В опит да се измъкнат от блатото на собствения си позор с опита за опозоряването на Левски, който не бил заявил, че Русия се готви да ни пороби, телевизионните „Господари на ефира” тази вечер намериха съмишленик в лицето на Иван Стоянов, шеф на фондация, която си е присвоила правото да говори от последна инстанция за заветите на Левски.

 

Същият не можа да се въздържи да не нарече Захари Стоянов „русофоб”, с което категорично се позиционира в лагера на онези, които се опитват да приватизират и неутрализират авторитета на Дякона за целите на русофилството.

 

          „Господарите на ефира” не си признаха, че цялата им подигравка в предишното им предаване беше базирана на невежественото им твърдение, че президентът Плевнелиев бил подведен от някакъв малоумен сайт, който си измислил писмо на Левски през 2008 г. Мобилизираният да им помага професор все пак беше принуден да промълви, че източникът е Захари Стоянов. Което не му попречи да се усъмни в достоверността на написаното от летописеца. Защото бил „русофоб”.

Това е поредният рублофилски професорски „авторитет”, оспорващ достоверността на написаното от Захари Стоянов. Обгрижван е пряко от Москва като проруски интерпретатор на българската история и конкретно- по въпроса за Левски, който увисва на бесилото със съучастието на Русия.

          Само си представете: Москва е домакин на представяне на книга за Левски, за когото руската дипломация – с целия си съпътстващ шпионски потенциал – е скроила интригите си, за да бъде съден като криминален престъпник и обесен, вместо да има шанса да оцелее в каторга като бунтовник, каквато е била стандартната процедура на османлиите за политическите подсъдими.. http://www.dnesbg.com/obshtestvo/izrazat-vtchista-i-svyata-republikav-ne-e-na-levski-a-na-negovi-rodstvenitsi.html http://www.dnesbg.com/obshtestvo/v-moskva-predstaviha-knigata-na-prof-ivan-stoyanov-za-levski.html

Професорът също ни осведомява, че Захари Стоянов не е бил първия биограф на Левски.

http://www.dnesbg.com/obshtestvo/prof-ivan-stoyanov-tchete-lektsiya-za-levski-vav-viena.html

30.07.2015 г.

„Проф. Иван Стоянов, декан във Великотърновския университет и председател на Фондация „ Васил Левски” представи в Казанлък последната си книга „ Московският славянски комитет и Българското опълчение”.

 

Полезно е да научите от професора, че не само националният ни празник, но и знамето ни е руско.

 

„Моделът на знамето, например, е взаимстван от Русия. И всъщност това е руското знаме със смяна на един цвят – синият става зелен цвят. Русофилите в България тогава, през 1876 година засвидетелстват по този начин своето уважение към Русия и към освободителната и роля.

 

Целта на книгата е точно тази, да покаже как руския народ, помага на българите. Факт е, русите правят всичко това за българите безкористно. http://www.zakazanlak.bg/intervyu-11/prof-ivan-stoyanov-osvobozhdenieto-na-blgariya-vinagi-shche-izglezhda-po-edin-i-sshchi-nachin-353

 

„Господарите на ефира” се опитаха да се оправдаят за гафа си с кавичките, в които бил сложен цитатът от Захари Стоянов ( в писмен вид в сайта на президента) , прозвучал в устното обръщение на президента към народните представители от 18 март в парламента. Но да си построиш цялата подигравка върху въпросните кавички ( „изнамерени” като оправдание в днешното издание на шоуто) е  повод за други препинателни, направо препъващи логиката знаци.

 

Оправданието с кавичките издава дори по своята дребнавост безсилието на гузната съвест за гафа.

Кавичките повдигат въпросителни. Те са риторично обяснение за истинската болка, причинила писъка с руски акцент. Атаката е зле прикрита самоотбрана. Тя е насочена срещу и без това обсадения от хибридния руски реваншизъм днешен президент на България, но всъщност щурмува авторитета на Левски, завещал ни да се пазим от опасността да бъдем поробени от Русия.

 

 

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Напоследък отказвам покани в двата най-големи частно притежавани телевизионни канала в т.н. „дискусионен формат”. В БНТ не се налага отказвам – там вече от близо година съм (не)официално забранен ( ако изключа едно предложение за участие с коментар във времето за култура, но реших, че е въпрос на принцип да не стъпвам повече на този терен докато не си изясним отношенията по въпроса за забраната като цяло).

 

Започвам кратката си реплика с това встъпление с пълното съзнание за маловажността на написаното дотук. На кого му пука!- на мен също. Не страдам от желание да се показвам „по телевизора” ( както чух да казва за себе си „ловецът” на чужденци по границата Динко, който цял живот си мечтал го „показват по телевизора”).

 

Просто искам да кажа, че от личен опит знам до каква степен за коментатори, като моя (не)милост внимават в картинката да не би да се появи на екран без някой на съседния стол, който да го плюе лично за кеф на любителите на мазните борби пред екрана и на онези, които поръчват този кюче-кютек в телевизиите.

 

Същевременно претенцията, че трябвало да има непременно две гледни точки по парливите обществено-политически теми си е чисто лицемерие и оправдание за маргинализирането на коментатори, неудобни на властта или на нейните проруски началници ( в моя случай например). Защото тази претенция за задължителния плурализъм явно не се предявява към изявите на другарите и другарки путинофили, радващи се на радушен солов комфорт и на очевидното единомислие с домакина в студиото.

 

Както и друг път съм отбелязвал, за същите организатори на мазните борби на екрана няма проблем да канят редовно в самостоятелно качество без опонент видни представители на промосковската пропаганда, като Божидар Димитров, Тома Томов, Андрей Райчев или Бриго Аспарухов. Както и Соломон Паси, щом е на проруски позиции в лобирането за руската кандидатура Ирина Бокова.

 

За да не се ограничавам само до горните примери, които и друг път съм давал, ето ви още едно прясно доказателство. Демонстрация на „плурализъм” и „дискусия” се завихри например днес в БТВ в сутрешния блок ( на който наскоро отказах покана за участие в споменатия „дискусионен формат” ). В рамките на едно предаване запяха на два ( еднакви) гласа преходни „демократи” от времето на прехода с все по-истерични послания от нечовешко естество, разпространяващи необезпокоявано расизъм в явно нарушение на забраната за това в конституцията. http://clubz.bg/37373-avtomati_po_gza_i_kysane_na_prashki___dve_mneniq_na_intelektualci

 

Ако този феномен на антиконституционните подстрекателства от телевизионния екран не е плод на някакво професионална „небрежност”, то ще да е нещо (още) по-лошо. Прилича на устойчивото демонстрирано патриотарство в полза на спекулантите с национализма за цели, които вече намирисват на престъпно нехайство спрямо валидните (уж) за всички закони, забраняващи разпалването на омраза по етнически и религиозен признак.

 

Иначе защо с тава наслада ще продължава да канят Райчев да боботи за необходимостта мигрантите да бъдат бити; Михаил Константинов да го надцаква с предложение да бъдат разстрелвани на границата; Георги Марков да точи лиги с пяна на уста за любимия образ на мигранта, обобщен през късането на гащи, сутиени и прочее „аргументи” с кьолнски адрес но за местна консумация , гарнирани със задължително обожание на унгарския му кумир Орбан?

Питам вероятно като “либералче” ( Райчев), но пък нацистчетата трябва да бъдат подлагани на съмнение поне в един личен блог на едно “либералче”., защото телевизийките ни са се превърнали в тяхна трибуна и май няма кой възрази срещу това.

Share on Facebook

Share on Facebook

ПОКАНА за представянето на годишния доклад на БХК

Джеймс Патерсън и неговият екип работят по нов проект на писателя, който е наречен BookShots и цели създаването на голямо количество разнообразни книги, които да привлекат нови читатели с малко на брой страници, забързано действие, достъпност и ниска цена, съобщава Good e-Reader. Новият формат е определян като „филми за четене“ и е насочен към хората,...

След като в поредица от два материала ви показах как северната ни съседка Румъния превъзхожда по внос на електроенергия у нас всичко, което България е изнесла от началото на 2016-та г. е време да видите и, как се развиват събитията и на ...

Продукти за 4 порции:
600г телешки шол
2 зелени ябълки
4-5 едри картофа
1 бира
2ч.л. сол
1с.л. мед
100г топено сирене
1с.л. риган
мазнина за готвене

Приготвяне:
Поредното кулинарно творение с участието на телешко, зелени ябълки и картофени резени. Телешкото месо е бедно на мазнини и трябва да се внимава при готвене да не остане сухо. Технологията, която следвам аз е следната: винаги мариновам месото преди топлинна обработка. Нарязвам охладения шол на медальони. Подреждам в тава и поливам с бира. Покривам съда с фолио и оставям за няколко часа да се маринова. Използвам зелени ябълки, защото са леко кисели и сочни. Обелвам и почиствам плодовете. Режа на ладии. Подреждам около маринованото телешко. Подправям месенцата със сол и риган. Добавям мазнина и топено сирене. Покривам с фолио. Пека на умерена фурна, час и половина. Измитите и почистени картофи режа на ладии. Разпределям в тавичка. Овкусявам със сол и червен пипер. Наливам мазнина и вода. Пека на умерена фурна, петдесет минути. Поднасям крехко телешко, гарнирано с ябълки и хрупкави картофки. За разкош поливам със соса от печеното.

Защитниците на Русия от Левски се опитват да организират медийна кампания срещу завета на Левски да не позволяваме Русия да ни зароби, цитиран в обръщението на президента Росен Плевнелиев към народните представители на 18 март тази година. Засега успяха да „пробият” в едно телевизионно предаване, за което му връчвам тук своя жълт скункс. Обяснил съм защо в предишна своя статия. http://ivo.bg/2016/03/23/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82/

 

Малко уточнения за отрицателите на правото на Захари Стоянов да е цитирал Левски достоверно.

 

Книгата му „Биографията на Левски” жъне през 1883 г. огромен успех. Само в Пловдив, по свидетелство на самия Стоянов, в началото на годината са продадени 2000 броя от нея. Година по-късно тя претърпява ново издание. След този успех, през 1884 г. Захари Стоянов призовава от страниците на в. „Южна България” другарите на Левски да отговорят на въпросник за неговото житие и така събира нова информация от първоизточниците.

 

В книгата си „Четите в България” Захари Стоянов обявява през 1885 г. , че се подготвя второ, разширено издание, в което отчита събраните сведения от познатите и съратниците на Левски ( за което и до днес е смятан за първия и най-важен изследовател на живота и делото на Левски). Следват нови издания през 1937, 1940 и най-пълното издание от 1946 г.- фототипно.

 

Ако обаче някой няма доверие на моята оценка за значимостта на Захари Стоянов ( защото русофилите винаги са се мъчили да го дискредитират и да вменяват „русофобия” на хората, които го защитават), нека се позова тогава на мнението на друг източник по въпроса кой наистина е Захари Стоянов.

 

Отрицателите на правото на Захари Стоянов да бъде достоверен източник за биографията на Левски избирам да образовам не чрез мнението на някой днешен авторитет, заподозрян в „русофобия”, а чрез най-авторитетният литературен специалист по темата от времето на комунизма, който ни най-малко не може да бъде заподозрян в този приписван от русофилите грях на всички техни опоненти.

Става дума за Ефрем Каранфилов е български литературен критик и есеист, учен, академик на БАН, директор на Института за литература при БАН (1982 – 1989),  изследователя на творчеството на Захари Стоянов академик Ефрем Карамфилов ( 1915-1998 г.).

 

Ето няколко оценки на академика като автор на предговора към книгата „Захари Стоянов. Васил Левски (дяконът). Черти от живота му, издателство на БЗНС, София, 1977”

Пишейки за пърдвата биография на Левски,  снаписана от Захари Стоянов, Ефрем Карамфилов отбелязва:

 

„ И тук най-напред прави впечатление ДОБРОСЪВЕСТНОСТТА ( курсивът мой- бел. ivo.bg), с която авторът е събрал жизнения материал, фактите за дейността на Апостола.” ( стр. 14)

„ Сполучлива е като историческо произведение, което ще послужи за основа на всички послешни проучвания върху житието на Левски. Сполучлива е и като литературно произведение, защото е пресъздаден образът, характерът на великия българин и НИКОЙ СЛЕД Захарий Стоянов НЕ ЩЕ УСПЕЕ ПОВЕЧЕ в това отношение ( курсивът мой-бел. ivo.bg) . ( стр. 15)

„И все така внимателно, ДОБРОСЪВЕСТНО ( курсивът мой-бел. ivo.bg) писателят ще разказва за живота на своя и нашия герой чак до героичната му смърт”. ( стр.15)

 

„Много историци след Захари Стоянов са обогатили и уточнили биографията на Левски, но никой след Захари Стоянов, с изключение може би само на Иван Вазов, не е проникнал така дълбоко в образа на Апостола и не ни е изобразил така ярко неговия образ”. ( стр. 16 )

Самият Карамфилов призовава читателите да обърнат внимание върху началото на биографията на Левски, в която Захари Стоянов ( между другото- но много важно в контекста на  оспорваната днес достоверност на цитатите му за отношението на дякона към заплахата от руско поробване- бел. ivo.bg) зове за тържество на человеческото ни достойнство над чуждите авторитети:

„Посред възпяването на генералските еполети ( т.е. на руските, нали- бел. ivo.bg), посред френетическите ура и проливането на горещи сълзи на ЧУЖДИТЕ ГРОБОВЕ И ВЕЛИЧИЯ ( курсивът мой-ivo.bg) не би било зле, ако тук-там се мяркаше нещо и за нашите работи, за нашите хора. Най-после и ние сме народ, боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достойнство, което трябва да тържествува над ЧУЖДИТЕ АВТОРИТЕТИ ( курсивът мой-бел. ivo.bg), трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна самонижающа се тълпа”. ( стр. 15)

Ако сме повярвали на оценката на Ефрем Карамфилов за колоса Захари Стоянов, нека тогава обърнем дължимото внимание на някои неща, които той съобщава за Левски пак в горния контекст. Например:

„ Повече от предположение, ние можем утвърдим, че искрата за народна свобода и патриотизъм е била разпалена най-много у младия Васил от Раковски”. ( стр. 32)

 

С други думи, кумир и учител по патриотизъм за Левски е бил именно Раковски,  най-яростният противник на руската намеса в българското национално освобождение, написал многобройни статии по темата в „Дунавски лебед”. Но ако това изглежда някому само като косвено доказателство за мнението на Левски за Русия, то ето още един цитат от ДОСТОВЕРНИЯ Захари Стоянов:

„ А ти какъв ще станеш, бай Василе, когато СЕ ОСВОБОДИМ ( а не когато ни освободят – бел. ivo.bg)- попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на други трима апостоли : Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.

-Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви- отговорил той.- Тогава аз ще да отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там , макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече”. ( стр. 78)

 

Захари Стоянов посочва свидетели от ранга на мъченика на националното освобождение Ангел Кънчев. И този цитат ли ще отрекат днешните поклонници на руската интерпретация на българската история?

 

Ясно е защо Левски е избрал да посочи тъкмо Русия (изпреварвайки в това отношение Иван Вазов, който в стихотворението си от 1916 г. „На руските войни” (http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4114&Level=2)  съветва руските агресори да не носят ново иго на България, а да се освободят най-напред в собствената си страна). Това е отговор на системните и твърде успешни опити на руските агенти да разбиват, подкупват и контролират по този начин българската мрежа от български комитети по онова време- на руска, влашка, сръбска и османска територия. Да се учудваме ли, че руските агенти, ръководени от граф Игнатиев, са отмъстили на Апостола за това отношение като съучастници в съдебното му убийство, както вече стана известно и по документи насред всеобщото позорно мълчание на медии и историци у нас във връзка разкритието от българските архиви? http://istinata.bg/?p=646

Османлиите много добре са знаели с кого си имат работа и това е видно дори от респекта, с който са се отнесли към него не само на процеса, но и при залавянето му. Направили са го независимо от факта, че той    е оказал въоръжена съпротива и е ранил с куршум един от тях. Щяха ли да бъдат толкова респектирани те от един криминален престъпник и убиец,  какъвто Левски се „оказва” пред съдебната комисия с участието на 4-ма българи, посочени и инструктирани от граф Игнатиев да сведат обвиненията до криминалното им ниво, с което го пращат на бесилката, вместо на заточение?

Ето какво разказва Захари Стоянов за отношението на заптиета към  Дякона в момента на залавянето му (не бързайте да обвинявате летописеца в „туркофилство”, той страстно проклина турците, но все пак пише следното):

„Въобще заптиите са се отнесли твърде благородно с Левски. Ни бой, ни псувни, ни други безобразия – неща обикновени в такива случаи – не били употребени. Това същото се е случило и по другите градове, както ще се види по-надолу. Сами заптиите вързали главата на Левски, т.е. раната му, преди да тръгнат за Ловеч”. ( стр. 101)

Безобразията обаче, ако взема повод от горното, продължават да се случват в днешния 21 век. Вършат се от руските мекерета – ако използвам речника на Захари и другите патриоти ( защото разделението между българите на терминологично ниво дори е било в рамките на противопоставянето на патриотите срещу русофилите, както свидетелства Симеон Радев в „Строителите на съвременна България”). Да пренебрегнеш, че дори и да отречеш ДОСТОВЕРНИЯ Захари Стоянов като източник на достоверните завети на Апостола, обслужвайки интересите на чужда държава, опитала се да заличи България чрез нейната насилствена съветизация ( сбъдвайки пророчеството на Апостола), е не просто въпрос на невежество, а на суеверен ( по Димитър Благоев) култ на чужд олтар.

 

 

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Днес Цветан ще ни разкаже за манастира в Куртя де Арджеш, Румъния. Приятно четене: 

Манастирът Арджеш на майстор Манол

Размахвайки банкнотата от 1 лея лесно  открихме манастира в Куртя де Арджеш :). Трябваше само да преминем по  булеварда на Бесарабите до номер 1 пред погледа на влашкия войвода Бесараб.

Манастирът Куртя де Арджеш ( Mănăstirea Curtea de Argeș)

е разположен в парка до река Арджеш на 150км от Букурещ. Той е построен по времето на войводата Нягое Басараб 1512-1517.

Катедралата е посветена на Успението на Богородица.

Усуканите камбанарии са емблематични за този засукан манастир.

Храмът е малък с размери – 18м дължина, 10м ширина и 25м височина.

Куртя де Арджеш 115300, Румъния

Казват, че е бил постоен с икономисаните материали от строежа на една истанбулска джамия. Май отклонението на строителни материали от обществени поръчки е турски табиет останал жив и до днес в тях и  у нас. Можем да кажем още,че този обичай е общо османско културно наследство 

Ажурните арабески образуват балдахин над извора със светена вода.

Над входа в нишата е Богородица, а под нейния покров са благоверните ни съпруги Краси и Мария.

Иконки-билетчета има по 3 леи за входа в манастира.  Италианското еспресо от автомата на входа е по 1 лея!

Вътре в полумрака проблясват фигурите на войводи и крале.

Ктиторите Нягое Басараб и семейството му.

Воеводата Раду де ла Афумат , който е завършил катедралата през 1526 г.  е нарисуван от зографа Добромир. Останалите му оригинални фрески са свалени и пренесени в Букурещ.

12 колони символизиращи 12-те апостоли подържат покрива.

Изложеното Евангeлие е изписано със златни букви собственоръчно  (за домашно по закон Божи ) от кралица Елисавета.

Стенопис с кралица Елисавета. Последните стенописи са дело на френски   и румънски художници от 19 век.

Катедралата е превърната в мавзолей.

Тук са погребани румънските крале и кралици Карол и Елисавета, Фердинанд и Мария.

Няколко интересни снимки на тези бивши величества свързани с България:

Крал Карол пред щаба на 35 000 си армия в Пордим.

2555 румънци загиват при обсадата на Плевен в руско-турската война 1877-78. Вечна им памет!

Кралица Мария в двореца Балчик. Тук, след един скандал между синовете й Карол и Николай, тя застава между тях и е тежко ранена от  изстрел в корема. По-късно почива в  двореца в Синая.

Призракът на тази романтична бахайка все още обитава парка ни

Последният гроб е от 1938г. и е на нещастната майка Мария.

Всяка една от усуканите колони е уникална!

Тук някога пред иконата на св.мъченица Филотея бяха  нейните мощи. Но уви, днес не ги открихме тук!

Олтарът и иконостасът.

Стенописът е на Исус Христос Цар Вседържител Господствуващ и Велик Архирей, както можем да прочетем и без преводач.

И тогава в полумрака се приближи охраната и ми каза да не правя снимки, а да изляза и платя такса 30 леи и да се върна пак.

Слава Богу, аз бях вече приключил със снимките и  излязох.

За втори път съм тук и отново съм  възхитен от това архитектурно бижу.

Като пътешественик мога да заключа, че  издяланите мраморни  орнаменти ясно показват източното  влияние на Грузия, Армения, Персия и Индия. Легендите разказват,че майсторът Маноли е арменец. Други казват,че Маноле бил влах. А за нас Манол, пък е българин.

Тези типизирани декоративни арабески май наистина са били икономисани от строежа на джамия. В тях не откривам никакви християнски символи!

Зад катедралата вляво се вижда камбанарията на епископският параклис.

Параклисът и двореца са на епископа на Арджеш.

Тук откриваме отворена раклата с мощите на св. Филофтея от Куртя де Арджеш.

Ние пък се покланяме се на мощите на св. Филотея Търновска.

В ковчежето  лежат мощите на едно красиво девойче от Търново.

Разхождайки из парка, спираме пред чешмата на майстор Манол.

Надписът над чешмата е на църковно-славянски и разказва една легенда.

Да се опитаме да преведем ,,Легендата за майстор Манол“ :).

Много отдавна Негру Вода, (Черният Войвода) първият владетел на Влашко, наел известния майстор Манол и неговия екип за изграждане на този манастир. Но владетелят искал името му да се запомни завинаги, така че той поискал неговият бъдещ манастир, да бъде по-красив от всичко някога построено. Той дори  избрал мястото за новият сроеж.

Това било близо до река Арджеш, където една стара стена стояла в руини в продължение на години. Мястото се смятало  за прокълнато, защото никой никога не е успял да изгради нещо там. Той обещал на всички строители, че ако те наистина  успеят да  изградят уникален манастир, те ще станат много богати, но ако не, те всички ще умрат.

Така че, екипът започнал да работи, но това, което те ревностно изграждали на дневна светлина, се събаряло през нощта. Всичките им усилия изглеждали напразно, а гневът на владетеля нараствал с всеки изминат ден. Но една нощ, Манол имал странен сън.  „Шепот отгоре“ му казал, че само  с една човешка жертва могат да се отърват от проклятието. За това, първата жена, която се появи на следващата сутрин трябва да бъде принесена в жертва. Маноле споделил видението с колегите си и те всички се съгласили да направят жертвата. Било очевидно, че мощни и зли сили били завладяли мястото и смъртта им е неизбежна. Или те ще бъдат убити  от Негру Вода или те ще пожертват първото момиче, което  се появи.

На следващата сутрин, те всички без дъх чакали изгрева на слънцето, надявайки първото момиче, което появи на хоризонта да не им роднина. Но Манол, с острият си поглед бързо различил  ангелския силует на бременната си съпруга Ана. В рамките на секунди, със сълзи на очи, Манол помолил Господ да я прогони като вятърът да задуха по-силно и облаците да донесат мощна буря. Но нищо не можело да я спре и тя просто продължила, докато достигне до Манол да му донесе храната. Но нейното доверие било я  обрекло.

За жертвата всичко изглеждало като игра, но играта приключила, когато Ана била напълно  зазидана с тухли.

Кървавият червен печат отбелязва мястото, където е зазидана Ана.

Строителството  най-накрая приключило. Негру Вода, вече бил много доволен. Докато строителите са все още работили на покрива, той ги попитал дали сега, след толкова много неприятности, са в състояние да се изградят още един манастир, по-красив от Арджеш. Строителите реагирали бързо, че те могат, тъй като сега по-опитни. Идеята, че някой  може да изгради по-красив манастир от неговия ядосала Негру Вода и той като луд съборил всички  скелета и стълби, оставяйки майсторите, изолирани на покрива.

Манол се опитал да избяга като си измайсторил дървени крила, но не оцелял при приземяването. Неговите  колеги  го последвали, но никой не оцелял при опитите  им за  летене. На мястото, където загинал Манол  бликнал извор.

Днес там има чешма.Тя символизира факта, че всеки истински творец трябва да направи много жертви в името на своята творба.

След нашето освобождение от турско робство и обявяването независимостта на Румъния в 1878, този мини ,,Тадж Махал” е претърпял няколко реставрации като днешния му вид е оформен от френския архитект Andre Lecomte du Nouy и румънският Nikolae Gabrilesku.

Писа грешният брат Цветан Димитров, Освобождението на България, 2016

снимки: Цветан Димитров

Литература:

1. http://www.crestinortodox.ro/biserici-manastiri/manastirea-curtea-arges
2. http://www.rolandia.eu/romanian-mythology-The legend of master Manole and Arges Monastery
3. com, Куртя де Арджеш: Воеводската църква, св. Филотея Търновска и цар Иван Срацимир

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Краудфъндинг проект за 13,3-инчов електронен четец с впечатляващи възможности представиха от канадския сайт Good e-Reader, специализиран в новини от света на дигиталните книги. Той ще може да чете всички формати е-книги, манга, технически документи, PDF файлове и дори ноти. Проектът на Good e-Reader изглежда идеален за музиканти, които ще могат да сменят страниците на партитурите само с едно докосване....

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Задържането на граждани по време на антитерористично учение на МВР е незаконосъобразно

Да се водят социални канали по време на криза е трудно – и все пак добри примери съществуват, дори от традиционно затворени структури като държавни и общински агенции. Звезден урок за това дойде в лицето на транспортната агенция на Сан Франциско – директна комуникация, откритост и много земно говорене.

Какво се случи? Транзитната система на Сан Франциско, наречена BART (Bay Area Rapid Transit), от години лази по нервите на местните жители. Разписанието може да ви служи само като обща насока, закъсненията са ежедневие, инфраструктурата е стара, купетата са зле поддържани и с постоянни неизправности. Звучи като нещо познато от нашата действителност Преди седмица BART за пореден път си навлече гнева на пътниците – електрически проблем с релсите „убива на място“ 50 коли и се налага агенцията да превозва хората с (много по-бавни) автобуси. Както може да се очаква, недоволните пасажери прибягват до единственото оръжие, което имат – клавиатурите на смартфоните си и Twitter. И тогава се случва нещо невероятно. BART започва да им отговаря, и то как!

Twitter профилът на BART в този момент се управлява от 27-годишния служител Тейлър Хъкаби. Той взима нещата в свои ръце и споделя директно проблемите на агенцията.

@shakatron BART was built to transport far fewer people, and much of our system has reached the end of its useful life. This is our reality.

— SFBART (@SFBART) March 17, 2016

Започва с признания като това, че голяма част от системата е технически остаряла, че градоустройственият план не е предвидил ръста на жители в района, който се наблюдава днес заради tech-индустрията. Говори и с факти: трябва да се подменят 90 мили трасе, планира се увеличаване на влаковите коли от 669 на 1081.

@cliberti We have 3 hours a night to do maintenance on a system built to serve 100k per week that now serves 430k per day. #ThisIsOurReality

— SFBART (@SFBART) March 17, 2016

За няколко часа, Хъкаби успява не само да понижи значително градуса на недоволството, но и да образова гражданите в съобщения по 140 знака. Разбира се, някои не се трогват от проблемите на агенцията, като заявяват, че планирането и подготовката за силния бум на жители около Сан Франциско е трябвало да започне много по-рано. Но повечето постове видимо минават от агресивен тон към по-мека критика, а понякога стигат до подкрепа и разбиране.

В интервю за The Verge Хъкаби споделя, че редовно отговаря на критики в този стил и не е сигурен защо точно сега е успял да постигне viral-ефект. Но със сигурност от случая можем да си извадим няколко поуки. Комуникацията в повечето държавни агенции се основава на желание да се избегне всякакъв потенциален риск, а не да се отвори диалог с публиката – това е и причината подходът на BART да има ефект. Те казват нещата директно и използват възможността да разкажат на хората повече за институционалните проблеми, липсата на финансиране и ясна градоустройствена политика. Да, пътниците все още са недоволни, защото ще се приберат часове по-късно – но малко по малко разбират защо е така.

Въпреки че няколко сайта приемат стила на Хъкаби като твърде агресивен, за мен той е съвсем на място. И отговорите му служат за доказателство защо не трябва да поверявате управлението на социалните канали на стажанти, а на служител, който интимно познава работата на организацията и факторите, които й влияят. Хъкаби е идеалният човек за това – достатъчно млад, за да не се притеснява да разчупи статуквото в комуникацията и достатъчно запознат с работата на агенцията (работи там от 1 година и в момента учи магистратура по транспортен мениджмънт). Очевидно, не можете да разчитате на секретарката или стажант от 1 месец да се справи на същото ниво.

__
снимка: Steve Lambert

Постът Как да обърнеш недоволството в подкрепа е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Поредицата атентати в Брюксел през тази седмица е ново доказателство, че Европа е част от глобалната война на тероризма срещу демокрацията. Колко такива епизоди са необходими още на европейските лидери, за да осъзнаят този факт и да реализират не само на думи адекватна обща политика – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, през ноември имаше атентати в Париж, сега в Брюксел – какво следва?

– Междувременно бяха Истамбул и Анкара, Фили, а преди това – Мадрид, Лондон, Ню Йорк. Никой не знае къде ще е следващият удар, освен самите терористи и те вече го подготвят.

Според информация на Асошиейтед прес, в Европа има между 400 и 600 добре обучени от ИД терористи в автономни клетки. Те са винаги с крачка напред и няма как да бъдат спрени, тоест, полицията и службите не могат да ни предпазят от конкретен удар. Нищо, че българското МВР онзи ден на учение храбро предотврати самоубийствен атентат в последния му етап.

На ужким става, на практика – не.

Такъв атентат може да се предотврати, ако далеч по-рано се разкрият и заловят участниците. Иначе в последната минута може само да се намали – или да се увеличи, кой знае – броят на жертвите. Характерът на съвременния тероризъм е такъв, че дори да се разбие едно звено и предотврати един удар, то друго звено оцелява и удря, ако караш на парче, не можеш да спреш всички.

Така стана и с последните атаки. Службите заловиха Салах Абдеслам, лидер на групата, която преди четири месеца окървави Париж, и след няколко дни избухнаха трите взрива в Брюксел. Това не са просто поредните бомби, Фили, а демонстрация на сила, воля и наглост в самото сърце на Европа. „Ислямска държава”, която е отговорна за атентатите,  разпространи текст, в който казва: „Аллах дари победа в ръцете на нашите войници и хвърли в страх сърцата на кръстоносците на тяхна земя”. Следва заплаха, че ще има още атаки срещу страните, които обстрелват Ислямска държава и убиват мюсюлмани.

– Защо тогава няма атентати срещу Вашингтон и Москва, нали те са основните играчи в антитерористичната коалиция в Сирия?

– Причините са различни, Фили. При намесата си в сирийския конфликт, всъщност Москва не удряше „Ислямска държава”, а умерената опозиция срещу Башар Асад. Защо терористите да атакуват свой фактически съюзник? Още повече, както е ставало вече дума, има все повече съмнения, че точно руските спецслужби стоят зад ескалацията на тероризма през новия век.

Докато пък Вашингтон, поучен от опита на 2001-ва, спешно взе мерки, сведе до минимум опасността на своя земя и вече 15 години американците живеят относително спокойно. Явно мерките са ефективни, институциите заработиха по нов начин, самото общество има по-ясна и единна позиция по въпроса. Точно това са нещата, които упорито не се случват в уж обединена Европа.

– Но защо не се случват, в края на краищата, това е въпрос на самосъхранение?

– Причините са много. Например тромавият начин, по който 28 държави взимат важните общи решения. Или още по-тромавият начин, по който се прави и реализира общото законодателство.

Но не всичко е в институциите, бюрокрацията и изобщо – в структурата на обединена, но не единна Европа. Тук опираме до сериозни политически, а и личностни фактори. Като цяло Европа отдавна се управлява по псевдо-либерални правила от псевдо-либерални хора, пълни с политически предразсъдъци. Особено силно това се усеща от 2014 насам. Тогава започна руската агресия в Украйна, ескалира сирийският конфликт, тръгна мигрантската криза, а и поредната ескалация на ислямския тероризъм. А тези псевдо-политици дори отказват да назоват нещата с истинските им имена и крият главите си в пясъка.

Факт е, че, въпреки всички атентати от 2001-ва насам, въпреки жертвите, въпреки ясните възможности за справяне с проблема, европейските лидери се държат като деца, изненадани от факта, че дядо Коледа е просто пиян и зъл старец. Затова липсват общо законодателство и общи институции, свързани с проблема. Затова и обществата в европейските страни се стряскат при поредния атентат, а после пак заспиват зимен сън, без да си дават сметка, че всички се намираме в състояние на война, независимо дали искаме това или не. Да, това не е традиционната война армия срещу армия, а война от друг порядък.

Но никой европейски политик сякаш не смее да го каже официално, за да не дърпа дявола за опашката. Обаче опашката на дявола вече е дръпната и той вилнее в Европа както никога досега не е вилнял.

– Безсилие ли е това и докъде може да доведе то?

– Това не е безсилие, но е проява на безсилие, Фили.

Имам предвид, че Европа по принцип не е безсилна. Тя е могъща сила – говоря за наличието тук на икономически, научен, военен и всякакъв друг потенциал. И точно това прави сегашната проява на безсилие от страна на европейските политици още по-странна.

Явно нещо липсва, за да се реализира този европейски потенциал. Или имаме нещо в повече, кой знае.

– Какво имаш предвид като казваш – нещо липсва или има нещо в повече?

– Ами например простият факт, че, 15 години след атаката срещу Ню Йорк, след която всички би трябвало да знаят, че тероризмът води открита война срещу демократичния свят, ние тук все още допускаме терористите да ни правят на маймуни.

Онзи ден Салах Абдеслам, последният задържан за кървавата баня в Париж през ноември, се закани да съди прокурора Франсоа Моленс, защото той разгласил самопризнанието му за планиран самоубийствен атентат в нощта на 13 ноември 2015 г. Сякаш е нарушил тайната на изповедта и е издал някаква много съкровена човешка тайна на въпросния масов убиец.

Ето на кое казвам аз проява на криворазбран либерализъм, Фили.

Този Абдеслам и другите като него с чиста съвест могат да избиват стотици хора, защото не зачитат и не признават нашите закони, те им се струват твърде либерални, лигави, неподчинени на разпорежданията на Аллах и прочие. Но когато попаднат в ръцете на европейското правосъдие, много бързо започват да използват същите тия закони в своя полза. А ние викаме – да, прави са. С други думи – правят ни на маймуни в собствения ни дом и с помощта на собствените ни правила, подиграват се с нашата толерантност, хуманизъм и всички останали принципи, които са в корена и сърцето на Европа.

Давам това като драстичен пример, но от абсолютно същия порядък е и поведението на мигрантите в Идомени, импровизирания лагер на гръцко-македонската граница. Онзи ден те организираха протест срещу лошите условия, в които живеят. И зъб не обелиха обаче за факта, че държат болните си деца на палатки в калта край Идомени по своя воля, че го правят, въпреки постоянните призиви на гръцките власти и на европейски политици, да се преместят в официалните бежански лагери наблизо, където условията за живот са нормални и има осигурена всякаква помощ. Те отказват на подобни призиви.

И после протестират срещу лошата Европа.

Ако пък им се окаже по-силен натиск да отидат в официалните лагери, пак ще протестират – този път заради европейското насилие над волята им.

Това е нещо повече от Параграф 22. Европа трябва да разчупи този затворен кръг и да излезе от него, ако иска да оцелее и да продължи да се развива. Иначе ще се дави в кръв, докато на власт в 28-те столици вместо разумът, се настани някой нов фюрер, който обещава да избави всички от мъките им по най-лесния начин.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com