Парламентът многократно е изменял Закона за радиото и телевизията ситуационно. 

• Да се променят изискванията за генерален директор на БНТ – за да се отстрани генерален директор, дори изменението се приложи с обратна сила.
• Да се лицензира само след приемането на стратегия – за да се блокира дейността на регулатора, главно лицензирането, докогато парламентът реши.
• Да се разреши използване на честоти без лицензии, а след това и да се удължи срока за искане на временни разрешения вместо лицензии, два пъти.
• Да се заличат изисквания за членове на регулатора- за да се назначи член, който не отговаря на заличените изисквания.
• Да се добавят изисквания за членове на регулатора – за да се препречи възможността определени лица да кандидатстват.
• Да се предвиди задължително цифрово разпространение по точно определени критерии, два пъти – за да се сдобие ТВ2 с must carry преди предстоящата си продажба – и т.н

Трудностите на ситуационните законови изменения са известни  –  понякога се оказва, че в бързината са приети текстове, които не водят до целения резултат, затова има поправителни ситуационни закони, както за ТВ2, а други изменения са по начало негодни – като изменението, целящо   отстраняването на Лили Попова от поста й    – СЕМ най-старателно го приложи, но съдът го отмени.

Повод са тези размисли са последните изменения в Закона за радиото и телевизията. Както вече се знае,  незабавно след  приемането на измененията и позовавайки се на тях    СЕМ отложи за неопределено време  избора на нов генерален директор на БНТ. 

В публикувания тези дни  протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016  регулаторът  пост фактум обсъжда въпроса възниква ли по силата на измененията в ЗРТ такова право на отлагане:

Иво Атанасов: И на нас кой ни е дал това право да отлагаме конкурса?
Мария Стоянова: Законотворецът.

Дал ли е?  Волята на законодателя е в  писани мотиви,  според които правомощията се изпълняват до новия избор  само в една хипотеза:   ако мандатът  изтича по време на процедурата.   Ето пълният текст на мотивите на изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

В мотивите е написано “основна и единствена цел”, но ето:  мандатът е изтекъл, а процедура няма – регулаторът бил имал право на отлагане, законотворецът му го бил дал: а какво става с “основната и единствена цел”? Има някаква цел, но тя не е в горните пет-шест реда.  Ако така продължава, доста ще почакаме за правова държава.

Пълният текст на протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016 

Планетолози , случайно са открили три нови малки планети - 2014 SR349, 2014 FE72 и 2013 FT28 въртящи се по екстремално разтеглени орбити, чието съществуване 'на 80%' потвърждава наличието на тайнствената планета гигант в покрайнините на Слънчевата система.

Столична библиотека монтира пет къщички за книги на най-посещаваните места на Витоша – Дендрариума, Детски еко стационар „Бели брези“, „Момина скала“, хижа „Алеко“ и Черни връх, съобщава сайтът на библиотеката. Те са заредени с над 150 книги, които могат да се вземат за четене напълно безплатно. Инициативата е част от новия социален проект на Столична...

Над 20 филма, сред които 10 национални премиери и една световна, ще предложи второто издание на кино-литературения фестивал „CineLibri“. Тази година форумът ще се проведе между 5 и 16 октомври в София, Пловдив, Варна, Враца, Видин, Търговище, Ловеч и Сливен и отново ще заложи на симбиозата между двете най-популярни изкуства в света – литературата и...

Което не означава, че политико-енерГЕПИйната мафия е склонна да ни го продава също евтино. Ще видите това на графиката с офертите "продавам ток" от АЕЦ "Козлодуй", подавани през месец август, за следващия ме...

Награждаването на руския посланик Юрий Исаков с орден “Стара планина” от “русофоба” Росен Плевнелиев се превърна в ярка илюстрация на нещастието да си президент на РъБъ в сянката на автократ, като премиера Бойко Борисов. Драмата на представлението на унижението се подсилва от факта, че предложението за награждаване на един отиващ си посланик се прави от външния министър- в случая това е “русофобът” Даниел Митов.

За сравнение: когато през 2013 г. , в нарушение на традицията, от България бяха изпроводени с демонстрация на враждебност посланиците на Германия и на Франция Матиас Хьопфнер и Филип Отие, на които не бе връчено съответното стандартно българско отличие, външният министър Вигенин обясни чрез свой съветник в медиите, че трябвало да се преосмисли традицията да бъдат награждавани всички заминаващи си посланици. С други думи, тогавашният външен министър не само не си замълча “дипломатично” за грозния жест, но го обоснова с лицемерна “реформаторска нагласа”, за да не си помислим случайно, че демонтрацията е била случайна. Показа зъби на Берлин и Париж, както би изръкопляскал ( и със сигурност го е направил) самият Исаков.

Как може да бъде защитено сега награждаването на руския имперски наместник Исаков, който обвини България и същата тази власт, която сега преклони главица пред Москва, че нямала зъби да се противопостави на Брюксел ( по казуса с “Южен поток”)? Същият обичаше да говори от името на българите, твърдейки, без да посочва източника си на информация, че повечето от нас били русофили.

Пред спорния, най-меко казано, Монумент на окупационната чрвена армия МОЧА в София, Исаков се появяваше на дати, свързани с покойната колониална империя СССР, с антураж от облечени в руски униформи българско-руски паравоенни формирования, които носеха нещо като хоругви с изобразени на тях хибридно преплетени  български и руски държавни символи. Напук на факта, че такива огранизации са забранени от туземната ни ( явно в неговите очи на генерал-губернатор) конституция.

НА СНИМКАТА: ПОСЛАНИК ИСАКОВ С “ОХРАНА” ОТ НАРУШИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, ОБЛЕЧЕНИ В ЧУЖДИ ВОЕННИ УНИФОРМИ НА 9 МАЙ 2015 Г. В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ

Кой  да му скръцне със зъби, Вигенин ли- че той скърцаше ше със зъби във фейсбук от радост, че детето му се родило на 9 септември!

В беззъбата България на зъболекаря-господар не се правят забележки, а мили очи.

За факта, че на 11 април 2014 г. Исаков беше наругал невъздържано президента Плевнелиев в едно свое интервю, но после беше наредил записът на тази част от интервюто да бъде свалена, не ми се говори ( напълно самотно отново). Защото е позорно от страна на Дарик радио, че бяха съучастници в това прикриване на истината, след което се направиха, че нямало такова нещо. Иначе не само знаят, че знам, но и знаят откъде го знам ( вероятно знаят също, че съобщаването на истината ми струваше едно приятелство, заличено завинаги – “наказаният” се оказах аз).

Лъжата и сервилността пред грубата сила в България се издигнати на пиедестал, сравним по своето падение с извисяването на съветския агресор с оръжието, размахвано над българската столица безнаказано и в наши дни.

Уж много близкият ни руснак Исаков прекара рекордните 8 години в България, но не му се обърна езика да проговори на езика, чиято лексика и днес, по признание на руски учени, представлява 55 на сто от руския речник. Не го познавам лично и не знам дали е мързеливец, но съм сигурен, че тази упоритост не е (само) плод на мързел, а на принцип. Нито един, повтарям – НИТО ЕДИН от съветските и руските посланици в България, не направи усилието на говори български ( за разлика от много западни посланици, някои от които биват задължавани да минат съответните езикови курсове преди пристигането си в София).

Но и този факт се приема като част от “традицията” при всички обстоятелства и без оглед на унижението да бъде връчвано на пратеника на Кремъл най-високото българско държавно отличие, което едва ли е някаква ценност за толкова надменен генерал-губернатор.

В държавата, в която се слуша волята на онзи, за когото научаването на едно “конгречулейшънс” е достатъчно интелектуално усилие за поддържане на международни контакти с ръководители на чужди държави, езиковите недостатъци на руското превъзходителство, са пренебрежима дреболия.

Доколко награждаването на субект, като Исаков, е дреболия за самия Плевнелиев (и за изчезналия от публичността напоследък във времето на засиленото антиевропейско, протурско и проруско говорене на Борисов външен министър Митов), не мога да знам.  Престанах да си задавам този въпрос откатко Славка Бозукова, една от най-мастите емблеми на властовото журналистическо подмазване с проруски акцент ( водещо до съответното проспериране в материалния смисл на думата), беше повторно наградена с държавно отличие по измислен повод. Първият път я почете президентът Първанов, а след това и Плевнелиев явно не можа да откаже услугата на онези от правителството на Борисов, които решиха да я “уважат” още веднъж за приноса й към мащабното медийно слугуване като един неговите еталони.

А после да се чудим ли, че при тази конюнктура, която пречупва личната воля на един мажоритарно избран президент, няма свестни кандидати да последват съдбата му?

Share on Facebook

Гърция отваря училища за хиляди деца бежанци

   watch video: print template:    see more:  

Мексико за американците е като Гърция за българите – отиваш там на море, защото Слънча… упс… Флорида ти е омръзнала

Люси ще ни разкаже за тази американска Гърция

Приятно четене:

Мексикански работи

От момента на кацането в Канкун, Мексико, ми се върти в главата, че

в тази държава няма нищо лесно

Трябва да уточня, че идвам от Щатите, където всичко е сравнително методично и организирано. Още в самолета ни предупреждават, че използването на телефони в митниците е забранено и властите няма да се поколебаят да ни приберат телефоните. Всички моментално си изключват електронните неща.

Щом излизаме от митницата, ни нападат безбройни служители в униформа. Добре, че съм прочела, че работят за департамента по туризъм и препоръката в интернет е учтиво да се отклоняват всичките им предложения. Скоро разбирам защо. Щом чуват, че ще стоим в американски курорт, започват да предлагат безплатни закуски, намаления, купони за каквото не се сетиш.

Обаче ние този филм сме го гледали преди много години, когато решихме, че не е зле да чуем една презентация на таймшеъри, понеже обмисляхме да купим. Беше ужасно – попадаш в своеобразен капан в отдалечена сграда, до която се стига с техен транспорт, където от теб се очаква да купиш таймшеър и да подпишеш една дузина контракти. Веднага щом кажеш не, пристига следващият представител, и така пет, между които мениджъри и какви ли не. В Мексико, историята с предложенията се повтаря в хотела. Даже предлагат „безплатни пари“, само за да се съгласиш на презентацията. Ама, не!

Усложненията продължават при наемането на кола. Всичко е предплатено по интернет от Щатите, компанията е голяма и не е местна. Не бива да отнема повече от няколко минути. Но не. Отнема повече от час, без видима причина. Накрая ни дават мръсна кола. С недоволни коментари, но се съгласяват да я сменят. Другата е малко по-добра, но ми прави впечатление, че и двете имат много драскотини. Започваме да се съмняваме, че наемането на кола беше добра идея. Всеки служител навсякъде очаква бакшиш. За целта има служители дори на бензиностанцията, които наливат бензин.

Курортът ни е в

Ривиера Мая,

 намираме го сравнително лесно. Аз се впечатлих, че имаше много знаци по пътищата и беше лесно да се ориентира човек. Курортите са буквално един до друг и са старателно оградени и охранявани. Много рядко има плажна ивица за обществен достъп.

Оказва се, че в нашия курорт има 4 хотела с по няколко сгради всеки. Има и десетина ресторанта, магазин за сувенири, и безкраен („инфинити“) басейн.

На практика няма нужда да се излиза от курорта.

Пък и

излизането си е чисто приключение

Стилът на движение по пътищата е невротичен и често непредсказуем. Полицаите носят автомати, има полицейски пунктове по пътя и сме предупредени да не оставяме колата на уличен паркинг, защото полицията сваляла номерата и за да ги получиш обратно, плащаш солидна сума и отнема много време.

Докато курортите са лъскави и добре поддържани, светът извън тях е много различен. Инфраструктура липсва, градският транспорт се състои основно от микробуси, подобни на българските маршрутки, които се казват „колективо“. Видяхме много мотопеди и велосипеди по пътищата. Улиците са мръсни, има графити по сградите, и толкова бездомни кучета не бях виждала.

Отношението към американците е интригуващо

Има елемент на омраза, на подигравка, но привидно е учтиво. Реално погледнато обаче, ако американците спрат да почиват в Мексико, туризмът ще замре. Има и други чужденци, които идват в курортите, но най-много са американците. Според една статистика, около 7 милиона американци посещават Мексико всяка година. В известен смисъл смесените чувства на местните са обясними, но със сигурност са отблъскващи за другата страна.

Цените на една и съща стока варират драматично и понякога са доста нелогични. Нещо дребно (например дребен сувенир) може да има 100 песос разлика. Обменният курс беше 1 долар за 18 песос и 1 евро за 20 песос. Мексиканците предлагат цените и в долари, но обмяната не е точна. По-изгодно е да се плаща в песос.

Има няколко неща, които не бива да се пропускат в Мексико. Останките от цивилизацията на маите са невероятни!

Чичен Ица

е включен в списъка на [съвременните] Седемте чудеса на света. Намира се на около 2 – 3 часа на запад от брега и си заслужава посещението. Комплексът включва пирамидата Кукулкан, наречена „Замъкът“ и няколко други останки от храмове. Според някои, този комплекс вероятно е бил религиозният център на полуострова Юкатан.

Универсална картина

Руините са оградени от сергии със сувенири и продавачи, които се пазарят като на едновремешния български битак. Ако сте склонни и умеете да се пазарите, цените падат драстично. Този комплекс от руини не е единствен, но е втори по посещаемост. В рамките на парка можете също да опитате храни, типични за кухнята на маите.

Малките градчета на път за Чичен Ица

са много по-бедни от тези в близост до курортите. Децата са на улицата, често боси, или работят на сергии или тичат към преминаващите коли в опит да им продадат плодове или други неща. Сградите за живеене са понякога като кутийка от панели, без прозорци и със сламен покрив, или дори като колиби. Магазините се свеждат до железарски и смесен, или магазинчета за сувенири. Край магистралата, която често прилича на махленска улица, също има много скари и колички с храна.

Впечатляващо е

усещането за бездействие

Често се виждат групи мъже, насядали навън, тук-там жени също. Учудващ беше контрастът с някой айфон на фона на преобладаващата бедност в облеклото, сградите.

Нещо, което обезателно трябва да се види са

сеноте

(побългарено име). Не се сещам за име на български, речникът, и той не се сети, така че, ще използваме това име. Те представляват дупки, потънали в резултат на естествен процес, пълни с кристално чиста вода, обикновено под пещери. Ако сте на полуострова Юкатан, имате избор между много сенотета. Плуването в тях е позволено, но с жилетка.

Морето

е в прекрасен тюркоазен цвят като картинка от сайт за уолпейпъри. Дори 100 – 200 метра навътре все още е плитко (под кръста), но могат да се видят рибки.

На определени места можете да видите костенурки (дълги по метър) и корали, но не бива да докосвате и двете. С подходящ гид преживяването е страхотно. Особено, ако сте по-предвидливи и сте си купили водоустойчив калъф за телефона, и можете да снимате. Ние не бяхме. Другият ни пропуск беше подводния музей в близост до Канкун. Той представлява колекция от статуи под водата и също си заслужава да се види, но ние не стигнахме до него.

Някога имаше шега, че най-универсалното заглавие за пътепис е „Еди-кой-си – град на контрастите“.

За Мексико това с контрастите важи в пълна сила

На тръгване си говорим, че не мислим да се върнем в Мексико. Навсякъде извън курортите има чувство за несигурност, хаотично е, мръсно е, много е бедно, храната е с много въпросителни, водата от чешмите не е питейна, и придвижването не е лесно. Но понякога няколко дни в тюркоазения рай са достатъчни и останалото просто няма значение.

Поздрави,

Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Мексико – на картата:

Мексико

Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Куба и Мексико (2): Мексико
2. Мексико – между хаоса и реда
3. Да те гмурнат в Мексико
4. Индиански работи (Честит Четвърти юли, Америка!)
5. На път за Ню Мексико (през Колорадо, САЩ)
6. Талянски му работи (Италия)
7. Хартум, whirling dervishes и други интересни работи
8. Пътуване до Куба и Мексико (1): Куба

В „Парченца от нашия живот“ (изд. „AMG Publishing“) Хелън Дънбар ни представя историята на трима тийнейджъри – Кал, Спенсър и Лизи, които са неразделни от ранните си ученически години. Те имат интересна връзка помежду си, в която са се посветили изцяло един на друг и на света на малката си, но самодостатъчна група. Когато са на...

Uber, Airbnb, Tesla, Oculus Rift… Знаем, че тези компании не са обикновени. Днес те са големи, но не по начина, по който стават големи компаниите през 80-те години, например. Те растат със страховити темпове, в пъти по-бързо от гигантите на миналия век. Наричат ги „експоненциални организации“ – за разлика от компаниите, които растат линейно. И вече разполагаме с рамка, за да разберем успеха им. Дава ни я Salim Ismail в книгата Exponential Organizations.

Средата се променя

Успешните компании днес са различни, защото бизнес средата е различна. Технологиите се развиват с експоненциални темпове – както показаха и консултантите на PwC. Новите технологии са по-достъпни: цената на 3D принтер пада 400 пъти за 7 години, дроните поевтиняват 142 пъти за 6 години, цената за производство на соларна енергия спада 200 пъти за 30 години.

Тези динамични промени сварват много компании неподготвени. Резултатът е налице – големите и трудноподвижни организации поемат по пътя на динозаврите. 89% от компаниите във Fortune 500 през 1955 вече не са в тази класация. Стандартният жизнен цикъл на компания от S&P 500 спада от 67 години в началото на века на 15 години днес. За сметка на това пътят към върха е много по-бърз. Но как да го намерим?

Най-важният урок, който компаниите трябва да научат: от свят на дефицит се превръщаме в свят на изобилие. Ако в среда, в която ресурсите не са достатъчни, е важно да притежаваш своите, днес компаниите могат да растат със споделени ресурси, достъпни само тогава, когато имаме нужда от тях.

Експоненциалните организации

Накратко, експоненциална е всяка организация, чийто ефект е поне 10 пъти по-голям от конкурентите. Как го постигат? Като скалират стратегията, културата, процесите, хората и системите, на които компанията разчита.

На първо място, експоненциалната организация има Цел. Ismail я нарича MTP – massive transformative purpose. Тя е достатъчно силна, за да завладее умовете и сърцата на всеки в организацията – а и извън нея. Оттук започва пътят на успешните експоненциални организации – и тук често свършва пътят на провалилите се. Защото без такава висша цел организацията не може да овладее останалите елементи, които ще й донесат успех. Те са общо 10 и се обединяват от 2 акронима: SCALE за външните фактори и IDEAS за вътрешните. В книгата всеки от тези фактори е представен с много примери, но тук ще ги изредя накратко.

SCALE: как да скалираме външни елементи

Тук коментираме външните фактори, които влияят на организацията. Експоненциалните компании се възползват от съвременните модели, за да си осигурят ресурс, без да заплащат за него постоянно. Ето петте компонента зад тази идея (оставям заглавията на английски, за да покрият акронима):

• Staff on Demand: компаниите имат алтернативни методи за наем на персонал, независимо дали говорим за базови позиции или консултанти по сложни проекти.
• Community & Crowd: обществото е ценен ресурс, който може да помогне за тестване на идеи, иновативни разработки и дори финансиране. Много платформи са ценни именно заради това, че са формирали активна общност, която сама създава продукта.
• Algorithms: базираме решенията не на вътрешно усещане и човешки анализ, а на Big Data и Machine Learning. Те могат да помогнат за всичко от оптимизация на лендинг страница до управление на транспортните автомобили.
• Leveraged Assets: щом не е необходимо да разчитаме на изцяло нает персонал, защо да не използваме същия подход за останалите ресурси. Споделен хостинг, споделени работни пространства – всичко това днес е възможно.
• Engagement: важно е общността, която сме сформирали около компанията и нейната мисия, да остане ангажирана. За да си осигурим това, може да разчитаме на gamification, създаване на системи за дигитална репутация (напр. Stack Overflow), ексклузивно съдържание и награди. Това, което получаваме насреща, е обратна връзка и идеи.

IDEAS: идеи за изграждане на процеси

Време е да обърнем поглед навътре. Тук фокусът е насочен основно към технологични решения и изграждане на процеси.

• Interfaces: днес можем да получаваме информация от серия различни източници – важно е да я събираме в единна система, която да използваме за взимане на решения. Интерфейсите се свързват с външната среда и доставят информация вътре в организацията.
• Dashboards: тъй като развитието на експоненциалните организации е много динамично, трябва постоянно да следим резултатите. Един екран, който показва ключови метрики в реално време позволява да знаем къде се намираме и какво трябва да направим.
• Experimentation: една организация не може да се развива, без да тества нови подходи. Експоненциалните организации не се страхуват от провал – те използват неуспехите, за да научат повече.
• Autonomy: повечето бързо растящи организации нямат сложна йерархична структура, тя би се променяла твърде бързо. Вместо това разчитат на мини-екипи, които действат самостоятелно.
• Social Technologies: днес можем да комуникираме без забавяне с целия свят. Защо тогава често не го правим с хората от собствения си екип? Използването на технологии за бърза комуникация увеличава ефективността на екипа.

Примерите

Salim Ismail дава страхотна синтезирана рамка, с която да оценим развитието на една организация. Но най-полезното в книгата са примерите за компании, внедрили конкретни елементи от модела. За тях няма да ми стигне мястото в блога, но може да видите презентацията тук:

Постът Exponential Organizations: защо най-големите днес са най-големи? е публикуван в Васи ли?!.