Вече 168 часа, седем дни, цяла седмица няма абсолютно никаква новина за местонахождението и народо-полезната дейност на министър енерГЕПИка Теменужка Петкова. За последно е забелязана преди повече от една седмица около централния офис на...

Вече 168 часа, седем дни, цяла седмица няма абсолютно никаква новина за местонахождението и народо-полезната дейност на министър енерГЕПИка Теменужка Петкова. За последно е забелязана преди повече от една седмица около централния офис на...

Библиотеката при Народно читалище „Йосиф Добранов“, село Житница, и Културен център – Житница те предизвикват да се включиш във вдъхновяващата инициатива „С любима книга под звездите“. Целта на инициативата е споделянето на любовта към четенето чрез припомняне на откъси от любими книги. „С любима книга под звездите“ започва в 20:30 часа на 11 август (четвъртък) пред Културен...

Нашият велик комуникатор Бойко Борисов обича да се хвали с телефонните си разговори със световни величия. Не веднъж ни е осведомявал, че се е обадил на канцлера Меркел или на Дейвид ( Камерън). Толкова му е важно да чуем сбствената му интерпретация, че винаги бърза да е пръв в преразказа.

Тази фриволност, базирана на презумпцията, че няма да седнат да го опровергават за детайлите, го вкарва понякога в беля.  Обвини турските си колеги Ердоган и Давутоглу, че му звънели посред нощ да го карат да подкрепя Местан при разцеплението на ДПС миналия декември. Анкара официално отрече чрез своя посланик в София и постави замлъкналия след това Борисов в позицията на лъжеца, принуден да не задълбава в погрешнта посока.

https://news.bg/politics/putin-ni-obichal-erdogan-mu-zvanyal-po-noshtite-da-podkrepi-mestan-razkri-borisov.html

В пристъп на скромност обаче неотдавна Борисов обясни, че не можел да иска среща с Путин, защото не му бил от ранга.

И ето че изведнъж се оказва, че няма проблем да му звънне- щом иде реч за любимите на Кремъл енергийни проекти.

Щеше да е в реда на нещата да си говори ( по своя инициатива?) с уж недостъпния за него Путин, ако не се появяваше една малка подробност. Този път новината за телефонното позвъняване на Борисов бе разпространена от отсрещната страна.

То бива скромност, ама чак толкова въздържаност от страна Борисов не прилича на някаква случайност. Дали щеше да звънне на Путин, ако ден по-рано не беше окуражен от председателя на Европейската комисия Жан Клод  Юнкер относно плановете за създаване на газов хъб в България, захранван ( и) от руски доставки?

Че е побързал да се похвали на Путин за работата, която е свършил по енергийните проекти, е разбираемо. Рапортува. Но защо не побърза този път да се похвали на нас?

Имам даже и по-еретичен въпрос: щеше ли изобщо да се похвали? Или от Кремъл го издадоха, че се обажда да разказва, какво се е разбрал с Юнкер, за да му покажат имперски, че трябва да си знае мястото и наистина е толкова малък ( по отношение на Путин), колкото сам се описва, предпоставяйки своята незначителност?

Ало?

Имате грешка ( ако очаквате откровен отговор).

Share on Facebook

Започваме едно сериозно пътешествие през цяла Източна Европа до … нос Северен в Норвегия. Наш водач ще бъде Георги, а в първата част ще прекосим Румъния. Приятно четене:

Трансфагарашан в Румъния

част първа на

През Източна Европа с джип

Това е първия опит да напиша пътепис, и се надявам, че читателите ще бъдат снизходителни…

Пътеписа описва един автопоход през петнадесет държави, преминати 20 граници, от които 4 – на ЕС…
Изминати с автомобил – 11 700км, от които 11 211км с личния автомобил, а останалите – с автомобил на приятели…
Проекта бе реализиран за 21 дни без един час от 26.06.2015 до 18.07.2015.
Автомобила – Джип Гранд Чероки модел 2014г, 3.0 дизел / 250к.с. / 8-скоростна автоматична кутия…
Пътешествениците – аз, 46 годишен тогава ‘младеж’ и съпругата ми от Варна.

ПРЕДИСТОРИЯ
От доста години работя с клиенти от Русия, които многократно са ме канили да им отида на гости…
Още при първата покана в главата ми щукна идеята да го направя с автомобил. Идея фикс…
Няколко години нямаше как да се реализира идеята – децата бяха сравнително малки, след това абитурент и т.н. (наличието или по-точно отсъствието на финанси също бе сериозен възпиращ фактор)..
Доста от оправданията (основателни) бяха и на съпругата ми – не я пускаха от работа за повече от 2 седмици….
Обаче нещата малко по малко започнаха да се нареждат в правилната посока.
Няколко години подред с приятели (по тяхна инициатива) пътувахме из екзотични екскурзии далеч на юг… Но всичко е пари и време, и отиване на такава екскурзия фактически отрязваше възможността за друга почивка през годината…
През зимата на 2015 г отново предлложих на съпругата да отидем някъде на юг, на което тя (навярно ‘напук’ ) отговори, че не иска на юг .
При което забих веднага гол от дузпа (тя знаеше за намеренията ми) – ‘тогава тръгваме на север – работи по въпроса’….
Нямаше къде да мърда и за да се оттърве в момента се съгласи…
Направих генерален план, който изглеждаше ТАКА:

Предварителен план

Първоначално планът включваше и Санкт Петербург без ползване на ферибота до Финландия (Талин-Хелзинки), но след няколко разговора с руснаци се отказах.
Факторите за които руснаците ме предупредиха – повишен риск за автомобила (въпреки, че пък от други места други руснаци твърдяха, че проблем с Джип няма – не е марка, която се краде)…
Втория още по-сериозен фактор бе отказа на българските застрахователи да застраховат автомобил срещу кражба и грабеж за Русия и Беларуs Което ме принуди да подходя по-консервативно с избора на руския участък…

Планът бе направен…

Приятелите също бяха уведомени и ни очакваха В средата на Май’2015 съпругата потвърди, че е успяла да се договори за отпуск от 27.06.2015
Въпроса за мен бе решен – ‘наточих’ кредитните карти, прегледах течностите на автомобила, проверих къде какви такси и правила има (дори и си ги записах, ама в последствие се оказа, че докато карам няма кой да чете и зачаках…
Месеца се изниза неусетно. Последната седмица прегледах какво мога да направя предварително.
Взех електронна винетка за Румъния, Унгария, и направих регистрация в системата за тол-такси на Норвегия (Аутопасс).
С това подготовката приключи.

Маршрут за деня (Варна-Русе)

Настана денят Х…

Или нулевия ден…
Петък….
Сигурно се чудите защо е нулев деня? Ами по стара моряшка традиция на път не се тръгва в Петък…
За да удовлетворим всички богове решихме, че няма да тръгваме на пътешествието в Петък, а в този ден само леееко ще се приближим до границата.
И на следващия ден тръгваме на пътешествието, пресичайки границата

Работата бе спокойна, и затова я приключих по-рано …
За сметка на това жена ми приключи по-късно, но това не можеше да ме разтревожи – планирания преход бе малък – само до Русе…
Натоварихме багажа – МНОГО багаж – все пак планирахме преминаване през различни климатични пояси, а и за доста време…
Багажника бе пълен и добре уплътнен. Задните седалки – също бяха позаринати…
Проверка на километража – стартираме от 27946 км…

Точно в 20:00 / 26.06.2015 бяхме на изхода на Варна

– слънчево време – слънцето блести в очите

Направихме си селфи с жената на табелата на фона на джипа… Поехме въздух – и напред…
Някъде към Девня започнахме да се сещаме за забравените неща – домашна ракия (купешката я бях взел) и два големи хард-диска(1 и 2ТБ), в които планирах да прехвърля видеото от dashcam… Не ми се връщаше преди такъв голям път, затова махнахме с ръка и продължихме.
Пийнахме по едно кафе при братовчеди в Шумен и продължихме нататък към Русе…

Русе ни посрещна с проливен дъжд…

Чистачките се засилваха до максимална степен… Но навигацията ни докара точно до хотела. Спрях под навеса, разтоварихме багажчето (само малка част – всичко бе структурирано добре, да не мъкнем много багаж из хотелите) и скокнахме в ресторанта….
Ресторанта – под навесче, а отвън се лее водата…

Ресторанта на х-л Рига в Русе

Идва една сервитьорка от старото поколение…
Задавам стандартния въпрос – ‘какво пиете тук’?
Лелката ми отговори – ‘ами аз съм си ракиджийка’
Това реши избора..
Хапнахме по един дунавски сом, ударих една русенска ракийа и скокнахме по леглата…
Още не знаехме какво ни чака
А и аз се нервирах заради забравения диск – нищо не можех да направя…
Та общо взето – съня не бе спокоен..

Статистика за деня:

Изминати за деня: 210км
Средна скорост: 85км/ч
Максимална скорост: 143км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 4ч 15мин
Общо изкачени (по височина) 2.2км
Общо спускане (по височина) 2.2км
Максимална надморска височина: 438м

Генерален план Русе-Трансфагараш-Дебрецен:

План за ден първи

Скокнах рано – около 6 сутринта, защото проблема с харддиска не ми даваше мира. Дъждът бе спрял, но навън бе намръщено…

Изглед към Дунава от х-л Рига

Дунав мост

Запалих колата и отидох до Метро (бях проверил, че само там отварят толкова рано) За мое щастие имаше 2 ТБ дискове. Понатоварих и още малко вино и се върнах обратно… Звъннах на жената да слиза за закуска – среща след 5 минути

То връщането хубаво, ама бариерата на хотела сдаде багажа и не щеше да се вдига. Събрах ‘специалистите на хотела’ – как да е успяха да я вдигнат на ръка докато жена ми ме чака " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> После ми разправя, че доста се били притеснили на рецепцията, ама коментирали на висок глас във фоайето, че добре, че клиента имал чувство за хумор (не знаели, че сме заедно) " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />
Чувство за хумор, щото знам накъде съм тръгнал, и не могат да ме съборят такива дребни житейски проблеми
Закусихме (закуската бе ОК), натоварихме багажа… Забихме на навигацията първия контролен пункт – Корбени (защото иначе навигацията всячески се опитваше да ни отклони от този красив проход Трансфагараш)…

Излязохме от хотела през вдигнатата вече бариера, купихме от близкия магазин един стек минерална вода (който мислих да взема от Метро, ама пак забравих ) и отлепихме в посока дълго и приятно пътуване…
Отдавна не бях ходил в Русе – изненада ме с подредената си пътна организация – БРАВО на русенци…

И ето ни на Дунав мост…

Преди това будка с надпис Митница и бариера – викам си ‘що е туй нещо – нали сме ЕС’… Митничаря от вътре ‘такса за моста’…
Аха – ясно – касиер Платих и продължихме нататък:

Румънците ремонтираха своята част от моста, та се позабавихме на самия мост – изчаквахме насрещен трафик…
Веднага след моста – румънска проверка… От навалицата само нас накараха да отворим багажника… Това стана традиция от тук нататък " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Също както реакцията на проверяващия в момента, в който багажника започне да се отваря и видят какво има вътре ‘затваряй… затваряй’ " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />
Румънеца се извини, че проверявал за да е сигурен, че няма нелегални имигранти – явно си мисли, че съм автобус с тайници
Навлязохме в цивилната част на

Румъния

– лош път около границата… Тъкмо се оправи пътя, и след 5-6 км навигацията ревна ‘кривни тук’ в някакво черно пътче… Викам си – объркала се е.. И продължихме по главния… Ама навигацията започна да се тръшка, че ако не я слушам – ще слиза от колата Та завъртях на първото кръгово и тръгнах по нейните съвети…
Пътя не бе толкова лош (за джип разбира се). Абсолютно празен явно заради вълните по него, но джипа ги поемаше много комфортно, и не намалявах скоростта. Отстрани веднага се видя къде се ражда мамалигата :

Времето бе прекрасно, пътя също бе ОК и километрите вървяха:

Та се разхождахме ние из румънско, следвайки умния GPS

Т.е. двата умни GPS-а – Гугъл мапс на телефона и оригиналния на автомобила, на които бях задал като дестинация Корбени…. Причината да задада това селце е, че е най-близо до прохода Трансфагарашан, а навигациите всячески се опитваха да ме отклонят да не премина през този проход.. Просто има доста по-удобни пътища за преминаване на Карпатите, и навигацията смята, че си луд да искаш да преминеш точно през този тежък, но красив проход…
Редяха се селца и неравен път, но по едно време се отклонихме от малкото пътче и хванахме черен път… За щастие черното пътче бе само връзка с магистралата – след километър се качихме на нея и отцепихме доста по-бързо…

Кривнахме за Корбени

и от там нататък – пътя бе ясен…
Започнахме да катерим баира – асфалта не бе много хубав, но пък нямаше дупки
Започнаха да се появяват и красотите – тунелчета, мостчета, зеленина:

Така достигнахме до стената на язовира:

яз.Видрару, Румъния

Имаше тълпи от туристи (включително и с няколко автобуса):

Трансфагараш – яз.Видрару

Покатерихме се на кулата малко след стената, щракахме насам натам. Добре са го направили румънците – хубава наблюдателна кула. След което се върнахме в колата и продължихме нагоре по пътя…
Малко след стената имаше изрязани парчета асфалт, та народа караше бавно…

Пътя тесен, а автобусите не дават път на опашката… Абе – кефа малко се позагуби. Но пък се компенсира с широтите около пътя като се качвахме нагоре, въртейки се около язовира… GPS започна да отказва и да губи обхват – явно стените бяха доста високи. След което излязохме на широкото и стана интересно…
Ей тук що автобус катери баира:

Трансфагараш

Спирахме на няколко пъти да правим снимки, или да се снимаме със снега (имаше преспи около 1м по сенчестите места). Така неусетно с хубаво слънчево време се покатерихме до тунел. Тъмен, тесен, неравен. По едно време се появи пушек в тунела…
На излизане се оказа, че не е пушек

Трансфагараш

Веднага след тунела имаше направо цигански пазар – будки, джунжурийки, народ по пътя и т.н. – там трябва да се внимава…

Така не можахме да видим цялата прелест на Трансфагараш – остана скрита под мъглата. Спуснахме се към по-ниското и отново почна да става интересно

Трансфагараш

Имаше и ‘пешеходци’

Трансфагараш

Така се изнизахме от планината и отново хванахме ‘цивилизовани пътища’ по равното пОле.

Хапнахме на един Събуей по пътя, защото избраното първоначално ресторантче не ми вдъхна доверие – ‘плащане с карта’ – НЕ… Плащане в Евро – ‘амииии – супер – навити сме, но по МНОГО трънски курс)
Минахме май и през онова циганско ‘богаташко’ село… За съжаление снимах чак в покрайнините на селото:

Барон

Така достигнахме до румъно-унгарската граница

Унгарците искаха да огледат багажа… И силно се притесниха от един оранжев чадър, на който пишеше ТНТ

Дебрецен

бе наблизо. Първия хотел не ми хареса – паркинга бе да спреш на централна улица на 100м от хотела… Наблизо намерихме малко хотелче с паркинг във вътрешен двор и хубав ресторант…
Похапнахме доволно, пийнах няколко тамошни ракии (или водка), започнах опитите да смъкна информация от DASHCAM, които най-накрая се увенчаха с успех – промених стратегията си и от там нататък нямах сериозни проблеми с електрониката…
След което – душ и по леглата.

На някой може да му се струва странно за пиенето, но практиката показва, че 50-100 грама вечер след дълго пътуване позволява да се възстановиш добре за следващия ден – заспиваш веднага и спиш пълноценно…

Статистика за деня (по GPS данни):

Изминати за деня: 780км
Средна скорост: 68км/ч
Максимална скорост: 143км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 14ч 55мин
Общо изкачени (по височина) 8.3км
Общо спускане (по височина) 8.2км
Максимална надморска височина: 2047м

Обща ретроспекция на деня:

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Още пътеписи от близки места:

1. През Трансфагарашан до Сибиу (Из Карпатите на мотор – 1 част)
2. На газ (LPG) през Европа: Съвети за пътуване с кола
3. Полезна информация за Румъния
4. Есенна Румъния (1): През Карпатите
5. До Финландия на Голф (1): Румъния и Украйна (Лвов)
6. Румъния – Молдова – Приднестровие
7. 48 часова обиколка на Румъния
8. На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол (1): Източна Словакия
9. До Румъния по Гергьовден
10. Румъния – от върха на планината до недрата на Земята
11. До Румъния и назад (2)
12. Първото ми излизане в чужбина: Румъния, 1981г

  Децата от летните занимални на читалището в село Търнава ще изрисуват автобусната спирка в селото с герои от приказките, за да я разкрасят и да покажат любовта си към книгите и четенето, съобщава сайтът Детски книги. “От няколко години се опитваме да изчистим спирката от информационните материали, които хората лепят и досега няма напредък....

Харуки Мураками стана жертва на „брадва“ в социалните мрежи, след като бе разпространен слух за смъртта му, съобщава The Telegraph. Фалшивият Twitter акаунт Shinchosha News, представящ се за профил на японския издател на Мураками, публикува съобщение за смъртта на автора в четвъртък следобед. Twitter хвърли в смут множество почитатели на писателя, които изказваха съболезнованията си, но и...

Google се превърна в синоним на подходяща и ефективна работна среда. Някои се фокусират върху пързалките в офисите, безплатните плодови барове и масажите, но всъщност правилният фокус е другаде – в иновациите, които компанията представя всяка година. Очевидно Google прави нещо правилно, за да привлича таланти в екипа си – а какво е това нещо обясняват Ерик Шмид и Джонатан Розенбърг в книгата „How Google Works“

Проблемът

Светът напредва с все по-бързи темпове, а в тази динамична среда компаниите все още действат с динозавърски подходи. Повечето организации организират дейността си с цел ограничаване на риска, а не с увеличаване на свободата на служителите и скоростта на изпълнение. Как обаче една фирма, „slow by design“, може да се превърне в компания от интернет-ерата?

Most companies are slow by design! This doesn’t work in the Internet Century.

Умните служители

Първата част от уравнението е добрият екип. Привличането на адекватни служители не се крепи на безплатни обяди и абонаменти за фитнес, а на споделени ценности. Това, което трябва да обещаете на топ играчите, е:

• общност, базирана на споделени ценности;
• малки, бързо движещи се екипи от специалисти в различни сфери;
• ясна стратегия, която днес замества дългите детайлни бизнес планове – върху тях влияят твърде много променливи от дневната динамика, докато стратегията е постоянен компас за взимане на решения;
• свобода за взимане на решения и бързо действие.

Всеки служител в компанията се включва в процеса по наемане на персонал – основно защото най-важното нещо за подбора е „cultural fit“, както ни разказа преди няколко месеца Kim Wylie от Google.

Добрата среда

След като намерите правилните хора, трябва да им създадете подходяща среда – а именно среда, която насърчава инициативност, креативни решения и готовност за експерименти. Дискусиите трябва да целят стигане до правилното решение, а не намиране на консенсус – тук личните отношения отстъпват пред търсения резултат.

Don’t base your venture on a plan. Instead, base it on a strategic foundation. You can have a plan, but know that it will change, probably a lot.

The plan is fluid. The foundation is stable.

При постигане на такава среда иновациите стават част от играта. В атмосфера на доверие и откритост няма страх да си поставим високи цели – вероятността да не ги постигнем е голяма, но и в тази ситуацията организацията получава ценни знания. А и големите цели имат свойството да привличат амбициозни служители – така целият цикъл се завърта.

„How Google Works“ е полезно четиво за всеки, на който му се налага да управлява екипи. Не знам доколко пълна е представената от авторите картина, но вътрешното знание си личи. Препоръчвам ви да прочетете книгата, но като начало вижте обобщението на идеите тук:

Постът Как работят в Google? е публикуван в Васи ли?!.

Президента на Беларус Александър Лукашенко е загубил съня си заради нелеп инцидент с ядрен реактор на все още строящата се АЕЦ "Беларус", разказва вчера руската информационна агенция ИТАР-ТАСС: Лукашенко: Белоруссия отка...

A great idea from the Kid’s Architecture Workshop. You need: thin willow branches wooden sticks rubber of silicone bands...

Соня Крънчева е млада учителка от Разлог, която благодарение на професионализма и желанието си за работа постига завидни успехи, сред които най-ценните са любовта на учениците и личното усъвършенстване. Последният й голям успех е поканата за сътрудничество с Мемориалната библиотека и институт „Олга Ленгиел“, отправено след участието на Соня в триседмично обучение в Ню Йорк....

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Едва три месеца преди президентските избори в България започнаха да стават известни кандидатите на някои от по-значимите партии. Очаква се до десетина дни да се разбере ще има ли обща кандидатура на левицата, а от ГЕРБ казаха, че ще обявят кандидата си чак през септември. С коментар на ситуацията слушаме Пламен Асенов.

Президентските избори в България са насрочени за 6 ноември, но, за разлика от САЩ, където вотът е горе-долу по същото време, а основните кандидати се знаят от месеци, тук все още цари мъгла по въпроса. Тази година партиите наистина изненадаха със забавянето си. Първите номинации се появиха едва преди десетина дни, а продължават да тънат в неизвестност двамата най-важни претенденти – евентуалният общ кандидат на левицата и този на ГЕРБ. Много въпроси и малко отговори има във връзка с това. „Няма защо да бързаме, нашият човек при всички случаи ще е добре познат и няма смисъл да се хвърля в битката прекалено рано, за да не се похарчи” – горе-долу това заявяват от ГЕРБ. И допълват, че кандидатът им ще се разбере през септември. Доскоро другите партии пък казваха – след като основният претендент не бърза с номинациите, ние защо да бързаме. И донякъде са прави. Всичко това е истина, но май все пак – около половината истина. Другата половина се поделя между сериозните проблеми практически на всички партии и липсата на наистина подходяща фигура. Факт е, че българските политически сили в момента са буквално в насипно състояние, а политическият живот се състои от около 50 процента неяснота и 50 процента колебание. Като казвам това, имам предвид три неща. Първо, положението в самите партии. Сред тях основната опозиционна сила – БСП, блести с това, че след управлението на Пламен Орешарски едва се закрепи от свободното падане към пълен разпад и вече много месеци се движи около 10-12 процента подкрепа. На всичкото отгоре има сериозни индикации, че Кремъл, вечна опора и ръководен фактор за социалистите в България, напоследък предпочита сътрудничество с далеч по-малката, но по-активна партия АБВ на бившия президент Георги Първанов. БСП изглежда така объркана, че във вторник направи огромен гаф, като номинира за кандидат-президент лидера си Корнелия Нинова почти в същия момент, когато тя обясняваше пред журналистите, че няма да се кандидатира. И вероятно наистина няма да се кандидатира, защото от Москва очевидно не залагат на нея, а натискат за общ кандидат-президент на левицата, с тенденция той да се казва Ивайло Калфин. Дали така ще стане, очакваме да разберем до десетина дни. В интерес на истината обаче, не се вижда как, дори да има общ кандидат на левицата, той може да победи на президентските избори – но, все пак, тук е България и всичко е възможно. Другата по-значима опозиционна сила – ДПС, е също в сложно положение. От тях не се очаква да издигнат свой кандидат-президент, но е важно кого ще подкрепят. ДПС обаче е в деликатен момент. От една страна партията е разцепена, след като преди 9 месеца бившият лидер Лютви Местан бе изгонен и направи нова формация. Колко е голямо разцеплението, ще се види именно на тези избори, но, така или иначе, очаква се за първи път от 25 години насам тежестта н тях на ДПС да е не чак толкова голяма, че еднозначно да определи победителя в президентската надпревара. От друга страна хората на Ахмед Доган искат да се разграничат от дългата си близост с левицата и политически да се преместят поне леко вдясно. За целта трябва да сътрудничат с ГЕРБ, които обаче упорито не влизат в пазарлъци с тях, поне официално. Така че ДПС засега си остава фактор неизвестен. От обратната страна са тъй наречените „националистически формации”, които пък могат да се нарекат „фактор напълно известен”, доколкото засега правят точно онова, което се очакваше. Уж непримиримите доскоро врагове Валери Симеонов от Патриотичния фронт и Волен Сидеров от Атака обявиха, че се събират за президентските избори и издигнаха кандидатурата на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, познат и като агент Иван от бившата комунистическа ДС. Досега ПФ декларираше, че е чисто българска националистическа организация, а от Атака откровено заявяваха, че са руски патриоти. Сега, въпреки това същностно противоречие, двете формации се събират без сътресения, по този начин те свалят театралните маски и откриват истинското си лице – а оттам става ясна и ръководната идея. Тъй като нямат никакъв реален шанс да спечелят президентската надпревара, тъй наречените националисти всъщност са призвани да оберат русофилските гласове, по една или друга причина разпилени извън левицата, и на втори тур да ги прибавят към нейния евентуален общ кандидат. Така или иначе, по всичко личи, че като цяло нещата в ляво започват да се оформят, докато в смятаните за десни партии цари пълна неяснота. Онзи ден например Реформаторският блок, една сложна и противоречива формация от малки партии, излезе със седем номинации за свой кандидат-президент. Седем, при това – след като и на глухите слепци в Бурунди е ясно, че Блокът има шанс да излъчи бъдещия президент на България точно толкова, колкото и бъдещия президент на САЩ. Сега тепърва, казват те, от седемте номинации, ще се избере една, най-достойната и прочие сладки приказки. Няма смисъл да се спирам на всички имена. Само ще напомня куриоза – не, а истинският политически гаф, който се получи, след като в списъка на уж десния, уж Реформаторски блок, се оказа Огнян Герджиков, бивш председател на Парламента при Симеон Сакскобургготски. Но това не е всичко – името на Герджиков няколко дни по-рано вече се беше появило и в списъка с евентуалните кандидат-президенти на БСП. Толкова за този десен проект, неговата принципност и неговото бъдеще. Другата политическа сила, която в момента тук минава за дясна, е ГЕРБ. Те имат човек, който е диалогичен, интелигентен и би бил приемлив за доста широк кръг хора, а в същото време се вписва добре в задължителния европейски и атлантически профил на бъдещия президент. Дали ще издигнат този човек наистина или премиерът Бойко Борисов ще направи най-голямата си политическа грешка, като реши сам да се кандидатира, засега все още остава неясно. Вторият фактор, който имам предвид, когато обсъждаме забавеното обявяване на кандидатите за президент през тази година, е неяснотата, свързана с бъдещето на управляващата сега тройна коалиция. Тя беше четворна, но неотдавна от нея вече сама излезе лявата и проруска партия АБВ на Георги Първанов. Въпросът е дали покрай президентските избори ще напусне и Патриотичният фронт, което, математически погледнато, би било наистина фатално, защото правителството ще остане в малцинство. Ако се съди по последните политически движения, тоест, от официалното връщане на ПФ в лоното на левите и проруски сили, такова развитие изглежда все по-вероятно, тоест, все по-вероятни стават и предсрочните парламентарни избори през следващата година. Затова партиите се съобразяват и с тази възможност. Третият важен фактор за забавянето на президентските номинации тук са сериозните промени в света наоколо, повечето от които всъщност са свързани с преки заплахи за стабилността на България. Накъде ще тръгне турската политика след опита за преврат – към Русия и Иран, или отново ще се ориентира към ценностите на западната политика; ще се окаже ли България под натиска на хиляди бежанци, ако Анкара отвори границите заради разправиите си с Брюксел; колко нови и колко силни предизвикателства са ни приготвили Путин и кукловодите на неговата хибридна война – всичко това не просто е важно, то е от ключово значение, за да се подбере кандидат-президент с най-подходящ профил. В интерес на истината обаче, нелепите, дори карикатурни фигури, които засега се предлагат от партиите за бъдещ държавен глава на България, показват по-скоро обратното – че те продължават да се ръководят от своите групови и тясно партийни, а не от общите български интереси.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Не сравнявайте ниските заплати на учителите с високите заплати в силовите структури

Ниските заплати на учителите и високите заплати на служителите в службите за сигурност не могат да се сравняват – това заяви днес руският министър-председател Дмитрий Медведев. Така той отговори на въпрос на учител от Дагестан по време на форума “Территория смыслов” в Клязма. Младият мъж се оплака, че  учител в Дагестан получава 15 хиляди рубли(227 $), а служителите в органите на реда – 50 хиляди(757 $). Медведев каза, че един енергичен учител, винаги ще намери възможност да си докара допълнителен доход. Младите хора, според министър-председателя, трябва да следват призванието си.

echo.msk.ru

Кой те би по главата да следваш педагогика-медагогика, приятелю?

Какво невярно е казал Медведев? Само с честен учителски труд, да предположим – без подкупи, макар и с частни уроци, едва ли спестиш милиони. С това съм съгласен. В чужбина може да се печели добре, но тук, в Русия – не.

В повечето региони заплатите на учителите ни са толкова големи, че в магазина избират по-евтините стоки, а понякога дори пропускат ходенето до там, защото – припомням класиката – “денег нет(пари няма )…”.

Медведев от глашатай на очевидното(свободата е по-добра от несвободата и други мъдри решения, инициативи и мисли), се превърна в машина за истини. С тези истини, създадени не само от него, а от цял отбор, той шамари населението по муцуните.

След тези думи, престижа на професията пада още по-ниско. Учител или лекар без пари в Русия – това не е трагедия, а норма. Призванието им е да учат деца и да лекуват хора, и да не получават нищо. Оказва се, че за правителството са изроди, градски откачалки. Кой те би по главата да следваш педагогика-медагогика, приятелю?
Тук нищо няма да помогне. За тези, които все още работят това, има малко възможности – да се захванат с някакъв бизнес или … да обърнат другата буза, по-добре другото ухо. В него ще се налее поредната порция горчива истина.

echo.msk.ru

Алексей Наришкин

Перевод от руки за ivo.bg Васил Костадинов

Share on Facebook