Истанбул с мотор (7): Джамията Сюлеймание и как се ходи на бръснар :)

Завършваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. Първо пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца Долмабахче и парка Миниатюрк, като го продължихме с техническия музей на Рахми М.Коч. Третия ден започнахче с двореца Топкапъ и  разходка с корабче по Босфора , а ще го завършим с посещение при берберин

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част седма

Джамията Сюлеймание и как се ходи на бръснар

Трябваше да видим от къде вика тоя ходжа точно над нашия хотел и за това с помощта на GPS-a закрачихме през нашия квартал нагоре към Джамията Сюлеймание (Suleymaniye Camii).
Сюлейманийе джамия (Suleymaniye Camii) е мюсюлмански храм в Истанбул. Построена е през периода 1550-1557 от османския архитект Синан в чест на султан Сюлейман I. Сюлейман джамия, както и Селим джамия в Одрин спадат към така наречените

„султански джамии“

Архитектурата на Сюлейман джамия е тясно свързана с византийския стил на църквата Света София. Тя следва стриктно общия план на с около 1000 години по-старата църква, като добавя само малки детайлни конструктивни подобрения и не превишава размера и.
Сюлейман джамия е едно от най-емблематичните произведения на архитект Синан, чийто мавзолей е в непосредствена близост до стените й.

Сюлейманийе джами,

както се произнася на турски, е построена така че да издържи евентуални земетресения, както е и станало. До ден днешен джамията няма пукнатини по стените си. Сюлейманийе е с височина 53 метра, а куполът й е с широчина 27,5 метра. По него са разположени 32 прозореца. В двора на джамията има 4 минарета, като две от тях са с височина 76 метра, а останалите са високи 56 метра. Те са четири на брой, защото Сюлейман I е четвъртият султан, качил се на престола след превземането на Константинопол.

Вътре можеше да се снима, но бях по къси гащи и се наложи да си навия забрадка около кръста. За Петя е ясно – опаковане на главата.

Това което ми направи силно впечатление, че май не всички молещи се вътре са толкова вярващи. По скоро родителите ги задължават да ходят и да се молят. Разни младежи и не само, коленичили уж се молят и си цъкат нещо по телефоните. Отзад при жените пак, седи една облегнала се на стената и си цъка на телефона. Разбира се между тези екземпляри си имаше и хора, които си изпълняваха ритуала съвестно.
Гледката не е никак лоша от високото.

Ето ни и нас на фона на Истанбул.

Капалъ чарши не ни интересуваше много, тъй като в квартала си бяхме горе-долу така, но ни трябваше да се доберем до

Пазара на подправките (Misir Carsisi)

известен и като Египетски пазар заради „превод“ от английски – бел.Ст.

Не беше много далеч, пак в нашия район и се отправихме натам с помощта на GPS-а разбира се.

Тук пазар, там пазар GPS-а вика, тука е бе ама не можем да го видим в тази лудница. И най-накрая мернахме входа в далечината.

Ето ни вътре, магазини колкото искаш, и народ не по-малко, няма разминаване.

Всеки те дърпа и ти вика нещо. Загледахме се на едно място с много чай и други подправки и дойде един англоговорящ. Почнахме да се чудим какъв чай да си вземем и тъй като черния не ми понася си взехме плодов. Цените хич не ми харесаха, но качеството си има цена. Избрахме няколко вида плодов, човека ги опакова на вакум машинка и ги надписа прилежно, колко струва пликчето и какво има в него. Петя си хареса разни специфични подправки за готвенето. Успя да ни пробута и турско кафе, по скоро на Петя, аз имам алергия към кафе :). Сметката набъбна значително и Петя каза давай да тръгваме, че иначе …
Набързо мернах пликчетата и сметнах 95 лири, човека взе калкулатор да ги пресмята. Аз му казах, че съм сметнал около 95 лири, не го знам какво смята, но в един момент гледам едно пликче с надпис 10 залепнало отдолу и не съм ги видял. Смята смята нещо и ми вика да 95 лири, пък то беше за 105 лири сметката. Дадох му 95 и всичко е наред :). Дали се направи на луд и нещо като бонус или се обърка не знам, ама то можеш ли да ги разбереш. Та така, чай и подправки за 60 лв.
Измъкнахме се от лудницата и затърсихме подаръци за децата. Бяхме се по натоварили, подправките и чайовете си тежаха и едвам ги събрахме в раницата. Харесах на Боби един ретро бус VW и една ретро VW костенурка, един дърт турчин ги продаваше. За буса иска 12 лири, за костенурката 20 лири, което ми се видя много. Предложих му двете за 20 лири, не за 30 казвам много е и си тръгнах. Но си бях харесал буса и в крайна сметка го взех на 12 лири, с този не можах да се спазаря. Петя искаше да си вземе някакъв шал и за дъщерята пак шал да и вземе. Обиколихме тук-там, но нищо не си хареса
Решихме, че ще се върнем до хотела, тъй като е сравнително близко да оставим подправките, защото си тежаха и пълнеха цялата раница. Междувременно бях брадясал и беше

време за бербер

Какъв кеф само, бербера е под хотелската стая и зад мотора :). Нямаше хора и точно се сменяха, бащата отиваше да почива и застъпваше сина. Показах брадата, и ми махна да сядам. До момента не ме беше бръснал никой друг освен мен :).

Ето ме на стола, а на преден план мотора

Започна да играе бръснача, оказа се по-трудно от колкото си мислех. Не мърдах изобщо, защото с бръснач не ме бяха бръснали и не знаех, ако мръдна да не пострадам. Някак си щипе кожата и я дърпа да се опъне и тогава минава с бръснача, и това с много бързи движения.

След като ме мина веднъж, повтори още веднъж с пяна и бръснача за по-сигурно След което извади някакво топло като сапунче и ми намаза лицето, не щипеше значи не беше афтършейв.

След това извади едни конци опъна си ги между двете ръце, в единия край захапа конеца с уста и с много бързи движение скубеше косми подобно на епилатор, по ушите и под очите – уникално прецизно.

Като приключи с конците извади една запалка и почна да ми пърли космите вътре в ушите, до които не достига, хаха " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Мина ми и врата, но не с конците " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Избърса ме добре с кърпата и ми наклони главата в мивката, изми каквото беше останало от пяната. После ме намаза с нещо като автършейв. И готово.

Петя успя да спретне и видео, което монтирах специално за вас читателите :), можете да го гледате директно във FullHD 1080p формат ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+:

или

Вече бях готов за подвизи отново С олекнала раница слязохме до моста с метрото и го хванахме до

Таксим

Мислехме да се возим на ретро трамвая, но ни се стори голяма тъпканица и се отказахме.

Бяхме решили да се спуснем по тяхната Витошка –

булевард Истиклял

Разходихме се, нищо интересно, народ и магазини доста подобно на Витошка, но по-голямо. Стигнахме пак до кулата на Галата и се спуснахме надолу. Имахме пари в картата за градския и затова решихме да си хванем трамвай до центъра отново и да вечеряме пак в ресторанта Ortaklar. Спомнихме си, че сме пропуснали да видим

обелиска на площад Хиподрум (Atmeydani)

Ето ги и тях,

Египетският обелиск и Зиданата колона

От там се спуснахме до

ресторанта,

който е само на няколкостотин метра.

Този път имаше места отвън и седнахме на тротоара. Имаше много хора и докато чакахме, вътре на една маса стоеше един белобрад турчин и хапваше, явно беше свързан с ресторанта по някакъв начин, защото като дойдоха още клиенти и нямаше маси му издърпаха масата из под чинията и го сложиха да яде на перваза на прозореца

Дойдоха няколко девойки, видимо облечени и не приличащи на туркини, нямаше маса за тях и ги завлякоха вътре да седнат на едни столчета, оказа се, че са си поръчали за вкъщи като са видели, че няма къде да се седне. Почерпиха ги чай, докато чакат да им стане поръчката. Нашата също не закъсня.

Турската кухня е уникална, много вкусна и с много подправки, точно както я обичам.
Докато седяхме на заведението, в съседство имаше бар на покрива на сградата, един викач отново приканваше туристи, но някак си не му вървеше. Изкара едно наргиле от заведението, седна на една маса и с още един се по напушиха :), някак си след това му потръгна и успя да омая няколко клиента да се качат
След вечерята отново хванахме пеша, вече без GPS, по малките и тъмни улички, отново мръсни и хора събиращи боклука. Предния път като минавахме по тях, на една от уличките има чешма с 3 – 4 чучура, тогава един си миеше колата там посред нощ, този път го нямаше. Прибрахме се до хотела, това беше последния ни пълен с емоции ден, на следващия ден щяхме да се прибираме към вкъщи.

Подготвил съм ви кратко видео от влизането в Истанбул и разходките из града, можете да го гледате директно във FullHD 1080p формат ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+:

или

Ден 4, 22.09.2015 г. Истанбул – София, 604 км

Нямахме бърза работа и си позволихме да поспим до към 8:00 ч. Станахме и излязохме да закусваме, като този път бяхме набелязали една баничарница надолу по главната улица. Взехме си бюрек и сладка баница.

Петя не беше избрала още шалове и след закуската се спуснахме да търсим Обикаляхме тук-там, нищо не си харесва. Накрая влязохме в един магазин, който продаваше само шалове и нищо друго, имаше от пиле мляко и и казах, тук вече ще си избереш има всичко. След около 30 мин. успя да избере два шала. Оказа се, че пазарлъка по магазините не върви много много и си платихме колкото си струваха.

Прибрахме се в хотела и стегнахме багажа. Имаше коли спрели отново в пряката под хотела и трябваше да спусна първо мотора и после да му закача куфарите. Така и направих, после пак през хората излязох на едно кръстовище, където имаше ляв завой и хванахме покрай Златния рог. Часът беше към 10:30 и нямаше грандиозните задръствания, реално за по малко от 30 мин излязохме от Истанбул и не сме чакали никъде по светофари и задръстване.
Не бях зареждал от България и беше време да се ориентирам. Минахме тола и хванахме по магистралата. Сигурно на едни 50 км след Истанбул е първата бензиностанция. Спряхме да заредим, като си дадохме всичките налични останали лири кеш.

На бензиностанцията спря и един Украински мотор, разбира се Goldwing. Мъж и жена, пътуваха за Созопол, щели да останат там няколко дни. Питаха как е пътя през Малко Търново и понеже бях минавал наскоро им казаха, че е перфектен.

Ние продължихме направо по магистралата, отново беше празна почти без никакъв трафик. Спряхме за една междинна почивка на една отбивка и газ към България. На тола преди Одрин спрях и извадих стикера, накарах Петя да го държи вдигнат за да може да го отчете системата, и светна зелена светлина, което е добре. На връщане бяха разкарали бежанците от магистралата и си се караше нормално.

На границата имаше порядъчна опашка,

но вървеше бързо. Странното беше, че не проверяваха много обстойно багажа и не ни караха да отваряме куфарите този път. От към българската страна имаше дезинфекция, пръскат едни дюзи вода от долу, но беше на време и успях да се мушна с мотора без да ме напръска. Имаше си сериозна опашка и пратих Петя да пита дали няма да ни пуснат да минем отпред. Казаха, че няма проблеми и скипнахме задръстването през един от затворените коридори.

Спряхме на ОМВ-то, което е малко след границата, за да сипем бензин. Бяхме решили да направим нещо като обядо-вечеря на турците на Пазарджик. Така де да завършим пътешествието, както си му е реда, с турски ресторант Така и направихме, само за да не се бъхтим през Хасково, завихме към Димитровград в края на магистралата и излязохме на другата магистрала при Стара Загора.

Пътя се удължава с около 20 км, но пък караш по-малко по лош път и извън магистралата. Спряхме да хапнем турска манджа отново на Пазарджик на Шел-а и се отправихме към София. Въпреки, че беше края на 4 почивни дни се оказа не натоварена магистралата. И така след 8 часа си бяхме в София, като 1 час от тези 8 прекарахме на ресторанта край Пазарджик.
Прекарахме страхотни мигове в Истанбул и се потопихме в истинска ориенталска атмосфера, вкусихме от обичаите на местните хора и се обогатихме културно и духовно отново
До нови срещи.

Всички снимки от Истанбул можете да видите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=68597

Свързани новини: