В повечето случаи свързваш тиквата с баница и макар да знаеш и дори да ти харесва в солени варианти, в които сладостта ѝ да хармонира със землистия вкус на лещата или да контрастира с пикантността на синьото сирене, или пък да бъде обвита в соленото серано, много често членовете на твоето семейство не се съгласяват с теб и твоите желания да я включиш в яхнията за вечеря. Дори да си мислиш, че умело я прикриваш измежду останалите съставки, бързо биваш разобличен, че онези кубчета не са картофи попили червения пипер и доматеното пюре. За такива случаи ще ти кажа една тайна, която обаче няма да замаскира тиквата, така че изобщо да не се усети, но поне няма да ти се сърдят, че решаваш да се възползваш от сезонността ѝ, без това да включва ръсене с мед и орехи.

Подобно на козето сирене, което оправя всичко в салатата с тиква и зелена леща, тук чорисото ми направи яхнията, оставяйки пикантно-опушена следа в соса, но пък и аз подчертах това с още пушен пипер и зърна кимион. Тиквата, както всички може да се досетим, докато се готви попива ароматите на соса, от което вече не е тиква или поне не такава, която си представяш в тиквеник, тъй че спокойно може да разкажеш на членовете на твоето семейство (или други неприемащи тиквата за зеленчук), че това е мнооого специален сорт тиква и се слага само в яхнии. ОК, спирам с глупостите.

За мен испанското чорисо е идеалният колбас за добавяне в ястия и яхнии, защото им придава опушеност и пикантност, без те да бъдат натрапчиви усещания. Боб е първата асоциация, която си правя, когато погледна едрите парченца сланина в нарязания колбас и включвайки го в състава на моята бъдеща яхния, минавайки на ум през испанската и мексиканската кухня и грабвайки по някоя и друга идея от тях, яхнията ми има по-голям шанс за успех, макар и в нея да се намират едни кубчета, които както се разбрахме, не са картофи.

Докато я сервирах за вечеря имах известни опасения, че тиквата ще бъде не само разобличена, но и захвърлена. От тази гледна точка, имах резервен вариант за сервиране, който включваше макароните със сирене на Даниел или сухоежбина, а аз щях да си откарам цяла седмица на яхния с тиква. Тиквата беше разкрита, разбира се, но не се гледаше страхливо, както обикновено, защото цялата гозба ухаеше прекрасно на сладко-опушено-пикантно, на което му трябва само стрък-два пресен кориандър. Чорисото направи яхнията!

Бобена яхния с тиква и чорисо

За 4 порции.

Продукти:

• 1 супена лъжица олио
• 1/4 чаена лъжица семена кимион
• 3 стръка праз лук, нарязани на шайби
• 300 г обелена и почистена тиква цигулка, нарязана на кубчета със страни 1,5-2 см
• 100 г чорисо, обелено от обвивката и нарязано на шайби
• 240 г сварен бял боб
• 240 г сварен червен боб
• 2 домата, обелени и нарязани на дребни кубчета
• 1 супена лъжица доматено пюре
• 1 чаена лъжица пушен пипер (или сладък червен пипер, ако не разполагаш с пушен)
• 250 мл зеленчуков бульон или вода
• сол и прясно смлян черен пипер
• пресен кориандър, нарязан на едро (или магданоз, ако не харесваш кориандър)

В широк и дълбок тиган или тенджера се нагрява олиото. Изсипвата се семената кимион и се запържват няколко секунди докато започнат да отделят аромат. Добавя се празът и се готви 5-6 минути на умерен към силен котлон като се разбърква периодично. Добавят се кубчетата тиква и се разбъркват 3 минути. Към тях се изсипват чорисото, двата вида боб, доматите, доматеното пюре и пушеният пипер. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер. Заливат се с бульона или водата и се оставят да заврат.

Яхнията може да се довърши по два начина:

1. На котлона, като съдът се захлупи с капак и се вари на умерен огън докато тиквата омекне, а сосът се редуцира наполовина. Ако е необходимо, капакът се маха към средата или края на готвенето.
2. Във фурната, като яхнията се прехвърля в подходящ съд (без капак) и се слага на средно ниво в предварително нагрята фурна на 180ºC. Пече се около 1 час или докато по-голямата част от течността се изпари, а повърхността на яхнията придобие цвят. Ако започне да изгаря бързо на повърхността, може да се разбърква периодично или да се покрие хлабаво с алуминиево фолио.

Готовата яхния се сервира топла, поръсена с нарязан пресен кориандър.

Още рецепти с тиква

• Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос
• Салата от тиква със зелена леща и козе сирене
• Канелено-карамелени кифлички с тиква
• Есента на мама
• Шоколадов крем карамел с тиква
• Салата с тиква, карамелизиран лук и горгонзола
• Декември ври. Ври и кипи.
• Изненадай Коледа! – Десертът
• Йоана на Земята – Нещо с тиква
• И не само защото е есен
• Къри супа с тиква и картофи
• Писмо за тиквата
• Пица по индийски или как накарах Вальо да направи онази физиономия
• Постен кейк с тиква, орехи и кленов сироп
• Щрудел с тиква, ябълки и фурми

Още рецепти с варива

• Сарми от савойско зеле със спелта, печени карамелизирани моркови и зеленчуков грейви сос
• Нахутът в таверна „Никуляс“
• Риболита
• Гръцка фава
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Ризото от спелта с червено цвекло и печена сьомгова пъстърва
• Веган кюфтенца от амарант и пресен грах с таханов сос
• Кюфтета от киноа и батат
• Бобена манджа, но по-различна
• Зелена соя с карамелизиран лук, сушени домати и нигела
• Пълнен лук с боб азуки
• Къри с боб „Черно око“
• Пикантен кафяв ориз с червен боб и царевица
• Зелеви сaрми с тофу, черен боб и гъби

Бобена яхния с тиква и чорисо е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

„Известно, что ЕС и Болгария торпедировали реализацию «Южного потока» и не дали нам реализовать этот проект. Хотя он, безусловно, полностью соответствовал бы интересам Болгарии, да и всей Южной Европы. «Турецкий поток» позволил бы российскому природному газу приходить на турецко-греческую границу, фактически – на границу с ЕС. Здесь его смогли бы покупать европейские потребители. А странам, которые отказались от участия в строительстве нового энергомаршрута, остаётся подсчитывать упущенную выгоду.”

Обобщено преведено, Путин благоволява да спомене България отново 11 месеца и половина след като даде от Анкара сигнал за пропагандно охулване, стартирало по негова команда на 1 декември 2014 в турската столица. Тогава той посочи България като виновник за спирането на „Южен поток”.

Днес той ( почти) повтаря обвинението в интервю, публикувано на сайта на оглавяваната от него институция.

Интервью информационным агентствам «Интерфакс» и «Анадолу»

В преддверии саммита «Группы двадцати» Владимир Путин дал интервью российскому информационному агентству «Интерфакс» и турецкому информационному агентству «Анадолу».

Понеже има знаменит руски прецедент за това, как една погрешно поставена запетайка от заповедта на руски самодържец води до обесване, вместо до помилване на негов поданик, реших да се вгледам в детайлите на височайшата информация.

И какво да видя? Путин говори за ЕС и България в множествено число. Има едно И: „Европейският съюз И България” са виновни за спирането на Южен поток, казва самодържецът. Подчертавам, цитатът е вода от извора, от самия президентски сайт на Русия и това го прави направо свещен по своята непоклатимост.

Сега как да реагираме на тази промяна- малка на пръв поглед, но не е за пренебрегване, щом говори „най-влиятелният” политик на света ( а е такъв в лично качество именно заради концентрацията на власт в самодържавните му ръце)?

Откакто самодържецът даде сигнал за бамбардиране на България с пропагандни обвинения, верните висши поданици на Путин – от шефа на външната парламентарна комисия Пушков , хпрез историци, придворни коментатори и чак до „политици” като хулиганстващият Жириновски, винаги акцентират върху презрителното за тях обстоятелство България да действа по разпореждане, внушение, по заповед на Брюксел.

И сега изведнъж шамарът на Путин за България включва едно незабележимо, но забележително И. Да не би в Москва да признават изведнъж нашата малка, най-бедна в ЕС ( както редовно ни напомнят злорадо кремълските говорители) страна, да се е превърнала в някакъв самостоятелен фактор, че самодържецът благоволява да употреби тава И?

Или може би е точно обратното- Путин напомня, че България е нещо различно, непризнато за интегрална част от ЕС?

Ако втората хипотеза е вярна, значи предстои нова путинофилска пропагандна офанзива, която до докаже твърдението, че България е И, т.е. нещо различно, нещо, налазено трайно от руското влияние, поради което подлежи на поредно руско „освобождение”.

Точката над И трябва да поставим ние, ако наистина сме поне малко различни от онова, за което ни таксуват в Москва, т.е. не сме съвсем покор(е)ни.

Share on Facebook

Хубавите криминалета за тийнове са истинска рядкост, а когато заплетеният случай е разположен в интересен период от миналото, четенето е истинско удоволствие. Точно това предлага „Ключът на Блекторн” на Кевин Сендс (изд. „Егмонт България“). Сендс бързо и умело ме въведе в живота на аптекарски чирак в Лондон през 1665 година, като честите описания на миризмите по тогавашните лондонски...

Когато създаването на храна е начин на живот, а страстта е водеща, професията е „кулинарен магьосник“.


Bocuse d’Or (Бокюз д`Ор) е състезание за професионалисти, представяйки най-новите тенденции както в България, така и в световен мащаб. Имаме щастието България да участва за трети пореден път, като възможността за това е осигурена от „Асоциацията на професионалните готвачи“. Ръководители и организатори са шеф Андре Токев (един от журито на MasterChef Bulgaria) и шеф Иван Манчев (познат от предаването „Кошмари в кухнята“).

Имах удоволствието да присъствам и да наблюдавам от първи ред събитието, което бе проведено в дните на международните изложения МЕСОМАНИЯ, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, САЛОН НА ВИНОТО и InterFood & Drink в Интер Експо Център, гр.София.

След двудневна борба на 11 и 12 ноември бяха определени победителите. Тук е мястото да изкажа своята огромна гордост, че Антонио Иванов е победителят в състезанието Bocuse d’Or Bulgaria. Неговият отбор, съставен още от помощник Симеон Николов и треньор Юлия Панджерова ще участват на Европейската селекция в Будапеща, Унгария, на 10 и 11 май 2016 г.

Шеф Панджерова е мой преподавател, вдъхновител и приятел за развитие на кулинарните ми умения. Изключително съм щастлива, че точно нейният ученик е победител в престижното състезание.

Антонио спечели адмирациите на 8 членното жури на Bocuse d’Or Bulgaria, водено от Андрей Стоилов, главен готвач на хотел „Маринела“, със своите две ястия – „Пиле с пълнеж от спанак, полента с два вкуса с чипс от прошуто и тапиока, дюксел от диви гъби с парфюм от гъши дроб и сос мадейра“.

Другото ястие бе „Калкан с равиола от оризово тесто с пълнеж от рак, конфитиран картоф със сметанов мус и черен хайвер, велоте от стриди и печено цвекло със супа от краставици и маринован синап“.

В квалификационните кръгове нашият отбор, както и отборите на още около 60 държави от цял свят ще се борят за място на финала (кулминацията на Златния Бокюз) – финалите в Лион, Франция през януари 2017 г. Миналата година световните победители бяха отборите на Норвегия (злато), Съединени Американски щати (сребро), а бронзовата награда отиде в Швеция.

Нека пожелаем успех на Антонио и на целия му екип! Поздравления и на всички участници!

Eдин от най-популярните и експлоатирани литературни образи на XX-ти век се завърна отново на големия екран преди дни. В шеметния и скъп екшън „Спектър“ на Сам Мендес британският таен агент Джеймс Бонд, създаден от писателя Иън Флеминг, се изправя срещу пореден коварен злодей, за да се отчете на финала с поредна победа – над злото,...

Любимият ни детски сайт, посветен изцяло на книгите за малки читатели и насърчаването на четенето – “Детски книги”, не пропуска да ни разказва за най-новото в света на детските книги. Но обича и регулярно да ни предизвиква с изкушаващи награди в книжни игри. До края на следващата седмица читателите имат възможност да се включат в...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След незаконни улични протести на полицията в България, правителството оттегли от новия бюджет предложенията, насочени към ограничаване на полицейските социални привилегии и реализация на поне частична реформа в системата на МВР. Какво всъщност се случи – обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, кой пазеше законността и реда на онези места, където полиците протестираха през последните десетина дни?

– Пазеха ги техните колеги, които бяха дежурни, Фили. След това се сменяха – тези от площадите, които до момента съзнателно, организирано и безцеремонно нарушаваха закона, навличаха униформите и се захващаха със зъби и нокти да го защитават, докато колегите им, които до този момент бранеха закона, събличаха униформите и цивилни отиваха на площадите да го нарушават. Картинката звучи сатирично, но това изобщо не е словесен похват, а просто описание на поредния случай, в който се проявява сложната и абсурдна природа на българската реалност.

– Казваш, че полицейските протести са незаконни, самите полицаи пък ги наричат спонтанен опит да защитят правата си. Къде е истината?

– Първо, Фили, не аз определям протестите като незаконни. Така ги определиха почти всички анализатори, както и самият министър на вътрешните работи. Незаконни ги нарече и премиерът Бойко Борисов, който, строго погледнато, е пряк работодател на полицията. Същото казаха и редица депутати, а точно Парламентът пък е институцията, която определя правилата на играта, тоест, цялостната законова рамка, в която полицаите се трудят и заради която получават заплати. А всъщност, Фили, когато тълкуваме законността на полицейския протест, няма нужда да цитираме авторитети, достатъчен е фактът, че за акциите си в центъра на София и други градове, полицаите дори не си направиха труда писмено да уведомят, както е по закон, съответната община. Да, в друг случай те самите биха разпръснали подобна демонстрация като незаконна – и с право. Само че сега кой да я разпръсне, мирните граждани ли? Ето как в ХХІ век изведнъж се върнахме към суровата реалност на Древния Рим и към знаменития въпрос на сатирика Ювенал – кой ще ни пази от пазачите.

– Пламен, всъщност какво се случи, за да избухне така силно протестът в МВР?

– Случи се, Фили, че при оформяне на бюджета за следващата година правителството заложи да се реализират отдавна назрели промени за ограничаване на привилегиите, от които се ползват служителите в системата на МВР. Става дума за частични промени по отношение изплащането на 20 заплати при пенсиониране, добавките за стаж, платеният отпуск, добавките за храна и безплатното ползване на градския транспорт, които имат полицаите. Освен да спести малко пари, така правителството планираше да постигне известна диференциация, като разграничи правата на хората от системата, които са изложени реално на рискове или работят при тежки условия, от онези, които имат чисто административни функции. Защото сега такава разлика няма и МВР е твърде неефективна структура до голяма степен заради прекалената си бюрократизация. Това дори няма нужда от особени доказателства. Достатъчно е човек да погледне структурата на МВР, в която за 12 оперативни дирекции се грижат 11 административни дирекции. Числата сочат също, че в системата работят 27 хиляди редови полицаи, но общо има назначени близо 50 хиляди души. Както самите полицаи ги наричат – чантаджии. Те ползват същите социални придобивки, както останалите и гълтат обществен ресурс, без да вършат полезна работа – тоест, вредят.

– Добре, но защо тогава самите полицаи се противопоставят на такъв тип реформи, които ще поставят „чантаджиите” на истинското им място?

– Тук е другият огромен парадокс, Фили. Всъщност, тъй наречените „чантаджии” са в огромна част от случаите съпруги и съпруги, сватове, други роднини и близки хора на самите полицаи. Системата не е реформирана от комунистическо време насам и на практика се ръководи от закон, издаден по времето на Вълко Червенков. Някога МВР пазеше тоталитарния режим, но тоталитарният режим пък се отплащаше с привилегии. Така че част от функциите на министерството отдавна са и чисто социални – да се намери хляб и топло място за „нашите момчета и момичета”. Официално тази груба обвързаност се обяснява с необходимостта да се опазят уж големите милиционерски тайни, но истинската цел е ясна – преданост срещу заплащане. Това е една от главните причини вече 26 години след промените, в МВР да не може и дума да се издума за някакви реформи.

– Какви са другите причини?

– Другата основна причина, Фили, е ролята, която МВР играе като център на топлата връзка между организираната престъпност в България, подкупните прокурори и съдии, както и продажните политици, тоест, като център на мафията. Всяка, дори най-малката реформа в МВР, заплашва да доведе до разпад – или поне до сериозни затруднения, дейността на тази мафия. Това министерство, освен че е силово, е и силно оплетено кълбо от интереси, така че вътрешната съпротива срещу външни промени е неизбежна. Просто в нашия случай тя би трябвало да се предвиди и да има мерки за реакция на властта спрямо незаконните протести на големи групи въоръжени мъже в центъра на столицата, а не министрите да се оказват изненадани и без план за действие.

– Пламен, в резултат на уличния натиск, правителството оттегли изцяло съответните точки от закона за бюджета. Като слабост ли се оценява тази стъпка или като разум?

– За броени часове, Фили, особено след като полиците на улицата започнаха да издигат лозунги за оставка, правителството реши, че може буквално да бъде свалено, ако не отстъпи и не загърби намерението си за реформи. И то отстъпи, с други думи – поддаде се на стандартен полицейски рекет. Тъй като по начало сегашното управление няма ясна политическа физиономия и не защитава твърди принципи, демонстрираната от него повратливост вероятно за пореден път ще го спаси и няма да се стигне до големи сътресения във властта, въпреки очакванията или желанията на определени кръгове за това. От друга страна обаче, поне според мен, случилото се покрай полицейските протести отвори – и остави отворена – голяма рана в самата тъкан на българската демокрация. Първо, защото отдавна необходимите реформи в МВР се отлагат…..кой знае, може би дори за още 25 години, и второ – защото за пореден път в България силата на разума и общото благо, която по принцип управлява демократичния свят, бе заменена от грубата сила на частния или групов интерес, характерна за друг вид общества. Още по-лошо от това е само фактът, че всички тук се правят на разсеяни и дават вид, че не разбират какво всъщност става.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Нов доклад на „Оксфам“ разкрива злоупотреби на българските власти спрямо мигранти и бежанци

В отворено писмо до министър-председателя на България Бойко Борисов поетесата и издател (“Жанет 45”) Божана Апостолова апелира образованието и културата в България да бъдат разглеждани с приоритет от правителството. Писмото идва като продължение на заявените искания на библиотекари и музейни работници за повече средствата, които да се отделят от държавата за техните сектори. В момента...

В отворено писмо до министър-председателя на България Бойко Борисов поетесата и издател (“Жанет 45”) Божана Апостолова апелира образованието и културата в България да бъдат разглеждани с приоритет от правителството. Писмото идва като продължение на заявените искания на библиотекари и музейни работници за повече средствата, които да се отделят от държавата за техните сектори. В момента...

Белжар е място. В Белжар е възможно да получиш втори шанс. Там „времето спира, виси на място.“ А ако решиш да останеш завинаги, само правилният глас може да те върне. „Белжар“ (изд. „Ciela“) ще те плени с мрачната си история, събрала на едно място петима тийнейджъри с опустошени животи, които търсят своя път. Мег Уолицър...

Преди около един час, в сутрешният блок на НОВА ТВ лицето Мартин Димитров, депутат от РБ и член на ДВЕ парламентарни комисии свързани з енергетиката изрече свръх дебелашки лъжи по повод цените на течните горива у нас, в сравнен...

Преди около един час, в сутрешният блок на НОВА ТВ лицето Мартин Димитров, депутат от РБ и член на ДВЕ парламентарни комисии свързани з енергетиката изрече свръх дебелашки лъжи по повод цените на течните горива у нас, в сравнен...

Преди около един час, в сутрешният блок на НОВА ТВ лицето Мартин Димитров, депутат от РБ и член на ДВЕ парламентарни комисии свързани з енергетиката изрече свръх дебелашки лъжи по повод цените на течните горива у нас, в сравнен...

Продукти за 4 порции:
За печено пиле:
1 охладено пиле около 2кг
1ч.л. сол
100г топено сирене за мазане
2с.л. краве масло
1ч.л. червен пипер
1ч.л. чубрица

За маринована салата:
1 средна глава червено цвекло
2 моркова
1ч.л. сол
1с.л. мед
1с.л. зехтин
няколко листа целина

Приготвяне:
Представям рецепта за печено пиленце, с чудна хрупкава коричка. Мисля това да бъде основното ми блюдо на трапезата на Коледни Заговезни. Измивам охладеното пиле. Сварявам птицата. Достатъчни са 30- 40 минути. Докато пилето къкри на топлия котлон, смесвам топеното сирене с размекнато краве масло. Добавям сол червен пипер и чубрица. Обърквам пастата. Изваждам кипнатото пиле. Прехвърлям в тава. Намазвам го с подправената паста. В тавата наливам две чаени чаши прецеден бульон. Покривам съда плътно с алуминиево фолио. Пека на умерена фурна около час и половина. Накрая отделям фолиото, за да може да се позапече пиленцето и да се получи приятна златиста коричка. През това време почиствам и измивам кореноплодните. Рендосвам морков и цвекло. Смесвам мед със зехтин и сол. Овкусявам настърганите продукти. Обърквам. Към тях добавям нарязани на ситно листа целина. Поднасям пилешко, гарнирано със салата.

Ще чувате това име все по-често – Боряна Нейкова. Тя печели голямата награда на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ през 2014-та, има първи награди в национални състезания за есе на БНР и сп. „Капитал Light”, както и конкурса „Любовта е театър“, който организирахме заедно с продуцентска къща „Арт Кейс” в края на 2012 г....

С текста, който ще прочетете, ще си разваля още повече дипломатическите ( отдавна развалени и без това) отношения с българските медии. Особено заради обобщението, пишейки за медиите у нас изобщо. Читателите на ivo.bg обаче са ми по-важни.

Много пъти съм отбелязвал, че не изтъквам положителните изключения от общата медийна картина в България именно, за да не заставам в позата на „еднолично жури”. В този случай обаче положението ( ми) е още по-лошо от гледна точка на онези, които дразня: просто не виждам изключение от налапването на руската дезинформационна стръв, която българските медии захапаха вкупом за т.н. гаф с на практика демонстрираната , а не „случайно” показана заплаха от руска ядрена мръсна бомба, “случайно” демонстрирана в руския телевизионен ефир от руски генерали.

Изобщо не „кокетнича”, а наистина бих се радвал да бъда опроверган с факти, които да показват как някоя българска медия е реагирала бързо и не се е хванала на подхвърлената й дезинформация. Но не с днешна дата. Днес вече тук се цитират западните медии и тяхната реакция на мръсния номер с мръсната бомба, рекламирана на практика от всички , които тиражираха безкритично новината.

Нямаше такава реакция. А толкова ли беше трудно да се досети човек? Нима не е известна руската управленска параноя и мания за засекретяване, особено по отношение на въпросите, свързани с войната- любимата, върховната, най – ценната тема на руските режими, чрез която се борят да консолидират своя манипулиран народ поради липсата на възможност да постигнат патриотична гордост чрез друга обединителна , но градивна кауза?

Получава се следният парадокс: от една страна претендираме да сме си близки с Русия, т.е. да я познаваме и дори се самопредлагаме не рядко ( без някой да ни е молил за това- най-малко пък самите руснаци) да послужим като мост, посредник в отношенията между Запада и Русия. А в същото време не сме в състояние да разчетем елементарната истина под руската камуфлажна пропагандна мрежа, която се оказва рибарска за българските медии защото се набутват в нея вкупом на мига.

Ако за Русия тези манипулации са стар трик за хващане на лековерни, то за нас, „познавачите”, е още по-жалко, че не сме се научили да го разпознаваме.

Помните ли историята с показаното по БНТ обезглавяване на руски войник от някакъв чеченски изверг? Беше чиста проба пробутан от руските служби видеозапис с цел да се привлече симпатията на света към руската политика в Чечня, където в крайна сметка огромната държава смачка един миниатюрен народ с цялата мощ на огромната си армия без оглед на цивилните жертви чрез масирани артилерийски обстрели и въздушни бомбардировки по лично разпореждане на изгрялата от нищото звезда Владимир Путин.

Видеозаписът беше автентичен, но толкова ужасяващ за гледане от нормални хора, че нито една нормална медия в света не го излъчи иначе, освен с кратки, замъглени и заглушени по отношение на писъците кадри. Операцията на руските служби, подхвърлили видеокасетата къде ли не в Европа, успя единствено в България и в Република Сръбска, чиято телевизия също завъртя нечовешката картина на обезглавяването едно към едно.

За разлика от доста философстващи нашенски експерти моя милост съм видял „на терен” ( както е модно да се казва днес) лично какви ли не ужасии през онези дълги 4 години война в Ливан ( които ми се водят като форма на „облагодетелстване” от комунизма и причина да бъда обругаван за тази „привилегия” от  страна на всякакви страхливци, най-вече о срдите на онези, които нее посмяха да заминат за Бейрут през онази 1983 г.). Работех в софийския офис на радио „Свобода Европа” по време на демонстративното клане, показано по БНТ и напуснах стаята с телевизора ужасен както никога преди. Но въпреки очевидният факт, че подобно зверство не може да се демонстрира пред широка публика, а още по-малко в централните новини от 20 ч., намериха се доста защитници на руския пропагаден номер с обяснението, че истината трябвало да се показва такава, каквато е.

Истината, щом е сготвена от руските пропагандатори, повече от 15 годни по-късно, отново не беше разпозната на прима виста от нашите медии като трик на московските дезинформатори.

А защо аз не се хванах и реагирах така, както после реагираха от Би Би Си например? Няма нужда обяснявам сам – и без това, щом не желая да влизам в руските капани, сигурно отново съм заподозрян в русофобия, т.е. в критичен анализ на подхвърляните от кремълските войнолюбци примамки.

Ако някой все пак се вълнува от отговора на въпроса, да пита в Брюксел. Там от 1 септември функционира ново звено за противопоставяне на руската дезинформация, което на 26 октомври публикува първия си бюлетин с конкретни факти. Член на екипа от българска страна е пишещият тези редове, който имаше честта да бъде споменат за своя принос към каузата за разбиване на руските пропагандни лъжи в първото издание на бюлетина.

Не подхожда много за финал, но понеже неминуемо ще стовари като клевета върху клетата ми глава, бързам да контрирам най-важното за клеветниците: не ми плащат и дори не знам как от новото звено в Брюксел са стигнали до предложението към мен – свързахме се след покана за това на английски в коментарната част на блога ми ( т.е. не съм някаква „официална кандидатура” от „квотата на България”).

За мен е чест, пък и съм свикнал – работата ми за ivo.bg на повече от пълен работен ден без почивен такъв 365 дни в годината, довела до над 4000 авторски публикации и 26 милиона посещения към днешна дата също е гарантирано без грантове. Точно това вбесява най-много глутницата от лаещи по скромното ми информационно возило, които съдят по себе си и не могат да повярват, че е възможно да се бориш за друго, освен за господарския кокал.

Share on Facebook

Есен е. Един красив сезон. Навън е топло и приятно за разходки на чист въздух. Сезонът на топлите цветове, падащите листа, дюлите, гроздето и на ароматните ябълки.
Ябълките – любимият плод на децата, може би никога не е липсвал на трапезата ни. Хрупаме ги с кората, понякога ги поднасям белени на парченца, а Петър в съботните дни най-често ни прави фреш за събуждане от тях.
Какво обаче правим, когато ни се прииска да похапнем сладкиш с аромат на есен?
Едно от моите предложения е пай с ябълки. Става бързо, не изисква много продукти, а вкусът ще ви върне спомените за детството.

Необходими продукти:
1 кг ябълки
250 г брашно
30 г. масло
100 мл прясно мляко
150 г захар
1 с.л. канела
оре­хови или бадемови ядки
1 пакетче ванилия на прах
пудра захар

Приготвянето на пая става като омесим тесто от брашното, прясното мляко, маслото и ако се налага да добавим малко вода.
Разделяме на 2 части, които се разточват на кръгове или правоъгълници с големина, равна на формата, в която ще се пече паят. Намасляваме добре дъното на формата и разстиламе първата кора.
Приготвяме отделно плънка от нарязани на ситно ябълки, смесени със захарта, канелата, ванилията и натрошените ядки. Постиламе цялата смес върху първата кора. Поставяме отгоре и другата кора, като притискаме добре края на двете кори, за да се захванат една за друга и нарязваме пая с остър нож. Това се прави с цел да се изпече хубаво и плънката.
Изпичаме на 200 градуса до зачервяване и поднасяме охладен, с добавена за акцент пудра захар.
По желание може да украсим с ябълки и пръчица канела или с топка ванилов сладолед.

Есен е. Един красив сезон. Навън е топло и приятно за разходки на чист въздух. Сезонът на топлите цветове, падащите листа, дюлите, гроздето и на ароматните ябълки.
Ябълките – любимият плод на децата, може би никога не е липсвал на трапезата ни. Хрупаме ги с кората, понякога ги поднасям белени на парченца, а Петър в съботните дни най-често ни прави фреш за събуждане от тях.
Какво обаче правим, когато ни се прииска да похапнем сладкиш с аромат на есен?
Едно от моите предложения е пай с ябълки. Става бързо, не изисква много продукти, а вкусът ще ви върне спомените за детството.

Необходими продукти:
1 кг ябълки
250 г брашно
30 г. масло
100 мл прясно мляко
150 г захар
1 с.л. канела
оре­хови или бадемови ядки
1 пакетче ванилия на прах
пудра захар

Приготвянето на пая става като омесим тесто от брашното, прясното мляко, маслото и ако се налага да добавим малко вода.
Разделяме на 2 части, които се разточват на кръгове или правоъгълници с големина, равна на формата, в която ще се пече паят. Намасляваме добре дъното на формата и разстиламе първата кора.
Приготвяме отделно плънка от настърганите ябълки, смесени със захарта, канелата, ванилията и натрошените ядки. Постиламе цялата смес върху първата кора. Поставяме отгоре и другата кора, като притискаме добре края двете кори, за да се захванат една за друга и нарязваме пая с остър нож. Това се прави с цел да се изпече хубаво и плънката.
Изпичаме на 200 градуса до зачервяване и поднасяме охладен, с добавена за акцент пудра захар.
По желание може да украсим с ябълки и канела или с топка ванилов сладолед.