“Първият чуждестранен аналитически център, удостоен с честта да бъде представен на новоизбрания президент на България – това е РИСИ (Российский институт стратегических исследований) при администрацията на президента на РФ”.

Това ни съобщават евразийските пратеници на Путин за срещата им в София с бившия генерал и бивш натовец Румен Радев. http://www.viaevrasia.com/bg/елена-супонина-аждар-куртов-дарина-григорова-с-генерал-румен-радев-бнр-24112016.html

Това е само началото на изявите на новоизбрания президент. Какво ли следва?

Преди още да е встъпил в длъжност като главнокомандващ, отстъпилият от длъжността си в армията бивш генерал Радев демонстрира промосковските си нагласи с реверанс към филиала на руския шпионаж РИСИ,който е сред водещите кремълски инструмени в кампанията по пропагандното обругаване на България.

Share on Facebook

Share on Facebook

Министерството на отбраната на Япония планира да изведе в космоса свой първи спътник за връзка на 24 януари 2017 , аргументирайки се с необходимоста за подобряване на инфраструктурата на комуникациите на фона на ядрената и военна заплаха от страна на КНДР, по информация от агентсто Киодо .

  wach video: https://youtu.be/ziwZEcv5g04 printable template:  see more:

В последните седмици съм на лов за добри content marketing примери в България. Замислих се какво съдържание ми е попадало в последните месеци и нямаше как да не се сетя за списание, което открих в betahaus – #keepasking. Зачетох го с интерес и чак тогава разбрах, че то се издава от Acer. Всъщност, нетрадиционният принт-подход е чудесен пример за авторско съдържание от бранд, създадено специално за определена таргет-аудитория. Затова се свързах веднага с Acer и имах възможността да се срещна със създателите на проекта – Ангелина Пенкова и Диляна Георгиева от Comtrail.

Глобалната кампания #keepasking

#Keepasking е глобална кампания на Acer, която провокира потребителите да са по-любопитни, питащи, ангажирани и искащи повече. Не само от технологиите около себе си, но и от живота, като цяло. На български най-близкият смисъл е „не спирай да питаш“ – както може да видите в манифеста на кампанията:

На първо четене, тук говорим изцяло за имиджова кампания, но това не е напълно вярно. „Keep asking“ се обвързва и с продуктовото портфолио на Acer, като приканва потребителите да искат повече от технологиите около себе си – да искат по-мощни гейминг-машини, по-издръжливи батерии, по-ярки монитори… Така „не спирай да питаш“ се превръща в „не спирай да искаш“, а продукт и съдържание се комуникират ръка за ръка.

Локалната идея

Acer дава свобода за локално адаптиране на глобалната кампания и така се ражда идеята за разговори с хора, които не спират да задават важните въпроси в българската обществена среда и не спират да искат развитие. Comtrail обаче не се фокусират върху традиционните известни личности (и слава Богу – много малко от тях са добри примери за подражание!). Търсят хора, които постигат невероятни неща в различни области – бизнес, наука, хранене, обществени пространства и др. На автоматичния етикет „CSR-кампания“ Ангелина ми отговори много просто: „Не бих я дефинирала като corporate social responsibility. Просто се кефим на яки хора и искаме да ги промотираме.“

Така, водени от идеята на #keepasking и таргет аудиторията – млади активни хора, с фокус върху технологиите – се ражда конкретната контент кампания: списание, което представя с обширни интервюта 12 личности. А защо именно печатно издание? И как в тази дигитална ера се убеждава клиент като Acer да направи принт-продукт? Ангелина много се учуди, че я питам: „Това е интересен въпрос – аз не съм се замисляла, че това е било трудно.“ Всъщност, форматът е много подходящ точно за марка като Acer, които имат голямо BTL присъствие. На събития и в офлайн среда трябва винаги да имаш нещо за раздаване, а форматът „брошура“ е толкова изтъркан! Затова агенция и клиент търсят „нещо повече от нарисуван компютър и цена“. Виждайки добрата идея за списание, Acer я приемат – плюс е, че локалният офис има достатъчно автономност да вземе такова решение бързо.

По проекта работят общо 8 човека редакционен екип: Ангелина координира проекта, Диляна и още 3 момичета работят по интервютата, участват още 1 фотограф и 2 дизайнерки. Налага се да се справят с доста ограничен срок. Идеята се ражда в края на януари, но отнема време до началото на март да се изчисти концепцията и да се подготви списък с хората за интервю. Втората седмица на март започват самите интервюта, а финалният продукт излиза от печат през втората седмица на май.  Този краен срок не подлежи на промяна – списанието е основна част от присъствието на Acer по време на DigitalK и просто трябва да е факт до 19 май.

Лицата на #keepasking

При избора на лицата екипът е воден от един основен критерий: „искахме да покрием възможно най-широк спектър от обществени области, в които да имаме поне по един представител“. Основната тема, от която се интересуват, е по какъв начин тези хора преживяват реалността около себе си – и неслучайно става видимо, че те всички питат постоянно, любопитни са. Идеално за темата #keepasking.

Диляна сама води част от интервютата и споделя за тях: „беше много човешко“. Най-интересни за нея стават личните истории – какво мотивира хората да намерят своето призвание, дали сферата им е била интересна от деца, кои личности са ги вдъхновявали. За всяко интервю се прави сериозна предварителна подготовка, но има и типови въпроси по шаблон. В крайна сметка, част от съдържанието влиза, а друго – не. Но едно нещо е много важно за екипа – да попита участниците какво им предстои. Диляна казва, че са искали да знаят „ако нещо предстои на човека, ние по какъв начин можем да му помогнем“ – така #keepasking може да порастне от печатно издание в платформа за реализиране на проекти.

Как се разпространява едно списание?

За #keepasking най-много смисъл има да присъства на събития, където да срещне потенциалните си читатели. Общо 5000 броя достигат до гостите на DigitalK, Кариера в България и София Диша, сложени са вложки в Капитал 100, а последните броеве отлитат за различни coworking spaces. Именно в betahaus срещнах списанието и аз.

След физическото издание историите продължават да живеят онлайн на сайта на Acer. Ангелина е категорична, че именно продължаването на разговора онлайн е бил слабото място на кампанията: „Нямахме точна стратегия как този хаштаг от хартията да го изкараме онлайн.“

Днес обаче #keepasking живее собствен живот. Участниците в кампанията продължават да разказват историите си в новия радио-формат на Дарик Радио и „40 до 40“ – плюс 1. Възможно е да се появи следващ физически брой догодина с подкрепа и на други партньори, които споделят посланието на кампанията. Acer със сигурност могат да са доволни от сериозния отзвук: „Наистина хората се припознават с тяхната марка,“ казва Ангелина.

Това, според мен, е най-сериозният потенциал на маркетинга чрез съдържание – думите споделят идеи, а идеите са начин да привлечеш аудитория, да намериш съмишленици и марката ти да поведе движение. Acer и Comtrail добре са идентифицирали племето на активните и правещите хора в България, а #keepasking е кампания, която успява да ги обедини.

___
заглавна снимка: Емил Рашковски

Постът #keepasking – как се прави страхотно съдържание в България е публикуван в Васи ли?!.

Димитър Петров е създател и арт директор на проекта „The Golden Apple” – анимационен сериал, вдъхновен от българския фолклор. Тази неделя ще се състои и премиерата на късометражния филм „Легенда за първия кукер“, дело на Студио „Змей“, в чийто екип е и Димитър. Завършва анимация в University of Westminster, Англия и има зад гърба си впечатляващ...

Голямо учудване и справедлив гняв във връзка със сбъднатите черни пророчества за лошите новини, свързани с бежанците, изригнаха във връзка с бунта на мигранти в бежанския център в Харманли. Сякаш можеше да се очаква нещо друго след като 3000 души, разхождащи се на свобода до вчера, изведнъж бяха затапени по доказано измислен повод в бутилката, от която изригна духа на недоволството.

Не е задължително човек да е прочел всичките 510 страници на обемистия труд “Маси и власт” на Елиас Канети, за да знае, че струпването на големи маса хора, дори и в по-малко мизерни условия, вещае неминуеми сътресения, ако те не бъдат “профилактирани” ( както се изразяват полицаите по отношение на вникването в проблемите на хората, грижите за тях и за предотвратяването на събития, от рода на гневния изблик на мигрантите в Харманли).

Вината на онези, вандализирали държавната собственост и нападали с камъни полицаи, е ясна. Защо обаче подстрекателите, за които говорят официалните лица, са постигнали успеха си в подстрекаването на достатъчно голяма част от скупчените на едно място 3000 души, за да ги превърне в действителна заплаха за обществения ред и в живо потвърждение на това колко хубаво би било да ги застрелваме още на границата, каквито предложения се чуват не само в анонимните писания по форумите, но и от телевизионните екрани?

След дъжда от камъни властите нахлупиха качулката на закъснялото разследване, което да установи екстремистите, превръщайки вероятно и други в такива след побоя над мигранти, за който вече има доста свидетелства, че полицаите са нанесли безразборно.

Всяко дете помни до края на живота си несправедливото наказание, пише Елиас Канети. Но кой да ти чете предупрежденията тъкмо на разни “либералчета”!

Това с “раздаването на справедливост” без оглед на конкретната вина е феномен , известен в многодетните семейства с авторитарни родители, които нахлуват в стаята и разпределят равномерно шамарите между подрастващите без оглед на това кой е предизвикал сбиването и шумната свада.

Въпросът е обаче има ли някой за бой сред онези, които нагнетиха с действията и бездействието си положението в един град, в който бунтът започна като мирна демонстрация на разтревожените от дезинформацията за “краставите бежанци” български граждани. Начело на този цивилизован по форма протест стоеше нецивилизованият лозунг “България за българите”, но не забелязах някой да се противопоставя на това обобщение, познато на целия свят със своя оригинал “Германия за германците” от 30-те години на миналия век.

Ефектът от сбъднатите предсказания ( макар и далеч от виденията за убийства, изнасилвания и прочее мигрантски ужаси) е видим в радостта на вестоносците на лоши новини, заложили на винаги печелившата политика да обещаваш бедствия, за да можеш да застанеш в позата на прозорливия, гриживния и отговорния спрямо онези, които се опитват плахо да разсейват страховете в обществото. Никой не се сърди на обещаващите беди, ако такива не се случат, но всеки, които им се е противопоставял, е обречен на заклеймяване сега от тържествуващите защитници на “твърдите мерки” срещу “бежанската напаст”.

На хранилката на черните прогнози има голямо струпване на маса народ измежду публично говорещите по темата, докато на обратната страна малцинството е от порядъка на пренебрежимо малка групичка “либералчета”. И въпреки този явен дисбаланс малцинството, което ни най-малко не може да повлияе на общественото мнение, камо ли пък на решенията на властта, е подложено на злобен присмех и обвинявано едва ли не като причинител на бунта в Харманли.

Силите на доброто у нас са онези, които вещаят зло, а злото се олицетворява от малцината, осмеляващите се да се съмняват в неговата неизбежност. Добрите пророци на злини ни предупреждават загрижено какви злочестия ни очакват и колчем такива се случат, те плъзват навсякъде да събират аплодисменти.

Тожва е стар религиозен номер за управление на масите от шамани и владетели ( на определящия в една демокрация ресурс, като общественото мнение и доверието в конкретни публични дейци). Тук нищо старо не сме забравили, а новото посрещаме със скептицизма на обитатели на европейската провинция на границата с Евразия.

Share on Facebook

Share on Facebook

Преди две едмици, в "Включват бомба с чесовников механизъм в АЕЦ "Козлодуй"" ви разказах за стартирането на експеримент с ново и непознато ядрено гориво, на 6-ти блок. Позовах се на съобщение на БНР, което пък цитираш...

Водещият на предаването „Медиите ON AIR“ по телевизия Bulgaria ON AIR Доника Ризова е сред любимите на екипа на „Аз чета“ извори на вдъхновение и професионализъм – тя ни помага със съвети почти от самото създаване на сайта, а понякога се включва и с текстове за важни книги. Доника се ангажира често със социално-отговорни инициативи и...

Изявление на специализираната програма за правна защита на бежанци и мигранти на БХК по случай събитията в бежанския лагер в Харманли на 24 ноември 2016 г.

Италия винаги е добра идея, нали? Не знаем на колко от вас се е случвало просто да ви се ходи „някъде“, да поровите за евтини полети в Интернет и да резервирате първото нещо, което ви се стори смислено… Е, „токчето на италианския ботуш“ и именно областта Пулия в Южна Италия (известна още като Апулия) грабна вниманието ни…

Над 800 км брегова линия, къщи с конусовидни покриви и такива, изкопани в пещери, безкрайни масиви от маслинови дръвчета и тук-там някой кактус или палма, съчетани със старинни барокови сгради и топъл климат нямаше как да не ни заинтригуват. Взехме си WizzAir с полети София-Бари-София в рамките на 3 пълни денонощия – тръгване в четвъртък вечер и връщане в неделя вечер. Едва по-късно, планирайки пътуването си, четейки пътеписите на други блогъри и съветите на туристически агенции, открихме, че три денонощия са твърде кратък престой за Пулия…

Повечето хора успяват да посетят едно-две, максимум три места за това време, но мислим, че поставихме национален блогърски рекорд за най-много посетени градчета и селца в областта в рамките на три денонощия… цели седем! Предполагаме, че рекордът би могъл и да се подобри, но все пак говорим за пълноценно преживяване, а не за лудо препускане заради бройката, нали?

Планът

Добавяйки всички забележителности, добри места за хапване плюс линиите на различните компании (четете по-надолу), направо се наложи да направим карта в Google My Maps с местата, маршрутите и ресторантите за посещаване. Наложи се да отсеем някои забележителности и в крайна сметка решихме маршрутът да е Бари – Матера – Алберобело – Мартина Франка – Лече – Бриндизи – Полиняно а Маре – Бари. Вариантите за подобен „подвиг“ са два: наемате кола или оптимизирате на макс обществения транспорт.

Първият вариант (т.е. наем на автомобил) е удобна опция, тъй като колите под наем са доста евтини – в ненатоварения период може да се наеме автомобил за трите дни на крайна цена около 80 лв. Но има и уловка – паркирането в историческите центрове не е просто нещо, няма как да се насладите на чудното италианско вино и (нещо, което колега ми каза) някъде в дребните шрифтове на договора пише, че ако полицията изиска данни за автомобила (по какъвто и да е повод), таксата да се предоставят тези данни е 50 EUR за всяко поискване, които се удържат от крайния клиент (и на въпросния колега му я удържали три пъти)… Така че минахме на вариант две: обществен транспорт. Но ако все пак вие решите да наемете автомобил, обърнете внимание на нашите съвети.

Още от самото начало разбрахме, че планирането на пътуването с обществен транспорт не е лесно. Италианските компании са „всяка коза за свой крак“ и всяка си има (или си няма) собствен сайт, не всички имат версия на английски, не всички държат да изпълняват всички маршрути и т. н. Накратко – нямат никаква единна система, дори централните гари в Бари са няколко…

Още с пристигането си в Бари искахме да отидем директно в Матера, тъй като е малко встрани от маршрута и да спим в пещерен дом. Полетът каца по разписание в 21 ч.  и двата варианта са:

• отивате до централна гара Bari Centrale FAL и хващате влак в 22:00 ч. (доста рисковано, но е постижимо, особено ако разгледате схемата на централните гари в Бари по-долу)
• чакате до 00:30 ч. и се мятате на автобус директно до Матера от летището.

Тези две прости изречения са резултат от двудневно браузване и претърсване на какви ли не варианти.

За късмет, Петър запази жилище в Матера и домакинът ни за вечерта, Никола, се съгласи срещу 30 EUR (което е доста приемлива цена) да дойде и лично да ни вземе с автомобила си от летището… Е, това (или спазаряването на такси за подобна сума) е най-добрият вариант!

И така, излетяхме и, макар и излитането да се забави с 15-тина минути, кацнахме навреме. Полетът е доста кратък, а летището в Бари изглежда ново, модерно и голямо за размерите на града. Никола ни чакаше, според уговорката, и се качихме в колата. Пътувахме около час, в който разбрахме, че италианските пътища, шофьори и автомобили не са по-добри от българските, дори по-скоро е обратното…

Матера

Пристигаме и Никола ни води до жилището си, което всъщност е на 50-100 метра от централния площад, но представлява красиво обзаведена стая, като едната ѝ половина е иззидана от дялан камък през XVIII в., а другата си е естествено вкопана в скалата още от антични времена…

Никола ни дава карта, като ни посочва най-интересните забележителности и добри ресторанти, но ние сме толкова прехласнати по стаята, че продължаваме да се разхождаме из нея и да снимаме…

Препоръчваме с две ръце мястото и домакина – можете да резервирате през AirBnb или директно да се обадите на Никола (детайлите са в описанието на видеоклипа горе). Когато се усещаме да се спрем, часът е вече 23:15. Ресторантите затварят, но ние така или иначе не сме много гладни и навлизаме в падналата мъгла, за да разгледаме мистичната Матера…

Разглеждаме града по тъмно и се прибираме. Няма как да опишем какво е да нощуваш в пещера и да усещаш повея на маслинови дръвчета навън да се смесва с топлия аромат на горещ шоколад, докато четем италианска поезия…

Събуждаме се. Качваме се на втория етаж на сградата с часовника, която се намира на централния площад. Там е панорамният бар, където хапваме прясно изпечен кроасан с чаша вкусно лате. Човечецът е много мил, но не знае грам английски. За сметка на това на италиански е доста разговорлив, макар и нищо да не разбираме. Минаваме на жестове. Той ни сочи празните чаши и очевидно пита нещо за кафето:

— ***** il caffè ******* colazione **** ******?
— Si. Tutto grande!!! – отговаря Петър с три от общо десетте думи, които знае, вдъхновен след снощното четене на италианска поезия.
— ****** *** ********** ***** felice ***** ********** ** ****** – отговаря нещо, от което разбираме само, че някой е щастлив…
— Scuzi? – пита Петър, докато Биляна вече е ококорила очи от „разговора“.
— Si?
— Nebbia? Quando abbandonare? – пита Петър на развален италиански, като сочи през замъгления прозорец (и е проверил предварително как е „мъгла“ на италиански), а Биляна наблюдава цялата ситуация и тотално си губи граматиката…
— ********* due ore *** ******* *** ***** pranzo ****** **** ****
— Grazie. Arrivederci!

Още със затварянето на вратата Биляна не скрива почудата си:

— Ти осъзнаваш ли, че говори на италиански с този човек в продължение на две минути?! Какво го попита? Какво ти каза?
— Попитах го кога ще се вдигне мъглата и той ми отговори след около два часа…
— !!!

По време на пътуването ни имахме още няколко такива случая, в които се наложи „да говорим“ на италиански. Направи ни впечатление, че местните са изключително отзивчиви, когато се опитваш да комуникираш на техния език и наистина може да се разберете много бързо.

Влизаме в лабиринта от улички и продължаваме към Casa Noha, където се разказва повече за Матера (отворено всеки ден без вторник, 9-18 ч. през април-октомври, 10-16.30 ч. през ноември-март, 4 EUR за вход).

Матера е град с уникална архитектура, дух и звучене. Със сигурност може да се нарече един от най- въздействащите градове не само на територията на Италия, но и в целия свят.

Има доказателства, че многобройните естествени пещери в Матера са били първите къщи на древните обитатели още от епохата на Неолита.

Жилищата са били издълбавани едно над друго в сравнително меките скали в продължение на стотици години, често хаотично, така че покривът на една къща се е превръщал в път, стълбище или под за друга, като се образува същински лабиринт от къщи – настрани, нагоре, надолу, наляво, надясно…

Матера не винаги е била толкова красива обаче. До 1950 година, хората са живели по пещерите тук без вода, ток и канализация. Жилищата-пещери са били мрачни и миризливи помещения, хората и животните са живеели заедно, а детската смъртност е достигала до 40%.

Правителството на Италия обявява Матера за национален срам на Италия и изселва принудително близо 20 000 обитатели на старинните жилища на Матера. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които могат сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябва да напуснат ексцентричните си местообитания и да свикнат с панелките, предложени от правителството.

Следват близо 40 години, в които пещерните жилища остават обезлюдени, но кино-продукцията връща славата на Матера, тъй като локацията е изключително подходяща за филми на библейска тематика. Тук са снимани филми като „Демонът“, „Христос се спря в Еболи“, „Трима братя“, „Повече от чудо“, „Цар Давид“, „Рождество“, „Страстите Христови“, „Спектър на утехата“, „Поличбата 666“, „Младият месия“, „Бен хур“ (2016)… В момента се снима и „Жената чудо“, който ще излезе през юни 2017 г.

През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Матера за cветовно архитектурно наследство. От тогава насам градът възвръща старата си слава и през 2019 г. Матера и Пловдив са избрани за европейски столици на културата…

Матера е чудесно обозначена, но въпреки това ще се изгубите в огромния лабиринт от къщи (което и трябва да направите, за да усетите атмосферата на града).

Освен Casa Noha, посетете църквата и едноименния площад San Pietro Caveoso, откъдето се открива невероятна гледка към каньона на Torrente Gravina…

А ако разполагате с повече време, можете да се разходите из живописния каньон и да минете по въжения мост.

На метри от мястото ще видите и Casa Grotta di Vico Solitario. Срещу скромна сума (3 EUR) ще можете да разгледате едно типично пещерно жилище, с животните, гърнето, леглото, хранилището за вода и бебешкото креватче на едно място, както е било само преди 60-тина години…

Става време да се връщаме. Мъглата се вдига и пред нас се открива красивият пейзаж на Матера. Изкачваме доста стъпала, за да стигнем до централния площад…

Хапваме вкусно прошуто, моцарела и други домашни гозби в Il Terazzino, където се наслаждаваме и на гледката….

Скоро след това се отправяме към новата част на града и авто-жп-гарата (с подземни коловози), която отвън изглежда доста невзрачна:

Няма директен транспорт до Алберобело, така че единственият смислен начин е да се мине през Бари (или да се спазари такси за добра сума). Влакове от Матера до Бари има почти на всеки час, цената на билетите е 4,90 EUR и е много важно след като си ги закупите, да ги валидирате – иначе все едно пътувате без билет.

Това важи за всички италиански влакове, въпреки че билетите и валидаторите на различните компании са различни…

В крайна сметка на гарата пристигна един дизелов локомотив и за малко повече от час ни закара до Бари, откъдето се метнахме на FSE линия 1 (Bari-Taranto)… FSE като цяло е най-мизерната от всички ж.п. компании в Южна Италия и откриването на гарата не е лесно нещо, така че вижте схемата по-надолу!

Алберобело

Тъй като Матера ни допадна много, останахме малко повече и хванахме сравнително късен влак до Алберобело, със смяна в Путиняно. И макар „от Матера до Путиняно“ да звучи почти като ругатня, все пак по тъмно се добрахме в това прекрасно селце, чието име в буквален превод означава „Красиво дърво“….

Едната обувка на Петър се скъса непоправимо… Е, по-добре да си късаш обувките, отколкото да си късаш нервите, нали?

Прави ни впечатление, че италианските магазини и ресторанти имат работно време, което е съвсем различно от нашето… Почти всички магазини отварят след 10 ч., работят около два часа и затварят, след което овтарят повторно чак към 17-18 ч. Работят още два часа, в които главните улици буквално преливат от хора, след което народът се изнася към ресторантите до към 23 часа, а магазините затварят още към 20-20:30 ч. В 12 часа по обяд и в полунощ практически хора по улиците няма! Иначе дори в малкото Алберобело с население 10 000 души се намериха три-четири магазина за обувки и скоро продължихме към Tipico Resort, откъдето си наехме труло за вечерта…

Трулите са конусовидни варосани къщички, сякаш извадени от детска книжка с приказки. Те са причината Алберобело да е толкова известно място и защитена от ЮНЕСКО местност.

Факт е, че най-старите къщи с конусовидна форма са открити на границата между Турция и Сирия, около 1000 г. пр. Хр. Защо виждаме трули тук тогава, построени чрез използването на същата техника, позната сред отоманците? През XV в. флотилия на Отоманската империя неуспешно атакува Италия. Губейки битката и без възможност да се върнат в родината си, голяма част от османските воини помолили да работят за местните владетели в замяна на късче мирна земя… И ето ви трули!

Днес трулите се използват като домове, магазини, складове – дори местната църква „Сант Антонио“ е във формата на труло…

Събуждаме се от звъна на църковните камбани, които огласят цялото село:

Така сме преяли предната вечер, че тотално пропускаме закуската и решаваме да се разходим сред трулите. Почти всяко труло е с двуслойни стени и покрив, на който е изрисуван характерен религиозен, астрологичен или мистичен символ, носещ различен късмет – здраве, щастие, любов, защита от зли хора, вяра, надежда, добра реколта и др.

Едно симпатично коте ни посреща на измитите от нощния дъжд улици…

Обикаляме още малко, купуваме си сувенирчета от първите отворили търговци и дори си правим селфита… Някои от нас…

Продължаваме към

Мартина Франка

Това е мястото, където линия 1 и линия 2 на FSE се събират… Не, че градът е супер туристически, но просто имаме два часа до следващия влак и решаваме да се поразходим…

Пием сутрешното си лате във Florien Caffè – малка сладкарничка на 5 минути от централната гара, след което се пускаме по булевард Corso Italia.

Градът е известен с две неща: оперният Festival della Valle d’Itria, който се провежда през август, и бялото вино „Док“, произвеждано на територията на Мартина Франка (младо вино с характерен кехлибарен цвят и плодов аромат).

В града има около 15 различни църкви и поне още толкова барокови сгради, като повечето са концентрирани в историческия център, ограден от каменни стени с огромни барокови порти, водещи до площади и тесни криволичещи улички.

“Пиаца ди Рома” е най-голямото открито пространство в стария град… И докато Петър снима сградите, група италиански дядовци заговориха Биляна и дори помолиха да се снимат с нея, като държаха да качим снимката във Facebook…

Става време за влака, така че се връщаме до гарата и се качваме на нещо, което определено е по-възрастно от нас.

Това дизелово недоразумение трудно би могло да се нарече влак – по-скоро беше междуселски автобус на релси… От Мартина Франка тръгна само с нас двамата, но постепенно се напълни по шевовете, а върхът беше когато двама „афроиталианци“ влязоха с кашон, пълен с живи кокошки, сложиха го между краката си, извадиха особено миризлив обяд, използвайки кашона за маса и на висок глас се скараха за продажбата на някакви пиратски CD-та на нещо като френско-английски – единственият път, когато съжалихме, че не сме наели кола…

Лече

Наричат Лече „Флоренция на Юга“ заради бароковите постройки и романтичната атмосфера. Е, не я усетихме така в 815 000-ния град.

Пристигнахме в късния следобед и под подозрителния поглед на нашите „афроиталианци“, към които се присъединиха още десетина видимо нелегални емигранти продължихме към историческия център, където беше хотелът ни. Няма да ви го препоръчаме, тъй като това е първият път, когато снимките в Booking.com се различават тотално от действителността… Не ходете в Nonna Jole.

Дадоха ни малка, тясна таванска стаичка, така че просто хвърлихме куфарите и се разходихме из центъра.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Президентските избори показаха силно разместване на политическите пластове в България и бяха последвани от оставка на правителството. Сега, сякаш като прелюдия към истинската политическа криза, се появиха и редица неясноти около избора на ново правителство и дейността на стария парламент. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, кой управлява в момента България?

– Не е много ясно, Фили. Формално погледнато, би трябвало да е кабинетът в оставка. Но през последните дни премиерът се появява публично много по-рядко, отколкото досега, на някои министри бяха повдигнати обвинения от прокуратурата, а други бяха разпитвани. Към това се добавя и неяснотата по въпроса ще има ли все пак служебен кабинет или сегашният ще трябва да работи до края на януари. Така че атмосферата изглежда тягостна и едва ли на някой министър му е до реални решения по важни държавни въпроси.

– Защо казваш, че правителството на Бойко Борисов, въпреки оставката, може да остане до края на януари?

– Не го казвам точно аз, Фили, това е просто следствие от сложните неясноти, свързани с конституционните регламенти. Да започнем оттам, че по Конституция в последните три месеца от мандата президентът не може да разпусне Парламента и да насрочи нови избори. Това може да направи само новоизбраният президент, но след официалното си встъпване в длъжност, тоест, в края на януари. И тук е големият въпрос – може ли сега президентът да назначи служебно правителство на мястото на подалото оставка или не може, след като, пак по Конституция, главната цел и основната функция на служебния кабинет е подготовката и провеждането на следващите избори. Според социологът Татяна Буруджиева например „създаването на служебно правителство, без да има дата за избори, може дори да е противоконституционно”.

– А така ли е, какво казва Конституционният съд?

– Конституционният съд бе веднага попитан от президента Росен Плевнелиев, но той, общо взето каза – оправяйте се. Съдът дори не разгледа официално въпроса, а го върна с довода, че Конституцията е ясна – държавният глава има право да назначи служебен кабинет, но няма право да разпусне Парламента и да насрочи избори. Което всъщност пак ни връща към проблема – защо да си играем на служебно правителство, след като то няма да работи за избори, а другите функции по управлението за два месеца могат да се изпълняват и от действащия кабинет, нищо, че е в оставка.

– Какъв е изходът и какво се прави в момента?

– Първо да кажа, Фили, че президентът Росен Плевнелиев явно добре разбира капана, в който може да бъде вкаран, затова продължава да настоява, че този Парламент не е изчерпан и продължава с опитите да състави второ правителство в неговите рамки. В момента той провежда консултации за това с парламентарно представените партии, въпреки че основните политически сили – ГЕРБ, БСП, а също и ДПС, вече отхвърлиха тази възможност. Според тях нещата стоят обратно и е изчерпан потенциалът не само на сегашното правителство, но и на 43-то Народно събрание, затова те заявиха, че ще върнат мандата веднага, щом го получат.

– Това значи ли, че тези партии няма да участват изобщо в състава на едно евентуално преходно правителство или просто – че няма да вземат мандата и да харчат ресурс за съставянето му, но биха могли да го подкрепят?

– Тук вече има редица неясноти. Говори се усилено за възможността например някоя от по-малките формации като тъй нареченият Патриотичен фронт или Реформаторският блок, да вземат мандата, но да съставят правителство с участието и парламентарната подкрепа на някоя или някои от „големите” партии. На консултациите с Плевнелиев бе изразена такава готовност. От ПФ например казаха, че са готови, ако получат мандат, да запазят сегашното правителство, само че с друг премиер, без Борисов. Има също възможност някоя от малките партии да вземе мандата, да го държи една седмица, както е по закон, но да използва това време просто за предизборна агитация. А накрая да върне мандата с последния агитационен аргумент – въпреки неистовите си усилия не успяхме, защото останалите партии не са национално отговорни и не мислят като нас за доброто на страната в този тежък момент.

– Пламен, но след като основните политически сили смятат за изчерпано самото 43-то Народно събрание, то каква стойност ще имат решенията му, взети оттук нататък?

– Големи разногласия има по това, Фили. В първия момент например се появи въпросът може ли този Парламент да приеме адекватен бюджет. Защото, да, ГЕРБ внесе проект, но на изборите се видя, че почти всички останали партии са срещу политиката на ГЕРБ. Все пак бюджетът тръгна и вероятно ще се приеме без големи залитания в популизъм. От ПФ например настояха да се вдигне минималната пенсия на 300 лева, почти двойно. БСП пък поиска плоският данък от 10 на сто да се замени със стръмна подоходна скала. Нищо, че такава вече сме имали и се знае, че тя не удря богатите за сметка на бедните, както твърдят социалистите, а само намалява събираемостта на бюджетните приходи и подпомага сивия сектор в икономиката. Още по-спорен обаче е въпросът дали този Парламент е достатъчно легитимен, за да прави сложните промени в изборните закони, обект на проведения паралелно с президентските избори национален референдум. Според конституционните правила, предложените три промени не трябва задължително да се одобрят, но задължително трябва да бъдат разгледани от Народното събрание. Поддръжниците им са гръмогласни и усилено спекулират, че те трябва да се приемат непременно и спешно, още преди следващите избори, защото народът се е произнесъл така. Да оставим настрани въпроса, че подкрепата на 2.5 милиона души, колкото и да е сериозна, че може да се нарича всенародна, след като липсват гласовете на останалите 4.5 милиона. По-важното обаче е твърде спорният характер на промените и твърде малкото време за мислене, с което разполага този Парламент. Как например ще се претеглят аргументите за и против въвеждането на една изцяло мажоритарната система за избор на народни представители, след като никъде по света, макар да има около 300 различни форми на мажоритарна система, няма точно такава, каквато се предлага. А на мен поне не ми се струва много редно, Фили, да измисляме студената вода, след като всички други са измислили вече топлата. Но дори да бъде одобрена тази промяна – как си представяме, че тя ще проработи, след като за реалното ѝ въвеждане са необходими много сложни технически и административни промени в сегашния модел на гласуване, промени, които сами по себе си могат да отнемат месеци. С други думи, Фили, цялата бъдеща работа на този Парламент май изглежда като нещо, което предстои да бъде домъкнато от котката – така че, смятам аз, най-добре е той да пожелае отсега Честита Коледа на всички български граждани и да изкара един дълбок зимен сън до края на януари, когато ще бъде най-после разпуснат.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com