Задава се интересен издайнически казус, който илюстрира най-разпространените „подозрения” за неравенството в прилагането охранителните възможности на държавата в защитата на живота на личността според важността на Човека според мерилото на властта.

Когато моя милост се опита преди половин година да привлече вниманието на прокуратурата с официално оплакване от заплахи с убийство – многобройни, дългогодишни, писмено документирани и проследими ( проследени след сигнали ми и установени от МВР !), реакцията на държавното обвинение беше сведена тази пролет до констатацията , че нищо особено не ми се е случило (щом съм още жив).

Днес обаче научих, че и депутати били заплашвани. Разбира се техният живот е далеч, далеч, далеч по-важен от животеца на някакъв си никаквец, като мен. Ето защо въпросът за заплашваните депутати се превърна в една от централните новини в държавата.

Не казвам, че депутатите нямат право на самоотбрана, но подчертавам, че по този начин още веднъж стана ясна евтинията на кожата на обикновения гражданин спрямо безценния епидермис на онези, които са готови и нрава да си сменят, но властовата козина- не.

В централните новинарски емисии на телевизиите тази вечер се появи следният сюжет по отношение на един заплашителен глас. Говори заплашеният главен герой Димитър Главчев, шеф на комисията, свалила имунитета на хулиганстващия Сидеров:

Faktor.bg

„Това е реален човек, не крие номера си, чували сме го при водещия Милен Цветков, заяви зам.-председателят на парламента

Продължаваше да ми звучи хумористично всичко това, което е свързано със заплахите по телефона, но когато и други колеги са ги получили с директно обаждане или със смс, особено двете дами, тогава погледнах доста по-сериозно на тези обаждания, заяви в предаването “Още от деня” на БНТ Димитър Главчев, зам.-председател на парламента и председател на временната комисия за сваляне имунитета на Волен Сидеров и Чуколов. “Записът от гласовата поща звучи доста застрашително, като се отправят заплахи и към правителството.”

След пускането на записа в ефир Главчев коментира: “Гласът ми звучи на онзи човек, който се обажда в различни телевизионни студиа, например при водещия Милен Цветков, когато нецензурирано го нарече: “Ей, маймунке…Не се смей, не се смей!” Това е реален човек, не е фалшиво обаждане, стои зад телефонния си номер, не се крие.”

Смятам, че с пресконференцията, която дадохме днес, е достатъчно да се самосезират всички компетентни органи, каза още Главчев и настоя да бъде проверено дали телевизия “Алфа” е излъчвала в ефира си телефонните номера на депутати от комисията и дали това е редно.”

Обещавам да проследя дали и спрямо правоимащите ( термин, с който се обозначаваше привилегированата каста в НРБ), заплашвани ( но по телефона, а не писмено, както в моя случай) прокуратурата ще постанови, че ставало дума за упражняване свободата на словото. Или на бърза ръка „ще се сезират всички компетентни органи” и върху свободно словозаплашващите ще се стовари тежестта на репресията, дремеща мързеливо по отношение на правонямащи граждани в тази държава.

Share on Facebook

“Българските крепости: оцветяване, рисуване, любопитни факти” (изд. „БГ Книга“) е занимателна двуезична (български и английски) книжка, която съдържа съвсем кратка интересна информация за 14 от най-впечатляващите български крепости, както и техни рисунки, които децата да оцветят. Съвсем очаквано място в книгата са намерили някои от най-известните и посещавани крепости в България – Царевец, Асенова крепост, „Баба Вида”, Шуменската...

Интересно научно откритие споделя с нас бившият съветник на премиера Виденов ( 1994-96 г.) Валентин Вацев. Дал е интервю за един журналист от „Дума” ( написал по точки пред 12 години защо толкова много обича Америка, а след това преминал в лагера на влюбените в Путин). В русофилски сайт пък са препечатали интервюто със следното екзотично заглавие:

06 Ноември 2015

Извън тази кръвожадна прогноза, по интересно е твърдението на днешния университетски преподавател Вацев, че в БСП се води борба между проруска и „условно казано” проамериканска партия.

Макар официално да не членува в БСП , нямам основание да подозирам Вацев в неинформираност относно процесите в тази партия. Ето защо научното му съобщение е на ръба на сензацията.

Оказва се, ако се вярва на това ( а няма причини да не вярвам), излиза, че в най-голямата крепост на Петата колона тайно от всички нас съществува „американска партия”. Това е малко като да откриеш, че кварталният побойник Гошо е в напреднала бременност, която му е проличала едва в края на деветия месец.

Както вече отбелязах, вярвам безрезервно на човек с вътрешна информация за американската бременност на БСП. Чакам с ( научно обоснован) интерес раждането на американското отроче- може и да е чернокожо, ако е заченато напоследък.

Засега обаче виждам само столетни напъни, от които проплакват на бял свят само „мероприятия” в полза на Москва и в защита на Русия от България ( например по въпроса за санкциите).

Във всички случаи обаче вече знаем защо столетницата се провали толкова зрелищно на поредните избори. Оказва се, че е инфилтрирана от дълбоко засекретени от собствения й електорат проамериканци. Червените бабички си мислят, че гласуват за своите мили русофоли, а те се оказват американофили под прикритие ( в особено големи количества, щом като успяват да се противопоставят на русофилските тълпи в партията)

Щом янките го могат, остава да си пожелаем да ни спасят с подобна операция по внедряване на проамериканци и в ГЕРБ, където вождът също мърмори срещу санкциите.
http://www.cross.bg/vatzev-borisov-partiya-1487121.html#ixzz3qij7N3oj

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
1 средни глави червено цвекло
2- 3 моркова
3- 4 картофа
100г майонеза
2 варени яйца
1ч.л. сол
1ч.л. мед
1с.л. зехтин
няколко клонки целина

Приготвяне:
Вчера получих ценен дар от природата- глави червено цвекло. Много се зарадвах, защото мога да си го ползвам за топла гарнитура или салати. Днес реших да опиша едно от предястията, които приготвям по празници. То се състои от две части: майонезена и зеленчукова. Обелвам и измивам растителните продукти. Сварявам картофите и яйцата. Нарязвам на дребно и обърквам с майонеза. Оставям в хладилник да стегне. Смесвам мед със зехтин. Овкусявам със сол. Разбивам дресинга. Рендосвам моркови и цвекло. Събирам в купа. Поливам с маринатата и обърквам. Към майонезената разядка добавям ситно нарязана целина. В разлати чинии оформям купчинка от яйченото предястие и мариновано цвекло с моркови. Надявам се да ви е апетитно!

Опитах се да разбера защо Българският хелзинкски комитет е допуснал затворник с влязла в сила доживотна присъда за убийство да бъде номиниран за участие в престижното до вчера състезание за правозащитници като Човек на годината, но не можах да схвана идеята. Освен ако тя не е да се направи услуга на най-кресливите противници на правозащитната дейност в България, които направо изпаднаха в гневен екстаз от възможността да доразвият опорните точки на Кремъл с обобщения по този повод, че БХК изпълнява пъклен план на Запада срещу иначе прекрасната ни безоблачна откъм кривици Родина.

Нямам предвид близките и роднините на убития Андрей Монов. Те имат всички основания да мразят Джок Пол Фрийман и каквото и да кажат срещу него звучи допустимо, дори и да не беше фактологично безупречно обоснована вината от гледна точка на ситуацията, при която Фрийман беше извадил нож в центъра на София, твърдейки пред съда след това, че импулсивно е защитавал човек от нападатели.

Решението на съда така или иначе е окончателно- като смъртта на младия Монов. А решението на БХК да допусне номинацията на затворника от какво е продиктувано? Нима е достатъчно да се каже, че не е забранено човек с присъда да бъде одобрен от журито? Ако ставаше дума за политически затворник, вероятно това щеше да е допълнителна причина за открояването на една репресирана личност. Но при наличието на криминално деяние, при това толкова тежко…?!

Нямам обяснение и затова имам въпроси. Защото не просто се чувствам, а съм съпричастен.

Дребна подробност, която се пренебрегва от най-шумно възмутените медии, е че БХК не номинира кандидатите за конкурса. Номинират ги други хора. Но тази съзнателно фабрикувана или неволно допускана неточност в коментарите не променя същината на проблема.

Моя милост беше удостоен през 2009 г. с наградата на БХК за „най-номинираната личност на годината” ( общо 14 номинации). Решението за наградата и формулировката беше на журито, което ми присъди нещо като „утешителната награда” заради лекия конфуз, че с най-много гласове като ЧОВЕК на година беше избрана организацията „БГ мама”. Защо една група човеци се допуска в състезание за ЧОВЕК на годината, чудеха се мнозина. В лично качество се оказах първи след тази организация според броя на гласовете, подадени в интернет.

През следващата 2010 година, след като отново бях номиниран ( и отново от непознати за мен личности), хиляди гласували симпатизанти ме направиха победител в едно състезание, за чието организиране нямам заслуга. На грамотата пише:

„Гражданите награждават Иво Инджев с приза на публиката в годишните награди на Българския хелзинкски комитет „Човек на годината 2010 ”

Именно поради това не мога да си замълча пред публиката, макар че щеше да е по-уютно да не давам поводи за злобни коментари, че съм натикан в нишата на обяснителния режим. Не изключвам и ехидни подмятания с искане да си върна наградата, щом пък съм чак толкова възмутен. Обаче няма да направя удоволствие на ехидниците- не БХК ме е награждавал за Човек на годината, а хилядите граждани, които са изразили доверие и отношение към скромната ми личност. Наречете изтъкването на този факт „разграничаване” от БХК, ако щете, макар да не целя това.

Ще отида и по-далеч: заради вредата, която причиняват на образа на правозащитната дейност с това провокативно безхаберие в дадения случай, някой трябва да си подаде оставката точно така, както правозащитниците искат оставки на политиците, злоупотребили с доверието на гражданите. Казвам „някой”, защото нямам вътрешна информация нито за механизмите при взимането на решенията им, нито за конкретната вина за случилото се. Но този „някой” по този начин би защитил правото на съпричастните към правозащитната дейност българи да не се чувстват вкупом виновни и заклеймявани по аналогия за всичко, което сега може да им лепнат като етикет онези, които само това чакат.

Share on Facebook

Когато прочетох, че романът „На живот и смърт“ от Майкъл Роуботъм (изд. „Софтпрес“) е победил в конкуренция Робърт Галбрейт и Стивън Кинг, нямаше как да не се заинтригувам. Това не е просто история за бягство от затвора, за корумпирани ченгета и политици, за закоравели престъпници, пачки пари и отмъщение. Главният герой Оуди Палмър ще ви стане ужасно симпатичен, дори...

БХК отстранява номинацията на Джок Полфрийман

Ако някой от вас не знае днес ще научи, че най-богатият човек в света (79,2 милиарда щатски долара към 2015-та г.) отдавна е свързан с ядрената мафия и даже е съсобственик и президент на компанията Terra Power, чрез която се надява(л) ня...

Сегашната ситуация е нетърпима дори за самите служители, но парите за персонала се разпиляват

Георги Ангелов – 6 ноември 2015, в. 24 часа

РЯДКО се случва министърът на финансите лично да се заеме да предлага реформи в едно или друго министерство – това обикновено е запазена територия за ресорния министър. В случая с МВР обаче има основание да се намеси.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5095119

Ако се чудите, къде да прекарате почивните дни – ето една добра идея, и за софиянци, и за пловдивчни и за всички от околността – Анжело ще ни води до Самоков и околностите му. Приятно четене:

Самоков, около него и връх Мусала

През жегите в края на август решихме да отидем няколко дни на планина. Препоръчаха ни хижите над Перущица, но после се оказа, че булката има изследователска работа и интерес към дейността на оперната певица Росица Тренкова („Самоковският славей“). Така че сменихме дестинацията и се опитахме да съчетаем приятното с работата.

В Самоков отседнахме в къща за гости „Елизабет“, където вече бях отсядал при многобройните си командировки в града. Намира се близо до центъра на града, наблизо са и големите магазини на Самоков – „Билла“ и „Т-маркет“. Къщата е получила най-висока оценка (9.5) от всички места за настаняване в Самоков от потребителите на booking.com.

Къща за гости „Елизабет“

GPS: 42.33629, 23.55945 (42°20’10.6″N, 023°33’34.0″E)

адрес: BG-2000 Самоков, ул. „Хан Кубрат“ 2а

web: www.hotelsamokov-elizabet.com

http://www.booking.com/hotel/bg/guesthouse-elizabet.html?

тел.: 00359 88 885 2062 (Сашо)

wi-fi: безплатно

Първият обект, който посетихме, бе

Екопътека „Бели Искър”

Еко (eco лат.) е древна дума, която първоначално е означавала „с 5 € по-скъпо“. Сегашното ѝ значение вероятно е „усвояваме еврофондове“. Това е единственото логично обяснение защо почти всички туристически маршрути станаха „екопътеки“.

Докато Смолян си има „Каньон на водопадите“, Бели Искър може да се гордее с Долината на мостовете. Едноименната река тече през най-голямата ледникова долина на Балканите и е прехвърлена от 8 големи и 11 малки мостчета.

Големите мостове са номерирани и имат собствени имена. От съображения за безопасност не се разрешава преминаването на повече от 5 човека едновременно по тях. След четвъртия има обособени места за пикник, където е разрешено и паленето на огън. Малките мостове са над притоци на реката, по време на нашето посещение – пресъхнали. Много от мостчетата са изгнили и се нуждаят от сериозно обновление.

Пътеката се вие от бряг на бряг и е с обща дължина около 7 км, като връщането към паркинга е по асфалтовия път.

Денивелацията на същинската пътека е около 200 м, но ако искате да се изкатерите до наблюдателната площадка на хълма над левия бряг на реката, трябва да се качите още с 300 м по-нагоре. Целият маршрут от паркинга в горния край на селото до края на пътеката и обратно (без наблюдателната площадка) ще ви отнеме около 3 часа.

Шишмановото кале,

наричано още „Шишманово градище“ е напълно скрито от любознателния турист. Успяхме да го намерим единствено поради подробните указания от изключително любезната дама от Информационния център на Самоков. Всички по-рано съществуващи табели към него са премахнати. „Официалното“ обяснение е, че се провеждат разкопки и туристите биха пречили. Като пътувате от Самоков към Бели Искър трябва да се оглеждате за черен път вдясно през нивите, малко преди да стигнете планината.

Обозначен е с празна конструкция, на която навремето е имало реклама на обекта. Тук (42.29897, 23.53919; 42°17’56.3″N 023°32’21.1″E) можете да оставите колата и да продължите по пътя, докато стигнете до нещо като каптаж и изоставен фургон с надпис „Охрана“ (42°18’00.629″N 023°32’08.465″E). Тук пътеката се разклонява, като наляво е крепостта, а надясно – базиликата.

Шишманово градище е унищожен от турците в края на 14 век античен и средновековен град, епископски център, наричан „старият Самоков“, на Шишманов връх – възвишение над село Доспей (предполагаемо родно място на отец Паисий). Тук е било важното кръстовище на търговските пътища от Пауталия (Кюстендил) към Филипопол (Пловдив) и от Сердика (София) към Македония.

Мястото е почитано от населението като последното полесражение на цар Иван Шишман с турците и негов гроб. Според легендата, тук била отсечена главата на царя, която се търкулнала седем пъти и бликнали т. нар. „Цареви извори“.

Системни разкопки започват от средата на юли 2004 г. от Археологическия институт при БАН съвместно с Историческия музей в Самоков под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов. Според досега установеното от обследваните 50 декара, обектът заема малко повече от половината (25-30 дка), от които са разкопани около 10%.

Шишманово кале (градище)

GPS: 42.29934, 23.53592; 42°17’57.6″N 023°32’09.3″E (крепост), 42.30060, 23.53485;

42°18’02.2″N 023°32’05.5″E (църква)

Самоковският девически манастир „Покров Богородичен“

е метох, принадлежащ през XVIII век на Хилендарския манастир, в който са отсядали таксидиоти (монаси-изповедници), събиращи помощи.

Метохът пази легендата за спасяването на града от св. Богородица, която разпростряла своя плащ – покров над града и така го спасила от разорение. Затова св. Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври – Покров на Пресвета Богородица. Манастирът празнува и на 15 август – Успение Богородично.

Приелата монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, през 1772 година т.нар. Баба Фота (неин внук е Константин Фотинов – редактор и издател на първото българско списание „Любословие“) обединила малобройна девическа общност и била дълги години, до смъртта си през 1844 година, игуменка на манастира. В средата на ХІХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички.

През 1837-1839 година била издигната внушителна каменна църква и направени други разширения. Метохът бил обграден с висок зид, построена била и манастирската трапезария (магерница). Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила.

Датата 1837 ясно се вижда над една от портите

Църквата е трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Предполага се, че е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва на Захари Зограф. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров.

В манастирът се е укривал Васил Левски при посещенията си в Самоков през 1871 година. Старата мемориална плоча е свалена и оставена на двора, а до портата е монтирана нова, с подписа на „Ротари клуб“, вероятно срещу някакво дарение.

След Освобождението манастирът продължил да се издържа със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана в манастира, монахините са участвали в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година, в Международното изложение в Лиеж през 1905 година и в Изложението на балканските държави в Лондон 1907 година. Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница – присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща.

В много материали в мрежата се споменава, че девическият манастир „Покров Богородичен“ продължава да бъде ръководен от игуменката Гавриила. За съжаление информацията не е съвсем точна – Гавриила е починала миналата година. Не можахме да разберем коя е новата игуменка, тъй като в момента на посещението ни имаше служба, служеща и за „обучение“ на младо, 20-ина годишно момиче, вероятно послушница.

Самоков / Samokov, София / Sofija, 2000, BG

Манастирът е част от веригата „100 НТО“ (с общ номер със Самоковския музей).

Девически манастир „Покров Богородичен“

адрес: BG-2000 Самоков, ул. „Цар Борис III“

GPS: 42.33096, 23.55966; 42°19’51.5″N 023°33’34.8″E

тел.:, ,

раб. време: 7:30 – 18:00

НТО: № 79

Връх Мусала

бях изкачвал за последно преди 35 години. Тогава нямаше изградена такава инфраструктура и комуникации, и от Самоков до върха и след това към х. Чакър войвода вървях пеша, с 30 кг раница на гърба.

Сега използвахме по-лесния начин. С колата стигнахме до лифта Ястребец в Боровец. Цената на паркинга е 5 лв/ден, а двупосочния билет за гондолите – 12 лв (над 11 год.). Работното време е от 9 до 17. Пътуването до х. Ястребец е около половин час. По равен път се стига до х. Мусала за около час, като двете хижи са на почти еднаква надморска височина.

Оттук започва изкачването към върха, по добре обособена и поддържана пътека. На времето туристите бяха епизодично явления. Сега към Мусала има постоянен поток от хора, включително много деца.

В края на август в Рила все още има сняг

По пътя нагоре видяхме група работници, които оформяха стъпала на по-стръмните участъци.

Навремето изкачването беше доста по-трудно, но сега, в рамките на еднодневната екскурзия, маршрутът е достъпен и за „кашкавал-туристи“. На заслона под върха можете да направите почивка преди последния напън.

Връх Мусала

На върха има две метеорологични станции – старата, създадена през 1932 година и новата – базовата екологична обсерватория „Мусала“. По стара българска традиция, въпреки че двете станции използват принципно еднотипна апаратура, обмен на данни няма. Винаги ни е било по-лесно да създадем нова, паралелна структура, вместо да надградим и осъвременим съществуващата!

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от ©Ема Жунич:

Бели Искър (2015-08-25 Екопътека)

Самоков (2015-08-26 Шишманово кале)

Самоков (2015-08-26 Девически манастир)

Мусала (2015-08-27)

Други разкази свързани с Рила – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. По високопланинските пътеки на Рила (дни 4 до 5)
2. Към връх Гросглокнер в Алпите
3. Олимп и връх Митикас
4. Приказката Мароко (1): Към връх Тубкал
5. Към връх Ботев за един ден (4): На върха и надолу
6. Кътчета от България: Връх Шипка
7. Словения (до връх Триглав)
8. Към връх Ботев за един ден (3): Тарзановата пътека
9. Връх Ботев в Стара планина
10. До връх Руй (22.09.2010 г.)
11. Изкачване на връх Смоликас и да обиколиш Гърция с кола
12. Черни връх

Всяка година HubSpot вадят интересни данни в изследването си State of Inbound. Статистиката покрива различни географски региони, типове бизнеси с B2B и B2C фокус, затова е интересна – защото могат да се видят както глобални трендове, така и зависимости за конкретни райони и индустрии.

От миналата година изследването се фокусира не само върху гледната точка на маркетинга, но събира мнения и от специалисти по продажби. Т.е. тази година данните са особено полезни, защото дават информация за развитието на трендовете във времето и за продажбените теми. Аз обаче, като един егоцентричен маркетолог, ще се фокусирам конкретно на данните за маркетинга.

Доказаните резултати отключват бюджети

Сред седемте водещи резултата от изследването един прави основно впечатление:

Proven marketing ROI unlocks budget. But you have to be tracking ROI in the first place, which not everyone is doing.

Да, само 4% от маркетинг-екипите, които са доказали позитивен ROI, са били жертва на падащи бюджети:

Но от друга страна, доказването на позитивен ROI продължава да е основното предизвикателство пред маркетолозите. Европа пък е сред по-слабите региони, когато говорим за измерване на ROI – 51% от маркетолозите следят статистики, за сметка на 63% в Северна Америка, например. Без да има детайлни данни, можем да предположим, че в България падаме под този среден за региона процент.

Доказването на добър ROI е проблем особено за големите компании. Това може да бъде свързано с две други тенденции – обикновено тези компании имат и много по-голям бюджет, отчитането на който е по-комплексно, а и залагат на повече маркетинг тактики, които не могат да бъдат лесно измерени (аутдор, телевизия и др.)

Намирането на правилните технологии и обучението са трудни

Оказва се, че идентифицирането на правилните технологични решения е трудност както за малките, така и за големите компании (съответно в оранжево и синьо на графиката по-горе). Може да се предположи, че малките компании имат по-малко знания и възможности в този аспект, а при големите компании проблемът е внедряването на технологиите и използването им от голям екип.

Виждаме, че намирането на технологичните решения не се е изменило като важност спрямо 2014 година. За сметка на това, обучението на екипа е два пъти по-наболял въпрос спрямо 2014 година.

Маркетинг-каналите без директна измеримост са демоде

Естествено, крайната цел на State of Inbound е да покаже колко по-важен е inbound маркетингът. Затова част от изводите в изследването са формулирани с насока “outbound е лош”. Според мен обаче данните сочат друго – лош е този маркетинг подход, който не може да се измерва точно. Затова и най-надценяваните според маркетолозите тактики са свързани с трудно измерими канали като печат и аутдор, а негативното отношение към измеримата реклама (онлайн, PPC) е много по-ниско.

Интересно е, че компаниите, които отразяват по-слаб ROI спрямо миналата година, са много по-склонни да оценят социалните медии като надценяван канал: 18% от компаниите с по-слаб ROI смятат, че социалките не са толкова полезни, за сметка на 11% от компаниите с по-висок ROI. Вероятно това разочарование, както и сходни данни за email маркетинг и блоговете, е резултат на неправилно разходвани средства през 2014?

И да затвърдя по моята любима линия: блогването е сред каналите, които най-рядко се смятат за надценени

Обещайте оптимизация, за да ви дадат по-висок бюджет

Когато си говорим за бюджети, видими са 2 интересни тенденции. На първо място, явно е вярна приказката на Мечо Пух “Колкото повече, толкова повече”. Колкото по-голям е маркетинг бюджетът на компанията, толкова по-вероятно е тя да отдели по-голям бюджет за маркетинг в следващия период.

Компаниите, които имат провалени маркетинг стратегии с inbound канали също получават по-големи бюджети – и то в 4 от 5 случая. Това може да значи, че маркетолозите се фокусират върху дългосрочните резултати на inbound подходите, а опитът, съпроводен с измерване на резултатите, дава сигурност, че новите бюджети ще бъдат оптимизирани по-добре. Използвайте тази аргументация на годишното си планиране и после драснете един коментар под поста дали е сработило

Ами, какво остава да си пожелаем, освен повече оптимизация и по-високи бюджети!

Свалете цялото изследване тук.

Постът Маркетингът през 2015: измерими канали, доказване на ROI и ефективни технологии е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

„Малката книга“ е дебютният роман на сценариста и драматург Георги Мерджанов. Тя съчетава жанровете на историческото и „ърбън“ фентъзи, а мястото на действието е нашата любима София, колкото модерна, толкова и вековна. Книгата започва със запознаването ни с персонажите на Стефан – красив младеж със склонност към логически загадки и авантюризъм, Магдалена – мистична хубавица,...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Разширено влияние на най-голямата партия, ГЕРБ, цялостна стабилизация на управлението и катастрофа за главната опозиционна сила, лявата БСП – това са основните резултати от приключилите местни избори в България. Темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, след балотажите в неделя партия ГЕРБ разшири позициите си на водеща политическа сила в страната. Докъде се простира нейното влияние?

– Числата са категорични, Фили – ГЕРБ спечели кметските места в 22 от общо 28-те областни центрове. За сметка на БСП, партията завоюва нови позиции в селата и малките населени места. Направи пробиви в регионите, населени предимно с етнически турци, което пък е за сметка на ДПС.
Най-ясно обаче илюстрира ситуацията едно изчисление, което въз основа на местния вот казва, че ако в момента се проведат парламентарни избори изцяло по пропорционална система, то ГЕРБ би спечелила 200 от общо 240-те места в българския парламент. Това е наистина твърде много.

– Доколко социологически коректно е подобно изчисление?

– Разбира се, тази екстраполация не е социологически коректна, но е математически вярна и може наистина да ни ориентира за мощта, която достигна партията на Бойко Борисов. Всъщност, ако погледнем в по-широк контекст, ще се окаже, че, след БКП на Живков, ГЕРБ е втората партия, която има толкова широко влияние. Добрата новина в случая обаче е, че то е постигнато не с помощта на съветската окупационна армия, а на демократични избори.

– Пламен, подобна концентрация на власт не е ли опасна? Политици от левицата вече казаха, че се страхуват от някакъв вид диктатура.

– Поне в момента това изглежда трудно, Фили, по няколко причини.
Първо, ГЕРБ разшири влиянието си, но няма парламентарното мнозинство и не се очаква утре да предизвика извънредни избори, за да го постигне. Вече няма време за това, защото след по-малко от година са президентските избори.
Второ, партия ГЕРБ не управлява сама, а има коалиционни партньори както от десния, така и от левия спектър.
Трето, ГЕРБ членува в ЕНП и по тази линия няма да се допусне недемократично развитие.
Четвърто, българите сега дават кредит на ГЕРБ, за да продължи с относителната икономическа стабилизация и ясната евро-атлантическа ориентация на страната, към които партията гледа да се придържа. Но ако ГЕРБ се отклони, широката обществена подкрепа бързо ще се стесни.
Що се отнася до самите леви политици и опасенията им, най-добре те да погледнат в собствената си паничка. Там ще видят, първо, как всеки път, щом дойдат на власт, те самите докарват страната до просешка тояга и създават заплахи за демокрацията и гражданския мир. И второ – как като основна опозиционна сила вместо да се загрижат за реалните обществени проблеми, те се ядат взаимно и гледат само към кокала на властта. Ето защо БСП не могат да бъдат реален опонент на ГЕРБ, а техният плач е просто смешен и жалък.

– Добре, Пламен, но БСП все пак остана втора политическа сила. Какво следва от това както за самата партия, така и за развитието на България?

– На тези избори БСП получи 390 хиляди гласа. Това показва до какво жалко състояние самите социалисти докараха тъй наречената „лява идея” за последните години. Сега те са втора политическа сила, но само защото ДПС, поради стратегическата линия, която следва, изобщо не се трогна да покаже мускули тази есен.
За социалистите обаче идват още по-лоши дни – тепърва пред тях стои темата за оставки по повод изборната загуба; тепърва вътрешните червени и ченгеджийски кланове ще решават дали да оставят начело на партията Михаил Миков или ще предпочетат все пак да сложат човек, който поне малко разбира от политика; тепърва на левицата, каквото и да стори сега, и предстоят още две тежки загуби – на президентския вот догодина и на следващите парламентарни избори.
Това е по-скоро път към пълния разпад. Той обаче, както смятат мнозина, всъщност е добра новина за България, защото ще освободи простор в ляво за евентуалното създаване на нова формация, наистина близка до европейските социал-демократически принципи. Може би.

– Пламен, освен преки резултати, изборите донесоха и още важни събития – хаосът в „Арена Армеец”, хулиганските прояви на Волен Сидеров, хакерската атака срещу сайтовете на ЦИК и други институции. Какви са развитията по тези теми?

– Хаосът при предаването на изборните протоколи в зала „Арена Армеец” наистина е срамен епизод, Фили. Някой дори го нарече „най-голямата криза със заложници на спортно съоръжение, след преврата на Пиночет”. Тук проблемите обаче са заради промените в изборното законодателство и чисто организационни, така че лесно ще се оправят. По-сериозни са другите две събития.
Точно по време на изборите лидерът на Атака Волен Сидеров извърши поредица от провокации срещу мирни граждани по улица „Раковски” и в сградата на Театралната академия НАТФИЗ. За да се повдигнат обвинения, главният прокурор поиска снемане на неговия депутатски имунитет. Специалната парламентарна комисия препоръча да се разреши това, но въпросът още не е гласуван. /Часове, след като този разговор бе записан, Парламентът с голямо мнозинство реши да свали имунитета на Волен Сидеров и неговия колега Десислав Чуколов – б.а./
Междувременно Сидеров се оплака в руското посолство, че е репресиран от българските власти, защото се противопоставя срещу евро-атлантическото членство на страната и желае сближаване с Русия. Тази версия, естествено, допадна на посланика и той обеща да я сподели с руските медии – което пък означава нова вълна на и без това острата хибридна война, водена от Русия срещу България. Тя вероятно ще се засили още, ако Сидеров наистина се озове в ареста.
Самият той заплаши, че ако това стане, в страната ще се развие партизанско движение, а омбудсманът, социалистката Мая Манолова онзи ден каза, че сега не е време да се арестува Волен Сидеров, за да не се превръща в герой.
Това обаче, Фили, са приказки за плашене на гаргите. Ако в България има някакъв демократичен правов ред, то трябва по нормален законов път наистина да се сложи край на фашизоидните провокации на този човек, които нараняват и обиждат самия дух на българската демокрация.
Като паралелен опит за пробив точно в това отношение се възприемат тук и хакерските атаки срещу сайтовете на ЦИК, Парламента, Президентството, ДАНС, Националната агенция по приходите и други държавни институции, които се случиха и в двете изборни недели. Засега няма разкрит конкретен виновник за атаките, знае се само, че ударът идва от чужбина. Предположенията сочат отново към руския интерес чрез методите на хибридната война да се създава хаос в България, за да се реализират специфичните руски цели тук.
Дали наистина е така, засега не е ясно. Но като се знае, че руската агентура е инфилтрирана дълбоко във всички български институции, включително отговорните за националната сигурност, фактът, че неяснотата продължава вече повече от две седмици, всъщност още повече засилва подозренията в тази посока.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com