Понеже нормалните хора хора не следят какво става в ненормалните палачинкови медии, отбелязвам за протокола как ПИК, фашизоидният проправителствен сайт на Недялко Недялков, борец за най-виден виртуален пропагандатор на Борисовата правда,  взе рязко завоя в нощта на победата на червения генерал Радев, когото по заръка на онези, които плащат музиката,  преследваше доста долнопробно с папарашки и прочее номера левашки.

Особено ярко жълто внимание в ПИК отделяха на Радев и на една жена, която тази нощ медийните прислужници на Борисов  от въпросната “агенция” вече наричат подмазвачески “първа дама”. http://pik.bg/новата-първа-дама-на-българия-доброто-побеждава-не-само-в-приказките-news604151.html

Няма да давам линкове към този сайт за досегашните  му оплювки и жълти закачки. Не се занимавам с препоръки да се консумират жълти храчки ( желащите да го направят могат да ползват съответните търсачки).

Защо изобщо правя тази реплика, при положение, че явно съм гнуслив?

Защото за разгрома на Борисов и неговата компания\кампания, тъпанари , като слугите му в медиите, имат съществен принос.

Share on Facebook

На 9 ноември Бойко Борисов се опита в интервю по БТВ да вдъхне надежда за победа на извънредните избори в квартал “Младост” в София като мехлем за болката от загубата на президентските избори на първия тук три дни преди това.

ЦИТАТ:

Бойко Борисов към водещата Цветанка Ризова : …Вие забелязвате, че БСП се радват, но някак си малко внимават с радостта.

Водещ: Защо мислите така?

Бойко Борисов: Защото някак усложливо не беше отчетен изборът за най-големия квартал в София, или първи, или втори, не знам кой е по-голям между „Люлин“ и „Младост“, за районен кмет. Някак си услужливо беше пропуснато това. Знаете, че там имаше проблем с едно междублоково пространство, хората недоволстваха…

Водещ: А каква е връзката…

Бойко Борисов: Момент. ГЕРБ е партия, която веднага реагира. Оттеглихме нашия кандидат за кмет и предизвикахме ние, самите ние предсрочни избори в „Младост“. Е ми БСП не са на балотаж дори. БСП в „Младост“ не са на балотаж.

Водещ: Добре.

Бойко Борисов: На първо място е ГЕРБ, на второ е Кадиев, който ги напусна. Неговият независим кандидат. БСП са трети в „Младост“ на изборите за кмет.”

Днес обаче, на 13  ноември, партията на Борисов претърпя разгромяваща загуба и в този софийски квартал, който по брой на населението е седми по големина град в България. http://www.dnes.bg/izbori-16/2016/11/13/zaguba-na-gerb-i-v-mladost-desislava-ivancheva-shte-e-kmet.322138

Share on Facebook

Знаете ли кой загуби изборите тази вечер?

Загуби ги човек, който може(ше) да си поздволи всичко в България до днес. Включително да се подиграва на България с твърдение  ( за пореден път), че била обявила война на СССР.

“Бойко Борисов вкара България във война със СССР

Не твърде добри познания по история демонстрира премиерът Бойко Борисов пред български журналисти в Техеран. По време на поредния си монолог в защита на идеята за демилитаризирано Черно море, министър-председателят заяви, че по време на Втората световна война страната ни е обявила война на СССР.

Това не отговаря на истината – макар Царство България да прекъсва отношенията си с Великобритания и САЩ на 13 декември 1941 г., връзките със Съветския съюз не са прекъсвани, макар да сме били съюзници на Германия. СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г. – когато Червената армия вече е близо до границите на страната, а до комунистическия преврат остават броени дни”.

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/bojko-borisov-vkara-balgarija-vav-vojna-sas-sssr.html

Share on Facebook

“Вече има ново мнозинство – БСП, ДПС, ДСБ и други. Нека да си направят правителство, ние ще им помогнем с кворум, ако се наложи. Винаги сме се съобразявали с волята на народа”.

Това заяви премиерът и собственик на ГЕРБ Бойко Борисов, подреждайки по важност своите врагове в деня на своето първо политическо поражение.

Честито на ДСБ за признанието да бъде трета по важност партия в класацията на Първия партиен и държавен ръководител! 

Share on Facebook

Фашизоидният сайт ПИК, който води истерична кампания в защита на властта, тази вечер за пореден път показа с какво уважение се отнася към началниците от ДС, като шефът на политическата милиция в НРБ Димитър Иванов, представян от “бореца срещу ченгетата” Недялко Недялков с подмазваческото “експерт” и “историк” по следния “екслузивен” начин:

ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК TV! Историкът Димитър Иванов разкри трите алтернативи пред Бойко Борисо

http://pik.bg/ексклузивно-в-пик-tv-историкът-димитър-иванов-разкри-трите-алтернативи-пред-бойко-борисов–news604030.html

Share on Facebook

Популизмът изобщо не е откритие на Бойко Борисов, но приликите с други популисти понякога са направо визуални. Както с Мусолини от горната снимка.

Всяка прилика изглежда случайна.

Share on Facebook

“Румен Радев говори с думи прости”, обясни тази вечер пред БНТ победата на БСП на президентските избори членът на предизборния червен щам Иво Христов, участник в пропагадни руски филми срещу България, като “България умира тихо”. https://www.vbox7.com/play:m430af4e96

Без да иска, представящият се за независим Иво Христов потвърди по този начин приликата между Бойко Борисов и Румен Радев на нивото на популизма ( извън физическата им прилика с Тодор Живков).

Христов се опита да сравни Радев с Левски, който , както казва поетът Иван Вазов в “Епопея на забравените”, говори с “думи прости”.

Русофилът Христов постигна обаче ефекта на потвърждението на популистката   приликата на Радев с Борисов, изрекъл крилатото признание: “ и вие сте прости, и аз съм прост, значи ще се разберем”.

Share on Facebook

“Винаги има първи път” е двусмислен израз, употребяван за добро и лошо.

В интервю за австрийския “Ди пресе” президенът Плевнелиев за първи път подвърждава добре известната истина за руско финансиране на антиавропейски дейци в България:

“Според Плевнелиев начините на Русия за дестабилизиране включват различни методи от пропаганда до финансиране на враждебни спрямо ЕС ултранационалисти и леви екстремисти. „Това важи и за България. Много противници на ЕС получават финансова помощ от Русия“, каза той.” (БГНЕС)

Това признание на истината е добрата новина в рамките на “винаги има първи път”.

Лошата новина е само във факта, че пробивът в мълчанието трябваше да се случи едва след като се видя и от слепите ефектът от руската намеса у нас чрез формиране на руска Г-20, група от 20 пропуски кандидати срещу един прозападен техен опонент, посята и покълнала от доста години, 10 от които са белязани от полицейското, столичното и премиерското господство на “силния човек на България” Бойко Борисов, на когото Русия му е слабост.

Разбирам колко му е трудно на Росен Плевнелиев в президетнския атлантически бункер срещу налитащите отвсякъде граждани за евразийско разграждане на евроатлантическа България. Но поне можем да се надяваме, че сега, когато няма вече какво да губи, президентът Плевнелиев да се държи като български опълченец.

И Плевен, крепост на Цачева и ГЕРБ, падна. Обсадата на Плевнелиев обаче продължава.

Звучи малко патетично, но чрез проговарявенето на Плевнелиев има шанс да се чуят истини от голямо значение за проглеждането на повече българи преди над държавния връх отново да се съберат червеникавите облаци, докарани от вятъра на подмяната, който цели откровено обръщане на Изток.

Share on Facebook

Най-вероятно до няколко дни ще осъмнем без петела Борисов в качеството на премиер, но няма скоро да се спасим от кукуригането му “ вижте ме колко съм важен и страдайте без мен”. Той се изяви в този стил на медийния стобор и днес, в деня на изборите за президент, в който ни обеща да се самосвали за втори път като премиер и посочи “загадъчно” виновния за това враг в лицето на “агнешките главички”.

Положението е хибридно, смесица между абсурдизма във “Фермата” на Оруел и трилъра във “Фирмата” на Гришам: побългарен криминално-политически сюжет с елементи на селска идилия в изразните средства.

Сам съм си виновен, че пак му обръщам внимание, но този навик ми се е превърнал във втора природа покрай наблюдението на тази птича порода в курника с надпис “България”, развъдник на бройлери, за които бройката е по-важна от качеството на птицата, което я прави такава: способността да лети.

На курника днес с големи букви ще бъде опреснено любимото на съветските братушки презрително определение за България:

“КУРИЦА НЕ ПТИЦА, БОЛГАРИЯ НЕ ЗАГРАНИЦА”.

Превеждам свободно по смисъл в съответните рими, но с малки  букви поради чувството за незначителност на българския елемент в поговорката:

“ Кокошката на птица смешно подражава,

свободна като българска държава”

Черноморският миротворец Борисов вече веднъж си тръгна през 2013 г. от премиерския пост поради своето миролюбие на биткаджия ( за какъвто също сам се определя), стреснат от една битка с наета за целта на шоуто агитка на Оруелов мост в София.

На 27 септември, ден след пропадането на Ирина Бокова на пето място в неофициалната класация за шеф на ООН, нашият Черноморски гълъб на мира проведе  един загадъчен телефонен разговор с руската мечка. http://www.capital.bg/kakvo_stava/2016/09/27/2833562_vladimir_putin_i_boiko_borisov_sa_razgovariali_po/

След този рапорт Борисов пак падна за дузпа, номинирайки на 2 октомври неизбираемата Цачева, обречена да бъде плячка на руския сокол Радев, на когото премиерът осигури свободен въздушен коридор за приземяване на върха на държавата. По този начин той компенсира пред Кремъл безобразието от юни 1999 г., когато ястребът Костов осуети руския десант чрез въздушен мост над България към Косово, замислен като нож в гърба на НАТО.

Борисов обича ловеца на хищници Първанов, но мрази прелитащите във властта редки български птици, които се пречкат на руския двуглав орел. На руския сокол пусна гълъбица за примамка от личния си партиен кафез и подмами цяло ято избиратели да се борят да обърнат в урните предизвестения край на ловното приключение. Урнитолозите сред социолозите пък направо ги попиля с този ход. Но най-зле подлежат да бъдат накълвани онези, които не са се заблудили да му гласуват и сега Борисовите адепти ги псуват.

Очертава се Борисов да вдига гълъбите, след като вкара вълка в кошарата по заръка на руската мечка.

ЗООПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЧИТАТЕЛЯ:

Петел: странна птица, която която бърка кукуригането с летенето

Агнешка главичка: призрак на великанско синьо джудже, възкръснало от червената книга в жълтия печат и в кукуригането на петела

Курица:  подразбира се България

Кокошка: курица

Бройлер: подведен ( но не под отговорност) гласоподавател

Черноморски гълъб: смирен ( пред руската мечка) петел

Гълъбица: “не заграница…” и т.н.

Двуглав орел: Византийски ГЕРБ, похитен официално от Русия за същите имперски цели от Александър II през 1858 г.  – цар похитител и освободител ( на руските роби три години след това).

Руски сокол: мимикриращ мишелов, умеещ да дълго да се спотаява като мишка- гнезди на Запад, снася на Изток

Руска мечка: животно, което обича да ни освобождава от всичко, което реши да си присвои в нашия дом

Ястреб: въображаем вредител за руското ято в небето на България

Вълк в кошарата:  румен кандидат за пазач на овцете от безпартийната порода на Велко Вълканов

Урнитолог: специалист по заблуждаващи прогнози за съдържанието на урните

Ферма(та): реалити с участие на гражданя за европейско резилене на България

Шарше ла фермата: няма такъв филм ( в текста по-горе), сценарият се пише в момента

Share on Facebook

Цитатът от Уилям Шекспир „Знаем, че сме, но не знаем какво можем да бъдем“ ще бъде основният мотив – на 16-тото издание на формата Pecha Kucha Night, който е част от съпътстващата програмата на Нощ на театрите. Събитиео ще се проведе в столичния клуб C2H5OH (Алкохол) на 18 ноември от 20 ч. и е организирано от...

Месец ноември 2006-та беше подобен на сегашния: топъл, мъглив и леко дъждовен. Дните отново се бяха скъсили с един час. Южнякът за последно си играеше с жълтите листа между панелките в „Младост”. Теченията му ги повдигаха във весели мини торнада, след което ги разпиляваха по улиците и по тротоарите в небрежни купчини. Горещите повеи на вятъра напомняха с аромата си за отминалото лято, но късите дни и студените нощи натрапваха с присъствието си неизбежността на приближаващата зима. По телевизията зачестяваха рекламите на лекарства за простудни заболявания. Хората започваха да излизат от домовете си със зимни палта, шапки, ушанки, шалове и ръкавици. Кецовете и сандалите смирено отстъпваха мястото си на ботушите и на топлите обувки с дебели подметки. Сметките за ток стряскащо повдигаха глава, а тъмната бира отново заемаше мястото си по хладилниците на кварталните магазини, в менютата на ресторанти, кафенета и пицарии… Кината и театрите отново бяха пълни с народ, кръчмите – също. Температурите с всеки изминал ден падаха. Броят на часовете, които прекарвахме в офисите по тъмно, се увеличаваше. Заедно с тях растеше количеството на коледно-новогодишните дедлайни. И на изпития алкохол…

За повечето хора месец ноември е традиционно депресивен, но аз го обожавам, тъй като тогава имам рожден ден. През 2006-та година реших по този повод да си направя подарък – чисто ново блогче, в което да споделям авторски текстове и всякакви неща с напълно непознати хора. Тогава бях още млад писател, навършващ 28 години, с разбито сърце от поредната връзка, приключила нелепо с изневяра, с втвърденото убеждение, че всички жени са к**ви, с доста циничен подход към живота и с много сюжетни идеи в главата. Тъкмо бях завършил дебютния си роман, който съвсем скоро щеше да си намери издател.

Честно казано, когато стартирах „Писателския блог на Тишо“, преди десет години, нямах представа колко положителни промени ще въведе в живота ми.

По-рано пишех по форуми, където винаги съм се възмущавал от факта, че съществуват посредници между автори и читатели онлайн. Администраторите, в болшинството от случаите, не разполагаха с елементарни познания по роден език, за да „властват“ над каквото и да било литературно съдържание онлайн, а най-тъпото беше, че толерираха тролове на приятелски, роднински и нърдовски начала. Накратко, нямаш контрол върху съдържанието, което създаваш. Поверяваш го в ръцете на лаици. И е отворено за подигравки от некадърни глупаци. Ето защо литературните форуми умряха. Социалните мрежи, пък, все още не си бяха пробили път в уеб-пространството. Единствената логична алтернатива беше да си направя собствен блог.

Тогава четях редовно „дезинето“ на pro_01 (а.к.а Ивайло Борисов от такаитака). Нахалният му и арогантен стил двъхновяваше озлобената ми, цинична душа. Та, заради него се реших. Беше един от първите лайфстайл блогъри. После стана модерно да си такъв. Повечето кифли си регистрираха блогове, които нямаше да изкарат дори седмица, защото се оказваше, че поддръжката им е свързана с някакво „бачкане“. Изискваше се постоянство, което не гарантираше интернет слава, защото никой не се интересуваше, в крайна сметка, от баналните „монолози на вагината“ по теми като: лишено от всякакви предизвикателства ежедневие, затъпяваща работа в офис, клиширани еко-био-веган детокс-диети или копи-пейст трикове за разкрасяване. Никой не даваше и пет пари за скучната им, извадена от калъп чалга-психо-драма, която винаги завършваше с очаквания (и логичен) въпрос: „Къде останаха свестните мъже, по дяволите??!??!!“.

„Ами сигурно при свестните си жени!“ – казах и на тоз час реших: „Щом кифлите го могат, значи мога и аз!“

По такъв начин, съвсем глупаво и наивистично, се роди „Писателският блог на Тишо“. Днес с гордост мога да заявя, че той надживя 99.99% от калпавите си връстници. Блогърите, които след десет години продължаваме да творим авторско съдържание онлайн, при това на български език, редовно и с претенции към качеството, сме само шепа хора. Броим се на пръстите на ръцете и на краката. Хиляди блогове отидоха в небитието. Спокойно можем да се наречем „ветерани“. Ситото на времето се оказа най-добрият начин да отделиш просото от плявата. Положителното в нашия случай беше, че голяма част от „плявата“ скочи сама в социалките още при тяхното появяване. И там си остана…

Та така, десет години по-късно е време за равносметка. А тя е следната – без „Писателския блог на Тишо“ никога нямаше да:

– се запозная с жената, с която живея от 3 години под един покрив. И с няколко невинни „закачки“ преди това…

– участвам в десетки телевизионни предавания като сценарист и като гост. Успях да видя живота на телевизионния сценарист (че и на редовния ТВ гост) отблизо. Направих друг, по-добър „кариерен“ избор, но той нямаше да бъде „информиран избор“, ако не беше „Писателсият блог на Тишо“. Просто никога нямаше да се свържа с тези хора…

– никога нямаше да публикувам десетки статии в периодичния печат. Бях започнал още преди блога, когато хартиените издания все още държаха фронта и имаха пари за хонорари. „Писателският блог на Тишо“ засили тази тенденция, но до едно известно време…

– никога нямаше да разбера колко малко печелят интернет порталите, афилиейт маркетинг ентусиастите и прочие кликбейт маниаци, които разчитат на банери и линкове, след което изискват от теб да напишеш авторски материал за цената на една кутия цигари. Максимум. Никога нямаше да имам този опит без „Писателския блог на Тишо“.

– никога нямаше да изнеса над 30 презентации в цялата страна, било за хигиената на творческото писане, било пред ученици в средните училища, било пред социални и предприемачески клубове, на теми като: копирайтинг, блогинг, брандинг, е-книги, онлайн репутация и всякакви други интересни неща. Никога нямаше да имам тази публика, ако не беше „Писателският блог на Тишо“.

– никога нямаше да мога да се представям по следния начин: „Пишеш ТИШО на бъгарски в Гугъл и цъкаш върху първия резултат“. Щях все още да раздавам визитни картички…

– никога нямаше да напиша десет книги, от които четири пълнокръвни романа, издадени на хартия. Просто нямаше да ги има хората, които да ме насърчават.

– никога нямаше да познавам всички тези интелигентни, творчески настроени, нестандартно мислещи, предприемчиви и освободени личности, с които ме запозна „Писателският блог на Тишо“. И никога нямаше да работим заедно.

– никога нямаше да постъпя в рекламна агенция като копирайтър – мислил съм по този въпрос и преди, но тогава блогът ми се оказа перфектното портфолио. Уви, кризите надживяват рекламните агенции, а не обратното…

– никога нямаше да извървя „Пътя Камино“ и да споделя преживяването с българоезичния свят.

– никога нямаше да изпратя копия от моите книги в страни като САЩ, Канада, ЮАР и Австралия, които се намират на майната си от тук…

– никога нямаше да участвам в толкова много обществени събития и фестивали, ако не беше „Писателският блог на Тишо“.

– никога нямаше да споделя провокативните си пътеписи…

– никога нямаше да направя двуцифрено число разкази, защото нямаше да зная, че има едни хора, които очакват всеки нов разказ от Тишо с нетърпение…

– никога нямаше да имам възможността да споря публично с толкова много човешки дронове, хейтъри и плагиати, ако не беше „Писателският блог на Тишо“.

– никога нямаше да излея душата си в онези есета, които, надявам се, вече сте чели, защото нямам намерението да ги повтарям в това прераждане…

– никога нямаше да напиша ревюта за книгите на толкова прекрасни писатели, с които после да станем чудесни приятели.

– никога нямаше да публикувам статиите, за които все още не съжалявам…

– никога нямаше да имам фенове и приятели в цялата страна. И в целия свят. Защото „диаспората“ е силна и само не-пътуващите не го знаят.

– никога нямаше да се случи нищо от „писателската ми кариера“, ако не беше „Писателският блог на Тишо“.

Спирам дотук, защото мога да изброявам практически безкрайно. Един безплатен домейн в .wordpress.com, чаена лъжичка талант и десет години упорито бачкане могат да променят много неща. Ако сега беше ноември 2006-та и отново бях сред торнадото от есенни листа между блоковете на „Младост 3“, щях отново да направя същия избор. Този път – информиран избор. Щях да си подаря „Писателския блог на Тишо“ за рождения ден, щях да загъна и да си налея, както направих тогава. Предлагам тост за добрите идеи!

Тихомир Димитров