Ще стане вече седмица от избухването на скандала в ДПС. Не ви липсва нещо в отзвука от него?

Голям е напънът на леви другари и техните десни побратими в обслужването на Кремъл да обясняват, че в скандала нямало геополитика. По-гъвкавите твърдят, че Русия и Турция са еднакво виновни за намесата. А най-поврътливите допускат Москва да е малко нещо намесена, но не чак колкото Анкара – заради това, че в турското посолство се е скрил за няколко часа Лютви Местан. Не им е важно, че в България за няколко часа се разкри агентурата на Москва в най-важната партия – балансьор в българската политика.

Ще приема за вярно твърдението за преобладаващата вина на Анкара, за да не се „цепя от колектива”, както иронично казвахме в епохата на колективизма ( ако си позволя да се усъмня в това разпределение на порциите вина в миг ще бъда обявен за ибрикчия, туркофил, ердоганист, ислямист, неоосманист и прочее сатана). Именно на фона на тази опорна точка обаче зейва празнината с въпроса: къде са нашите пишман националисти да спретнат един митинг срещу турската намеса ( и в подкрепа на Русия, която възнегодува срещу турската роля в скандала чрез Ахмед Доган)?

Отгоре на всичко Москва даде ясен знак, че тълкува събитието като своя победа в България. Официалната агенция РИА „Новости” тържествуващо съобщи за отстраняването на Лютви Местан именно заради декларацията му за сваления руски изтребител. В същия дух се изказа и най-агресивният жълт печатен официоз на путинизма „Комсомолская газета” ( шампион по оплюване на европейска България, за радост на руските шовинисти тук). Какво по-ясно указание за празнуване от страна на путинофилите в България, които се представят за местни патриоти!

Щом Москва се радва на Доган, туземните московци също се радват тук, макар да дължат своя креслив възход именно на имитацията на война с Доган и ДПС. Ето защо е озадачаващо, че ги няма на площада да спретнат поредния си шумен казачок в полза на Русия и нейната победа над Турция в България.

Същото обаче не може да се каже за дефилиращите в медиите политици, социолози и лица на уж дясната политика. От левия Румен Петков и социолога Андрей Райчев, през Красимир Каракачанов и възприеманите от аудиторията като десни коментатори от рода на Михаил Константинов, та чак до професорите Димитър Иванов-Гестапото и телевизионера ( както сам се определя) Юлиян Вучков, в атаката срещу турския сегмент от скандала в ДПС са мобилизирани всички сили.

В атаката липсва само „Атака”.

Да не би да се окаже, че при толкова много безпартийни атакисти от „Атака” вече няма нужда? Атакист да си в наше време: почиваш си луксозно върху държавната субсидия, докопана с гласовете на лековерни подобия, докато други ти вършат работата- с настървение, при това!

Ситуацията напомня на онова време, когато по събранията най-яростните защитници на марксизма – ленинизма от всяка реална или мнима заплаха за него бяха т.н .безпартийни комунисти, борили се цял живот за членство в партията, но останали извън нея ( най-вече поради някакви роднински грехове, регистрирани по каноните на комунистическия фанатизъм). В БТА имаше няколко такива другари, един от които ( достигнал предела на кариерата си като главен редактор на списание) се открояваше за посмешище на общите събрания, когато всички ехидно очакваха поредното му истерично самодоказване като най-предан ленинец.

Нещо подобно се случва и днес: безпартийни атакисти атакуват по атакистки в борбата да се докарат на Москва. Молодцы!

В паузата, преди от Москва да спуснат новите указания за прегрупиране на силите в България, ето едно малко припомняне за едни пари, отпуснати от ДПС на Волен Сидеров в размер на 1 600 000 лева. Разписката е на бланка на ДПС и е подписана от Ахмед Доган. Не, няма грешка или съвпадение на имената: това е същият Доган, мъдрият, национално отговорният, визионерът, телепатично-резонансно-морфологичният оратор от Бояна, мъдрецът от Сарая, произнесъл най-великата реч на прехода, най-дълбоката на годината, спасителят на етническия мир и изобщо – благодетелят, без когото нямаше да ни има ( все твърдения на безпартийните атакисти).

http://85.14.28.164/d/images/slideshows/0000033758-middle.jpg

Share on Facebook

Помните ли тийновете Крес, Фил и Яго от малкото градче Витерщайн, които откриха средновековен лабиринт под градчето? Ако да, време е за втора серия от техните приключения, разказани в “Стаята на ужасите” (изд. „Фют“) от поредицата “Лабиринтът на тайните” на Матиас фон Борнщед. Ако пък още не сте чели първата книга (“Влакче на ужасите”), авторът удобно е...

Мария Ганчева е само на 11, но вече има предприемачески опит зад гърба си с няколко различни инициативи. Една от последните е да издава вестник, заедно с две свои приятелки. Във в-к Русалка Мария пише за музика и новини в областта на науката – темите, които я вълнуват. Оставя го за продан в магазина на своите родители – Дюкян Меломан. Това е, разбира се, на бартер – във вестника има реклама на магазина, а срещу това Мария получава опция за дистрибуция
Усмихната, делова и все пак волна като дете – Мария разбива митове и върви уверено по свой собствен път. Харесва ми и затова си говорим с нея тук за бизнес идеите и как се случват те, когато се раждат в главите на децата.

Разкажи ни накратко за себе си – на колко си години, къде и какво учиш.
Аз съм на 11 год. и уча в Образователен център “Навсякъде”, и уча всичко което ми е интересно. Обичам да танцувам, да пея, да изобретявам.

А сега и за твоите бизнес идеи – как ти хрумват и какво предприемаш, за да се превърнат в реалност?
Бях на 7 г. когато изкарах първите си пари на стойност 160 лв.с презентация за фламенкото и си купих ролери с тях. Във момента се занимавам с направата на вестник, изработка на обеци и шия подвързии за книги. Тези неща ми хрумват по най-различни, даже понякога смешни, начини, а за това какво предприемам, за да ги направя първо питам родителите си и после запретвам ръкави купувам необходимите продукти и… и… и ги правя.

Могат ли, според теб, децата да правят бизнес и да се занимават с подобни дела? Кога им остава време? Защо е важно това според теб?
Разбира се, че могат децата да се занимават с такива неща, нали това е най-хубавото – да сътвориш сам нещо и после да имаш успех! Винаги намираш време, ако го желаеш силно и е важно да правиш такива работи, ако ти се правят.

Как би окуражила други млади хора със симпатични идеи да опитат?
Аз бих казала – следвай мечтите си!!!

Какво е нужно за успешната реализация на подобна идея?
Да имаш въображение и да влагаш любов в нещата, които правиш.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да следвам мечтите си!

На снимката: Мария разказва пред деца, участващи в работилница по предприемачество в Серендипити, за своя опит на предприемач. Юли 2015 г.

Писах по темата още: Предприемачите се учат от малки, Как да създаваме предприемачи, Жени и правото на всеки да е най-доброто си Аз, Бизнесът от идея до мисия.

Продукти за 4 порции:
4 кренвирша
4 яйца
300г кашкавал
2с.л. олио
1с.л. шарена сол

Приготвяне:
Предлагам едни запечени кренвирши на тефлонов тиган, с яйчица и кашкавалени стърготини. Кренвиршите сцепвам по дължина на две. Съединявам частите с клечки за зъби във формата на сърце. Намазвам дъното на тефлонов тиган с мазнина. Поставям съда на включен котлон. Първо запичам колбасовите сърца от двете страни. След това в средата на всяко сърце чуквам по едно яйце. Щом стегне белтък и жълтък, оттеглям съда. Поднасям в чинии. Поръсвам порциите с рендосан кашкавал и шарена сол. Аранжирам ястиятяа с домашна туршийка.

Колегата Христо Христов много добре е припомнил в своя сайт историята с „оня списък”, с която Доган беше шантажиран успешно през 1992 г. и превърнат от таен агент на съветско-българското партийно строителство в зората на демокрацията тук в явен инструмент на същото, довел до свалянето на правителството на Филип Димитров и препъването на прозападната ориентация на България още в зародиша й.

http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2577

Освен свалянето на председателя на Народното събрание Стефан Савов и на самия премиер Филип Димитров, резултатът от онзи шантаж и последвалата от него ключова роля на осветения ( и тогава, както сега!) Доган в ролята на бухалката, пълзящият преврат срещу „непослушните” засегна по онова време и някои други, не толкова значими, величини, като директора на БТА в мое лице. С това на процеса беше придаден характер на реваншистка чистка с цел да се демонстрира, че превратаджиите няма да търпят някой да им мъти вод(к)ата.

Преди да продължа с разказа от първо лице, трябва да припомня и обстоятелството, че по онова време гражданите все още не бяха отвратени от предателствата и популистките завои на доста „свои”. Дори сравнително незначителният повод, като натискът върху директора на БТА да напусне работното си място чрез незаконен акт на правителството на Мултигруп\Беров ( кабинет с мандата на ДПС), генерираше бурна обществена съпротива. Дни наред прел лятото на 1993 г. , след заповедта за уволнението ми от 3 юни, чиято незаконност доказах във Върховния съд, пред БТА спонтанно митингуваха граждани в знак на солидарност с моя милост.

Вбесените продажници от медийния слугинаж се опитаха да превърнат отказа ми да напусна работното си място във гротеска, вменявайки ми „кариеризъм” . Вестниците на Блъсков и подобията им публикуваха схеми къде точно ходя по нужда в БТА, интерпретирайки символичния ми отказ да се подчиня на незаконната заповед като „барикадиране” в агенцията в буквалния смисъл.

Целта на операцията беше да ме „прегазят” за назидание, но да представят това като рутинен акт на една власт, която има право да си назначава на съответния пост когото пожелае. Всъщност искаха да избегнат признанието за политическия характер на уволнението ми, което можеше да бъде легитимно само с решение на парламента ( както и стана в крайна сметка по инициатива на мандатоносителя ДПС). Президентът Желев, въпреки мълчанието си по казуса, също беше „осветен”, при това като координатор, след като в медиите изтече информация, че посланиците на САЩ и Великобритания са го посетили с молба да спре разправата с мен, която се вършеше в очевидно нарушение на Конституцията и с това се ерозираше доверието в самата демокрация.

Освен че спечелих делото във Върховния съд, след това Конституционният съд беше сезиран и направи тълкувание в същия смисъл, т.е. , че Беров е нарушил конституцията. Имаше само един глас против в Конституционния съд, на тъмночервения съдия Александър Арабаджиев. С протекцията на Бойко Борисов същият се превърна в наше време в лице на българската юриспруденция в Съда на Европа в ЕС- досущ като в случая с Мая Манолова, но на международен пиедестал, стъпил върху плещите на „антикомуниста” от Банкя.

Защо ДПС до така степен ми „имаха зъб”, че се опитваха чрез своя премиер Беров да ми отмъщават в нарушение на основния закон на страната? И какво беше съпричастието на Желев?

Общото между Желев и ДПС беше самата операция по свалянето на правителството на Филип Димитров ( в което бях поканен да бъда изпълняващ длъжността външен министър, но отказах, тъй като се чувствах длъжен да продължа на поста си като директор на БТА, избран на практика от колегите си с подписка и с масова подкрепа от тях). Тази операция започна с пресконференцията на президента Желев на 30 август 1992 г., на която той нападна кабинета приблизително по същия начин, по който в наши дни Доган изригна срещу Местан ( без геополитическата окраска обаче). Вдигнатата топка от Желев беше отиграна от Доган, който оттегли подкрепата си за правителството и така на власт с мандата на ДПС в прекроения без избори парламент беше докарана свързаната с руските служби и техните местни слуги корпорация Мултигруп.

Моя милост възрази като гражданин и журналист срещу тази подмяна още от първия миг. Като директор на БТА изпратих писмо до Желев, заведено в деловодството на президента, в което му съобщавах, че в знак на несъгласие с него отказвам да се явявам на инструктажите му, които всеки месец се организираха под формата на вечеря с медийни ръководители в ресторант „България” за сметката на някоя от избраните от него медии. От онзи момент контактите ни бяха прекратени.

Имах обаче „неблагоразумието” да продължа с неподчинението спрямо превратаджиите. Още в първото си предаване „Още”, което започнах да водя в края на ноември 1992 г., (https://www.youtube.com/watch?v=c04-dNrdwfc)

разгласих маргинализираното от сервилните медии сензационно интервю за „Отечествен вестник” на прогонения от разузнаването негов доскорошен втори по ранг ръководител Радослав Райков. В интервюто си той разобличи напълно Доган и компанията му по агентурна линия с подробности, които се потвърдиха документално едва от комисията по досиетата през 2008 г.

Радослав Райков беше заплашван ( включително с оръжие, както ми сподели при запознанството ни по повод моята покана да гостува в студиото) и отказа да се появи на екрана лично. Това направи обаче авторката на интервюто Констанца Анчева. Седмици след това тя беше покосена от смъртоносна, скоротечна болест и почина.

От кулоарите на Народното събрание депутат от ДПС изпрати по репортерка на БТА послание до мен, че главата ми ще се търкаля по стълбите на агенцията. Въпросният, след дълго и вярно служене, се облажи и като посланик, а отцепниците от СДС в парламента, които помогнаха на ДПС да свали правителството на Филип Димитров, бяха наградени с приобщаване към апетитния бизнес с продажбата оръжие- перверзна ирония във връзка с факта, че операцията по отстраняването на СДС от властта започна именно с измислен от службите скандал с неосъществена сделка с оръжие ( в Македония).

В крайна сметка припомням тези подробности от политическия ни пейзаж с елементи на мемоарност заради приликите с онова, което и днес се случва в и около ДПС с главен „герой” същия Доган, но …с обратен знак. Той вече не се зъби на комунистите, а напротив- те го обожават и ухажват образа му публично.

Доган беше онзи, който служеше като дразнител за създаване на националистически настроения сред българите с нахалните си „морфологични резонанси” спрямо ролята на Турция в България, заявявайки, че пътят ни към Европа минавал през Босфора. Днес той се е изправил като Боримечката ( с извинение към литературни герой, символ на българското юначество) и реве с руски акцент срещу същия онзи Босфор.

Всичко това щеше наистина да е повторение на историята като фарс, ако не представляваше всъщност една и съща история, продължаваща с участието на едно и също двулично лице, служещо на старите съветски господари, решили днес да му сменят чипа ( те успяха да постигнат в България невиждан в историята социалистическо-монархически тандем, та един Доган ли няма да препрограмират!).

Да , обърнатият с хастара нагоре Доган не е единствен в това отношение. „Обръщането на палачинката” е шоу, в което участват и други манипулирани манипулатори. Но Доган си остава уникален символ на прехода от първоначалното награбване на капитала до негово оплюскване и опрас(к)ване в наши дни.

Share on Facebook

Завършваме пътуването с мотор през Карпатите. С Борислав първо стигнахме Кирлибаба, после тръгнахме към Клуж, а днес тръгваме към Турда, Алба Юлия, Бран и Синая

Приятно четене:

Есенна Румъния

част трета

Турда, Алба Юлия, Бран и Синая

Понеделник.

Клуж Напока – Алба Юлия – Бран

350 km
Когато се излюпихме, навън още валеше. Въпреки това трябваше да се приготвяме и да потегляме, тъй като дори нямахме ясен план и посока за деня, предвид тези същите метеорологични условия. Затова наредихме обратно багажа по мотора и хайде по добре познатата схема – десен показалец за спирачка, левия – чистачка.

Искаше ми се да минем през

ждрелото Турда,

но се вслушах в здравия разум и реших да не рискуваме, така че поехме директно към солната мина със същото име. За целта, обаче, трябваше преди това да минем по допирателната на Клуж Напока, където ни очакваше ужасният му понеделнишки трафик. И така, малко по-късно вече бяхме успели да се доберем до изхода на града и да продължим нататък.

Не след дълго вече бяхме на паркинга пред футуристично изглеждащия вход на

мината в Турда

Навярно лошото време бе отказало голяма част от туристите, затова и паркингът бе толкова пуст.

Не, вътре не се спотайваше нито космически кораб, нито дори свръхсекретна военна база. Или поне ние не успяхме да ги открием при все старанието си

Докато паркирахме, пристигна още една мото двойка – Даниел и жена му Клаудия. Очевидно и те не бяха случили на време за пътешествието си, започнало от Ботошани.
След като заключихме екипировката си в касите на входа на обекта, започнахме заедно спускането си към дълбините на мината.

Малко след като слязохме по стълбището, вече се намирахме в първата зала – Франц Йозеф, която всъщност представлява тунел, свързващ отделните галерии. Първата отбивка от тунела, която последвахме, ни отведе до тази спираща дъха гледка към основната зала.

Отново се почувствах като в някое ниво от компютърна игра, също както и при посещението на мината Слъник, но тук чувството бе дори по-силно.
От това, най-високо, ниво се спуснахме с панорамния, но за сметка на това клаустрофобичен, асансьор до долното.

Поглед нагоре към красивите текстури по стените и тавана

На тази кота има разположени най-различни спортни атракциони, амфитеатрална сцена и дори виенско колело. Оттук също така се открива и много добра гледка към емблематичната за Турда

мина Тереза и нейното езерце:

И не, тези структури не се броят за космически кораби Мината всъщност е с конична форма, чиито размери са 90 метра по височина и 87 метра в диаметър. Слизането до островчето отново е посредством асансьор, но трае доста по-кратко.

Е, този път не бяхме в настроение за гребане, така че продължихме разходката си на горното ниво.

След като си набавихме магнити и се нащракахме за спомен, продължихме към останалите зали,

сред които бяха

Кривак,

в която се намира най-голямата „лебедка“ от този тип в Румъния, служила за изкарване на солните буци до повърхността, както и залата Йосиф, която не успяхме буквално да „видим“, но поне успяхме да чуем. Имам предвид ехото, което кънтеше от дълбините й.

В сравнение със Слъник

тази мина е доста по-разнообразна и интересна

Размерите й са по-скромни, няма го онова чувство за простор, било то и на десетки метри под земята, затова пък не те кара да се чувстваш толкова нищожен, разхождайки се в залите й.

Докато се връщахме към Горната земя, от дума на дума с Даниел и Клаудиа се разбрахме, че ще пътуваме заедно към Алба Юлия. Времето и без това не предразполагаше кой знае колко към фотография, а и аз исках да снимам конкретно изгрев или залез, така че крепостта Trascăului бе поредното нещо, което оставих за някой друг път.
Междинната ни спирка бе покрай крепостта в центъра на Аюд, която обаче не удостоих с достатъчно внимание, за да извадя фотоапарата от чантата.

И ето ни най-после в

Алба Юлия

– градчето, за което бях чувал множество разкази.

Първата ни спирка, разбира се, бе около римокатолическата катедрала „Св. Архангел Михаил“ – най-старата и най-висока катедрала в Румъния.

Точно срещу нея пък се намира четвъртата порта на

крепостта Алба Каролина,

част от декорацията на която е това двуглаво пиле.

Но да се върнем към катедралата, която смайва с украсата си още отдалеч.

Докато аз правех тези снимки, всички се разпръснаха в околността, така че не ми оставиха никакъв друг избор освен и аз да се разпръсна. Така де, да се разходя наоколо. Когато наближих величествената арка пред входа на катедралата, дочух музиката от органа, която огласяваше преддверието й.

Петата симфония на Бетховен

нямаше как да звучи по-величествено от това. А храмът отвътре изглеждаше дори още по-внушително.

До входа стоеше възрастен господин, от когото очаквах забележка за снимането, затова се опитах да бъда максимално бърз и дискретен.

Вместо това, обаче, той ми показа саркофага с тленните останки на Янош Хунияди, намиращ се отдясно на входа.
Следващото нещо, което привлече вниманието ми, когато излязох от храма, бяха тези скулптури:

След като се разходихме наоколо, с нашите нови приятели решихме да потърсим някое местенце за похапване. Нещо, което обикновено пропускам, най-вече за да пестя време, но този път не ми се бързаше толкова. И без това отдавна стана ясно, че ще пропуснем щурмуването на Трансалпина, колкото и да не ми се искаше. Все пак за целта трябваше да сме в подножието на прохода още преди обяд, което нямаше как да се случи. Освен това Даниел и жена му също бяха на мнение, че идеята не е особено добра. Не само заради метеорологичната обстановка, а и заради факта, че все пак е септември. И при все че обикновено предпочитам неуспешен опит, отколкото пропуснат шанс, не изгарях от желание отново да замръквам из висините на Карпатите, както предишния път. Явно понякога здравият разум взема превес дори над мен
След като хапнахме, се разделихме с нашите домакини, тъй като те поеха към Решица, а пък Алиса не беше ходила в Бран, затова поехме натам.
Пристигнахме по тъмно и след като направихме кръгче в околността и си напазарувахме от един денонощен магазин, се отправихме към дървената къщурка, в която щяхме да прекараме нощта.

Вторник.

Бран – Русе – Варна

480 km

Първата работа за деня бе да се разходим до

замъка Бран,

разбира се.

Не знам какво, но нещо постоянно ме тегли към това място. Просто тук ми е много уютно и приятно в тази туристическа атмосфера. Навсякъде щъкат заблудени туристи, майки с деца, колеги мотористи, които си личат отдалеч, а наоколо пък се носи ароматът на козунаци.

На вашето внимание – преддверието на един от местните атракциони, в  които незнайно защо все още не бях влизал.

По-горе сякаш пропуснах да спомена и представителите на местната фауна

А като казах козунаци – ето ги и тях, така наречените куртошкалач, типични най-вече за Трансилвания, при все че сякаш имат унгарски корени

Предвид че вече трябваше да се отправяме в посока към вкъщи, реших отново да минем през онзи живописен път, свързващ Ръшнов с Предял.

Атмосферата по тези места е невероятна.

Тази гледка на главния път в Бущени винаги ме е карала да отбивам встрани.

Следващата дестинация по пътя ни бе

замъкът Пелеш край Синая

За съжаление нямахме късмет – оказа се, че този ден не пускаха туристи вътре, но поне го разгледахме по-обстойно отвън.

След това художествено отклонение не ни оставаше нищо друго, освен да продължим към любимия Комарник, след който да се качим на скучната магистрала до

Букурещ

Околовръстното на румънската столица ни посрещна в типичното си състояние:

След многобройните провирания между автомобили и най-вече камиони, което последва, се замислих, че следващия път вероятно ще предпочета да вляза в градския трафик, отколкото в извънградския. Разстоянието от 30 km и без това е почти еднакво.

Няколко литра пот по-късно стигнахме и до

Дунав мост,

който изглеждаше така:

Гледката не ме впечатли особено, защото много добре знаех какво да очаквам, но същото не може да се каже за думите на граничаря, който в отговор на въпроса ми след колко време ще приключи ремонтът, ми отговори с число в мерна единица години.
Както и да е, ето ни отново на родна земя.

По-натам по пътя разминахме групичка от 5-6 BMW-та. След като първите трима не отговориха на поздрава ми с ръка, редуцирах комбинацията от пръсти до три, когато за късмет последният от тях ми отговори с поздрав. Е, съжалявам. Животът не е справедлив, че аз ли бих могъл да бъда? Разбира се, познавам и готини пичове с немски мотори, но тя като тръгне приказката за сестра ти…

Резюме.

Този път отделих наистина доста време за планиране и най-вече набелязване на интересни обекти по маршрута. Е, усилието определено си струваше, колкото и досадно и времепоглъщащо да беше.

Опасявам се, че този път няма достатъчно снимки на Сянката, но нищо – другия път обещавам да има повече

Между другото седмица преди това пътуване смених лагерите на предницата, както и маслото на същата. Ефектът, особено от второто, бе огромен, но поради моя грешка при монтажа се оказа, че по време на това пътуване съм съсипал новите лагери. Важното е, че симптомите за това се проявиха едва след прибирането ни. Е, вече съм с още по-нови лагери и още една обеца на ухото Все пак човек се учи, докато е прост.

Край

Автори: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Още пътеписи от близки места:

1. От Турда през Аюд и Теюш до Алба Юлия и Алба Каролина (Из Карпатите на мотор – 2 част)
2. Есенни открития (2): Към Клуж-Напока
3. Нашият уикенд в Румъния 2012 (1): Бран и Дракула
4. Няколко незабравими дни в Трансилвания (1): Брашов – Прежмер – Ръшнов – Бран
5. До Румъния по Гергьовден
6. Румъния – от върха на планината до недрата на Земята
7. Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008 – част втора
8. Сибиу (Из Карпатите на мотор – 3 част)
9. Незабравими дни в Трансилвания(2): Фагараш – Сибиу – Хунедоара – Сибиел – Питещ
10. През Трансфагарашан до Сибиу (Из Карпатите на мотор – 1 част)
11. Манастирът Хорезу и Крайова (Из Карпатите на мотор – 5 част)
12. Проходът Трансалпина (Из Карпатите на мотор – 4 част)

Оказа се, че в блога си пиша само за конференции и за политика, което не е много добре :) Сега ще напиша една малка статийка за ..конференция:)

Знаете или не знаете иде време за новото издание на събитието, което огранизирам вече 11 години – под различни имена – УебТех, P2P конференция, Bulgaria Web Summit. Голяма работа ще си кажете вие и ще се обърнете следващата страница на вестника, който е препечатал тези редове.

Изчакайте! Това е едно необикновено събитие.

Малко история, ама малко

Всичко започна през 2004 година, когато решихме, че е крайно време на направим едно супер полезно събитие за ИТ хората. Речено -сторено – първото издание събра 350 човека и имаше супер лектори от цяла Европа, дори и от Канада.

Годините след това ни подложиха на много изпитания и приятни, и не толкова приятни, и ни запознаха с много лектори, които са променили мисленето на толкова хора към по-добро, че не може да ги изброим. Може би, четащите тези редове също са част от тях.

Правихме събития във Варна, София и Велико Търново, като най-голямото до сега беше в НДК с над 1600 посетителя за цели 3 дни.

Може би си спомняте историята с чорапите на Ричард Столман, който гостува в София или историята с черната водка на Монти – създателят на MySQL и MariaDB във Велико Търново? Не? Няма страшно – все ще намерите някой да ви ги разкаже, защото много хора посещават събитията всяка година от началото.

Какво е толкова различното?

Баланс

Не го правим за пари. Опитваме се да докараме световно известни, полезни лектори, които да ни научат на нещо ново, да поддържаме ниска цена на билетите (поне 10 пъти по ниска от подобни събития в Европа) и да подбираме добре балансирани спонсори, които да не ни карат да говорим само за тях.

Много по-трудно е отколкото изглежда, макар, че с годините нещата се менят. Ние сме може би единствената конференция в Европа, която отказва на спонсори (и то големи), ако те искат да завземат цялата емоция и да наслагат банери и промотъри нявсякъде.

Общност

Гордеем се, че имаме малка но сплотена общност от хора, които ни помагат всеки път да се върнем в правия път, ако решим да кривнем от него и вървят с нас през годините. Не правим събитие, което днес го има, а утре не е тук – ние имаме мисия и тя се развива заедно с уеб технологиите, всеки ден.

Имаме посетители, запознали се на наше събитие и оженили се в последствие. Имаме много екипи, започнали съвместна работа, благодарение, че ги бяхме събрали на едно място. Имаме и няколко проекта, които си намериха инвеститор, които беше лектор на конференцията – възможностите са неограничени.

L10n

От миналата година събитието е и международно. Тази година над 50% от участниците (за момента) за извън България. Имаме участници от Франция, Холандия, Македония, Израел, Гърция, Румъния, Бразилия, Малайзия,UK и още чудесни места. Елате да се запознаете!

Полезен микс

Когато погледнете лекциите ще си кажете, „Ей, ама то има една лекция само за PHP. Ъх!“. Съвременният разработчик, трябва да знае много, различни похвати и техники, за да бъде успешен – ние не искаме да имаме само една тема, а много, които да разширят кръгозора и да дадат повече възможности за развитие на ума.

От друга страна, съдейки от личен опит, влизайки в зала с някаква тема от която нямате и идея, може да бъде най-хубавото нещо в живота ви, е поне в професионалния.

2016

Отново ще наблегнем на полезния микс от лектори и теми. Ще имаме чудесн обзор на това какво ще се промени в Уеб  и то от представител на компанията, която го променя – Google. Ще имаме един от най-завладяващите лектори в света – Юрген Апело – който ще говори за това как да бъдем щастливи в това, което правим. Това е супер полезно, особенно в света на аутсорсинга, където рутината понякога заема целия ден. А може и да е по-добре.

Ще имаме цяла стая само за бази данни – MariaDB, LivnoDB, MammouthDB, Redis (не, че е база данни де), RocksDB и още и още. Ще имаме UX лекции от двама преподаватели от General Assembly – кой друг може да покаже практики, които променят уеб, ако не те. Ще имаме лекции за програмиране, включително и за LUA- лекторът твърди, че е добра алтернатива на JavaScript – ако ви се иска да я видите – при нас е мястото.

Всички лекции ще са полезни с фокус към практическото. Както всяка година сме поканили и един екип, който постигна много през последната година, за да ни покаже какво и как правят и защо са супер име в света в момента – algolia

Вижте страницата на събитието, за останалите лектори и теми и нека заедно да научим нещо полезно.

За финал

За финал ето покана от Юрген Апело към всички вас.

No related posts.

В сряда имахме мини-парти за края на годината и на въпроса “Как с една фраза ще опишеш 2015 година?” отговорих с цитата от заглавието. На момента не ми дойде по-добро обяснение – а сега, няколко дни по-късно, все още не ми идва по-добро.

В рамките на само една година смених 2 работи и 3 апартамента. Взех си 1 нов фотоапарат, 1 телефон и 1 лаптоп. Прочетох 30 книги, повечето интересни. Започнах да водя първия си курс в университет. Ходих до Амстердам, ходих на море, ходих на училище (онлайн), ходих на събития за маркетинг (на живо). Организирах събития за наука (за щастие, на живо). Написах 65 поста в блога (1.25/седмица, статистиката не лъже) и 19 поста в други сайтове. Готвих повече от всяка предна година, с изключение на тази в Холандия. Излизах с повече хора, поне откакто бях в Холандия.

В телеграфен стил май е това. Разбира се, хайлайтите са много повече, но няма да ви ги споделя – много от тях са лични. И да не останете с впечатлението, че всичко е било розово като в коледна комедия на Hallmark, напротив. Но май не си струва да се прави друга равносметка освен позитивна такава – като, разбира се, си извадиш изводи за важното, наложителното и критичното.

Но нека запазим позитивната вълна. Ако трябва да си кажа три хубави неща от отиващата си 2015, те ще са:

• Взех си фитнес тракер и започнах да ходя повече – нито ми трябва да свалям килограми, нито храня илюзии, че с ходене бих направила каквото и да е. Но след 2-3 години пътуване на работа с кола, ходенето пеш е не просто раздвижване, от което имам нужда, а и форма на успокоение и “me-time”. Докато ходя на работа, имам време за мислене, планиране, слушане на подкасти, телефонни разговори. Към момента това беше необходимата първа крачка към активност – ще видим докъде ще доведе. А за фитнес тракери ще ви говоря отделно, но накратко: да, работят.
• Готвя редовно и това ми доставя удоволствие – отдавна знам, че готвенето ми допада, но досега не ми се е случвало с такава честота. И страхът, че с превръщането в задължение ще ми писне, се оказа тотално неоправдан. Всъщност, с все по-голямо нетърпение чакам неделното масово пазаруване и един от най-интересните подаръци тази Коледа беше готварска книга.
• Заземих се и станах малко по-продуктивна – на първо място ми трябваше някакъв по-спокоен ритъм, за да сложа нещата в ред. Случи се. На второ място трябваше след умствената почивка да намеря амбиция да се задействам в нова посока. Случи се. Резултатът са серия тестове на разни и разнообразни съвети, режими и инструменти за продуктивност – част от които вече са влезли в ежедневието ми.

Към 2016 гледам с много нови планове и идеи, сред които са:

• Да си намеря ново зареждане – все още не знам дали ще е фитнес, групови тренировки, медитация или нещо друго. Главната цел е да има външен източник на енергия, който помага във важни моменти и се случва като част от дневния ритъм. Отворена съм към нови идеи?
• Да елиминирам ненужни неща – вече започнах този кръстоносен поход при последното пренасяне, раздяла със серия вещи. Време е същият подход да се случи и в други сфери – неподходящи навици, мисли, хора.
• Да отворя път на вдъхновението – и тук питанките са много. През 2015 ходих по-редовно на театър и ми хареса. Снимах без повод и ми хареса. Тествах книжки за оцветяване и ми хареса. Не съм сигурна дали някое от тези неща ще е постоянно решение, но времето ще покаже. Междувременно, планирам да направя поне една лампа

Този пост е от онази специална порода – писан повече за автора, отколкото за читатели. Вдъхновение ми донесоха Иничка и Бени, а дано пък аз съм успяла да ви замисля за вашата 2016 година. Не забравяйте, че има един ден в повече – не го пропилявайте!

Постът “Много нови неща и все хубави” е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

В сряда имахме мини-парти за края на годината и на въпроса “Как с една фраза ще опишеш 2015 година?” отговорих с цитата от заглавието. На момента не ми дойде по-добро обяснение – а сега, няколко дни по-късно, все още не ми идва по-добро.

В рамките на само една година смених 2 работи и 3 апартамента. Взех си 1 нов фотоапарат, 1 телефон и 1 лаптоп. Прочетох 30 книги, повечето интересни. Започнах да водя първия си курс в университет. Ходих до Амстердам, ходих на море, ходих на училище (онлайн), ходих на събития за маркетинг (на живо). Организирах събития за наука (за щастие, на живо). Написах 65 поста в блога (1.25/седмица, статистиката не лъже) и 19 поста в други сайтове. Готвих повече от всяка предна година, с изключение на тази в Холандия. Излизах с повече хора, поне откакто бях в Холандия.

В телеграфен стил май е това. Разбира се, хайлайтите са много повече, но няма да ви ги споделя – много от тях са лични. И да не останете с впечатлението, че всичко е било розово като в коледна комедия на Hallmark, напротив. Но май не си струва да се прави друга равносметка освен позитивна такава – като, разбира се, си извадиш изводи за важното, наложителното и критичното.

Но нека запазим позитивната вълна. Ако трябва да си кажа три хубави неща от отиващата си 2015, те ще са:

• Взех си фитнес тракер и започнах да ходя повече – нито ми трябва да свалям килограми, нито храня илюзии, че с ходене бих направила каквото и да е. Но след 2-3 години пътуване на работа с кола, ходенето пеш е не просто раздвижване, от което имам нужда, а и форма на успокоение и “me-time”. Докато ходя на работа, имам време за мислене, планиране, слушане на подкасти, телефонни разговори. Към момента това беше необходимата първа крачка към активност – ще видим докъде ще доведе. А за фитнес тракери ще ви говоря отделно, но накратко: да, работят.
• Готвя редовно и това ми доставя удоволствие – отдавна знам, че готвенето ми допада, но досега не ми се е случвало с такава честота. И страхът, че с превръщането в задължение ще ми писне, се оказа тотално неоправдан. Всъщност, с все по-голямо нетърпение чакам неделното масово пазаруване и един от най-интересните подаръци тази Коледа беше готварска книга.
• Заземих се и станах малко по-продуктивна – на първо място ми трябваше някакъв по-спокоен ритъм, за да сложа нещата в ред. Случи се. На второ място трябваше след умствената почивка да намеря амбиция да се задействам в нова посока. Случи се. Резултатът са серия тестове на разни и разнообразни съвети, режими и инструменти за продуктивност – част от които вече са влезли в ежедневието ми.

Към 2016 гледам с много нови планове и идеи, сред които са:

• Да си намеря ново зареждане – все още не знам дали ще е фитнес, групови тренировки, медитация или нещо друго. Главната цел е да има външен източник на енергия, който помага във важни моменти и се случва като част от дневния ритъм. Отворена съм към нови идеи?
• Да елиминирам ненужни неща – вече започнах този кръстоносен поход при последното пренасяне, раздяла със серия вещи. Време е същият подход да се случи и в други сфери – неподходящи навици, мисли, хора.
• Да отворя път на вдъхновението – и тук питанките са много. През 2015 ходих по-редовно на театър и ми хареса. Снимах без повод и ми хареса. Тествах книжки за оцветяване и ми хареса. Не съм сигурна дали някое от тези неща ще е постоянно решение, но времето ще покаже. Междувременно, планирам да направя поне една лампа

Този пост е от онази специална порода – писан повече за автора, отколкото за читатели. Вдъхновение ми донесоха Иничка и Бени, а дано пък аз съм успяла да ви замисля за вашата 2016 година. Не забравяйте, че има един ден в повече – не го пропилявайте!

Постът “Много нови неща и все хубави” е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.