Бойко Борисов, като едно “дете на природата”, често не разбира смисъла на собственото си говорене. Днес той направи незаслужено голям комплимент на Росен Плевнелиев като човек, срещу когото се е наложило да се бори заедно с Путин и Медведев. Чак такъв великан Плевнелиев не е, но Борисов все пак каза следното по негов адрес в желанието си да се хареса на Кремъл:

“Президентът Росен Плевнелиев получи отлични оценки от всички западни страни, а тези оценки ме интересуват много, защото ние сме член на Европейския съюз и НАТО. Грешката му е, че правейки се на ястреб – и аз пъти съм му го казвал много пъти в очите и публично – до голяма степен влоши отношенията ни с Русия. Сега мисля, че с добронамереността, която имаме и аз, и президентът (на Русия – бел. ред.) Путин, и Медведев, успяхме да отрегулираме нещата, така че новият президент ще влезе в една спокойна обстановка с всички останали играчи – САЩ, Европа, Русия, Китай, Турция.” 

Това заяви премиерът Бойко Борисов, помолен да коментира дали ако спечели изборите за държавен глава, кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева ще продължи водената от предшественика си външна политика.( Дневник)

В конкурентната битка с останалите желаещи да мобилизират местната московска пета колона – в подкрепа на безпомощната кандидатура за президент на Аецка Цачева, премиерът Борисов изостави обичайната си практика на шикалкавенето и каза една истина, макар и силно преувеличена ( по силата на правилото “ на страха очите са големи”). Вече и избирателно глухите избиратели могат да чуят сега, че Борисов е на страната на Путин и Медведев срещу евроатлантическите  истини, изричани от президента Плевнелиев, който не е казал нищо повече по адрес на Русия от обичайните констатации на западните партньори.

Ако в ГЕРБ има(ше) поне един политик, който държи на принципите на евроатлантизма, би трябвало да напусне веднага редиците на тази партия, водена( за носа) по пътя към Сибир от Борисов като мечка на синджир. Има ли такива изключения в ГЕРБ? Не?

Ясно. Потвърждава се фактът: не е възможно да оцеляваш ( просперираш, забогатяваш, захлебваш и т.н.) като въшка под крилото на гълъба Борисов без да слугуваш на Путин солидарно с него .

Share on Facebook

Днес Президентът на Руската Федерация Владимир Путин е подписал, а интернет-портала на РФ за правна информация е публикувал Указ за прекратяване на Споразумението между двете държави за утилизация (ползотворно справяне, обработване) на п...

Днес Президентът на Руската Федерация Владимир Путин е подписал, а интернет-портала на РФ за правна информация е публикувал Указ за прекратяване на Споразумението между двете държави за утилизация (ползотворно справяне, обработване) на п...

НАСА се замисля за закупуване на места на руските пилотирани кораби "Съюз' за полети до МКС за 2019. По информация от изданието ArsTechnica

Забраната за забулване няма да помогне на живота заедно, а ще насади ксенофобия

Димана Йорданова вече е име, което говори достатъчно само по себе си. След издаването на първата й книга „Жените и мъжете, които бях“ знаех, че тя освен това е побрала в себе си книги, които в съзнанието й изменят съдържанието си в движение. Поезията й е фина и остра подобно на сабя за фехтовка, а...

Чета много напоследък - книги, които съм чела, и нови; книги основополагащи и книги, детайлни към отделности. Не е безразборно четене, прилагам мои критерии за значимост. И ми хрумват често разни мисли - във вид на свободно щръкащи мисли, непривързани къмто конкретен мисловен предмет. Последната:

Маркс може и да го смятат за гениален, но е направил елементарна логическа грешка, казвайки, че пролетариатът ще свали капитализма от историческата сцена.

Но самият пролетариат е класа от тази капиталистическа система и от никоя друга. От чисто теоретична гледна точка ще отбележа, че селячеството, както и лумпенариатът - за разлика от работническата класа, могат при определени условия да унищожат капитализма. Но в този случай побеждава не посткапиталестическото (=социалистическо) общество, а докапиталистическото. И се получава всичко наопаки на прекрасната теория - вместо "държава на пролетариата", която "вече не е държава" - свръхдържава, тоталитарно държавно устройство; вместо световна революция - 70 години самоокупация и гражданска война.

ИСТИНАТА  ЗА  ГАГАРИН

Автор: Павел Тинков

Нямах намерение да вземам отношение по темата  ГАГАРИН, но възникналият диалог между Светослав АЛЕКСАНДРОВ  и авторът с НИК БЪЛГАРИН, ме предизвика да се поразровя из архивите си и да подготвя един малко по-сериозен материал, с който да се опитам да разсея внушаваните заблуди.

Преди всичко правят  впечатление  непрекъснато загатваните претенции на Александров за компетентност в „космическите мисии”. В същото време той фриволно жонглира с ненаучни и непрофесионални, неточни  термини, придобили обществено звучене.

Ще започна с уточняване на основните понятия.

И така, твърде малко хора се замислят и постигат реална представа за мащабите на планетата Земя, с нейните хидро-  и атмо-сфера, на околоземното пространство /в тч – частта му, наситена със спътници/, на космическото  околослънчево , междузвездно и междугалактическо пространство. Малцина си дават сметка, че в повечето случаи става дума за умопомрачителни за човешкото съзнание размери и разстояния!

Накратко – планетата Земя /джудже според космическите мащаби/  е прибрлизително кълбо /геоид/, със среден диаметър около12300 км. Нейната атмосфера не е рязко разграничена от космическия вакуум, а плавно намалява по плътност, с отдалечаване от земната повърхност, достигайки практическата нула, някъде около триста-триста и петдесетия километър. FAI условно и недостатъчно основателно е приела, за навигационна граница между земната атмосфера и космическото пространство отстояние в перихелия от 100 км. /С много повече основание и правдивост бихме приели, че в рамките на Слънчевата система под Космос трябва да се разбира  междупланетното пространство, изключващо околопланетната област до точката на Роше…/ От нейна гледна точка, всичко, което лети под височината от 100 км, следва да се определя като САМОЛЕТ, а над 100 км – като КОСМИЧЕСКИ КОРАБ. Плътните слоеве от земната атмосфера обаче, позволяващи самолетни полети са някъде под четиридесетия  километър или излиза, че  височинният пояс между 40 и 100 км е така да се каже „ничия зона”. Нека да видим как се съотнася  дебелината на земната атмосфера към диаметъра на планетата. Ако за простота приемем, че дебелината на атмосферата е 60 км, тя трябва да се сравни с размерите на самата Земя. Нека си представим макет в мащаб 1:10000000 . Тогава планетата ни би изглеждала като кълбо със среден диаметър от 1,23 метра, а  атмосферата ни би представлявала тънък слой с дебелина едва… 6 милиметра!!! В същия макет долната граница на „космическите” полети /според FAI/ би била на жалките 10 мм, а орбитата на „Восток-1” в ахелия си /327 км/ би отстояла на по-малко от три и половина сантиметра! „Страшен” Космос, а?

С горната илюстрация имам за цел единствено да приканя към повече скромност /и смиреност!/ и към по предпазливо ползване на съответните термини. Така ако приемем, че взаимстваме от древния термин  „Арго навис” /корабът  „Арго“/ , би било коректно да употребяваме, както следва:

–         аеронавт – за пътуващ в границите на планетната атмосфера/във въздушен кораб, самолет/;

–         космонавт – за пътуващ в космически кораб, т.е. в кораб придвижващ се извън планетната атмосфера, с цялата относителност на последното понятие /за Земята, обективно погледнато – на десетки хиляди км от повърхността й/;

–         астронавт – за пътуващ в космически кораб извън пределите на слънчевата система /до съседни звезди/.

Очевидно, последните два термина, употребени по отношение на кораба „Восток-1“ и евентуалния му пасажер/!/ са меко казано несъстоятелни  и нелепи. То е, все едно живущ от софийския кв „Люлин“ да излезе на околовръстното и да претендира, че  е обиколил земното кълбо!

А сега – в каква траектория е летял корабът „Восток-1“? Достигнал в резултат на взаимодействието между ракетната тяга и земната гравитация, като хвърлен нагоре камък,  максимална височина, той под въздействието на доминантното земно притегляне е изкривил траекторията си и преминал в обиколка на земното кълбо ПО СНИЖАВАЩА СЕ СПИРАЛА! След първата обиколка, от наземния команден пункт/!/ била задействана спирачната система, при което корабът загубил допълнително скорост, навлязал в по-плътните слоеве на атмосферата и преминал в режим на свободно падане / траектория – парабола/ до достигане на височина около 7 км, когато от наземния команден пункт/!/ било задействано катапултиране на евентуалния пасажер и отваряне на парашутните  системи. С други думи – „Восток-1“ изобщо НЕ Е ЛЕТЯЛ В ОРБИТА, доколкото нито веднъж не е преминал повторно през една и съща точка от околоземното пространство! /Най-ниската стабилна околоземна орбита е с перихелий над 420 км/. Траекторията / не орбитата!/ на „Восток-1” е представлявала отворена крива – съчетание от спирала и парабола и като такава трябва да бъде причислена по-скоро към областта на балистиката.

Това, за което би могъл да претендира полетът на  „Восток-1” ако приемем, че Гагарин е участвал в него, е неустойчиво достигнатата първа космическа скорост от човешко същество.

Но да се спрем на основния доказателствен „аргумент” на Светослав АЛЕКСАНДРОВ – „МНЕНИЯТА /ПОТВЪРЖДЕНИЯТА/ НА  ТРЕТИ СТРАНИ”.

Няма нищо чудно в това, че нито една, официална институция /нито един уважаващ себе си учен/ НИКОГА не си е позволявала  да оспори полета, на който и да било космонавт, независимо от националната му принадлежност. Причината е една- единствена – просто и тезата и антитезата в случая са НЕДОКАЗУЕМИ. Нито една от страните никога до сега не е разполагала с безспорен доказателствен материал както  „за”  така и „против”. Тъкмо поради тази причина, всякакви твърдения  по темата и в двете посоки са голословни, безпочвени, обитаващи сферата на слуховете, на сензационната медийна  интрига, на клюката и /уви/ – на геополитическата пропагандна война.

Така, че според мен да се спори дали точно Юрий ГАГАРИН е първият човек полетял с ракета, достигнал първа космическа скорост и преминал границата от 100 км ,определена от  FAI като граница, над  която започва космическото пространство е безпочвено и безпредметно. Благосклонното или мълчаливо приемане  на подобно твърдение от т.н. „трети страни” е продукт на конюктурни политически съображения, на дипломация и ред стратегически мотиви, но преди всичко на разбирането, че оспорването му е слаб и непродуктивен ход.

Очевидно обаче, господин АЛЕКСАНДРОВ не е наясно, че опитът аргументирано да се докаже твърдението, че Юрий ГАГАРИН действително е първият човек, летял в космическото пространство е също толкова безнадеждно и пустословно занимание. Така, в опитът си да изнамери „неоспорими доказателства” той все повече затъва в ненаучни, често пъти нелогични и абсурдни  полуистини и откровени неистини, които по скоро засилват съмненията отколкото да доказват каквото и да било.

Но нека да разгледаме едно по едно „твърденията-доказателства”  на експерта по космическите мисии АЛЕКСАНДРОВ:

1.     Твърди експертът, че  FAI  била „преосмислила правилата за космически полети”. „Било е взето решение…” да отпадне изискването за пилотирано меко кацане на космонавта. Дали би могъл да посочи: Кога? Къде? Как /под каква форма/?

Колкото до кацането изобщо, защо ни спестява г-н АЛЕКСАНДРОВ факта, че до момента НИТО ЕДИН РУСКИ КОСМИЧЕСКИ  КОРАБ НЕ Е  КАЦНАЛ, ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ НА ЗЕМЯТА? Като изключим кацането на неизлетялата совалка БУРАН…  И друго не ни казва експертът АЛЕКСАНДРОВ – че „Восток-1” изобщо не е осъществил планирания полет! Корабът превишава с цели 100 километра ахелия на предвидената траектория /327км, при зададени 247/ и поради драстично изменената си траектория, при приземяването си се отклонява с повече от 400 километра, падайки край село Смеловка, Саратовска област /РФ/, вместо в степта на съседната държава Казахстан!

2.     На сложността на обменяните с „Восток-1” телеметрични данни, залага експертът, като на доказателство за присъствието на ГАГАРИН на борда на кораба. Нима съществува технически грамотен наивник, който вярва че при обема, сложността, скоростта и отговорността на телеметричния обмен се разчита на човешкия фактор?! Дори телеметричните данни от болидите на Формула-1 не се подават в бокса от пилота. При полета на „Восток-1” двупосочният информационен поток е протекъл 90 процента автоматично, с човешко участие единствено от страна на наземния контрол.

3.Абсолютно фриволна и неоснователна е формулировката „пилотиран” по отношение на кораба „Восток-1”! Дори да се приеме, че ГАГАРИН действително е бил на борда му, корабът НЕ Е БИЛ ПИЛОТИРАН! Ако изобщо е бил в кораба, бедният Юрий е бил просто поредната „Лайка” /Белка, Стрелка/и по никакъв начин евентуалното му присъствие не е било определящо за поведението на кораба и дори за собственото му катапултиране /последното е било автоматично заложено, в режима на снижаване, при достигане на височина 7000 м/. От тази гледна точка звучи смешно твърдението на АЛЕКСАНДРОВ, че Юрий ГАГАРИН не би имал време за снимки, тъй като по време на краткия, 108-минутен полет е имал да свърши много „сериозна работа”. Освен това, както вече упоменах в т.2 евентуален видеоматериал би могъл да се предаде на Земята, като част от телеметричния /цифров/  информационен пакет.

4. И понеже тук стана дума за отсъствието на снимки от полета, искам да споделя учудването си от излишния шум около „фотоапарата  СМЕНА-8”. Искам категорично да заявя, че в случая никакви снимки не биха могли да бъдат доказателствен материал! Най-малкото защото, за да се снима каквото и да било не е неизбежно необходимо непосредствено  човешко участие. Да не говорим за необятните технически възможности да се фалшфицира! И за изключителната трудност /почти невъзможност/ да се атакуват успешно фотоизображения от експертни позиции…                        Днес сателити  и дронове ежесекундно фотографират обекти от земната повърхност, а астрономическите обсерватории денонощно заснимат звездното небе, често дори без да се фокусират върху конкретни космически обекти – и всичко това без човешка ръка  да се докосва до снимачна техника. Нима е необходим човек с фотоапарат, за снимките от повърхността на Марс, които НАСА непрекъснато получава? Публикувани били снимки на ГАГАРИН в „космическата капсула”, „аргументира” се експертът АЛЕКСАНДРОВ. Много важно! Та такива снимки /че и по-сполучливи/ биха могли да се направят и на Земята, при това дори не в самата капсула, а в нейно точно копие – тренажьор…                      Всеки технически грамотен човек е наясно, че  наличието или отсъствието на снимки в случая НИЩО НЕ ДОКАЗВА!

5. Трогателни са и напъните на АЛЕКСАНДРОВ да аргументира липсата на снимачна  техника  на „ВОСТОК-1, с теглото ѝ – „На космическите мисии всеки грам се изчислява много внимателно…” , заявява компетентно той.Ето обаче, какво заявяват съветските  спес-специалисти: „Ако не се задействаше спирачната система, корабът можеше да продължи полет в орбита /снижаваща се –бм/ и да навлезе по спирала в атмосферата след дни…” Поради тези опасения на „Восток-1” били допълнително натоварени „…запаси от храна и въздух за 7-10 дни…” Какво става с прецизирането на грамовете, г-н Александров???

Тук разбира се, възникват и други много по значими от тези за „СМЕНА-8” въпроси!  Излиза, че съветските космически експерти са допускали като напълно възможно спирачната система на кораба да не се задейства и въпреки това са натоварили опитното същество ГАГАРИН на борда?! И друго – за какво са щели да послужат 7-дневните запаси от храна, след като корабът, преминал в режим на свободно падане, е щял да навлезе в плътните слоеве на атмосферата под такъв ъгъл и с такава скорост, че най-вероятно би изгорял като пламтящ болид или би се разбил неспасяемо в земната повърхност, много след смъртта на евентуалното живо същество, от нечовешкото претоварване /15 и повече g/ и непоносимо високата температура! И какво излиза, че  съветските учени, специалисти и държавни ръководители напълно съзнателно и безотговорно са качили ГАГАРИН в летящ крематориум!

6. Не си спомням точно, но блогърът БЪЛГАРИН  или стопанинът на блога, предлага като доказателство да се използват кадри от състояние на безтегловност. Подобни кадри също не биха доказали нищо, доколкото създаването  условия на безтегловност в ограничено време от няколко секунди до десетки  минути, в летящ самолет или дори на земята отдавна не представляват особена техническа сложност.

В заключение – становището по подобен казус е въпрос на ДОВЕРИЕ! Единствените критерии са от морално естество, освен в случаите, когато мисията се осъществява от смесен /интернационален/ екипаж, с участието на представители от съперничещите си страни. Именно по тази причина по спорът за ГАГАРИН, Русия винаги ще бъде в по-неизгодна позиция, просто защото в случая, както отбелязва и сам господин ИНДЖЕВ,  се задейства принципът „ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ”! Особено ако се вземе предвид и нелепата /загадъчната/ смърт на летеца-космонавт.

За да изпреваря предстоящите атаки, държа да подчертая, че изразеното от мен становище не претендира за експертност, научна задълбоченост и прецизност и не представлява нищо повече от мнението на човек с прилична обща култура и инженерно-техническа  грамотност.

Поднасям извиненията си ако съм бил прекалено обстоятелствен и съм предизвикал досада!

Share on Facebook

watch video: see more:    

Американската компаняи SpaceX подозира в причастност към аварията на рактета Фалкон 9 , своя пряк конкурент - консорциума nited Launch Alliance. По данни от влиятелният американски вестник Washington Post.

Световно (не)известният енерГЕПИен "експерт и борец" на па(т)ри(оти)чния лидер Валери Симеонов разкри истинската си ценностна система, заставайки "мъжки" в защита на министър енерГЕПИка. Това се случи на Фейсбук ...

"Черен понеделник": Десетки хиляди жени протестират в Полша срещу забраната на абортите

Борисов редактира днес предишната си закана да предизвика предсрочни избори в случай, че кандидатът на ГЕРБ загуби президентските избори. Днес заяви пред репортери, че щял да подаде оставка още след първия тур на вота, ако той не бъде спечелен от Цецка Цачева.

Някой има ли съмнения, че Борисов може да постъпи отново и отново, както вече не веднъж е постъпвал, отмятайки се от подкрепата си за „най-подготвения кадър”, както нарича сега Цачева?

Чудесен за него кадър беше и Румяна Желева. Той я назначи най-напред за външен министър през 2009 г. – за изненада на западните дипломати, които изразяваха в частни разговори недоумение. Толкова му беше ценна ( по лична препоръка от руския петролен бос от български произход Валентин Златев, според мои източници), че я номинира да представя година по-късно България в европейското правителство като еврокомисар. Но когато тя се провали с унизителен за България гръм и трясък на рутинния изпит за този пост, Борисов набързо „забрави” суперлативите си за нея. Замени я с Кристалина Георгиева без много церемонии.

По сходен начин Борисов подкрепи и номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, знаейки този път дори предварително ( за разлика от случая с Румяна Желева), че тя ще се провали, но не по негова вина. Когато провалът й стана факт, набързо я замени…с Кристалина Георгиева. Не Борисов, тя е истинският пожарникар, който вади кестените от огъня след гафовете на Пожарникаря.

Пита се в това уравнение: каква роля ще отреди Борисов на Кристалина Георгиева, когато се провали и Аецка Цачева ( извинявам се, но като кръстник си позволявам тази закачка с името й, защото вече го направих през 2009 г. в заглавие на своя едноименна статия)?

Уловката в този въпрос е в неизвестната величина на успеха или провала на самата Кристалина Георгиева в новата й роля като кандидат за генерален секретар на ООН. Ако тя спечели, Борисов я губи като свой традиционен коз за компенсиране на собствените кадрови провали в една егоистична игра, в която той отговаря само за успехите. Излиза, че Борисов има интерес тя да се препъне по пътя към върха на ООН, за да си я пази да му спасява за трети път гърба в ситуация на кадрови провал, какъвто с голяма доза сигурност е Аецка Цачева.

Борисов е свикнал да играе с белязани карти и да се прави на блъфьор, но с Аецка си вкара автогол, който вещае ново падане за дузпа от негова страна, както направи през февруари 2013 г. с оставката,  която обоснова с една столична полицейска театрална постановка, разиграваща уличен бой от мащаба на сблъсъците между провинциални футболни агитки.

Както на футболния терен, където си иска повторното изпълнение на дузпа, докато не вкара гол, така и в политиката, Борисов няма проблем да падне втори път за дузпа.

Иначе казано, Борисов си подготвя бягството от отговорността за нелепата си номинация под формата на поемане на отговорност за предизвикване на криза с цел при загуба на изборите пак да измъкне печалба под формата на предсрочни избори под негов контрол.

Share on Facebook

Завършваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. Първо пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца Долмабахче и парка Миниатюрк, като го продължихме с техническия музей на Рахми М.Коч. Третия ден започнахче с двореца Топкапъ и  разходка с корабче по Босфора , а ще го завършим с посещение при берберин

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част седма

Джамията Сюлеймание и как се ходи на бръснар

Трябваше да видим от къде вика тоя ходжа точно над нашия хотел и за това с помощта на GPS-a закрачихме през нашия квартал нагоре към Джамията Сюлеймание (Suleymaniye Camii).
Сюлейманийе джамия (Suleymaniye Camii) е мюсюлмански храм в Истанбул. Построена е през периода 1550-1557 от османския архитект Синан в чест на султан Сюлейман I. Сюлейман джамия, както и Селим джамия в Одрин спадат към така наречените

„султански джамии“

Архитектурата на Сюлейман джамия е тясно свързана с византийския стил на църквата Света София. Тя следва стриктно общия план на с около 1000 години по-старата църква, като добавя само малки детайлни конструктивни подобрения и не превишава размера и.
Сюлейман джамия е едно от най-емблематичните произведения на архитект Синан, чийто мавзолей е в непосредствена близост до стените й.

Сюлейманийе джами,

както се произнася на турски, е построена така че да издържи евентуални земетресения, както е и станало. До ден днешен джамията няма пукнатини по стените си. Сюлейманийе е с височина 53 метра, а куполът й е с широчина 27,5 метра. По него са разположени 32 прозореца. В двора на джамията има 4 минарета, като две от тях са с височина 76 метра, а останалите са високи 56 метра. Те са четири на брой, защото Сюлейман I е четвъртият султан, качил се на престола след превземането на Константинопол.

Вътре можеше да се снима, но бях по къси гащи и се наложи да си навия забрадка около кръста. За Петя е ясно – опаковане на главата.

Това което ми направи силно впечатление, че май не всички молещи се вътре са толкова вярващи. По скоро родителите ги задължават да ходят и да се молят. Разни младежи и не само, коленичили уж се молят и си цъкат нещо по телефоните. Отзад при жените пак, седи една облегнала се на стената и си цъка на телефона. Разбира се между тези екземпляри си имаше и хора, които си изпълняваха ритуала съвестно.
Гледката не е никак лоша от високото.

Ето ни и нас на фона на Истанбул.

Капалъ чарши не ни интересуваше много, тъй като в квартала си бяхме горе-долу така, но ни трябваше да се доберем до

Пазара на подправките (Misir Carsisi)

известен и като Египетски пазар заради „превод“ от английски – бел.Ст.

Не беше много далеч, пак в нашия район и се отправихме натам с помощта на GPS-а разбира се.

Тук пазар, там пазар GPS-а вика, тука е бе ама не можем да го видим в тази лудница. И най-накрая мернахме входа в далечината.

Ето ни вътре, магазини колкото искаш, и народ не по-малко, няма разминаване.

Пазар на подправките, Истанбул

Всеки те дърпа и ти вика нещо. Загледахме се на едно място с много чай и други подправки и дойде един англоговорящ. Почнахме да се чудим какъв чай да си вземем и тъй като черния не ми понася си взехме плодов. Цените хич не ми харесаха, но качеството си има цена. Избрахме няколко вида плодов, човека ги опакова на вакум машинка и ги надписа прилежно, колко струва пликчето и какво има в него. Петя си хареса разни специфични подправки за готвенето. Успя да ни пробута и турско кафе, по скоро на Петя, аз имам алергия към кафе :). Сметката набъбна значително и Петя каза давай да тръгваме, че иначе …
Набързо мернах пликчетата и сметнах 95 лири, човека взе калкулатор да ги пресмята. Аз му казах, че съм сметнал около 95 лири, не го знам какво смята, но в един момент гледам едно пликче с надпис 10 залепнало отдолу и не съм ги видял. Смята смята нещо и ми вика да 95 лири, пък то беше за 105 лири сметката. Дадох му 95 и всичко е наред :). Дали се направи на луд и нещо като бонус или се обърка не знам, ама то можеш ли да ги разбереш. Та така, чай и подправки за 60 лв.
Измъкнахме се от лудницата и затърсихме подаръци за децата. Бяхме се по натоварили, подправките и чайовете си тежаха и едвам ги събрахме в раницата. Харесах на Боби един ретро бус VW и една ретро VW костенурка, един дърт турчин ги продаваше. За буса иска 12 лири, за костенурката 20 лири, което ми се видя много. Предложих му двете за 20 лири, не за 30 казвам много е и си тръгнах. Но си бях харесал буса и в крайна сметка го взех на 12 лири, с този не можах да се спазаря. Петя искаше да си вземе някакъв шал и за дъщерята пак шал да и вземе. Обиколихме тук-там, но нищо не си хареса
Решихме, че ще се върнем до хотела, тъй като е сравнително близко да оставим подправките, защото си тежаха и пълнеха цялата раница. Междувременно бях брадясал и беше

време за бербер

Какъв кеф само, бербера е под хотелската стая и зад мотора :). Нямаше хора и точно се сменяха, бащата отиваше да почива и застъпваше сина. Показах брадата, и ми махна да сядам. До момента не ме беше бръснал никой друг освен мен :).

Ето ме на стола, а на преден план мотора

Ето ме на стола, а на преден план мотора

Кана с топла вода, топъл парцал на лицето малко да омекне кожата, после пяна.

Започна да играе бръснача, оказа се по-трудно от колкото си мислех. Не мърдах изобщо, защото с бръснач не ме бяха бръснали и не знаех, ако мръдна да не пострадам. Някак си щипе кожата и я дърпа да се опъне и тогава минава с бръснача, и това с много бързи движения.

След като ме мина веднъж, повтори още веднъж с пяна и бръснача за по-сигурно След което извади някакво топло като сапунче и ми намаза лицето, не щипеше значи не беше афтършейв.

Взе гребен и ножичка и ми подряза бакенбардите да не стърчат

След това извади едни конци опъна си ги между двете ръце, в единия край захапа конеца с уста и с много бързи движение скубеше косми подобно на епилатор, по ушите и под очите – уникално прецизно.

Като приключи с конците извади една запалка и почна да ми пърли космите вътре в ушите, до които не достига, хаха " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Мина ми и врата, но не с конците " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Избърса ме добре с кърпата и ми наклони главата в мивката, изми каквото беше останало от пяната. После ме намаза с нещо като автършейв. И готово.

След берберина

Петя успя да спретне и видео, което монтирах специално за вас читателите :), можете да го гледате директно във FullHD 1080p формат ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+:

или

Вече бях готов за подвизи отново С олекнала раница слязохме до моста с метрото и го хванахме до

Таксим

Таксим

Мислехме да се возим на ретро трамвая, но ни се стори голяма тъпканица и се отказахме.

Трамвай

Бяхме решили да се спуснем по тяхната Витошка –

булевард Истиклял

булевард Истиклял

Разходихме се, нищо интересно, народ и магазини доста подобно на Витошка, но по-голямо. Стигнахме пак до кулата на Галата и се спуснахме надолу. Имахме пари в картата за градския и затова решихме да си хванем трамвай до центъра отново и да вечеряме пак в ресторанта Ortaklar. Спомнихме си, че сме пропуснали да видим

обелиска на площад Хиподрум (Atmeydani)

Ето ги и тях,

Египетският обелиск и Зиданата колона

Египетският обелиск и Зиданата колона на площад Хиподрум (Atmeydani)

От там се спуснахме до

ресторанта,

който е само на няколкостотин метра.

Този път имаше места отвън и седнахме на тротоара. Имаше много хора и докато чакахме, вътре на една маса стоеше един белобрад турчин и хапваше, явно беше свързан с ресторанта по някакъв начин, защото като дойдоха още клиенти и нямаше маси му издърпаха масата из под чинията и го сложиха да яде на перваза на прозореца

Дойдоха няколко девойки, видимо облечени и не приличащи на туркини, нямаше маса за тях и ги завлякоха вътре да седнат на едни столчета, оказа се, че са си поръчали за вкъщи като са видели, че няма къде да се седне. Почерпиха ги чай, докато чакат да им стане поръчката. Нашата също не закъсня.

Турска кухня

Турската кухня е уникална, много вкусна и с много подправки, точно както я обичам.
Докато седяхме на заведението, в съседство имаше бар на покрива на сградата, един викач отново приканваше туристи, но някак си не му вървеше. Изкара едно наргиле от заведението, седна на една маса и с още един се по напушиха :), някак си след това му потръгна и успя да омая няколко клиента да се качат
След вечерята отново хванахме пеша, вече без GPS, по малките и тъмни улички, отново мръсни и хора събиращи боклука. Предния път като минавахме по тях, на една от уличките има чешма с 3 – 4 чучура, тогава един си миеше колата там посред нощ, този път го нямаше. Прибрахме се до хотела, това беше последния ни пълен с емоции ден, на следващия ден щяхме да се прибираме към вкъщи.

Подготвил съм ви кратко видео от влизането в Истанбул и разходките из града, можете да го гледате директно във FullHD 1080p формат ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+:

или

Ден 4, 22.09.2015 г. Истанбул – София, 604 км

Нямахме бърза работа и си позволихме да поспим до към 8:00 ч. Станахме и излязохме да закусваме, като този път бяхме набелязали една баничарница надолу по главната улица. Взехме си бюрек и сладка баница.

Петя не беше избрала още шалове и след закуската се спуснахме да търсим Обикаляхме тук-там, нищо не си харесва. Накрая влязохме в един магазин, който продаваше само шалове и нищо друго, имаше от пиле мляко и и казах, тук вече ще си избереш има всичко. След около 30 мин. успя да избере два шала. Оказа се, че пазарлъка по магазините не върви много много и си платихме колкото си струваха.

Прибрахме се в хотела и стегнахме багажа. Имаше коли спрели отново в пряката под хотела и трябваше да спусна първо мотора и после да му закача куфарите. Така и направих, после пак през хората излязох на едно кръстовище, където имаше ляв завой и хванахме покрай Златния рог. Часът беше към 10:30 и нямаше грандиозните задръствания, реално за по малко от 30 мин излязохме от Истанбул и не сме чакали никъде по светофари и задръстване.
Не бях зареждал от България и беше време да се ориентирам. Минахме тола и хванахме по магистралата. Сигурно на едни 50 км след Истанбул е първата бензиностанция. Спряхме да заредим, като си дадохме всичките налични останали лири кеш.

На бензиностанцията спря и един Украински мотор, разбира се Goldwing. Мъж и жена, пътуваха за Созопол, щели да останат там няколко дни. Питаха как е пътя през Малко Търново и понеже бях минавал наскоро им казаха, че е перфектен.

Ние продължихме направо по магистралата, отново беше празна почти без никакъв трафик. Спряхме за една междинна почивка на една отбивка и газ към България. На тола преди Одрин спрях и извадих стикера, накарах Петя да го държи вдигнат за да може да го отчете системата, и светна зелена светлина, което е добре. На връщане бяха разкарали бежанците от магистралата и си се караше нормално.

На границата имаше порядъчна опашка,

но вървеше бързо. Странното беше, че не проверяваха много обстойно багажа и не ни караха да отваряме куфарите този път. От към българската страна имаше дезинфекция, пръскат едни дюзи вода от долу, но беше на време и успях да се мушна с мотора без да ме напръска. Имаше си сериозна опашка и пратих Петя да пита дали няма да ни пуснат да минем отпред. Казаха, че няма проблеми и скипнахме задръстването през един от затворените коридори.

Спряхме на ОМВ-то, което е малко след границата, за да сипем бензин. Бяхме решили да направим нещо като обядо-вечеря на турците на Пазарджик. Така де да завършим пътешествието, както си му е реда, с турски ресторант Така и направихме, само за да не се бъхтим през Хасково, завихме към Димитровград в края на магистралата и излязохме на другата магистрала при Стара Загора.

Пътя се удължава с около 20 км, но пък караш по-малко по лош път и извън магистралата. Спряхме да хапнем турска манджа отново на Пазарджик на Шел-а и се отправихме към София. Въпреки, че беше края на 4 почивни дни се оказа не натоварена магистралата. И така след 8 часа си бяхме в София, като 1 час от тези 8 прекарахме на ресторанта край Пазарджик.
Прекарахме страхотни мигове в Истанбул и се потопихме в истинска ориенталска атмосфера, вкусихме от обичаите на местните хора и се обогатихме културно и духовно отново
До нови срещи.

Всички снимки от Истанбул можете да видите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Booking.com

Още пътеписи от близки места:

1. Истанбул с мотор (6): Дворецът Топкапъ и Босфорът с корабче
2. Истанбул с мотор (2): Света София, Цистерните и Синята джамия
3. Истанбул с мотор (1): Лудо пристигане
4. Истанбул с мотор (3): Гюлхане, Галата и нощен Босфор
5. Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк
6. С мотор на Формула 1 в Истанбул – част втора
7. Истанбул с мотор (5): Музей на техниката „Рахми М. Коч“
8. С мотор на Формула 1 в Истанбул – част първа
9. Истанбул – споделящият и увличащ (фотопътепис)
10. До Гьокчеада и Истанбул (на мотор, естествено!) – част втора
11. Към връх Ботев за един ден (1): Който го е страх от мечки, не ходи в гората
12. Истанбул за неделя

Имало едно време – зачете – в земята на дългите горещи лета и кратките студени зими, където царевицата расте висока и златна, където портокалите светят като фенери в дърветата, а хлябът е най-сладкият и най-вкусният, който си опитвала,  там живеел тъжен и самотен човек… Наскоро писах за любимите ми рокли от филми по книги, а след няколко дни...

Вдъхновението за контент-маркетинг идва от много неочаквани места – и това е напълно нормално. Но досега не съм предполагала, че ще мога да кажа съвсем сериозно „Научих нещо полезно за създаването на съдържание от South Park“. Затова се учудвам, че мога да го кажа днес.

Създаването на шоу като South Park не е лесна задача – необходимо е да задържите вниманието на зрителите с всеки епизод, седмица след седмица. Един от създателите на шоуто, Trey Parker, разкрива как успява да пребори постоянната нужда от нови сюжетни линии и натиска на графика. Ако сценарият не е достатъчно интересен, той замества „and“ с „but“ – т.е. създава конфликт и напрежение. То, естествено, се нуждае от решение – „therefore“.

Формулата And, But, Therefore в науката и маркетинга

Всъщност, за ABT формулата научих от Ben Olson, който се занимава с нещо много близо до сърцето ми покрай Ratio – обучение на учени как да представят резултатите от изследванията си на разбираем език. Те, обаче, обикновено използват само „and“ – не създават история, (видимо) не решават проблем. Както правят и много марки, нали? Те казват само „Нашият продукт прави това И това И това И това…“

За да направите историята интересна за публиката си, трябва да поставите ясно конфликта. Разликата е видима: „Вие сте… И …, НО имате проблем: … . ЗАТОВА нашият продукт …“ Така фокусът отива към конфликта и неговото решение – нещо, което е много по-важно за потребителя от простото изреждане на елементи от решението ви.

Когато започнете да подготвяте следващия си текст, презентация или представяне на продукт, първо отделете 3 минути, за да формулирате история с „And, But, Therefore“. Ще видите истинска разлика в силата на текста.

Отделете си 10 минути и вижте представянето на Ben Olson от TEDMED, за да чуете пълната му история:

Постът Формула за съдържание от South Park е публикуван в Васи ли?!.