Ако бях майстор на колажите ( или карикатурите), щях да илюстрирам текста си с разменени роли между Борисов и Плевнелиев. Бих изобразил картинката как президентът посяга към премиера с покровителствен жест, който изглежда като да го погалва по главата.

Невероятно, но това се случи днес, когато Борисов се подмаза на Плевнелиев. При откриването на обект, емблематичен за президента, Борисов за първи път обърна палачинката си на покровител, ментор и началник , без когото Плевнелиев нямаше да го има на този пост. Борисов каза следното:

“София Тех Парк ( една инициатива, свързвана изцяло с Плевнелиев – бел. ivo.bg)) е пример за успехите, които се раждат, когато всички заедно работим в една посока, дори и да имаме различия в характерите. Затова съм истински щастлив за приятелството, което имаме от години с президента Росен Плевнелиев.”

Ок, за момент ще оставя настрана факта, че само преди седмици същият Борисов публично се опита грубиянски да забрани на президента Плевнелиев да говори срещу любимата му Русия. Различие в характерите ли? Не, това е различие по основния разлом в политиката в днешна България.

Да се върнем обаче към времето, когато Борисов се държеше с Плевнелиев по обичайния за него мутренски начин. В нощта, когато Плевнелиев беше избран за президент, изживяващият се като ревнив бащица Борисов вулгарно заяви следното унизяващо новоизбрания глава нещо в отговор на журналистически въпрос:

„ Аз ще ви отговоря по-простичко. Когато Плевнелиев е победител, победата е за Плевнелиев и Попова, ако бяха загубили, загубата щеше да е за мен и аз мисля, че трябва да престанете и вие с лицемерието си. Кой политик в България, кой политик е дошъл и вие сте го познавали? Всеки политик има някаква история, с която е станал известен, хората са видели неговата работа. Кой щеше да знае Росен Плевнелиев, ако не беше министър на регионалното министерство, ако не му беше дадена възможността да участва в изграждането на тези инфраструктурни проекти,

Днес Борисов е ПРИНУДЕН да смени тона с нотки на подмазване към Плевнелиев. Защото си дава сметка кой от двамата е длъжник и всъщност- КОЙ на кого по новото счетоводство.

Борисов дължи обяснения за заиграването си с мафията на българските граждани за европейско развитие. В последните дни той започва постепенно, леко, уж случайно, да вкарва нотки на разграничаване от Москва в денонощното си говорене пред публиката.

В едно от изявленията си Борисов се сети вчера да се възмути със задна дата, че са ни били посочили ( т.е. Путин ни посочи от Анкара на 1 декември 2014 г., но премиерът ни не смее да го посочи поименно, както самият той беше нашибан вербално от Сергей Лавров), като виновници за спирането на Южен поток.

Борисов внезапно си спомни и за газовия ( руски) рекет през януари 2009 г., което Му създало проблем с отоплението на поверената му София.

Някой да може да предложи цитат от изказване на тогавашният кмет Борисов, който да се е възмутил на правилния адрес по подобен начин тогава? Няма такъв цитат. Софийският кмет от Банкя си играеше мачлетата с московския си колега мафиота Лужков, както и изобщо игрите с руския корупционен фактор в България изобщо.

Това , да напомня, се случва, след като премиерът се озъби наскоро на Плевнелиев да си мери приказките по отношение на Русия.

Какво се случи , та се налага сега Борисов да си криви душата и да обявява колко е щастлив да е приятел с Плевнелиев?

Обоснованото ми предположение е, че прословутата интуиция на „политическото животно” Борисов му подсказва колко здраво е загазил с двата крака насред най- важния разлом в българската действителност.

Разломът е между източния и западния му крак. Поради което е решил да се наклони този път за баланс към представителя на прозападната политика Плевнелиев, който е антипод на своя предшественик на поста Първанов. Борисов се надява по този начин да компенсира западното презрение\прозрение от поклоните му към Москва, станали особено срамотни чрез показното му навеждане пред стария му ментор Първанов в кризата около употребяването на контрола над съдебната сласт за целите на руско-мафиотското сладострастие в поверената му губерния.

Share on Facebook

Въоръжените опозиционни групировки в Сирия преживяха значителни промени през последните няколко месеца, до голяма степен в отговор на руската интервенция и последващия и безпрецедентен ангажимент на Запада и регионалните сили, показан към политическия преход. Реакциите на последните включват увеличаване на военната подкрепа за Свободната сирийска армия (ССА), която беше отслабена значително през последните няколко години. Тези Повече [...]

Вчера (10/12/2015г.) любимият на фондация "Америка за (унищожаване на) България" вестник "Капитал" се похвали с нова интерактивна платформа, която щяла да ни информира за актуални и минали факти свързани с енерге...

 Easy to make:  see more:

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
1ч.л. сол
3с.л. майонеза
400г шунка
4 броя кисели краставички
щипка индийско орехче

Приготвяне:
Това е едно зимно предястие с вкус на майонеза, шунка и пухкаво картофено пюре. Лесно се реди и е чудесен ордьовър за празнична трапеза. Обелвам картофите. Варя в подсолена вода. Отцеждам и смачквам с преса. Подправям със сол, индийско орехче и майонеза. Обърквам картофената маса. Режа шунката и краставичките на слайс /фини плочки/. Вземам парченце шунка. Върху нея слагам краставичка и една чаена лъжичка картофено пюре. Навивам на стегнато рулце. Забождам с клечка и подреждам в плато. По същия начин оформям останалите хапки. Ордьовърът е много приятно мезенце за водка, ракия, вино или безалкохолно.

Знаете ли защо ще си позволя лукса да направя някои сравнения между моята оставка в БТВ преди 9 години и тази на правосъдния министър Христо Иванов сега? Отговорът ще научите в края, независимо дали сте прочели текста с ехидна усмивка „ала Първанов” или все пак сте вникнали в логиката на сравнението.

Разбира се не във всичко двата случая си приличат ( нито мащабът на събитията е сравним по своята значимост). И все пак ме обзе познато чувство, когато гледах кадрите на самотно седящия в парламента министър срещу враждебността на статуквото, което реших на своя глава да отхвърля на 8 октомври 2006 г. заради предателството на моето началство, извършено под натиска на по-голямото началство в лицето на Първанов.

Днес Първанов вече не лично толкова всесилен – той по-скоро е разсилен в елитния клуб на задкулисието, в което му дават да разнася папки и да бие звънеца за сбор. Такава роля от Кремъл му отредиха също в края на миналия август, когато оръженосецът му Румен Петков предрече и „позна” , че служебният премиер ще нареди да бъде премахнат дразнещият Москва абзац от документа на Министерството на отбраната „Визия 2020”. Откъде ли партийката АБВ е получила тези уверения, осен по каналите на уж несъществуващата дружба между Първанов и Борисов, който вече се беше обадил да се кара на Близнашки заради уличаването на Русия като агресор на терена на пропагандната война в България в един български натовски документ?

В екслузивното интервю за „Течна дружба 3. Руските хибридни войни срещу България и българите през вековете” президентът Росен Плевнелиев отговаря на въпроса ми защо Русия не е реагира официално на „Визия 2020” така : „…когато контролираш немалка част от политическата система на една държава, то много по-ефикасно е да реагираш през български политици квазипатриоти”. ( в книгата на стр. 385 ).

По линия на своите дългогодишни обвързаности с Борисов, издигнат до днешното му всесилие с личната му намеса, разсилният Първанов има обаче много повече власт от онази, която се полага на един разсилен. Това се вижда не само фактът, че е съуправляващ чрез вицепремиер в правителството. Демонстрирано беше и чрез поверената му роля на обединяващ фактор в този парламента срещу опасността от да бъде поправена наложената от червеното мнозинство „грешка” в конституцията, бетонираща генетично свързаната с подобията на Първанов недосегаемост на прокуратурата и особено на избрания от Борисов главен прокурор.

Както в случая с моята оставка, така и сега властникът Първанов изигра ключова роля на катализатор, довела до оставката на един самотник в системата. Като под индиго същият реагира на ситуацията и след нейната развръзка. Мен ме нарече в интервю „безобиден журналист”, за да се подиграе над безсилието ми в момент, когато вече не можех да му отговоря от влиятелната телевизионна трибуна. Верен на обичая си да рита падналия, днес Първанов определи в друго интервю Христо Иванов почти буквално по същия начин: „Христо Иванов беше добър човек (сякаш е покойник и вече може да се говори за него „добро”-бел. ivo.bg), но това не е достатъчно да е добър министър”.

Не може да се нарадва този ехидник на успеха си. А и оставката му го радва именно като голямо чуждо нещастие – чуждо и в смисъл, че да напуснеш сам „вкусен пост” му е не само лично непознато намерение, но направо му се вижда фатално събитие в един човешки живот. За пролетаризирания селянин изпускането на кокала е като да те върнат обратно в селски клозет, откъдето си тръгнал.

И не е само Първанов рецидивът от познатата картина. Освен новите медийни слуги, които се нароиха междувременно в жълтия (дез)информационен отбор на борците за повече близост с победителите, на страната на силния срещу самотната оставка отново се наредиха ликуващите опорни тьотки , като Славка Бозукова и Валерия Велева.

Приликите са толкова много, че ми дават основание да ги посоча без да приемам упрека за преувеличаване. Но истината е, че една подробност в разликите всъщност ме мотивира най-много за паралелното разсъждение.

Когато бях принуден да напусна БТА през 1993 г. след сблъсък с тогавашното статукво на управляващата проруска мафия в лицето на правителството на Мултигруп, както и при повторението на случая в сблъсъка ми с „лицето на отношенията с Русия” ( по Шаренкова) през 2006 г., се натъкнах в България на страхливо мълчание. Но в чужбина бях посрещнат с бурни аплодисменти на международни журналистически форуми (Държавния департамент на САЩ включи и двата пъти името ми в годишния си доклад за правата на човека като пример за нарушаване на свободното слово по политически причини в България).

Днес научавам, че съдиите Висшия съдебен съвет са изпратили с бурни аплодисменти и на крака министъра в оставка. Това не е улична демонстрация на граждани., познаващи косвено казуса. Това е същото отношение от страна на отлично запознати с личността и дейността на човека, когото аплодират, каквото получих с подписката от 1990 г. в БТА, чрез която колегите ми ме избраха да оглавя ведомството. Тогава още не се беше настанил страхът в журналистическата колегия и дори когато бях изпроводен с подобна подписка след 3 години все още свободният им дух не беше прекършен.

Днес положението на туземното ни дъно в световната класация по свобода на медиите е тинесто. Мъртвило. Постигнаха го целенасочено и методично, за да може в случаи, като този с Христо Иванов, да вадят от тинята говорещите скелети на властовия слугинаж. В съдебната система обаче, която е толкова оплаквана, се оказва явно, че не всичко е загубено, щом тъкмо съдиите не се страхуват от бруталните акули, от които са заобиколени и демонстрират презрението си към хищниците като аплодират най-оплювания министър на нашето време.

А предстоят и аплодисменти в чужбина, които ще изплющят като шамари за самодоволните ни мафиоти.

Share on Facebook

Advertorial  „Книги за цялото семейство“ – това е мотото на издателство „Софтпрес„. За да зарадва всички у дома преди Коледните празници през целия декември в търговската мрежа и на щанд 111 на Панаира на книгата (8 – 13 декември) някои от най-хубавите, полезни и популярни заглавия на издателството ще се предлагат на специални промоционални цени с отстъпка...

Емил Андреев е български писател, редактор, журналист и драматург. Дебютът му като автор е с „Ломски разкази“ през 1996г., а негови текстове са преведени на английски, полски, румънски, сръбски и словашки. Най-известният му роман е „Стъклената река“, чиято филмова адаптация е представена официално на София Филм Фест през 2010г.  Сред другите му известни романи са заглавията:...

Завършваме разказа на Деси за Полша – започнахме с Вроцлав, продължихме с Познан, Катовице и Краков, а днешният финал ще ни отведе във Варшава.

Приятно четене:

Варшава

част трета на

Полша

Варшава

Столицата ми се стори свежа, малко разхвърляна, но не и небрежна, може би дори срамежлива. От местните, с които говорихме, преди да тръгнем, останахме с впечатлението, че не я харесват много. Но може би е просто старото съперничество между провинция и столица. За да разгледате и да се насладите на Варшава, трябва време. Ние решихме да не се морим с каране по магистралата (ок. 400 км), а

да пробваме Интерсити влаковете

(знаете, спретнати експреси, които не спират на всяка гаричка по пътя). Билет можеш да си купиш с мобилен телефон, от автомата пред жп-гарата или на някое от гишетата.

На отиване – петък сутрин в 5 часа, улучихме супер промоция (не се смейте, пишеше го и на самия билет) – 59 злоти на човек, но пък се прибрахме в най-натовареното време за пътуване – неделя вечер и цената беше 108.80 злоти, но пътуваш 4 часа, а централната жп-гара е в самия център. С колата и с магистралните такси щеше да ни излезе горе-долу същото, защото тук метанът е малко по-скъп от този в България. Както и може би, ако летяхме. Рън еър имат билети от по 19 злоти на човек, полетът е час, но често отиването е евтино, а връщането – скъпо.

Летището във Вроцлав ни е удобно – на 15 км, но така или иначе полетите сутрин също са ранни, а във Варшава летището е далечко и като сложиш времето на летището, чакането на багажа и трансфера, който почва от 25 злоти, не си заслужава, освен ако не пътуваш в работни дни и не си купиш билетите по-рано.

А и във влака можеш да се поразмърдаш, да поспиш, да почетеш. Има контакти, полага ти се безплатна напитка, има количка с лакомства и промоции във вагон-ресторанта. Уредбата работи, съобщават приближаването на съответната гара и часа на пристигане.

За спане искахме да ангажираме апартамент през airbnb, но имаше някакъв проблем и през booking си харесахме Oxygen residence. Големичък затворен комплекс на 2 км от жп-гарата и Двореца на науката и културата, в който апартаментите са обзаведени с всичко необходимо, включително кухненски бокс и пералня. Интернет и кабелна и цифрова телевизия … срещу 40 евро на вечер (пак обаче с някакво улучено намаление). В някои от апартаментите хората си живееха целогодишно, имаше детска площадка и голям навес за колелета, без да броим подземния гараж.

Преди да тръгнем, проверих има ли смисъл да си купуваме

Warszawa city card –

в рамките на периода на валидност ползваш безплатно градски транспорт, както и един от туристическите автобуси за обиколка из основните забележителности, имаш и безплатен достъп до 10 атракции, но в нашия случай атракциите не ни паснаха. Чудехме се дали да не ползваме уикенд билета за градски транспорт с валидност от петък вечер до понеделник сутрин, мисля, че беше 15 злоти, иначе единичен билет за централната част е 4 и нещо злоти, но в крайна сметка си обикаляхме пеша. Имайте предвид, че е доста уморително обаче и си преценете силите. Не знам колко типично беше времето, предвид факта че градът е доста на север, но беше 28 градуса, ако не и повече. В неделята с раниците на гърба, ако и да бяха леки, ни се видя направо затормозващо.

И така, жп-гарата не е нищо особено, правеха й и някакъв ремонт, та ние се сдобихме с впечатления най-вече от подлезите наоколо, докато вървяхме в съответната посока за деня. Молът до нея обаче има една интересна стъкленопокривна част, малък фонтан и, разбира се, заведения и магазини наоколо. Цените и марките мисля са съпоставими с тези в софийските молове и Витошка.

Glas

Не съм прочела нито един положителен отзив за гореспоменатия

Дворец на науката и културата,

който знаете, е „подарък от Сталин,” но мисля, че в днешно време трябва да отдадем нужното на историческата памет и най-вече да се учим от грешките си. Тази снимка мисля се получи добре. Не влизахме вътре.

НДК – Дворец на науката и културата

За мен това бе първа среща с небостъргачите и тъй като са на разстояние един от друг, измислени така, че да се впишат, и определено красиви – бях впечатлена. Преди години когато мечтаех за Ню Йорк, не бях се замислила, че сред много високи сгради човек може да се почувства малък и самотен… Не знам дали е така, но във Варшава определено нямаш такова усещане.

Блок

Compare this

Up

Всъщност

нямаш и това усещане за интернационалност,

макар че има и чужденци, и туристи. Просто не са скупчени на малко пространство, а и Варшава определено не е сред топ туристическите дестинации, което за нас беше добре  В Берлин, смея да твърдя, съчетаването на стари с нови сгради е изключително успешно и хармонично, но и във Варшава не е зле. Наричат я градът феникс, защото и нея са изграждали наново след бомбардировките, но и тук няма как да не те впечатли характерното за Полша – всяко новопостроено нещо да има отношение и да се вписва в обстановката. Има мисъл и усет за хармония.

Beauty

Сгради

Е, и тук, както и във Вроцлав, има страшно много просяци, бродяги и алкохолици. Може би ми правят такова впечатление, защото често спят по пейките (чисти и здрави), докато в БГ пейки много- много няма… В пътеводителите пише, че са безобидни. Един-два пъти по-млади хора ни искаха цигари, често на нормален английски.

Ходихме до

Народния музей,

който всъщност бе пълен с картини, а не както незнайно защо си бях помислила, с история и пресъздаване на бита на поляците. Личи си кой ходи по дворци и кой – по музеи. Взехме си аудио гид, който беше безплатен, но си признавам честно, че има смисъл да гледаш нечие картинно изкуство, само ако се интересуваш и разбираш нещичко. Гласът в слушалките помогна да видя някои акценти, но сега вече не помня и една от малкото картини, които ме впечатлиха.

По пътя към хотела открихме улицата на вегетарианците и хапнахме фалафели, много симпатични на вид, но не най-голямата ми слабост.

Фалафели.

Открихме и едно симпатично заведенийце Yugo, чието меню снимах, че ми стана мило.

Yugo

Вечерта бяхме изтощени и затова напазарувахме храна от близката Бедронка и така и не стигнахме до мултимедийното шоу и фонтана.

On the road

Коли

Под гигантите

Картичка

На другата сутрин набързо казахме „Здравей” на

варшавската Syrenki (русалка по нашенски) –

символа на града,

но тъй като беше пълно с народ, направо тръгнахме към

Кралския замък,

който е доста по-голям от този в Краков. Едната част е музей, в който се виждат най-вече кралските зали за аудиенция и покои, в другата има малък лабиринт и приятна градина, имаше запазени стаички – вероятно на прислугата. В замъка най-много се впечатлих от мраморната зала и от размерите на кралското легло (все пак в онези години хората не са били толкова високи)… Билетът беше безплатен, а в двора имаше страхотна и много интересна фото-изложба на тема Студената война.

Пихме кафенце в едно от препоръчаните в нета места To lubie, ul. Freta 10, www.tolubie.pl. Хапнах страхотен кроасан, поднесен със сладко. Масичките отвън ни се сториха твърде слънчеви, миндерчето на първия етаж до прозореца бе заето, затова се качихме на втория. Двете момичета зад бара бяха малко разсеяни, но пък много мили, затова препоръчвам.

Tolubie

Продължихме натам и разгледахме лабиринта в другата част от замъка и спряхме да похапнем в пъба през улицата

Pod barylka „Под бъчвата/кацата” –

хамбургер като основно ястие с много пържени картофи, свински ребърца и бира Kasztelan срещу 65 злоти. Доволна бях. С натежали коремчета продължихме към парка Лаженки – голям, много подреден с куп интересни неща вътре – китайска градина, лятна кралска резиденция, полянки и пейки, нестрахливи местни рунтавелки и страхотен павилион, в който течеше сватба. За реда се грижат уредници, охранители и полицаи – предвид голямата територия видяхме един да обикаля със сегуей. Беше пълно с хора от всякакви възрасти, но много спокойно.

Chinese garden

Squarel

Павильон

Изобщо докато ходехме натам ми направи впечатление – никаква истерия, не е като да няма хора, но е спокойно, не се бърза, не се тича, не се свирка с клаксони. Снимахме една – две кооперации, в които не бихме имали нищо против да живеем. Има много хубави графити тук и там, както и уютни и непретенциозни заведения.

Street art

Коте

Оставихме музея на Коперник

за последния ден, но се оказа, че поради твърде многото посетители няма да ни пуснат. Резервациите през интернет се правят, но най-рано за следващия ден… Опашката беше голяма и се отказахме, тъй като в някакъв момент ще трябваше и да бързаме към гарата. Ако сте ходили в Технорама в Уинтъртур, до Цюрих, представям си го нещо подобно. Можеш да видиш и сам да направиш някои опити от физиката, химията и т. н. За следващия път ще знаем.

Случайно се оказа, че едно друго кафене от модерен тип (страхотно кафе, ърбан стил с лек артистизъм, готвят по нещо леко и за по-набързо) – Кафка, www.kawiarniakafka.pl. Имаше сандвичи, паста и салати, моите спагети бяха страхотни. Мястото не е много голямо, но по-голямата атракция е тревната площ отпред. Там са изнесени куп шезлонги и хората всъщност основно пийват по нещо – коктейли, вино. Място за срещи с познати през уикенда, през седмицата сигурно го пълнят най-вече студенти, защото наблизо беше университетската библиотека.

Помотахме се тук и там, тази им е търговската улица – в неделя пълна с хора и почти без коли.

Сигурно сте чували, че

метрото във Варшава

е доста по-скъпо от нашето, но пък казват, че е страхотно, а влакчетата – супер. Аз снимах само една метростанция, но всички, които видяхме, са с подобен артистичен стъклен покрив.

Метро

На финала – да се охладим за кратко в мола и във влака към Вроцлав.

Категорично Полша ни е далечко,

но при правилно планиране на ресурсите и разпределение на времето мисля, че човек може да си направи страхотна обиколка из бившите соц държави и стига да не е предразположен като мен към мисли от типа, те как са успели да го направят?!, ще се прибере с много приятни спомени.

Автор: Десислава Хвърчилкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Полша – на картата:

Полша

Още пътеписи от близки места:

1. До Финландия на Голф (7): През Полша – Варшава и Краков
2. Познан и Вроцлав (Полша)
3. Познан, Катовице и Краков (Полша – 2 част)
4. Една академична стипендия в Потсдам (4): Разходка до Вроцлав в Полша
5. За джуджетата на Вроцлав (Полша – 1 част)
6. През Украйна към Полша (2): Великден в Полша
7. Моите любими места във Варшава
8. Една седмица в Полша (до Полша с кола)
9. Германия и Полша – за 11 дни и 5147 км
10. От Дебрецен, през Словакия до Полша (част втора на „Из Русия с мотор“)
11. По „Via Baltica“ до Прибалтика (Полша, Литва, Латвия и Естония)
12. През Литва към Люблин в Полша (част 12 от „Из Русия с мотор“)

Носителите на годишните награди за цялостен издателски проект „Златен лъв“ ще станат известни тази вечер, 11 декември 2015 г., от 20:00 ч. в НДК, етаж 3. Имената на отличените ще се чуят от сцената на културната  програма на Софийския международен панаир на книгата. Наградите се присъждат от Асоциация „Българска книга“ в две категории “Награда за...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Напоследък Турция все по-често присъства в международните новини. Страната има многопосочни интереси, нееднозначни, но последователни реакции, силни врагове и силни приятели. Тя е съсед и партньор на България, но дали това носи повече заплахи или повече изгоди за страната – тази тема обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, България има силни предразсъдъци към Турция, но тя е сред най-важните икономически партньори и твърдо подкрепи българското членство в НАТО. Как се съчетават тези неща?

– Трудно, Фили, особено напоследък. Освен общото ни и сложно минало, в България и сега има фактори, които пречат за доброто развитие на отношенията с Турция. Първо, това са отдавна натрупаните предразсъдъци. Ние май не умеем да вървим напред, заедно с миналото си, искаме някак на чисто, а в историята и политиката така не става. Второ, предразсъдъците са съзнателно засилени от комунистическия режим и връх на това е тъй нареченият „възродителен процес”. Той обаче не свърши през 89-та, разви се в новите, уж демократични времена. Истината за геноцида срещу турците не видя бял свят и затова младите пак се хранят със стари ченгеджийски глупости. Трето, дейността на ДПС не помогна нещата да се променят, напротив, точно заради поведението на върхушката на тази партия, сега и най-либералните българи имат едно на ум, когато обсъждат темата. Казвам го, за да се открои фактът, че, въпреки всичко това, през последните 100 години Турция май е най-добрият и лоялен партньор на България. Няма да влизам в обяснения за това, вече има достатъчно истинска информация по темата и всеки сам може да прецени.

– В същото време, Пламен, самата турска държавна политика често подхранва страхове в България, това не може да се отрече.

– Разбира се, Фили. През 1974 година Турция влезе в Кипър, а тук комунистическата пропаганда излезе с внушенията, че същият сценарий се готви и за България, че само руските ракети ни спасяват от турската агресия и прочие. Напоследък пък повод е поведението на президента Ердоган заради склонността му да управлява еднолично. Да не изброявам всичко, но – да, има неща, които подхранват обществените страхове тук, независимо дали са реални или измислени. От друга страна – какво очакваме? Турция е голяма, динамична държава, мост между два континента и няколко цивилизации, така че има своите широки интереси. Има и вътрешни проблеми – виждали сме я да минава през преврати, обществени вълнения, сривове и възходи. Не можем да искаме, Фили, тя да съществува, за да ни угажда на нас. Или за да ни предпазва от собствените ни страхове. Парадоксално, но подобни очаквания има сред част от хората. Те са плод на обикновена или съзнателно култивирана наивност за международните отношения изобщо. Също на неразбирането, че точно развитието на отношенията, особено между съседи, намалява заплахите, а капсулирането ги увеличава.

– Но напоследък Турция все повече се свързва с напрежението в Сирия – свален руски самолет, протест за влизане на турски войници в Ирак, коментари за пряк интерес на Ердоган в петролната търговия на терористите от Ислямска държава. Това означава ли, че турската политика става все по-агресивна?

– Има такива коментари, Фили. Някои казват, че Ердоган въвлича Турция във външни конфликти, за да реши вътрешните си проблеми. Други пък говорят за „доктрината на неоосманизма”, развита от премиера Давутоглу, която, най-общо казано, предвижда активизация на Турция в защита на нейните преки интереси и превръщането и в значим международен фактор. Освен че са донякъде взаимно изключващи се, а и носят елементи от арсенала на руската хибридна война срещу демократичния свят, всяка една от тези версии има недостатъци. Например Ердоган не от вчера е на власт и не от вчера са диктаторските му амбиции. Обаче има ясна и вече очертана рамка, до която може да стигне. Очертаха я турското общество, конституционните механизми в страната, законодателството. Що се отнася до неоосманизма, това е поредната дума-плашило. Да, Турция е силна икономически, политически и военно, и намира момента благоприятен за реализация на някои от преките си интереси. Тя не може обаче да прекрачи границите си на страна от свободния свят, определени от факта, че е член на НАТО и води преговори за членство в ЕС, тоест, не може да си разиграва коня, както внушават местни „патриоти”.

– Това обаче не отменя впечатлението, че напоследък Анкара май внася допълнителен хаос в и без това пълния хаос около Сирия – а това може да засегне и България.

– В Сирия Турция има два главни интереса, Фили – отстраняване на Башар Асад и блокиране възможността кюрдите от Сирия, Ирак и Турция да направят своя държава, понеже ще откъснат земи и от самата Турция. Това са противоречиви интереси, тъй като кюрдите също са против режима на Асад. Също – те са подкрепяни от Запада, а Асад – от Русия, така че и в това отношение Турция е между чука и наковалнята. Не знам защо тогава се учудваме, че турската политика в Сирия е противоречива, вместо да отчитаме реалностите. Да, Турция влезе в пряк конфликт с Русия, след като свали руски боен самолет. Напрежението между тях се увеличава и някои казват – така му се пада на Ердоган, той е диктатор като Путин, заиграваше се с него, но сега си намери майстора. Е, не е съвсем така – не за друго, а защото е ясно, че дори самият Ердоган да е диктатор като Путин, то, както казах, правилата, по които се управлява държавата Турция, са демократични. И в самото общество има силни демократични нагласи. Това от една страна. От друга – заради санкциите, наложени от Кремъл, се очертава Турция да загуби максимум 9 млрд. долара. Колко ще струват те на Русия обаче, никой не може дори да си представи заради измисления начин, по който функционира руската икономика. На всичкото отгоре, НАТО е твърдо зад Турция, която има може би втората по големина и ефективност армия в света, след тази на САЩ, така че Русия не може да си позволи да увеличава напрежението срещу Анкара безкрайно. В този смисъл, Фили, някакви преки опасности за България от последните развития всъщност няма.

– Добре, Пламен, но има много гласове, които казват пък обратното – да се възползваме от ситуацията. Какво значи това и може ли то да стане?

– Значи, че някои гладни кокошки сънуват просо, Фили. Някои веднага хукнаха при премиера Борисов с искане да направи всичко, но руските туристи, които вече не пътуват за Турция, да се пренасочат към България. Други пък започнаха да потриват ръце, че след провала на газопровода „Турски поток”, Русия пак може да се върне към идеята за Южен. Хайде и те при премиера. Само че подобни идеи от една страна са конюнктурни и стратегически абсолютно неизгодни за България, а от друга – правени без кръчмар, те са реално неизпълними. Затова най-добре е българското управление да се концентрира върху друго – например да въведе механизми, които да накарат тукашната туристическа индустрия не да чака някой да и доведе клиентите за ръчичка, а да ги примамва с реални примамки. Също – да построи всички газови връзки, които трябваше да са построени отдавна и да започне да купува и разпределя газ по реални договори и реални цени от нови източници – не по измислени договори и цени, които раждат само корупция и политическа зависимост от Русия. Иначе управлението в България ще продължи да открива студената вода, докато опитва да измисли топлата. И ще продължи да обвинява за това Турция, Таджикистан или езерото Танганайка.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Петък по традиция е сред най-натоварените дни на Панаира на книгата, а културната програма днес е наситена и интригуваща. Не пропускайте да разгледате предстоящите събития, изберете авторите, с които искате да се срещнете, и представянията на книгите, предизвикали любопитството ви. Програмата започва на сцената на третия етаж в 10:00 ч. с представяне на сборника доклади...