съхраняват отново в течността в хладилник. На следващия ден тортата трябва да се завърши изцяло.

Приготвяне на платката с шамфъстък

Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвя се форма за печене или ринг с диаметър 24 см. Ако се използва форма за печене, дъното и стените ѝ се намазват с малко растителна мазнина или спрей за печене. Дъното ѝ се покрива с кръг от хартия за печене и повърхността на хартията също се намазва с малко мазнина. Ако се използва ринг, както в моя случай (на снимките), голяма тава се покрива с хартия за печене и върху нея се поставя ринга. Дъното и долната част на стените на ринга се намазват с малко растителна мазнина или се напръскват със спрей за печене.

Смленият шамфъстък, брашното и бакпулверът се смесват и пресяват през по-едра цедка. Ако в цедката останат парченца от ядките, те се добавят отново в пресятата смес. Целта на пресяването е елиминиране на бучки от брашното, слепнали ядки от смилането и по-добро разпределение на бакпулвера. Сместа се оставя настрана.

Яйцата и захарта се смесват в купа подходяща за водна баня и се слагат над съд с леко къкреща вода на котлона. Разбъркват се с телена бъркалка докато сместа стане обемна, сгъсти се и захарта се разтопи напълно. Това отнема около 5 минути. Не трябвада се допуска водата на водната баня да ври буйно, а разбъркването на яйцата става с телена бъркалка с енергични движения, като бъркалката задължително трябва да се опира в дъното на съда. Разбиването на яйцата на водна баня прави създаденият обем по-устойчив.

Когато яйчната смес стане обемна и се сгъсти се отстранява от водната баня и се разбива с миксер на висока скорост докато се сгъсти още и се поохлади. Тогава към нея се добавя сместа с шамфъстъка и брашното и се разбъркват внимателно с шпатула, докато се разпределят равномерно. Внимава се с шпатулата да се загребва хубаво от дъното на съда към повърхността, за да не остават неразбъркани цели участъци от сухата смес в яйчната.

Готовата смес за платката се изсипва в подготвената форма или ринг и се разпределя равномерно. Слага се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пече 18 минути. След като се извади от фурната се оставя да се поохлади 5 минути.

Ръбовете на платката се минават с остър нож и тя се освобождава от формата или ринга. Обръща се върху решетка, хартията за печене се отстранява и платката се оставя да се охлади напълно.

Забележка: Платката може да се приготви до 2 дни предварително и да се съхрани добре опакована в хладен килер или хладилник.

Подготовка за сглобяване на тортата

Върху подложка за торта или направо в поднос се поставя охладената платка.

Отстрани на нея се слага ринг с диаметър 26 см.

В пространството между платката и ринга се подреждат бишкотите със захаросаната част навън и рингът се стяга достатъчно, така че бишкотите да бъдат плътно една до друга.

Приготвяне на баварския крем

Желатинът се слага в купичка и се залива с охладената течност от поширането на крушите. Оставя се да набъбне.

Междувременно млякото се слага в широка тенджера с дебело дъно. Шушулката ванилия се разполовява по дължина с остър нож и семенцата ѝ се остъргват. Слагат се в млякото, заедно с остърганата шушулка. Тенджерата се слага на умерен към силен котлон докато млякото заври.

Отделно жълтъците и захарта се смесват в голяма купа и се разбъркват енергично (с телена бъркалка или с миксер) докато сместа се сгъсти и изсветлее.

Врялото мляко се прецежда и се добавя към жълтъчната смес на тънка струйка и при непрекъснато разбиване. Цялата смес се връща в тенджерата, която се поставя на умерен към слаб котлон и се разбърква непрекъснато и енергично с телена бъркалка докато кремът се сгъсти. Разбъркването задължително става с телена бъркалка, не с дървена лъжица или силиконова шпатула. Движенията са бързи, като бъркалката задължително трябва да опира в дъното на тенджерата. През цялото време се внимава със силата на котлона, която трябва да бъде умерена към ниска. Кремът не трябва да завира.

Кремът е готов, когато оставя отчетлива следа по гърба на лъжица – метална лъжица се потапя в крема и след като се извади, трябва да бъде покрита с непрозрачен слой от него. По гърба на лъжицата се прокарва пръст и следата, която той оставя трябва да бъде отчетлива, без да се разлива крем по контурите ѝ. В зависимост от тенджерата и силата на котлона, която не трябва да бъде над умерена, кремът се сгъстява за около 4 минути. За това време, температурата на крема достига и надвишава необходимите за безопасността на яйцата 75ºC.

Готовият крем се прехвърля в друг съд и към него се добавя набъбналия желатин. Разбърква се хубаво докато желатинът се разтвори в сместа. Кремът се оставя да изстине на стайна температура.

Сметаната се разбива с миксер на пухкав крем. За да се разбие успешно трябва да бъде добре охладена и по възможност с по-висока масленост – над 30%. По време на разбиването се внимава сметаната да не се сгъсти прекалено много и след това да се пресече. Трябва да изглежда пухкава, но да оставя отчетливи връхчета, когато бъркалките на миксера се вдигнат. Границата между разбита сметана в тази степен и преразбита сметана е много малка.

Разбитата сметана се добавя към изстиналия на стайна температура крем и се разбърква внимателно с шпатула. На този етап кремът ще бъде течен, с гъстота на тесто за палачинки или боза. За да може да се продължи работа с него трябва да бъде по-добре охладен и стегнат. Затова, преди да се сглоби тортата с него, се охлажда в хладилник с често разбъркване, докато желатинът започне да стяга.

Когато кремът стане с подходяща консистенция, така че да не изтече през отворите между бишкотите се изсипва в подготвената основа на тортата. Оставя се в хладилник докато стегне напълно. Това отнема около 2 часа.

Приготвяне на шафраново-сметановия желиран крем

Желатинът се поставя в купичка и се залива с 50 мл от течността, в която са поширани крушите. Оставя се да набъбне.

Междувременно останалата течност от крушите се изсипва в тенджера и се нагрява на умерен котлон, само докато се затопли, но без да пари. Отстранява се от котлона и в течността се добавя набъбналия желатин. Разбърква се докато се разтвори напълно. Течността с желатина се охлажда на стайна температура или в хладилник, но не прекалено, за де не започне да стяга желатинът, преди да е добавена сметаната.

Сметаната се разбива с миксер на пухкав крем. Виж всички забележки за разбиването в упътването за приготвяне на баварски крем. Сметаната се добавя към поохладената желатинова смес и се разбърква хубаво с телена бъркалка. (Тук шпатулата може да не свърши добра работа, затова използвай телена бъркалка и не се страхувай от по-динамично разбъркване.)

Този крем, както при баварския трябва да бъде добре охладен и стегнат, преди да се сглоби тортата с него, затова ако е необходимо се охлажда в хладилник с често разбъркване. Когато започне да стяга се изсипва върху вече стегнатия баварски крем. Тортата отново се оставя в хладилника докато кремът стегне.

Забележка: Тортата може да се приготви до този етап един ден предварително и да се остави в хладилник за през нощта. В този ден би трябвало да са приготвени и крушите и платката с шамфъстък (освен ако платката не е приготвена от предния ден). След като изстинат в сместа, крушите се изваждат, поставят се в чиния изправени, покриват се със стреч фолио и се оставят на хладно до следващия ден. Сместа, в която са поширани крушите се прецежда и използва за двата вида крем. На следващия ден крушите се аранжират върху тортата и се покриват с глазурата. Това е начинът, по който процедирах. Започнах в 11 часа на обяд с крушите и завърших с горния слой крем към 16 часа следобед. Разбира се, между интервалите за охлаждане и стягане имах свободно време за подготовка на други неща за семейната вечеря на следващия ден и също така да посетя магазина за пореден път в този ден.

Аранжиране на пошираните круши

Крушите се разрязват на две равни части по дължина.

Семенниците се почистват, най-добре с лъжица за пъпеш, но може да се използва и малък остър нож за зеленчуци. Дръжките се отстраняват, а заедно с тях и жилките, който минават от върха към основата на крушата.

Крушите се нарязват на полумесеци с дебелина около 5 мм.

Като се започне от периферията на тортата, полумесеците се подреждат във форма на розетка.

Тортата се оставя в хладилник докато се подготви глазурата за крушите.

Приготвяне на глазурата за крушите

Половината от водата и цялата захар се смесват в тенджерка и се загряват докато захарта се разтопи и сиропът заври. В останалата вода се разтваря царевичното нишесте. След като сиропът заври в него се добавя разтвореното нишесте и сместа се разбърква с телена бъркалка за около минута докато се сгъсти и стане прозрачна. Отстранява се от котлона и се добавя глюкозата. Връща се на котлона и се оставя само да започне да ври отново. Маха се от котлона. Оставя се 2-3 минути да се поохлади. Крушите се намазват с глазурата с помощта на четка.

Забележка: Количеството на глазурата е повече от необходимото за намазване на крушите. Може да приготвиш 1/2 доза.

Декорация на тортата

Тортата се освобождава от ринга и ако е сглобена върху картонена подложка, внимателно се пренася с нея върху поднос.

Бишкотите са достатъчно устойчиви и добре залепени за кремовете, но малко чар с една-две панделки никога не са излишни при една Шарлота.

И разбира се, разрез:

Шарлота с поширани круши в шафран или тортата за втория рожден ден на Даниел е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Изследването "Журналистическо разследване’ 2015" е осъществено от студентски екип в рамките на дисциплината „Медиен анализ” (учебна 2014/15 – летен семестър, преподавател проф. дсн Снежана Попова) в състав: Александра Петров, Валентин Станчев, Вяра Иванова, Гергана Лазарова, Димитър Панайотов, Ива Райнова, Илина Георгиева, Константин Мравов, Кристина Иванова, Марчела Иванова, Николай Заров, Павлина ...

Днес в ivo.bg написах статия за жълтата журналистика като страж на властта. Ако съм прозвучал иронично, бързам да уточня: ни най-малко не поставям под съмнение меродавността на „сензациите”, поднасяни на тепсия на тази медия от властта.

Агенция ПИК е известна с това, че ползва вътрешна информация по волята на своите държавно-корпоративни началници, чиито интереси тя защитава.

Един колега от „Капитал” се обоснова с доказателства, че във въпросната медия се появяват снимки от вътрешни източници – снимки, които никой не би могъл да направи, ако не му бъдат сервирани от желаещите да бъдат похвалени, фигуриращи на снимките вождове. Съответно въпросният колега бе подложен на обичайното изтезание от трибуната на ”агенцията” със социални и сексуални ругатни.

С риск да бъда обявен също за (многодетен, но) обратен, си взимам обратно иронията и заявявам най-тържествено: вярвам на ПИК. Тя е неофициален, но меродавен официоз на обожаемия ББ и неговия незаобиколим съюзник в медиите Пеевски.

Неофициален официоз може да звучи малко противоречиво, но не и в страна, в която управлява   десен левичар с прозападноевразийска нагласа в компаса.

Басирам се, че ПИК не си измисля ( този път), а е захранена приоритетно с нещо, което иначе би трябвало да изтече по съответните правителствени канали, а не чрез притоците на Жълтата река.

Ето защо тъкмо от ПИК научаваме (с пълно доверие, че само на тях са им казали новината, макар и чрез позоваване на сродна медийна душа от същото медийно семейство) , следното- и то с важното уточнение, че не президентът Плевнелиев ( оплюван в тази и другите сателитни медии на Петата колона като американски слуга) , а именно премиерът Борисов е този, който има (за)слуга :

 горещо

 Барак Обама идва в България!

Автор: ПИК

22:56 | 22.09.2015

Американският президент Барак Обама идва в България до края на годината, съобщава ексклузивно роден таблоид. От повече от 4 месеца се водят преговори с Белия дом за визитата на държавния глава на САЩ и едва миналата седмица е имало пробив с „да” отвъд Океана. Изненадващо, но комуникацията от наша страна не е по линия на Президентството, а на Министерския съвет, пише изданието.

Обама би трябвало да дойде в края на ноември или началото на декември, като вероятно ще посети и други страни от бившия източен блок.

У нас американски президент не е идвал от 2007 г., когато тук бе Джордж Буш-младши със съпругата си Лора, макар и само за 2 дни. Вероятно Обама ще дойде само за ден заради сгъстената си програма. Конкретната дата обаче ще стане ясна в последния момент, а мерките за сигурност, които ще се предприемат, ще бъдат нечувани.

Покани към Барак Обама от България са отправяни още в първия му мандат, но досега преговорите той да дойде у нас бяха нечути и отлагани от Вашингтон. За последно и премиерът Бойко Борисов отправи покана към Обама при срещата в Белия дом през 2012 г. Вероятно визитата на щатския държавен глава ще бъде свързана с кризата с бежанците, както и коалицията за ликвидиране на терористите от „Ислямска държава” в Сирия и Ирак и разполагането на нови командни центрове на НАТО във връзка с войната в близкоизточната държава и кризата в Украйна в страните членки на Алианса от Източна Европа.

Посещението на Обама у нас ще се пази в тайна до последно и мерките за сигурност ще бъдат свирепи. Ако през 2007 г., когато Буш бе в България малко преди края на президентството си, София бе само частично затапена, а полицаите бяха строени през 20 метра по ключовите артерии, откъдето минаваше кортежът, то сега се очаква пълно парализиране на града. Когато държавният секретар на САЩ Джон Кери бе у нас само за няколко дни в началото на 2015 г., на софиянци бе забранено дори да отварят прозорците си по правителственото трасе и някои алтернативни булеварди.

За сигурността на Обама ще се грижат не само всички наши служби, но и американските. Летище София ще бъде затворено за граждански полети няколко часа преди да кацне „Еър форс уан” с Обама и целият му антураж, както и преди да излети.

Американският президент ще посети България точно година преди да изтече вторият му мандат и в разгара на номинациите на Демократическата партия и републиканците за изборите през ноември 2016 г. Последният ден на Обама като държавен глава е на 20 януари 2017 г., когато клетва трябва да положи наследникът му във Вашингтон.

Забележка ivo.bg: Ако твърдението за предстоящо посещение на американския президент Барак Обама в България се окаже все пак лъжа, ivo.bg напомня, че цитира прилежно меродавния източник, който е толкова близо до властта на Борисов, че заслужава пълно доверие за всяка лъжа , споделена с него или измислена в редакцията на „агенцията”

 

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

След девет успешни форума, в които даде трибуна на над 100 каузи и личности, няколко филмови фестивала и куп други събития и инициативи, Горичка е готова да направи крачка напред – към изграждането на култура за конструктивен състезателен дебат.

Представяме ви най-новата ни инициатива – Дебати Горичка.

В Дебати Горичка ще сблъскаме смислени гледни точки и смислени опоненти, за да се научим да се изслушваме, когато сме на различни мнения, да изразяваме ясно позициите си и така заедно да достигаме до конструктивно решение.

Целта ни е да насърчим развитието на култура на спорене; да се научим да не сме на едно мнение, но да търсим заедно решение; да предлагаме убедителни и аргументирани позиции пред опонентите ни, но и да се научим да изслушваме техните; да търсим начини да променим мнението на публиката и да печелим съмишленици.

Темите ще са актуални, вълнуващи широк кръг от хора. Нашата цел ще е и двете позиции да са смислени и да имат разумни и ангажирани защитници, така че изходът от дебата да е реално и приложимо решение на дебатирания проблем.

Първият дебат ще е на тема климатични промени и ще е на осми октомври. Втората тема ще са бежанците – на 28-и октомври във Френския институт в София. 

Ето как:

Преди дебата, Горичка обявява своята теза и кани два отбора, които да заемат позиция “За” и позиция “Против” тази теза. Дебатите се провеждат при ясни правила за време и ред на изказванията и продължават около 60 минути.

Публиката има главна роля, защото освен жури, което определя победителя чрез гласуване, участва активно с въпроси и коментари.

Публиката гласува за или против тезата на Горичка два пъти – преди и след дебата. Победителят става ясен след преброяване на мнозинството или на базата на това кой отбор е успял да промени мнението на повече хора между двата вота.

———

Дебати Горичка са част от проекта „Агенти на промяна: платформа за информираност и реализация към по-устойчиво бъдеще“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и се осъществяват с подкрепата на Френски институт София. 

www.ngogrants.bg

С подкрепата на

Медиен партньор

След девет успешни форума, в които даде трибуна на над 100 каузи и личности, няколко филмови фестивала и куп други събития и инициативи, Горичка е готова да направи крачка напред – към изграждането на култура за конструктивен състезателен дебат.

Представяме ви най-новата ни инициатива – Дебати Горичка.

В Дебати Горичка ще сблъскаме смислени гледни точки и смислени опоненти, за да се научим да се изслушваме, когато сме на различни мнения, да изразяваме ясно позициите си и така заедно да достигаме до конструктивно решение.

Целта ни е да насърчим развитието на култура на спорене; да се научим да не сме на едно мнение, но да търсим заедно решение; да предлагаме убедителни и аргументирани позиции пред опонентите ни, но и да се научим да изслушваме техните; да търсим начини да променим мнението на публиката и да печелим съмишленици.

Темите ще са актуални, вълнуващи широк кръг от хора. Нашата цел ще е и двете позиции да са смислени и да имат разумни и ангажирани защитници, така че изходът от дебата да е реално и приложимо решение на дебатирания проблем.

Първият дебат ще е на тема климатични промени и ще е на осми октомври. Втората тема ще са бежанците – на 28-и октомври във Френския институт в София. Билети за двете събития могат да се закупят на входа преди събитието.

Ето как:

Преди дебата, Горичка обявява своята теза и кани два отбора, които да заемат позиция “За” и позиция “Против” тази теза. Дебатите се провеждат при ясни правила за време и ред на изказванията и продължават около 60 минути.

Публиката има главна роля, защото освен жури, което определя победителя чрез гласуване, участва активно с въпроси и коментари.

Публиката гласува за или против тезата на Горичка два пъти – преди и след дебата. Победителят става ясен след преброяване на мнозинството или на базата на това кой отбор е успял да промени мнението на повече хора между двата вота.

Първият дебат ще е на тема климатични промени и ще е в началото на октомври. Втората тема ще са бежанците.

———

Дебати Горичка са част от проекта „Агенти на промяна: платформа за информираност и реализация към по-устойчиво бъдеще“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и се осъществяват с подкрепата на Френски институт София. 

Партньор

С подкрепата на

Медиен партньор

Хората от долната класа и ниската част на средната класа се тъпчат в в лагерите в Турция, Ливан и Йордания. Рискованото пътуване към "обетованата земя" Европа предприемат заможните сирийци от средната класа и нагоре. Това е и отговор на несекващите ксенофобски обвинения защо и откъде имали толкова пари. Ами имат, защото са ги заработили като бизнесмени в довоенна Сирия, братчеди националисти.
И в условията на несекваща касапница, тези хора инвестират парите си да избягат от нея. Вие бихте ли ги осъдили?

Продукти за 5 порции:
1кг картофи
200г пресни гъби
1 лимон
1к.ч олио
2ч.л. сол
½ връзка магданоз

Приготвяне:
Днес ще ви радвам с вкусно предястие за празнична вечеря. Лесно се приготвя и е ефектно. Изчиствам и измивам зеленчуците. Сварявам картофите в подсолена вода. Гъбите срязвам надлъжно на две. Изпържвам в загрята мазнина. Сварените картофи нарязвам на кубчета. Събирам двата вида зеленчук в купа. Изцеждам лимонов сок. Подправям със сол на вкус. Поливам салатата с цитрусова марината. Поръсвам с нарязан на дребно магданоз. Оставям за половин час в хладилник. Надявам се да ви хареса!

Пламен Асенов
15. 07.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100580507/velikite-evropeici-salvatore-kuazimodo

Лино Ливиабела, Яслите – Кометата

Да си поет е Съдба, но тя не е за завиждане. Времената рядко са добри за поезията и почти никога – за самите поети. Дори херметични поети като сицилианецът Салваторе Куазимодо не правят изключение. През първата половина на живота му не го разбират, през втората не го харесват достатъчно, а някои казват, че през първата са го харесвали повече. Накрая той самият се среща с последната жена в живота си, Смъртта – и, макар да се числи сред нейните врагове, предава се цял в ръцете и.

Не трябваше, не трябваше, о, скъпа,
да заличиш лика си от света
и мярката за красота да ни отнемеш.
Ний, враговете на смъртта, какво ще правим
над розовите ти нозе склонени,
над моравата твоя гръд?
Не ни остави нито лист, ни слово
от своя сетен ден; не каза „не“ на всяко нещо,
на всекидневния живот човешки.
И месецът със бледата си котва
отвлече твойте сънища:
дървета, хълми, светлини, води и нощи;
това не бяха смътни чувства,
а сънища действителни,
които мисълта погуби,
когато неочаквано за тебе
реши безволната постъпка и часа й.
Сега зад тежки порти си заключена
ти, неприятелката на смъртта. – Кой вика?
За миг един погуби красотата
приниза я завинаги, разкъса я,
без да пожалиш леката й сянка,
танцуваща над нас. О, красотата
не бе достатъчна.
Едно движение във тъмнината
и ти написала си върху въздуха
навярно свойто име
или туй „не“ на всичко,
което тук гъмжи и там отвъд.
Знам туй, което искаше във новата си дреха
и знам въпроса, който се завръща празен.
За нас, за тебе няма отговор,
о, мъх, о, цвят, о, скъпа наша,
която не обичаше смъртта.

Лино Ливиабела, Яслите

„Херметичната поезия е поезия на настроенията, на вътрешния размисъл, изразен с приглушен и замислен тон, чрез изискан и емоционален език, избягвайки директните внушения чрез опита в играта на алюзии” – това е кратко критическо определение на тъй наречената „херметична поезия”, чиито баща са Салваторе Куазимодо, Джузепе Унгарети и Еугенио Монтале. Колкото повече чета това определение, толкова повече си давам сметка какви глупости говорят понякога критиците, как създават формули, за да опаковат с тях поезията и поетите, как внушават на хората, че без критическите им равенства, тя, горката публика, няма да разбере нищо, защото онова, което няма да разбере, е толкова сложно, че не може да го разбере. Аз пък ще ви кажа – не вярвайте, че има трудна и неразбираема поезия, че има поезия на настроенията и поезия на студения разум. Бъдете сигурни, че езикът на поезията, дори когато е хъшлашки и уличен, е пак изискан, дори ако е отвлечен и много философски, е пак емоционален. Не търсете и не очаквайте от поезията директни внушения – те са или заробващи, или фалшиви, не забравяйте, че всяка поезия се реализира чрез метафората, тоест – чрез играта на алюзии. В края на краищата – просто четете и се оставете поезията да ви се открие. И да ви открие. Някои чакат дълго, други – до края. Но никой критик не може на никого да обясни какво сложно и неразбираемо има в това кратко, но вълшебно, много херметическо стихотворение на Куазимодо:

Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч.
И ненадейно пада вечерта.

Лино Ливиабела, Соната №1 за цигулка и пиано

Самата дума „херметизъм” идва от Хермес Трисмегист, Триждивеликият Хермес – синкретичен образ на гръцкия Хермес и египетския Тот, богове на писмеността и магията. Хермес Трисмегист се сочи като автор на „Корпус херметикус”, поредица от сакрални текстове, в които се развиват мистичните доктрини, залегнали в основата на неоплатонизма. През Ренесанса те придобиват голямо влияние в европейската мисъл, след като през ХV век са преведени от Марсилио Фичино, италиански хуманист, свещеник и философ. По-късно линията на херметизма се поддържа най-вече от затворени общества като масоните или тайни ордени и групи, свързани с окултизъм, магия, алхимия. Поетическият херметизъм е доста специфичен и не толкова загадъчен клон от цялата тази мисловна нишка. Той възниква и се развива през 20-те и 30-те години на ХХ век в Италия като рефлекс на онова, което Хосе Ортега-и-Гасет описва като „бунтът на масите” – времето на емоционално празните и безмозъчни фигури, които маршируват по улици и площади с цитати от Дучето или някой подобен велик вожд на уста. Те възприемат цитатите като връх на мъдростта, опиват се от общото, защото нямат индивидуалност, крещят, за да не би случайно да чуят гласа на истината или гласа на съвестта си, мъртви са, защото миналото им е празно, настоящето им е бъдеще, а бъдещето им е минало. Салваторе Куазимодо и други интелектуалци не могат и не искат да се включат в този общ, безполезен, жалък и тревожен шум, в шума от митинги и дрънкане на патетични празнословия. Затова те се придържат към тихия глас в поезията, който казва важни неща и мълчи достойно в паузите. Това е и начин на живот, и форма на съпротива от тяхна страна.

Салваторе Куазимодо чете „Писмо до мама”

Превод: О, скъпа майчице, мъглите слизат,
каналът смътно блъска свойте диги,
дърветата набъбват от вода, играят в сняг;
но скръбен тук на север аз не съм:
не съм и в мир със себе си, но прошка
от никого не чакам, че мнозина
сълзи дължат ми като мъж на мъж.
За тебе знам; не си добре и преживяваш
тъй както всички майки на поети, бедна
и справедливо разделила любовта
между чадата, пръснати далече.

Чухте Салваторе Куазимодо да чете стихотворението си „Писмо до мама”. Поетът е роден през 1901 година в Сицилия и наистина рано се отделя от семейството си. Въпреки че се научава да чете съвсем невръстен и има талант в думите, той е изпратен да учи за инженер. Салваторе обаче напредва много повече по латински, гръцки, английски и други езици, които после му носят славата и на голям преводач. Поради бедност не завършва Политехниката, но си вади хляба като техник и обикаля цяла Италия. Постепенно получава достъп до артистичните среди в Милано и през 1930-та издава първата си стихосбирка – „Земи и води”. Той е на 29, стиховете му обаче са с десетина години по-млади – в книгата са събрани литературните опити на Куазимодо от времето, когато е на 18-19. През следващите осем години издава още три поетични книги, много статии и есета, името му придобива сериозна тежест в литературата. Междувременно се утвърждава сериозно и сред женската публика, но далеч не само като поет. Жените в живота на Салваторе Куазимодо са много. Още на 19 той се жени за Биче Донети, с която живее до смъртта и през 1948, макар изобщо да не се придържа към идеята за съпружеска вярност. През 30-те Куазимодо има връзка с танцьорката Мария Кумани, от която се ражда синът му Александър и с която се жени през 48-ма, но се развежда през 60-та. Факт е обаче, че като се проследи поезията на Салваторе Куазимодо, човек веднага разбира, че истинските негови музи не са жените, а Сицилия, самотата, тъгата, смъртта.

Ян Качмарек, музика по стихотворение на Салваторе Куазимодо

Умората от любовта, тъгата,
повикайте живота,
дълбоко в себе си той носи
имената на небеса и градини.

Такава е моята плът –
подарък от лоши обрати.

Ян Качмарек, музика по стихотворение на Салваторе Куазимодо

По време на Втората световна война Салваторе Куазимодо сякаш преживява промяна. В началото той издава книга с прекрасни преводи на поезия от Древна Гърция и Рим, но после, с увеличаване на вътрешната и външната му съпротива срещу фашизма и надигане на чувството му на вина за онова, което страната му е сторила на други хора, той постепенно се отказва от пасивната си позиция, започва да развива идеята за необходимостта поетът да бъде и социално активен. Тази теория го води до членство в Италианската комунистическа партия, което обаче, за щастие, е много скоро прекратено – в момента, когато комунистите започват да настояват Куазимодо да пише за тях пропагандни и политически ангажирани стихове, той им показва среден пръст и се маха. Така или иначе обаче, това делене на творческия му живот на два периода е малко условно. Да, в теоретичните си статии той продължава да държи на промяната, но, тъй като не може да се откаже от самия себе си, в поезията си остава все същият страхотен поет на приглушения тон – просто внася нови елементи в поетичния си свят. Когато през 1959 година Салваторе Куазимодо получава Нобеловата награда за литература, той искрено смята, че в Италия има хора, които повече я заслужават от него. Всички останали не мислят така.

Ян Качмарек, музика по стихотворение на Салваторе Куазимодо

Тази сутрин се събудих с пре-приятната и любопитна (за мен) новина, че съм станал герой от популярните у нас "Из делниците на един луд", списвани ежеседмично от доктор Тони Филипов. Това се е случило през миналата седмица, в еп...

Подкрепата за Путин според последните изследвания е 86%. Нищо учудващо за Русия. Все пак тази държава е живяла не повече от 10-тина години в условията на демокрация - 1917-1918 г. плюс елцинските 1991-2000. Руснакът не може да си представи как може да се живее без Голям Баща (Бащица), който се грижи за всички - и това не е генетична, а културно-психологична характеристика. 

Сиреч руснакът е възпитаван в тези ценности още от най-ранна възраст в семейството. После към това неосъзнато и неструктурирано авторитарно възпитание се прибавя абсолютно структурираното и и отработено като технология образование в детската градина и в училище. Като резултат на 18-годишна възраст имаме като завършен продукт съвършено авторитарния човек. Т.е., човек, който не може и не желае да живее в друг - освен авторитарен - режим. Човек, който не само се нуждае от такъв режим, но и го налага около себе си - в семейството, сред подчинените си, дори опитва и сред приятелите. 

Това последното - за аевторитарния режим в приятелските групи, е особено интересно, защото засяга една характерна черта на руските неформални групи. На Запад тези групи по правило нямат строга и фиксирана вътрешна йерархия - за разлика от руските. В руските неформални групи, нтезависимо пза какво са се събрали, винаги бързо се оформя строга йерархия начело с лидера и приближените му. Базисното обяснение е, че за руснака е изключително важно да има ясен и разписан порядък на социалния ред. Но за разлика от западния човек, руснакът не смята, че този порядък може да се изработи и усъвършенства чрез общите усилия на всички. За руснака порядъкът или редът трябва да бъдат въведени от Бащицата, т.е. от най-силния човек в обществото/държавата. Няма значение кой играе тази роля - скандинавските князе, които създават и първоначално управляват Киевска Рус; хановете на Златната орда, която до 14 век управлява Русия; или по-късните руски абсолютни монарси - от чиято абсолютна власт не успяват да се отърсят  за разлика от Европа. 

Е, сега - сиреч от 15-тина години, Бащицата е Путин. Въпросът е какво става след него? Това е ключов, съдбоносен въпрос за империите, базирани на личности. Именно затова Великата монголска империя се разпада като хартиена куличка след смъртта на Чингиз хан. Защото е базирана само върху авторитета на неговата изключителна личност. И обратният пример - Руската федерация (като фактически правоприемник на СССР) не се разпада при всеобщия хаос в първата половина на 90--те. Причината: властта е в голяма степен децентрализирана и не е възможно да бъде бързо завзета. Имахме - централна и местна власт, политическа и икономическа власт. Плюс абсолютно свободната медийна власт. Днес нищо от това го няма. Което не ме кара в случая да роня сълзи за несъстоялата се демокрация, а да се питам "Как Русия ще излезе от блатото след Бащицата Путин без кървави безредици?"

Сдържам се. Господ, т.е. началникът  на Бойко Борисов ( пак се е обаждал в БТВ да се кара, че ме канят там след две мои участия тази година , а същевременно лъже публично, че не се меси в медиите) ми е свидетел.

 

Наистина се сдържам. Не искам да цитирам една „електронна агенция”, от която тече невиждана дори и по местните стандарти „журналистика”, за каквато дори и на газещите от години тинята на Жълтата река им е бедна жълтата фантазия.

 

Обаче не клеченето край брега на Жълтата „журналистическа” река, а дори случайното преминаване покрай нейния бряг непременно докарва трупа на „врага” ( „език мой враг мой”) пред смаяните ми очи. Това е лай по нотите на Лао Дзъ и неговата сентенция за реката, труповете и търпението да ги дочакаш.

 

Е, днес моето търпение не издържа. Ето какво изплува от Жълтата река и съм решил да го споделя с вас ( за което се извинявам, но все пак май трябва да се знае какъв връх на падението е достигнала защитата на вожда на червенокафявите Големия Бойко).

 

Обърнете внимание на изискания език, на желязната логика да се „смята” нещо и да се напише задъхано явно минути след края на събитието- от сърце ( макар да намирисва като да е извержение от друг орган ) . Но най-вече забележете безграничната всеотдайност при защитата на бедния ни, слабоват, хрисим, толерантен и също така изискан финяга, какъвто несъмнено е обожествяваният от тази „агенция” премиер Борисов, подложен на най-страшното мъчение за него- на едноминутно мълчание в националния ефир от един всемогъщ телевизионен злодей и инквизитор !

 

И после не се чудете ( като въпросната агенция, която се тюхкаше самодоволно тези дни от получения резултат), че аудиторията им гласува за Тодор Живков в анкета, която пита кой е най-подходящ за президент на България. С такава дресировка и нагласа, читателите, готови да участват в подобно некрофилско допитване, биха могли да се колебаят само между мъртвия класик на популизма Живков и неговия най-добър ученик Борисов. Последният обаче вече категорично е надминал учителя си по отглеждане на блюдолизци.

 

Ако не вярвате, четете!

 

ПЪРВО в ПИК! Нова с жесток гаф! Клоунът Виктор Николаев с грандиозна издънка с репортаж за премиера! Смешникът превърна ефира в трибуна на Прокопиев!

Автор: ПИК

09:43 | 23.09.2015

 

Най-провалената двойка в сутрешните блокове – Ани Цолова и Виктор Николаев отново станаха за резил.

Двамата анонсираха, че ще включат на живо репортер от парламента, за да излъчат изказването на премиера Бойко Борисов и съдебния министър Христо Иванов.

Картина се появи, но звук липсваше. Зрителите станаха свидетелите на позабравеното нямо кино. Това им предложи клоунът Виктор Николаев и бездарната му екранна половинка Ани Цолова.

Смешникът Николаев все пак стисна пожълтелите си зъби и процеди през тях нещо като извинение.

Предполага се, че издънката всъщност е провокация към изказването на премиера. Клоунът Николаев отдавна е подозиран, че взима няколко заплати.

Негов ментор е издателят с розови бузки Иво Прокопиев. Вероятно на това се дължи горещата връзка между Николаев и машите от медиите на скандалния бос.

Николаев, който щедро дарява ефира на Нова за гостуване на грантовите журналисти и се смята, че това съвсем не е безплатно.

Покрай много по-възрастната си съпруга, Николаев явно трябва да посреща множество разходи.

Явно съжителството му с жена в напреднала възраст го е комплексирало до такава степен, че той използва всяка ефирна минута, за да сипе гнусни интриги срещу враговете на господарите му.

Това обаче не може да компенсира изоставането му по рейтинг от бившите му работодатели от Би Ти Ви.

 

Забележка ivo.bg: Всеки може да се поучи и на стил от тази кратка, но съдържателна агенционна информация.

Ако са зъби, то трябва да се добави, че са “жълти”.

Ако са интриги,  трябва да са “гнусни”.

Ако е екипна двойка, то задължително тя е “провалена”.

Ако пък е само половинката от екипа- да не се пропуска “бездарна”.

Ако съпругата на обекта на охулването е стара, то да се акцентира на “много-по” , за да звучи още по “джентълменско”.

Самият главен злодей не може да е просто клоун, той е и “смешник”, който не просто е подозиран, че взима няколко заплати, но е подозиран “отдавна”.

Share on Facebook

Share on Facebook

Отново Иван, и отново с неговия голф тръгва на пътешествие през Европа – този път целта е най-северната точка на Европа – нос Северен (Нордкап) в Норвегия. Започваме с пътуването през Словакия и Чехия. Приятно четене:

Плевенчани отвъд Полярния кръг

част първа

Словакия и Чехия

Здравейте, любители на пътешествията! Бих искал да споделя с вас тазгодишното ми пътешествие из дебрите на Скандинавия. Първоначално обмислях пътуване до Португалия, но след един разговор със съквартиранта ми, при който му показах някои интересни природни картини от Норвегия, той предложи да тръгнем на север. Аз се съгласих, а съвсем скоро към нас се присъедини и трети ентусиаст. Решихме да внесем нотка на предизвикателство и фиксирахме като крайна точка…най-северната точка – Нордкап, или казано на български нос Северен. В рамките на 22 дена пропътувахме 12 000 км из Централна Европа, Германия и основно скандинавския полуостров.
Ето карта на нашия маршрут:

Посетихме следните държави/градове:

Словакия – Братислава
Чехия – Бърно, Прага
Германия – Дрезден, Берлин, Росток
Швеция – Гьотеборг, Стокхолм, Малмьо
Норвегия – Осло, Берген,Трондхайм, Тромсьо
Финландия – Рованиеми
Дания – Копенхаген, Одензе

Заедно с градовете посетихме и редица природни забележителности.
И така, нека започна своя разказ, като естествено с радост бих отговорил на всякакви въпроси.

Тръгнахме рано сутринта на 18-и юли от София

Направихме си една снимка за спомен на бензиностанцията на изхода на града. Нека представя и спътниците ми – отляво-надясно са Драго, Георги и моя милост… дружината плевенчани.

Знам, знам… защо сме с такова знаме? Бързам да отговоря… всъщност е много просто – знамето е мое, имам го от години и го пазя заради антикварната му стойност. Взехме го по моя инициатива, просто защото си мислех, че би било страхотно да развеем едно българско знаме, високо 2,5 м, над фиордите и върховете на Норвегия, чак до най-северната точка на Европа. А и за мен българското знаме си е българското знаме, така че старият герб не ми пречеше, на Георги също. Драго не беше особено въодушевен, но според мен е повече заради това, че той е върл левскар и съответно по-скоро асоциира онези години, респ. знамето, с ЦСКА . Но все пак и той се съгласяваше да позира в някои такива по-ключови моменти. Така че с две думи – не сме леви, няма някакво скрито послание зад знамето, така че антикомунисти, моля не ме нападайте! За следващото пътуване обещавам да си намеря нормално знаме с такъв размер. (Авторът е хем прав, хем – не съвсем – знамето на комунистическа България наистина беше с този герб, но гербът беше многократно по-малък, а това знаме с този огромен герб се появи някъде около февруарските протести срещу тока и да – чорбарска измишльотина е, нито един левскар не би развял фалшиво знаме made in China – от редакцията с любов :)

Предварително запасени със 100 кг храна в багажната кутия подкарахме 18-годишния ми Фолксваген към ГКПП „Калотина“. Под колелата ни бързо се изнизаха Сърбия и Унгария, и в късния следобед стигнахме първата си дестинация –

Братислава, Словакия

Нощувахме в един много евтин и доста необичаен хотел, близо до центъра. Напомни ми малко на Hundertwasserhaus във Виена. Условията бяха добри и се учудихме, защо за него имаше толкова негативни коментари в Интернет.

Без да губим време се впуснахме в една вечерна разходка из града. Минахме покрай

президентския дворец:

От там се отправихме към

Братиславския замък:

За първи път на това възвишение замък бива построен през 10-ти век, когато земите стават част от Кралство Унгария. През годините той търпи редица модификации, докато не изгаря през 19-ти век. Това, което виждаме сега, е реконструкция, извършена през 50-те години на 20-ти век и представя замъка така, както е изглеждал преди да изгори.

Bratislava Castle, 811 06 Bratislava-Old Town, Словакия

Мястото е приятно, с хубав изглед към река Дунав. Лятно време във вътрешния двор се провеждат концерти и други културни мероприятия и като цяло районът е популярно място за разходка и отдих на местните.

Река Дунав и един от големите социалистически квартали на заден план

Почерпихме се с по една бира за успешното пристигане:

На следващия ден решихме да се възползваме от услугите на една безплатна пешеходна обиколка, или както ги наричат на английски „Free walking tour“. Ще вметна две думи за тези, които не са запознати с концепцията. Става дума за обиколка в рамките на 2 – 3 часа, обикновено водена от местни хора, на която се посещават редица забележителности в дадения град и съответно се предоставя най-различна информация и любопитни факти, и истории. Всичко това е напълно безплатно, но съответните гидове те подканват, ако си останал доволен от обиколката, да им оставиш нещичко, под формата на бакшиш. Реално 90% от хората оставят по нещо и доста от тези гидове всъщност се издържат само от такива турове. При всички положения на нас концепцията доста ни допадна, а и с малко късмет и добър екскурзовод се научават много любопитни неща, с което се придобива едно много по-добро впечатление от града.

Поглед към замъка по пътя към стария град:

Началото на

Стария град:

Обиколката ни започна от

паметника на Hviezdoslav –

известен словашки поет, техният Иван Вазов, ако мога така да се изразя

От там минахме покрай сградата на

Словашкия народен театър:

Минахме покрай тази скулптура в стария град, много популярна за туристите. Зад нея не се крие някаква история и самите словаци се шегуват, че това е начина, по който изглежда словака на работното си място, или че така словашките мъже въздишат по преминаващите жени:

Стигнахме и до стария пазарен площад. През Средновековието той е бил центъра на градския живот и на него са се провеждали всякакви значими мероприятия, включително и екзекуции:

Катедралата в другия край на площада:

Още една снимка от улиците на стария град на Братислава:

Посетихме една нестандартно изглеждаща църква, в стил модернизъм.

Обиколката ни свърши в непосредствена близост до тази църква, на едно малко площадче, което не блестеше с нищо, но всъщност е станало част от

историята

Словаците имат голям комплекс по отношение на чехите. Чехия е по-голяма, по-богата държава и във всяко отношение винаги е доминирала над Словакия, дори що се отнася до футбол и хокей. Освен това много словаци се считат и за народ с неособено развито гражданско общество и твърдят, че обикновено на техните протести хората просто стоят и пушат цигари, като само от време на време може да се чуе някой единичен възглас. На фона на това Словакия напълно остава на заден план по време на Пражката пролет през 1968-а година. Действително, тогава Прага е в центъра на събитията, но ето тази емблематична снимка, която обикаля света тогава, всъщност е заснета в Братислава:

Съветските войски влизат в Чехословакия и съответно е трябвало да установят контрол и над Братислава. Влизайки в града те биват посрещани от протестиращи хора и местните журналисти веднага започват да снимат случващото се. Една от основните задачи на съветските войски е било затварянето на централите на всички вестници и печатници в града. Именно на този площад се е помещавал един от големите регионални вестници, но първоначално местни излъгали руснаците и ги пратили на другия край на града. Това дало на журналистите 2 – 3 часа и те бързо отпечатали новия брой на вестника, заедно със снимки като тази, след което бързо ги раздали на австрийски туристи по улиците. Така още на следващия ден тази снимка обиколила всички големи ежедневници и инвазията в Чехословакия станала известна на целия свят.

Следващата ни спирка по дългия път на север бе

град Бърно в Чехия

Тук планирахме да се отбием транзитно за няколко часа.

Паркирахме в непосредствена близост до центъра и веднага се отправихме към пешеходната зона:

Това е

църквата „Св. Якоб“,

под която се крие една много необичайна градска забележителност:

Става дума за

костницата в Бърно,

втората най-голяма в Европа след Парижките катакомби. Тук първоначално се е намирало гробище, като през 17-ти век се построява крипта и костница, които бързо се запълват, заради чести епидемии от холера и чума. В края на 18-ти век гробището се закрива от хигиенни съображения и входовете към костницата биват зазидани. Откриват я чак през 2001-а година, след което решават да я възстановят и да я направят достъпна за туристи. Не е най-положителното място на света, но пък е и нещо, което не може да се види всеки ден:

Минахме през цялата пешеходна улица, която беше много приятна.

Разходката ни продължи покрай старата

пивоварна „Старобърно“

Макдоналдс ряпа да ядат… друго си е

pivni drive-in!

От там стигнахме до хълма, на който е разположен

замъка на Бърно,

построен за първи път на това място през 13-ти век:

Тук се помещаваше музей, който не можехме да посетим заради късния час, но пък получихме много хубава гледка към града:

Поглед към величествената

катедрала „Св. Петър и Павел“

Един симпатичен площад в старата част на Бърно, с въпросната катедрала на заден план:

Разходката ни в града приключи с

дегустация на чешка бира

(освен за шофьора, но той си навакса в Прага). И за трима ни това беше първо посещение в Чехия и действително се убедихме, че чешката бира е много хубава и много евтина! „Старопрамен“, „Старобърно“, „Козел“ и други чешки бири в центъра на Бърно или Прага съвсем спокойно могат да се намерят на цени около 2,20 – 2,50 лв. Предполагам ще се съгласите, че в центъра на София това би струвало повече. Храната също е достъпна, като цените са леко по-високи от българските. Чехите са взаимствали доста от немската и унгарската кухня, и съответно имат ястия като „шницел“ и „гулаш“.

Бирата без преувеличение е най-евтината напитка

По-евтина е от кóлата и от чая. Чехите си я обичат и си пият в промишлени количества. Минавайки покрай ресторантите и бирариите в центъра на Бърно рядко можеш да видиш маса, която да не е отрупана с няколко халби. Дори преди няколко години е имало предложение в парламента да се въведе закон, който да задължава ресторантьорите да предлагат задължително в менюто си поне една напитка, по-евтина от бирата, но това предложение така и не било прието

В късния следобед

продължихме пътя си към Прага

Останах с много лошо впечатление от настилката по магистралата Бърно – Прага. По една немалка отсечка основата се състои от бетонни блокове и съответно се усещат много неприятни пропадания при преминаването от един такъв блок на друг, а също така има и осезаемо друсане.

На следващия ден решихме да направим една безплатна обиколка и на

Прага

Имахме страхотен гид – много знаещ и духовит.

Обиколката започна от пазарния площад. Високата сграда на заден план е

старата община:

Снимах тази сграда, защото тя е един от малкото примери за останала ренесансова архитектура в Прага. В тази част на града са живеели богати хора, които са искали винаги да бъдат в крак с всякакви тенденции, било то мода или архитектура. Съответно често е имало промени по фасадите, или направо къщите са били събаряни и са били издигани на ново.

През Средновековието голяма част от населението на града е било неграмотно, затова не е имало много смисъл търговците да пишат по сградите си какво продават, или какъв занаят практикуват. По тази причина просто са украсявали фасадите си подобаващо. В тази къща е живял бижутер:

В този вътрешен двор можеше да се види още един пример за запазена ренесансова архитектура:

Две думи за

историята на града

Още от древни времена на това място е съществувало селище, но истинския си разцвет Прага претърпява през 14-и век с управлението на Карл IV – крал на Бохемия и впоследствие император на Свещената Римска империя. По някаква причина той много харесва Прага и съответно я прави столица на Бохемия и третия най-голям град в Европа след Рим и Константинопол.

Стигнахме и до известния

астрономически часовник,

който се намира на сградата на старата община:

Около него се намират множество статуи, някои от които бяха свалени за ремонт. Някои представят пороци (суета, алчност), хора, занимаващи се с достойни дела (астроном, философ, хронист), както и самата смърт под формата на скелет.
Стигахме и до известния

Карлов мост

Тези кули, разположени на двата подстъпа към моста са били използвани за събиране на такса от преминаващи конници, или каруци:

Карлов мост с поглед към Пражкия замък:

Това разпятие се намира на самия Карлов мост. Интересно за него е, че под надписа „INRI“, на иврит е написан цитат от една юдеистка молитва. Историята е, че през средните векове е имало закон, че всеки преминаващ по моста е трябвало да се спре пред това разпятие и да се помоли. Съответно веднъж един евреин го подминал просто така и не само, че бил глобен, но и към статуята бил добавен този надпис, което било безкрайно обидно и унизително за еврейската общност.

Другият край на Карлов мост:

От другата страна се намира по-малката част от стария град. В тази посока се е намирал някогашния еврейски квартал. Районът е известен като родното място на Франц Кафка – един от най-значимите немскоезични писатели на 20-ти век, който е имал еврейски произход. Съответно в тази част на града всякакви кафета и заведения носят неговото име:

Качихме се до замъка, откъдето имаше прекрасна гледка над града:

Тук е също така и резиденцията на чешкия президент.
Поглед към красивата

катедрала „Св.Вит“,

която също се намира в замъка:

Поглед отвътре:

Нямаше съмнение какво ще се консумира като напитка на обяд :

За следобедна разходка решихме да отидем до

Вишехрад – хълм, на който в миналото се е разполагала крепост

Сега мястото е предимно парк, който е много популярен за местните и бяхме щастливи, че успяхме да се откъснем от тълпите с туристи. Също така направихме и някои красиви снимки на река Вълтава, с изглед към стария град:

При предното ми посещение в Словакия опитах „Кофола“ и сега реших да повторя. Това е чехословашката версия на Кока-Кола, тъй като последната е била дефицитна стока по соц. време. Напитката е интересна, но по-скоро бих препоръчал да си я поръчате в някое заведение, още повече ако я правят на място. Разликата е голяма и не е в полза на купешката Кофола (за забравилите – в България тези опити за имитация се наричаха Алтай и Кооп-кола – бел.Ст.)

Като финал на разходката ни минахме покрай градската телевизионна кула:

Завършена е в началото на 90-те и впоследствие поканили един известен чешки скулптор да я удостои с вниманието си. Той поставил скулптури на бебета, които се катерят по нея. Няма да коментирам повече…

Направи ми впечатление, че

в Прага живеят доста българи

Не си представях, че Чехия е популярна дестинация за икономически емигранти, но явно доста сънародници я предпочитат. Беше смешно докато пазарувахме в един магазин за сувенири в центъра. На входа на магазина стоеше човек, към когото да се обърнеш, ако имаш въпроси и който да те гледа да не крадеш. Съответно с Драго си водим разговор около него:
– Не са лоши магнитите тука.
– Да де, ама нещо няма ценички.

В този момент въпросният тип се обади и каза на чист български:
– Ето ги тука отзад са ценичките

Последно нещо, което ни направи впечатление. Всяко… наистина всяко малко квартално магазинче, в което влязохме в града, се държеше от виетнамец. Тоталният монопол просто…

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо

See the awesome 3D playdough pictures, made by the children from “The kid’s House”, Varna ( Bulgaria). You need:...