Поговорката, според която дяволът ( кучето в руския вариант) е заровен в детайлите, напомни през сълзи днес в Париж за лаенето на русофилската глутница, джавкаща у нас по президента Плевнелиев.

Когато Плевнелиев се просълзи на поклонението си пред френското посолство в София на 14 ноември, русофилската глутница в България се разлая точно като псетата, които са надушили слабостта на жертвата. Заваляха обидни квалификации по отношение на мъжествеността на Плевнелиев. За целите на поръчковото му охулване във виртуалния официоз ПИК дори не се посвениха да направят долнопробна интерпретация, сравнявайки емоциите на това човешко същество след смъртта на детето му и чувствата, които показа за жертвите на атентата във френската столица.

На церемонията в памет на загиналите във френската столица мнозина днес ридаеха. Кадрите от тази скръб обиколиха света. Видя се, че плачат не само близките и не само някои политици – едните по най-естествени причини, а другите като заподозрени от циниците в политически цинизъм.

Какво да кажем обаче за хлипащите френски гвардейци? И те ли са „ревльовци”, както ревнаха да лепят етикети на Плевнелиев разни русофилски отрепки не само в анонимното виртуално пространство, но и от телевизионния екран у нас?

За сведение на въпросните отрепки, техният кумир Путин плака обилно на Червения площад. Вярно, не е плакал никога публично за руските или каквито и да било жертви в каквито и да е атентати или катастрофи – за чуждото страдание той не страда. „Стоманеният” им нов Сталин плака на 4 март 2012 г. от щастие, че официално се връща на власт като президент, макар да беше ясно, че не е изпускал кокала междувременно . Плака от облекчение след уплаха си от протестите, които предизвика преди това срещу себе си в Москва и Петербург с наглата демонстрация на измамата с ротацията на президентския пост с Медведев, предизвиквайки стотици хиляди руснаци да демонстрират чрез огромни шествия срещу безцеремонността на неговото властолюбие.

Москва и московските слуги на сълзи може да не вярват, но богатите ( в случая с Путин става дума за около 40 милиарда долара в офшорки, според политолога Белковски) също плачат. Плачат мъженствено от щастие, че им се е разминал разводът с прелъстения и изоставен руски народ, който днес търпи последиците от преизбирането на Путин.

Share on Facebook

Дъглас Кенеди е един от най-продаваните американски автори в Европа. Значително по-популярен на стария континент отколкото в САЩ, Кенеди очарова европейската публика с разнообразните посоки, в които тласка сюжетите си, с любопитни и увличащи истории, предизвикателства, които провокират героите да се променят и развиват. Дъглас Кенеди гостува за първи път в България по време на първото издание...

Наскоро банката ми реши че може да издяла доста здраво условията по кредитните си карти. Писах, но без много ефект. Така че реших да викна неволята и да направя проучване на VISA/MasterCard кредитните карти на българския банков пазар. За целта използвах изключително онлайн източници. Това което ме интересуваше е: Тегленето на пари на банкомат в … Продължете да четете Скромно проучване на VISA/MasterCard кредитните карти на българския пазар към Декември 2015 →

    see how to make them: We used: empty Ikea cardboard packaging:) permanent white marker glue, scissors,...

Дейвид Голдблат с книгата си „The Game of Our Lives“ спечелили наградата „Уилям Хил“ за най-добра спортна книгата на 2015 година, съобщава Guardian. Призът на букмейкърската къща се връчва от 1989 г. The winner of the 2015 William Hill Sports Book of the Year is David Goldblatt with The Game of our Lives #WHSBOTY pic.twitter.com/vOSkhts1Aq —...

Продукти за 4 порции:
10- 12 червени чушки
800г свинско за готвене
1/3 ч.ч. ориз
¼ стрък праз лук
2 моркова
1 домат
2ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1с.л. чубрица
1 яйце
1ч.ч. прясно мляко
1к.ч. брашно
2с.л. кашкавалени стърготини

Приготвяне:
Добре познатите пълнени чушки, но със заливка и запечени на фурна.  Почиствам и измивам зеленчуците. Ориза накисвам в съд с вода. Рендосвам морковите. Лука скълцвам на дребно. Смилам месото. В тиган наливам мазнина. Поръсвам сол. Добавям лук, моркови, кайма и ориз. Обърквам и поставям съда на включен котлон. Запържвам продуктите около десетина минути. Наливам кафяна чашка топла вода. Пробърквам и оттеглям съда. Плънката овкусявам с чубрица и червен пипер. Напълнените чушки топвам в брашно. Рендосвам домата. Нареждам пълнените пиперки в тава. Обирам мазнината от тигана с топла вода. Смесвам соса с доматен сок. Наливам в тавата. Добавям още една чаена чаша топла вода. Опаковам тавата плътно с алуминиево фолио. Яденето пека на умерена фурна, около осемдесет минути. Разбивам яйце с прясно мляко. Добавям сол и брашно. Разбърквам до гладкост. Заливам печените пиперки със застройка. Поръсвам кашкавалени стърготини. Връщам тавата в загрятата фурна. Пека докато горния слой стегне и образува златиста коричка.

Странни неща му се случват на нашия премиер, чиито „багаж” на Запад се правят , че не забелязват, но беше безцеремонно претърсен в Китай. Разследват го в Лихтенщайн, но го джобят в Пекин на летището като клиент на хотел, заподозрян на тръгване, че е свил пешкира от стаята.

Човек трябва да е доста инфантилен в познанията си за света и неговата все по-важна част Китай, за да повярва в преразказа на служители от делегацията на българския премиер, според които китайски митничари са се държали грубо с тях заради багажа на Борисов от „незнание”, или поради някаква „грешка”.

Грешка от подобен род в Китай, където за грешки разстрелват висши партийни функционери?

Но да се съгласим за момент с тази версия. Да приемем, че по някакви напълно невероятни причини служителите на пекинското летище не са знаели, с кого си имат работа. В такъв случай обаче случаят е още по-унизителен. Това е начин да се изтъкне нищожността на този пасажер. Така че, няма мърдане: и при двете версии на Борисов му показаха вратата на тръгване от Китай по особено пренебрежителен начин.

Не, не ме радва този факт, да кажа изпреварващо, но съм длъжен да го отбележа не заради китайците, ухажвани от половината българско правителство дни наред на международен форум ( да не се бърка с официално посещение на българска делегация), а заради пустите български избиратели и данъкоплатци. На тях би трябвало да им светне от този инцидент що за ефективност постига нашата власт, абдикирала на другия край на света.

Борисов върви по стъпките на своя съзаклятник Първанов. И той използваше вратички ( понеже не го каниха официално), за да се умилква на забогателия Китай. Отиде на световно първенство по волейбол и му измислиха някакви срещи с функционери, колкото да му оправдаят командировката- същата схема, която прилагаше и при обиколките си на хижи, хотели и пр. увеселителни места в България.

Но това не е всичко. Най-жалкото в тази достатъчно жалка сама по себе си история е раболепното мълчание на българските медии, които чакат указание как да замажат случката.

Когато при посещението му в САЩ президентът Плевнелиев беше „уличен”, че носи пропуск и това се вижда на негова снимка с президента Обама, жълтата медийна подводница, която хвали Борисов безсрамно, избълва по този повод всички изсмукани от тинята нечистотии спрямо държавния ни глава- колко бил жалък и унизен да му закачат пропуск, за да го допуснат до Обама.

Жълтата медийна подводница обаче сега е скрила перископа си и се е потопила след опозоряването на Борисов край Жълтата река.

А може би с основание мълчи. Да не би Борисов нещо да се е обидил? Не. Няма такова нещо. Той не е обидчив, когато големите го подритват, приема го като част от мачлето, в което е приел, че може да бъде важен само в рамките на селското първенство. На персоналната обида на руския външен министър Лавров нашият премиер отговори с обяснение в Любов от името на всички българи, които обичали Русия и лично от свое име с твърдението, че за него Лавров е най- дипломат в света.

По аналогия днес Борисов може спокойно да отбележи, че летището в Пекин е най-дружелюбното летище, което някога е посещавал. Важното е китайските другари да не му се обидят, да откажат да купят онази царевица, към която били проявили интерес у нас и да не пожелаят виното, което той им предложи да пият в замяна на китайско участие в строителството на магистрали в България.

Всъщност една студена вода пият българите, които знаят какъв му е багажът, но това ни най-малко не им пречи да го превръщат в наше лице пред света.

Share on Facebook

Едно пътуване преди месец ми даде чудесно оправдание да си купя книга, макар да си бях обещала първо да довърша купчинката, насъбрала се вкъщи. „Любовта трае три години“ (изд. „Colibri“) отдавна беше в списъка ми за четене, а напоследък все повече ми се искаше да й дойде редът. Постоянно срещах цитати от нея, споделяни от...

Макар и в завоалиран вид, но практически точно това е заявил вчера във Варна един от отявлените доносници на ДС Иван Хиновски, с прякор Хабов, и нарочен от същата ДС за един от многото енерГЕПИйни "експерти" у нас. За това...

Книга с „откровенията на Слави Трифонов, записани от Иво Сиромахов“ е от днес на пазара, съобщи отговорният редактор на изданието Христо Блажев. „За мен е чест“ (Сиела) е втората биография на може би най-популярния роден шоумен след публикуваната през 2002 г. „За стърчането“. „В последния месец работихме усилено по новата книга на Слави Трифонов и Иво...

Свикнали сме да се съгласяваме общонационално само по една оценка за политическата ни „класа” или „ елит”: че няма класа и никак не е елитна. Обаче се осмелявам да поспоря: в политическите интриги , в които се прелитат лични , корупционни, клиентелистки поръчки на чужди държави с туземната балканска злоба, нашенците в много случаи са поне на средно, ако не и най-високо световно ниво.

Връх на тези умения показват ( за пред политически зрящата публика) двамата върховни интриганти Георги Първанов и Бойко Борисов. Навързани са неразривно с размяна на позициите през годините. Първанов направи охранителя генерал и го изстреля в политиката, а генералът му охранява амбицията да вършее по политическите върхове и днес, приютявайки партийката му в правителството си в момент, в който уж големият му противник по въпроса за руските енергийни проекти би трябвало да го мрази смъртно заради пълния провал на мегаломанските му обещания пред Русия, „спрени от Бойко” ( както подмазвачески към шефа изтъкват гербаджиите, когато трябва да защитят поредното слагачество на Борисов пред Русия)

Между тези двама изпечени интриганти попадна от политическото небитие президентът Плевнелиев. Стигна се до момента, когато Борисов откровено му казва в прав текст да си затваря устата – да си мерел приказките, когато говори за Русия. Първанов се включи и дори не се опитва да внесе нюанс в тази защита на Русия от българския президент, настоявайки направо Плевнелиев да подаде оставка. Днес той повтори искането си от екрана на БНТ. Поводът е все същият, по който неговият авер от задкулисното делене на порциите Борисов: Русия.

Получава се странен руски карамбол като в голямата международна интрига, при която Русия бомбардира в Сирия, а терористите отмъщават не на Москва, а в Париж. След което Русия мълниеносно предлага на Париж бомбено приятелство срещу общия враг – „почти” както през Втората световна война, когато Франция е разгромена от поощрявания с дипломация, суровинна и логистична база (полигоните на СССР са били използвани за подготовката на Вермахта за войната) и т.н. от страна на нацистките ортаци на Сталин. И в българската политика е така: Плевнелиев отправя критика към Ру,сия, а уж прозапдния премиер и руския му авер Първанов го атакуват координирано в гръб ( като турски изтребител руски бомбардировач, би казал Путин).

С риск да предизвикам отново недоволство сред онези, които смятат, че самотният в прозападната си позиция Плевнелиев не бива да бъде критикуван, за де помагам на враговете му, ще повторя отново: голяма грешка направи той като не изпълни направеното в деня на заклеването си като президент обещание да „проветри” поверената му институция. Единственото обяснение за този фатален пропуск, който позволява днес на Първанов да дефилира като легитимен политически интригант на най-високо ниво в държавата, е, че Плевнелиев не е могъл да направи нищо по разкриване на истината за управлението на своя предшественик заради симбиозата му с Борисов. Разобличаването на Първанов би означавало да откачи скаченият му съд Борисов.

Плевнелиев си няма партия, която да го защити. Само един Радан Кънев ( и предизвика срещу себе си нова лавина от свинщини в свинстващите медии, хвалещи иначе безсрамно властта на Борисов) се осмели да каже добра дума за него в ситуацията, когато фронтът срещу президента стана особено креслив в целия парламентарен и извънпарламентарен спектър- от маргиналната Татяна Дончева, до изпечения политически побойник Румен Петков, който обяви действащия ни президент за ненормален. Общото между всички крещящи срещу Плевнелиев, подчертавам за неразбралите, е пламенната защита на Русия от прозападния ни президент.

Цяло чудо е, че изобщо го има в страната, която се управлява от Петата колона. Тя вече не се и крие, поради което слагам точка на този коментар- от толкова години я изобличавам и съм подложен на тонове ругатни, подигравки и заплахи по този повод. Вече от усилията ми няма нужда. Мога да се „отдам на заслужен отдих”. Уж невидимата ръка на Путин, за която ехидно говорят мнозина тук, открито дирижира българската политика и това би трябвало вече да е видно и без специалното осветяване на предкулисието.

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Напрежението между Москва и Анкара рязко се повиши, след сваляне на руски самолет, влязъл в турското въздушно пространство по границата със Сирия. САЩ и НАТО подкрепят турските действия, но има ли опасност кризата да ескалира и какви заплахи за България носи подобно развитие – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, президентът Путин каза, че инцидентът със сваления руски самолет ще има „трагични последици” за руско-турските отношения. Какво значи това и може ли обхватът на тази заплаха да се разшири, като влоши допълнително и без това лошите отношения на Русия със Запада?

– Ако руският президент беше нормален политик, Фили, щях да кажа, че заканата му е прибързана. Имам предвид, че Путин няма много лостове, с които да превърне силните си думи в силни дела. Да, руското военно министерство каза, че прекъсва всякакви военни контакти с Турция и руският външен министър Лавров отложи посещението си в Анкара, а подобни ходове на дипломатическо цупене вероятно ще има и занапред. Да, Кремъл призова руснаците да загърбят Турция като предпочитана туристическа дестинация и каза, че Турция ще загуби предимствата, които има на руския пазар. Това обаче едва ли ще е безкрайно голям проблем за силната и гъвкава турска икономика. Спомена се също, че Русия може да откаже да строи газопровода „Турски поток”, а дори да спре изобщо да продава газ на Турция по сегашния газопровод между тях. Подобни заплахи са смешни. Отдавна на всички е ясно, че заради европейските енергийни правила, никакъв „Турски поток” няма да има, както нямаше и никакъв „Южен поток”. И че Москва иска да продава газ на Турция, защото, както казва елементарната логика – в момента Русия изпитва глад за пари, а не Турция – за газ. Тези неща, естествено, са ясни на Путин, но той наистина не е нормален политик. Имам предвид, че съвсем съзнателно не се държи разумно и не следва политическата логика, а своята стратегия за ескалация на напрежението в света по всевъзможни начини.

– Не е ли самият инцидент с руския военен самолет част от тази стратегия?

– От една страна е точно така, Фили, инцидентът се вписва прекрасно в нея. Да, той не е конкретно планиран, но нямаше как да не се случи при наглото и предизвикателно поведение, което Русия следва. Напоследък руски самолети извършват стотици провокативни полети по границите на редица европейски и натовски държави. След като подпалиха Украйна и анексираха Крим, руснаците следват същата стратегия и в Сирия, където влязоха безцеремонно и докато уж воюват с тероризма, нанасят удари срещу умерената сирийска опозиция, която се бие и срещу „Ислямска държава”, и срещу руското протеже Башар Асад. В конкретния случай, сваленият СУ-24 пресича турската граница, именно докато бомбардира такива опозиционни сили. Инцидентите по тази граница са много откак Русия влезе в Сирия. Турция показа търпение и предупреди многократно, че все пак ще защити територията си, която е и територия на НАТО. В конкретния случай за пет минути турските въздушни сили десет пъти предупреждават руския нарушител и чак след това стрелят по него. Нарушението е документирано чрез тъй наречената „радарна карта”, а има и запис на направените предупреждения. Турция предостави всичко това на съюзниците си от НАТО и получи недвусмислена подкрепа от тях. От друга страна обаче, този инцидент, Фили, носи нещо различно от всички досегашни случаи на руски провокации към Запада. Това е фактът, че някой най-после, на разбираем за Путин език, му каза онова, което трябваше да му се каже отдавна – не може безкрайно дълго да си разиграваш коня безнаказано, все някой ще ти плясне един шамар. А в случая шамарът за Путин е оглушителен – и във външен, и във вътрешен план. Просто вече всички знаят, че той не е неуязвим и че зад поведението му на див петел не стоят истински шпори и здрава човка.

– Пламен, свалянето на руския самолет ще блокира ли създаването на широка коалиция срещу „Ислямска държава” с участието на Русия, опити за което се правят в момента?

– С тази цел френският президент Франсоа Оланд отива на посещение в Москва, Фили и в момента е трудно да се каже какво ще стане. /Разговорът е записан преди да станат ясни половинчатите резултати от срещата Оланд – Путин и се публикува в автентичния му вид – б. а./ Но тук е заложено друго противоречие. Ако някои оценяват като лоша новина възможността широката международна коалиция да пропадне, то други със сигурност ще кажат, че тази новина е добра. Някакво голямо обединение на цялата международна общност за справяне с „Ислямска държава” всъщност никога не е било необходимо, Фили. Тъй наречената „държава”, създадена от ДАЕШ в Сирия и Ирак, може лесно да бъде унищожена. Въпросът е какво става оттам нататък, как се справяме изобщо с тероризма като идеология и практика. И тъй като основните играчи на този терен нямат ясна визия, а само стратегически, но силно противоречиви интереси, в момента те просто бавят топката и чакат не толкова сами да спечелят, колкото съперникът да направи грешен ход. В този смисъл, Фили, макар Франсоа Оланд и Барак Обама да казват, че „широката коалиция” с Русия и Иран е приемлива за демократичния свят, то други не са съгласни. В общо изявление онзи ден например Литва, Латвия и Естония заявиха, че няма да подкрепят нищо, в което участва Русия. Не може, казват те, Русия да прави провокации по нашите граници и да води хибридна война в собствения ни двор, а ние да се съюзяваме с нея в съседния.

– Пламен, все пак балтийските държави са твърде малки, за да определят развитията в битката с тероризма.

– Уж е така, Фили, но не е така. Тяхната позиция е принципна и изразява точно онзи европейски дух, според който истината и здравият разум са по-ценни от временните практически ползи. Освен това, в Европа няма малки и големи страни, особено когато се отнася до солидарност и общи действия. Така че евентуалното създаване на „широка коалиция” с Русия ще създаде и поредната вътрешно-европейска пукнатина. Назрял е сериозен европейски дебат не просто за отношенията с Русия, а за отношението към Русия и той не може безкрайно да се отлага, както стана с дебата за бежанците.

– Пламен, къде е България в тази ситуация, ще има ли преки негативни последици за страната от случая със сваления руски самолет?

– Преки – надали, Фили. До истински сблъсък на Русия с НАТО, а оттам и до преки негативи за България, инцидентът едва ли ще доведе. „Рискът за България е от гледна точка на ескалацията между Турция и Русия, както и от евентуалното засилване на бежанската вълна” – каза по този повод Надежда Нейнски, бивш български външен министър, сега посланик в Турция. Историята със сваления самолет обаче може да даде един неочакван, и то положителен ефект за България, като стане повод обществото да започне да си дава по-реална сметка за отношението си както към Русия, така и към Турция. Наченки на подобен процес вече има по интернет-форумите. Да, в тях стандартно присъстват онези руски тролове, които зоват за цялостна подкрепа на православна Русия, която е нападната от нашия бивш поробител – мюсюлманска Турция. В същото време обаче се вижда и обратното – дори хора, свикнали да ругаят принципно Турция заради едно или друго, сега започват да си дават реална сметка, че Турция е истински български съюзник от НАТО и застава срещу общия агресор Русия.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

„Аз живея в свят без магия или чудеса. Място, където няма ясновидци или върколаци, без ангели или супер момчета, които да те спасят. Място, където хората умират, музиката се разпада и животът е гаден. Толкова силно съм притисната към земята от тежестта на реалността, че понякога се питам как намирам сили да вървя.” Седемнайсетгодишната Настя...

Финската компания Iceye ще се заеме със създаванто на групировка от микроспътници за наблюдение на повърхноста на Земята , които ще преодставят снимки няколко пъти по бързо от съвременните военни и граждански апарати , по информация от Aviation Week.

От космическият стартап Blue Originе са заявили на 25 ноември за успешно изпитание в приземяването на ракета за многократно използване на базата на двигател BE-3 след издигане на височина 100.5км.