Отдавна исках да приготвя свинските котлети по рецептата от epicuiros.com и когато започнах да правя опити, се подсетих какви котлети се предлагат у нас. Телешки котлети? Има ли такова нещо?! Агнешки котлети? Разбира се, за качествени, добре оформени агнешки котлети на разумна цена изобщо няма да говорим, отдавна се отказах да търся, а ако все пак някъде се продава агнешко гръбче, то е разфасовано по такъв начин, че изобщо не може да си извадиш свестен котлет от него, като два пъти съм съжалявала за цената, която съм дала за едно такова парче месо с кокали. За разлика от агнешките, свинските котлети се продават на месния щанд в почти всички хранителни магазини, но тук се натъкнах на два проблема.

Първо, придържайки се към рецептата, в която се искат два котлета с дебелина 1 1/2 инача, което прави ни повече, ни по-малко 3,81 см, аз се видях леко в чудо, защото такова парче не можах да намеря никъде. Най-дебелият котлет, на който съм попадала е с дебелина 2,8 см, което все пак не е никак зле, но не дава особено голяма възможност, повърхността на месото да се запече наистина до хрупкаво, докато средата му бъде средно изпечена. (Говорим за свинско, нали? Не е необходимо да бъде кърваво, а розово.) Въпреки всичко, резултатите бяха задоволителни, даже много добри.

Второ, на много места, котлетите са отрязани неравномерно, като например в едния си край са 2-2,5 см, а в другия 1 см. Не ти трябва такъв котлет, защото няма да се изпече равномерно и докато дебелата част месо (най-често близо до реброто) се изпече добре, тънката част в срещуположния на реброто край ще бъде изгорена. Затова, необходимо е да проявиш малко повече внимание когато пазаруваш котлети. Ако котлетите са опаковани в тарелка, увери се че и двата котлета са с еднаква дебелина и че дебелината им е равномерна навсякъде. Ако пазаруваш от месния щанд, колкото и да ти се цупи човекът, който те обслужва, накарай го да избере котлетите, които желаеш и ако видиш нещо нередно в някой от тях, не се тревожи да му кажеш, че не го искаш и ще го замениш с друг. В твое право е. След време, транжорът може би ще внимава повече какви парчета реже и как ги реже.

След като вече фиксирахме котлетите, ще мина към гарнитурата или това, което да ги придружи. С какво най-често свързваш свински котлети? Картофи и гъбен сос? Може би винен сос, вместо гъбен? Мноoого ми е скучно така. Не казвам, че е лошо и макар есента да дава много и всякакви гъби, аз се спрях на нещо друго, чиято идея дойде от цветовете на пикантния стър фрай карфиол от thekitchn.com. И да, наистина, още преди да прочета съставките на рецептата, ястието ми се струваше да съдържа карфиол, разбира се; жълтият, карамелизиран лук го познах, но перата зелен лук ми се сториха, че са спанак. Това изглежда е рискован начин да си харесваш ястие по картинка, но пък ме провокира да смеся съставките от видението си. Естествено, аз вече приготвях различна от стър фрай рецепта в главата си и докато за свинските котлети вече бях събрала впечатления за разказване, при гранитурата, която щях да приготвям за първи път, заложих на предпочитания начин с предпочитания вкус на печен карфиол, който в други рецепти в блога може да срещнеш като печен карфиол със сос от печен чесън, майонеза и пармезан и печен карфиол с кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар.

Забележка: Ще срещнеш тази публикация както в категорията на основните ястия „месо„, така и в „постно„. Повдигам този въпрос заради коментар, който получих преди време в публикацията за печен карфиол и кюфтенца с червени боровинки. Макар двете рецепти да се намират в една публикация, те са разделени именно заради възможността да се приготви само едната (кюфтенцата) или само другата (печеният карфиол с кимион). След като едната влиза в категория „месо“, а другата в категория „постно“, независимо, че съм решила да ги съчетая в чинията си, и едната, и другата рецепта могат да послужат като идея и за месоядните и за постещите/веганите. Нека по същия начин се тълкуват и настоящите две рецепти. Самият начин на приготвяне на котлетите е интересен, постига се препечена коричка и приятен аромат на масло, чесън и билки и то при сравнително кратко готвене. От друга страна, рецептата за печен карфиол и шалот със спанак може да бъде не само гарнитура на котлетите, но и основно ястие за неконсумиращите месо и животински продукти.

Подобни публикации, които са вписани едновременно в противоречиви категории, заради съдържанието си на повече от една рецепта са:

1. Три вида тоскански кростини – три предложения, две от които постни и едно с черен дроб
2. SOS – 3 рецепти с водорасли – едно постно предложение, едно вегетарианско и едно с месо
3. Манджа с грозде ли е манджата с грозде? – както по-горе – едно постно, едно вегетарианско и едно предложение с месо

Свински котлети с масло и розмарин

Рецептата е адаптирана от epicurious.com.

След като вече знаеш за какво да гледаш в магазина, когато си избираш свински котлети, трябва да знаеш и че времето за готвене ще зависи от тяхната дебелина. Посоченото време в рецептата от 8-10 минути е валидно за котлети с дебелина 2,8-3 см. Но това, което прави повърхността на месото да бъде хрупкаво и карамелизирано не е само дебелото парче месо, а комбинацията от дебел котлет и честото му обръщане в тигана, което в случая става на всяка минута. След като се постигне златисто-кафява повърхност и от двете страни на котлета и той е почти готов (достигане на вътрешна температура на месото от 57ºC), тогава се овкусява с масло, чесън и билки, отделящи аромата си когато се загреят в мазнина (салвия, мащерка, розмарин). Тъй като салвия трудно се намира на пазара, а аз не посадих тази пролет, използвах стрък розмарин. Може да използваш каквото обичаш от изброените билки. Докато котлетите се овкусяват с ароматизираното масло в тигана, вътрешната температура на месото ще се вдигне с още 2-3ºC, така че месото да стане готово и да бъде безопасно за ядене. След като готвенето приключи, котлетите задължително се оставят в затоплена чиния за 5 минути преди да се сервират, за да се отпуснат.

За две порции.

Продукти:

• 2 свински котлета с дебелина 2,8-3 см
• сол и прясно смлян черен пипер
• 1 супена лъжица лек зехтин или слънчогледово олио
• 1 супена лъжица масло
• 2 скилидки чесън, обелени и смачкани
• 1 стрък розмарин

Котлетите се изваждат от хладилника 20-30 минути преди да се сготвят. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер.

Нагрява се тиган на умерен към силен котлон. Когато е добре нагрят в него се изсипва зехтинът или олиото. В тигана се поставят котлетите и се готвят 1 минута, след което се обръщат от другата страна. Готвят се 1 минута и отново се обръщат. Продължава се с обръщане на котлетите на всяка минута за 8-10 минути или докато се запекат добре на повърхността, а вътрешната температура в средата на месото достигне 57ºC. В този момент в тигана се добавят маслото, а върху него се поставят смачканите скилидки чесън и розмаринът. Оставя се маслото да се разтопи и тогава тиганът се накланя на една страна и със събралите се сокове и масло, котлетите се поливат с лъжица няколко секунди.

Изваждат се от тигана и се оставят в затоплена чиния за 5 минути, преди да се сервират.

Печен карфиол с шалот и спанак

Рецептата е вдъхновена от thekitchn.com.

Добре, мисля че вече твърде много говорих за печения карфиол. Тази рецепта е още една негова интерпретация и ще ти хареса не само ако обичаш печен карфиол, но и лук, карамелизиран от собствените си захари. За баланс поръси зеленчуците с балсамов оцет по време на готвенето и/или като завършек, ако ти се струва необходимо. Не забравяй, че може да посолиш зеленчуците преди печенето с малко сол и да ги сервираш на масата поръсени с малдонска сол. Много по-вкусно е.

Ако плануваш да приготвиш това ястие като гарнитура за котлетите, трябва да започнеш с него. В края на печенето на карфиола и лука ще започнеш с приготвянето на котлетите, така че и двете ястия да станат готови по-едно и също време.

За 4 порции като гарнитура или 2 порции като основно постно ястие.

Продукти:

• 1 малка глава карфиол (около 800 г), разделена на розички, по-големите срязани на две или четири
• 150 г шалот, обелен и срязан на две, а по-големите глави на четири
• 2-3 супени лъжици зехтин
• сол и прясно смлян черен пипер
• 1-2 чаени лъжици балсамов оцет
• 1 шепа бейби спанак

Фурната се нагрява на 200ºC. Голяма тава се покрива с хартия за печене. В тавата се слагат розичките карфиол и нарязаният шалот. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер и се поръсват със зехтин. Разбъркват се хубаво, така че да се покрият равномерно и се разпределят на един ред в тавата. Слагат се на средно ниво във фурната и се запичат 30 минути. Изваждат се от фурната, поръсват се с балсамовия оцет (балсамов оцет в пулвелизатор тук върши чудесна работа), разбъркват се и се връщат във фурната за още 15 минути.

Когато карфиолът и лукът са готови се оставят да се охладят леко и се смесват със спанака. Ако има нужда се добавя още балсамов оцет и се поръсват с малдонска сол.

Макар и двете рецепти да давам поотделно, съчетанието им за вечеря е прекрасно. Възползвай се още тази есен!

Свински котлети с масло и розмарин и печен карфиол с шалот и спанак е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Помните ли кой свали амортизирания от 35 годишни поклони към Москва Тодор Живков?

 

Не бяхме ние, уви.

Махнаха го московските му началници , за които той вече се беше превърнал в протъркана изтривалка. Изхвърлиха го, за да го заменят с нова тапицерия на своето влияние в постсъветската си колония. Тогава се радвахме като аборигени на порозовели червени мъниста, но днес трябва да сме нащрек, поучени от опита от миналото. Историята може да се повтори и пак да се окажем с (ъс златен ) пръст в устата.

Дали не се задава нов 10 ноември с пренареждане на руската Пета колона?

Беше време някой началник да дръпне ушите на самозабравилия се Борисов, който взе да раздава къчове във всички посоки от позицията на самозван „международен фактор” в лично качество. Не от патриотизъм, а от чиста глупост.

Временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ в София Родерик Мур го нарече вчера без да иска ( ?) на български език „ МИНИСТЪР- ПРЕДАТЕЛ” при откриването на нов обект край Ихтиман. Но американската администрация все още не показва истинска готовност да се отърве от воденичната си тиква в България, независимо от факта, че ден преди това нашичкият нахока американския бизнес в реч пред Американската търговска камара в София.

В същото време американски инвеститори в енергетиката ни демонстративно напуснаха Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България ( КРИБ) в знак на протест против черния пиар срещу тях на Кирил Домусчиев, един от олигархичните фаворити на премиера Борисов.

 

Състезавайки се със САЩ за контрола над подстъпите към Проливите руската империя нанесе изпреварващ удар в битката за умовете, сърцата и портмонетата на своите дивно влюбени питомци в България.

Руският външен министър Сергей Лавров, вторият по влияние (макар и не официално в йерархията) руски властник изненадващо оказа невероятната чест на българския премиер Борисов да го наругае в телевизионно интервю, което силно напомня на намеците на Горбачов срещу сервилния, но станал непотребен от преупотреба Живков.

“Когато има проблем с руски проекти, ние съдействаме незабавно ( лъжа: за АЕЦ „Белене” влачи решението за отказ 3 години и половина с трикратно оскъпяване на плащанията от българска страна – бел. ivo.bg) и затова сме в съдилищата за АЕЦ “Белене” и вероятно ще ни съдят и за “Южен поток”, и за “Бургас – Александруполис”, каза Борисов, в типичен за него поток на мисълта, отприщен в речта му пред Американската търговска камара.

“Говоря с вас така, защото сме партньори и приятели, не и само когато обядваме, а и когато има проблем. Ако знаете нещо, ми помогнете, ние сме едно – ние сме приятели”. “Спираме руски самолети ( макар лично той да заяви, че е пуснал такъв самолет, за да не събира трупове в Черно море- бел. ivo.bg), спираме и три руски проекта, и това ако не са ви партньорите, кои са”.

Толерантните американски партньори втори ден мълчат след тази лекция, но руските началници, които наричат американците и западняците изобщо „толерасти”, не издържаха този път.

„Прочетох с изумление цитат от изказването на българския нистър-председател, който заявява, че България се е отказала в интерес на Съединените щати от реализацията на енергийни проекти с Русия, включително “Южен поток”, атомната централа, включително нефтопровода “Бургас Александруполис”. И затова сега САЩ трябвало да помогнат на България да получи безвизов режим и т.н. и т.п. Поразително!” каза днес Лавров в интервю пред руската НТВ.

За да няма съмнение, че Москва сваля доверието си от Борисов, Лавров добави, че би се срамувал пред избирателите си и пред народа си от подобно изказване.

На много по-дребно ниво, но пък за местна консумация, долових следния допълнителен сигнал за пренареждане на руската Пета колода в България. Откъм в. „Труд”, който при всичките му превъплъщения по отношение на собствеността никога не е променял русофилската си козина, се появи ръмжене срещу самия вожд на парламентарното руско лаене в България Сидеров.

Нещо повече, джавкането беше тиражирано днес без коментар от русофилски сайт, който винаги взима руска страна (както за сваления малайзийски самолет, цитирайки още в заглавието си като меродавна руската версия например). Ето резюмето от статията (редакционна, а не някаква авторска приумица от миманса на фалшивия плурализъм на мнения в това издание ) на русофилския Труд за буйстването на Сидеров . Обърнете внимание на последния абзац- там също, изпреварващо с половин ден изявлението на Лавров, се изразява срам от един подмазвач на Русия в България!

 

/КРОСС/Не е нужно друг да го очерня, той перфектно се справя и сам.
„Десет години ме представят пред хората като черен, други ги представят като бели. Хората нямат възможност да преценяват, без да имат съответната информация”- оплака се Волен Сидеров пред Канал 3. Никак не прозвуча убедително. Нима е нужно друг да го очерня, когато перфектно се справя и сам. Уменията си доказа неведнъж.
След нашумелите скандали в превозни средства, изтъкнатият патриот реши да смени мястото на действие и се изяви като пешеходец в столичния център. Посред нощ се нахвърли върху продавач в дюкянче за цигари и напитки. Вдигна на крак полицията и отново се превърна в медиен герой. Според някои тълкуватели буйството му било предизборен трик за привличане на общественото внимание.
Ако е така, целта е постигната. Вниманието е привлечено, изводите са налице. Имунизираният срещу правосъдието депутат е отново потърпевшо лице във вражеска драматургия. Ето и резюмето й, представено от него в ефир: Понеже бил “човек, който не е безразличен към бедите на другите”, решил да спипа на местопрестъплението търговец на наркотици и цигари без бандерол. Защо късните доби са подбрани като време на действието? Ами защото случаен минувач му подал пакет цигари без бандерол и го помолил да вземе мерки срещу контрабандата. Без много-много да се куми, народният защитник тутакси се устремил към злосторника. Той обаче надигнал вой, струпала се тълпа, пристигнала полицията и всички наедно се държали отвратително с блюстителя на законноста Сидеров. Свидетели на тарапаната твърдят, че по стар навик пак посегнал на полицай, но депутатът отрича: “Не съм удрял полицай, не съм видял това да прави и Чуколов, това е изтъркана дъвка!”
Така е. Изтъркана е джвачката и е крайно време да бъде изплюта. Колкото до драматурга, който се явява и изпълнител, да бъде ако не осъден, то поне остракиран от политиката. За негова зла беда, публичното внимание привлякоха и обвинените от него търговци. Явиха се по Нова тв. Освен невинни, тези хора – почтено и симпатично семейство, се оказаха далеч по-интелигентни, възпитани и внимателни в изказа си. Като добросъвестни граждани бяха направили и снимкови записи на събитието, които телевизията излъчи. Та видяхме за какво става дума и кой какви ги е вършил в своя гаменски стил. По ирония на съдбата се оказа, че бащата на съпруга гласувал за “Атака”. Ха, познайте тепърва ще гласува ли! Пък дъщерята учила политология, видите ли. Според вас с какви чувства към материята ще продължи да я изучава. А милата й майка в заключение сподели какво изпитва: “Срам ме е, че имаме такива политици!”
И нас ни е срам. Много ни е срам. И затова по древногръцки обичай лично за себе си остракираме Волен. В някогашни времена в Атина чрез гласуване с чирепи (парчета от глинен съд, на гръцки остраки) прокуждали смятаните за опасни граждани. Атина била град-държава. Като такава се е обособила и тукашната т.нар. политическа класа. Очакваме нейното гражданство да се произнесе по темата за остракизма на колегата им. Нейна тема е.
*Остракизъм – изгонване чрез гласуване.

В Труд

Изглежда наистина Москва пренарежда Петата си колода в България.

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Тазгодишният носител на наградата „Ман Букър“ е Марлон Джеймс за романа „А Brief History of Seven Killings“. Джеймс е първият автор, роден в Ямайка, който печели приза в близо половинвековната му история. Наградата бе обявена от председател на журито проф. Майкъл Ууд на пищна церемония в Лондон във вторник вечер и бе връчена от Камила Паркър-Боулс, херцогиня Кронуел.   Winner...

Обичам ранното утро, когато е тихо.
Онзи ден бе такава сутрин, в която само капките дъжд можеха да ме извикат от съня и да ме върнат в реалността със своя бавен, неспиращ ритъм. Станах рано, направих кафе, отворих широко прозорците и се оставих на есенния студ да ме поздрави.
Докато се разтягах и прозявах, още леко рошава, ми дойде идеята да направя вкусни шоколадови бисквитки. Бях сигурна, че все някъде има скрит, дори от самите нас, шоколад!

Буквално станаха за 20 мин. Топли, ароматни, леки и хрупкави бисквитки, идеални за неделния мързелив и дъждовен ден.
Как се приготвят? Ето и продуктите, които са нужни за около 20-25 сладки:

200 гр. брашно                100 гр. шоколадови пръчици или стърготини (1 шоколад)
100 гр. захар                     90 гр. масло
1 яйце                                 1 ч.л. бакплувер
1 пак. ванилия на прах
щипка сол

 

Разбъркваме захарта с маслото, размекнато на стайна температура, после добавяме щипка сол, яйцето, брашното с бакплувера и ванилията. В тази последователност. Размесваме тази смес до получаване на тесто и добавяме настъргания шоколад или шоколадовите пръчици.
Тестото се разстила върху набрашнена повърхност и от него оформяме еднакви по размер топченца. Нареждаме ги във тавичка върху хартия за печене, на разстояние поне 3 см.

 

Леко сплескваме всяко топченце с пръст, длан или шпатула, а целта е да придобият формичка на бисквитки.
Печем около 15 минутки на 180 градуса в предварително загрята фурна.

Междувременно децата се събудиха и истински се забавляваха, докато оформяхме топченцата, а след това и бисквитките.
Казваме ви – тези шоколадови бисквитки са детска работа!

Приятен апетит!

 

Българските читатели ще имат решаващата дума при избора на корица за новата книга на Харпър Ли „И страж да бди на пост“, която ще бъде издадена на български от ИК „Бард“. От издателството са определили трите финални варианта на корица и ще се съобразят с читателския вот за определяне на крайния победител. Гласува се еднозначно във...

  A castle made of cardboard paper, inhabited with ferocious dinosaurs and attacked by a legion of knights...

„Ако бях шеф…“ е темата на Втория национален конкурс за хумористичен разказ, който се организира от Асоциация СЕНАТОР, Съюза на българските писатели, НЧ „Д-р Петър Берон 1926 г.“ и Президентски клуб България. Конкурсът е явен и има за цел да поощри създаването на стойностни творби в жанра, чрез които да погледнем с усмивка на интересни ситуации...

Регионална библиотека „Христо Ботев“ във Враца организира кампанията „Дари книгата на твоето детство“. Целта й е да се обогати фондът на новооткритата „Стая на приказките“ към Детския отдел, с творби за деца на български и чужди автори, съобщава ТВ Враца. Дарителската кампания е насочена към граждани и приятели на библиотеката, които искат да помогнат в набавянето на...

Китайските учени демонстрирали, че ултравиолетовият телескоп установен на спускаемият апарат Чанье-3 , работи и са показали снимка на галактиката Messier 101 направена от телескопа.

На видео от 13 октомври се вижда, как кандидат за общински съветник от листата на ПП Герб Провадия, къса плакати на МК Провадия Днес и не само - а си позволява арогантно да заплашва със саморазправа младежите, които поставят плакати на МК Провадия Днес може би това се възприема като нормален стил на поведение ...!?

Първият дебат от поредицата, организирана от Горичка, вече е в историята. И тъй като вярваме, че пораждането на култура на дискутиране по важни проблеми би било стабилна крачка към решаването на някои от тях, се надяваме тази история да се пише и занапред.

Но да видим по същество каква я мислихме ние и каква си стана тя на 8-и октомври във Френския културен институт.

Главните действащи лица бяха модераторите Апостол Дянков и Маги Малеева и дебатиращите: Боян Рашев и Димитър Мирчев, които подкрепяха тезата на Горичка, че #щесесправим; както и Георг Тупарев и Никола Газдов, които бяха на позицията, че #нямадасесправим, с уточнението, че засега поне не изглежда така. Имаше и още една много важна страна от дебата и това беше публиката с нейните сайдери (ще обясним, спокойно, дайте шанс на съспенса).

Вечерта откри Апостол с припомняне на абсолютния консенсус, който ни беше събрал – че изменението на климата се случва тук и сега и „катастрофата”, която бихме искали да избегнем, е свързана най-вече със собственото ни социално-икономическо и цивилизационно развитие. В този контекст въпросът дали #щесесправим или #нямадасесправим със стабилизирането на климата е едно сериозно еволюционно изпитание за човечеството.

След встъпителните думи дойде и моментът на първото гласуване, което се извърши посредством споменатите вече сайдери Хармоника. Всеки от уважаемата публика трябваше да си отвори бутилката и да се зарадва на съдържанието й, като преди това гласува по съвест коя от двете тези подкрепя в самото начало на вечерта. Резултатът беше 51 капачки в купичката на отбора на Боян и Митко (отбор #щесесправим ) срещу 41 за Георг и Ники (отбор #щесесправим ), което показа, че публиката на Горичка е от дейни хора, които нямат навика да изпадат в краен песимизъм.

Началото на същинския дебат даде Димитър Мирчев, който в рамките на седем минути ни разказа защо е убеден, че човечеството вече се справя с кашата, която така или иначе сами сме си забъркали. „Единствената причина, поради която си мислим, че не можем да се оправим, е, защото не знаем, че всъщност това е абсолютно възможно.” Така започна Митко и ние сме съгласни с него, че наистина не подозираме какви сили за противодействие всъщност имаме. Ето и няколко примера от неговото изложение: фотоволтаиците и батериите прогресират със същата скорост, с която и компютрите – броят им се удвоява през няколко години, а цената им пада с близо 20 %; цената на вятърната енергия пада, а генераторите имат достъп до все по-хубав вятърен ресурс; продажбите на електромобили се удвояват и с това темпо през 2035-а може съвсем спокойно да очакваме, че 90% от всички коли на пазара ще бъдат електрически; и може би най-важното – големият брой решения, които светът предлага, са в постоянна конкуренция и все някое от тях ще оцелее и ще ни свърши работа.

След Митко думата взе Геогр Тупарев от по-песимистично настроения отбор. Той, за щастие, не ни накара да се чувстваме в пълна безизходица, защото започна с това, че е оптимист, но не чак такъв. Затова може би реши да ни даде сполучливия пример със сваряването на жабата: ако я оставим в тенджера с вода, която подгряваме постепенно, накрая ще я направим на супа, защото тя хич няма и да усети какво й се случва. Подобно на тази клета жаба, и човечеството в момента вирее в една сгряваща се тенджера и засега няма възгледи някой да скочи и да изведе останалите извън завиращите й предели. Георг ни припомни, че ледниците се свиват, че океаните се окисляват, което пречи на преработката на СО2, и че при повишаване на температурата с още два градуса нивото на Световния океан ще се вдигне с 50 см, а това ще е фатално за 1,5 милиарда души. Ето тези миграционни процеси ще бъдат меко казано интересни – готов ли е светът да се справи с тази бежанска вълна?

Георг смята, че затягането на коланите е задължително, и дългосрочните проекти, свързани с регулации на глобално, а не на пазарно ниво, са това, което може би ще смекчи климатичните промени.

Дойде време и за първите коментари и въпроси от публиката, които, общо взето, обхванаха всички теми, засегнати от дебатиращите до този момент: от децентрализацията на пазарите, през държавните субсидии за ТЕЦ-овете, до това как може да се балансира една мрежа с много частни собственици.

Последваха нови седем минути за всеки отбор. Този път започна Боян Рашев от #щесесправим, който най-чистосърдечно си призна, че ако този дебат се беше състоял преди 8 години, при всички положения щеше да бъде на срещуположната позиция. Сега обаче е доста по-обнадежден за бъдещето ни, защото: 60% от всички нови централи през 2014-а са ВЕИ; за същата години вредните емисии на СО2 не се покачват; нещо по-учудващо като факт – Китай е намалил емисиите си с 2% спрямо тези през 2013-а; обезлесяването чувствително забавя темпове – през последните 10 години има 0,8 % намаляване на горите на световно ниво, а през предходните 10 тези проценти са 2,8%; и най-хубавото е, че вече има критична маса от хора, запознати с проблематиката, а фирмите без зелени политики няма как да привлекат качествен персонал.

Ники Газдов започна своите минути с признанието, че всичко, което казват колегите му от противниковия отбор, е абсолютно вярно. Ако го нямаше онова „но”, дебатът би приключил. Но ето някои индикации, поради които Ники смята, че засега не се справяме: от началото на 80-те години до днес броят на застрахователните събития заради природни катаклизми се е увеличил трикратно, което ще рече, че природата ни е сърдита, а ние не правим кой знае какво, за да я омилостивим; и още – финансовият свят направи важно признание в лицето на гуверньора на Bank of England, че големият ни проблем всъщност са климатичните промени; държавите само подписват и предподписват споразумения, които не изпълняват; голяма част от индустрията все още не иска да плаща за нови технологии; а за повечето хора заплахата от трайни климатични изменения е прекалено абстрактна, затова не желаят да гласуват с портмонетата си това да не се случва, купувайки си продукти с по-малък въглероден отпечатък.

След втората порция въпроси от публиката дебатът навлезе в своята заключителна фаза, където всеки отбор имаше право на три минути, за да обори тезата на противника и да излезе победител от цялата работа. Започнаха Боян и Митко, които ни припомниха, че макар ние, хората, да сме нанесли най-големите поражения върху климата, все пак имаме възможността да предвидим катаклизмите и да се адаптираме. Според тях това би могло да стане, само ако глобалната икономика е свободна, а не ограничавана от допълнителни забрани и данъци. А пък и как така няма да се справим? Има ли някой в тази зала, който се смята за неспособен, глупав и без желание за успех, попита Боян. Е, какво да му отговорим…

След заслужените аплодисменти последните три минути започнаха да текат и за отбора на Ники и Георг. Те са скептични относно възможността на масата хора да осъзнае заплахата, надвиснала над света в този момент. Най-малкото, досега не сме виждали демонстрации против ТЕЦ-ове, но сме били свидетели на такива срещу ВЕИ-та, припомни Георг. Ники опонира на Боян с тезата, че не може да се остави всичко само в ръцете на бизнеса или само в ръцете на държавите – няма универсална рецепта, но все пак са необходими поне някакви регулации, за да се свърши нещо смислено. И накрая ни довери, че макар много да е искал да си купи електрически автомобил, средствата му стигнали за „един икономичен VW дизел” и с тази честност ни спечели и разсмя от сърце.

Любимата ни Маги сложи края на дебата с личен въпрос (хайде, този път ще й простим, че излиза извън регламента): „Имам дете, родено декември, и то знае, че когато завали сняг, ще дойде неговият рожден. През 2030 г. ще има ли сняг на рождения му ден?” Тук опонентите бяха доста единодушни в отговорите си, разбира се, в рамките на доброто чувство за хумор: с две думи, ако има покрай него прилични машини за изкуствен сняг, да, ще има.

Настъпи и дългоочакваният момент за излъчването на победителя. Този път всеки от публиката гласува с поставяне на празната си бутилка от сайдер на масата на отбора, който е успял да го убеди в тезата си. И ето, че още в първото издание на Дебати Горичка имахме почти драматичен обрат: отборът  #нямадасесправим (с уточнението на Ники, че #засеганесесправяме) – Георг Тупарев и Никола Газдов, успя да спечели 58 гласа, с което не само надградиха резултата си от началото на вечерта, ами направо си победиха. Причината – въпреки, че умеят да съхраняват оптимизма си в лицето на предизвикателството, хората сред публиката на Горичка са също така реалисти. И най-вече, искат да направят повече по темата, защото ги е грижа!

И всичко това ни доказва още веднъж смисъла от организирането и провеждането на такива начинания (не че сме имали нужда от допълнително убеждаване, не). Макар да сме едни срещу други на сцената, когато дебатираме със солидни аргументи и смислени позиции, винаги се оказваме на една страна, особено по най-важните теми, каквато безспорно е промяната в климата.

Горичка все така остава убедена, че силата е в нас, защото няма кой друг да ни свърши работата. Така де, синът на Маги и още милиони сладури като него празнуват рождени дни през декември и за 2030-а ни е необходим сняг, много молим.

Засега толкова от нас. Ще се видим на следващия Дебат Горичка на 28-и октомври. Темата е БЕЖАНЦИ.

–––

Дебати Горичка са част от проекта „Агенти на промяна: платформа за информираност и реализация към по-устойчиво бъдеще“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и се осъществяват с подкрепата на Френски институт София. www.ngogrants.bg

Първият дебат от поредицата, организирана от Горичка, вече е в историята. И тъй като вярваме, че пораждането на култура на дискутиране по важни проблеми би било стабилна крачка към решаването на някои от тях, се надяваме тази история да се пише и занапред.

Но да видим по същество каква я мислихме ние и каква си стана тя на 8-и октомври във Френския културен институт.

Главните действащи лица бяха модераторите Апостол Дянков и Маги Малеева и дебатиращите: Боян Рашев и Димитър Мирчев, които подкрепяха тезата на Горичка, че #щесесправим; както и Георг Тупарев и Никола Газдов, които бяха на позицията, че #нямадасесправим, с уточнението, че засега поне не изглежда така. Имаше и още една много важна страна от дебата и това беше публиката с нейните сайдери (ще обясним, спокойно, дайте шанс на съспенса).

Вечерта откри Апостол с припомняне на абсолютния консенсус, който ни беше събрал – че изменението на климата се случва тук и сега и „катастрофата”, която бихме искали да избегнем, е свързана най-вече със собственото ни социално-икономическо и цивилизационно развитие. В този контекст въпросът дали #щесесправим или #нямадасесправим със стабилизирането на климата е едно сериозно еволюционно изпитание за човечеството.

След встъпителните думи дойде и моментът на първото гласуване, което се извърши посредством споменатите вече сайдери Хармоника. Всеки от уважаемата публика трябваше да си отвори бутилката и да се зарадва на съдържанието й, като преди това гласува по съвест коя от двете тези подкрепя в самото начало на вечерта. Резултатът беше 51 капачки в купичката на отбора на Боян и Митко (отбор #щесесправим ) срещу 41 за Георг и Ники (отбор #щесесправим ), което показа, че публиката на Горичка е от дейни хора, които нямат навика да изпадат в краен песимизъм.

Началото на същинския дебат даде Димитър Мирчев, който в рамките на седем минути ни разказа защо е убеден, че човечеството вече се справя с кашата, която така или иначе сами сме си забъркали. „Единствената причина, поради която си мислим, че не можем да се оправим, е, защото не знаем, че всъщност това е абсолютно възможно.” Така започна Митко и ние сме съгласни с него, че наистина не подозираме какви сили за противодействие всъщност имаме. Ето и няколко примера от неговото изложение: фотоволтаиците и батериите прогресират със същата скорост, с която и компютрите – броят им се удвоява през няколко години, а цената им пада с близо 20 %; цената на вятърната енергия пада, а генераторите имат достъп до все по-хубав вятърен ресурс; продажбите на електромобили се удвояват и с това темпо през 2035-а може съвсем спокойно да очакваме, че 90% от всички коли на пазара ще бъдат електрически; и може би най-важното – големият брой решения, които светът предлага, са в постоянна конкуренция и все някое от тях ще оцелее и ще ни свърши работа.

След Митко думата взе Геогр Тупарев от по-песимистично настроения отбор. Той, за щастие, не ни накара да се чувстваме в пълна безизходица, защото започна с това, че е оптимист, но не чак такъв. Затова може би реши да ни даде сполучливия пример със сваряването на жабата: ако я оставим в тенджера с вода, която подгряваме постепенно, накрая ще я направим на супа, защото тя хич няма и да усети какво й се случва. Подобно на тази клета жаба, и човечеството в момента вирее в една сгряваща се тенджера и засега няма възгледи някой да скочи и да изведе останалите извън завиращите й предели. Георг ни припомни, че ледниците се свиват, че океаните се окисляват, което пречи на преработката на СО2, и че при повишаване на температурата с още два градуса нивото на Световния океан ще се вдигне с 50 см, а това ще е фатално за 1,5 милиарда души. Ето тези миграционни процеси ще бъдат меко казано интересни – готов ли е светът да се справи с тази бежанска вълна?

Георг смята, че затягането на коланите е задължително, и дългосрочните проекти, свързани с регулации на глобално, а не на пазарно ниво, са това, което може би ще смекчи климатичните промени.

Дойде време и за първите коментари и въпроси от публиката, които, общо взето, обхванаха всички теми, засегнати от дебатиращите до този момент: от децентрализацията на пазарите, през държавните субсидии за ТЕЦ-овете, до това как може да се балансира една мрежа с много частни собственици.

Последваха нови седем минути за всеки отбор. Този път започна Боян Рашев от #щесесправим, който най-чистосърдечно си призна, че ако този дебат се беше състоял преди 8 години, при всички положения щеше да бъде на срещуположната позиция. Сега обаче е доста по-обнадежден за бъдещето ни, защото: 60% от всички нови централи през 2014-а са ВЕИ; за същата години вредните емисии на СО2 не се покачват; нещо по-учудващо като факт – Китай е намалил емисиите си с 2% спрямо тези през 2013-а; обезлесяването чувствително забавя темпове – през последните 10 години има 0,8 % намаляване на горите на световно ниво, а през предходните 10 тези проценти са 2,8%; и най-хубавото е, че вече има критична маса от хора, запознати с проблематиката, а фирмите без зелени политики няма как да привлекат качествен персонал.

Ники Газдов започна своите минути с признанието, че всичко, което казват колегите му от противниковия отбор, е абсолютно вярно. Ако го нямаше онова „но”, дебатът би приключил. Но ето някои индикации, поради които Ники смята, че засега не се справяме: от началото на 80-те години до днес броят на застрахователните събития заради природни катаклизми се е увеличил трикратно, което ще рече, че природата ни е сърдита, а ние не правим кой знае какво, за да я омилостивим; и още – финансовият свят направи важно признание в лицето на гуверньора на Bank of England, че големият ни проблем всъщност са климатичните промени; държавите само подписват и предподписват споразумения, които не изпълняват; голяма част от индустрията все още не иска да плаща за нови технологии; а за повечето хора заплахата от трайни климатични изменения е прекалено абстрактна, затова не желаят да гласуват с портмонетата си това да не се случва, купувайки си продукти с по-малък въглероден отпечатък.

След втората порция въпроси от публиката дебатът навлезе в своята заключителна фаза, където всеки отбор имаше право на три минути, за да обори тезата на противника и да излезе победител от цялата работа. Започнаха Боян и Митко, които ни припомниха, че макар ние, хората, да сме нанесли най-големите поражения върху климата, все пак имаме възможността да предвидим катаклизмите и да се адаптираме. Според тях това би могло да стане, само ако глобалната икономика е свободна, а не ограничавана от допълнителни забрани и данъци. А пък и как така няма да се справим? Има ли някой в тази зала, който се смята за неспособен, глупав и без желание за успех, попита Боян. Е, какво да му отговорим…

След заслужените аплодисменти последните три минути започнаха да текат и за отбора на Ники и Георг. Те са скептични относно възможността на масата хора да осъзнае заплахата, надвиснала над света в този момент. Най-малкото, досега не сме виждали демонстрации против ТЕЦ-ове, но сме били свидетели на такива срещу ВЕИ-та, припомни Георг. Ники опонира на Боян с тезата, че не може да се остави всичко само в ръцете на бизнеса или само в ръцете на държавите – няма универсална рецепта, но все пак са необходими поне някакви регулации, за да се свърши нещо смислено. И накрая ни довери, че макар много да е искал да си купи електрически автомобил, средствата му стигнали за „един икономичен VW дизел” и с тази честност ни спечели и разсмя от сърце.

Любимата ни Маги сложи края на дебата с личен въпрос (хайде, този път ще й простим, че излиза извън регламента): „Имам дете, родено декември, и то знае, че когато завали сняг, ще дойде неговият рожден. През 2030 г. ще има ли сняг на рождения му ден?” Тук опонентите бяха доста единодушни в отговорите си, разбира се, в рамките на доброто чувство за хумор: с две думи, ако има покрай него прилични машини за изкуствен сняг, да, ще има.

Настъпи и дългоочакваният момент за излъчването на победителя. Този път всеки от публиката гласува с поставяне на празната си бутилка от сайдер на масата на отбора, който е успял да го убеди в тезата си. И ето, че още в първото издание на Дебати Горичка имахме почти драматичен обрат: отборът  #нямадасесправим (с уточнението на Ники, че #засеганесесправяме) – Георг Тупарев и Никола Газдов, успя да спечели 58 гласа, с което не само надградиха резултата си от началото на вечерта, ами направо си победиха. Причината – въпреки, че умеят да съхраняват оптимизма си в лицето на предизвикателството, хората сред публиката на Горичка са също така реалисти. И най-вече, искат да направят повече по темата, защото ги е грижа!

И всичко това ни доказва още веднъж смисъла от организирането и провеждането на такива начинания (не че сме имали нужда от допълнително убеждаване, не). Макар да сме едни срещу други на сцената, когато дебатираме със солидни аргументи и смислени позиции, винаги се оказваме на една страна, особено по най-важните теми, каквато безспорно е промяната в климата.

Горичка все така остава убедена, че силата е в нас, защото няма кой друг да ни свърши работата. Така де, синът на Маги и още милиони сладури като него празнуват рождени дни през декември и за 2030-а ни е необходим сняг, много молим.

Засега толкова от нас. Ще се видим на следващия Дебат Горичка на 28-и октомври. Темата е БЕЖАНЦИ.

–––

Дебати Горичка са част от проекта „Агенти на промяна: платформа за информираност и реализация към по-устойчиво бъдеще“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и се осъществяват с подкрепата на Френски институт София. www.ngogrants.bg

Продукти за 4 порции:
4 карначета
200г пресни гъби
1 морков
200г топено сирене
1ч.ч. бира
щипка сол
1ч.л. мащерка
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Рецптата ми е за топлички карначета в гъбено сосче. Измития морков режа на кръгове с къдраво ножче. Пресните гъби запазвам цели. Подреждам карначетата в гювеч. Бирата наливам в купа. Добавям топеното сирене, чаена чаша топла вода и разбивам с бъркалка. Соса наливам в керамичния съд. Около наденичките аранжирам моркови и гъби. Поръсвам сол и мащерка. Добавям парче краве масло. Похлупвам и пека на умерена фурна, един час.

БХК организира кръгла маса, свързана с психиатричната грижа в България

Как се всява паника

"Амнести" обвини подкрепяните от САЩ кюрди във военни престъпления

Този текст бе писан през 1999 г. и публикуван със съкращения само в „Труд“, който все още бе частично свободен вестник. Поводът - изгоряло вследствие на пожар складово помещение на Булбанк близо до София, което бе обявено, че е съдържало "незначителни" архивни документи.

Изгоря истината за фалита на България

Изпепеляването на част от архива на най-голямата ни банка бе предизвестено. Тя трябваше да пречисти миналото си, за да влезе в светлото си бъдеще. То е предстоящата й продажба. А миналото й крие истината за банкрута на България.

 В нелепото на пръв поглед престъпление има желязна логика - въпросът е "какво изгоря" и "какво беше Булбанк?" очертават опорните й пунктове. Изгоряха папки, съдържащи оригинали на акредитиви, преводи и инкасо (т.нар. документи за първичните операции) от 1986-90 г. През този период, особено през втората му част (1988-89) е натрупана основната част от външния ни дълг. Българска външнотърговска банка (БВтБ), както тогава се нарича Булбанк, е титуляр на 9/10 от него. Държавата поема този дълг като свой със споразумението с Лондонския клуб през юни 1994 г. Според пресата тогава е изтекъл срокът на 5-годишните депозити в чужди банки, по чиито сметки по времето на мораториума отлежават 5 млрд долара. Така приключва втора част от операция "замитане на следите". Първата е самият мораториум. "При Булбанк бяха освободени от задължения крайните получатели на парите, борчовете отпаднаха от балансите й", казва Румен Георгиев, бивш зам.-председател на БНБ, "държавата не искаше да ги легализира. Това е основната причина за мораториума по външния дълг.

През април 1997 г. служебният премиер Софиянски заявява, че седма година не можем да се оправим с парите, внесени у нас като заеми през 80-те години, които не знаем къде са. Вицепремиерът Хараламби Анчев казва, че тайните се крият в архива на БНБ. Ексуправителят на БНБ Тодор Вълчев парира, че който иска да намери нещо, трябва да търси в Булбанк, защото до 1990 г. всички валутни операции са извършвани през БВтБ. Тя е създадена през 1964 г. на базата на валутното управление на БНБ, именно за да обслужва външнотърговските операции на националната икономика. БВтБ всъщност е валутната част на централната банка. Това има пряк политически смисъл - предпазване и хвърляне на прах в очите на западния враг. Чак през 1991 в БНБ се сформира управление "Валутни операции". Тясното срастване на функции на БВтБ като втора централна банка в страната не позволява докъм 1991 г. да бъдат разграничени тези функции.

Спорно е доколко признатите от държавата дългове на БВтБ са държавни. Банкери смятат, че в около 30-40% от външния дълг на Булбанк държавата няма пръст. Публично навремето бе лансирана тезата, че става дума за 100%-во държавни поръчки. Така бе избягната възможността да се търси персонална вина за действия на Булбанк и всичко се приписа на комунистическото управление. През 1993 г. Мариана Тодорова, ключов участник в екипа, преговарящ за сделка по облекчаване на външния ни дълг,  съобщава, че БВтБ е взимала заемите при много по-изгодни условия, отколкото е бил кредитният рейтинг на България. Това, според нея, може да се дължи на две неща - или там са работили много добри специалисти, или е имало "нещо друго". За аргумент тя сочи и структурата на дълга: 90% от него е към частни банки, за разлика от Русия и Полша, които са длъжници главно на официални кредитори (правителства и техните агенции). Намекът с "другото" е прозрачен. Общият интерес на кредитори и кредитополучатели.

Обаче изпаряването на 1,8 млрд. долара от стратегическия резерв през 1990 г. сочи, че има стратегия, но в посока, противоположна на държавния интерес. "Когато нашето правителство дойде на власт, заварихме само 50 млн долара", оплаква се публично експремиерът Димитър Попов. "Допуснато е нарушение, плащанията не съответстват на целите на валутния фонд", пише през 1992 г. в докладна записка шефът на БНБ Тодор Вълчев, "трябва да се извърши ревизия на всички плащания от януари до март 1990 г., когато се стопи валутният резерв." Неслучайно през 1997 г. проф. Вълчев пита дали архивът на БВтБ от 1986 до 1990 г. включително е налице заедно с документите за първичните операции. Няма отговор. Онзи ден горяха точно те. "2 млрд долара, вложени в чуждестранни банки, изчезнаха след моето отстраняване, нека кажат защо ги откраднаха", казва през 1997 г. и Тодор Живков.

Последната мистерия в Булбанк е дългът към партньорите от бившия СИВ, възлизащ на над 1 млрд долара. През 1994 г. бившият премиер Андрей Луканов казва в парламентарната икономическа комисия, че реално той е около 300 млн преводни рубли, другото е формирано от фиктивни сделки през 1990-91 г. Според Луканов това е колосална злоупотреба с т.нар Карлмарксщадски споразумения, книжни спекулации, извършени зад гърба на неговото правителство и това на Димитър Попов.

3 пъти се правят безуспешни опити да се вдигне завесата, забулваща милиардите. Във Великото народно събрание се създава специална комисия, но беззъбият й доклад дори не влиза в пленарна зала. През 1992 г. кабинетът на Филип Димитров се свързва с американската фирма "Крол", специализирана в диренето на нелегално изнесени пари. По-късно бившият вицепремиер Йордан Соколов казва, че се отказали да търсят милиардите заради високите тарифи на "Крол". Същата година финансовият министър Иван Костов и шефът на БНБ Тодор Вълчев разпореждат проверка на БВтБ. Причина е докладна записка на група експерти до премиера Филип Димитров, в която сигнализират, че през 1991 г. от прокуратурата, следствието и финансовото министерство са проверявали секретна информация на БНБ и БВтБ и установили, че от БВтБ са изнесени над 1 млрд долара депозити в чужди банки, които не се знае къде са отишли. Проверката приключва скоро след падането на Филип Димитров със заключение, няма данни.

Отговорите буквално издимяха в онзиденшния пожар. Завърши трета и последна част от операция "замитане на следите". Новият собственик на Булбанк ще влезе в една чиста и почтена институция.

Невена ГЮРОВА

 

В телевизионно предаване тази сутрин водещата политическа фигура в екипа на Бойко Борисов си спести политическите коментари за дискредитиращите самата политика ( т.е. демокрация) безобразия на Сидеров. Защото Румяна Бъчварова вече отдавна не е политолог, нито политически съветник и шеф на кабинета на кмета и премиера Борисов, а „само” вицепремиер и министър на вътрешните работи.

 

Колко удобно! Удобно толкова, колкото и за самия Борисов, който пък ден по-рано отказа коментар по най-бурно обсъжданата от медиите тема за среднощните буйства на депутата и неговия „ангел” (о)хранител с депутатски имунитет Деси, които на т.н. софийски Бродуей разиграха дуоспектакъл за милиони, изчислено по тарифите за политическа реклама на телевизиите.

 

Заравянето на главата в пясъка е заблуда на окото. Щраусите са набедени. Професор Гжимек, автор на световния бестселър „Серенгети не бива да загине” отдавна, още през 60-те години на миналия век, е опровергал зрителната измама в пустинната мараня, която прави пасящият щраус да изглежда като че ли си и заровил главата. Но митовете са устойчиво нещо и всички папагалски повтарят „ заровил си е главата в пясъка като щраус”.

 

Митовете са устойчиви обаче само тогава, когато няма кой да ги развенчае и прояви малко упоритост в съпротивата срещу тях. Такъв е и случаят с безнаказания политрецидивист Сидеров, митичният повелител на(д) закона на уличната джунгла, имунизиран срещу прилагането на закона срещу него. Обикалят около него на пръсти заради златните му пръсти.

Бъчварова без съмнение е най-ефективният съпътстващ политпродукт от ерата на Борисов ( извинете за русизмите, но обектите на скромното ми внимание си ги заслужават) . А че е цяла ера, вече няма съмнение. Ласкателите на Борисов не спират да го превъзнасят като чудото на демокрацията ни, повторило премиерския си мандат. Нищо чудно Борисов да гони и рекорда на своя кумир Живков по продължителност на управлението , но с други средства- чрез плуралистичния автократизъм на фасадните избори – абсурд, за чието гладко протичане година след година решаваща роля имат тъкмо няколко умни хора около него ( и много над неговото ниво на интелигентност), като Румяна Бъчварова.

 

Ползвайки формалното основание да не говори политически за политическия казус със Сидеров, министър Бъчварова просто прави като всички останали говорители на обществения позор ( щях да кажа интерес, но не, това е позор). Нашият политически „елит” по този начин показва, че е съучастник във фарса с един безнаказан провокатор, който безчинства тържествуващо, създавайки усещането в нормалните хора, че са за лудницата.

Ако трябва да деля по лични симпатии ( с цялата условност на симпатизирането) към двете дами, говорили тази сутрин по две телевизии по един и същи казус, Бъчварова по принцип ми е по-симпатична от бившата съпруга на Сидеров, която по документи се оказва все още настояща такава ( каза го в ефира на Нова телевизия). Защото Бъчварова все пак не е създавала точно руската партия „Атака” ( за жалост колегите от телевизията не й зададоха нито един въпрос по повод руската истерия на мъжа й – а тя няма как да не знае диагнозата „рублофиксация”).

 

Разочарованата съпруга обаче беше далеч по-откровена и точна в преценките си от вицепремиера Бъчварова, с което обвинението срещу мъжа й …олекна. Та нали е отритната, фанатиците ще рекат,    че го прави за отмъщение. Жалко, тъкмо Бъчварова трябваше да бъде онази, която да се изправи срещу злото с руския бумеранг в „златните” му ръце!

 

Разочарованата съпруга, съучредителка на „Атака”, но изгонена от нея толкова роднински, колкото е била приобщена и при създаването на руската партия, съобщи интересни неща ( особено на фона на пълната с празни приказки изява на внимателната до всяка запетая Бъчварова).

 

Най-много, което овластената Бъчварова си позволи ( да, да, вързани са й ръцете от поста, който удобно не й позволява да се разприказва), беше да намекне, че имало данни за посегателство на Сидеров срещу служител на реда. Добро утро и приятни сънища!

 

Кадри с това, как Сидеров крещи с плюнки на уста буквално на сантиметри от лицата на полицаи, обикалят телевизионното и виртуалното пространство от години. Както и кадри как бута (понякога силно, с две ръце) униформени. При най-новото му изпълнение от петъчната нощ миналата седмица на ул. „Раковски” посред нощ в София се видя в кадър как стиска за врата продължително един полицай, съскайки му ( каквото и да било) в унизително интимна близост.

 

Моя милост познава подобна озверялост от сблъсъка с дрогирани бабаити по пропускателните пунктове на гражданската война в Ливан през втората половина на 80-те години на миналия век. Да те хванат за врата и да те приближават до себе си като за „целувка” беше последния стадий пред евентуалния разстрел. Сирийски командос, на когото отказах да се подчиня при една хайка в Бейрут, изпадна в подобно състояние и дори ми завря дулото на своя (произведен в България) калашников в устата след като ме беше дърпал за ушите към физиономията си – това било някаква висша форма на демонстрация на гняв и презрение при бедуините, казаха ми после познавачи на тънкостите в този род истеризиране.

 

Емоционалните араби, за които споменавам, правеха същото като Сидеров тук насред столична централна улица, след което адвокатът му Явор Нотев обяснява в студиото на Нова телевизия вчера, че това било нормално емоционално поведение „поради темперамента” на атакиста. Това адвокатско лицемерие може да бъде излекувано само с прилагане на същата „темпераментна емоция” върху адвокатстващия от страна на някой още по-отблъскващ тип.

 

И след всичко това, известно на цяла България, едва сега се са „появили” данни за страстта на Сидеров към демонстративна агресия спрямо служителите на реда, с което се опитва да се хареса тъкмо на криминално проявените и манталитетно съчувстващите им последователи?

 

Нали си представяте какъв кеф е за онези ( сред които вероятно има и основателно гневни хора заради полицейско насилие, упражнявано над тях или близките им някога), да видят нисичкия Сидеров да налита на бой на полицаи и да стиска за врата като пиле един от безименните обекти на тяхната омраза! И нищо не му се случва след това на вожда- не е ли чудо, мехлем, отмъщение за понесените унижения и несправедливости? То е нещо като перченето на Путин срещу САЩ – поведение, възприемано като отмъщение за несгодите на цели общности и народи дори, изпадащи на задни позиции в международното състезание за по-добър живот. Направо Давид и Голиат в махленски мащаб!

 

Отритната съпруга на Сидеров обаче компенсира говорещото мълчание на министър Бъчварова със следните няколко пирона върху уж разпънатото на кръста тяло на руския страдалец за български народни правдини. Закова го като страхливец и пияница. Разкри, че някои от най-близките му ( пред телевизионните камери) слуги не могат да го понасят, но си носят ( не точно кръста, а) портмонето по Голготата на своето депутатство заради облагите.

 

Беше истинско откровение да чуем, че Явор Нотев, гърчещият се вчера в същото студио адвокат на Сидеров , номиниран вече и за кмет на София, всъщност е бил първият, който е подстрекавал самата Съпруга да отстранят вожда на „Атака” в критичен момент на спаднало доверие към руската партия. А после се е отметнал- както и професор Станилов, един толкова полезен ( да не казвам какъв по израза на Ленин) в партията авторитет с научна титла сред доста лумпени в обкръжението на „златния пръст”, който си е дал професорското звание под наем . Той пък се просълзил пред Съпругата от срам заради действията на Сидеров от рода на онези, които той повтаря по време на всяка предизборна кампания.

 

При такава срамна картинка няма шанс за колективно отсрамване. Нещо подобно може да постигне само всеки отделно с личните си усилия, ако са искрени.

 

Парадоксът на днешното задочно дамско дуо в две телевизии беше в това, че виновната Капка спечели ( доверието на зрителя) спрямо невинната ( по отношение на възникването и възхода на „Атака”) Румяна Бъчварова, която се държа обиграно, но видимо се чувстваше далеч по зле в ролята на замазваща истината от изповядващата се Съпруга.

 

Поуката е, че бракът по сметка, включително с българския Жириновски, шут на Путин, не прощава на никого.

 

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Продължавме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, който после разгледахме подробно, продължаваме към Осло и Берген в Норвегия, а днес вече сме в Стокхолм.

Приятно четене:

Екскурзия из Скандинавия

част четвърта

Стокхолм

Поемаме към Стокхолм. Преминаваме през много тунели, доста дълги. Излизаме от последният и пред нас се разкрива

Стокхолм

Настаняват ни в един много луксозен хотел. Въртяща врата, която се задвижва само като се доближите до нея. До хотела има един огромен стадион, закрит и остъклен. Фоайето на

хотела

е приятно оформено – има и детски кът, едни канапета, едни маси, едни ескалатори, всичко излъскано до блясък. Прекрасен бар, подреден с безкрайна върволица от напитки и алкохол. Изискано облечени посетители. Външен асансьор ни отвежда на девети етаж за секунди. На другият ден закуската ни е в ресторанта, който се намира на седмия етаж… Но до закуската има да се случват още много неща.

Тръгвам да видя дали ще се ориентирам

да стигна до центъра

и на този град. Първата идея, която ми хрумна е да стоя пред входа на хотела и да чакам да излезе някой китаец, или младежи с фотоапарати – гости на хотела. Мисля си, че няма начин да не са тръгнали да видят или снимат нещо интересно и да тръгна след тях. Но нямах това търпение. Хванах по една заобиколена от модерни сгради алея и

тръгнах в случайна посока

След няколко минути стигнах до метро станция. Огледах разписанието, но не видях да има до късно влакове на метрото, а и не разбрах в коя посока трябва да го хвана. А и като знам, че града е разположен на 14 острова и метрото ходи до всеки един от тях, се притесних да не би да се окажа на някой от островите и да не мога да се върна. Точно до това място виждам едно заведение.

Решавам там да похапна

Оказа се китайски ресторант. Пред него едни интересни канапета, с едни възглавнички. Искам меню на английски… Оказа се, че няма… Хм – да отида в Стокхолм, да влезя в китайски ресторант и да поискам меню на английски… Нормално е да няма. Взех едно меню и започнах да сричам непознатата реч. Има снимки на всяка храна. Някъде видях и думата за пиле – Чикън. Ама само това… Та викам нещо с чикън ще ям. Гледам – порциите големи – цените прилични – избрах си нещо. Показвам го. Пия и една бира, докато ми дойде храната. Храната идва. Една голяма порция с пържени картофи и няколко пилешки хапки. Малко салата за декорация и някакъв сос за окраса… И всичко това супер пикантно. АУУУ, изгорих си езика от пикантни подправки. И на всичко отгоре – горещо.

Допих си бирата, докато ми изстине храната и тъкмо започнах да ям, когато мина китайчето по цялата открита площ на ресторанта и събра всички възглавнички от канапетата. Затварял. Било 22:00 ч… А аз не гледам часовник, виждам само, че е

прекалено светло, за да затвори един ресторант…

На съседната маса имаше една компания от цветнокожи младежи, които бяха приключили с вечерята. Та поисках от китайчето да ми опакова храната за вкъщи. Идва след малко с една голяма опаковка с капак за храна и започва да я пълни. Формата се напълни, а половината храна остана в чинията… Той се опита да я сложи и нея, но аз поисках още една по-малка форма. Донесе още една по-малка картонена форма и сложи вътре картофките… И аз с цялата тази храна, се прибирам в хотела. Изяждам картофките от картонената форма и половината храна от по-голямата форма. Останалото в хадилника… И на другия ден до обед ще си го разнасям из Стокхолм, докато си го изям.

Слизам пак на рецепцията, разглеждам къде какво има – всичко подредено в изискан стил – уникална комбинация между лукс и удобство. Излизам навън. Пред хотела гледам

стадиона

Една жена от групата излезе да пуши при мен. Каза ми, че преди малко ходили и обиколили стадиона. Предложи ми да се разходя и аз. По стъпалата зад нас, после по цялата дължина около стадиона и пак ще се върна на тези стъпала. И аз да взема да го направя. Аууу. Тръгнах. Заобиколих малко.

От другата страна погледнах през парапета – доста високо беше. От другата страна под този парапет има едни цветни градини, едни зелени морави, а покрай тях минава оживен булевард. И като погледнах от тази страна колко има да ходя, докато завия отново, ми стана страшно. На няколко места имаше сложени пейки. Хм, учудих се как така никой не дреме на тях. А ако повървя още малко и някой зад мен се появи от някъде. Или някой ме види, че тръгвам от единият край и той тръгне от другия и се срещнем някъде по средата… Винаги си мисля за най-лошото. Както сме свикнали в нашата страна.

Само че това не е нашата страна. Тук нещата изглеждат по съвсем различен начин. Вървя, вървя, края му не се вижда – огромен стадион.

Докато го обиколя целият и се върна на същите стъпала, от които тръгнах, минали 15 минути… Интересно ми беше как ли изглежда обстановката около хотела, когато на стадиона има важен мач. После се оказа, че това не е най-големият стадион в Стокхолм, имало и по-голям, а този тук бил най-обикновен стадион – АРЕНА…

Време е за сън. Утре ще продължим.

Ден девети – 06.07

Днес ще

разглеждаме Стокхолм

Град , разположен на 14 острова, там, където Балтийско море и езерото Меларен се срещат. През множество канали, свързани с мостове. Метро, което свързва всеки един от островите. Инфраструктура, дублирана под земята. В студените и дъждовни дни на човек не му се налага да излиза на открито. Бизнес сградите и търговските центрове си имат подземни паркинги, където си оставяте и вземате колата. Ще посетим

• Кралският дворец
  • www.kungohuset.se
  • www.livrustkammaren.se

• Ще видим смяната на караула там,
• ще се разходим из старият град,
• ще видя един търговски център и
• през цялото време ще ни вали дъжд.

Правим една автобусна обиколка на града и спираме пред

Кралският дворец

Един от най-големите замъци в Европа. Royal Palace в центъра на Стокхолм е официалната резиденция на краля и основните дейности от ежедневието на краля се провежда тук. Дворецът е ежедневно място за работа на краля и кралицата и за различните отдели (Kungliga Slottet). Цената на входа е 150 SEK. Оттук започва нашата пешеходна обиколка в стария град (Гамла Стан). Можете да пиете кафе на площад Сторторгет (Stortorget).

www.visitstockholm.com

Дъждът вали, но не е толкова силен, колкото се полага за този град. Аз си нося в ръка купата с китайска храна и една вилица в нея… С другата ръка – чадър. Почти нищо друго не носих. На никой не му се ходи в дъжда. Всеки иска да е в музей или на закрито. Но екскурзоводката каза само няколко думи, с които лично мен наистина ме мотивира да тръгна след нея… Сложи си дъждобрана и слезе от автобуса. Каза така:

– Вие сте дошли в Скандинавия, намирате се в Стокхолм и по програма имате пешеходна обиколка на Стария град. Какво като вали… Ще се понамокрите малко, после ще изсъхнете, какво толкова…

Наистина – какво толкова? В края на деня ни предстои и морско пътуване, какво толкова като вали…

Казаха ни след колко време къде ще е автобуса и който иска да обикаля с групата в Стария град по тесните улички, който иска да ходи да гледа Кралския дворец, който иска да ходи из Търговските центрове, които са от другата страна, през моста и през парка след него. И така до 14 ч.

Аз успях да видя всичко

– и с групата из Стария град, и сам в Кралския дворец и церемонията (или част от нея) по смяната на караула, която продължава около час и половина. Един от търговските центрове също видях, китайската храна си изядох и даже и за кафе имах време…

По време на пешеходната обиколка минахме по оживените улички с магазинчета за сувенири, кафенета и ресторантчета. Накрая минахме по една

много тясна уличка – само 90 см

От двете страни – стените на къщите. Вали дъжд. Нося чадър. Минавам по тази тясна уличка със стъпала нагоре. И накрая тя става толкова тясна, че чадъра ми не може да мине…

Оставят ни пред Кралския дворец. От другата страна ще ни чака автобуса към 14 ч, следобед. През това време започвам да

разглеждам Кралския дворец

Вземам си билет. На него има три точки ( зали), през които трябва да мина. Всяка зала ( крило от двореца) си има име. И като влизам в съответното крило, подавам билета на входа и там ми отмятат на билета, че влизам там. Разглеждам. Кралски дворец. Какво може да има в един кралски дворец… Доста интересни неща – картини, мебели от отдавна отминалото кралско време, съдове, маси, обзавеждане, стенописи (пана и картини). Разглеждам едното крило, излизам, отивам в другото и така. На следващото крило ме накараха да си оставя чадъра (понеже е мокър), там, на едни определени места, където имаше и други чадъри и връхни дрехи… Замислих се – дали ще си го намеря после (в смисъл дали ще запомня от къде съм минал, влязъл, за да мога да се върна да си го взема)… Хм, да видим. Оставям си го до една колона и влизам.

Зали, коридори, стъпала нагоре, стъпала надолу, пак зали, пак коридори… И през целият път има едни ограничителни ленти, които оформят една пътека… И по тази пътека вървя и гледам. И в един момент си казах, че съм се загубил, че няма да си намеря чадъра. Дали?И точно в края на пътеката, на изхода от крилото поглеждам от другата страна – познат вход… От тук май влязох. Я да видим – влизам пак и той чадъра си ми е там… Вземам си го и тръгвам.

И продължавам да си нося китайската храна

И виждам пред следващият вход едно заведение и към него масички и столове, разположени вътре във входа за следващото крило. Малко течение беше, но там се разположих – хем да си почина, хем да си похапна китайската храна. Никой нищо не ми каза. Починах си, похапнах си и е време да отида и до търговския център през моста и парка. И тъкмо минавам през моста и от другата страна виждам

Кралския оркестър и войниците тръгнали за смяна на караула…

И аз след тях… И се върнах пред двореца с тях. С барабанчик най-отпред, със маршова стъпка, с пушките и помпоните на главите, с ботушите… И пред двореца се беше събрало огромно множество и то вали и едни чадъри разперени…

Не можах нищо да видя. Постоях, послушах и тръгнах.

Видях съвсем близо тук един скъпо изглеждащ хотел и реших да влезя в него, да видя как вървят цените на хотелите в центъра на Стокхолм, до самия Кралски дворец… Хотелът беше Лейди Хамилтън (HOTEL LADY HAMILTON – Storkyrkobrinken 5). Та цената за единична стая до Кралския дворец е 1300 SEK. От него си взех карта на Стокхолм и една рекламна химикалка на хотела – безплатно…

От тук продължих към търговските центрове. Минах през моста, през парка, където също има интересен фонтан и паметник на известна личност. Тук по тази алея също има скъпи хотели. В края на парка минава един булевард и там има доста големи магазини с кафенета, заведения, магазини за дрехи. Пих едно голямо кафе със сметана и разглеждах младежката мода – начина, по който се облича местната младеж – стилно, изискано и с вкус.

Какво можем да правим в Стокхолм:

• Да обиколим града с автобус и корабче:
  • Bus+Boat Stockholm GRAND TOUR= 450 SEK (1,50 h продължава). Този маршрут минава под 15 моста. Има гид на 11 езика.
  • – ROYAL CANAL TOUR (0,50 h)=185 SEK . Този маршрут минава покрай парка Djurgarden.
  • – HISTORICAL CANAL TOUR ( 0,50 h – продължителност) = 185 SEK. Общо взето тези маршрути обикалят отделните острови по каналите.
  • www.stromma.se

• Можете да се отдадете на един кулинарен Стокхолмски тур. Да се запознаете с различна кухня и аромати.
  • www.cityphototour.com

• Можете да отидет е и на плаж. Малко градове могат да се похвалят с каменист плаж на центъра. Такъв е Смедсуддсбадет (Smedsuddsbadet ) и Тантулунден (Tantolunden).

• Можете да се разходите и с велосипед, който можете да вземете от различни места.
  • www.siocafeet.se
  • www.citybikes.se
  • www.bikesweden.se
  • www.stockholmadventures.com

• Какво ли ще е Стокхолм, ако не се потопите в нощния живот. Ние не можахме, затова смятам да повторя и този град.
  • www.debaser.se
  • www.underbron.com
  • www.sidetrack.nu
  • www.morfarginko.se
  • www.tjoget.com
  • www.marielaveau.se
  • www.folkbaren.se

Общо взето безплатни пътеводители и карти на Стокхолм, Хелзинки и Талин си намерих на борда на ферибота, с който пътувахме – има си достатъчно реклами и брошури около рецепцията на този ферибот. Даже и на руски език.

Värtahamnen, Södra Hamnvägen 46, 115 74 Stockholm, Швеция

Събираме се в автобуса и отиваме на терминала

на пристанището, за да се качим на ферибота за Хелзинки

Минаваме през терминала. Раздали са ни картите – билети за ферибота. С тях се чекираме, с тях ще си отворим каютата.

Фериботът се казва VIKING LINE MARIELLA. Изглежда горе – долу така (клипа е взет от интернет):

Има 10 палуби. И какво още, ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Швеция – на картата:

Швеция

Наскоро открих още един шедьовър на литературата за най-малките, който можем да четем на български благодарение на издателство „Рибка“. В моето детство, което не беше особено скоро, но не беше и много отдавна, нямаше толкова красиви детски книжки, затова възторгът ми от „Диво“ на Емили Хюз сякаш се увеличава с всяко прелистване. Илюстрациите са толкова вълнуващи...