САЩ гонят 35 руски дипломати и затварят две руски представителства в страната като отговор на лошото отношение към американски дипломати в Русия и като реакция срещу руските хакерски атаки.

http://www.reuters.com/article/us-usa-russia-cyber-idUSKBN14I1TY

Това е със сигурност най-острият американска официален ответен удар срещу чужда хакерска намеса в съвременната история. А вероятно е и най-големият дипломатически скандал в двустранните отношения от десетилетия насам.

Освен това мащабът на мерките и категоричността на тяхното обосноваване подсказва, че ще последва разгласяване на доказателствата за държавно спонсорираната руска хакерска война, която Путин дори не отрече изрично, а репликира на своето годишно медийно шоу  този декември пред огромна журналистимеска аудитория с думите , че руските кибер атаки “ не са доказани”.

Освен за руско-американските отношения, това решение на Белия дом влече след себе си въпросителни по отношение на вътрешноамериканската битка за “сърцата и умовете” на американците по темата за отношението към Путин. Тя беляза целия предизборен дебат. Привърженици на Тръмп твърдят, че неговите реверанси към Путин не били сериозни и тепърва предстои това да се види от неговите назначения и действия. Как ли ще откликне в този смисъл той на предизвикателството с изгонените руски дипломати и закриването на две руски шпионски гнезда в столицата и в Калифорния?

Според “Ню Йорк Таймс” предстои да бъде оповестен “общ подробен анализ”  ( на различни разузнавателни служби в САЩ) за руската хакерска намеса в американските президентски избори тази година.

П.С. Наистина дребна, но любопитна подробност е, какво ще обясни нашият сънародник Иван Кръстев, чиято наскоро появила се статия в същия “Ню Йорк Таймс” ( написана с акцент върху претенцията, че говори като българин – каквото и да значи това от името на българите), категорично отричаше, че има завръщане към конфронтацията от времето на Студената война- в смисъл, че не бива да се демонизира Путин, който не е чак толкова лош.

Share on Facebook

Времето след коледните празници и преди посрещането на Нова година, не е особено активен период за готвене. След коледната вечеря, обикновено има толкова много останала храна, че поне два дни след това не се налага да се включва фурна, освен ако не е за да се претопли храната. Кутиите с коледни сладки продължават да се изпразват (ние наистина направихме твърде много тази година), но и едно отделение в моя хладилник също имаше нужда от изпразване разчистване – чекмеджето за зеленчуци.

Там се откриваха два набръчкани корена пащърнак; едно малко парче джинджифил, което струва ми се подмятах твърде дълго време; крайни парчета от моркови, останали от гарнитурата, която приготвих за коледната вечеря; стръкове селъри и дръжки от магданоз, запазени с една единствена цел – зеленчуков бульон. С идеята, че ще правя само това, ще го разлея в бутилки и част от него ще замразя, започнах да изпразвам хладилното чекмедже и да трупам зарзават и подправки в една голяма тенджера. Това беше първата хапка, която донесе апетит за следващата, така че спокойният период без готвене мина спокойно, но с нова салата, която ти предлагам да опиташ, независимо дали имаш да разчистваш нещо в твоя хладилник или не.

Това, което прави тази салата наистина интересна за вкуса е съчетанието от подправки в дресинга. И макар да има в него кимион, смлени зърна кориандър и портокалова кора, най-специфичната, без която тази салата няма да бъде същата е канелата. Има много солени храни, в които канелата се използва за овкусяване, като в рецептата за печен агнешки бут, пилаф, сармите от савойско зеле, гръцките мусака, пастицио и телешко стифадо, но струва ми се, че досега не съм я опитвала в дресинг за салата, пък била и тя с кускус и тиква.

Приготвянето ѝ изобщо не отнема време. Изпичането на тиквата с лука става за около половин час и може да стане предварително, защото е необходимо да се охладят. Приготвянето на кускуса става буквално за секунди, а смесването на съставките за дресинга е като детска игра, само където трябва да се внимава за количеството сол (както винаги, впрочем). Този път и аз подходих по по-бързия и лесен начин, като използвах консервиран нахут, вместо тепърва да накисвам сух и да го варя. Така остана и малко лично време през двата свободни дни, които си взех от работа и останали сами, без Даниел (който си посещава градината), ние с Вальо отидохме на кино да гледаме Междузвездни войни (аз не съм от онези големи фенове, но живея с такъв и тогава става неизбежно дори пижамата на детето ни да е на космически кораби с надпис Star Wars), а после се разхождаме свободно и спокойно до късния следобед, защото знаех, че за вечерята имах 10-15 минути работа. Останалото време е просто изчакване, което задължително минава в пиене на вино. Колко приятно може да бъде между празниците!

Салата с кускус, печена тиква с лук и червени боровинки

Рецептата е адаптирана от thekitchn.com

Тази салата би могла да се приготви с батат, вместо тиква и сварен бял боб, вместо нахут. Канелата в дресинга носи известна пикантност, но ако обичаш по-люто, може да се добави табаско сос или стрити люти чушки. Салата е прекрасна и когато към нея се добавят зеленолистни като бейби спанак или рукола.

За 4 порции като салата или лек обяд или 6-8 порции като гарнитура.

За салатата:

• 1 кг обелена и почистена тиква, нарязана на кубчета
• 1 голяма глава лук, нарязана на тънки полумесеци
• 50 мл зехтин
• 200 г кускус
• 250 мл зеленчуков бульон
• 1 консерва нахут, отцеден или 250 г сварен нахут
• 60 г сушени червени боровинки
• 100-150 г краве сирене, натрошено
• сол на вкус

За дресинга:

• 3 супени лъжици зехтин
• 3-4 супени лъжици бял винен оцет
• настъргана на ситно кора от 1/2 портокал
• 1/2 чаена лъжица смлян кориандър
• 1 чаена лъжица смлян кимион
• 1/4 чаена лъжица канела
• 1/4 чаена лъжица прясно смляно индийско орехче
• 1/2 чаена лъжица сол

Фурната се нагрява на 220ºC. Подготвя се широка плитка тава, която се покрива с хартия за печене. Тиквата и лукът се смесват. Разбъркват се със зехтина и се посоляват със сол. Разпределят се на един ред в тавата и се слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Пекат се 35-40 минути, като се разбъркват внимателно 1-2 пъти по време на печенето. Охлаждат се напълно.

Кускусът се изсипва в касерола с капак. Зеленчуковият бульон се слага да заври и се посолява. Излива се върху кускуса, покрива се с капака и се оставя така 15 минути. След това се разрохква с вилица.

За дресинга всички продукти се смесват. Опитва се и ако има нужда се добавя още оцет и/или сол.

В голяма купа се смесват изпечената тиква с лука, кускусът, нахутът и боровинките. Овкусяват се с дресинга, като от него се добавя по малко и се преценява дали има нужда от още. Салатата се поръсва с натрошено сирене. Сервира се със стайна температура или леко охладена. Може да се съхранява до една седмица в кутия в хладилник. Изважда се от хладилника 30-60 минути преди сервиране.

Още рецепти с кускус

• Кускус с печени зеленчуци и козе сирене
• Салата с кускус и черна леща
• Зареждане – Сладък кускус с бадемово мляко, ядки, сушени кайсии и розов аромат
• Марокански кускус с пиле, тиква и бадеми

Други рецепти с тиква

• Пай с тиква
• Бобена яхния с тиква и чорисо
• Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос
• Салата от тиква със зелена леща и козе сирене
• Канелено-карамелени кифлички с тиква
• Есента на мама
• Шоколадов крем карамел с тиква
• Салата с тиква, карамелизиран лук и горгонзола
• Декември ври. Ври и кипи.
• Изненадай Коледа! – Десертът
• Йоана на Земята – Нещо с тиква
• И не само защото е есен
• Къри супа с тиква и картофи
• Писмо за тиквата
• Пица по индийски или как накарах Вальо да направи онази физиономия
• Постен кейк с тиква, орехи и кленов сироп
• Щрудел с тиква, ябълки и фурми
• Есенен огретен с праз, тиква и домати
• Марокански кускус с пиле, тиква и бадеми
• Сладки с тиква и пълнеж от крем сирене с мед

Салата с кускус, печена тиква с лук и червени боровинки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Изглежда случайно, но май-не е съвсем така, попаднах на уникална снимка, на която са заснети стотици милиони лева, откраднати от всички нас и сега ще ви я покажа. Но преди това да кажа, че попаднах на въпросната снимка на страничката на ...

Българската прокуратура започна разследване по руски сигнал за намерено в Сирия българско оръжие. Това е същата прокуратура, която повдигна обвиние на военния министър Ненчев заради това, че бил нарушил правата на руска оръжейна фирма.

Официалната ракция на прокуратурата съвпадна по време с личната реакция на външния министър Митов, който днес категорично отрече най-вече правото на Русия да държи сметка на България за производствотото и продажбата на оръжие, настоявайки, че от българска страна няма износ на такава продукция за Сирия.

Разнобой в България между институциите?

Нищо подобно. Това е правило, а не изключение. Просто България е нарочена за слабо звено, върху което може да се окаже натиск от Москва и поради готовността на петата й колона да съдейства  за осъществяване на руските планове, този сценарий се прилага веднага. И не за първи път ( традицията води осъвремененото си начало от онзи случай с главния прокурор Никола Филчев, който бе използван от Путин като куриер, по когото прати писмо до изпълнителната власт в България).

2016-та започна със заплахата да бъдем осъдени от Русия за неизплатена продукция, произведена , за да (не) бъде монтирана на един мъртво роден обект, какъвто е АЕЦ “Белене”. Заплахата се осъществи, а годината завърши с ехидната констатация на руски медии, че единствената успешна сделка за руската ядрена енергетика в чужбина през изминалия период е източването на този милиард от България – с любезното съдействие на българските власти ( и под предлог, че няма къде да мърдаме, след като сме се набутали в тази корупционна схема от години).

Както се вижда, на управляващие в Русия им се услади да притискат лесната плячка, каквато за тях е България. За целта “откриха” именно български оръжия в Алепо и вдигнаха шум, чието ехо задейства веднага държавното обвинение. От него се очаква да обвини българската държава по руска заръка. Защото една криза с осъдителна присъда над България за една година изглежда вече е недостатъчна за Кремъл- от там настояват за втора такава на принципа, ако “имаш две кризи, свали и ризата от гърба на слабия”.

Междувременно “тайната” за продажби на оръжия от държави в Източна и Централна Европа в Близкия изток отдавна дефилира разголена в публичното пространство, но кой знае защо руските “освободители” на Алепо не намират друго, освен българско оръжие. А сред продавачите са Чехия, Словакия, Босна и най-вече ( в особено големи размери, май)- Сърбия, която току що-получи големи оръжейни коледни подаръци от Русия под формата на десетки танкове и самолети миг 29.

Подборностите за въпросната търговия с оръжие могат да се видят, включително от прокуратурата (за обогатяване на данните по разследването като база за сравнение), от следните публикации, в които се говори не за някакъв отделен епизод, а направо за “въздушен мост” между няколко европейски държави и Близкия изток.

https://www.theguardian.com/world/2016/jul/27/weapons-flowing-eastern-europe-middle-east-revealed-arms-trade-syria

https://www.occrp.org/en/makingakilling/flights

Share on Facebook

Пламен Асенов

01. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100698180/ve

Саксон, Witchfinder Genera

Родословието на крал Ричард І, поне според отец Ралф, историк от ХІІ век, може да се проследи назад чак до библейския Ной и скандинавския бог Один, а се мълви, че през фамилията д`Анжу в него е внесена и поне малко дяволска кръв. Това са легендите. А фактите за детството на крал Ричард, са сравнително малко. Откърмен е от дойка и никога не научава английски. По онова време английският е езика на простолюдието и благородниците не го ползват, макар че към края на века в това отношение започва да настъпва промяна. Все пак Ричард цял живот говори или латински, или френски, или майчиния си окситан, аквитански диалект на френския. Също както майка си, той получава много добро образование, включително чете и пише на латински, а до нас са достигнали и текстовете на две негови поеми, съчинени по-късно, в съвсем зряла възраст. Още от малък обаче Ричард се обучава най-вече за политическите и военните дела, това е в кръвта му, това иска да прави. И не е въпрос само, че прекрасно знае как се язди кон, как се върти меч или как се опъва лък. Подготовката му стига до върховете на тогавашните кралски науки – как логистично се подготвя, води в поход и управлява в бой цяла армия, как се превземат крепости, как се водят преговори, как се печелят съюзници, такива неща. На всичкото отгоре телосложението му и цялата негова визия са особено подходящи за ролята на крал и велик воин. За разлика от брат му Джон Локланд например, за когото със сигурност се знае, че е висок 1.65 м, Ричард е гигант с неговите 30 сантиметра отгоре. В онези времена подобен ръст е наистина впечатляващ, а, в съчетание с необходимата сила и съответните умения, прави воина страховит. Но това тяло не е грубо, а изтънчено. Една латинска хроника на Третия кръстоносен поход описва крал Ричард Лъвското сърце така: „Той беше висок, с елегантно телосложение. Цветът на косите му беше между червено и златно. Крайниците му бяха прави и гъвкави. Имаше дълги ръце, подходящи да въртят меч”. А за да е още по-завършен образа на твърде привлекателен мъж, какъвто израства Ричард, към това се добавя и информацията, че той има светли очи и, въпреки походите и битките – бледа кожа.

Саксон, Lionheart

Когато е на 8, Ричард за първи път отива с майка си в нейната родна Аквитания, херцогство със столица Бордо, което обхваща територия от централна Франция на юг чак до земите на баските, на изток до река Лоара и на юго-изток до Прованс. Това е страна с прекрасен климат, фантастична храна и страхотно вино – как да не се влюбиш в нея, особено като я сравниш с мъгливата и хладна Англия. Ричард, естествено, се влюбва, още повече – това е неговото наследство. Когато през 1170 година баща му, крал Хенри ІІ се разболява тежко, той най-сетне решава да изпълни обещаното и да раздаде на тримата си най-възрастни живи синове земите, предвидени за тях. Английската корона, плюс френските територии Анжу, Мейн и Нормандия, получава Хенри ІІІ, наричан още Младият крал. Ричард става херцог на Аквитания и принц на Поату, а за брат им Джофри е предвидено херцогство Бретан. Разбира се, Хенри ІІ прави нещата по своя си начин – той формално раздава земите, но фактически запазва изцяло властта си над тях и, въпреки обещанията, не дава никаква самостоятелност на синовете си. Да, Ричард е само на 12 и наистина още не може да бъде самостоятелен владетел. Неговата умна майка Алиенор обаче веднага започва да прави страхотен ПР на любимия си син, новия херцог на Аквитания. Те тръгват из страната и това е повод за празненства за всички, включително за простолюдието. Покрай това се организират обаче и редица наистина полезни неща – умиротворяват се някои немирници, уреждат се възникнали спорове между васални владетели, дават се пари за строителство на това и онова, поставя се основният камък и на манастира „Свети Августин” в Лимож. За да стане още по-популярен Ричард в Аквитания, дори се отменят разпорежданията за конфискации, наложени върху провинцията от Хенри ІІ. Кралица Алиенор, която вече на практика не живее със своя крал, може да си позволи подобна закачка с него в полза на сина си, още повече, тогава Хенри е зает с други неща. И така, в Лимож 15-годишният Ричард официално е интронизиран за херцог на Аквитания, като слага на палеца си пръстена на покровителката Света Валерия и е увенчан със съответната диадема. Освен това той става и рицар – опасват му меча и му надяват рицарските шпори. Неговият собствен поход  през живота вече може да започне.

Саксон, To Live by the Sword

Първата голяма стъпка на бъдещия крал Ричард І на Англия е участието в бунта, който брат му, Хенри, Младият крал, повежда срещу баща им Хенри ІІ. Младият крал всъщност иска реално да управлява поне част от земите си, уж вече дадени от баща му. Той търпи тиранията на баща си още няколко години, но през 1173 не издържа и събира войски. Смята се, че в това негово недоволство има пръст и майка му, Алиенор, кралицата, която Хенри ІІ отдавна открито пренебрегва. Това е повод в бунта на Хенри Младият крал да се включат и братята му Ричард и Джофри. Един тогавашен трубадур нарича този остър конфликт „война без любов”. Бунтовниците търсят подкрепа от краля на Франция Луи VІІ, като в замяна му обещават да не сключват никакъв договор с баща си, без одобрение от Луи и френските барони. Няма да влизам в подробности за сложните перипетии около развитието на този бунт. Обаче в него се случват важни неща, свързани с нашия герой. Първо, макар едва 16-17-годишен, той води собствените си войски и се справя страхотно в битките. Другото важно е, че Алиенор е заловена, отведена в Англия и затворена. В един момент Хенри ІІ разбива войските на Луи VІІ, сключва с него мир, който обаче не важи за бунтовните синове. Изправени пред силния си баща без силен съюзник, те един по един молят Хенри за прошка. Крак повлича точно Ричард, който застава пред баща си разплакан и на колене, след което получава „целувката на мира”. Майка му Алиенор обаче остава затворена, един вид заложник, който гарантира послушание то на буйния син. На всичкото отгоре Хенри ІІ буквално се гаври с Ричард, като го праща с войска в Аквитания да накаже онези барони, които преди това са воювали на негова страна в бунта срещу бащата. Ако си мислите обаче, че Ричард отказва, лъжете се. В този момент той е предан на короната, напада и превзема много от крепостите на своите собствени хора, а заради смелостта си при една двумесечна обсада, получава прозвището Лъвското сърце, поне такава е първата от версиите за това.

Саксон, Justice

Противопоставянето на отделни барони в Аквитания срещу самия техен херцог Ричард е все по-често, а заради жестокостта, с която той се справя с това, през 1179 срещу него започва и голям бунт. Ричард обгражда главните бунтовнически сили в замъка Тайлербург, замък, който е силно укрепен и изглежда непревзимаем. Той напълно разорява околностите, а когато защитниците разбират тактиката му, излизат от портите и атакуват. Ричард първо се прави, че бяга, но после контраатакува и влиза в замъка по петите на отстъпващите защитници. Тази победа на едва 22-годишният Ричард не само увеличава много славата му на воин, но кара бароните в Аквитания да преосмислят поведението си и повечето от тях му декларират лоялност. През 1181 година обаче започва голям бунт в графство Ангулем, а противниците на Ричард се обръщат за помощ към новия френски крал Филип ІІ. С помощта на баща си и брат си, Хенри Младият крал, Ричард се разправя безжалостно и с този бунт. После идва още една поредица от семейни драми, предателства и взаимни битки между братя, но през 1183 Хенри Младият крал умира. Така Ричард остава най-големия жив син на крал Хенри ІІ и законен наследник на английската корона. При това положение баща му иска той да се откаже от Аквитания в полза на по-младия Джон Локланд, братът, който до този момент няма собствена земя, защото за него не остава нито парче. Ричард, естествено, не иска да се откаже от любимата си Аквитания и конфликтът с баща му избухва с нова сила. За да засили позициите си, този път самият Ричард се обръща с предложение за съюз към Филип ІІ, новият крал на франките, полубрат на формалната му годеница Алис, за която така или иначе никога няма да се ожени, защото е любовница на баща му. Годината е 1187, Ричард е на 30, Филип е на 22. Двамата сключват договор за приятелство и взаимна помощ срещу английския крал Хенри ІІ и, за да скрепят договора, както пишат хронистите, вечерта спят заедно в едно легло. Това е основното свидетелство, което насочва към вероятността Ричард да е гей или поне бисексуален, с предпочитания по-скоро към мъжете. Някои твърдят, че не е така и че споменатото спане в едно легло на двама висши благородници, е напълно целомъдрено деяние, в съответствие с традициите на онова време. Като доказателство против хомосексуалните наклонности на Ричард се сочи и факта, че по-късно, макар да няма деца от съпругата си, все пак има незаконен син, плод на връзката му с неизвестна жена от простолюдието. Трудно е да се разбере каква е точната истина. Факт е обаче, че спането в едно легло на Ричард с Филип ІІ води до истински съюз между тях и две години по-късно, след поредица сблъсъци с войските на Хенри ІІ, който продължава опита си да отнеме Аквитания, старият крал на Англия умира. Като законен наследник трона поема Ричард І, наричан още Лъвското сърце. Когато той идва да види тялото на Хенри ІІ в замъка Шинон, през носа на баща му изпръсква кръв, което, както пише един хронист, присъстващите приемат за знак, че точно Ричард е неговият убиец.

Саксон, Jack Tars

Често ви се случва, особено ако работите за малка компания с ограничен бюджет. Имате страхотна идея за пост в социалните медии и ви трябва подходяща снимка. Добри кадри обаче се намират трудно, а ако сте редовен клиент на Shutterstock или iStock, знаете колко скъпи могат да са те. Е, ето едно частично спасение – няколко от най-приятните сайтове със снимки за свободно ползване.

Авторски права – какво можем да ползваме?

Съществуват няколко типа лицензи, които трябва да имате предвид, независимо дали сте блогър с хоби или маркетинг-специалист, който създава съдържание за своя бранд. За повечето хора стандартният copyright е ясен – накратко, не можете да ползвате съдържанието под каквато и да е форма, освен ако нямате изрично разрешение от автора. Много хора бъркат, че стига да посочите източника, няма проблем да използвате съдържанието – това не е вярно. С пълен copyright не съществува позволено използване.

На следващото ниво идват т.нар. Creative Commons лицензи, които позволяват различни видове употреба. Това са и най-често срещаните формати при автори, които създават съдържание за собствено удоволствие – блогъри, аматьор-фотографи и др. Всичко за Creative Commons може да намерите на сайта им. Тук само ще отбележа най-важните опции на лиценза:

• Attribution: с такава опция трябва да споменете автора на оригиналното съдържание. Най-отвореният Creative Commons лиценз изисква само attribution (позоваване на източника), но съществуват много опции за тяхното надграждане.
• Non-Commercial: ако съдържанието е означено с тази опция, не можете да го използвате в случаи, които директно могат да се сметнат за комерсиални. Тъй като „директна комерсиална употреба“ подлежи на тълкувания, не ви препоръчвам да използвате такова съдържание, ако то е обвързано с марка, дори когато няма продажбен характер, напр. в блог на бранда.
• No Derivatives/Share Alike: възможни са още две ограничения. Авторът може да е ограничил промяната на оригиналната творба – в този случай не можете да създавате банери, колажи и други формати, които нарушават оригинала. При Share Alike съдържанието, което създавате, трябва да следва същия лиценз и да позволява копиране.

Налице е и още един формат лиценз, който е истинско благо за маркетолозите – Creative Commons CC0, още познат като Public Domain. Под този лиценз можете свободна да използвате съдъежанието и дори не е необходимо да цитирате автора. Тези визии са идеални за маркетинг-материали. Но къде да ги намерим?

Снимки за свободно ползване

В момента съществуват над 40 сайта с CC0 снимки. Надали има смисъл да минавате през всеки от тях – някои използват до голяма степен еднакви визии и със сигурност нямате времето да проверявате всеки за всяка снимка. Затова тук ще ви споделя 5 от най-любимите ми.

LibreStock – агрегаторът

За да не ви се налага да отваряте всеки сайт по отделно, можете да тествате LibreStock. Сайтът ви обещава достъп до 47 сайта с едно търсене. В повечето случаи върши чудесна работа и спестява много време, но не винаги показва всички резултати от оригиналните източници. Случвало ми се е при търсене да видя само 2-3 резултата, а ако отида директно на сайтовете по-долу, да намеря допълнителни визии. Ако не намеря нещо подходящо с едно търсене, минавам директно в алтернативите по-долу.

Pexels – красиви визии

Понякога предпочитам да използвам CC0 сайтове, просто защото авторските кадри там са по-красиви. Pexels е точно такъв пример. Снимките са оригинални, изглеждат добре, без да са твърде изкуствени, каквито са много от пластмасовите снимки в голеките stock photo галерии.

Unsplash – за оригинални кадри

Ако трябва да определя Unsplash с една фраза, тя ще е „сток визии за хипстъри“. И като съдържание, и като стилистика, дори като цветова гама кадрите се приближават до красивия стил на Instagram-филтрите. Ще попаднете на снимки, които просто са истински.

Pixabay – класическо разнообразие

Всички сайтове дотук включват красиви авторски визии. Но има ситуации, в които ви трябва по-класическа stock-фотография. Pixabay ще ви свърши работа. Там ще намерите голяма колекция, а на разположение са както снимки, така и вектори и илюстрации.

Picjumbo – без алтернатива

Гледайки снимки в различни сайтове, Picjumbo се отличава с особена стилистика. Не мога да го опиша точно, но винаги хвърлям по едно око на вариантите там и често използвам кадрите им.

Бонус: вектори, икони и графики

Не всичко е снимки, нали? Понякога ти трябва добра илюстрация, голяма векторна графика или сет с икони за нов проект. За такива ситуации също има решения.

FreePik – графики и вектори

Ако ви трябват илюстрации или графики, можете да се доверите на FreePik. Селекцията им е мащабна, визиите са повече от красиви. Можете да ги използвате свободна за всякакви проекти, ако споменете източника. При абонамент от $9.99 на месец можете да си спестите споменаването, а и да получите достъп до Premium-съдържание.

Flaticon – иконки и пакети

Когато ви трябват икони, отговорът е Flaticon, друг проект на FreePik. Получавате достъп до стотици икони, индивидуални или в пълни сетове. Използването е свободно, но трябва да споменете източника.

Това е моята лична селекция – ако използвате други сайтове и сте доволни от тях, ще се радвам да ги чуя!

Постът Най-добрите сайтове за безплатни снимки е публикуван в Васи ли?!.

Остават няколко дни до началото на новата годината (или до края на старата – зависи от гледната точка). За някои това е чудесно, защото са имали не толкова добра година и ги очаква ново начало, а за други е страх от неизвестното. Има хора, които казват, че не се занимават с „глупости“ като преосмисляне на...