Кибритната война на Путин пали старите опорни точки заедно с българските бълхи в този дюшек

http://ivo.bg/2015/11/19/%d0%ba%d0%b8%d0%b1%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd-%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82/

Резултат с изображение за Путин спички фото

В потвърждение на това, че Русия наистина води кибритна война за подпалване на антизападни страсти в България, руското външно министерство даде инструкции на своите местни пропагандни ретранслатори чрез своя говорител Мария Захарова.

 

След като насъска своята глутница в България да лае по президентската институция тук, Кремъл активира обобщаващата си опорна точка. Обърнете внимание на инструкцията, която се съдържа във формулировката, артикулирана от Захарова:

„Русофобията – това е тенденцията от миналия сезон“.

Москва бърза да запуши устата на всяка критика с твърдението, че настъпва някаква нова ера, някакво опрощаване в отношението на света към агресивността на Путин поради ангажираността му в Сирия.

Това е акцентът в посланието на Захарова, според което „през новия сезон на мода са прагматизма и реализма“.

„Тези, които предпочитат да следват модата, без да имат собствен стил, бихме ги посъветвали да следват световните тенденции“, натъртва тя отново за по-тъпите следовници на московските инструкции, ако случайно не са разбрали от раз какво им нареждат от Кремъл като приоритет в пропагандата.

 

В духа на радиопредаванията, чрез които Москва управлява дистанционно своята Пета колона в България след разрива между Хитлер и Сталин през юни 1941-ва, посолството на Русия в София използва днес модните канали за комуникация ( нали така, за мода става дума, както се изразява Захарова).

Руското посолство в София употребява изобретението на ЦРУ (според Путин), за да затвърди още веднъж най-важното: че „сезонът на русофобията” вече бил старомоден (след атентата в Париж – интересно „модно дефиле” като вододел- направо звучи като радостно ехо от изстрелите и атентатите в сърцето на Европа).

Посолството на Русия в България пусна в туитър следното напомняне за любителите на модните тенденции : “Захарова: Русофобията бе на мода в миналия сезон. В настоящия са прагматизмът и реализмът”.

Очаквайте говорителчетата на говорителката да запелтечат тук новите лозунги от всички възможни медийни трибуни в духа на тези указания.

Обаче ще имат един малък проблем: вече няма да могат да се маскират на пацифисти , които дефилират с плакати срещу войната , защото Путин се изпъчи в позата на самозван пълководец в тази война. Ще трябва да изоставят неестественото си състояние на миролюбци и да го заменят с далеч по-прилягащия на техния нрав революционен гняв с призиви врагът да бъде безмилостно унищожен- вчера той беше Западът и „еврогейовете”, а днес ( по изричната публична заповед на Путин) от „еврогейската дружинка” вече са зачеркнати французите . А утре…?

Кой знае, ако Путин каже, българският му слуга може и на омразния американец дори да се подмаже!

 

 

 

Share on Facebook

Избраха претендентите за наградите Costa сред 600 номинирани заглавия

http://azcheta.com/izbraha-pretendentite-za-nagradite-costa-sred-600-nominirani-zaglaviya/

Журито на литературната награда Costa Book Awards за 2015 г. избра финалистите в петте категории след подбор от 600 номинирани заглавия, съобщава Lira.bg. Призьорите за 2015 г. ще бъдат обявени на церемония на 4 януари и ще продължат да се съревновават за Книга на годината на Costa. Големият победител ще стане ясен на 26 януари и ще получи 30 000 лири от...

Ето как Индипендънт вбеси (допълнително) Петата колона в България

http://ivo.bg/2015/11/19/15872/

Уважаеми читатели,

Искрено се извинявам за непростимия интелектуален мързел, проявен от моя страна, но едва 5 дни след интервюто на президента Плевнелиев за в. Индипендънт, което предизвика истеричната реакция на московската Пета колона в България ( начело с нейния истински вожд Борисов), едва днес обърнах внимание на оригинала.  И какво да видя!?

Британският вестник, известен с  позицията си на заклет защитник на свободолюбието ( той така и беше създаден- от известни британски журналисти, напуснали за целта други издания поради желание сами да се издават без да ги стяга шапката на богат собственик), е илюстрирал интервюто си със снимка на един от фетишите на съветската окупация в България.

Смея да твърдя, че това жест на закъсняла, но дълго очаквана подкрепа за българската кауза, каквато е битката за освобождаването от символиката на съветските “освободители” , доминиращи пейзажа в големите градове на България.

Заради илюстрацията препубликувам публикацията без коментар (макар да бих предпочел ако имаше начин да минем без коминтерн, но няма как да върнем лентата на историята назад…).

Russia plans a ‘hybrid warfare’ campaign aimed at destabilising Europe, says Bulgarian President

Russia has trained its sights on the Balkans to wage a “hybrid warfare” campaign aimed at destabilising the whole of Europe, the President of Bulgaria has warned. He demands that the EU and Nato do more to counter the rising threat of Russian aggression.

Rosen Plevneliev accuses Moscow of launching massive cyber attacks on Bulgaria’s government institutions and increasingly testing Bulgaria’s airspace in the wake of the annexation last year of Crimea, on the other side of the Black Sea.

ADVERTISING

“The very efficient and secure way for Russia to destabilise Europe is through the Balkans, so that is what Mr Putin is focusing on,” he told The Independent on Sunday in the capital, Sofia. “Our message to the EU, the Secretary General of Nato, our partners and Western allies is that the Balkans should be in the very heart of European security policy. Do more for us in order to do more for yourselves.”

The Bulgarian President’s comments came after he attended a Nato summit of nine Eastern European member states in the Romanian capital Bucharest on Wednesday, at which leaders expressed concerns that the “security environment was deteriorating” as a result of Russia’s “aggressive and unpredictable” behaviour.

Plenevliev.jpg
Bulgarian President Rosen Plevenliev has accused Moscow of launching massive cyber attacks on Bulgaria’s government institutions

“Starting on 25 October, websites of the council of ministers of parliament and of the central election committee have been heavily attacked through cyber capabilities in an unprecedented way,” he said.

Pointing the finger firmly at Russia’s President, Vladimir Putin, he said: “There are very few countries in the world that can organise such attacks.”

Mr Plevneliev added that Russian military was stepping up incursions into the “security zone” airspace over the Black Sea. “Since the Crimean crisis we have seen 10 times more violations of Russian military planes,” he said.

He says that the attacks formed the latest assault in what is widely described as hybrid warfare on Western countries using direct and indirect aggression.

Mr Plevneliev said Nato senior partners were not being forceful enough in responding to Russia’s “hybrid warfare” approach that, he says, is focused on the Balkans. He also criticised European countries for failing to get to grips with events in the Middle East and North Africa as the Syrian conflagration threatens to escalate further.

“Everyone should be alerted to what happens in Syria because of a crush of global and regional powers, which Mr Putin is saying is about the world moving to a new world order away from that of being dominated by one superpower,” he said.

Reflecting on European countries’ collective failure to act decisively on Syria and the broader ensuing refugee problem that has since engulfed Europe, the Bulgarian President said: “The EU has to get all those powers together on the table because the EU is most affected by this crisis, and should not let it go until there is a solution that is peaceful and is balanced.

“The EU has to believe itself that it is a global power. It is the biggest economy in the world and should be one of the biggest players in foreign policy in the world.”

On Syria, Mr Plevneliev called on its neighbour Turkey, which has been hit by a round of violence in the build-up to last month’s election, to take a more proactive stance on Syria. He says Turkey’s re-elected President Recep Tayyip Erdogan, who has so far distanced himself from Syrian intervention despite recent alleged Islamic State bomb attacks in Turkey, needed to do more.

Erdogan.jpg
President Recep Tayyip Erdogan should lead Turkey to a greater role in Syria, according to the Bulgarian President

“Turkey is a regional power so Mr Erdogan has a very important role to play for a solution in Syria,” he said, adding that Iran, Saudi Arabia, US and Russia needed to be at the table for any meaningful talks to end the country’s civil war.

Mr Plevneliev accused Western leaders, and especially EU member states, of failing to act until a crisis had fully erupted. “Look at the immigration crisis, and many other fires that are coming too,” he said. “We wake up too late. The EU today has to deal with a record number of crises, but just registers those crises, and does not solve them.”

On immigration, he attacked European countries for compounding the crisis by failing to register refugees, which he says only Bulgaria and Germany had been doing in accordance with the Dublin Regulation. “Any refugee that comes in Bulgaria will be registered. This is not the case with Greece or Italy, nor is it the case with Croatia, Slovenia, Macedonia, Serbia, Hungary or Austria.”

Mr Plevneliev says Bulgaria’s strict policy meant refugees were now avoiding the country, which has received 40,000 so far and is expecting 20,000 by the end of 2015, but did not concede that Bulgaria’s mountainous border area and status as the EU’s poorest state might also be factors. “Everyone should stick to the rules and not shift the refugees to the next border,” he said.

In September, Bulgaria’s Deputy Prime Minister, Meglena Kuneva, suggested that any agreement on a refugee quota be linked to admission to the Schengen European free movement zone. Mr Plevneliev dismisses this idea, saying: “Bulgaria feels disappointed that, along with Romania, having been technically ready and complying to all required standards, we have been rejected.” Having previously approached the European Commission and European Parliament three times each, before being blocked by the Netherlands, he said he was cautiously waiting for a response to another attempt at admission.

“It is probably another member state [that may block the approach], even though everybody else is saying you’re ready,” he said.

Access to the Schengen zone would vastly improve the country’s economic prospects, says Mr Plevneliev. With a GDP of £36bn, it is proportionately the poorest performer in the bloc, even though Mr Plevneliev says wealth has doubled in the past 10 years and increased fivefold since the last days of communist rule.

“Our country was always weak when it was isolated,” he added.

The country has to contend with what Mr Plevneliev concedes have been high levels of corruption that he says he is addressing, and the need for improved energy efficiency which new investment in nuclear “may mean negotiating the future with the Chinese”. But he added: “I don’t think this [negotiation] is now active, as we are producing enough energy for the moment.

Bulgaria’s political elite is attempting to re-establish trust with its population after a series of corruption charges led to the collapse of the government last year. Trust in politicians was rocked further when an attempt to hurry through legislation that would result in a cut to the social rights of police led to in large-scale demonstrations by police forces across the country in recent days.

Mr Plevneliev says he is extremely concerned by the development, recognising that for all the diplomatic efforts on the world stage, nothing can fell a politician like a domestic crisis. “I am worried by this. I’ve seen it before when we have paid a high price for instability,” he said.

The former engineer says he will do whatever is required to settle the issue. “I am not just the President. I am an engineer, and engineers know one thing: if you want to solve a problem you have to point at a problem.”

Share on Facebook

Баничар ще строи 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй"

http://gikotev.blog.bg/drugi/2015/11/19/banichar-shte-stroi-7-mi-blok-v-aec-quot-kozlodui-quot.1408327

Помните ли Вальо (Николов) Баничката, бивш изпълнителен директор на АЕЦ-а, а преди това търговец на закуски за детски заведения. Сега той представлява народа в парламента и периодично бива задействан от политико-енерГЕПИйната мафия да ни...

Winter Mittens

http://krokotak.com/2015/11/winter-mittens/

Great activity including outlining of the kid’s hand and cutting with scissors. After that you draw the two...

TPP или авторско право на задна скорост

http://feedproxy.google.com/~r/DeLibertateIurisDigitalis/~3/lhaERlTf1Ts/

Скрийншот от сайта на Министерството за търговия на Нова Зеландия

Screen Shot 2015-11-19 at 13.14.59

TPP или Trans-Pacific Partnership е международният договор за “транстихоокеанско партньорство” между Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Малайзия, Бруней, Виетнам, Япония, Канада, САЩ, Мексико, Перу и Чили. В качеството си на депозитар, Нова Зеландия публикува текста на договора в цялост, съобразно неговата структура от 30 точки.

Преговорният процес по TPP беше напълно непрозрачен и това донесе сериозни критики на споразумението. Информационното затъмнение даде повод за доста спекулации относно съдържанието на документа, най-вече в частта му за интелектуалната собственост.

Изчетох внимателно само нейните 74 страници (целият договор има над 6 000) и ви предлагам гледната си точка в последващите въпроси и отговори.

TPP съдържа ли проблемни разпоредби относно марките, изобретенията и промишлените дизайни?

Не.

Споразумението съдържа обичайните за тяхната защита основни точки, като дори не се опитва да внесе повече яснота около понастоящем парливи теми, например т. нар. “компютърно-внедрени изобретения” (познати в обществото и като “софтуерни патенти”).

Как стоят нещата с авторскоправната закрила?

Най-краткият и едновременно изперпателен отговор е “зле”.

Това е така, защото вместо да “дигитализира” авторското право и да го придивижи към 21-ви век, транстихоокенаското споразумение го връща буквално в 19-ти.

Такъв е случаят с чл. 18.58 TPP – право на възпроизвеждане (преводът мой)

Всяка страна предоставя на авторите, изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, изключителното право да разрешават или забраняват всяко възпроизвеждане на техните произведения, изпълнения или звукозаписи по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, включително в електронна форма.

На пръв поглед тука сякаш няма нищо обезпокоително. Но само сякаш и само на пръв поглед. Защото тази разпоредба неглижира ограниченията на авторското право (и сродните му права), както и относимите към тях изключения. Неясна тук е приложимостта на щатската доктрина на “честната употреба” (fair use), която позволява прехвърлянето на аудио файлове от CD към мобилно устройство като смартфон или mp3 плеър, съответно урежда допустимостта на резервното копие (backup) на твърдия диск на компютъра, дори ако той съдържа защитени произведения. В българския контекст (въпреки някои разлики) това биха били разпоредбите на чл. 25 и чл. 71 от ЗАПСП.

За да е пълна кашата, трябва да се отбележи, че в лицето на чл. 18.65 и чл. 18. 66 TPP все пак се съдържат някакви разпоредби за ограничения и баланс. Но те са поставени систематично “далече” и нормата за правото на възпроизвеждане не препраща към тях, което задава въпроса за приложимостта им спрямо нея.

Всичко това налага впечатлението, че авторите на TPP или нямат представа как работят дигиталните технологии, или умишлено заравят главите си в пясъка и със сизифовски усилия опитват да защитят остарелите и неработещи в днешно време бизнес модели.

Сходна е ситуацията и при чл. 18.59 – право на съобщаване на публиката (преводът мой)

Без да се засяга член 11 (1) (II), член 11а (1) (и) и (II), член 11ter (1) (II), член 14 (1) (II), както и член 14bis (1) от Бернската конвенция, всяка страна предоставя на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техните произведения по жичен или безжичен път, включително предоставянето на неограничен брой лица на достъп до техни произведения по такъв начин, че лицата да имат достъп до тези произведения от място и по време, индивидуално избрани от тях самите.

Тук имаме почто дословно повтаряне на въведените с WCT и WPPT “право на съобщаване на публиката” (communication to the public right) и “право на достъп” (making available right), последното отразено в чл. 18, ал. 2, т. 10 от нашия ЗАПСП. Но това беше през далечната 1996! Преди почти 20 години и, така да се каже, в зората на информационното общество и ползването на интернет.

Дали разпоредбата е адекватна днес? Нека ви кажа, че всяка минута интернет потребителите качват зашеметяващите 300 часа съдържание на сървърите YouTube, а вие си направете сметката.

От тук отиваме на сродните права в чл. 18.62 TPP (преводът мой)

1. Всяка страна предоставя правата, предвидени в настоящата глава, по отношение на изпълнителите и продуцентите на звукозаписи: към изпълнители и продуценти на звукозаписи, които са граждани на друга страна; и по отношение на изпълнения или звукозаписи, публикувани или звукозаписани за първи път на територията на друга страна. Изпълнение или звукозапис се считат публикувани за първи път на територията на една от страните, ако са публикувани на територията на тази страна в рамките на 30 дни от първоначалната си публикация.

2. Всяка страна предоставя на изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват:

(а) излъчването и съобщаването на публиката на незаписани изпълнения, освен ако изпълнението представлява вече излъчено изпълнение; и

(б) звуко- или видеозаписването на техни незаписани изпълнения.

Тук принципно всичко е ок с единственото изключение, че и този договор не дава дефиниция на това що е “изпълнение”. Това е проблем, който може да засегне всеки, който обича да снима наляво-надясно, и в чието крайно устройство по този начин може да попадне нечие “изпълнение”.

TPP някаква нова ACTA ли е?

Не.

Въпреки всичките си несъвършенства, транстихоокенаското споразумение не успява да достигне висотата на Търговското споразумение срещу фалшифицирането, особено що се отнася до цифровата среда.

TPP има ли отношение към България?

Не пряко, защото обвързва само неговите държави съдоговорителки.

Защо тогава го коментираме?

Защото задвижва авторското право на задна скорост и съдържа потенциала да повлияе отрицателно и на други места, например върху държавите от ЕС и в това число върху България.

Също така, защото въпреки заклинанията, че Трансатлантическото търговско и инвестиционно спразумение (TTIP) няма да (пре)урежда интелектуалната собственост в цифровата среда, ще е добре да знаем какво се случва другаде и да останем бдителни, а ако се налага – да действаме както през зимата на 2012.

The post TPP или авторско право на задна скорост appeared first on De Libertate Iuris Digitalis.

TPP или авторско право на задна скорост

http://feedproxy.google.com/~r/DeLibertateIurisDigitalis/~3/EFdPYNAmKGc/

Скрийншот от сайта на Министерството за търговия на Нова Зеландия

Screen Shot 2015-11-19 at 13.14.59

TPP или Trans-Pacific Partnership е международният договор за “транстихоокеанско партньорство” между Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Малайзия, Бруней, Виетнам, Япония, Канада, САЩ, Мексико, Перу и Чили. В качеството си на депозитар, Нова Зеландия публикува текста на договора в цялост, съобразно неговата структура от 30 точки.

Преговорният процес по TPP беше напълно непрозрачен и това донесе сериозни критики на споразумението. Информационното затъмнение даде повод за доста спекулации относно съдържанието на документа, най-вече в частта му за интелектуалната собственост.

Изчетох внимателно само нейните 74 страници (целият договор има над 6 000) и ви предлагам гледната си точка в последващите въпроси и отговори.

TPP съдържа ли проблемни разпоредби относно марките, изобретенията и промишлените дизайни?

Не.

Споразумението съдържа обичайните за тяхната защита основни точки, като дори не се опитва да внесе повече яснота около понастоящем парливи теми, например т. нар. “компютърно-внедрени изобретения” (познати в обществото и като “софтуерни патенти”).

Как стоят нещата с авторскоправната закрила?

Най-краткият и едновременно изперпателен отговор е “зле”.

Това е така, защото вместо да “дигитализира” авторското право и да го придивижи към 21-ви век, транстихоокенаското споразумение го връща буквално в 19-ти.

Такъв е случаят с чл. 18.58 TPP – право на възпроизвеждане (преводът мой)

Всяка страна предоставя на авторите, изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, изключителното право да разрешават или забраняват всяко възпроизвеждане на техните произведения, изпълнения или звукозаписи по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, включително в електронна форма.

На пръв поглед тука сякаш няма нищо обезпокоително. Но само сякаш и само на пръв поглед. Защото тази разпоредба неглижира ограниченията на авторското право (и сродните му права), както и относимите към тях изключения. Неясна тук е приложимостта на щатската доктрина на “честната употреба” (fair use), която позволява прехвърлянето на аудио файлове от CD към мобилно устройство като смартфон или mp3 плеър, съответно урежда допустимостта на резервното копие (backup) на твърдия диск на компютъра, дори ако той съдържа защитени произведения. В българския контекст (въпреки някои разлики) това биха били разпоредбите на чл. 25 и чл. 71 от ЗАПСП.

За да е пълна кашата, трябва да се отбележи, че в лицето на чл. 18.65 и 18. 66 TPP все пак съдържа някакви разпоредби за ограничения и баланс. Но те са поставени систематично “далече” и нормата за правото на възпроизвеждане не препраща към тях, което задава въпроса за приложимостта им спрямо нея.

Всичко това налага впечатлението, че авторите на TPP или нямат представа как работят дигиталните технологии, или умишлено заравят главите си в пясъка и със сизифовски усилия опитват да защитят остарелите и неработещи в днешно време бизнес модели.

Сходна е ситуацията и при чл. 18.59 – право на съобщаване на публиката (преводът мой)

Без да се засяга член 11 (1) (II), член 11а (1) (и) и (II), член 11ter (1) (II), член 14 (1) (II), както и член 14bis (1) от Бернската конвенция, всяка страна предоставя на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техните произведения по жичен или безжичен път, включително предоставянето на неограничен брой лица на достъп до техни произведения по такъв начин, че лицата да имат достъп до тези произведения от място и по време, индивидуално избрани от тях самите.

Тук имаме почто дословно повтаряне на въведените с WCT и WPPT “право на съобщаване на публиката” (communication to the public right) и “право на достъп” (making available right), последното отразено в чл. 18, ал. 2, т. 10 от нашия ЗАПСП. Но това беше през далечната 1996! Преди почти 20 години и, така да се каже, в зората на информационното общество и ползването на интернет.

Дали разпоредбата е адекватна днес? Нека ви кажа, че всяка минута интернет потребителите качват зашеметяващите 300 часа съдържание на сървърите YouTube, а вие си направете сметката.

От тук отиваме на сродните права в чл. 18.62 TPP (преводът мой)

1. Всяка страна предоставя правата, предвидени в настоящата глава, по отношение на изпълнителите и продуцентите на звукозаписи: към изпълнители и продуценти на звукозаписи, които са граждани на друга страна; и по отношение на изпълнения или звукозаписи, публикувани или звукозаписани за първи път на територията на друга страна. Изпълнение или звукозапис се считат публикувани за първи път на територията на една от страните, ако са публикувани на територията на тази страна в рамките на 30 дни от първоначалната си публикация.

2. Всяка страна предоставя на изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват:

(а) излъчването и съобщаването на публиката на незаписани изпълнения, освен ако изпълнението представлява вече излъчено изпълнение; и

(б) звуко- или видеозаписването на техни незаписани изпълнения.

Тук принципно всичко е ок с единственото изключение, че и този договор не дава дефиниция на това що е “изпълнение”. Това е проблем, който може да засегне всеки, който обича да снима наляво-надясно, и в чието крайно устройство по този начин може да попадне нечие “изпълнение”.

TPP някаква нова ACTA ли е?

Не.

Въпреки всичките си несъвършенства, транстихоокенаското споразумение не успява да достигне висотата на Търговското споразумение срещу фалшифицирането, особено що се отнася до цифровата среда.

TPP има ли отношение към България?

Не пряко, защото обвързва само неговите държави съдоговорителки.

Защо тогава го коментираме?

Защото задвижва авторското право на задна скорост и съдържа потенциала да повлияе отрицателно и на други места, например върху държавите от ЕС и в това число върху България.

Също така, защото въпреки заклинанията, че Трансатлантическото търговско и инвестиционно спразумение (TTIP) няма да (пре)урежда интелектуалната собственост в цифровата среда, ще е добре да знаем какво се случва другаде и да останем бдителни, а ако се налага – да действаме както през зимата на 2012.

De Profundis: С ХУМАНИЗМА НА ПРОСТОТИЯТА ЩЕ ЗАГИНЕМ, ДОРИ ВАРВАРИТЕ ДА НЕ ДОЙДАТ

https://asenov2007.wordpress.com/2015/11/19/de-profundis-%d1%81-%d1%85%d1%83%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d0%be%d1%82%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%89%d0%b5-%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d0%b8%d0%bd/

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Едната половина от демократичния свят няма памет. Другата няма уши. Третата няма ум. Четвъртата само тъпче разни неща в предното и задното си отвърстие.
Не е съвсем така, но в момента така го чувствам – яд ме е на нашата велика Европа, която за пореден път допусна малоумни говеда да вилнеят с автомати из града на изкуството, красотата, любовта и свободната мисъл.
Съвсем съзнателно казвам – Европа го допусна. Визирам Брюксел и умните лидери, които се мотаят там, както и всички специални, компетентни и други колкото-може-повече-евро-лапащи органи и служби от 28-те държави. Визирам обаче и всички нас, европейските граждани, свикнали да се държим като „обикновени европейци” – да помним три секунди, като швейцарски крави; да не чуваме какво казва светът, глухи като глухари в любовен период; да мислим колкото овцете и кокошките, най-тъпите добичета на земята; да лапаме и да се гъзим по повод и без повод, маймуни същи.
Имам предвид, че войната, която група животни поведоха срещу демократичния свят, се води поне от 15 години пред очите ни, а ние чакаме някой свише да ни оправи, тоест, държим се като българи в преход. Ще ни оправи, ама друг път!
И не ми казвайте да съм политически коректен към добичетата и да не ги сравнявам с еврочовека. Свърши вече с политическата коректност в онзи вид, който упорито ни се натрапва от банда идиоти през последните години. Защото не само политическата, а и всяка друга коректност, трябва да се основава на здравия разум. Векът на разума, не Векът на лиготиите – това е истинската опора, това е истинското начало, а това е и истинският център на европейската цивилизация, хуманизмът на разума, не хуманизма на простотията.
Добре, де, стига емоции, да видим какво наистина казва разумът за ситуацията, в която се намираме.
Първо, войната на тероризма срещу нормалния свят не започва с атаките в Париж, както заяви Франсоа Оланд. Тя се води поне от 15 години насам, от атаките срещу кулите в Ню Йорк – както каза тогава Джордж Буш. Друг е въпросът, че за два мандата с неумелите си, често и безумни ходове, администрацията на Обама не просто пропиля ценно време, а навреди на възможността проблемът да се реши навреме.
Второ, на европейска територия тази война мина през множество ужасяващи епизоди – Мадрид, Лондон, Сарафово, Париж, няма да изброявам всички. Но и няма да спра да се чудя – защо всеки път излиза така, сякаш всеки епизод е сам за себе си, а не част от глобалния конфликт.
Всички знаем какво се случва. След всеки гнусен акт на терор, веднага започваме сами да си пълним ушите с глупости за социалните условия, които не сме им създали на ах, горките хора, така че те разбираемо са подтиснати и затова ни колят. Самообвиняваме се, че ги отхвърляме, не контактуваме с тях, не ги признаваме за велики, не ги обичаме издълбоко, не приемаме вярата им, затова те са тъжни – страдат и стрелят. Чудим се защо, след като им осигуряваме пари, къщи, образование, спокойствие, свобода, човешки права, възможности за развитие и всички други блага на демокрацията, те ни мразят толкова повече, колкото повече им ги осигуряваме. И стават все по-нагли.
Трето, Европа в момента е пред няколко огромни предизвикателства едновременно, с които няма достатъчно механизми да се справи. На източната граница Русия поддържа открит горещия конфликт в Украйна и води тежка хибридна война особено срещу по-малки и податливи държави като България. Залети сме от огромна мигрантска вълна, която не се съобразява с нуждата ни да поемем глътка въздух и да помислим как да се справим. Терористичните атаки зачестяват, стават по-безмилостни и страховити, а перспективата е за ескалация. В същото време тече конфликт в Сирия, чието нормално решение изобщо не се вижда, особено след пряката военна намеса на Русия.
Четвърто, както казват специалистите, тероризмът от последните години е различен от онзи, с който светът беше свикнал покрай ИРА, „Червените бригади” или „Фракция Червена армия”.
Това не е политическият тероризъм на идейната кауза или борбата за национално самоопределение. „Ислямска държава” е търговска марка, не знаме. Макар обвързан с исляма, това не е и религиозен тероризъм. Той използва религията като плащ, под който крие истинската си същност, за да обърка и без това обърканите човешки души. Този тероризъм е свързан с арабите, но не само. Той не подбира от коя държава или от коя националност са малоумниците, които използва за постигане на целите си.
Пето, цялата логика на нещата сочи, че това всъщност е тероризъм, който през ХХІ век, макар с малко по-различни средства, води същата война срещу демокрацията, която през ХХ век водеше тоталитаризмът. И която демокрацията уж спечели.
Да, спечели, но, свикнала да разчита на човешкия разум и доброто начало у човека, тя реши, че нещата ще се оправят от само себе си. Това обаче не стана, защото победата беше само започната, не и довършена.
Тъпо беше години наред светът да гледа и да поддаква на цирковете на Арафат, да припознава ООП и да застава на негова страна срещу Израел, вместо да задуши бързо палестинския тероризъм. Тъпо беше веднага след рухването на Желязната завеса да не се вземат истински мерки, за да се сложат на място не само бившият СССР, но и комунизмът като политическа идеология и практика. Тъпо беше Буш Старши, с цялата подкрепа на ООН в ръка, да прекрати „Пустинна буря”, без да е свален режимът на Саддам, а да го остави още десетилетие да вилнее. Тъпо беше всички, включително Франция и Италия, да си търкат носовете с Кадафи и да ядат кози в шатрата му, разпъната насред Париж, вместо да хапнат самия него на закуска. Тъпо беше светът да остави аятоласите в Иран на диета само от голи санкции, без да им покаже, че кривите пътища не водят нагоре, а надолу. Тъпо беше да се правят и още много подобни грешки в Афганистан, Северна Корея, Йемен…..къде ли не.
Да, ситуацията отдавна не е тероризъм срещу демокрация, а тоталитаризъм срещу демокрация!
Запомнете го, за да не се чудите на онова, които ще се случи след 6 месеца, година или десет. Защото войната продължава и тепърва ще се развива. За съжаление. За ужас. Както искате го приемайте със сърцето си – само не забравяйте в същото време да слушате разума, защото в него са решенията!
Преди да кажа няколко думи за възможните посоки на решенията, искам да подчертая дебело, че всеки, който прокламира привличането на путинова Русия за активно участие в решаването на проблема с Ислямска държава, а и изобщо с тероризма, греши. Греши дълбоко, греши системно – а ако не греши, значи е в плен или на политическа глупост, или на политически подкуп.
Като виждам обаче, че все по-често го правят доста хора с власт да решават подобни неща, мога само да предупредя, че последствията ще бъдат влошаване на ситуацията, не оправянето и.
И така – какво ни остава да направим ние, европейците, в тази ситуация, вместо да мислим глупости?
Първо, поне временно, трябва да се затворят границите, но не вътрешните европейски граници, което е мечтата на терориста, а външните граници на Европейския съюз – или поне да се засили изключително много контрола по тях с общи усилия.
Това означава по външните граници в България, Гърция и Италия да дежури полиция включително от Германия, Холандия и Швеция. Да се въведат нови правила за влизане на хора от определени рискови страни и да се приемат като бежанци само най-тежките хуманитарни случаи..
Второ, времето на затворени граници трябва да се използва, за да се реши въпроса с тъй наречените „мигранти”, които заляха континента през последните месеци. Тоест, да се издирят и регистрират онези от тях, които не са регистрирани, да се разпределят те в различните европейски страни по актуализирани квоти, да се изработят и въведат единни правила за престоя им в Европа, които да не допускат капризи от рода на – не, не искам в Швеция, искам в Германия; аз не ям свинско, затова и вие няма да ядете свинско и прочие.
Трето, Европа трябва спешно да вземе мерки за превръщане на специалните си служби в ефективен инструмент за опазване на сигурността. Тук някои плашат с дилемата, че обществото трябва да си ограничи правата, за да получи сигурност. Това изобщо не е вярно. Службите и в момента имат извънредно много възможности и правомощия да противодействат на тероризма и престъпността. Те обаче са затънали в некадърност и продажност, в групови сметки за влияние, за получаване на повече пари от данъкоплатците срещу по-малко работа, както и в противопоставяне една на друга – затова не могат да се справят, не защото нямат достатъчно правомощия.
Четвърто, Европа трябва да измъкне и почисти захвърленото в ъгъла и засрано от руската пропаганда евро-атлантическо партньорство. Това означава ново ниво на развитие на отношенията си със САЩ, още повече, че там предстоят избори, вероятно с победа на републиканците и перспектива американската външна политика да се върне към нормални стандарти. Трябва да се развива също сътрудничеството с другите държави от демократичната световна общност – Канада, Австралия, Япония, с цел да се намерят допълнителни възможности за справяне с проблема „тероризъм”.
Пето, политически, икономически и военно Европа от пасивна, трябва да стане активна страна във всички събития и процеси, свързани с темата „тероризъм”. Това вероятно ще означава настояване за и участие в сухопътна операция срещу „Ислямска държава”, изпращане на военни контингенти за справяне с проблема в други страни, където вилнеят терористични банди, финансово укрепване и поддържане на правителства и движения, застанали срещу терористите, задвижване на могъщата европейска пропагандна машина за противопоставяне срещу разпространението на тоталитарните идеологии, независимо под каква форма се явяват те и от коя страна идват, изобщо – трябва да се реализира целият арсенал от онзи списък, който политици, анализатори, военни и спецслужби прекрасно знаят.
Може и да греша по отношение на някои детайли. Но иначе като цяло – не, казаното дотук не означава, че съм минал откъм тъмната страна, напротив, то е само бегъл опит да припомня, че за да продължим да съществуваме и се развиваме като цивилизация, трябва да се върнем към здравия разум и да се защитим.
Обратното означава да се предадем и да загинем, независимо че варварите, както във великото стихотворение на Кавафис, може дори изобщо да не дойдат.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com


Братислава – на бегом през моста (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 6 част)

http://patepis.com/?p=63420

Продължаваме пътуване на Елена с кола из Европа – започнахме го със съветите и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а и през Залцбург. После бяхме в Мюнхен и Вюрцбург, както и Прага. Днес вече сме в Братислава.

Приятно четене:

Братислава – на бегом през моста

Сутринта, като напускахме хотела в Прага момичето на рецепцията ни попита накъде отиваме. Като разбра, направи следния коментар: „О, Будапеща е красив град – нещо средно между Прага и Виена. Но в Братислава няма нищо – само един мост.“

Пристигнахме преди обяд в Братислава и разходката ни започна от въпросния мост –

мост SNP*

Оставихме колата на паркинга на МОЛ Aupark Bratislava и преминахме

пеша по моста на Дунав

Мостът е на два етажа – отгоре минават колите, а отдолу има алеи от двете страни за пешеходци и колоездачи. Времето беше доста студено за сезона и имаше вятър, така че преминаването през Дунава не беше много приятно занимание, но ето че най-после стигнахме.

Първото впечатление от Братислава, Словакия

Първото впечатление от града

Крайдунавския булевард Rázusovo nábrežie – Братислава, Словакия

Крайдунавския булевард Rázusovo nábrežie

Нататък следваше

църквата Св.Марцин

– една от основните забележителности в града. Това е действащата катедрала на града. Тук са се провеждали коронации на унгарски крале през Средновековието.

Църквата Св.Марцин – Братислава, Словакия

Църквата Св.Марцин

Продължихме към центъра на града, като минахме през малък парк с фонтанчета и

паметника на техния Вазов (Павол Хвиесдослав)

и достигнахме пред

народния театър

Паметник на писателя Павол Хвиесдослав – Братислава, Словакия

Паметник на писателя Павол Хвиесдослав

Народният театър – Братислава, Словакия

Народният театър

Направихме един „тигел“ из центъра без особена посока и без цел. За първи път не бях много наясно къде точно минаваме, вървяхме просто така.

Из централните улици на Братислава, Словакия

Из централните улици на Братислава

Главният площад – Братислава, Словакия

Главният площад

Братислава, Словакия

Братислава

И тук има стари трамваи – Братислава, Словакия

И тук има стари трамваи

Когато стигнахме до

статуята на Швейк,

пред която се тълпяха туристи за снимка се сетих, че бях чела за причудливите статуи из центъра на Братислава.

Статуята на Швейк – Братислава, Словакия

Статуята на Швейк

Започнах да разказвам на моите хора какви още фигури има и се извинявах, че нямаме достатъчно време, за да ги открием. Докато изведнъж, без да разбера къде точно, не видяхме и тази:

Статуята на човека в канавката – Братислава, Словакия

Статуята на човека в канавката

Централните улици на Братислава са пълни със заведения, които през лятото имат изнесени маси на открито, направо на улицата.

Традиционна словашка кухня – Братислава, Словакия

Традиционна словашка кухня

Накрая се „забихме“ в една тясна уличка, натъпкана, естествено, с китайски туристи.

Тясната уличка – Братислава, Словакия

Тясната уличка

И ето къде ни изведе тя:

Kostol klarisiek – Църквата на бедните кларисити – Братислава, Словакия

Kostol klarisiek

Това е стара готическа църква известна като

Църквата на бедните кларисити

Строена е в началото на 13 век. В далечината се вижда основната забележителност на Братислава –

замъкът Bratislavský hrad,

който е разположен на един хълм над града.

За съжаление ограниченото време ни притискаше и затова се върнахме обратно към площада и след това отново по моста над Дунава.

Братиславски храд – Братислава, Словакия

Братиславски храд – изглед от моста

Мостът SNP с летящата чиния, по който минахме – Братислава, Словакия

Мостът SNP с летящата чиния, по който минахме

Most SNP, Bratislava, Словакия

Самата „летяща чиния“ представлява заведение, което явно работи вечер, така че не сме се качвали.

Ето изглед и към другия мост – мост Аполо

Мост Аполо – Братислава, Словакия

Мост Аполо

Цялата разходка ни отне малко под 3 часа ( даже успяхме да се включим в тричасовия безплатен престой на паркинга). Не успяхме да видим много, но искахме да имаме повече време за Будапеща.

Автор: Елена

Снимки: авторът

*За тези, които са били там – това е мостът с летящата чиния отгоре – бел.Ст.

Други разкази свързани със Словакия – на картата:

Словакия

Патладжан със зелен боб и ориз в гювеч

http://www.babapena.com/?p=8849

Продукти за 4 порции:
2 патладжан
300г зелен боб
½ ч.ч. ориз
1 морков
2ч.ч. доматен сок
2 глави лук
2ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
2- 3 дафинови листа
2 зърна бахар
1к.ч. олиo

Приготвяне:
Имам представена подобна рецепта, но с тиквичка. В това ястие замествам тиквичката с патладжани, а гозбата ми е задушено- печена. Яденето е подходящо за настоящите пости. Почиствам и измивам всички зеленчуци. Сините домати режа на кубчета и осолявам. Рендосвам моркова. Ориза накисвам в чаша с вода. Лука режа на дъгички. Шушулките зелен боб надребнявам на две или три. Измивам патладжанените кубчета. Прехвърлям в гювеч. Добавям доматен сок, ориз, морковени стърготини и зелен боб. Поръсвам равномерно сол и червен пипер. Пускам дафинови листа и бахар. Добавям две- три чаени чаши топла вода и мазнина. Похлупвам и пека на умерена фурна, един час.


Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Слепотата на мисълта е по-лоша от слепотата на очите

http://azcheta.com/joze-saramago-slepota-2/

Казват, че хората са най-силните животни, защото имат своите ум и съобразителност, които ще ги избавят от всяка беда. Макар силно развити интелектуално, хората са зависими от своите сетива. Без да могат да виждат, те са крехки и уязвими. Изгубени. Често смятат, че слепотата е тъмна, а слепците – „потънали в мрак“. Всеки си представя черния екран,...

Безпощадната „Деликатност“ на жената от екрана

http://azcheta.com/bezposhtadnata-delikatnost-na-zhenata-na-ekrana/

Избрах да гледам филма „Деликатност“ от програмата на фестивала CineLibre на издателство „Колибри“ поради същата причина, с която Габриела (Кожухарова) започва ревюто за едноименната книга – самата дума. От друга страна „деликатност“ с фините си значения не предпоставя предварително разшифроване на сюжета. Още повече, че за мен в случая старият и нерешим въпрос „книгата или...

Възходът след паденията на соцвождовете в България

http://ivo.bg/2015/11/19/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%85%d0%be%d0%b4%d1%8a%d1%82-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%bf%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b2%d0%be%d0%b6%d0%b4%d0%be%d0%b2/

Макар в две поредни статии да цитирах двама видни представители на БСП ( Ангел Найденов и Румен Овчаров) да се изказват в рамките на два дни неуважително към обожествяваната в партията Русия, не съм голям оптимист, че това изключение ще се превърне в правило.

 

Защото българският т.н. социализъм има две главни особености. Едната, както вече става ясно от горното изречение, е безпрекословното му подчинение на русофилската линия без значение дали то е свързано с клетви за вярност към Александър Втори Освободител ( на подстъпа към Проливите), Александър Трети (Българомразец), Ленин, Сталин, Брежнев или Путин.

 

Тази, първа по ранг, значение и видимост характеристика, не се нуждае от допълнително осветяване за просветените българи. Има обаче и още една удивителна по своята парадоксалност особена черта на бг соца ( както напоследък го наричат почти умилително някои у нас), която се проявява като упорит рецидив.

 

Колкото повече си провален като лидер на българския болшевизъм ( или социализъм), толкова повече се изстрелваш на някой местен или международен връх. Това не се отнася до всички дейци на българската имитация на съветската диктатура и нейните съвременни рецидиви, но примерите са толкова ярки, че си заслужават дисекцията.

 

Традицията в това отношение започва от набедените „революционери” Васил Коларов и Георги Димитров. Двамата търтят да бягат от България още с първите симптоми на провалените им мисия по заповед на Москва да извършат болшевишки преврат в България през септември 1923 г. Мисията им е разконспирирана и води до вълна от арести в България, при която Коларов и Димитров спасяват кожата още преди болшевишкият им план да повлече кървавата си диря.

 

За своя провал и проявената страхливост двамата съветски емисари от български етнически произход обаче не само не са наказани от ноторно безмилостния спрямо провалените другари болшевишки режим в Москва, но получават фантастични промоции. Косъм не пада от плешивата глава на завърналия се в Москва Коларов ( по интелигентният от двамата). Той си остава до следващата година ръководител на най-голямата международна терористична организация в историята на човечеството, наречена за ( руско) благозвучие Коминтерн. Неговият ортак в бягството от сцената на провала в България Димитров също достига до най-високия пост в коминтерна (1935 г.), а след неговото разпускане през 1943 г. е издигнат под кървавото крило на Сталин до началник на международния отдел на самия ЦК на Всесъюзната партия (болшевики). Провалените „въстаници” се редуват на премиерския пост в окупираната от СССР България.

 

Ще минат десетилетия, преди тази тенденция да се повтори в наши дни.

 

Сергей Станишев, чието име се превърна в единица мярка за изборни провали в България, бе награден с най-висок европейски пост на върха на евросоциализма (този път наградата не дойде от Москва, което е прецедент).

 

Но и това не е всичко. Най-проваленият в щедрите си обещания – не за милиони, а за милиарди- социалист все пак е Георги Първанов. Като президент той превъзбудено бленуваше „троен шлем” от три огромни руски енергийни проекта. И трите се провалиха. Първанов обаче, инвестирал доста по-успешно в проекта „Борисов”, си получи дивидентите. Вместо да потъне в политическото небитие като най-провалил се в обещанията си политик в България за всички времена, той „възкръсна” като съуправляващ чрез партията си АБВ в правителството на Борисов.

 

Засега изключение прави актуалният шеф на БСП Михаил Миков. Него Борисов също искаше да награди за изборния му провал на парламентарните избори, след които му предложи миналата есен да оглави Народното събрание. Дали защото този трети по важност в държавната йерархия пост е малка награда за него, но Миков благодари и му отказа. Сега, помнейки жеста, е нещо като опозиция, но не и по въпроса, който в България е определящ: отношението към Кремъл. Позициите на Миков и Борисов се сближиха в това отношение почти до пълно сливане- единият иска оставката на президента Плевнелиев, а другият „само” го нарича ястреб и му казва да си „мери думите”. Поводът- отново Русия, която заедно защитават от един българин , дръзнал да се изкаже срещу нейната политика!

 

Познайте от кого очакват награди!

Share on Facebook

Връчват наградата „Йордан Йовков“ на Георги Мишев в събота

http://azcheta.com/vrachvat-nagradata-jordan-jovkov-na-georgi-mishev-v-sabota/

Тържествената церемония за връчване на националната литературна награда „Йордан Йовков“ ще се състои на 21 ноември, съобщава Топ Новини. По решение на Общинския съвет в Добрич, неин носител тази година е писателят и сценарист Георги Мишев. Събитието в събота е с начален час 10,30 ч. в Огледална зала „Нели Божкова“ в Добрич, а половин час по-рано ще бъдат...

Изгубеният снайперист

http://feedproxy.google.com/~r/TheMobileBlog/~3/J9N-CrjQ-iQ/the-fake-german-sniper.html

През 20-те години на миналия век съветският писател Алексей Николаевич Толстой се захваща с превод на Приключенията на Пинокио от Карло Колоди. Преводът се затлачва, Толстой намира историята за твърде скучна и започва да я доукрасява, добавя и няколко сюжета. Така се ражда Златното ключе или приключенията на Буратино.

Преди около месец на пазара се появи книгата на Гюнтер Бауер Снайперистът. Убивай, за да оцелееш от издателска къща Прозорец (ISBN: 9789547338548). Според описанието, това е "изключително вълнуващо четиво, завладяващо съзнанието на читателя с автентичността на преживяното и трагизма на изтреблението. Уникален е и фактът, че Бауер воюва по фронтовете на Втората Световна война в Европа от първия до последния й ден, при това сражавайки се на предната огнева линия в най-опасните военни операции на Вермахта: нахлуването в Полша, щурма на форт Ебен-Емае, десанта на остров Крит, Барбароса и Тайфун на Източния фронт, боевете в Италия и защитата на Берлин." Впечатляващо, нали?

Логично, автобиографията предизвиква интерес сред определена група читатели и дори попада в Топ 10 на Хеликон за нехудожествена литература.

  
В книгата е посочено, че в оригинал заглавието е "Erinnerungen eines deutschen Scharfschutzen", всъщност обаче е превод на руското издание Смерть сквозь оптический прицел. Новые мемуары немецкого снайпера от Гюнтер Бауэр (Яуза-Пресс, 2009 г., ISBN: 9785995500889). В Русия мемоарите на Бауер попадат и в сборника Снайперская "элита" III Рейха. Откровения убийц (ISBN: 9785906716064), заедно с биографиите на известните германски снайперисти Сеп Алербергер и Бруно Суткус. Преводач и на двете книги е М. П. Свириденков.

Къде е проблемът ли? Снайперист с име Гюнтер Бауер не е служил във Вермахта по време на Втората Световна война и съответно не е писал мемоари.

Всъщност Смерть сквозь оптический прицел е изплагиатствана на 100% и се опитва да представи художествена измислица като историческа литература.

Както личи от заглавието, Grandfather's Tale: The Tale of a German Sniper от Тимъти Еренбъргър (iUniverse, 2001 г., ISBN: 9780595164622) проследява приключенията на Георг Фрик, дядо на разказвача, като немски снайперист по фронтовете на ВСВ в Полша, Белгия, Съветския съюз, Крит, Италия, Германия. Впечатляващо, нали? Романът на Еренбъргър обаче е фикция и не претендира за историческа достоверност.

Това е началото на разказа на Гюнтер Бауер:
Сентябрь, 1937

В тот день я, как всегда, был в булочной, принадлежавшей нашей семье. Вместе со мною там работали моя мать Анна и моя беременная жена Ингрид. Нам с Ингрид было обоим по восемнадцать лет. Мы поженились всего двумя месяцами раньше.

Я помогал моей матери вести дела в булочной уже несколько лет, и, когда я повзрослел, это стало нашим общим семейным бизнесом. Мать была рада, что часть ее забот я переложил на свои плечи.

В булочную вошли две пожилые женщины. Они долго рассматривали разные пирожные и печенье, тихо обсуждая между собой, что им лучше купить. В конце концов они определились с выбором и сделали покупку. На выходе им услужливо придержал дверь почтальон, направлявшийся к нам.

— Я принес тебе призывную повестку, Гюнтер, — сказал он войдя.

Услышав эти слова, я почувствовал, что в один миг моя жизнь круто переменилась. Я знал, что еще два года назад в Германии была восстановлена всеобщая воинская обязанность, но относился к этому как-то отстраненно, не представляя, что это коснется меня самого.
А това е началото на втора глава от дядовата история (в първа глава, която липсва в руската версия, се разказва за наши дни):
The Old Country,
September 1937

"I was working in the family bakery one day. Working alongside me were my mother, Anna, and my pregnant wife, Ingred. Ingred and I were both eighteen years old. We had gotten married only two months earlier.

"For years, I had helped my mother run the bakery. Now that I was grown, we ran it like a partnership. It was too much work for Mother to do on her own, and she was happy to be able to work alongside her beloved son.

"Two old women entered the bakery. They looked at all the different breads and pastries for several minutes, talking to each other in hushed tones. Then they selected some pastries and cookies and purchased them from Mother. As they left the store, the postman held the door for them. Then he walked inside.

"'I have a draft notice for you, Georg,' said the postman. That was the moment I remember the world changing. I had heard of young men being drafted, but never thought that I would be one of them.
Сама по себе си Grandfather's Tale: The Tale of a German Sniper и Еренбъргър (освен тази автор на няколко фентъзи истории за магьосника Абакар) са любопитен случай. Книгата е публикувана през iUniverse - не точно издателство, а платформа за самоиздаване. Ревютата в Амазон, над 200, са в двете крайности - еднотипни хвалби за алтернативния поглед върху този момент от историята и динамиката на сюжета и такива, които чистосърдечно я обявяват за боклук.

Миналата седмица изпратих мейл до издателство Прозорец - от там засега не са пожелали да вземат отношение. Писах и на Еренбъргър през Фейсбук (изключително любопитен акаунт - политическите предпочитания на Тимъти очевидно са силно десни и консервативни), той ми отговори, но в голяма степен звучеше примирен със ситуацията.

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване