„Многократно сме казвали и моя позиция е била, и това в присъствието на американски дипломати е, че българският народ обича Русия. Ние имаме прекрасни отношения с този народ, историческа памет”.

Цитатът е откроен ( включително в заглавие):

от освещаването на храм във Владая край София от един русофилски сайт, който по този начин показва на своите читатели и господари, че Борисов спазва указанията на Кремъл.

Борисов не за първи път говори от името на народа. Ако ми кажете обаче по кой друг въпрос се е произнесъл толкова категорично с обобщение какво и кого обича българският народ, ще се съглася, че греша.

Но не греша. Борисов държи да натъртва отново и отново, че българският народ (подлогът предполага да става дума за всички българи без изключение) обича държавата, от която Борисов се страхува лично, защото тя с Нещо го държи ( в подчинение).

Не можете да ме оборите документално. Залагам в този бас за изгаряне на кладата тиражът на книгата ми „Премиер на РъБъ” (2013 г.), в която съм проследил по дни с цитати най-ярките му, самоизобличаващи според мен изяви като премиер по време на първия му мандат.

Не съм хроникьор на „подвизите”, а на падението на Борисов ( и падането му за дузпа на 20 февруари 2013 ) през първите му премиерски почти 4 години.

При цялото му нахалство да бъде изразител на (все)народния интерес в рамките на една демокрация, в която се предполага да има различие на мненията, по никоя друга тема Борисов не претендира да обобщава толкова категорично какво обича българският народ. Явно това подмазване  на Москва е най-важният му коз за оцеляването на върха. Това е като слънцето и въздуха за всяко управляващо същество в една превзета от руската агентура държава.

Този пореден поклон към Кремъл от преди два дни беше практически спестен на българската публика. За срам на българските медии.

Не ме учудва самото цензуриране. Медиите знаят: няма да Му направят услуга пред обезоръжените от липсата на алтернатива западни „братя по оръжие” и техните български съмишленици. Но пък Той ще отбележи поредна точка пред Кремъл и онези у нас, които четат русофилски сайтове.

27 април 2012 г.

Близо година, преди да абдикира от премиерския пост ( с цел да си осигури бъдещ втори мандат) Борисов целува ръката на руския патриарх Кирил, изпратен в София от Путин да нагледа марша на Петата колона.

Share on Facebook

Но понеже АЕЦ "Чернобил" отдавна е спряна от експлоатация (знаете защо) ще използваме за нашето сравнение руската АЕЦ "Курск" (Курская АЭС), която е точно 1:1 копие на АЕЦ "Чернобил". И д...

Автор: Рози Борачева* Не може да не си имал нито една! Знаеш за какво говоря… Споменаваш на някого (роднина, познат, приятел, стар преподавател дори!), че от известно време не си имал наистина главозамайващо, непозволяващо ти дори да спиш, преживяване, и той или тя веднага те насочва. „Точно като за теб е, как не съм се...

Станислава е човек на думите – филолог, редактор, книжен плъх. Последните няколко години се вихри из медийното пространство, прави интервюта с вдъхновяващи личности, има собствен сайт и обича да разбира света с химикал и тефтер в ръка. Една от мечтите й е да издаде книга, която да омагьоса читателите така, както „Хари Потър“ завладя света...

След тригодишна творческа пауза Владимир Зарев зарадва читателите си със своя нов роман, който описва драматичните събития в страната ни през 2013 г. Само седмица след излизането на романа „Орлов мост“, на 14 октомври в Пловдив започва и националното литературно турне на книгата, което ще продължи и с премиера в София на 16 октомври. По време на обиколката...

 see more:  

Международна конференция „Ханс Кристиан Андерсен – отвъд границите и времето“, посветена на 210-годишнината от рождението на великия датски разказвач, ще се проведе на 14 и 15 октомври 2015 г. в столицата. Откриването на конференцията, в което ще участва и Посланикът на Кралство Дания у нас, Н. Пр. Кристиан Кьонигсфелт, ще се състои на 14 октомври...

Изследване проведено от учени от Университета в Ливерпул, е позволило на учените да уточнят възраста на ядрото на Земята. До сега имаше много оценки за времето на формирането на твърдото вътрешно ядро на нашата планета, но сега учените твърдят - това е станало преди 1-1.5милиарда години.

Китайският инвестициоен фонд Cybernaut и руската частна космическа компания 'Даурия Аероспейс' планират да направят съвместно предприятие по производство на групиривка от 10 спътника за заснемане на земната повърхност. За създаването на спътниците са предоставени 70млн долара. От прес службата на фонда 'Сколково'

По информация от РИА Новости , в рамките на датски експеримент на МКС са били заснети мълнии насочени към космоса. За това е разказал датския астронавт Андреас Могенсен на първата след полетна прес конференция проведена на 9 октовмри .

Днес Стоян ще ни води до Дубай – до един от най-бързо развиващите се градове в света. Приятно четене:

Пътуване до Дубай –

емирството на новото строителство, моловете и класациите „по-по-най“

„Ние, народът на Обединените арабски емирства, не знаем думата „невъзможно“, тя не съществува в нашия речник. Тази дума се използва само от мързеливите и слабите, от тези които се страхуват от предизвикателствата и прогреса. Когато човек се съмнява в своя потенциал и възможности, както и в своята увереност, той загубва посоката, която ще го заведе към успеха и съвършенството и така той няма да постигне своята цел. Независимо колко сериозни са трудностите, силната вяра, решителността и увереността ще ги преодолеят.“

Н.В. Шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум

Вицепрезидент и министър-председател на Обединени арабски емирства

Владетел на емирство Дубай

Преди няколко месеца имах чувството, че Фейсбук се беше превърнал в албум на снимки от Дубай сякаш повече българи бяха в тамошните молове отколкото в родните. Така или иначе тази дестинация ми беше в списъка от места, които исках да посетя. Сформирахме малка група и се възползвахме от офертата на нискобюджетен превозвач с директен полет до Дубай като си закупихме билетите почти половин година по-рано за празниците около 22 септември. Преди заминаването изчетох доста информация за Обединените арабски емирства (ОАЕ) и наистина Дубай се открояваше като града на класацията „Кой е по-най-най“. Беше ми интересно да го видя със собствените си очи. Някой казваха, че е страхотно място, други коментираха, че е бутафорен град.

След почти 5 часов полет пристигнахме на

Al-Maktoum International Airport или както е по-известно като Dubai World Central Airport

В момента летището е в процес на строеж и се очаква до 2020 г. да стане най-голямото летище в света. За щастие засега малко авиокомпании кацат на него и проверките преминават доста бързо. Веднага усетихме местния климат – почти 9 месеца през годината температури от над 35º С, дъждът е истинска рядкост, понякога има пустинни бури за десерт. В края на септември ни посрещнаха температури около 40º С, през деня е суха жега, а вечер заради морето става лепкава. Колата ни под наем закъсня с повече от час и бяхме допълнително изнервени от меко казано слабите познания по английски на пакистанския служител от рент-а-кар фирмата.

Както и да е, потеглихме към

Дубай,

който беше на почти 50 км от летището. Пътищата са изцяло осветени, широки и перфектно маркирани. Трафикът беше спокоен и шофьорите имат приемливо поведение на пътя, но колите се движат бързо.

Пристигнахме в апартамента, който бяхме наели за 100 евро на вечер. Оказа се, че това е почти палат – хол, кухня, 3 спални с 3 бани, напълно оборудван в близост до

Емирейтс Мол

Заради климата, моловете са важна част от ежедневието в Дубай като има над 100 мола в цялото емирство. Вечерта посетихме

Марината на Дубай,

което е един мини-град от небостъргачи с офиси, жилища, магазини в молове, ултралуксозни яхти на пристанищата и т.н. Първоначално човек се стъписва от бройката на високи сгради в Дубай, те са буквално навсякъде и във всякакви форми и размери. На втори план, виждайки, че вечер прозорците им са полутъмни, започваш да се питаш дали са населени или не. Отговорът е май по средата. Оказа се, че

известните пеещи фонтани на Дубай

са затворени заради тридневния траур по повод внезапната смърт на първородния син на шейха на Дубай. Всички радиа и телевизии също предаваха по цял ден молитви. Също и някои други атракции не работеха заради това трагично събитие.

На следващия ден на светло

Дубай изглеждаше още по-впечатляващо –

много небостъргачи и молове и още повече строежи. Строителите са изцяло пакистанци и индийци, архитектите са американци или европейци, а инвеститорите са емирствата. По улиците почти няма хора заради жегите, но въпреки това има алеи за велосипедисти из града и всички туристически зони са много чисти. Отново отидохме до марината и оттам взехме ферибот по червената линия, който преминава през цялото крайбрежие на Дубай. Така успяхме да видим много ембламатични сгради за Дубай като

• Бурж ал Араб (Burj Al Arab) – единствения 7-звезден хотел в света и
• хотел Атлантис, намиращ се на върха на Палмата.

Разбира се, над всички се издигаше издигаше

Бурж Калифа (Burj Khalifa) –

най-високата сграда в света със своите 828 м. Преминахме и покрай плажове и изкуствени острови, което е обичайна строителна практика по тези ширини. Корабчето е климатизирано и на монитори се прожектира неговия маршрут, както и информация за забележителностите. Целият тур трае час и половина и силно го препоръчвам. В края на морското пътешествие се озовахме в старата част на Дубай т. нар.

The Souk (Сук),

където малки рибарски лодки ти предлагат да те прехвърлят от другата страна на полуострова. Там можеш да видим пазари посветени на златото, диамантите, текстила, подправките и т.н.

Атмосферата е много подобна като на Капълъ чарши в Истанбул. Хапнахме традиционна кухня в местен ресторант и се запътихме към следващото приключение – посещение на поредния „най-най“ обект, а именно кулата Калифа. Пътувахме до там с метрото, което върви във въздуха и се управлява електронно.

Бурж Калифа

държи няколко световни рекорди за сграда в света. Само за сравнение втората по височина сграда в света – телевизионната кула в Торонто е с почти 300 м. по-ниска. Кулата в Дубай е построена за рекордните 6 години и е част от цял комплекс, който влючва и най-големия мол в света

Дубай Мол,

както и световноизвестните

Пеещи фонтани

Опашката от туристи, които са заплатили над 50 евро, за да се качат до 125-я етаж на кулата, е голяма, но 3D анимираните асансьори са много бързи и за отрицателно време си на The Top, както са нарекли площадката за туристи. На практика там си по средата на кулата. Наистина гледката оттам е впечатляваща, целият град е пред теб. Виждаш, че морето всъщност е далече от небостъргачите и осъзнаваш колко разпръснат е Дубай. Успяхме да видим и залеза, както и нощните светлини на града. Навсякъде из града, дори и по тъмно крановете продължават да работят заедно с азиатските строители по тях. Кулата Бурж Калифа е кръстена на шейха на Абу Даби в знак на благодарност за финансовата помощ, която е оказал на роднините си владетели на Дубай (Причината за недостига на пари за тази инвестиция е, че петролното богатство всъщност не е в Дубай, а именно в Абу Даби – дубайските залежи са минимални – бел.Ст.)

Вечерта се видяхме с моя позната българка, която живее и работи в Дубай. От нея, както и по време на цялото си пътуване научихме интересни неща за ОАЕ.

В миналото Дубай,

както и останалите емирства са били английска колония. Получават независимостта си през 70-те год. на миналия век, когато приблизително са открити и залежите от нефт. Въпреки това влиянието на англичаните остава много силно и до днес. В началото на 80-те се създават ОАЕ в което участват седем емирства вкл. Дубай, който е витрината на на държавата, а Абу Даби е столицата. Останалите емирства са доста по-непретенциозни като етапи на развитие. Управляващите семейства на ОАЕ са про-западно настроенти, което определя посоката на развитие на страната.

Икономиката на Дубай

разчита само на около 20% върху нефта, а основните отрасли са търговия, услуги и туризъм. Данъците за хората и за фирмите са минимални, съчетани с първокласна инфраструктура, високачествено здравеопазване и добро образование. Всичко това определя водещото място на Дубай не само в региона, но и на световно ниво.

Представата ми, че местните граждани или т.нар. емирати получават всичко наготово също беше доста разклатена. Все пак получават доста привилегии – подарък земя за строеж на къща, безлихвен заем за къщата от държавата, солидна издръжка за децата, безплатно образование и здравеопазване. Наистина религиозните закони са доста строги със силно ограничени права за жените. Все пак емирствата са толерантни към чужденците като дори в момента се изгражда първия християнски храм с подкрепата на правителството.

Следващият ден започна с

каране на ски в Емирейтс мол

Ние не сме се спускали, но според престрашилите се условията са били добри. Удоволствието за два часа е около 200 лв. с вкл. пълна екипировка. Направихме набързо един плаж при температура от 42º С и както може да се очаква водата беше почти толкова топла. Иначе

плажовете са чисти

и с хубав пясък. Следобяд отидохме на

сафари с джипове в пустинята

Пътувахме повече от час от Дубай в посока границата с Оман преди за навлезем по дюните. Шофьорите направиха истинско рали по пясъка преди спрем в бедуинското селище насред пустинята. Направихме си снимки с традиционно облекло, както и пояздихме камили. Вечерята беше много вкусна с местни ястия. Вечерта ходихме на бар в хотел Атлантис на

изкуствения остров Палм Джумейра (Palm Jumeira)

и се оказа, че този изкуствен остров е доста голям. Той е най-големия изкуствен остров в света като около него в момента се строят и други изкуствени острови. Посетителите в бара бяха предимно чужденци, а цените на алкохола бяха повече от звездни напр.15 евро за една бира.

Последният ден от нашето пътуване беше посветен на

Абу Даби – столицата на емирствата

Разстоянието между двата града го взехме за около два часа в много натоварен трафик по отлична магистрала. Като за начало посетихме главната джамия на емирството –

Sheikh Zayed Grand Mosque

Този храм е истински архитектурен шедьовър от бял мрамор и злато, който може да приеме над 40 хил. вярващи. След това направихме кратка автомобилна разходка по крайбрежната улица на Абу Даби. Градът е очевидно по-малък от своя събрат Дубай, но създава впечатление, че е по-зелен и спокоен. Казват, че богатите жители на ОАЕ живеят именно тук. За всеки фен на високите скорости

Ferrari World Abu Dhabi

е задължителна спирка в пътуването. Това е парк за забавления свързани с висок адреналин и любимите червени коли. След това се отбихме и до ултрамодерната

писта за Формула 1 – Jas Marina Circuit,

изградена на изкуствения остров Jas и комбинираща яхтите с рева на двигателите по подобие на Монте Карло. Отказахме се да си купим билети за нощното състезание в края на ноември, чиито цени достигаха варираха от 1 до 10 хил. евро за целия уикенд.

След това потеглихме обратно за полета ни към България. Трябваше да заредим и колата с бензин, чиято цена е поскъпнала от около 60 ст. до 1 лв. литъра сега. Минахме ме и покрай строежа на бъдещия Лувър или по-скоро неговото копие, което ще приема експонати на френския си събрат. По подобен начин се строят и още няколко туристически обекта напр. Guggenheim Museum. По пътя попаднахме за кратко в пустинна буря, но това не ни попречи да си хванем самолета навреме.

За мен Дубай е динамичен град,

който се развива и тепърва ще продължава да го прави. Със сигурност, не се превърна в любима моя дестинация или място-мечта за живот. Да, в него има мегаломания и бутафорност, но според мен след 10 год. градът ще бъде много по-различен и развит отколкото сега и аз очаквам да го видя отново с любопитство.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Дубай – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Дубай – бъдещето днес (2): Сафари в пустинята и Стария Дубай
2. Нова година в Дубай и Абу Даби (ОАЕ) (1): Дубай
3. Пътуване до Дубай – бъдещето днес (1): От Фонтаните до плажа и Бурж Халифа
4. Пътуване до Дубай – бъдещето днес (3): Палм Джумейра и делфините
5. Пътуване до Дубай и Абу Даби – организация
6. Дубай – Вавилон на XXI-и век
7. Дубай – Вавилон на XXI-и век – продължение
8. Нова година в Дубай и Абу Даби (ОАЕ) (3): Нова година
9. Нова година в Дубай и Абу Даби (ОАЕ) – част втора
10. Дубай – впечатления
11. Абу Даби
12. Коледа и Нова година

Благодарение на една чужда институция можем да научим нещо, което знаем по принцип, но с точността на паричния му еквивалент: че българските емигранти са най-големите инвеститори в България.

По данни на Световната банка за 2014 работещите в чужбина български граждани са изпратили в България 1.72 милиарда долара.

Оказва се ( предвидимо), че най-големият поток от емигрантски пари идва от Турция. Статистиката беше публикувана от списание Time и цитирана от Club Z.

Money.bg оповести на базата на информацията в американското списание след това кои са 12-те страни, откъдето идват най-много парични преводи към България:

1. Турция - 830 милиона долара
   2. Испания - 198 милиона долара
   3. Германия - 113 милиона долара
   4. САЩ - 97 милиона долара
   5. Великобритания - 74 милиона долара
   6. Италия - 72 милиона долара
   7. Гърция - 68 милиона долара
   8. Белгия - 31 милиона долара
   9. Канада - 24 милиона долара
   10. Холандия - 23 милиона долара
   11. Австрия - 22 милиона долара
   12. Франция - 21 милиона долара

Изненада ли е коя голямата, обожавана от доста промити от дългогодишната пропаганда мозъци държава, която липсва в тази класация?

Точно така, това е Русия- същата, която прави обратното на работещите на Запад българи. Тя източва в огромни количества парите на България и българите чрез своя монопол в снабдяването ни ( по възможно най-високо цени в ЕС) с природните си изкопаеми, благодарение на което в търговията си с нея изнасяме десет пъти по-малко отколкото внасяме от северния суровинен вампир.

До момента тази статистика е най-точното потвърждение на факта, че Русия си остава най-големият експлоататор ( и ) на днешна България без да служи, подобно на западните държави ( начело с Турция), като източник на доходи за България и българите.

Българската държава, командвана неофициално, но видимо за окатите от Петата колона на Путин, не знае и нехае точно колко са икономическите емигранти с български паспорти. Чрез подредбата на държавите, донори на парични потоци от работещите в тях наши съотечественици, видно от данните на Световната банка, за първи път може да се убедим черно на бяло в очевидното: „русофилска” България е жертва на безогледна икономическа експлоатация от Русия, а уж много лошият Запад и още по-лошата Турция са доставчици на така необходимите за мъждукането на България, чиято бедност оплакват с подигравки в самата Москва тамошни политици ( самият премиер Медведев се упражни преди година в това отношение) и медии.

Share on Facebook

„Ако спрете и се замислите, ще се уверите, че идеите за „добрата майка“ са също толкова нелепи, колкото куклата Барби е еталон за красота.“  Винаги съм била скептично настроена към селф-хелп литературата. Не ме привличат книги, които ни учат как да бъдем по-добри, по-самоуверени, по-по-най. Не изпитвам нужда да ги чета, колкото и самоуверено да звучи това....

ЕС трябва да спре "расистките критерии" за бежанците, заяви гръцкият министър за миграцията

От какво бягат сирийците?

Фондация Дарик обявява конкурс за журналистически стажове за хора от уязвими групи

Продукти за 4 порции:
¼ стрък праз лук
6-7 печени чушки
300г сирене
½ ч.л. сол
½ връзка магданоз
1к.ч. олио

Приготвяне:
Почиствам и измивам зеленчуците. Предварително изпичам пиперките. Праза нарязвам на кръгове, а чушките- на ленти. Натрошавам сирене. Използвам тиган с по- широко дъно. Наливам олио и поръсвам сол. Поставям съда на загрят котлон. Изпържвам праза. След него добавям пиперките. Пробърквам. Накрая сипвам натрошеното сирене. Поразбърквам и оставям ястието да се готви двадесетина минути на кротък огън. Целта е зеленчуците да си пуснат сокчето. Накрая изключвам и оттеглям. Разпределям в чинии. Поръсвам порциите с нарязана на ситно меродия.

В Пентагона са обезкоени и са провели ред съвещания с експерти и военни по повод на маневрите на руският спътник 'Луч' , който се е оказал на опасно близко разстояние от ва апарата на компанията Intelsat, по информация от Space News

НАСА представи нова триетапна програма за изучаване на Марс, като краен резултат от кояо в средата на 2030 ще бъде кацането на астронавти на Марс.

Споразумение за доставка на руски ракетни двигатели в Китай може да бъде подписано по време на визитата на председателя на правителството на РФ Дмитрий Медведев в Китай в средата на декември , това е заявил пред журналисти Дмитрий Рогозин - вице примиер на РФ.

Възможността да пробваш нови неща е най-големият плюс на днешното време и все още младите ми години. Опциите са буквално стотици, времето е налично, а ентусиазмът е голям. Тогава защо толкова рядко практически се наканвам да правя луди нови неща?

Ето такива мисли ми се въртят в главата, докато пътувам с такси отвъд Околовръстен път към Aerodium. Какво е Aerodium, питате? Това е мястото, където всеки може да полети – с по-малко от 30 минути подготовка и без особени логистични усилия.

Представете си една “кошара” с диаметър около 3 метра, мрежа вместо под и огромна въздушна турбина под нея. Това, накратко, е мястото за моето ново приключение. Обличаш въздушен костюм, екипираш се и влизаш. Отпускаш се напред по корем към мрежата, а въздушното течение те подхваща и те издига нагоре. Усещането мога да определя като средното положение между безгрижно реене и сериозна борба с вятъра. Не, най-важната дума, която определя преживяването Aerodium, по-скоро е “забавно” или “освобождаващо”.

Има нещо доста яко в това тялото ти, което е свикнало с опората на земята и приятелството с гравитацията, да се рее свободно във въздуха, дори и само на няколко метра височина. Адреналинът идва веднага, а ендорфините почват да се стелят накъдето сварят. Fitbit-ът казва, че съм го докарала почти до пулс 115 – основно от щастие. Личи си по усмивката на снимките:

Естествено, не може да очаквате с първата тренировка да станете господари на течението  – това изисква около 60 минути “стаж” във въздушния тунел, а за новаци пълната умора настъпва след 4-6 минути. 4 минути, колкото имахме ние с 2 опита по 2 минути, всъщност е оптимално време – достатъчно, за да нямаш повече сили и през втората половина да се отпуснеш максимално на въздуха. Ако обаче погледнете какво може да прави човек с опит като инструктора ни Теодор Саралиев, ще се мотивирате да опитате отново.

Честно казано, Aerodium не е напълно моето нещо и за следващото си въздушно приключение ще опитам отново нещо продължително и с гледка като любимите ми полети с параглайдер. Но да тестваш Aerodium е супер лесно – да вкараш малко екстремност в някоя сутрин през уикенда или вечер след работа. Инвестицията на време е под час, логистиката е свързана само с едно такси. Ето защо няма причина да не пробвате!

Постът Да полетиш за 4 минути е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Възможността да пробваш нови неща е най-големият плюс на днешното време и все още младите ми години. Опциите са буквално стотици, времето е налично, а ентусиазмът е голям. Тогава защо толкова рядко практически се наканвам да правя луди нови неща?

Ето такива мисли ми се въртят в главата, докато пътувам с такси отвъд Околовръстен път към Aerodium. Какво е Aerodium, питате? Това е мястото, където всеки може да полети – с по-малко от 30 минути подготовка и без особени логистични усилия.

Представете си една “кошара” с диаметър около 3 метра, мрежа вместо под и огромна въздушна турбина под нея. Това, накратко, е мястото за моето ново приключение. Обличаш въздушен костюм, екипираш се и влизаш. Отпускаш се напред по корем към мрежата, а въздушното течение те подхваща и те издига нагоре. Усещането мога да определя като средното положение между безгрижно реене и сериозна борба с вятъра. Не, най-важната дума, която определя преживяването Aerodium, по-скоро е “забавно” или “освобождаващо”.

Има нещо доста яко в това тялото ти, което е свикнало с опората на земята и приятелството с гравитацията, да се рее свободно във въздуха, дори и само на няколко метра височина. Адреналинът идва веднага, а ендорфините почват да се стелят накъдето сварят. Fitbit-ът казва, че съм го докарала почти до пулс 115 – основно от щастие. Личи си по усмивката на снимките:

Естествено, не може да очаквате с първата тренировка да станете господари на течението  – това изисква около 60 минути “стаж” във въздушния тунел, а за новаци пълната умора настъпва след 4-6 минути. 4 минути, колкото имахме ние с 2 опита по 2 минути, всъщност е оптимално време – достатъчно, за да нямаш повече сили и през втората половина да се отпуснеш максимално на въздуха. Ако обаче погледнете какво може да прави човек с опит като инструктора ни Теодор Саралиев, ще се мотивирате да опитате отново.

Честно казано, Aerodium не е напълно моето нещо и за следващото си въздушно приключение ще опитам отново нещо продължително и с гледка като любимите ми полети с параглайдер. Но да тестваш Aerodium е супер лесно – да вкараш малко екстремност в някоя сутрин през уикенда или вечер след работа. Инвестицията на време е под час, логистиката е свързана само с едно такси. Ето защо няма причина да не пробвате!

Постът Да полетиш за 4 минути е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Понякога имаме нужда от припомняне, че не живеем в най-отвратителния период от човешката история. Когато изпаднете в неблагодарно настроение към века, в който сте се родили, влезте в You Tube и си пуснете едно видео, озаглавено 25 Most Brutal Torture Techniques Ever Dеvised. В интернет има доста класации от този тип, но от всички, на които съм...

Изт: victorberlin @ imgur

Дъвкали сме го този въпрос и преди. За мен демокрацията няма друг вид, освен истинската такава, а именно – силата (кратос) на народа (демос) да гласува директно за управленски решения, а не за личности и организации, които му изземват тази сила. Всичко, което е „представителна“, „мажоритарна“, „плуралистична“ и така нататък, просто не е демокрация, а дериват на демокрацията – един вид суб-продукт, т.е изопачаване на първоначалната идея – също както ценните книжа, които не са точно пари, а дериват на парите, както и убийствата в името на Бог, които не са точно религия, а дериват на религията, т.е погрешно тълкуване. Изопачаване на първоначалната идея. Изкривяване на фундаменталните принципи (в случая: „не убивай“ и „народовластие“). Преместите ли властта от народа към елита, бил той икономически, политически, военен, партиен, светски или религиозен, вие изопачавате целия смисъл на понятието „демо-крация“. Направо го ликвидирате. Заличавате съдържанието му. Това, че по навик наричаме „демокрация“ нещо, което не е демокрация, не го превръща автоматично в демокрация. „Една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина“, казва народът. И е прав. Но кое става истина? Лъжата. Тя не придобива повече истинност, тя просто започва да се възприема като нещо, което не е. Кейс стъди: Корейската народно-демократична република.

Референдумите са единственият съществуващ към момента инструмент на пряката, пардон, всички определения са излишни, на демокрацията у нас. Ето защо, може да пропускам парламентарни, местни, президентски и т.н. избори, но на референдуми съм си дал обет, че винаги, когато мога, ще гласувам. И винаги ще гласувам ЗА. Референдумите. По принцип. Независимо колко подвеждащ или глупаво зададен е въпросът. Въпросът за или против електронното гласуване, обаче, не е нито подвеждащ, нито глупаво зададен. Той е по-скоро принципен. Много са мненията ЗА и ПРОТИВ. Няма да изпадам в подробности, имате си Гугъл, четете. Няма да споделям и личното си мнение, защото не е това темата.

Темата е, че ВСИЧКИ решения, които касаят дадена общност, трябва да се гласуват от членовете на тази общност, а не от техни представители, които, дори да искат, не могат да носят отговорност за последствията от своите решения, нито могат, по някакъв начин, да ги компенсират. Хитлер си тегли куршума, а Мусолини увисна с главата надолу на площада, но това не заличи по никакъв начин раните, които фашизмът и национал-социализмът нанесоха на Европа и на света през годините на Втората световна война.

Та, да се върнем на темата. При демокрацията демосът е субект на властта, а при нейните деривати, които погрешно сме свикнали да наричаме „демокрация“, демосът е само обект. На властта. Друг декларира войната, но ти лично трябва да ходиш и да умираш. Друг вдига цената на тока, но ти лично трябва да го плащаш. И такa нататък. Виждате разликата. В това няма никакво „народовластие“. Субектите взимат решения, които касаят обектите, но не могат да носят отговорност за тях. Нормално, естествено и справедливо би било вземането на решения да се извършва от онези, които са пряко засегнати от тези решения, т.е обектът на властта да се превърне в неин субект. Швейцария запази пълен неутралитет по време на Втората световна война. Това е една от държавите с най-висок жизнен стандарт на света. И единствената в Европа, която се управлява от много близка до демокрацията система. Нейните критици изтъкват три основни „несъвършенства“:

а) Проблемите, които касят обществото, са прекалено сложни, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, на тълпата й липсва експертиза. Трябват представители.

б) Проблемите, които касят обществото, са прекалено много, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, тълпата не може само с това да се занимава. Трябват представители.

и

в) В обществото има заложен естествен стремеж към справедливост, а тя е невъзможна, защото ресурсите са ограничени. Демек, няма достатъчно за всички, по-добре е едните да гладуват, а другите да преяждат и да живеят на техен гръб. Това е „естественото“ състояние на нещата. Трябват представители.

Сами предизвикайте собствената си интелигентност и преценете дали тези аргуементи имат някаква стойност. За вас.

Моите лични контра-аргументи са следните (ако ви интересуват):

а) На политиците също им липсва експертиза, затова използват консултанти. Нищо не пречи експерите да разясняват сложните проблеми на обществото, вместо на неговите представители, като принципът се запазва – консултантите могат само да предлагат и да обясняват решенията, но не и да ги налагат. Последната дума винаги имат тези, които лично ще „сърбат попарата“ на взетите (от тях самите) решения.

б) Не мога да се сетя за по-смислено занимание от вземането на решения, които касаят собственото ти бъдеще. Правим го всеки ден, така или иначе. Останалите занимания са винаги на втори план, като важност. Единствената разлика е, че при демокрацията взимаме решения, които касаят не само личното ни, частно бъдеще, но и колективното ни, общо бъдеще. Съвременните технологии, които улесняват този процес до неузнаваемост, са съвсем отделна тема на разговор…

в) Само и единствено чрез „дериватите“ на демокрацията една група може да си осигури доминиращо положение спрямо друга или за сметка на друга, или на всички останали. В обществото няма заложен „естествен стремеж към справедливост“, защото обществото не същестува реално, като обективна физическа даденост – то е „лице“ само де-юре, но де-факто е просто сбор от индивидите, които го съставляват. У всеки индивид има заложен естествен стремеж към собственото му благополучие, обаче. Сборът от индивиди може да живее здравословно в група единствено и само, когато индивидуалният стремеж към благополучие на по-голямата му част се обедини в една обща цел. Не в един общ политически представител, а в една обща цел.

Това може да стане само, ако всички участват във взимането на решения. Посредниците са излишни. Между народа, като източник на властта, и самата власт, като такава, няма място за посредници.

Вижте най-богатата страна на света. Вижте единствената европейска държава, която не взе участие във Втората СВЕТОВНА война. Нищо, че граничеше директно с Третия Райх. Тя и сега граничи директно с Европейския съюз. От всички страни. Не поставям знак за равенство между Третия Райх на Хитлер и Европейския съюз на Меркел. Единственото общо между двете ситуации е, че имаме едно и също общество, което избира своите политически решения директно, вместо да избира посредници, които да го водят за носа. От една катастрофа към друга…

Интересно, защо бежанците са проблем на Германия, Швеция и България, а не на Швейцария, хм? Последната, някак, пак остана извън целия процес. Замисляли ли сте се някога върху този въпрос?

Ще гласувам ЗА референдумите по принцип и си пожелавам все повече такива занапред.

Тихомир Димитров