Атакувайки прозападния президент Плевнелиев за критиката му срещу руската политика Борисов потвърди днес многогодишните ми твърдения за това, че България се дели по разлома между Запада и Русия, а не между леви и десни политици, идеи, партии и прочее фасади.

При всички досегашни противоречия между Борисов и Плевнелиев те винаги са имали по-скоро безадресен, отколкото персонален характер за пред публиката. Вече не е така. Борисов, макар и да не персонализира, атакува пряко изказване на президента Плевнелиев, наричайки го на практика „ястреб”.

В края на август 2014 г. например Борисов, дори без да бъде премиер, а нещо като опозиционер, се противопостави срещу идеята на назначения от Плевнелиев служебен военен министър Велизар Шаламанов България официално да възрази срещу водената от Русия хибридна информационна война тук.

Информацията (ми, споделена в ivo.bg и в „Течна другжба 3”) за това, че именно Борисов се е обадил на служебния премиер Близнашки и му е наредил да цензурира подготвения в този смисъл документ на военното министерство, увисна като недоказана поради това, че никой не се осмели да го попита вече повече от година, дали това е така. Днес косъмът на съмнението се скъса- Борисов буквално се разграничи от Плевнелиев по същия въпрос със следното изявление:

“Аз не съм такъв голям ястреб и не влизам в такива тези, защото балансът в света днес е толкова крехък, че трябва да си мерим думите.”, каза той по повод интервю на Плевнелиев за в . „Индипендънт”, в което той говори за руската хибридна война.

Борисов не просто се разграничава, но и на практика порицава президента с препоръката да си „мери думите”.

Часове по-рано, в солова акция на един от най- разпенените адвокати на Борисов напоследък, бившият най-десен и най-син Георги Марков призова по Нова телевизия да не се делим на „русофили и русофоби”, употребявайки по този начин най-универсалната опорна точка на русофилската пропаганда за размиване на границите в разделението на българите чрез знак на равенство между русофилщината и нейните критици, обвинявани в „русофобия” за оправдание на поклоните пред руския неоколониализъм.

Бистришкият тигър не е ястреб по отношение на сибирската мечка, а си е направо папагал който повтаря колко много обича (българският народ) Русия всеки път, когато му изръмжат от Москва, включително след като Лавров го наплю като камила. Но що за животно е спрямо сокола, който гнезди в Бояна и мъти нещо в гнездото на властта, където е снесъл кукувичите си яйца?

СОКОЛ СЕ ЦЕЛУВА С ДРУГА ХИЩНА ПТИЦА, КОЯТО НЕ Е ЯСТРЕБ, НО ГНЕЗДИ СЪЩО В БОЯНА

Share on Facebook

Дъж и Кап можеха да бъдат обикновени капки. Да си живеят на бавния облак и да се разминават по пухкавите му хълмове, говорейки за времето… Да, обаче Деница Илчева им е определила съвсем друга роля в своята книжка “Дъж и Кап” (изд. “Бяла лодка”). Дъж и Кап са приятели. Неразделни. Живеят на бавния пухкав облак. Обичат...

Фондация „Медийна демокрация” (ФМД) и Медийната програма Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” (ФКА) представят резултатите от мониторинга на българските медии за периода септември-октомври 2015 г. Фокусът е върху отразяването на кампаниите за местни избори и национален референдум. Анализът включва оценки на медийната среда, изготвени от екипа на Лабораторията за ...

За мен името Боян Петров (Съни, както го наричат приятелите му) стана известно след филм за експедиция в българските пещери на фестивала Дни на предизвикателствата 2012. В незабравим кадър той седи в пещерата и като магьосник вади от джобовете си прилепи, които излитат от ръцете му. През 2014 г. Боян спечели вниманието на масовата публика...

Станаха ли по-добри родните книжарници за една година и дали миналогодишният победител Greenwich Book Center ще защити първото си място. Отговорите ще разберем от второто издание на Националния конкурс „Моята любима книжарница“, което започна на 9 ноември и ще продължи до 11 декември 2015 г. Само за първите 3 дни своя глас са дали близо...

We have used paper bags from the shop, but if you do not have some you can make...

По повод 80-годишния юбилей на големия български писател и сценарист Георги Мишев Издателска къща „Хермес“, съвместно с НДК, организира Приятелска вечер с автора на 17 ноември (вторник) от 18,30 ч. в Литературен клуб „Перото“. Вечерта ще бъде открита с кратка прожекция, събрала откъси от най-емблематичните филми на Георги Мишев. Специално участие в събитието ще вземат...

Продукти:
½ кубче мая
600г брашно
1ч.л. сол
1с.л. захар
300мл топла вода
3с.л. олио

Приготвяне:
Домашният хляб набира все по- голяма популярност през последните години. Причините за това може би са предлаганите на пазара хлебопекарни и недостатъчнaта трайност на хляба, който се предлага в магазинната мрежа. Всяка добра домакиня е опитала от предизвикателството “домашен ръчен хляб”. Аз искам да допълня, че не  e задължително да имате домашна хебопекарна , за да си опечете хляб. Можете да си замесите тесто и да ползвате кексова тава. В полза на домашния хляб мога да отбележа, че не мухлясва бързо и засища повече от купешкия. Въпроса е, да имате време и желание да месите. Предлагам ви рецепта за ръчен хляб в домашни условия. Парченцето мая натрошавам в купичка. Добавям половин чаена чаша топла вода, щипка сол, захар и брашно. Пресявам останалото брашхо. В средата правя кладенче. Там наливам шупналата мая, сол, захар и добавям две супени лъжици олио. Омесвам тесто и свивам на топка. Намазвам кексова тава с мазнина. Оформям тестото и поставям в тавата. Изчаквам да втаса и пека на умерена фурна. Понякога разделям брашната на пълнозърнесто и бяло. Въпрос на вкус и желание.

Става дума за Блок №1 на АЕЦ "Калинин, Русия (Калининская АЭС). Това съобщава вчера следобед операторът на всички (10) руски АЕЦ (с общо 34 блока) Росенергоатом, на интернет сайта си: Энергоблок №1 Калининской АЭС отключен от...

На едно място в София има скупчени няколко фургона, описани с неразчитаеми графити и пушещи отровен дим от нискокачествени въглища, подарена от „Градски номади“ подвижна къща за бездомници, шано-паркинг с десетки полуизоставени автомобили, „барче“ с бира от лев и двайсет и картофи от лев и петдесет и многократно изрисувана бетонна мечка за цвят. По нищо...

Швейцарската фондация, която притежава правата на „Дневникът на Ане Франк“, предупреди издателите, че бащата на Ане Франк – Ото, ще фигурира вече не само като редактор, но и като съавтор на знаменитата книга, съобщава NYTimes.com. Тази стъпка ще има съвсем пряк практически ефект върху разпространението на книгата, защото удължава срока на авторското право до 2050...

На път ли е един малък арабски диктатор да се окаже големият победител и дори „световен обединител” ( на несъвместимите САЩ и Русия) в т.н. трета световна война, детонирана от собствените му зверства срещу собствения му народ, който въстана, но съпротивата му беше спряна с помощта на Русия и Иран, фрагментирана, вътрешно противопоставена и изродена от изродите на ислямска държава в нещо, което едва ли не представя диктатора „целият в бяло” като незаобиколим ( отново с руска и иранска помощ) фактор в световната борба срещу тероризма ?

Това въвеждащо изречение е дълго, но в него се опитах да събера базисните въпроси, свързани с развоя на (анти)терористичната война. „Дългото изречение” напомня термин от историята на дипломацията и геополитиката, без да има претенцията да се сравнява с „Дългата телеграма” на Джорж Кенан. По-надолу ще обясня, но преди това да се огледаме и да се ослушаме за управленската тишина, която цари в царството на Борисов насред уж избухналата „трета световна война.”

В България настана вакуум откъм лидерство. Вакуумът е породен от безшумното взривяване на бомбата със закъснител, състояща се от въздух под налягане, вкаран на върха да държавата чрез поверяването на толкова много власт и популизъм в ръцете на един неук човек, чийто интелектуален хоризонт се припокрива с интересите на онзи, когото вижда в огледалото. Липсата на лидерство е парадоксално явление тук именно в момент на поредното утвърждаване на едноличното управление на Борисов (обичам да го наричам така простичко по фамилия- точно както той, подражавайки на надменността на своя ментор Сакскобургготски, се научи да нарича господарски без уважителни обръщения на „господа” и „госпожи” членовете на своята свита и малцината им опоненти).

По липса на лидерство тук на повърхността изплуват разни повърхностни кандидати за лидери. Не си заслужава ласкателството да я изваждам пред скоби, но доколкото е представителна за тези напъни , се налага да посоча Татяна Дончева като пресен пример, свързан с нейна поредна изява тази сутрин в националния ни телевизионен ефир. Както при всяка пропагандна атака, част от адвокатстването на руските опорни точки, формулирани като нейни лични, бяха гарнирани с отделни истини- например за отсъствието на Борисов от терена на лидерството.

Няма да се спирам особено на лъжата й за вината на Америка ( вероятно за всичко, но ) конкретно за свалянето на Кадафи, срещу когото изригна всъщност част от собствения му народ в рамките на арабското възмущение от изтеклата в Уикилийкс информация за корумпираността на арабските режими: най-напред в Тунис ( декември 2010), после в Египет и Либия (началото на 2011) и накрая в Сирия ( март 2011). Такъв лъжлив пример даде тя с Либия , за да обоснове тезата си за американската намеса навсякъде, включително и тук, възмущавайки с до небето от президента Плевнелиев като „марионетка”, защото си позволил да говори срещу руската хибридна война на Балканите.

Ако тръгна да защитавам Америка от Дончева ще изпадна до нейното ниво на адвокат на Путин, макар тя да не го спомена лично.

По-важното, заради което си правя сатиричния експеримент в един текст да смесвам името на Дончева с това на Джорд Кенан, е концептуалният й извод заради неговата все по-нарастваща значимост сред опорните точки на Кремъл у нас и по света. В прав текст Дончева призова да признаем Башар Асад като фактор на стабилността в Сирия, което би означавало пълно поражение на всички досегашни усилия на Запада да противостои на тази кремълска концепция. Иначе казано, тя призова за безусловна капитулация пред Путин.

В заключение: опорната точка за надигащата се трета световна война съдържа подтекста на сравнението и опита от Втората световна война, когато западните демокрации правят компромиса да се съюзят с диктатора Сталин, за да победят заедно по – голямото зло, диктатора Хитлер. Ерго, казват сега разни другари и другарки, дошло е време да забравим за агресиите на Путин в Грузия, Украйна ( за спонсорираното от него оцеляване на Асад в Дамаск да не говорим) и да постъпим по аналогия със заметените под килима на целесъобразността агресии на Сталин в навечерието и в течение на началната фаза на Втората световна война ( като агресията му срещу някаква си Финландия или участието му в подялбата на някаква си Полша с хитлеристите).

Може дълго ( и ненаучно, доколкото историята не признава условното наклонение в минало време) да се спори, дали светът щеше да се справи с Хитлер без СССР и на каква цена евентуално. Онова обаче, което е безспорно, е че на базата на консумирания горчив опит демократичният свят не бива да повтаря следвоенната си капитулация пред Сталин, поробил половин Европа от позицията на безнаказан диктатор, легитимиран веднъж като съюзник. Именно върху тази легитимност паразитира и днес Путин, който иска да се представи в ролята на съвременния Сталин и да спасява света от друго по-голямо (от него) зло, като Ислямска държава.

Тази концепция е квинтесенцията на онова, което Кремъл и отекващите му пропагандни камбани у нас и по света, се опитват да наложат като нов световен приоритет.

За да не се повтори в пристъп на оглупяване историята обаче, тя преди всичко трябва да се знае и осмисли. Точно това е направил със своята „Дълга телеграма” , изпратена от посолството на САЩ в Москва на 22 февруари 1946 г. младият американски дипломат Джордж Кенан. В текст от пет части този ерудит, владеещ шест езика и разбиращ в дълбочина руската параноя, стъпил на анализа на руската история, за да ограмоти американското ръководство във Вашингтон що е то Сталин и СССР.

„Дългата телеграма” е имала ефекта на студен душ за болните от неразбиране глави във Вашингтон преди самата студена война да „избухне ( датирано спрямо речта на Чърчил във Фултън по-късно) едва ли не от нищото. Концентрираният анализ и съответните препоръки на Кенан за сдържане на съветската агресивност изтичат в американския печат и за кратко време се превръщат във водеща концепция за американската и западната политика за десетилетия напред.

Ето какво пише Кенан за комунистическата догма и руснаците, както и за невротичния страх от чужденците и външния свят като причина за противопоставянето на Запада, и прочее, и прочее …аналогии с днешния „Руски свят” на Путин и кликата му, които отговарят точка по точка на дисекцията от „Дългата телеграма”, събрана в няколко изречения в следния цитат, в който някогашният марксизъм може да бъде заменен от днешния руски държавно изповядван шовинизъм- новата руска национална доктрина на противопоставяне на Запада, чието превъзходство се възприема от наследниците на руското средновековие не като градивен пример , а като смъртна опасност за тяхната власт от сталинистки тип с близо 100 процента одобрение от целокупното руско население.

„В тази дълбоко алтруистична по същността си догма те намират оправдание за инстинктивния си страх от външния свят, за диктатурата, без която не знаят как да управляват, за жестокостите, които не смеят да не извършват, и за жертвите, които се чувстват длъжни да изискват. В името на марксизма са пожертвали всички морални ценности в своите методи и тактика… В дъното на невротичния възглед на Кремъл за световните отношения стои традиционното и инстинктивно руско чувство за несигурност. Първоначално това е била несигурността на един мирен селски народ, който живеел из безбрежните открити отвред степи, изложен на набезите на жестоките съседни варварски племена. Когато Русия установява контакт с по-развития в икономическо отношение Запад, към този страх се прибавя и страхът от по-компетентните, по-могъщи и по-високоорганизирани общества в тази част на света. Но този втори вид несигурност засяга не толкова руския народ, колкото неговите владетели, защото те несъмнено си дават сметка, че властта им е относително архаична по форма, крехка и изградена върху изкуствена психологическа база, неспособна да издържи сравнението или контакта с политическите системи на западните страни. По тази причина те изпитват вечен страх от чуждо нашествие, от пряк контакт между западния и техния собствен свят, опасяват се какво ще се случи, ако руснаците разберат истината за останалия свят или чужденците разберат истината за техния. И те се научили да търсят сигурност в търпеливата, но смъртоносна борба за пълното разрушаване на съперническата мощ, а не във връзките и компромисите с нея.”( Джорж Кенан).

^{Всяка прилика с днешна Русия, чиито задни мисли за задния й двор на Балканите имаме основание да държим на фокус в центъра на нашето внимание, не е случайна. Защото претенциите на Русия да  бъде “Третия Рим” чрез доминираща роля в “трета световна война” за нас означават второ пришествие на “освободителите”, от които почти се освободихме преди четвърт век.}

Share on Facebook

Affiliate Amendment Comparex Final

С огромно удоволствие пускам линка към трейлъра на Златната ябълка ->ЦЪК
Стискам им палци да се съберат един милион гледания в youtube, за да може да пробие, не само локално, но и глобално.

Не за първи път споменавам за този проект и… не мога да опиша колко много ама много стискам палци да се случи. :)

ФБ за проекта и повече информация има на линка на сайта (горе).

„Срещаме се, както винаги, в центъра на бездната, вените ти са изпъкнали, приканвам те в пространството вътре в мен, до което дори кожата ти не дръзва да се докосне, и се случва любовта,” Влюбеният мъж е течение в изкуството, което никога не е имало свой собствен манифест, характеристики на стила, най-честно употребявани изразни средства, предпочитани форми...