Някои от от най-популярните съвременни български автори, много приятели и читатели на писателя Недялко Славов се събраха в сряда вечер за премиерата на новия му роман „Камбаната“. Със събитието беше даден и стартът на Националното литературно турне на Славов, което ще премине през Пловдив, Бургас, Стара Загора, Велико Търново и Русе. „Преди време големият аржентински писател Хорхе Букай...

Едаурд Сноудън. Всеки е чувал това име, но точно затова трябва да си припомним някои факти, свързани с неговата история, които обясняват и вкарват действията му в контекста на личната свобода и неприкосновеност на всеки един от нас.

Първо, кой е Сноудън? Най-краткият отговор е: изгледайте документалния филм “citizenfour”. Сноудън е бивш служител на Националната агенция за сигурност на САЩ, който проговори за масовото следене и подслушване, осъществявано от тази служба. Една разпространена щега с абревиатурата на агенцията – NSA (National Security Agency), е “No Such Agency”, в превод: няма такава агенция.

Разкритията на Сноудън показват страховитите мащаби на подслушването, организирано от Агенцията по сигурността на САЩ – клетъчните телефони, лаптопи, Facebook, Skype, чат-стаи – виско това е използвано от NSA, за да изгради "модел на живот" на потребителите, представляващ подробен профил на наблюдаваните лица и всички свързани с тях. Броят на хората, които могат да бъдат включени в системата за наблюдение, анализ и профилиране, е потресаващо голям. Един пример само е социалната мрежа Facebook: при 1000 приятели, кръгът на приятелите на вашите приятели нараства до 163,400 души (по модел, разработен от “Гардиън”). Третият кръг – приятелите на приятелите на вашите приятели нараства до 26,699,560 души.

Това означава, че ако един човек от почти 27 милиона души, е общувал с приятел на приятел на Ваш приятел – той може да е Ваш колега, изпил едно кафе с човек, който познава друг човек, чел в Интернет как се прави бомба... Вие ставате обект на профилиране…

Тук ще направя едно отклонение за технологиите и днешния ни живот. Днес, 02 октомври 2016 г., надградих операционната система на телефона си. С новата версия на iOS дойде и приложението (или поне не го бях забелязал досега) “Home”. Програмката Ви позволява да свържете домашните си прибори към телефона и да ги контролирате през Интернет. Признавам, че все още не съм тествал нищо, но един мой познат разработва Интернет дистанционно устройство за бойлери – тръгваш от офиса и включваш бойлера от телефона…

Технологиите навлизат все по-сериозно и завладяващо в живата на всеки един от нас. Все повече информация оставяме след себе си в Мрежата. Това най-често са лични данни, които лесно могат да бъдат събрани от някой, който знае какво прави. Преди време, авторът тези редове бе свидетел на това, как негови колеги бяха в състояние да локализират трол, възхваляващ управляващата партия. Той сипеше обиди и заплахи по адрес на публично лице. Без особени затруднения бяха определени районът, в който живееше този трол, приблизителната локация на местоработата му, доставчика на мобилни телефонни услуги, които той ползваше, пишейки в градския транспорт, докато пътува към офиса и обратно, операционната система на компютъра му, браузера и други подобни данни. Всичко това стана без помощта на специални средства, само благодарение на няколкото написани от въпросния трол коментари под статии в Интернет...

Към това добавете и други данни, които може да бъдат събрани с лекота и без кой знае каква техника и специални средства: географско положение, трафични данни от смартфона и т.н. Вашият профил, изграждан от от службите, нараства много и плашещо. И това далеч не е всичко. Наскоро излезе информация, че хакерите вече са в състояние да разбият защита с лицево разпознаване при някои системи за сигурност, ползвайки Ваш 3D модел, изграден по ваши снимки от социалните мрежи… Излишно да описвам всички рисковете от това, да Ви профилират в толкова точен детайл. Не, защото има какво да криете. Най-вероятно няма, но това позволява злоупотреба с личната Ви неприкосновеност.

Да се върнем на “несъществуващата” агенция от разкритията на Сноудън. Позицията на NSA се свежда до баналното “ако няма какво да криете, няма за какво да се страхувате”. Тази позиция е позната на всяко общество, включително и на нашето. За да разберете мащабите на разкритията на Едуард Сноудън, може да ги съпоставите със скорошния скандал в България, при който Софийски градски съд позволи незаконен достъп на Държавната агенция по национална сигурност до информационните масиви на Министерство на вътрешните работи. Сред системите, до които е имало незаконен продължаващ достъп, са Интегрираната информационна система “Справки” на МВР и Съдебното министерство; Автоматизираната информационна система “Български документи за самоличност”; Централният полицейски регистър; регистърът на лицата с полицейска регистрация; регистърът на лица, установени извършители на престъпления; регистър на лица, обявени за издирване; автоматизираният информационен фонд "Граничен контрол" и др. Става дума за скандала “Червей”, по който няма наказани полицаи и други длъжностни лица от системата, а най-вероятно няма и да има...

На този етап, в резултат на незаконния достъп до информационните масиви на МВР, в нечии ръце незаконно са попаднали, не се съмнявам в това, огромни информационни масиви с личните данни на българските граждани. Мащабите са неясни, щетите – предстоящи и неизбежни. Най-вероятно, през черния пазар на чувствителна информация, особено по отношение на бизнеса и политиката.

За мащабите на дейността на NSA, разкрити от Едуард Сноудън, можем да съдим по собствените му думи до журналиста, пред когото той прави своите разкрития:

“Аз съм старши служител в разузнавателната общност, надявам се, разбираш, че да се свържа с теб е изключително висок риск. До този момент знам, че всяка граница, която пресичаш, всяка покупка, която правиш, всеки телефон, който набираш, всяка мобилна клетка, покрай която преминаваш, приятел, който си записваш, сайт, който посещаваш, тема за имейл, който изпращаш, е в ръцете на система, чийто обсег е безграничен, но сигурността ѝ не е…”

Това са две случки – от САЩ и от България. В САЩ имаме разкрития за чудовищния мащаб на събираната информация, без наше знание и без наше съгласие. Освен това, Подобни технологии и мерки, като разкритите от Едуард Сноудън, се приемат и прилагат в много страни по света. В България става дума за вероятно престъпление, при което лични данни на милиони граждани, събирани в продължение на години, в големия си процент – с помощта на новите технологии, са попаднали в неизвестни ръце.

Житейският опит в България опровергава евентуалната защитна теза, че не трябва да се притесняваме, защото става дума за полицейски служители. У нас имаше много скандали с изтекли записи и досиета, включително и разговори на премиера, които предполагат употреба на специални разузнавателни средства. Всяко самоуспокоение по темата е илюзорно, глупаво и опасно.

Проблем с ченгетата, които злоупотребяват с професионалните си правомощия има не само у нас и далеч не е от скоро. Един от примерите, които могат да бъдат дадени, е от Великобритания през 2009 г. За цялата година има 439 полицаи, които са били санкционирани за посещение на уеб сайтове с порнографско съдържание и други, които са извън служебните им задължения. Но по-интересното е, че мнозина от тях са наказани за това, че ползвали служебни бази данни, за да проверяват лични контакти.

Ако погледнем по-новата история, пак от САЩ, откъдето тръгна този разказ, по данни на разследване на “Асошиейтед Прес” през периода 2013-2015 г. полицейски служители из цялата страна са злоупотребявали с поверителни бази данни, с цел да съберат информация за свои интимни и бизнес партньори, съседи и дори журналисти, които нямат нищо общо с професионалните им задължения. За посочения период са уволнени или са подали оставка 325 служители на реда, а други 250 са получили по-леки дисциплинарни наказания.

Най-новото събитие също е интересно в този контекст. Съвсем наскоро в Швейцария бе проведен референдум, който за първи път позволи на службите да подслушват телефони и да проследяват имейл кореспонденция. Разбира се, очаква се това да става при стриктен регламент, за разследване и предотвратяване на престъпления. 

Най-голямата пречка пред евентуална победа на Трайчо Трайков на президентските избори не е конкуренцията, а …Реформаторският блок. Той блокира опитите му за разграничаване от ГЕРБ с двойствената си (о)позиция.

Това е редкият случай, когато ще се съглася с Бойко Борисов. Той изригна днес пред журналисти с въпроса докога ще му лицемерничат реформаторите, заплашвайки с отстраняване на министрите им от правителството.

Не само ще се съглася, но и ще го потупам по рамото бащински ( защо да не си припиша бащинство на тази идея, която толкова пъти съм споделял!) за полезното му “прозрение”. Същевременно ще възкликна и съм сигурен, че много поддръжници на автентичната демокрация в България ще въздъхнат с надежда: “ дано”!

“ Дано”, защото самите реформатори така и не събраха политически кураж да поправят грешката си да бъдат патерица на Борисов, с което се обезличиха. Изпратиха качествени хора, като Трайчо Трайков и Съби Събев на битка с вързани крака към стълба на позора, с надпис ГЕРБ.

Колчем някой от реформаторите си позволи позиция, различна от Борисовата, той моментално ги контрира с логичния аргумент, че те само така си приказват, но на дело е работодател на техните хора във властта. Ето, че сега се появява  скъса с тях. Самите реформаторите трябваше  да предизвикат такъв оздравителен развод. Но както всичко друго, той май също ще стане по волята на премиера. Но пък това може да стане дългоочакваното начало на реално преформатиране на демократичното пространство в България, обсебено от популизма на ГЕРБ.

Реакцията на Борисов обаче само на пръв поглед е гневна поради “натрупвания” на гняв срещу реформаторите, които с нищо по-особено не го предизвикват в момента. Друго се случва.

Премиерът надушва опасността от провал на изобрите, за който той ще е истинският виновник най-малкото заради посочването на абсурдното си протеже Цецка Цачева като участник в битка, която не е по силите й. Днес се появи първото социологическо проучване, което се ангажира с прогноза, че Цачева ще загуби на втори тур от Радев и Борисов веднага реагира като “ранена в сърцето пантера”, търсейки вече изкупителна жертва.

А каква по – лесна цел за “пантерата” , която гука като гълъб с руски акцент, от плячкосаната формация на реформаторите. Ще каже, че те не са го подкрепили , че дори са дръзнали да издигнат собствен кандидат ( категорично превъзхождащ от пръв поглед интелектуално Борисовото подобие в пола). С един скандал с тях насред кампанията би могъл да обясни надвисналия провал над Цачева.

По-добра услуга за Трайков от това, Борисов да уволни министрите, на които им е толкова хубаво да оцеляват под неговото гълъбово крило, не може да се измисли. Смълчаните обекти на неговата заплаха обаче не помагат с поведението си това да се случи и Борисов пробва да ги уязви още повече, разказвайки пред репортери в своя типичен господарски стил, че в негово присъствие “те” ( кои конкретно?) били “много тихички”.

Стискам палци Борисов да извърши поредната глупост и да услужи на предизборната кампания на Трайков с “развод по банкянски” с реформаторите, освобождавайки по този начин колебаещите се гласоподаватели от задръжките за кого от управляващите да гласуват- дали за ГЕРБ или за подзкрепящите герб реформатори. Поставени пред този абсурд мнозина продължават да мислят, че е прагматично да заложат на по-силния кандидат , за да спрат “червения генерал”.

При хипотезата за разрив с реформаторите, който би повишил резултата на Трайков сред мислещите демократи в България, същият може да се окаже конкурент на Цачева за второто място на първия тур ( макар червендалестаната агенция ГАЛЪП да й дава в първото си проучване днес минимална преднина пред Радев и първо място преди балотажа на този етап).

А отиде ли Трайков на балотаж с когото и да е от двамата претенденти, България най-после ще има възможност да си свери часовника по основната линия на разделението, която не е ляво-дясно, а Изток-Запад. Трайков е единственият кандидат , който олицетворява прозападната ориентация на България, но с правителствения камък на шията под крилото на Борисов няма как да се открои. Сега Борисов е на път да му помогне, правейки си тънки сметки в характерния за него дебелашки стил на скандалджия, който нарежда на депутатите кога да работят.

Share on Facebook

Share on Facebook

Напоследък чета предимно български автори. Съвременната ни проза става все по-добра, а Момчил Николов (носител на награда „Хеликон“ за „Кръглата риба“ през 2008 г.) се очертава дълго да бъде обсъждан заради новата си творба „Последната територия“. Не всеки месец някой роден писател се осмелява да издаде повече от 600 страници роман, при това какъв! „Последната територия“ (изд. „Ciela“) ще ви отведе в...

 

¿Nunca te has preguntado por qué las plantas son denominadas como “seres vivos”? Lo cierto es que aun cuando estas no cuentan con órganos como pulmones por los que llevar a cabo el proceso de respiración que nos indica que estamos vivos, no significa que en el reino vegetal no se cumpla con un proceso similar que mantiene a las plantas con vida y que las hace crecer, desarrollarse, dar frutos y multiplicarse.

Sin embargo, no todos los vegetales cumplen con un sistema de nutrición igual como es el caso de los seres humanos. Si bien todos poseen una nutrición autótrofa y fotosintética, es decir, que son capaces de convertir materia inorgánica en orgánica y que obtienen su energía de la luz solar, en el reino vegetal se presentan dos procesos distintos para obtener su nutrición en base a su estructura física, siendo estos: la talofítica y la cormofítica.

Aquellos vegetales englobados bajo una estructura talofítica, no son más que los que no requieren de ningún tipo de órganos de absorción o transporte para nutrirse dado que adquieren todos sus nutrientes por medio de la membrana de sus células, las cuales absorben lo que hay a su alrededor.

Por otro lado, los vegetales con estructura cormofítica son los que necesitan de órganos de absorción y transporte para poder nutrirse correctamente. Por lo general, dichos elementos son: la raíz, el tallo y la hoja.

Es gracias a estos que los vegetales bajo una estructura cormofítica son capaces de mantenerse con vida. El proceso empieza en la raíz, donde se absorbe el agua al igual que las sales minerales, las cuales se convierten en savia bruta al alcanzar el xilema y la cual es transportada hasta las hojas para ser utilizada en el proceso de fotosíntesis. Así mismo, durante la fotosíntesis, la savia bruta se convierte en savia elaborada, la cual luego es transportada tanto de forma descendente como ascendente para nutrir todo el vegetal.

Нова за България онлайн платформа за публикуване на разкази срещу възнаграждение стартира този месец. „Библиотека Хипертекст“ е съвместен проект на онлайн списанията „ShadowDance“ и “Сборище на трубадури” и цели да представи на широката публика творци от жанровете фантастика, фентъзи, хорър и магически реализъм. Професионалният модел, отдавна наложен на Запад в онлайн списания като Azimov’s и Weird Tales, предлага възможност...

Е Л А Т Е  С  Н А С!

Събитие: Акция «Stop Putin! Stop war!»

Време и място: 14 октомври 2016 г., петък, в 18:00 часа, пл. “Независимост” в София. Подобни акции ще се проведат същевременно в Пловдив и Бургас

Организатор: Сдружението на украинските организации в България (СУОБ) “МАТИ УКРАЙНА”

Цел: Среща на украински патриоти и приятели на Украйна, които ще се възправят на глобален митинг срещу руската агресия. Към днешна дата повече от 60 страни по света са потвърдили участието си. Ще участват повече от 70 украински града.

Лансираната от Путин хибридна войната не спира нито за миг и продължава да отнема човешки животи. Украински граждански общности в повече от 60 държави по света се присъединиха към  инициативата #StopPutinsWarInUkraine

Целта на митинга е да отправи апел към  властите, в това число и българското правителство, да подкрепят Украйна в международни организации в настояването й за спиране на военните действия от страна на Русия и за увеличаване на работното време на ОССЕ.

Искаме да напомним на целият свят, че в Украйна всеки ден загиват хора и за съжаление от Минските спогодби (февруари 2015 г.) до днес в зоната на конфликта не е имало нито един ден без стрелба срещу украинските позиции.

България винаги е подкрепяла и подкрепя Украйна на всички нива и във всички международни организации, за което сме благодарни!

В момента в зоната на конфликта представителите на ОССЕ изпълняват своите ангажименти до 17:00 местно време, след което позициите на украинската армия биват подложени на прицелен артилерийски обстрел.

Настояваме:

1. Да бъдат изведени от Украйна всички руски окупационни войски и да се изтеглят руските оръжия и военна техника.

2. Да бъде засилена (увеличена) наблюдателната мисия на ОССЕ и да бъде удължена нейната работа до 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, като й бъде осигурен достъп до тази част на украинско-руската граница, която в момента временно не се контролира от Украйна. Руско-сепаратистките войски спират атаките си само тогава, когато на фронта се намират наблюдатели от ОССЕ.

3. Незабавно да бъдат освободени гражданите на Украйна, които по политически мотиви са задържани незаконно както на територията на Русия, така и в Крим.

Заедно сме по-силни!

Share on Facebook

Share on Facebook

Липса на позитивни промени отчете докладът на БХК до Комитета на министрите на Съвета на Европа относно състоянието на пенитенциарната система в България

Момчил Якимов ще е ДЕОС кандидат за кмет в Младост, София на кметските избори, които ще се проведат на 6 ноември, заедно с останалите. Защото много харесвам и вярвам в Момчил, реших че е добра идея да си поговорим с него за смелостта му да се кандидатира за кмет на Младост. Също ми се искаше и май се получи – да видим Момчил като човек, отвъд костюма, професията, обществените дейности.
Ако искате да го подкрепите – бюлетина 23 – Момчил Якимов, ДЕОС.

Кой е Момчил, отвъд костюма, работата и ДЕОС?

Роден съм и съм израснал в София. След гимназията станах част от първата вълна младежи, които търсеха да продължат образованието си в чужбина. В ранните ’90 беше малко по-сложно – имаше визи, парични гаранции, не се признаваха дипломите ни. Заминах първо за Австрия, където сме се разминали с Емо А. Георгиев (днешният председател на ДЕОС), както се оказа по-късно. В крайна сметка се установих в Щутгарт и там завърших образованието си на строителен инженер. Спукването на имотния балон в източните германски провинции съвпадна по време със строителния бум в България и тогава видях смисъл да се прибера в България, за което не съжалявам.

Какво обичаш да правиш в неделя, например?

В неделния ден опитвам да запазя повече време за интелектуални занимания. Имам среда от приятели с различни професии, обичам да се събирам с тях поне за малко и заедно да търсим допира в науките. Не съм ти разказвал, но аз също съм задочен докторант, правя експерименти, получават се интересни резултати. Напоследък научната ми работа е най-потърпевшата от обществените ми ангажименти.

Младост е Твоят квартал, защото …?

Защото искам заедно да покажем, че дори да не може всичко хубаво да се случи на мига, то видимо сме хванали вярната посока, наясно сме какво вършим и къде искаме да стигнем. И тогава ще има разбиране за временните неудобства и лишения. Така виждам нещата както за „Младост“, така и за София, така и за България. Иначе аз съм израсъл и живея в момента в „Лозенец“ – друг софийски квартал, станал много по-отдавна прословут със същите проблеми, каквито има и „Младост“ в момента. Затова знам от опит, че половинчатите мерки са губене на време.

Какви са твоите съседи?

(усмихва се) Вече седма година ме преизбират в домсъвета на кооперацията. Заедно правим много неща по естетизацията на околоблоковото пространство. Подсещаш ме да се поровя в личния си архив и да споделя малко снимки „преди и сега“. Но най-хубавото е, че добрият пример се оказва заразителен и виждаме все повече блокове около нас да предприемат нещо с лична инициатива.

Само много пари ли са нужни, за да изглежда един квартал, един град по-добре, според теб? Ако не – какво още?

На първо място е нужна критична маса от граждани с достатъчно високи критерии за „уреден град“. На второ място – те да успеят да излъчат свое адекватно представителство във властта. Парите слагам на трето място и те са по-скоро следствие. Знаеш, в ДЕОС сме на мнение, че България е бедна от пилеене, популизъм и корупция, но не и заради липса на ресурси.

Как хората могат да живеят заедно по-добре – във входа, блока, квартала, града?

Понеже основната тема на моята кампания е регулацията на паркирането, не прикривам например своето възмущение от това, че общината толерира ползването на автомобил в града да става по законите на джунглата. Това години наред насажда омраза и лични вражди между съседи и съседи, местни и приходящи, шофьори и пешеходци, шофьори и велосипедисти. Потрошените тротоари ще ги ремонтираме, изровените градинки ще ги залесим наново, но изляната омразата и изхабените нерви няма как да ги съберем обратно.

Как разказваш на детето си за ДЕОС и участието ти в кметските избори?

Засега ДЕОС губи конкуренцията за вниманието му в полза на таблета.

Какво си пожелаваш?

До 6 ноември най-голямото ми желание ще бъде, аз и ДЕОС да се представим подобава на изборите в „Младост“ и да опровергаем скептиците, които смятат, че нашите намерения (ред в паркирането, чист въздух) не вълнуват обикновения гражданин, защото са изпреварили времето си с 20 или 30 години, докато се сменят поколенията.

Може да си говорим надълго и нашироко за продуктивност. Но колкото и да се фокусираме върху ефективността на индивида, това невинаги значи, че работим за ефективността на целия екип. Дори напротив – high functioning sociopath типажът като че ли е все по-често срещан. Само че не в секси-Шерлок-Бенедикт-Къмбърбач вариант, а по-скоро в този:

Хубавото на днешните екипни динамики се крие в това, че разполагаме с огромни количества данни и големи компании, които имат собствен интерес да ги анализират. На първо място в списъка – Google. Преди 5 години компанията се фокусира върху нелека задача: да създаде идеалния екип. За да постигнат това, изследователите разглеждат букет от различни по успеваемост екипи и индивиди и се опитват да отговорят на въпроса кои черти правят успелите екипи успели. Ражда се Project Aristotle.

Имайки предвид с колко информация разполагат от Google, надали ще ви учудя, като ви кажа, че учените разглеждат абсолютно всеки аспект от функционирането на екипите:

• Екипи от интроверти срещу екипи от екстроверти срещу смесени екипи?
• Колко често членовете на екипа се хранят заедно?
• Доколко членовете на екипа прекарват време заедно извън работа?
• Имат ли сходни хобита?
• Има ли влияние балансът между членове от различни полове?

И, като цяло, всяка друга хипотеза, за която са се сетили. Когато разполагаш с голям обем данни, изкушението да анализираш всяка връзка е голям. В крайна сметка, екипът открива само два елемента, които са свързани с продуктивността на екипа.

Всеки член на екипа трябва да бъде чут

Стилът на комуникация във всеки екип е различен. При някои прекъсването на друг говорещ е пълно табу, докато в други групи всеки допълва и надгражда мисълта на другия – понякога дори твърде енергично. Някои екипи прекарват време в дискусия на лични въпроси, докато в други лидерът не позволява off-topic коментари и бързо връща разговора в предварително начертаните рамки.

Но една зависимост се оказва ключова – в успешните екипи всеки получава равно „ефирно време“. Няма формални или неформални лидери, които окупират дискусията и изземват вниманието. Водеща е тази среда на равенство, която позволява на всеки да бъде чут и да допринесе за общия разговор.

Емпатията е успех

Според Project Aristotle вторият фактор за успеха на екипа е „създаването на психологически сигурна среда“. Това, което учените се опитват да кажат с този сложен термин, е познато на повечето от нас просто като „емпатия“. Членовете на добрите екипи имат ясно разбиране как се чувстват техните колеги. Това позволява всички да се чувстват спокойни и да споделят нови идеи, да поемат рискове. Така екипът се движи по-бързо към успеха, а ако някоя идея не проработи – е, това е част от процеса.

За някои типове екипи проявата на емпатия е по-естествен ход – за специалисти по комуникации това ще е по-лесна задача, отколкото за софтуерни инженери, много от които предпочитат да говорят за код и данни, отколкото за чувства (естествено, генерализирам, но ще съм права в над 50% от случаите). Тук идва ролята на лидера в екипа – той трябва да поставя социалните норми, които помагат за създаването на сигурност в екипа и градят средата, в която всеки може да бъде чут. Най-интересното от Project Aristotle за мен е, че изследователите дават на лидерите на екипи механизъм, с който чрез данни и статистики, лесно смилаеми от технически специалисти, те могат да влияят на социалните норми в групата.

И още: зависимост, структура, смисъл, значимост

Най-важно за екипа е създаването на сигурна работна среда. След това във фокуса на екипа трябва да дойда още няколко елемента:

• зависимост: членовете на екипа съзнават, че останалите разчитат на тях и затова вършат работата си качествено и навреме. Така се генерира доверие, което екипът може да изпълни;
• структура и яснота: ролите на всеки член в екипа са ясни за всички, а критериите за оценка на свършената работа са максимално прозрачни;
• смисъл: всеки член на екипа вижда смисъл в своята работа на лично ниво. Тук мотивацията може да е различна за всеки, от желание за себеизразяване до финансова стабилност, но смисъл има;
• значимост: екипът е наясно как неговата работа влияе на цялата организация. Това е особен проблем в по-големи организации, когато ефектът на част от проект не може да се види директно.

Повече за Project Aristotle можете да прочетете в New York Times – хвърлете едно око и на другите материали от серията Reimagining the Office. За елементите на успеха директно от Google четете тук.

Постът Какво отличава работещите екипи в Google? е публикуван в Васи ли?!.

С Анжело днес сме в Италия – ще ни води до Триест, заветна цел на много бегълци от социалистически рай.

Приятно четене:

Триест

В Белгия много често улиците са наименовани по общ признак, напр. с имена на цветя. В нашия квартал улиците бяха кръстени на географски области. Нашата беше „Avenue du Frioul“, съседната – „Avenue du Andalusia“ и т.н. Андалусия – ясно, но какво, аджеба, е Фриул? Леля Гугл отговори, че с това име са известни две места, като първото е областта между Словения и Италия, със собствен език, традиции и култура, понастоящем част от автономния регион Фриули – Венеция Джулия с главен град Триест.

Според Страбон, Плиний Стари и Птолемей в областта от 4 в. пр.Хр. живее племето на Карните (др.гр. Καρνίοι). От 2 в. пр.Хр. областта започва да се колонизира от римляните, като през 50 г. пр.Хр. се основава колонията Forum Julii (Cividale del Friuli), като регионът е познат и до днес с нейното име. След края на Западната римска империя тук, през 568 г., е основано Ломбардското (лонгобардското) херцогство. През 12 – 14 в. районът е под венецианска власт, а по-късно – под австрийска.

Според изследователите името

Tergeste (Tergestum)

произлиза от илирийското „terg“ – пазар, етимологично свързано със старославянското „tьrgъ“.

Триест

се е обособил като един от ключовите центрове на Австро­унгарската империя и четвърти по големина град в страната след Виена, Будапеща и Прага. Неговата географска позиция се оказва от особено значение в края на Втората световна война. Югославските комунисти пристигат в Триест едновременно с новозеландските сили и започват усилено да „изчистват“ района, както от фашисти, така и от италиански националисти и антикомунисти. В крайна сметка те се изтеглят и през 1947 г. Триест е обявен за независим град под протекцията на ООН и за свободната територия, разделена на две части – югославска от една страна и английска и американска от друга. През 1954 г. американската и английската зона преминават под цивилно италианско управление след Меморандума от Лондон, а югославската постепенно преминава към Хърватска и Словения в рамките на Югославия. Областта получава автономия едва през 1963 г., а през 1975 г. Договорът от Осимо окончателно определя границата между Италия и Югославия.

Най-важното пристанище на Австро-унгария днес е център на един от най-богатите региони на Италия заради ключовото си значение за корабоплаването, корабостроенето и финансовите услуги.

През 2012 г. LonelyPlanet.com определя Триест за най-недооценената туристическа дестинация в света.

Патрон на града е мъченикът Сан Джисто,

добродетелен гражданин, който като християнин не искал да поднася жертвоприношение на римските богове и бил осъден и удавен в залива на 2 ноември 303 г.

Какво може да се види в града:

От хълма Сан Джисто има прекрасен изглед към Адриатическо море и града. Повечето останки от древния Tergeste са наоколо.

Saint Just Hill

адрес: I-34121 Trieste, Piazza della Cattedrale

GPS: 45.646632, 13.772063

На Катедралния площад, разположен на хълма Сан Джисто в центъра на града, могат да се видят останките на римска базилика, венецианска колона от 1560 г., олтарът на III армия, осветен през 1929 г. и базиликата „Сан Джисто“ – историята на града накратко.

Cathedral Square

адрес: I-34143 Trieste, Piazza della Cattedrale

GPS: 45.646632, 13.772063

Piazza della Cattedrale, 34121 Trieste, Италия

Първоначалната църква от 5 в. многократно е достроявана и разширявана. Между 9 и 11 век две съществуващи двукорабни

църкви „Света Богородица“ и „Св.Джисто“

са съединени с нов кораб. Настоящата базилика получава сегашния си вид през 14 в. Фасадата е украсена с розетки, бронзови барелефи и бюстове. Прочута е мозайката от 12 в., изобразяваща Девата, архангелите Михаил и Гавраил, и апостолите.

Масивната камбанария е украсена с древни римски колони и статуята на Сан Джисто. Петте камбани са настроени в G Moll. Базиликата е седалище на епископа на Триест.

Saint Just Basilica

адрес: I-34121 Trieste, Piazza della Cattedrale 2

GPS: 45.646542, 13.772449

тел.: +39 040 309666

web: www.sangiustomartire.it

Историческият музей

е разположен непосредствено до базиликата и показва прекрасна колекция от гръко-римския период.

Museum of History and Art

адрес: I-34143 Trieste, Piazza della Cattedrale 1

GPS: 45.646839, 13.772525

тел.: +39 040 310500, +39 040 308686, +39 040 300687  (факс)

web: www.museostoriaeartetrieste.it

email: cmsa@comune.trieste.it

раб. време: 9-18, без пон и оф. празници

Замъкът Сан Джисто

е построен през 1470 г., разширен от венецианците през 1509 г. и  окончателно завършен през 1630 г. Централна част на крепостта, т.нар. „Къщата на капитана“, в момента показва забележителна колекция от антични мебели и оръжия. През летния период театрални представления и концерти се провеждат в двора ѝ.

В други помещения има изложени много находки от римския период, вкл. саркофази, барелефи и архитектурни фрагменти.

Saint Just Castle

адрес: I-34122 Trieste, Piazza della Cattedrale 3

GPS: 45.64719, 13.77288

тел.:  +39 040 309362, +39 040 6754065 (факс)

web: www.castellodisangiustotrieste.it

email: cmsa@comune.trieste.it

раб. време: лятно 9-19; зимно 9-17; затв. 1 и 6 яну, 25 и 26 дек

Римският театър в подножието на хълма Сан Джисто е интересен обект, чиито останки напомнят за славното имперско минало на Триест. За изграждането на театъра е използвана едната страна на хълма, която римляните са изкопали, а после са изградили театъра от камъни. Статуите от театъра в момента могат да бъдат видени в градския музей.

Trieste Roman Theater

адрес: I-34121 Trieste, Via del Teatro Romano

GPS: 45.649160, 13.771730

Централният площад,

който носи името на Обединена Италия, първоначално се е казвал „Свети Петър“. Той е най-големият площад с изглед към море в света. Около него се намират внушителни сгради, между които кметството (построено през 1875 г.), бившият дворец на австрийския наместник, където днес се помещава префектурата на областта и тази на местния клон на застрахователната компания Lloyd.

Пред 1914 г. на този площад са изложени телата на престолонаследника Франц Фердинанд и съпругата му след убийството в Сараево, като по-късно са откарани с влак до Виена.

Площадът се оформя като такъв около 1870 г., когато сградите, които запушват площада към Piazza della Borsa и морето (църквата „Св. Петър“, стар театър и хотел) са разрушени.

До 1920 г. дървета са ограждали площада откъм морето. В изблик на поствоенен ентусиазъм дърветата са изкоренени, за да могат безпрепятствено да се провеждат военни паради. През 2001 г. е монтирано специално синьо осветление, хармониращо с цвета на морето.

Piazza Unità d’Italia

адрес: I-34121 Trieste, Piazza Unità d’Italia

GPS: 45.65006, 13.76774

Сръбската православна църква „Св. Спиридон“

е инспирирана  от византийската традиция. Изградена е във формата на кръст, със светлосин главен купол и още четири по-малки купола на раменете на кръста.

Интериорът е украсен с мозайки и мрамор. Резбованият иконостас съхранява много ценни икони. Тук се пази и сребърният свещник, дарен от бъдещия цар на Русия Павел I при посещението му в Триест през 1772 г.

The Serbian-orthodox church of Saint Spyridion

адрес: I-34142 Trieste, Campo San Luigi

GPS: 45.65133, 13.77320

раб. време: 9-12, 17-20, без пон и нед следобед

Морският музей,

основан през 18 в., е посветен на навигацията и рибарството в региона. Особен интерес представлява експозицията, посветена на парата, тъй като първите експерименти със задвижвани с пара кораби започват в Триест през 1829 г.

Maritime Museum

адрес: I-34123 Trieste, Via Campo Marzio 5

GPS: 45.64508, 13.75742

тел.: +39 040 304885

web: www.museodelmaretrieste.it

email: museomare@comune.trieste.it

раб. време: 9-13.30 без пон и оф. празници

цена: 4/3 €

Музеят Сарторио

дължи съществуването си на богата фамилия колекционери от 18 в. Мебелировката на приземния етаж е оригиналната. На горните етажи са колекциите. За най-известните – скици и рисунки на Джамбатиста Тиеполо и триптиха от 14 в., посветен на Св. Клара, от Паоло Венециано, е необходима предварителна заявка.

Museo Sartorio

адрес: I-34121 Trieste, Largo Papa Giovanni XXIII 1

GPS: 45.64568, 13.762958

тел.: +39 040 301479

web: www.museosartoriotrieste.it

email: cmsa@comune.trieste.it

раб. време: 9-13 без пон и оф. празници

Може би най-известният туристически обект и символ на града е

дворецът Mирамаре,

който се намира на десетина километра от центъра на града. През 1855 г. Максимилиан, архидук на Австрия, възлага на архитекта Карл Юнкер изграждането на замъка, малкия замък (Castelletto) и къщата за гости, както и на 22 ха парк.

Максимилиан и съпругата му, Шарлот Белгийска, живеят тук до 1864 г., когато Максимилиан става император на Мексико, за да бъде разстрелян три години по-късно при мексиканската революция.

Miramare Castle

адрес:  I-34151 Trieste, Viale Miramare

GPS: 45.70263, 13.71268

тел.: +39 040 224143, +39 040 224220 (факс)

web: www.castello-miramare.it

email: info@castello-miramare.it

раб. време: 9-19

цена: 8/5 €

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от ©Ема Жунич:

Italy: Trieste (2009-08-11)

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Booking.com

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След като кампанията за президентските избори в България бе официално открита, какво е съотношението на силите и какви са очакваните резултати – слушаме втората част от разговора ни по темата с Пламен Асенов.

– Пламен, миналата седмица ти каза, че Цецка Цачева като кандидат на ГЕРБ не е добър вариант и това донякъде променя характера, а може би ще повлияе и на резултата от изборите. Ще поясниш ли какво имаш предвид?

– Президентските избори се отличават от парламентарните заради силния мажоритарен елемент, Фили. Един кандидат за народен представител може и да не бъде ярка фигура, да няма привлекателна визия, ораторски умения, опит в политиката, стратегическо мислене или някакво особено признание от страна на обществото. Достатъчно е да бъде експерт в някаква сфера, за да върши народополезна дейност в Парламента, а може дори да е просто удобен или симпатичен на партийните шефове. Такъв човек се избира лесно в общия кюп на партийните листи. Нещата с президента обаче изобщо не стоят така – той задължително трябва да има силно индивидуално присъствие, да познава и да го познават, да притежава собствено влияние, а не да свети с отразената партийна светлина. Е, всъщност на президентските избори в България тази година подобна фигура няма. Всички основни кандидати, включително Цецка Цачева, са бледи сенки, призвани да изведат до урните най-твърдите партийни ядра, тоест, гласуването ще си бъде чисто партийно упражнение. Затова казвам, че самият характер на вота тази година ще бъде подменен, той се отдалечава максимално от мажоритарния елемент и се приближава максимално до обикновената партизанщина.

– Това означава ли, че, след като се знае кои са партиите с най-големи твърди ядра, прогнозите за резултата от президентския вот са по-лесни от друг път?

– Донякъде е така, Фили. Разбира се, че очакванията са след първия тур да останат на балотаж кандидатите на ГЕРБ и БСП, съответно – Цецка Цачева и Румен Радев. С тях е свързана обаче една любопитна подробност – според известните данни от проучвания, кандидатът на ГЕРБ като личност събира по-малка подкрепа, отколкото е подкрепата за партията му и обратно, кандидатът на БСП събира повече подкрепа, отколкото самите социалисти имат. Разликите надолу и нагоре не са големи, те са в рамките на процент-два-три и, поне засега, не се очаква да бъдат решаващи за резултата от самия първи тур.

– Но, Пламен, ако тенденцията стане трайна и тази ножица се отвори още, не може ли да се стигне до изненада?

– Би могло, Фили, ако беше изпълнено онова, за което говорих отначало, тоест, ако единият от тези двама кандидати беше по-ярка фигура, която със собственото си излъчване да привлече гласоподаватели от партийната периферия или, да речем, от най-голямата електорална група в България, тази на негласуващите. Обаче нашият случай не е такъв. Дори при официалния старт на предизборната кампания онзи ден и Румен Радев, и Цецка Цачева по никакъв начин не излязоха от партийното клише и от стандарта си на сиви хора от тълпата, попаднали малко или повече случайно на върха на политиката. Радев например тръгна да привлича избирателите с претоплени обвинения срещу текущата политика на ГЕРБ, със заклеймяване на европейската и натовската линия на България и настояване за отмяна на санкциите срещу Русия. Всъщност, през последните няколко седмици ясно се видя колко този човек не разбира от политика и така самият той се компрометира до степен, че едва ли може да се надява на нещо повече от ярко червените гласове. В същия момент, по време на откриването на кампанията пък за Цецка Цачева изведнъж се разбра, че е човек, който поставя в центъра на вниманието си като бъдещ президент въпроса за единството на нацията.

– Единство в името на какво?

– Ами това питам и аз, Фили, обаче самата тя не каза в името на каква кауза иска да обедини нацията. Нито как до това единство практически ще се стигне, при положение, че основната разделителна линия в момента тук е отношението към Русия и руската агресивност, а това не е нещо, което може бързо и лесно да се преодолее. Още повече, поведението на Русия по никакъв начин не зависи от българския президент и Путин няма изведнъж да се превърне в котенце, само за да угоди на Цачева. Още по-важен обаче ми се струва третият въпрос, свързан с темата „обединение” – всъщност какво лошо, поне от гледна точка на демократичния процес, вижда Цачева във факта, че моето и нейното мнение по даден въпрос се различават, но въпреки това съумяваме да живеем един до друг, без да се бием. Казвам това, защото известните поне на мен примери за истински обединени нации не са приятни. Да, след терористичните актове в Париж французите изглеждаха, поне за няколко дни, много единни. Или американците след урагана, съсипал Ню Орлийнс. Руската нация в момента също е доста обединена около новия си вожд и учител Владимир Путин – към 80 на сто от руснаците подкрепят него и политиката му на зъбене срещу целия свят. Но едва ли Цецка Цачева иска да ни поведе към подобен тип единство. Струва ми се, че в момента тя по-скоро търси лозунг, с който да разчупи твърдата си партийна черупка и да дръпне гласове от политическата периферия. Само че не е това лозунгът.

– Пламен, ако приемем, че казаното дотук се реализира и до балотаж наистина стигнат кандидатите на ГЕРБ и БСП, какъв изход се предвижда?

– Агенция Медиана казва, че в този случай Цачева губи, но на тази агенция никой тук няма особена вяра. Със сигурност обаче може да се каже, Фили, че на балотажа играта ще се усложни доста. До голяма степен нещата зависят, разбира се, от изходните позиции, които двамата претенденти ще имат. Очаква се редът от първия тур да е такъв – Цецка Цачева да води, а Румен Радев да е втори. И тук започват неяснотите. Ако разликата между тях е около или повече от 15 процента например, едва ли може да се очаква на балотажа Радев да обърне вота и да спечели, като привлече гласувалите за другите леви и националистическите партии. На втория тур обикновено партийните централи обявяват подкрепата си и призовават за активност, но избирателите им рядко се трогват да последват такива призиви масово. Има само две възможности да се стигне до изненада на балотажа – ако междувременно се случи нещо наистина извънредно, което да мобилизира силно левите гласове или ако ДПС изведе до урните голям процент от своите избиратели в полза на червения Румен Радев. Ако обаче се стигне до балотаж с разлика между претендентите по-малка от петнайсетина процента, това ще изостри ситуацията и тя ще стане непредвидима. Известен резерв тогава Цецка Цачева би имала в гласовете на дясно настроените избиратели и онези негласуващи, които все пак не искат да допуснат поредния ляв президент начело на държавата. Този резерв така или иначе ще бъде налице, но той е пасивен – въпросът е дали, доколко и с каква активна позиция самата Цачева ще успее да го привлече в своя подкрепа.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com