Както всички готвещи около мен в този сезон и аз съм в настроение за коледни сладки. Но за разлика от всички около мен, независимо дали готвещи или не, тази Коледа съм в настроение за различни коледни сладки. Различни от меденки и джинджифилови човечета. Ще пропусна линцер, дори няма да приготвям щолена, който правя няколко поредни години. Мислите ми дори не се зареяха в някой нов вид бонбони с марципан или коледен сладкиш. Този сезон съм привлечена от традиционни, но не толкова известни коледни сладки като сицилианските кучидати. И още нещо, за което си мисля от лятото и исках да приготвя у дома – гръцките бадемови курабии.

Харесвам снежно белия им вид, ронливата текстура, ароматът на масло и хрупкавите парченца от бадеми, които никога не са ми достатъчни. Точно затова исках да ги приготвя у дома и да сложа повече от тях. Но преди да започна, потърсих рецепти, прочетох за поводите, за които традиционно се приготвят и разбира се срещнах колкото сходни в продуктите рецепти, толкова и различни начини за приготвянето им. В книгата  Το ψομι και τα γλικιςματα τον Ελληνων, която открих това лято в книжарница в Кавала, рецептите за този вид курабии са четири, разбира се всички завършващи със сладки изглеждащи по един и същи начин, но с различна текстура, вкус, дори и различни ядки в тях. В зависимост от повода, за който се приготвят те може да съдържат вода от портокалови цветове и коняк за сватба или водата да се пропусне и да им се добавят канела, карамфил или лимонова кора за Коледа.

В книгата Η Ελληνική κουζίνα σήμερα, забелязвам че София Скура е комбинирала най-доброто от старите рецепти за курабии, описани в Το ψομι και τα γλικιςματα τον Ελληνων и реших да последвам нейната рецепта. В нея мазнината е краве масло и ако се питаш защо ти споменавам това, сега ще ти обясня. Не можах да се отърся от мисълта за съчетание на масло със зехтин, което срещнах в три от четирите по-стари рецепти, защото веднага направих две асоциации. Първата и по-очевидна е че сладките са гръцки и идеята за зехтин в тях ми харесва. Втората е от опита ми с работа с два вида мазнина като краве масло и някаква растителна като олио или зехтин, при което в случая с ронливото тесто, каквото е при тези курабии се получава още по-пръхкава и съвсем леко дъвчаща текстура от растителната мазнина и хубав аромат от маслото. За да се завърши онова, което искам, а именно в сладките да се усещат повече от хрупкавите бадеми, достатъчно е просто да добавя малко повече от тях. Запазвам коняка, който се среща във всички рецепти, които прегледах. Не пропускам ванилията и водата от портокалови цветове, чиито аромат изпълва обонянието ми в момента, в който отворя фурната, за да проверя дали курабиите са готови. Мисля, че постигнах точно това, което исках.

И все пак курабиите са твърде специфични. Не толкова за приготвяне, колкото като усещане при ядене – ронливата им текстура, обилното количество пудра захар върху тях, едновременно лекотата им при отхапване и маслеността, която оставят след това. Мисля, че трябва да бъдеш в настроение за ядене на тези курабии. Точно като мен сега.

Гръцки бадемови курабии

Рецептата е адаптация от две сходни рецепти от книгите Το ψομι και τα γλικιςματα τον Ελληνων и Η Ελληνική κουζίνα σήμερα.

За около 80 броя.

Продукти:

• 350 г меко масло
• 200 г фина кристална захар
• 1 чаена лъжица ванилена захар
• 100 мл лек зехтин
• 2 жълтъка, със стайна температура
• 60 мл коняк или бренди
• 1 1/2 чаена лъжица вода от портокалови цветове
• 300 г бадеми, запечени и смлени едро
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• 850 г брашно
• пудра захар за овалване

Бадемите се слагат на един ред в суха тава и се запичат около 18 минути на 180ºC. След 12 минути от печенето се наблюдават непрекъснато и ако са готови по-рано се изваждат от фурната. Изпечените бадеми се охлаждат напълно и се смилат, така че да останат и по-едри парченца от тях.

В голяма купа се смесват маслото, захарта и ванилената захар и се разбиват с миксер докато сместа стане гладка и кремообразна. Към нея на тънка струйка се добавя зехтинът, като разбиването с миксера през това продължава. След като се добави целият зехтин следва добавяне на жълтъците един по един. След добавянето на всеки жълтък сместа се разбива хубаво. Изсипват се конякът или брендито и водата от портокалови цветове и сместа отново се разбива. Добавят се бадемите и се разбъркват докато се разпределят равномерно в сместа.

Брашното и бакпулверът се смесват. Добавят се към маслената смес с бадемите и се объркват докато се получи леко ронливо тесто. Тестото ще изглежда сравнително сухо, но трябва да може да се слепва, когато се притисне с пръсти.

От тестото се оформят топки с големина на орех и се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се в предварително нагрята фурна на 180ºC около 25 минути или докато започнат да придобиват блед цвят на повърхността, а дъното им порозовее.

След като се извадят от фурната ще бъдат много крехки, затова се оставят в тавата 5 минути, а после внимателно се овалват в пудра захар. Преди овалването, курабиите може да се поръсят или намажат с малко вода от портокалови цветове. Това ще даде допълнителен аромат и ще помогне на пудрата захар да залепне по-добре.

За покриването на курабиите, по-голямо количество пудра захар се изсипва в купа, сладките се потапят в нея, като се овалват от всички страни. Работи се с две-три курабии наведнъж и се овалват внимателно, защото ще бъдат все още крехки. Подреждат се на един ред в поднос и когато се приключи с всички курабии, овалването се повтаря за по-добър резултат.

Курабиите се оставят да се охладят напълно. Съхраняват се в добре затворена кутия.

Още рецепти с бадеми

• Сицилиански коледни сладки – кучидати
• Мъфини с боровинки и карамелен топинг с бадеми
• Полско козуначено руло с макова плънка – маковиец
• Ричарели – бадемови сладки от Сиена
• Пресни картофи със салвия и песто от левурда
• Ягодови петифури с маточина
• Десерт с пролетно настроение
• Лесен сладкиш с круши
• Козуначени венчета с пълнеж от шоколадов марципан + видео
• Сладкиш с карамелизирани ябълки, бадеми и царевичен грис
• Канелени звезди
• Сладолед с пъпеш и идея за сладоледена торта
• Десерт по здрач
• Хрупкав тарт с шамфъстък, бадеми и череши
• Шоколадова тапиока с бадеми и ягодов кулис с лайм

Рецепти от гръцка кухня

• Нахутът в таверна „Никуляс“
• Гръцка фава
• SOS – Паксимадя
• SOS – Зелеви сарми в гръцки стил
• Меломакарона
• Гръцки коледен хляб
• Брям – гръцки зеленчуков гювеч
• Милопита – гръцки ябълков пай
• Гръцка мусака
• Баница с тиквички и сирене фета

Гръцки бадемови курабии е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Да припомня на младите - допреди 18989 г. нямаше Коледа. При комунизма нямаше такъв празник. Нямаше изобщо такава дума. Господстваше Нова година и тя като празник бе изместила Коледа. А някъде и го бе забранила. В провинциалните градчета не бе рядкост да се тормозят хората, които ходят на църква за Коледа.

Но във Всекедневието Нова Година не бе могла да премахне Бъдни вечер. Повечето семейства тачеха Бъдни вечер като истински семеен празник и ритуалите по посрещането й бяха радост за душата. Елхата също се правеше за Бъдни вечер.

ОсоБеното на Бъдни вечер бе, че трапезата трябваше да е постна - макар че религиозният смисъл отдавна да бе забравен. На Бъдни вечер се постеше, а на другия ден - Коледа, се ядеше напровала. Седем постни ястия се слагат на Бъдни вечер по традиция - най-често питка с паричка за късмет, зелеви сарми, боб, пълнени чушки, ошаф, туршия, тиквеник (баница с тиква), също така важна за трапезата е паничката с мед, Също така и трошените орехи. Хубаво бе и да се пали тамян за аромат. Църковният смисъл както казах бе изчезнал.

Важно бе, че трапезата от Бъдни вечер не се раздига. Защо - отдавна бе забравено. А причината е връзката на коледните тържества с празника на мъртвите, те идват след живите да ядат от трапезата. Също така друга особеност бе, че не се става по време на бъднивечерна трапеза. Всичко трябваше да е сложено предварително и никой не можеше да става.

За нас, децата Бъдни вечер бе голям празник. Защото ритуално сурвакахме възрастните и те ни даряваха с пари. По правило в нашето семейство се даряваха сериозни банкноти и коледните спестявания бяха важна част от годишния ни бюджет. Тук заговорих за сурвакането - и то бе запазено като ритуал, даже се произвеждаха сурвакници и имаше държавно спонсорирани сурвакарски празници.

Идва времето на свинското и е ред да кажем коя част за какво е подходяща. Прясното свинско месо има лек червеникав цвят. Колкото по-влакнеста е структурата му, толкова по- старо е прасето. В хладилника може да издържи 1-2 дни, замразено - до 9 месеца. При мариноване с твърд алкохол свинското месо омеква. Посолявайте месото към края на топлинната обработка, за да не стане твърдо. Винаги "запечатвайте" (запържвайте) месото леко в мазнина, преди печене за да се запази сочността му.

Глава - Може да се открие в по-големите месарници - най- вече се използва за бульони и супи. Напоследък се продават разфасовки - свински бузи - изключително мазно и още толкова вкусно.

Уши - Прекрасни са за супа заедно с крака, а също и просто сварени с оцет и сол - за мезе. Езикът и мозъкът също се ядат - даже се водят деликатес.

Работно време през празничните дни

Помните ли топчетата сирийчета? Чудни цветни в прозрачно стъкло топчета, които ценяхме като съкровище.

А днешните деца май изобщо не играят на топчета. Изглежда заедно с комунизма си е отишла тая вечна момчешка игра. Тя имаше сложни правила, които вече съм забравила, но някъде в кутийка все още си пазя сирийчетата от онова време. Те бяха скъпи топчета и трудно се намираха. Обикновените топчета бяха от мътнистозелено стъкло и нямаха никаква красота. Особено ценни бяха гудите сирийки - още по-рядка придобивка. Гуди се наричаха големите топчета, които имаха специална функция в играта.

Понеже съм забравила правилата, ще цитирам Уикипедия: "Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и „пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.
За спечелването на играта се използват различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко разпространените топчета."

Струва ми се, че почти няма издателство, което да не предлага свое издание на “Малкият принц”. След отпадането на авторските права за книгата на Антоан дьо Сент-Екзюпери на пазара се срещат всякакви издания, в различни формати, с нови и стари илюстрации, в широк ценови диапазон. Сред всички тях едно изпъква много ярко заради абсолютната си...

Гергана Ботева ни е изключително позната от радиоефира. Невъзмутимият й, но прекрасен глас всеки ден ни запознава с новините от деня. И казвам невъзмутим, защото нищо не може да смути Гергана, докато чете новините. Обича музиката…и няма как да е иначе, работи в радио! Освен това има вкус за британски актьори (потвърждавам!). Тя е слънчева,...

Стереотипът "мъжът печели, жената се грижи за дома" все още важи за половината българи

Ще ви покажа две фотографии, направени на едно и също място, в рамките на точно ЕДИН месец и ЕДИН ден. Мястото е машинната (турбинната) зала на блок №5, в АЕЦ "Козлодуй". Първата фотография е направена на 14-ти ноември 2015-та ...

Шотландия казва "Добре дошли"

Слушам тази сутрин как водачът на столетницата Михаил Миков разсъждава от телевизионния екран с претенцията за фертилни политически позиции по въпроса за секса и раждаемостта, която била по-голяма по-времето на непрежалимия за него премиер Орешарски, отколкото днес. И се чудя дали по липса на кауза БСП и нейните подобия не са се вкопчили в нещо като разяснителната кампания, учейки хората как се правят деца, макар самите те да осиротяват все повече в това отношение поради очевидната геронтофилия на партията.

 

Симптомите, че нещо там е наопаки са налице отдавна и са „незабравими”, но все пак да припомня бегло някои от тях. Например за спин скандала в БСП, който говорителят на БСП Антон Кутев предизвика с изявлението си в едно интервю, което прозвуча толкова реалистично-натуралистично, че чак го обявиха за виц. „Отдавна твърдя, че социализмът има нещо общо със СПИН. Предимно се предава по наследство и по полов път. В нашата партия е нормално наследниците да стават социалисти просто заради бащите си”.

 

Откровението на Кутев обаче далеч не беше солова акция, а по скоро се родее с начина на мислене и говорене на друг титаник на мисълта в партията, към чийто елит се числеше тогава се все още Румен Петков. Същият, известен с бездънния си цинизъм, се възмути до дъното на душата си от конкурентната изява на Кутев и поиска от ръководството на БСП да вземе мерки срещу него.

 

За Румен Петков цинизмът е в реда на нещата, когато го употребява за чужда сметка, включително по адрес на съпартийци. Както в случая с Татяна Дончева, под чийто чаршафи се зарови в едно предаване на 21 май 2011 г. с фразата: „тишината в спалнята (на Дончева- бел. авт.) ражда чудовища”.

Пак Петков наричаше опозицията на тройната коалиция „импотентна”, а за министър Меглена Плугчиева подметна “доста се е превъзбудила”. Дори и собствения си главен секретар на МВР Валентин Петров не пощади с просташки каламбур, казвайки, че по отношение на него стои “отпред, отзад, както го предпочитате”.

Незабравимо е и палячовското му поведение на една пресконференция, когато в качеството си на вътрешен министър се кълчеше пред възторжената си медийна публика и говореше за Куйович Муйович, Уйович.

Във видеото (http://rumenpetkov.blogspot.bg/2008/03/blog-post_2796.html), съхранено в мрежата от онова събитие, можете да видите как до министъра се гърчи от смях ръководителят на пресцентъра на МВР Явор Симов ( досущ като маститият Райчо Райков в едно интервю с арестувания Тодор Живков, след което Райков после беше помазан като говорител на руско-българското мафиотското правителство на Беров) . Симов е виден репортер на БНТ в днешно време, което опровергава парадигмата, че веднъж обозначен като част от властта журналист повече не може да се завърне в ролята на журналист. Това правило очевидно важи само за „неправилни” журналисти, но не и за такива, като царският говорител Димитър Цонев. Той също днес е в „напълно неутрална” роля на екрана на държавната телевизия със собствено предаване и мнение по всички въпроси на вътрешната и външната политика.

Петков си има и последователи сред по-младото поколение циници в БСП в лицето на депутата Кирил Добрев. Запитан през юли 2014 г. дали е добре жена да оглави БСП, съзаклятникът на Георги Първанов в хотелския(и не само в него) бизнес, Добрев отвърна, че жените ги предпочитал „за други работи”.

          Самият Първанов се измъкна сух от блатото на секскандала през август 2008 г., разгласен от седмичника „Уикенд” ( продаден за наказание след това на Пеевски) . Вестникът напечата такива подробности, че и най-развинтената фантазия на булевардния журналист не би могла да измисли без никакво основание списъка на сексуално употребени от Първанов известни в публичното пространство млади жени ( предимно журналистки). Сред тях беше откроена поп певицата Марияна Попова, но набързо я накараха да си затвори устата като я отвори принудително със серия от писани под индиго интервюта. В операцията по сплашване на Попова президентът Първанов беше задействал агенти от подчинените му служби, което всъщност беше истински важната, подлежаща на сериозно разследване тема. Но къде ти така храброст сред изнасилената ни журналистика!

          В заключение трябва да се признае обаче, че, както е редно, ученикът ( на Първанов и Петков ) Бойко Борисов далеч надминава своите батковци по цинизъм. Припомням малък цитат от изтеклия в края на април 2013 г. аудиозапис, в който тогавашният градски прокурор на София Николай Кокинов казва за премиера Борисов : „началника си избра главния прокурор”.

Действащи лица към датата на записа:

НК- Николай Кокинов, градски прокурор на София

МН- Мирослав Найденов , бивш министър на земеделието и храните

ББ – Бойко Борисов, министър –председател

( Извинявам се лично на читателите за онова, което ще си припомнят или прочетат за първи път)

Б.Б.: А този Джамбазов на кой е човек? Аз знам кой го е назначил. Сашо Арабаджиев се е обадил на Филчев и го молят Станишев и Първанов.

Н.К.: Той ми е градски, от Ямбол е, по-малък е от мене. Малко гей си пада, ама….

Б.Б: Не малко, той си е откровен педерас.

Н.К.: Е да де, ама иначе си е добро момче. Умно момче.

Б.Б: Всички педераси са умни по-принцип. И аз почвам вече да викам, че съм пидал.

Н.К.: Хи-хи-хи.

Б.Б.:…за да мислат, че съм интелигентен. Кольо Филчев ми разказа целата му история. Нали знаеш, той е кото СД – като му щракнеш копче и почва да разправя с години и с дати.

Н.К.: Е той Джамбазов, Бойко Найденов го взе. После и аз си го взех.

Б.Б.: Да не би и ти да обичаш така…..

Н.К.: Ми де да знам, не съм пробвал, Ама може и да е хубаво. Знае ли човек на тази възраст.

Б.Б.: Е той не беше ли тоя дето ходи да разпитва Овчаров в кабинета му?

Н.К.: Да даже му се караха. А за Миро Найденов, мен тва дело ми го крият.

Б.Б.: Кой го крие?

Н.К.: Ръковос.дството на прокуратурата.

Б.Б.: Кой?

Н.К.: Караш ме да говоря срещу началника си ли? Наблюдаващия прокурор докладва сяка вечер на Боби Сарафов.

Б.Б.: Боби Сарафов е?

Н.К.: Ми докладва си, предполагам, че е по разпореждане на Цацаров щото тази дисциплинарка ми е голям чатал на врата. Всеки ме изнудва.

Б.Б.: А Апелативен по-хубаво ли е от Градски?

Н.К.: Ами по-високо е. Три граници са. Долу от Благоевград горе до Видн. Обеща ми едно /да стане главен прокурор/ а то не стана. Моя мандат изтича след три години. Няма какво да правя тука. Освен това ще съм втора инстанция на СГП, а и не само на нея.

Б.Б.: А неговото дело ( на присъстващия МН- бел. авт.) как го виждаш като прокурор?

Н.К.: Ми никак не го виждам. Неговия свидетел, как се казваше, Симеонов, пак е бил отбой. Казаха ми, че дръпнал си го бил нещо. Така ми казаха от летището. Сериозно ти говора. Без неговите показания аз не виждам кво има по делото. Имат само тия СРС-та на Калинка.

М.Н.: Те сега искат да привличат и Малена към мене.

Н.К.: /към Б.Б./ Не ми се подсмихвай, ти си го избра.

М.Н.: А по второто дело – това за пиарките. Там тая другата, Накова.

Н.К.: Братко дишат ти във врата. Познай кой е от три пъти. Не съм аз. Питай началника да каже.

Б.Б.: Кой?

Н.К.: Ти. Питай главния кво му се върти във главата. На мен не ми казва. Изненадва ме непрекъснато. Днес ме бие, утре ме гали. Ето за това искам да стана, Апелативен да отида…..Главния ми каза да разпънем като Христос журналисът от Медиапул Борис Митов. И той е гей.И наркоман и гей. Нали съм все главен бушон /към Бойко/ нещо взех да са уморявам. Сериозно ти говора. Много ми идва. Удар след удар. Всек ма цака. Мъка ми е…..

Б.Б.: Роман мое ли си го ебе Джамбазов или не мое?

Н.К.: Според вестниците още един от заместниците ми е гей.

Б.Б.: Роман си е манаф малко.

Н.К.: Е приятелчета са си с Джамбазов.

Всички участници в записа, както и цитираните по-горе, са над 18 годишна възраст. Участват в секс сцените по своя воля и срещу заплащане, поради което в този филм не попадаме под ударите на закона за ролята им в порнографските сцени.

Share on Facebook

Share on Facebook

Продукти за 4 порции
500г белен боб
300г луканка
½  глава лилав лук
обезкостени маслини
1 лимон
1с.л. сушен джоджен
1ч.л. сол
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Предлагам ви едно ордьовърче, с което да разнообразите коледната си трапеза. Съчетанието на основните продукти е типично българско- боб и луканка. Сварявам фасула в подсоелна вода. Отцеждам бобените зърна. Пюрирам. Добавям супена лъжица краве масло и ароматизирам със сух джоджен. Обърквам и оставям бобеното пюре да изстине. Обелвам луковата глава. Режа много на ситно. Смесвам лучените парченца заедно със зеленчуковото пюре. Добавям супена лъжица прясно изцеден лимонов сок. Обърквам. Прехвърлям в разлата чиния и заглаждам. По края аранжирам тънки парченца луканка и маслини. Вярвам, че ще ви е апетитно!

От януари китайските семейства ще може да имат по две деца

Словенците отхвърлиха правото на еднополови бракове

Изключително ценя всички автори, с които съм имала привилегията да провеждам интервюта като част от екипа на „Аз чета“. Повечето от тях са били неизвестни за мен личности, с чието творчество съм се запознавала по повод на гостуванията им в България. Но… Нищо не може да се сравни с тръпката да интервюираш писател, на когото...

Изкачването на върхове и туризмът в планината не са просто хоби, а начин на живот, бягство от града, средство човек да се отърси от всички негативни мисли, да се презареди и обогати. Пирин е безспорно най-красивата, сложна и интересна планина в България, с най-труднодостъпните и високи върхове. Наред с Мусала и Ботев, всеки българин трябва да...

Изкачването на върхове и туризмът в планината не са просто хоби, а начин на живот, бягство от града, средство човек да се отърси от всички негативни мисли, да се презареди и обогати. Пирин е безспорно най-красивата, сложна и интересна планина в България, с най-труднодостъпните и високи върхове. Наред с Мусала и Ботев, всеки българин трябва да...