Тиквен пай – американска работа, ще кажеш. Така е. Вълната изглежда и мен ме заля. Като си помисля, за 8 години водене на този блог, веднъж не съм приготвила пай с тиква. Друго си е един класически тиквеник. Обаче и аз като дете правих тиквени фенери. Тогава никой не беше чувал за Хелоуин, но пак с брат ми се разхождахме в тъмното с по една огромна светеща тиква. Върнах се към този спомен с мисълта, че не е задължително да се празнува нещо, за да направиш тиквен фенер с/за детето си. И взех, че го направих. Много вероятно, детето ми е просто оправдание, за да изляза в неделя преди обед, да търся тиква за фенер. Инициативата за тиквения пай, също си е изцяло моя. И не е съвсем заради Хелоуин, а е просто, защото сега е сезонът на тиквите. А Йоана винаги има нужда от нещо ново тиквено в новия тиквен сезон.

Вълната изглежда ме е ударила още преди две години, когато все още бях по майчинство и реших да се пробвам на декорация на бисквити във форма на тиква. Дори не си спомням за какво приложение отидоха тези бисквити, вероятно съм ги подарила на когото ми е попаднал в този момент. Миналия уикенд отново приготвих такива бисквити, но този път съвсем целенасочено. Направих ги за децата от градината, която посещава Даниел, защото празникът Хелоуин е застъпен в учебната програма на децата по английски език (моля ви се!).

Така и така, родителите бяха уведомени, че децата ще си разменят лакомства в този ден, моя милост, непреклонна все още да закупи дражета и други сладки неща в шумящи опаковки, реши да приготви тиквени сладки за всички деца. Не ги направих страшни, защо трябва да са? На мен са ми веселяшки, и то най-вече, защото така ги направих, че ми напомнят на котарака в чизми. Радвам се като дете, а вероятно и повече. Обаче имам желязно оправдание за това, не мислиш ли?

Хайде сега за пая. Американска работа, ще кажеш пак. Аз нямам нищо против, когато е вкусно, когато е сезонно и когато ме кара да се чувствам добре, а хубавата храна определено може да го направи. Не отдавна реших, че е време да опитам класическия американски пай с тиква и направих една проба на рецептата от smittenkitchen.com. Това беше първото място, в което да потърся подобна рецепта, няма две мнения по този въпрос. Беше вкусен и с толкова съставки и стъпки, колкото очаквах. Нищо сложно. Е да, с малко повече свободно време, но с личен избор за сервиране на пая – сметана, шоколад, карамел, ядки.

Преди всичко трябва да си купиш една хубава сладка тиква, която да изпечеш на 180ºC за 40-50 минути. Тогава от нея заделяш 450 грама за пая, другата може да поръсиш с мед и орехи или да си приготвиш тиквени тиганици, или друго, каквото си избереш. За да бъде паят по-сладък, тиквата може да се изпече със захар, като се нареже на парчета и поръси обилно с нея. Но ако разчиташ на натуралния ѝ сладък вкус, тогава ще имаш един умерено сладък десерт, чиято сладост винаги може да се засили като се сервира с карамелизирани ядки или тофи сос.

В рецептата на тестото за пая ми хареса и присъствието на известно количество сол, която засилва тази сладост, като прави отличен контраст. Чудиш се за какво ти говоря? Опитай карамелен сос с малдонска сол. Освен сладостта, ще изпъкне и вкусът на самия карамел. Респективно в комбинация с пая – този контраст ще отрази вкусa на тиквата. ОК. Може би не се замисляш за тези неща или не им обръщаш внимание, но те много често влияят на определението ни за една храна – дали просто е добра или дали наистина ни е вкусна.

Но извън това, един от най-важните фактори да имаме наистина добър пай е текстурата на тестото. Ронливо и маслено, топящо се в устата – това са критериите. Постигат се лесно, когато се работи с внимание, не претупваме, но и не работим дълго върху неговото приготвяне. Затова предпочитам да го приготвя на ръка, вместо да използвам кухненски робот. Така имам повече контрол за наистина пръхкаво тесто.

Понеже в плънката се съдържа доста влага, хубаво е кората за пая да се изпече предварително. Не че не може плънката да се излее върху суровото тесто, с което ще си спестим около 20 минути от цялото приготвяне на пая, но кой ти бърза сега, когато вече е студено и няма нищо интересно за правене навън.

Докато тестото е на предварително изпичане във фурната, какъв по-подходящ момент да направиш онзи тиквен фенер, който си правил като дете, но този път с по-прецизно изрязани отвори за очи и уста? Тази тиква горе ми се стори идеална за целта.

Ако пък не ти се прави фенер, продължаваш с приготвянето на плънката, която е много лесна. И не забравяй, че ако искаш да постигнеш по-сладък пай, като за начало може да изпечеш тиквата със захар, а като втора опция да добавиш още захар към самата плънка. За да знаеш колко сладък искаш да бъде пая, вземи като основа зададеното количество захар в рецептата и опитай твоята изпечена тиква, за да прецениш колко сладка е тя и има ли нужда твоят пай от още сладост. Ако сервираш пая с карамел, тогава не прави плънката твърде сладка.

Имаш толкова много опции, да създадеш паят по твой вкус и дори с налични продукти. Като например си поиграеш с подправките или замениш част от сметаната с пълномаслено прясно мляко или кондензирано (неподсладено) мляко. Като използваш кафява захар или добавиш малко мед за допълнителен вкус.

И докато Даниел гризе поредната тиквена бисквита пред светещия тиквен фенер, а аз се наслаждавам на тиквения пай след вечеря, искам да ти кажа, че не ни е необходим нарочен празник като Хелоуин, за да отворим въображението и идеите си, да откриваме нови вкусове и възможности, но все пак е добър повод да пристъпим към това. Просто си намирам добро оправдание да вкуся света и да се порадвам заедно с детето си на детски неща. Струва ми се, че никога няма да порасна. И понякога се радвам за това.

Пай с тиква

Рецептата е адаптирана от smittenkitchen.com

За 8 порции.

За тестото:

• 160 г брашно
• 1 1/2 чаена лъжица захар
• 1/2 чаена лъжица сол
• 125 г студено масло, нарязано на кубчета
• 30 мл ледена вода + допълнително, ако е необходимо

За пълнежа:

• 450 г пюре от тиква
• 150 г захар
• 1 чаена лъжица канела
• 1/2 чаена лъжица смлян джинджифил
• 1/8 чаена лъжица смлян карамфил
• щипка прясно смляно индийско орехче
• 300 мл животинска сметана с 35% масленост, студена
• 3 големи яйца, разбити с телена бъркалка
• 2 чаени лъжици ванилов екстракт

За завършване:

• разбита сметана
• настърган шоколад

За тестото в купа се смесват брашното, захарта и солта. Добавя се маслото и се претрива с ръчен блендер или с ръце, докато се образуват едри трохи. Водата се добавя по малко, като сместа се омесва с бързи движения, докато се събере на топка в купата. Възможно е да не е необходимо цялото количество вода или да бъде нужно още малко, за да се оформи тесто.

Топката тесто се оформя на диск, увива се в стреч фолио и се охлажда в хладилник 30 минути.

Фурната се нагрява на 200ºC. Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнен плот на кръг с диаметър 30 см и дебелина 3-4 мм. Тестото се прехвърля във форма за пай с диаметър 23 см. Излишното тесто по краищата се изрязва, прави се декоративен борд. Върху тестото се поставя хартия за печене с тежести (керамични топчета, боб, леща, болтчета или стари монети). Формата с тежестите се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пече 15 минути. След това тежестите се отстраняват и тестото се допича още 8-10 минути.

През това време се приготвя плънката. В тенджера се смесват пюрето от тиква, захарта и сухите подправки. Разбъркват се на умерен котлон 5-7 минути, докато захарта се разтопи и сместа се сгъсти. Отстранява се от котлона и към нея се добавя студената сметана. Разбърква се докато пюрето стане гладко и се поохлади. Тогава се добавят леко разбитите яйца и ваниловия екстракт. Разбъркват се отново.

Плънката се изсипва в предварително изпечената кора. Паят се връща във фурната и се пече 15 минути на 200ºC, а след това 35-40 минути на 170ºC. Готов е когато средата на плънката е стегнала, но остане леко подвижна при разклащане на формата. За да не се напуква повърхността на пая, се оставя известно време в изключена фурна, с леко открехната врата (целта е да няма рязка температурна разлика, след края на печенето).

Паят може да се сервира със стайна температура или леко охладен. Когато е съхраняван в хладилник се изважда 15-20 минути на стайна температура преди да се сервира. Гарнира се с разбита сметана и настърган шоколад, а може и с тофи сос с орехи.

Още рецепти с тиква

• Бобена яхния с тиква и чорисо
• Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос
• Салата от тиква със зелена леща и козе сирене
• Канелено-карамелени кифлички с тиква
• Есента на мама
• Шоколадов крем карамел с тиква
• Салата с тиква, карамелизиран лук и горгонзола
• Декември ври. Ври и кипи.
• Изненадай Коледа! – Десертът
• Йоана на Земята – Нещо с тиква
• И не само защото е есен
• Къри супа с тиква и картофи
• Писмо за тиквата
• Пица по индийски или как накарах Вальо да направи онази физиономия
• Постен кейк с тиква, орехи и кленов сироп
• Щрудел с тиква, ябълки и фурми
• Есенен огретен с праз, тиква и домати
• Марокански кускус с пиле, тиква и бадеми
• Сладки с тиква и пълнеж от крем сирене с мед
• Равиоли с тиква и сметанов сос с горгонзола

Други рецепти за пайове

• Лавандулов грис и къпини в хрупкави кори
• Ягодов пай с мента и меренг
• Пай с дюли
• SOS – Холандски ябълков пай и ванилов сладолед
• Банофи пай, но без пай и рецепта за грахам крекери
• Милопита – гръцки ябълков пай
• Пай с праскови
• В очакване на лятната ваканция
• Лимонов пай
• Черешов пай
• Ягодови тарталети и Мини пайове с ябълки

Пай с тиква е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Продължавам поредицата интервюта със смели, смислени и действени хора, които реално правят промяна в обществото ни, дори и с малки стъпки. Но големи за всички тях. И важни за всички нас.

След Тони и Отсреща и Пролет и Деси от Trouble Bakers днес е ред на един истински будител – Христина Машкова от Серендипити! Хриси е всеотдайна и любяща майка, но и социален предприемач, който вярва, че промяната идва с промяна в образованието. И работи за това. Неуморно. Благодаря ти, Хриси!

Ето и интервюто:

Какво е Серендипити за теб и екипа ти?
Серендипити е важно за нас, защото виждаме смисъл, виждаме мисия. За нас това е е едно различно и силно подкрепящо място за деца и родители. Помагайки на децата да се чувстват добре, да растат свободни и щастливи, вярваме, че допринасяме за едни по-щастливи пораснали възрастни, които няма да чакат нещо да се промени, а самите те ще случват промяна и ще вдъхновяват другите.

Образованието – как виждаш бъдещето му?
За мое щастие постепенно строгата черупка на образованието дори в България започва да се пропуква. Започват да се виждат смислени алтернативи, които стават все по-многобройни. Стартират нови училища, образователни кооперативи, варианти за самостоятелна форма на обучение, говори се за изпит и приравняване на степен от образованието, а не на всяка година. Все повече се споменават и прилагат сугестопедията, принципите на демократичното образование, Валдорф, Монтесори, проектно учене, което е чудесно. Въпросът е как този тип образование и тези методи да не бъдат елитарни, а общодостъпни. Много ми се иска и масовото държавно училище да стане поне малко по-човечно и зачитащо ученика, детето, като личност, като човек с чувства и достойнство.

Какво пожелаваш за децата си?
Да останат себе си и да намерят своето нещо в живота, което би ги правило истински щастливи.

Дори да нямате деца или темата да е далечна за вас вярвам, че Хриси ще намери с какво да ви примами да посетите Серендипити. На първо време дайте по един лайк във фб

Една от най-популярните буккросинг зони в София – тази в Читалище.то, кани приятелите на четенето на книжно парти на 5 ноември. Събитието се организира броени дни след втория рожден ден на организацията. Специални гости на ще бъдат чаровните Деси и Пролет от Trouble Bakers, които свързват любимите ни литературни творби и кулинарните рецепти в тях, за да ни...

Това съобщи вчера на интернет страницата си държавната корпорация Росатом. А сега четете внимателно! «Атомэнергомаш» изготовил и отгрузил корпус реактора для энергоблока №2 Белорусской АЭС

В Русия произведоха поредния българомразки шедьовър на пропагандата. http://www.faktor.bg/novini/balgariya/85503-skandalen-ruski-film-zove-alyosha-si-svarshi-rabotata-sega-e-nash-red-da-pomognem.html

Само онези, които не искат да знаят това или са жертви на породения от невежеството им религиозен фанатизъм по отношение на “добрата Русия” могат да бъдат изненадани от още една руска гавра с всичко българско и всимчки българи, които отказват да се преклонят пред всичко руско.

Пресен пример: от петата колона на Москва първоначално се сепнаха от безочието на руския депутат Пьотр Толстой, но на бърза ръка се съгласиха след това, той се бил пошегувал, когато оприличи България и българите на стока за продан, която ще бъде изкупена от Русия. Първоначалната уплашена реакция на българските русофили, стреснати от откровението, което може да им навреди на “каузата” да обичат Русия барабар с гадостите, които върши ( и в случай си признава безпардонно), отстъпи място на рабопелното им съгласие с предложения нахален изход от положението, което приеха с облекчение като “шега”.

Има и други, не толкова пресни примери в същия дух, когато хулигански забележки по адрес на България на вицепремиера на Русия Рогозин бяха омаловажени, защото той с бил известен като “хулиган”.

Подтекстът на това примирение, заявено в националния телевизионен ефир от политолога Мария Пиргова, беше ,че с руските хулигани трябва да се съгласяваме , когато ни нападат с презрителни квалификации. Защото са руски, а ние сме някакви си българи (това последното звучи непрекъснато като “аргумант” от страна на мастити русофили, като проф. Андрей Пантев или проф. Божидар Димитров, които обичат да навикват българите, критикуващи Русия от позицията на руското величие, срещу което някакви си българчета си подзволявали да възразяват).

Защитниците на руските шамари по българската буза, които обикновено настояват да подложим и другата, отново ще заявят, че това е наше християнско задължение към “освободителката”. И точно в това е проблъмът: руските свинщини по адрес на България никога не са секвали и на това не може да се попречи, но може да се реагира или “поне “ да не им се помага.

Отказах да стана участник в този филм. Беше ми предложено от български журналист да бъда интервюиран в рамките на същия този проект, чиито резултат за мен беше лесен за предсказване. Журналистът, който ме убеждаваше да дам интервюто, изглежда искрено вярваше, че така щяла да се чуе моята гледна точка. Което е все едно вълк да те покани на вечеря и да се съгласиш да станеш част от нея.

Правил съм тази грешка и то повече от веднъж, уви. Приемал съм преди повече от 20 години в дома си телевизионен екип на ( на БНТ ) в периода, когато от правителството на Мултигруп с мандата на ДПС искаха да ме изгонят от БТА по противоконституционен начин. Уж за интервю бяха дошли, но от изпълнението на поръчката се видя, че чрез визия ( представете си размазана физиономия след съответното снимане и клатене на камерата) и манипулиране на контекста ме направиха почти буквално на маймуна. Години по-късно са ми прилагали този трик в телевизионния бълвоч “Сигнално жълто” с подобно снимане на публично място. Или пък в “Уикенд”  “майсторите” на манупулацията в медията на Пеевски се възползваха от наивното ми съгласие за интервю ( от което изрязаха брутално цели пасажи), за да могат на половин вестникарска страница да изложат “другата гледна точка”, преписвайки от интернет някои от най-знаменитите гадории, разпространявани по мой адрес. Във в. “Шок” също имах глупостта да откровенича в годините, когато след напускането на БТВ нямах никакъв излаз към публичността. И до ден днешен ми се вменява “признание” за голямото ми доброволно желание за сътрудничество с ДС, базирано върху онова “шоково” интервю. Е, след всичко това, съм си направил съответните изводи…

Руснаците имат една опортюнистична поговорка, според която трябва да виеш заедно с вълците, щом си между тях. Мога само да вметна, че спасението от тази оцеляваща тактика е да не попадаш в тяхната компания, а да ги избягваш поне до момента, когато не започнат да ти нападат стадото и се наложи да им отвършен подобаващо.

Българското стадо обаче се води от вълк в овча кожа, който е известнен с номера си да вади от паметта си вълчи интерпретации на всеки контакт, който е имал с теб в случай, че си му застанал на пътя или просто си го ядосал малко. Щом “разлюби” някого, нашит премиер започва да припомня как същият някой му е идвал на гости, поздрававял го е с есемеси, носил му е цветя в болницата веднъж, пращал му е благодарности или му се усмихнал, казвайки му “добър ден”. От подобни ситуации Бойко Борисов умее и обича да вади “компромати”. Спасението е само едно: никога да не му падаваш пръст, за да не ти отхапе ръката.

Така е и с “братушките” пропагандисти, изпращани в България уж като журналисти, а всъщност от тях може да се очаква само да направят това, което в големи количества бълват руските медии под диктовката на Кремъл: долнопробна пропаганда. Да се напъхаш между техните шамари с благородното намерение да им се противопоставиш и да внесеш малко истина сред водопада от лъжи, е не просто наивно, но е направо контрапродуктивно.

Share on Facebook

Неблагиприятните метеоусловия са попречили на компанията Virgin Galactic да реализират запланираният изпитателен полет на суборбиталния космически кораб SpaceShipTwo.

За трета поредна година книжарници от цялата страна ще се изправят в оспорвано съревнование помежду си за приза „Моята любима книжарница“, на която „Аз чета“ е медиен партньор. От 1 ноември и до 4 декември 2016 г. българските читатели ще имат възможност да подкрепят книжарниците, на които най-силно симпатизират, в специалната секция организаторите от сдужение „Всичко за книгите“. Конкурсът...

Здравейте! В неделя (30.10.2016г.), около 23:45ч., докато гледах БТВ Comedy, бе излъчен предизборен клип на Пламен Орешарски, без да бъде изписано "платена форма", каквито са изискванията на ЦИК.

На 21-ви юли 2016-та г. министър енерГЕПИка Теменужка Петкова заяви в студиото на бТВ, в предаването "Лице в Лице", с водеща Цветанка Ризова, че през следващата седмица (тогава, през юли) наши експерти ще заминат за Русия да тъ...

High Maintenance е мини-сериал на HBO от 6 епизода, който проследява живота на един дилър на трева и още няколко шматки, негови клиенти. Идеята е била за лека неангажираща комедия, в която не само героите са на фокус, а и цялостната атмосфера на Ню Йорк. Артиси, гейове, гангстери и едно куче, героите всякаш нямат нищо друго за правене, освен да пафкат и да гледат замислено през прозореца, като по тая линия се усещат влияния на европейско/арт кино.

Главният герой се разкрива последвоателно, понеже той по принцип не говори много, епизод по епизод научаваме по малко за него и чак накрая той избухва, като казва, че тая работа май не била за него.

Запомнящ се момент е когато главния герой попада на снимачната площадка на Girls (друг сериал на HBO) и някакъв неудачник се опитва да го спре за да не попадне в кадър… Освен това една от героините слушаше по радиото NYC Radiolab, мой любим подкаст, което дава точки и вдига топката.

Обща оценка:
9/10

Чакаме сезон 2!

Биографът Рон Черноу, автор на книгата „Александър Хамилтън“, изпълни песен от „Хамилтън: Американски мюзикъл“. Така той стана част от проекта #Ham4Ham, в който преди всеки спектакъл популярни личности пеят части от мюзикъла. С това Черноу поздрави създателя му Лин-Мануел Миранда за спечелената преди няколко месеца награда „Пулицър“. Самият писател също е носител на отличието именно за биографията на първия финансов министър на...

В Нова телевизия днес (не) се състоя предизборен дебат, от който избягаха отново двамата най-неподготвени за него, но най-вероятни крайни победители на изборите, ако се вярва на социологическите пророчества.

У нас е така: ако не си учил ( например езици и дори се гордееш, че си ритал топка във времето за учене ), ставаш (за) министър-председател. Съответно, ако не си подготвен да бъдеш държавен глава и бягаш от опасността да бъдеш изобличен преди да е станало твърде късно, значи си фаворит за същия висш пост в държавата. “Висш пилотаж”!

Бойко Борисов лично призова да не се вярва на социолозите в един от своите монолизи в националния телевизионен ефир, рекламирани като “интервю”. Обаче, както се вижда, негавата фаворитка, която той придружава като съпруг в удобен за семейството телевизионен формат без опоненти,  се осмелява да Му противоречи.

Цецка Цачева, въпреки заръката на своя началник, явно вярва на всички другари социолози, които й дават преднина и дори допускат тя да стане първата жена главнокомандващ в българската история, макар в същото време мнозинството българи да предпочитат мъж на този пост ( според същите социолози). Въоръжена с тази вяра, тя бяга от сблъсък с онези, на които пък им се предопределя губеща позиция.

Уж изобразява образа на “човек от народа”, но и Румен Радев финтира във висините на високомерието интереса на “обикновения човек” да го види като истински мъж , какъвто се предполага да бъде един бивш военен, претендиращ да олицетворява качества като смелост, чест и чувство за дълг. Вместо това той демонстрира малодушие, безотговорност пред избирателите ( извън тесния кръг на партийните събрания) и чувство на преданост пред партийната централа.

Освен, че са неразличими в популистките си позиции по вътрешната и външната политика, особено по главния въпрос със санкциите срещу Русия, Цачева и Радев са тандем и в бягството от дебати с останалите кандидати. Тренират под ръка по една писта бягане от отговорност по двойки. Техният “симбиоз” ( по Станишев) е прототип на онова съвместно управление, към което БСП и ГЕРБ инстинкивно се стремят.

Двете партии имат дългогодишен опит в задкулисното разпределяне на порциите в лявото и дясното политическо пространство. Досега в това разиграване водещи фигури бяха Георги Първанов и Бойко Борисов. Цецка Цачева и Румен Радев вървят по утъпкания от тях път. Те просто продължават по траекторията, зададена преди това. Тя води към така мечтаната и все по-малко замаскирана цел:  “голяма коалиция” между двете големи партии, договарящи се сметка на всички “малки” партии и хорица в България.

Share on Facebook

Клиентите на популярната мобилна услуга TaxiMe ще могат да си припомнят възрожденския плам на Ботевите и Вазовите стихотворения, докато пътуват. По случай деня на Народните будители компанията продължава инициативата TaxiMeREADS в партньорство с “Аз чета”. До края на ноември пътниците в подбрани таксиметрови коли в София ще имат възможността да прочетат отново героичните стихове на...

Специалисти от РКК'Енергия' и космонавти са провели серия експерименти на ергономичния макет на пилотираният кораб от ново поколение 'Федерация' и са подготвили изисквания към образците на средствата за ръчно управление.

Знаете онези къщи в центъра на София, а и понякога в кварталите – някога достолепни, с красиви фасади, с извивки, от които погледът ти не иска да се откъсне, а сега рушащи се под безразличния поглед на стопани, минувачи и институции? Аз лично съм напълно сигурен, че в такива къщи няма как да живее същество,...