Преди минути правителството на Руската Федерация публикува РАЗПОРЕЖДАНЕ, с което прекратява сътрудничеството със САЩ в областта на изследванията и разработките в ядрената и енергийната сфери. Ето го и официалното съобщение от уеб-страниц...

Преди минути правителството на Руската Федерация публикува РАЗПОРЕЖДАНЕ, с което прекратява сътрудничеството със САЩ в областта на изследванията и разработките в ядрената и енергийната сфери. Ето го и официалното съобщение от уеб-страниц...

“Португалският кандидат Антонио Гутериш най-вероятно ще бъде следващият генерален секретар на ООН, съобщи агенция “Ройтерс”. Представителят на Русия в ООН Виталий Чуркин го обяви за “ясен фаворит” на церемония преди минути.

Кристалина Георгиева е получила 5 гласа “за”, включително от 2 държави постоянни членки, 8 “против”, сред които 2 постоянни членки и 2 “въздържал се”, един от които също е бил от постоянна членка на Съвета. На практика Георгиева е била изправена пред две заплахи за вето, но не се знае от кои държави.

Според официалната информация Ирина Бокова е получила по 7 гласа “за” и “против” и 1 “въздържал се”. По думите на репортерката на агенция “Франс прес” Каръл Ландри, две държави постоянни членки са били готови да ѝ наложат вето.” http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/10/05/2838864_portugalecut_antonio_guterish_shte_bude_sledvashtiiat/

Този провал на “бисексуалната” политика на Бойко Борисов, който се опитва да достави удоволствие на всички ( и в междунардната политика), е възможно най-зрелищното потвърждение на поговорката за това, че който седи на два стола, пада по средата. А между дванадесет стола, какъвто е метафорично случаят му, още повече.

Имам обаче една молба: не ме приравнявайте към онези другари и другарки ( на Бойко Борисов), които театрално му искат оставката заради номинирането на Кристалина Георгиева. Искам му я отдавна и по съвсем друг повод.

Борисов е лъжепремиер на българите по подобие на лъжецарете в руската история. Той е подставено лице без автентична воля, макар да се възприема като едноличен собственик на България. Други му дърпат конците. Истината за това все по-трудно може да бъде скрита. Отдавна смърди като руска войнишка партенка. Особено след пируетите му на “миротворец” и борец срещу “ястребите” в комично-предателската поза на гълъб, който брани огромната Русия от тях.

Глупостите, които Борисов сътвори с подкрепата си за руската кандидатура Бокова, крачката му след това назад и подскоците му напред с рокадата чрез Кристалина Георгиева са примери за неадекватността на политиката му на казачок, диктуван от зависимости ( най-вече от онова, което знаят за него в Русия началниците му).

Ако не съм достатъчно ясен, нека поясня: Бойко е “за бой” не защото издигна Кристалина Георгиева ( за което от БСП му поискаха оставката с пълното съзнание как това няма да стане), а защото не го направи, когато трябваше- ако не за друго, то заради логиката да откаже да бъде апендикс на правителството на Орешарски, с което така обича да извинява за какви ли не ( други) свои провали.

Борисов успя да съчетае невъзможното: да се закълне в отречената по-късно от него Бокова, след което да разбие и репутацията на уж кристално ясната победителка за шеф на ООН Кристалина Георгиева, за чиито (уж) отлични шансове бяха ударно мобилизирани да се произнасят какви ли не изпълнители на волята на премиера ни в и извън изпълнителната власт. Че дори и извън България се намериха крепители на лъжата, лансирана от Борисов, че Кристалина била едва ли не най-желаната мома за върха на ООН-включително от страна на Русия, защото Москва отново и отново потвърдила колко й се ще жена от Източна Европа да се покатери там.

Питал съм и пак питам вече при свършен факт: що за унижение е Москва да говори от името на Източна Европа , без да е упълномощена какво й се иска на Източна Европа? Защо този простичък въпрос не беше зададен нито веднъж на онези, които с такава партиотична страст повтаряха колко важно било ( за Москва най -вече) жена от Източна Европа да оглави Световната организация?

Сега “жената”, предсказуемо след толкова много потвърждения в гласуванията, се “оказа” един португалец, срещу когото, като подигравка към своите български слуги, накарани да играят през цялото време руския казачок с Ирина Бокова, Москва потвърди своите предпочитания днес в Ню Йорк.

Борисов осъмна като “великия комбинатор” , българския Остап Бендер, чийто прототип казва в “Дванадесетте стола”:

“Половината е моя, другата половина – наша.

Половина моя – половина наша…”

И става за смях. 

Share on Facebook

Share on Facebook

Нека ви кажа защо публикувам съобщение на украинското посолство, в което се съобщава за нещо, което не съобщават българските медии. Не само заради това, че мълчанието на българските медии за подобна новина е потвърждение за факта, че тук доминира “руската гледна точка”.

Най-изобличаващото обстоятелството в тази публикация е фактът, че България на Бойко Борисов играе двойни игри. Иска да е като една “западна” страна, която се мъчи с нещо да е полезна на украинския обект на руската агресия, но същевременно го прави тихомълком. За да не дразни Путин, какъвто е приоритетът на премиера Борисов.

Апропо, не се дразнете от несъвършенствата в съобщението на украинското посолство по отношението на българския език. Ако това е проблем за вас, опитайте се да си спомните някога руски началник на България ( посланик, политик , олигарх и тн.), да е правил опит да се изразява поне малко на български език. Не може да си спомните? Вината не е ваша. Ще ви олекне ако си признаете, че няма как да имате такъв спомен.

Посолството на Украйна в София:

“На 4 октомври на Софийското летище пристигна поредна група на украинските военнослужещи, ранени на линия на фронта с руско-терористически войски в Източна Украйна. 10 украински военни ще имат възможност за рехабилитация в госпитал при Военно-медицинска академия към Министерство на отбраната на Република Бьлгария. През 2015 година 18 украински военни имаха възможност да подобрят здравословно си състояние след страшни травми от експлозии на мини и ранения от други видове на въоръжение. За 2016 г. се предвижда, че 30 украински военнослужещи ще се запознаят с гостоприемство на България, и високия професионализъм на българските доктори както и уникалните свойства на българските термални води. Групата я посрещна Посолство на Украйна и представители от украинската общност, по точно сдружение “Мати Украйна” в Република България.

 

По този повод Временно управляващ в Посолството коментира: Украйна е много благодарна на България като членка на ЄС и НАТО, за подкрепа и съдействие при реализация на такива проекти, които на практика помагат и на Украйна, и конкретни украинските граждани, в случая военнослужещи. Тези хора на практика знаят какво означава да браниш собствената си държава, да защитаваш демократия и правния ред, да осигуриш мира и спокойствие на роднини и съгражданите си. Ние сме много благодарни на тях, понеже те защитават не само Украйна, но и цялата Европа от разрастване на агресия и ‘сиви зони’, в които се превърнаха окупирани и престьпно анексирани територии.

”Потенциални заплахи”, за които много се говори по темата на засилване на сигурностния капацитет на ЕС и НАТО – това е всекидневна реалност за украинците през последните 2,5 години, която взе животи на хиляди цивилни и военни.

Украйна в момента най вече иска мир, но за съжаление Минските споразумения не се изпълняват. На 21 септември в рамките на подгрупа по сигурността на Тристранна контактна група в Минск беше взето Рамково решение за оттегляне на техника и сили в района на три населени места – Станица Луганска, Золоте, Петривске. Въоръжените сили на Украйна стриктно се придържват към режима на приостановяване на огъня, но руските окупационни войски в течение на три последни денонощия продължиха да обстрелват позиции на украинската армия както и обстрелват собственни си позиции с цел да дискредитират Украйна.

Поредни доказателства за опасност от заплашваща политика на Кремъл са представени на 28.09.2016 в резултат на работа на Обща група за разследване на сваляне на малайзийския самолет МН17, с което се подтвърждава че 1. Като причина на сваляне на самолета беше експлозия на бойната част на ракета “БУК”. 2. Маршрут на вкарване на ракетно-зенитния комлекс на контролираната от проруски и окупаторски войски територия беше през украинско-руска граница, която се контролира от боевиците. Това трябва да се отчете в следващо криминално разледване и съдене на виновни за отнети животи на 298 невинни пасажири както и многобройни невинни жертви в Украйна.

Ние трябва да сме единни в сътрудничечтво, взаимно подпомагане в нашите действия с цел да спрем агресия и заплахи, които излъчва ръководството на Русия, грубо нарушавайки международното право и приети норми след Втората световна война.

http://bulgaria.mfa.gov.ua/ua

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Сергей Кириенко, дългогодишен Генерален директор на държавната корпорация Росатом е преназначен в администрацията на президента Владимир Путин, на мястото на Вячеслав Володин, който пък се гласи да стане председател на руския парламент (...

Който познава моя почерк на публицист , знае, че избягвам да агитирам дори за съмишленици сред политиците. Тяхна работа е да се проявят чрез действията си или в най-лошия случай- чрез хората, които в днешно време се наричат пиари.

Няма как обаче да не отбележа, че най-накрая на българския политически хоризонт се появи ясна алтернатива на масовото шикалкаване по най-важния въпрос от сферата на нацоналната ни сигтурност: отношенията с Русия.

Тази тема би трябвало да е водеща и в канадидат- президентката кампания. Да е ясно кой къде стои в координатната система при опитите да бъдем дърпани назад и към изостаналия Изток срещу съответния политически противовес да вървим напред в крак с развития Запад.

Беше най-малкото “странно”, че тази ярка разделителна линия така и си остана размита в публичната дейност на българските демократи толкова години, през които руският натиск за разделяне ( и владеене, ако може) на българите се засилваше.

Това абсурдно отсъствие на диагнозата за най-опасното българско заболяване обаче вече е преодоляно. Вижда се от поведението на двойката кандидати за президентския пост Трайчо Трайков и Съби Събев. Днес те са предизвикали останалите участници в надправата за изборите да изразят отношение към имперската намеса в българските работи от страна на Путин

http://clubz.bg/45313-trajcho_trajkov_kremyl_ni_zaplashva_zashto_si_mylchite

Мога засега да добавя само, че ако Трайков и Събев продължат в същия дух, за първи път през това хилядолетие мислещите българските демократи ще получат възможността да се обединят политически на реалната плоскост на противоставянето Изток-Запад у нас, без да е нужно декларативно да се отдалечават от разбиранията си за дясно и ляво ( защото и в лявото пространство, макар и рядко, има хора, които не биха искали дивият руски капиталистически режим да се развилнее в България).

Първото косвено признание за това се появи днес по смисъл в рамките на изявление на един подчертано ляв социолог ( някои дори го наричат “баща на българската социалогия”). Без да взима отношения по спора Изток-Запад ( подчертавам това, за да не му приписвам качество, каквото не е проявил), Петър-Емил Митев призна, че изборът на Цецка Цачева за кандидат президент засилва позициите на Трайчо Трайков, тъй като тя няма с какво да привлече десните избиратели, а бетонира само твърдото ядро на ГЕРБ.

Иначе казано, имаме първото социологичско потвърждение, че ГЕРБ този път няма да може да заблуди десния избирател, освен ако не е гербаджийски кон с капаци, нагазил в люцерната по партийна линия.

Любопитно е, че други левичари, като Татяна Дончева и проф. Близнашки, в същото време определиха днес кандитурата на Цачева като добра, заявявайки, че не бивало да я подценяваме ( левите си я припознават за своя, това е ясно). Общото между двамата е, че проруските им тежнения ги карат допълнително да хареснат послушницата на Борисов, който е стълб на руската пета колона – повече с бездействието си срещу нея досега, но все по -активно и с декларативната си подкрепа за руското влияние, каквато беше фронталната му атака срещу “ястреба” Плевнелиев и самохвалството му, че заедно с президента Путин и премиера Медведев успял да “урегулира” проблема с говоренето на настоящия президент.

Апропо, да се противопоставиш на руските интриги срещу България е дотолкова забранено в днешната българска политическа действителност, че кукловодите на кампанията не посмяха да създадат някаква дублираща имитация на Трайков и Събев в това отношение, за да размият изгледите им за успех. Тази “пропусната полза” е много, много оптимистичен сигнал с потенциал за успешен развой на представянето на Трайков и Събев. На другарите манипултори не им е хрумнало да пуснат в състезанието в дублираща роля ( както винаги правят досега) някои имитатори на “русофобия”, защото са приспани от досегашната практическа липса на подобна ясно изразена линия в поведението на реформаторите, излъчили точно тази двойка кандидати.

Явно Трайков и Събев са изненадали “когото трябва” и сега остава да капитализират успешния си ход, тъй като потенциалът на избирателите с прозападна ориентация  у нас е далеч по-голям от прехваленото “болшинство” на електоралното българско русолюбие.

И още нещо. Вече ще е късно да ги “отстрелват” като “русофоби”. Трябваше да го направят, преди да ги номинират. Сега обвинението срещу тази двойки в “русофобия” може само да работи в тяхна полза.

Share on Facebook

Share on Facebook

На платформата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се въведе опция БЛОКИРАМ! Такива опции има във всяка една уважаваща себе си и световно популярна социална мрежа, електронна поща и други видове социални платформи. В Блог.БГ прелива от анонимни, най-вероятн...

  The clocks can take the most unusual forms – the kids that attend the KIDS ARCHITECTURE WORKSHOP...

Ден след като Президентът на Руската Федерация Владимир Путин подписа Указ за прекратяване на 16 годишната договореност със САЩ за обезвреждане на плутония, а също така и внесе проектозакон във Федералното събрание на РФ по същата тема с...

Осем години след излизането на “Скитница“ и „Зазоряване“, Стефани Майър най-накрая ще възрадва милионите си фенове, очакващи трепетно нова книга. На 8 ноември излиза новия роман на писателката под заглавието The Chemist. Но не очаквайте отново истории с вампири или извънземна раса. Новата й героиня изглежда ще бъде bad ass, бивш таен агент, по чийто пети...

Любима моя руска песен е "Утиная охота" на големия бард Александър Розенбаум. На български името й звучи някак тъпашко - "Лов на гъски",но в руския няма такова звучене. Още повече като се има предвид цялата конотация, с простички думи казано - с какво е свързана тази песен, за какво се разказва. Дълго време нямах ясна представа, само нещо вътре в думите и музиката ми говореше, че това е песен-метафора на битието ни в комунистическия свят. Затова може би не е случайно, че чух песента за първи път от Грета Ганчева, и то я пееха в дует с покойния Иво Карамански. Грета и покойният Иво бяха страхотен дует, даже издадоха и своя съвместна касета, по времето когато още нямаше компакт дискове. Казвам "неслучайно", защото човек, израсъл след соца няма как да почувства скрития драматизъм на песента. А че е заредена с драматизъм знаех не от конкретния текст,  а от това, което се нарича контекст, от недоизказаното с думите. Но за това - след малко, а сега:

[видео]

[край на видеото]

Ето и текста:

Утиная охота

Слова:   А. Розенбаум, Музыка: А. Розенбаум


В плавнях шорох - и легавая застыла чутко.
Ай-да выстрел, только повезло опять не мне.
Вечереет и над озером летают утки,
Разжирели - утка осенью в большой цене.

Снова осень закружила карусель мелодий.
Поохочусь, с ветерком по нотам прокачусь.
И сыграю, если я еще на что-то годен,
И спою вам, если я на что-нибудь гожусь.

Припев:

  Я помню - давно - учили меня отец мой и мать
  Лечить так лечить, любить так любить,
  Гулять так гулять, стрелять так стрелять.
  Hо утки уже летят высоко - летать так летать -
  Я им помашу рукой.

Hе жалею, что живу я часто как придется,
Только знаю, что когда-нибудь в один из дней
Все вернется, обязательно опять вернется:
И погода, и надежда, и тепло друзей.

Так поскучаем, чтобы радостней была минута
Hашей встречи, а она уже не за горой.
Вновь весною из полета возвратятся утки,
Стосковавшись по озерам с голубой водой.

Как когда-то за лисой гонялся быстрый кречет,
Так и ныне он свою добычу сторожит.
Hе "прощайте" говорю я вам - "до скорой встречи",
Все вернется, а вернется, значит, будем жить.

Припев:

  Я помню - давно - учили меня отец мой и мать
  Лечить так лечить, любить так любить,
  Гулять так гулять, стрелять так стрелять.
  Hо утки уже летят высоко -
  Летать так летать - я им помашу рукой.

И вчера, ровейки се в рускоезичния нет, случайно попаднах на въпросния контекст на песента, т.е. защо и за какво е създадена. Ключът е в самото й заглавие - "Утиная охота" ("Лов на гъски") се казва известна пиеса на Александър Вампилов. Сега ще мина на руски цитати - "цитати", защото преди мен са го казали други хора, "руски" - защото не съм добър преводач, за да предам богатството на руската реч, пък и хората, които харесват "Утиная охота", имат представа от руския език ;-)

Александр Вампилов известен в русской драматургии как автор четырех больших пьес и трех одноактных. Он трагически погиб в возрасте 35 лет. Новаторские пьесы Вампилова произвели революцию в русской драматургии и театре. Писатель создал образ героя своего времени, молодого, самоуверенного, образованного человека, переживающего крушение своих романтических надежд и идеалов. Автор осмелился в условиях жестких идеологических ограничений показать молодежь 1960-х годов как обманутое поколение. Своих героев писатель ставит в критические ситуации, когда от них требуется жить дальше, а смысла в этом они не видят. Автор блестяще изобразил душный застой советской эпохи, когда всякая инициатива наказывалась, свобода отсутствовала, полной сил молодежи невозможно было проявить себя.
  
Оригинальность пьес Вампилова в том, что в их основу положен не драматический, а лирический конфликт. Это пьесы-исповеди, герои которых так ничего и не совершают, в пьесах нет трагического или остродраматического начала. Перед зрителем герой, который пытается разобраться в себе и в абсурде окружающего мира. Главное в пьесах – процесс лирического самосознания человека. Вампилов попытался показать на сцене то, что нельзя сыграть, и у него получилось.
 
 Пьеса «Утиная охота» (1971) – наиболее яркое и зрелое произведение А. Вампилова. В ней выражен основной, по мнению автора, конфликт его эпохи – девальвация духовных ценностей.
  
Главный герой пьесы – Виктор Зилов. Именно через призму его воспоминаний мы наблюдаем события пьесы.  Утиная охота для Виктора – воплощение мечты и свободы: «О! Это как в церкви и даже почище, чем в церкви… А ночь? Боже мой! Знаешь, какая это тишина? Тебя там нет, ты понимаешь? Ты еще не родился…» Больше чем за месяц до заветного дня он уже собран и ждет охоты как избавления, как начала новой жизни, как периода для передышки, после которого все станет ясно.

   «Утиная охота» – пьеса о ценностях поколения «оттепели», если говорить точнее, об их распаде. «Утиная охота» считается одной из самых сложных пьес русской драматургии XX века. В ней видят и отголоски чеховского театра, и несомненное влияние древнерусской житийной литературы, и, в то же время, пронзительную современность, остроту и болезненность высказываний.

Действие в «Утиной охоте» основывается на перекличке между прошлым и настоящим: герой восстанавливает в памяти утраченные куски своего прошлого. Зилов словно выпал из бытового времени окружающих. Можно, конечно, объяснить это тяжким похмельем. Однако не будем торопиться: чем дальше мы читаем пьесу, тем больше понимаем, что Зилов и раньше выпадал из времени окружающих. Он один живет «в ожидании». В ожидании начала сезона утиной охоты. Свою жизнь он измеряет тем, сколько осталось дней до этого события. Поведение Зилова определяется этим же («Сам подумай, какая разница: сегодня я гляжу на эти рожи, а завтра я на охоте»). Он так много говорит об утиной охоте, что становится ясно: это не обычное хобби. Это нечто большее, гораздо более важное, чем другие события его повседневной жизни.

Охота – суть изображенного мира. Большинство героев охвачено погоней за добычей (за квартирой, например). Но для Зилова охота не равняется получению добычи – не зря он никогда уток с охоты и не привозил. Да и в его рассказах об утиной охоте фигурируют не выстрелы по уткам, а нечто другое: «Какие-то сутки – и мы с тобой уже в лодке, а? В тишине. В тумане», «Ты увидишь, какой там туман, - мы поплывем, как во сне, неизвестно куда. А когда подымается солнце? О! Это как в церкви и даже почище, чем в церкви… А ночь? Боже мой! Знаешь, какая это тишина? Тебя там нет, ты понимаешь? Нет! Ты еще не родился. И ничего нет. И не было. И не будет (…) Конечно, стрелок я неважный, но разве в этом дело?»

Для Зилова охота – это мечта, идиллическая картина другой, идеальной жизни, это возможность остаться одному, в простом, молчаливом, честном природном мире. Это очищение, которого Зилов так жаждет...

Донякъде ключов за разбирането на психита на хората от времето на късния соц е финалът на пиесата: ... Открытый финал. «Зилов некоторое время стоит неподвижно. Затем  медленно  опускает  вниз правую руку с ружьем. С ружьем в руках идет по комнате. Подходит к постели и бросается на нее ничком. Вздрагивает. Еще раз.  Вздрагивает  чаще.  Плачет  он  или  смеется, понять невозможно, но его тело долго содрогается так,  как  это  бывает  при сильном смехе или плаче.  Так  проходит  четверть  минуты.  Потом  он  лежит неподвижно. К этому времени дождь за окном прошел, синеет  полоска  неба,  и  крыша соседнего дома освещена неярким предвечерним солнцем. Раздается телефонный звонок. Он лежит неподвижно. Долго звонит телефон. Он лежит неподвижно. Звонки прекращаются. Звонки возобновляются. Он лежит не шевелясь. Звонки прекращаются. Он поднимается, и мы видим его спокойное лицо. Плакал он или смеялся – по его лицу мы так и не  поймем.

А ние плачем или се смеем, спомняйки си миналото? 

Пловдивският писател Недялко Славов тръгва на национално турне по повод излизането на новия си роман „Камбаната“ („Хермес“). Серията от събития ще започне с премиера на книгата в София на 12 октомври (сряда) от 18,30 часа в Книжарница „Хеликон“ – България, и ще продължи в още 5 български града – в Пловдив на 18 октомври от 18,00 ч. в Книжарница „Хермес“ – Централ, Стара Загора, Велико Търново,...

Къде да срещнеш най-голямото си изкушение освен в затънтено кътче на НДК? На безброй други места, разбира се. Но обсесията „Митко“ можеш да срещнеш само там – в тоалетните на НДК, и тя никога повече да не излезе от мислите ти. Пристигаш тук, установяваш се и в някакъв момент ти се случва точно Митко. Или...

Продължаваме заедно с Анжело на неговия хаджилък. В началото кацнахме в Тел Авив и посетихме курорта Нетания, обиколихме от Кесария до Тиберия, а после и Галилейското езеро. Днес вече сме в Йордания – между Аман и Петра

Приятно четене:

Из Светите земи

част четвърта

Аман – Джераш – Небо – Мадаба – Петра

4 ден 

Четвъртият ден от нашето пътуване започна с… връщане към Израел. Целта ни бе най-­добре запазения римски град в Близкия Изток и архитектурен шедьовър

Джераш

(древните Джерасо, Антиохия на Златната река, Гераса), основан от войниците на Александър Македонски през 4 в. пр.н.е. (γῆρας – gēras означава „стари времена“ на старогръцки). Заради значението му за историята и археологията понякога го наричат „Помпей на Изтока“ или „Градът на 1000-та колони“. Градът се намира на около 50 км северозападно от Аман.

След 106 г. император Траян, поприключил с даките, превзема Петра и премества търговските пътища през Палмира и Джераш. Най-голям разцвет градът има при император Адриан, след 129 г., когато става част от най-процъфтяващите и космополитни градове на гръко­римския Декаполис. През 749 г. унищожително земетресение разрушава града. През 1806 г. Джераш е „открит“ от германския ориенталист Улрих Зетцен, а разкопките започват през 1925 г. Експонирането му е близо 60 г. по-късно – през 1982 г.

Сред най-забележителните обекти е Южната порта на града, известна като Триумфалната арка на имп. Адриан, ознаменуваща посещението му през 129 – 130 г.

Хиподрумът

е с „олимпийски“ размери – 244 х 50 м и седящи места за 15 000 зрители. В днешни времена Jerash Heritage Company провежда тук

възстановки под името „Римското военно изкуство и надбягване с колесници“

(Roman Army and Chariot Experience), в които участват „римски“ легионери в пълно бойно снаряжение, гладиатори, които се „бият“ до смърт, както и гонки с колесници, правещи традиционните седем обиколки.

Форумът

е с овална форма (90 х 80 м), обграден със 64 колони с йонийски капители (обикновено са коринтски).

Южният театър,

с отлична акустика, е за 4000 – 5000 човека, на две нива – на долното са благородниците, като всеки разполагал с персонална седалка, обозначена с инициали. Плебсът се настанявал в галерията. Запазен е надпис от 95 – 96 г., обозначаващ дарението на Титус Флавиус от 3000 драхми. Северният театър на града (165 г.) е със значително по-малки размери – „само“ за 1600 души.

Храмът на Артемида, богинята-покровителка на Джераш,

построен през 157 г. е на най-високото място на града, на главната улица Cardo Maximus. Размерите му са 160 х 120 м. Запазили са се 11 от 12-те колони на храма. Те не са монолитни, а от парчета, съединени с олово. Наричат ги „танцуващи“ колони, защото се поклащат от поривите на вятъра. По време на кръстоносните походи храмът е превърнат в малка крепост, охраняваща търговския път. До него се намира

храмът на Зевс (162 г.)

с монументални 15-метрови колони, а от терасата пред него слизат стълбите към Форума.

Нимфеумът (191 г.)

е богато украсен фонтан, част от водоснабдителната система на града.

Джараш, Йордания

В града с население 15 000 – 20 000 през ранното Средновековие е имало 17 църкви, защото в една църква може да се извършва само по една литургия дневно. Открити са останките на три от тях „на калкан“ – „Св. Георги“ (529 г.), „Св. Йоан Кръстител“ (531 г.) и „Св. св. Козма и Дамян“ (533 г.), чийто мозаечен под е най-запазен. Другите две са били унищожени от иконоборците през 8 в.

След Джераш продължихме на юг към

планината Небо,

откъдето според Библията Мойсей зърнал Обетованата земя и където умрял, без да може да стъпи в нея. Символ на мястото е жезълът на Моисей, чийто горен край е на 800 м надм. височина.

При ясно време от планината се отваря прекрасна гледка към Израел и част от долината на река Йордан, като могат да се видят очертанията на Йерусалим и Йерихон.

През периода 1933 – 1993 г. монасите от Францисканския орден правят разкопки, след като през 1932 г. изкупуват територията, и откриват на върха останки от църква и манастир, както са описани в писмо на италианска поклонница от 530 г. На времето тук е имало 12 извора, които сега са пресъхнали и е останал само един. Църквата е от края на 4 в. и е изградена в памет на мястото, където умира Моисей. Запазен е мозаечният ѝ под, който според тълкувателите показва живота преди и след Христос – войни и страдания, а след това – мир и любов (sic!)

Над мозайката има издигната импровизирана палатка, която я предпазва от стихиите. Над разкопките е построена нова църква, като се очаква лично папата да я освети. През 2000 г. Йоан Павел II посещава мястото, като събитието е ознаменувано с издигането на съответния паметник.

Съществувалият тук манастир е бил от „затворен“ тип. Буквално!

Тежката 2 т. врата с форма на воденичен камък се отваряла само да пропусне новия брат вътре – никой не напускал манастира, известен като „Kufer Abu Badd“.

Днес в Мадаба има

Институт за мозаечно изкуство и реставрация,

и десетки работилници, занимаващи се с този занаят. Ние посетихме

Nebo’s Pearl –

един от най-големите производители и търговци на мозаечно изкуство. За съжаление в работилницата и изложбената зала снимането е забранено (народът си щракаше със смартфоните), но тук наистина могат да се видят изящни неща. Все пак представа можете да добиете от профила във Фейсбук.

Българка от Русе, работеща тук, представи на групата техниките и типовете мозайки и бижута, които се изработват в работилницата. С нейно разрешение все пак направихме няколко снимки на работничките. Прави впечатление, че много от тях бяха в инвалидни колички и благодарение на собствениците на „Перлата“ изкарват прехраната си по достоен начин.

Nebo’s Pearl

адрес: JO-11622 Madaba, Road to Mount Nebo, P.O.Box 2525

GPS: 31.761731897657064, 35.783797146816305

тел.: +962 5 324 0900

факс: +962 5 324 0901

email: info@nebopearl.com

web: www.nebopearl.com

Следващата ни спирка бе

Мадаба

(араб.: مادبا‎‎; библ. евр.: מֵידְבָא Meidvah). Граничен град на Моавитското царство,  за което свидетелства стелата (оригиналът е в Лувъра) на Меша, владетел на моабитите, от 850 г. пр.Хр. Споменато в Библията, селището минава през периоди на римско, византийско, персийско и умаядско управление.

През 746 г. земетресение разрушава Мадаба, а разкопките и истинската археологическа дейност започва едва през 1880 г. от двама италиански монаси, които водят със себе си 90 християнски семейства от Карак. 50 % от населението на района (177 хил. в общината, 35 хил. в града) е с християнско вероизповедание. Градът е  известен с многото християнски църкви.

Емблематична обаче е гръцката православна църква „Свети Георги“ от 530 г., известна с уникалната мозайка, представяща подробна цветна карта на Светите земи от византийската епоха. Тя е била съставена от 2 200 000 фрагмента и е била с първоначални размери 15,7 х 5,6 м, като най-запазената част е 4,5 х 4 м. Обрисува територията между делтата на Нил, крепостта Керак, Йерихон и Средиземно море. Отбелязани са 166 населени места, споменати в Библията. Картата показва църквата Nea (Nea Ekklesia of the Theotokos), издигната от император Юстиниан I в чест на Девата през 543 г. От друга страна сгради, изградени след 570 г., не са отбелязани. Това показва, че картата е създадена в този период.

През 1894 г. мозайката е преоткрита при строежа на настоящата ортодоксална базилика на мястото на предишния храм. Намира се в апсидата на църквата, но не е ориентирана на север, а на изток, също като олтара. През 1964 г. фондацията „Фолксваген“ прави дарение на Немското дружество за изследване на Палестина и на следващата година археолозите Хайнц Кюперс и Херберт Донер консервират остатъците.

Почти всички съвременни икони в „Св. Георги“ също са мозаечни. Съществува версия, че св. Георги не е роден в Лод (евр.: לוֹד; ар.: اللُّدّ‎‎ al-Ludd; гр.: Λύδδα / Διόσπολις – град на Зевс), а тук.

Друга

забележителна църква е „Св. Йоан Кръстител“,

в която се съхранява една от главите на светеца (защото лично сме виждали още няколко), официално призната от Католическата църква на 7.12.1967 г. За съжаление посещението ѝ не беше в програмата ни.

След това отпътувахме за Петра, където трябваше да нощуваме. Пътят се изкачваше нагоре, като минахме през

Ал Масура,

османско село, скрито в гънките на планината. То е на практика изоставено – в него живеят едно или две семейства.

Спряхме за малко в

„Най-малкия хотел в света“

Предприемчив арабин е превърнал „изкормен“ фолксваген-костенурка в хостелска стая, като го е застлал с одеала и възглавници. Разбира се, това е само туристическа атракция (всъщност, знае ли се?), привличаща вниманието към пещерата отсреща, в която продава камъчета и др. джунджурии и където могат да се видят табла с визитки от цял свят (решихме да направим малко безплатна реклама на Института за изследване на изкуствата-БАН и оставихме наша визитка).

Кръстоносците издигат в Йордания 4 крепости – 2 в Петра, 1 в Шобак (Шавбак) и 1 в Карак. Те са охранявали пътя на поклонниците и керваните. Според програмата трябваше да посетим замъка в Шобак на връщане от Петра, но за да остане повече време за Петра, се реши малко да се отклоним и да го посетим сега.

Замъкът „Монреал“

е построен по заповед на Бодуен I  през 1115 г. след похода до Акаба. Името му („Krak de Montreal“ или „Mons Regalis“) е във връзка с личното участие на краля в изграждането му („Mont Royal“). По-късно, през 1189 г., след двугодишна обсада, Саладин завзема замъка. От старата крепост е останало малко. Италианската археологическа експедиция от Университета във Флоренция, която провежда разкопките, е открила, че замъкът е имал три защитни стени. Открит е и подземен тунел, като по 350 стръмни стъпала се стига до извор в долината. През 14 в. мамелюците правят преустройство на крепостта и всъщност повечето останки са от това време.

Поради напредналото време изведнъж се оказа, че не само няма да посетим замъка, но и няма да се приближаваме до него. Няколко човека се „вдигнахме на бунт“ и Хинди нареди на шофьора да спре за кратка фотопауза. По-голямата част от групата мрънкаше, че били уморени, „какво ще им гледате на тези камъняци“, нямало даже магнитчета и сувенири откъде да си купят… Нямаше намеса от страна на представителката на турагенцията, която би следвало да се съобразява и с програмата, и с желанията на туристите.

След няколко далечни снимки на замъка се отправихме най-после към Петра, където се настанихме в хотел „Аланбат“.

Al-Anbat Hotels

адрес: JO-71810 Petra, P.O.Box 43

GPS: 30.326241, 35.492049

тел.: +962 3 215 6265, +962 3 215 7965

факс: +962 3 215 6888

email: info@alanbat.com

web: www.alanbat.com

booking: http://www.booking.com/hotel/jo/al-anbat-restaurant.html

Очаквайте продължението

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от © Сава-Калина:

Jordan: Amman (2016-04-03)

Jordan: Jerash (2016-04-03)

Jordan: Mount Nebo (2016-04-03)

Jordan: Nebo’s Pearl (2016-04-03)

Jordan: Madaba (2016-04-03)

Jordan: Madaba – Petra (2016-04-03)

Други разкази свързани с Йордания – на картата:

Йордания

Booking.com