Когато Москва каже, че е ден, погледнете през прозореца, за да се уверите дали е така. Също се отнася(ше) и за руското лобиране за жена от Източна Европа за генерален директор на ООН.

П(р)огледнахте ли?

Общото събрание на ООН утвърди днес “жената от Източна Европа”, португалеца Антониу Гутериш, на поста генерален секретар на световната организация. Той ще встъпи в длъжност на 1 януари догодина.

Поне година Русия заблуждаваше, че  се бори ( дипломатически) за жена от Източна Европа, която да стане нов генерален директор на ООН. Петата колона в България беше упълномощена първа да подскаже като “инициатор” тази идея. След това Русия я издигна като хоругва, носена начело на шествието на руската политика.

Позицията явно беше резервирана за Ирина Бокова. Тя беше разконспирирна като фаворитката на Москва в този фарс от много авторитетни световни медии. Българката обаче в същото време упорито отричаше, че й е отредена такава роля. В това отношение тя прояви известна свенливост в сравнение с русофилите, като рецидивистът в кандидатирането за президент Ивайло Калфин. Той и днес безсрамно повтори, че българският патриотизъм е производна на любовта на българина към Русия.

Менторите на Бокова в Русия и у нас отлично са знаели какво ще (й) се случи- че тя няма шанс да седне едновременно на втори висок трон. Но водеха за вирнатия нос желаещите да внушават, че Москва е в състояние да извърши православно и славянско чудо.

Всяко чудо е “ за три дни”, но кой ти ги дава. Явно от това правило са се водели кукловодете на измамата с “куклата”  Бокова ( продавачите на фалшиви тестета левове срещу реални долари, търгувани нелегално с озъртане по улиците в София по времето на комунизма, наричаха пачките от нарезани вестници “кукла”) .

В същото време хората на Путин бяха пределно ясни в сигналите си. Нито веднъж от Москва не са бламирали алтернативата на “жената от Източна Европа” Антония Гутериш. За сметка на това със сигурност са гласували против Кристалина Георгиева, когато подведения от собствената си некомпетентност български премиер Борисов беше прикоткан да се изложи, като се противопостави ( не на Бокова, а ) на португалеца, включвайки се в последния момент с втора губеща кандитура срещу него, угаждайки този път на онези, благодарение на които в България той се легитимира пред себеподобните си като брюкселски признат евроатлантик.

Опитвам се да си представя как ли са се кискали в Москва на сценката с изпъчения пред строя на ЕНП Борисов, на когото подлагат динена кора, за да го видят пльоснат в цял ръст в предверието на Брюксел. Знаейки, че той няма да посмее да се озъби на онези, които му спретнаха тази постановка, в която самият той беше нагласен да играе комедийната ролята на фактор от международна величина в мундир на богатир, под който прозира балкански пастир.

Москва изигра този класически лъжлив ход след клетви, че нямало да блокира когото и да било ( камо ли пък жена от Източна Европа).

Каква търговия е текла зад кулисите, едва ли ще научим. Но се видя колко евтини са измамените държав(н)ици.

Така се стигна до развръзката. Днес представителите на 193 страни членки приеха предложението на Съвета за сигурност 67-годишният ръководител на Върховния комисариат на организацията за бежанците да наследи 72-годишния южнокореец Бан Ки Мун.

Колкото до Бокова, за която стискаха палци измамените камилчета от обкръжението й, надяващи се да бъдат възнаградени с високи постове във високата сграда в Ню Йорк, тя едва ли ще бъде овъзмездена в самата ООН за ролята си на руски статист. Това би означавало размяна на (руски троянски) кон за кокошка – т.е. Бокова да напусне превзетия вече по руската схема през 2009 г. достачно висок международен връх в ЮНЕСКО, от който тя от сърце откликна на желанието на Путин организацията (й) да му партнира в пропагандното начинание Русия да възстановява самостоятелно древната забележителност Палмира в Сирия, разрушена от бандите на т.н. ислямска държава.

Така преминава световната слава за онзи, за когото парите не миришат, но се надява, че където текло пак ще тече. Конгречулейшънс!

Share on Facebook

Не съм аз. Не съм писал този анализ.http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/10/13/2843684_ruskoto_vliianie_v_bulgariia_pochti_e_pohitilo/?ref=yellow_fp

Оказва се, че това, за което говоря и пиша от години ( включително в три поредни книги, едната от които беше преиздадена с актуализиран предговор във връзка с актуалните доказателства за руската агресивна политика ), вече е обект на проучвания и открития от страна на цели колективи анализатори. У нас, че и в чужбина.

Ситуацията с диагнозата на българското заболяване от кремълска чума напомня на мерките от времето на средновековието, когато невежеството  е било определящо за реакцията на хората, които не са знаели как да се справят със заразата.

Все пак се радвам, че не сме го докарали до положението преносителите ( не на чумата, а)   на лошите констатации да бъдат убивани, освен с премълчаване. Което не е болка за умиране.

Share on Facebook

Епизод пореден от криминалния сериал "АЕЦ "Белене" - грабеж до безкрай". Преди минути изтече поредната инструкция от Москва, на страницата на (из)родното министерство на енерГЕПИката, за поредното набиване на обр...

Епизод пореден от криминалния сериал "АЕЦ "Белене" - грабеж до безкрай". Преди минути изтече поредната инструкция от Москва, на страницата на (из)родното министерство на енерГЕПИката, за поредното набиване на обр...

В гьола АЕЦ “Белене”, както го нарече Бойко Борисов, същият е на път да си глътне обратно руската кукичка и руския кукиш. Това излиза от най-прясното изявление по въпроса на спрягания до преди 10 дни за кандидат на ГЕРБ за президент министър Томислав Дончев. http://www.faktor.bg/ikonomika/83901-tomislav-donchev-nyamame-shans-da-obzhalvame-arbitrazha-za-aetz-belene321.html

След като повече от три години криволичеше в гьола след руската стръв, за което България плати на Русия стотици милиони грешни пари по текущите разходи (вместо радикално да спре този кървав теч на национален ресурс с идването си на власт през 2009 г.) Борисов гръмогласно обяви прекратяването на проекта. И всеки път след това използваше това решение като контрааргумент срещу подозренията, че е сервилен спрямо Кремъл.

Да смятаме ли сега, когато негов ключов министър връща темата за вероятното възраждане на уж погребания проект, че Борисов прави самопризнание за своето слугинско отношения към руския диктат?

Напомням, че през онези три пропуснати години България, оседлана от Борисов, плати няколко пъти повече текущи разходи на ядрената руско-българска мафия, отколкото неговите предшественици от монархо-социолистическото правителство. Тези плащания се стовариха тази година с още по-голяма сила под формата на руска съдебна разправа с България, за която нашият премиер не смее да повиши тон на Москва. Но се гневи като шаран на въдица срещу самата нея, сякаш тя си няма господарски ръце, които опъват кордата

Борисов разиграва поредната маневра, отвличаща вниманието от факта, че той е най-дълго управлявалия властник в периода, след както менторът му Симеон Сакскобургготски размрази през 2003 г. съветската ядрена идея ( в контекста на партийно събрание на т.н. царска партия НДСВ, впрочем). Съответно Борисов систематично товари с вина за несъстоялия се несъстоятелен атомен блян на Москва за удвоявяне на нейното ядрено влияние в България и региона върху всички. Тюхка се и за липсващите инвеститори без да “забележи” причините за нулевия им интерес. Прави всичко само и само да не му се налага да обяснява личното си съучастие в тази трансгранична корупционна далавера.

Ако Борисов действително се пусне отново (и) по тази руска пързалка, ще цопне в гьола край Белене. Това ще го превърне в кално потвърждение на притчата за онзи, който от глупост изял и торбата със сол, и боя с тояги и пак си платил накрая. Което нямаше да е зле, ако става дума само за него. Щеше дори да бъде поредното руско освобождение на България- този път от един автократ, дошъл на власт в резултат на поредица “феноменални” събития, с които е изпъстрена главоломната му кариера на охранител на верния слуга на СССР Тодор Живков, низвергнат от Москва, за да направи път да млади свои следовници, като неговият пазач Борисов, пратен в личното му обкръжение на стаж под формата на пазвантин.

Дали пък ревностната привърженичка на руската атомна централа Аецка Цачева не беше посочена за президент от Борисов тъкмо поради това, че му е било нужно да издигне ( още повече) една от емблемите на лобирането за руския проект, който би обвързал България за още десетилетия напред с внос на руско гориво, с неговото рециклиране пак в Русия, със строителството, техническата поддържка и експертизата от страна на нови поколения руски цивилни технократи, които да заменят съветските в същото качество?

Апропо, в изявлението на Дончев, от когото не можем да очакваме геополитически намеци ( те са царствен

приоритет на премиера, който усилено развява напоследък знамето “всички са маскари” по адрес на т.н. американски централи, за да притъпи усещането за тъпотата , с която управлява кризата с неродената АЕЦ “Белене”), няма и помен от споменаване на втория по-важност въпрос около евентуалния строеж. А именно: за какво, по дяволите, ни е централа с огромен капацитет, при положение, че и днес производството на електроенергия надхвърля потреблението, а напредналите в търсенето на алтернативи на опасната ядрена енергия държави вече експоатират заместители на “мирния атом”, способен при инцидент да унищожава  хора, природа и материални активи по-зловещо от който и да е друг катаклизъм, причинен от човешка ръка?

Според актуален днешен коментар на Ройтерс, положението със зависимостта на българската икономика от Русия е повече от тревожно. Цели 22 на сто от БВП на страната ни е обвързана с Русия ( но Борисов дава сигнали, че можем и повече да понесем, ако зависи от него). : http://www.reuters.com/article/us-russia-security-usa-idUSKCN12D13Q?il=0

Share on Facebook

Есента  дойде и един от най-лесните начини да се усмихнете в мрачните дъждовни дни е да си устроите нова среща с очарователния Муминтрол и неговите приятели. “Мумините и семейният живот” (изд. „Пурко“) е втората книжка от комикс поредицата за мумините на Туве Янсон, която излиза на български, а преводът отново е на Анелия Петрунова. Муминтрол...

След като не успя да бозае от ГЕРБ, Радан Кънев увисна на гърдата на Корнелия. Може би са му обещали да му върнат Терем и царските конюшни? Сучи Радане, сучи червено мляко! От него носът расте най-бързо.

След като не успя да бозае от ГЕРБ, Радан Кънев увисна на гърдата на Корнелия. Може би са му обещали да му върнат Терем и царските конюшни? Сучи Радане, сучи червено мляко! От него носът расте най-бързо.

The post Старият сценарии: Радан Кънев увисна на гърдата на Корнелия, суче мляко като червен Крали Марко appeared first on ExtremeCentrePoint.

Американският поет и певец Боб Дилън е 113-ят лауреат на Нобеловата награда за литература. Името му бе обявено по време на традиционното кратко изявление на Кралската шведска академия на науките в Стокхолм, изъчвано и на живо в YouTube. Наградата му бе присъдена от Академията “за това, че е създал нови поетични създаването на нови поетични изрази в рамките...

Името на 113-я лауреат на Нобеловата награда за литература ще стане ясно в 14 ч. българско време. Можете да гледате тук живото излъчване от Кралската шведска академия на науките:

Управляващите от ГЕРБ, които си подариха парламентарна ваканция ( и подариха на ДПС и БСП безплатен шанс да изглеждат  декларативно работливи на този фон), изглежда проумяха какъв автогол си вкарват с това нахално решение в очите на собствените си избиратели.

Във връзка с твърденията на ГЕРБ, че са подкрепили предложението на “Атака” за този политичски автогол “спонано”, Радан Кънев каза вчера, че “ в Народната милиция по-често е имало спонтанни решения, отколкото в ГЕРБ.”

Тази аналогия е напълно вярна за ГЕРБ, където са готови да козируват на всяко хрумване на Борисов, когато Той усети спонтанно, че нещо не е наред. Нали депутатите са си негови, както многократно е завявал. Ще си ги унижава и ще ги кара да си плюят на фасона както и когато си пожелае. А те ще търпят в името на облагите, които им осугирява. “Сделка или да”?

Ситуацията силно на помня на доста подобни ситуации от близкото минало. Например по казуса за и против цигарите на публични места. Същите депутати от ГЕРБ, които Борисов пращаше да обясняват как забраната на пушенето ще навреди на “туризма” ( т.е. на кръчмарското лоби), бяха задействани след това да вадят обратните аргументи, когато Борисов си смени мнението и реши да го играе европеец, пледиращ ( най-после), че здравето на хората е по-важно от интереса на ресторантьорите.

Най-вероятнои този път премиерът е задействал прословутата си интуиция, наричана от ласкателите му “политическа”, макар да е чисто популистка. В резултат на това , за пореден път, ГЕРБ се врътнаха на 180 градуса и  Димитър Главчев, техният съпартиец, заместващ Цецка Цачева на председателското място, свиква извънредно депутатите на работа утре.

Извънредно! Сякаш обявяват война или нещо подобно. А всъщност става дума за това, че на депутатите ще им се наложи да работят, въпреки решението им да си почиват. Което си е “извънредно” положение!

Това се случва буквално часове, след като ГЕРБ и останалите популисти, си гласуваха в същия този парламент парламентарна пауза до президентските избори. Явно герберите и техните присъдружни съгласуващи депутати си бяха направили сметката, че като пасуват по време на предизбобраната кампания ще нанесат по-малко вреда на своите партии и техните кандидутури. Което си е вид самопризнание за това, че си дават сметка на високия коефициент на собствената вредност в очите на т.н. обикновени хора, от които обикновено нищо не зависи, освен по време на избори. Каквито наближават.

Ето защо първа точка от дневния ред на ИЗВЪНРЕДНОТО заседание утре, според съобщението на парламентарния пресцентър, се очертава да бъде “разглеждането на Проект за решение за отмяна на решение на Народното събрание от 12.10.2016 г. за работата на НС през октомври и ноември 2016 г.”.

Както се вижда, неадекватността на ГЕРБ, чиято ярка илюстрация напоследък е издигането на Цецка Цачева за президент ( освен ако целта не е с това да постигат загуба, договорена с по-малко прикрит представител на московската пета колона у нас), продължава своя възход. До пълната победа на върховенството на глупостта, която никога не излиза във ваканция, макар да се опитва да се саморегулира, както в този конкретен случай, при който ГЕРБ стават за смях.

Share on Facebook

Американски и полски астрофизици са открили , че най-близката до Слънцето звезда - червеното джудже Проксма Кентавър , има аналогични на слънчевите цикли. Изследването е публикувано в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society , а накратко за това се съобщава от Харвард-Смитсоновския център по астрофизика.

Американски учени от Мичиганския университет са открили нова малка планета в Слънчевата система . Информацията за наблюденията на набесното тяло са достъпни на сайта на Международния астрономически съюз ( МАС ) а кратко съобщение е публикувано в The Washington Post.

Ревюто е публикувано за първи път през януари 2011 г. и е писано за старите издания на поредицата „Вещерът“, излезли под логото на изд. „Инфодар“. Препубликуваме текста по повод новото издание на „Вещерът: Последното желание“ от изд. „Ciela“, които връщат легендата на пазара с нова визия. Мисля, че дните около Нова година са най-доброто време за ревю на „Вещерът” на Анджей Сапковкси. Отлагам този текст от дълго...

„В Русия съм, в Русия съм!“ ще го преживеем днес отблизо – Вихрен ще ни води до Мурманск

Приятно четене:

Мурманск

Градът на Севера и тундрата. На път за Ледовития океан

Ставам в осем и съзирам прекрасната гледка от прозореца на хотела!

Аз съм в Мурманск!

И не просто в Мурманск, а на 12-ия етаж в най-високата сграда в света зад полярния кръг, хотел Азимут.

Определено беше правилен избор да дойдем да спим точно тук и да не се лигавим с евтинии точно накрая на уморителното голямо пътешествие. Бели облаци бавно се стелят по небето, а под тях Альошата гледа уверено на запад от своя хълм.

Фиордът в цялата му индустриалност също се вижда, както и многобройните коловози на влака и стадионът, с пейки в цветовете на руското знаме. На запад пък е гарата в, както от гледката става ясно – характерния са тоя град ярко-светло-синьо-зелен цвят. Само че гледката ми е на северозапад, а не към центъра, тъй че – толкова от нея. Измъквам се тихо, за да не събудя доспиващия си Гого и слизам долу на закуска. Докато се возя в асансьора се чудя какво има на междинните етажи, рецепцията на хотела е на втория етаж, а самият хотел започва на десетия, в този асансьор даже няма копчета за помежду.

Закуската се оказва обилна и прекрасна. И тук, като в Уляновск (о Боже, на колко километра оттук бяхме преди 4 дена) има от пиле мляко, но някак си е прясно издоено от най-висококачествени пилета.

Пълня цяла чиния с различни меса и печен бобец (да му мислят другите  в колата после) и нищо не разочарова. А още по-хубавото е, че гледам, Теодор слязъл също на ранна закуска, тъкмо имам нужда от опита на някой, който е наемал коли преди в живота си за мисията, която ми предстои. Питам го ще дойде ли с мен и той с охота се съгласява, довършваме си похапването и се насочваме навън. Трябва да изминем около 2 километра по Проспект Ленина докато стигнем адреса, от който се взима колата.

Взимаме якетата – нищо че е края на август, зад полярния кръг си е за абичка, макар в Мурманск да не е твърде студено в момента. Градът се събужда бавно в неделя, в осем и нещо сутринта още няма никакви коли по улиците, които пък са ужасно широки и празнотата се набива на очи, дори на хора вече навикнали с това, че всичко в Русия е Голямо и Широко.

Площадът на Петте Ъгъла,

който се явява централен площад на тоя град пък е в ремонт, нещо му сменят настилката.

Фън-факт, единият от въпросните пет ъгъла е чупката в средата на нашия хотел. Тръгваме нагоре по проспекта и градът започва да ни открива своя лик. Администативни и жилищни сгради, на пръв поглед съвсем нормални, но като се вгледаш, откриваш белезите, че тук сме пó на север от всички други такива по света; примерно всичките балкони на блоковете са мънички и остъклени. Дори по новите сгради се забелязват мънички пукнатинки, без съмнение причинени от замръзване на някакви води по тях. И всяка трета сграда е в тоя синьо-зелен отенък, който явно е големия хит в конкурса „Да боядисаме всичко зад полярния кръг в абсурдни ярки цветове“.

Ето го след малко и нашият стар познат Илич, паметникът му краси вътрешната градинка в поредната сграда в Мурмански цвят; гледа уверено напред мачкащ горката си капа в една ръка. По-късно ще се снимаме тук с другите. От нашата страна на проспекта пък подминаваме полицията и това напомня на Теодор за снощния ни разговор със Службите, които ни чакаха на слизане от влака.

„Паспортите моля“ – каза чичко полицай и се обърна към колегата си – „Трябва да има още двама“ Колегата грижливо прихваща Гого и Жоро, докато нашият човек гледа Теодоровия паспорт. Теодор го пита „Ама защо, направили ли сме нещо?“, онзи отговаря „Не, рутинна проверка, навсякъде има рутинни проверки“ Теодор отговаря „Ами не, не е навсякъде“ и полицаят го плясна с едно „Ами затова нас не ни бомбардират“ и му завърна паспорта, преминавайки към моя.

Цялата случка ни отне две минути, но остави у нас доста дълбоки впечатления, защото беше очевидно, че тия полицаи чакаха НАС и точно нас пред изхода на нашия вагон и не провериха никого другиго на тоя коловоз в хладната вечер. Дали имат списък с пътниците на влака? Дали РжД им казва, че има съмнителни хора с Чужди паспорти? Дали са имали сирийци или знам ли кой – мъкнещ се с тоя безкраен влак дотука? Дали КГБ просто знае всичко, което се случва в тая държава?

Сега като се замислям, ами да, защо не, та ние си говорихме с полицията почти всеки ден по една или друга причина. Ама пък тия нямаха точно полицейски униформи, някакви други бяха, ама кой ти помни в объркването при слизането от 27-часов влак.

Междувременно сме стигнали до

Мурманск Мол,

който изглежда досущ като някой такъв във Варна. Някъде в блокчетата зад него е и нашата кола под наем. Очаквам налесно да видя табелка, но след като намираме адреса и то се оказва малко пететажно блокче с три входа и нито една табелка за раздаване на коли, се налага Теодор да звъни от руската симкарта на телефона, който предвидливо въобще не съм записал и търсим в нета. Вход Б, звънец 28, някакви такива абсурди се случват…поне са на първия етаж във входа, който мирише не точно на цигари, а както отдавна вмирисани на цигари мебели омирисват околността си.

Следват още абсурди – Реното Лоуган, дето сме резервирали, не можело да ходи до

Териберка

и тоз ми бил писал вчера, ама вчера аз съм бил в безкрайния влак, сега за нас имало Рено Дъстър, с 500 рубли по-скъпо. Това добре, ама депозитът не можело да се плати с карта, като на нормалните места, ами трябвало само в брой. Въобще нахаканият хлапак, вероятно доста по-млад от нас – стабилно ни изнервя. Цялата институция пък дава вид сякаш се крие от теб и прави административни пречки и не иска да ти дава скъпата си кола (45 евро за тоя Дъстър, тц тц тц!).

Сред размисли дали да не им теглим една близка роднина по майчина линия и осъзнаване, че вероятно другите фирми за коли ще са същите, отиваме до тоя мол, който още е затворен (май заради неделята). Все пак в магазина до него има банкомати и си теглим 10 000 рубли за депозит, които довечера като върнем колата ще се чудим какво да правим, щото  повечето от нас утре се махаме от тая държава (а някои още днес тръгват). Връщаме се при оня, даваме пари, давам си книжката, попълвам формуляри и ето я колата и упътването как се излиза измежду блоковете (дясно-ляво-дясно-ляво). Хайде, че окъсняхме с цял час.

Обратно в хотела, Георгиевците си похапват обилната закуска и хич не изглеждат притеснени или въобще усетили закъснението ни. Подбирам ги и те идват изненадващо стегнатно; Гого много предвидливо дори си е опаковал всичкия багаж да го взима с нас, щото вероятността да трябва да го оставяме на летището навръщане е доста голяма. И тъй,

напред към Териберка и Ледовития океан!

Мястото където отиваме е малко селце на 100-тина километра на североизток. То, обаче, се явява единственото място в цяла Русия, където човек може да види Северния Ледовит океан без специално разрешение. Мурманск е на фиорд доста навътре от океана, градовете от двете страни на фиорда на север са бази на флота и съответно – забранени за някакви мишки като нас, а по целия останал океан чак до Чукотка или няма път, или всичко се явява гранична зона. Въпреки, че пътят отива първо на юг и после директно на изток, пейзажът бързичко се променя. Оказва се, че някак си покрай фиорда има доста по-мек климат и Мурманск е обграден от иглолистни гори; на изток обаче дърветата стават все по-ниски, после се превръщат в храсти и накрая изчезват съвсем; тук започва истинската тундра, температурата също спада забележимо.

Последното е голям шок за нас, като спираме за тоалетна и изведнъж се оказва, че якетата дето сме донесли не са достатъчно топли за вятъра на тундрата. Подминаваме Североморск-3, което е просто куп панелки насред нищото; това е квартал на затворения

град Североморск

с базата на флота и се чудим дали и тоя квартал е затворен и какво би станало ако отидем; все пак си имаме по-важна работа и хвърчим нататък. Жоро май е доста се радва да кара из тундрата, само че не може да прави снимки, а той е главният фотограф на пътешествието (който още не ми е дал въпросните снимки). Аз просто си се радвам да се возя и да гледам чудесата на този прекрасен нов свят. Тундрата е покрита с нещо ярко-жълтеникаво, чудим се какво ли е то; напомня ми на ресурси за събиране в древни компютърни игри, но какво е това, ще се изясни след малко.

Едно от първите неща, които правят впечатление в тая тундра е, че на всеки 200 – 300 метра има спряла по някоя кола насред пущинаците. Вярно, че е неделя, ама все пак се чудим как успяват ТОЛКОВА много хора да са на излет и какво все пак търсят те наоколо. Някои са очевидно ловджии, други – рибари (а да, тундрата е пълна с дребни езерца), но повечето се мотаят с разни кофички по голите хълмчета. Най-накрая, точно след разклона на север (хубавият път продължава направо за

Туманный,

но ние сме на север към океана по черния) се спираме за малко да се поразходим наоколо.

Първото, което прави впечатление след, разбира се – смразяващият студ  е, че тундрата е мека! Навсякъде където стъпваш е все едно върху юрган от меки мъхове, треви и лишеи. Гого е особено щастлив, че е тук и крещи

НИЕ СМЕ В ЦАРСТВОТО НА ЛИШЕИТЕ

И наистина, навсякъде по земята има разноцветни и огромни лишеи, бяло-жълтеникавият цвят с който е покрита голяма част от околността също е един особено трошлив тип лишей. Пълно е и с мини-мочурища или просто влажни места, където като настъпиш мекия килим и се показва вода.

И тогава виждаме боровинките!

Едни огромни сини топки, като сливи висят от най-мизерните боровинкови храстчета съществували някога, с по 5 – 6 боровинки и 2 листа средно на клонче. На вид и вкус – същите като наш’те в Родопите, просто по-едрички. Стигаме до извода, че явно това е, което събират всичките тия хора. Ама за разлика от Родопите, тука няма дараци, които унищожават растенията, а Русията голяма, боровинки има за всички.

С Гого се тъпчем, докато Жоро се кани да си купим кофа с боровинки от Териберка (хич и не подозира какво ще ни се случи там и въобще ще забравим за кофата). Тъкмо сме установили причината за всички шаващи хора из тундрата и се появява съмнение – наоколо има и много гъби, някои от тях доста едри. В крайна сметка се съгласяваме, че даровете на тундрата са многобройни и има по нещо за всекиго. Гого си набира лишеи от няколко типа и в колата ги разглеждаме.

С отиването на север сменяме шофьора, че Жоро да снима; Гого пък се свива на задната седалка и не иска да излиза в студа и току пуска по някое „Къде ма докарахте вееееее?!“, „Това ми е лятната почивка, реших да дойда на море с вас, а то…“ и „Защо, защо е толкова студено по пътя към плажааа, аз исках тропически плаж?!“  Теодор пък ни обяснява защо Бърни Сандърс е толкова привлекателен за евентуален бъдещ президент на САЩ и какви са недостатъците на Хиларито. Подходяща тема за руската тундричка, ама ни е много весело.

Спираме при малко поленце, където минаващите хора са направили кулички от камъни. Другите се чудят какво е това и аз им разказвам, как в Исландия на доста места имаше такива купчинки от камъни и как там хората го правят заради традицията, заради елфите и духчетата и темподобни неща, но самата идея на купчинките е да се ориентират хората в тундрата, където пейзажът е доста еднакъв и особено като падне снега няма никакви белези. Появяват се и странни пъстри зелено-червени цветя, тундрата е пъстра и навсякъде различна. Преминаваме покрай скулптура на изоставен мотор и това е знак, че скоро наближаваме в Териберка. Що за абсурд ни се случва там обаче, ще научите във следващата част.

Автор: Вихрен Стоев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Русия – на картата:

Русия

Още пътеписи от близки места:

1. Към Аляска с мотор (18 и 19 ден): Северен ледовит океан
2. Аляска – „North to the Future“ (1): От Феърбанкс до Северния Ледовит Океан
3. Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (1)
4. Ти не променяш града, градът променя теб
5. Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (3): Мадагаскар
6. Градът Белград
7. До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (6): Към Гибралтар и Европа
8. До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (4): На път за Азорските острови
9. До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк
10. До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (5): Азорски острови
11. Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (2): Остров Махе
12. Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)