Признавам си невежеството. Не знам кой е “референта”, който се е подписал под един заклеймяващ в най-типичните за болшевизма ретропропагандни клишета текст, публикуван в “агенция” ПИК – този път СРЕЩУ Стефан Цанев, след като на същото място се появи преди това негова ( май непоискана ) защита от страна на Недялко Йорданов, баща на собственика на сайта ПИК.

Йорданов-баща доста сълзливо защити по БТВ Стефан Цанев не заради отказа му от наградата “Златен век”, мотивиран от връчването  й преди това на Димитър Иванов-Гестапото, а поради усещането за солидарност пред едно отречено и от двамата минало, послужило за повод Цанев да бъде нападан днес.

Нямам претенцията да съм рефер и опонент на “референта” . Стефан Цанев е този, който би могъл да опонира, ако пожелае. Нито съм упълномощен, нито се чувствам в позиция да бъда съдник. Но като наблюдателен наблюдател забелязах (малко случайно) , с какво Стефан Цанев ядоса пожелалия да му съчуства тандем Недялков и син. Поради което сега му пускат за отмъщение отровен реваншизъм в неоповестена като такава рубрика “право на отговор”. Но не с подписа на лично засегнатите, а от името на някой си “референт”.

В предаване на БТВ се опитаха да услужат на госта Стефан Цанев с изненадващ видеозапис как поетът Недялко Йорданов го подкрепя с прочувствено слово ( и с архивен запис от времето на общото им минало по времето на НРБ) срещу оплюванията във връзка с отказа му от наградата.

Уж трябваше да е изненада за Стефан Цанев, но той изненада ( подмазвачите) с реплика, че Недялко Йорданов не е бил в миналото като него, що се отнася до родословието и отношенията му с комунизма…http://www.btv.bg/video/shows/120-minuti/v-glavnata-rolia/stefan-canev-nagradata-vinagi-trjabva-da-se-posreshta-mnogo-vnimatelno-zashtoto-tja-e-vid-obvarzanost.html

Настъпи неловко мълчание в онова предаване на БТВ. Но ето, че то е запълнено от   “референт” в семейната “агенция”.  http://retro.bg/lichna-drama/pismo-do-stefan-tsanevstrong-sbrka-naborestrong_12125.html

Share on Facebook

Кристо се е изправил срещу Тръмп чрез отказ от свой проект, който е “най-скъпо струващият протест” срещу новия американски перзидент досега от гледна точка на многомилионната инвестиция, която артистът е готов да жертва за цела. http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/01/25/2906734_kristo_se_otkaza_ot_mashtaben_proekt_v_kolorado_v_znak/?ref=yellow_fp

Има не малко гласове ( сред които и уважавани от моя скромност), които обясняват, че левичарите и другарите ( в Америка) са онези, които пречат поради идеологическата си заблуда да бъде разбран правилно олицетворяваният от Тръмп американския изолационизъм, национализъм , протекционализъм- всичко друго, само не и демонизираният от Москва либерализъм.

Тези гласове твърдят у нас, че противниците на Тръмп всъщност не разбират, че той щял да се окаже борец срещу агресивния рашизъм. Щял да го направи дори и без да иска- ей така, по природа или по принуда, понеже системата нямало да му позволи друго. Дано, обаче…

Имам само един въпрос: дали и нашият съотечественик Кристо, беглец от комунизма, ще се окаже сред “неразбиращите” левичари?И той ли се оказва направо неосъзнат “комунист”, който се “издава” (най-)накрая на живота си?

“Въоръжил” съм се с няколко произведения на Кристо с неговия подпис ( защото имам честта да съм се уредил с “връзки” с тях) и ако се окаже, че е кривнал от правата антикомунистическа линия, ще взема да се разоръжа.  Но само в случай, че Тръмп ме убеди с някое и друго доказателство, че той, вождът на американския пролетарият, от името на който говори от милиардерски позиции, а не готовият да се откаже от най-грандиозния си проект в залеза на своя живот Кристо, е прав.

П.С. На хибридно-патриотарски плювни по адрес на Кристо за това, че не желаел да се върне в България и т.н., няма да съдействам в този блог. Желащите могат да използват  за изхрачването си многобройните алтернативи.

Share on Facebook

Открих тази рецепта и по-точно техниката за приготвяне на американски палачинки преди две години, когато изведнъж разполагах с голямо количество извара. Приготвих немалко разнообразни ястия с нея, докато не потърсих рецепта за американски палачинки, в които бих могла да използвам останалото. И така, както си мислех, че добре познавам американските палачинки, разбрах че от тях може да се желае още. Като например да са по-сочни отвътре и междувременно по-пухкави. За целта има една стъпка повече от обикновено и един продукт, който допринася за това, палачинките да останат сочни, без да преобладава вкусът му в тях. За да бъде предложението още по-добро, особено в този студен зимен сезон, изготвих и допълнение към палачинките – конфитирани ябълки с портокал. Сега снежните неделни сутрини са по-приятни.

Ако имаш опит с американските палачинки, знаеш че те се приготвят бързо със смесване на течните и сухите съставки, в които присъства и бакпулвер. Тази закуска също не е сложна за приготвяне, но както споменах има една стъпка повече и тя е отделното разбиване на белтъците, които допринасят за пухкавата текстура на палачинките. За сочната вътрешност допринася рикотата (или на нейно място любима твоя извара) като нейният вкус не е натрапчив и въпреки това към палачинките може да се предложи всичко, което свързваме със сирене и е подходящо за закуска.

От няколко опита установих, че рецептата за палачинките има потенциал за импровизации, стига да се спазват пропорциите на продуктите в нея. Това е супер и идеална рецепта за публикация, защото съм сигурна, че всеки, колкото и стриктен да бъде към рецептите, които предлагам, има желание за собствена изява в тях. Което също е добре, впрочем, стига да се познава материята. С допълненията към палачинките винаги може да се вложи собствен вкус и виждания, но прегледай и това за конфитирани ябълки с портокал, които накрая фламбирам с портокалов ликьор. Добавянето на алкохол и съответно фламбирането не е задължителна стъпка, но обогатява с допълнителен портокалов аромат и лек карамелен вкус.

Палачинки с рикота и конфитирани ябълки с портокал

Рецептата за палачинките е адаптация от shelovesbiscotti.com и thekitchn.com. Конфитираните ябълки с портокал са импровизация.

Освен, че тези палачинки винаги стават пухкави (от техниката на приготвяне) и сочни (от рикотата), моят опит с тях показа, че може някои съставки да се заменят с други, което е много добре, когато не разполагаме специално с рикота или пък се чудим как точно да се замени мътеницата (buttermilk) използвана в американските рецепти. Наскоро попаднах на информацията, че мътеницата, която се предлага на американския пазар сега, не е точно остатъка от приготвянето на масло, както е било преди, а е специално приготвен продукт със сравнително по-голяма плътност. Това ни дава възможност сами да изготвим подобен продукт и освен известното смесване на прясно мляко с лимонов сок, за да се пресече и сгъсти, съществуват и други варианти като разреждането на кисело мляко с малко прясно мляко, използването на айрян и дори кефир. Затова в рецептата ще спомена всички възможни варианти, които работят добре за нея.

Рикотата в сместа за палачинките наистина ги прави сочни без нейният вкус да се усеща осезаемо. Но още от първите ми опити с палачинките ми стана ясно, че вместо рикота може да се използва безсолна извара или котидж сирене. Ако изварата не е фина, тя се минава през цедка. Същото важи и за котидж сиренето. Биха могли да се правят и имровизации с част извара, част крем-сирене за по-добър вкус и текстура.

Конфитираните ябълки с портокал, които фламбирам накрая са вкусно и ароматно предложение за палачинките в този сезон, но ти може да ги сервираш с каквото прецениш – конфитирани круши или сладко от ягоди, мед, кленов сироп… наистина каквото желаеш. Ако пък имаш желание да приготвиш конфитираните ябълки, но не искаш да добавяш портокалов ликьор, просто го пропусни. И все пак, ще отбележа, че алкохолът се изпарява и от готвенето, и от фламбирането, така че да остане само ароматът му с лек карамелен загар на повърхността на ябълките. Пробвай! Не е страшно, но внимавай и изключи аспиратора преди да запалиш алкохола!

Рецептата е за 14-16 броя американски палачинки с диаметър 6 см или 4 порции.

За палачинките:

• 130 г брашно
• 3/4 чаена лъжица бакпулвер
• 1 1/2 супена лъжица захар
• щипка сол
• 250 г рикота или извара, или котидж сирене, или смес от тях с малко крем-сирене
• 180 мл мътеница равняваща се на 130 г кисело мляко + 80 г прясно мляко, или 180 мл айрян (приготвен 1:1), или 180 мл кефир (моля, обърни внимание на мерните единици за различните продукти)
• 2 яйца, разделени белтъци от жълтъци
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• настъргана кора от 1 лимон
• бучка масло за тигана
• пудра захар за поръсване

За конфитираните ябълки с портокал:

• 500 г ябълки, обелват се, почистват се от семенниците и се нарязват на дребни кубчета
• 100 г захар
• 30 г масло
• настъргана кора и сок от 1 портокал
• 1-1 1/2 супени лъжици (15-20 мл) портокалов ликьор като Коантро, Гранд Марние или Трипъл сек (по желание)

Приготвяне на палачинките

В купа се смесват сухите съставки – брашното, бакпулверът, захарта и солта. Отделно се смесват рикотата (или нейните алтернативи), мътеницата (или нейните алтернативи), жълтъците от яйцата, ванилията и кората от лимон.

Белтъците се избиват до степен меки връхчета.

Към сместа с рикотата се добавят сухите съставки и се разбъркват хубаво. Ще се получи гъста каша.

Към тази смес на три части се добавят избитите белтъци като се разбъркват внимателно със силиконова шпатула, така че да се запази обемът им.

Тиган с незалепващо покритие се нагрява на умерен котлон. Много важно за американските палачинки е котлонът да не бъде силен, затова загрей на средна степен и след първата партида ще прецениш дали да намалиш или усилиш котлона.

Нагретия тиган се минава по повърхността с бучка масло. За целта отрязвам една бучка масло от калъпа и го набождам на вилица, с която удобно работя, за да намасля тигана. Веднага със средна лъжица за сладолед се взима от сместа за палачинките и се изсипва в тигана. Може да се използва и по-голяма лъжица за супа, която се запълва с връх от сместа. В зависимост от големината на тигана могат да се правят 3 или 4 палачинки наведнъж. Готвят се 3-4 минути от едната страна. Обръщат се внимателно с дървена шпатула и се запичат 2-3 минути от другата страна. Когато първите палачинки станат готови се прехвърлят в затоплена чиния и се държат на топло (в слабо нагрята фурна, например) докато станат другите палачинки.

Приготвяне на конфитираните ябълки

Дълбок тиган се нагрява на умерен към силен котлон. В него се слага маслото и се оставя да се разтопи. Изсипват се ябълките и захарта.

Готвят се 5-6 минути като се разбъркват периодично. Ябълките трябва да станат почти готови.

Тогава се добавят сокът и кората от портокала и се готвят още 4 минути или докато течността се сгъсти до сироп.

Накрая в тигана се излива портокаловият ликьор и се запалва.

Фламбирането продължава докато алкохолът се изпари, което зависи от количеството и силата на ликьора, който се използва. Когато огънят спре сам, тиганът се отстранява от котлона. Конфитираните ябълки може да се приготвят по-рано и да се затоплят преди сервиране.

Сервиране

Палачинките се порционират в чинии. Поръсват се с пудра захар и се гарнират с конфитираните ябълки.

Още рецепти за палачинки

• Царевичен грис и мътеница
• Какаови палачинки с горгонзола и карамелизирани круши
• Йоана на Земята – Нещо с тиква
• Палачинки с ябълки, банани и кленов сироп
• Палачинки и за теб и за мен
• Палачинки с ягоди

Други рецепти с ябълки

• Мини коледни пайове
• Канелени рулца с ябълки и глазура от крем-сирене
• Ябълков сладкиш с крем забайон
• Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос
• Ябълкови тарти с карамелен сос с кардамон и канела
• Ябълки на клечка в млечен карамел и солени фъстъци
• Сладкиш с карамелизирани ябълки, бадеми и царевичен грис
• SOS – Холандски ябълков пай и ванилов сладолед
• Йоана на Земята – Постен сладкиш с ябълки и дюли
• SOS – Тарт Татен
• Писмо за тиквата
• Чатни от ябълки и домати
• Разни случки, шишенце с нектар от агаве и бурканче с червени боровинки
• Щрудел с тиква, ябълки и фурми
• Милопита – гръцки ябълков пай
• Хляб с ябълки, розмарин и сирене азиаго
• Анасонов сладкиш с полента, ябълки и сушени плодове
• Милфьой в марокански стил
• В очакване на лятната ваканция
• Палачинки с ябълки, банани и кленов сироп

Палачинки с рикота и конфитирани ябълки с портокал е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Тъпоъгълните надежди на проволинейните хипоте(ну)зи за някакво триединство на САЩ, Русия и Китай срещу (не)добрата (и наистина) стара Европа, която толкова много пречи на колониалните претенции на Москва за господство на Запад поне  на континента, са отчаян вик за помощ от страна на давещия се ( по подобие на късния СССР) режим в Кремъл.

Много му се иска на Путин ( като на Манго от един виц, който много желаел да руча баница), да впрегне Пекин и Вашингтон в своята евразийска каруца. Те , обаче , нещо хибридно се дърпат ( хибридно- в смисъл, че САЩ, а дори и Китай, технологично дърпат напред към епохата на хибридните автобомили, които няма да имат нужда от все по-ненужните в обозримото бъдеще газ и петрол).

Дъпрат се Вашингтон и Пекин при това не в посоката, в която му се ще на московския Манго.

За унизителното смълчаване на Кремъл пред твърденията за китайска заплаха, които показват колко долнопробен е подходът на Путин да се перчи само пред по-слаби противници, пише руският журналист Константин фон Егерт в коментар за Дойче веле.

В резюме- за онези, които няма да си направят труда да го прочетат в оригинал – колегата обяснява очевидното: Лавров, Путин и компания се “дървят” само на слабаци, но на Китай правят мили очи дори и тогава, когато откъм Поднебесната ( както самите китайци са наричали своята империя близо две хилядолетия) идват ракетно-рекетьорски-ядрени съобщения. http://www.dw.com/ru/комментарий-китайские-гвардейцы-кремля/a-37268048

Share on Facebook

Кът за четене ще бъде обособен в Детското отделение на болницата в Търговище, съобщава местният GoTargo. Идеята и реализацията са на Клуба на нестопанските организации в Търговище, Фондация за децата в риск по света и областната болница, а откриването ще бъде на 26 януари. Кътът за четене е част от програмата “Библиотека на играчките”, която успешно...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/93077-de-profundis-vyatarat-na-podmyanata-na-promyanata-ili-zasto-tramp-ste-bere-sram-s-balgariya.html

Големи салтанати, голямо нещо, граждани – семплият човечец на име Румен Радев още седнал-не седнал на президентското кресло, а подкрепящата го БСП вече се разпищоли да дрънка глупости, сякаш самата тя е възкачена на най-високото клонче на властта, за да чурулика оттам и да пее в синхрон с вятъра на контрапромяната, тоест, на поредната подмяна на промяната.

Ама чакайте, бе, дамички и господарчета на чуруликането!

Изчакайте поне да спечелите парламентарните избори, да съставите правителство, па тогава се юркайте да квичите до възбог. Всички знаем, че сте остро зажаднели за кифтетата на властта, ама онези от тях, които могат да се докопат през президентския пост, са много малко и много постни – Конституцията толкоз е отредила. Пък и ако отсега започнете с лапането, то ще е почти виртуално – но може да ви приседне реално и да ви попречи на здравия разум. Даже вече ви пречи, де. Как иначе, освен като придържане към принципите на когнитивната магия, може да се окачестви твърдата прогноза на никому неизвестният, но явно смел депутат Димитър Горов, че БСП ще спечели предсрочните парламентарни избори.

Нали се сещате, когнитивната магия е онази, при която вярата в нещо и многократното му повторение на ум или на глас, го кара да се случва. И комунистите много я обичат като метод. Със сигурност сте забелязали например, че преди избори те винаги настояват за няколко неща и ги повтарят като мантра: точно този път, щом вземат властта, вече ще ни управляват като истински неподкупни и професионални експерти; в името на България ще се грижат само за българските национални интереси – което никога не правят, защото тогава кой ще се грижи за руските; ще направят пенсиите и заплатите на добрите трудови хора големи, като в същото време ще направят големи и данъците за лошите богаташи; ще развиват държавна индустрия, разбирай, ще построят множество „Кремиковци”, но не само в Кремиковци, а из цялата страна – което ще донесе работни места, заплати и благоденствие; ще се справят най-после с лошите престъпници и ще толерират само добрите….. такива забавни неща.

Обаче когато в резултат на тази когнитивна магия дойдат на власт, комунистите веднага установяват, че тя работи само пропагандно, не реално, затова зае…ват усилията за претворяване на мантрите си в живота и го удрят на живот.

Същият този Димитър Горов е стигнал обаче и до много по-дълбоко прозрение от това, че БСП ще спечели изборите. Той, горкият, току-що разбира, че „икономиката на чисто пазарни принципи не сработва в България”. Сякаш пък социалистическата от татово време сработваше…..

Горкият глупак! Имаше такава книга на Колдуел, а в случая, кой знае защо, се сетих за нея. Ами то че истинската пазарна икономика не сработва по нашите земи, се вижда от самолет. И хората го усещат на гърба си през всичките 27 преходни години. Да беше питал Горов, не да мисли, щото очевидно това му вреди.

От друга страна, като е отишъл чак толкова напред в мисленето, да беше разкрил поне и причините, поради които въпросните пазарни принципи не сработват. Или за да ги разкрие, ще му трябват още 27 години мислене.

Не, бе, не, и 227 няма да му стигнат – не да ги измисли, а да си ги признае. Защото всъщност Горов, пък и всеки друг комунистически мислител, трябва да признае, че несработването е заради цялостната политика на неговата партия, плюс непрекъснатото и дълбочинно влияние на руските политически и икономически козни. Трябва да признае, че точно измисленият от КГБ и творчески приложен от ДС и комунистите модел на преход е причината нищо читаво да не може да се роди в горката България. Или щом се роди, бързо да бъде забатачено, изкривено, сринато, оцапано, оплюто.

Горов, Горо-о-о-о-в, горски вятър ти вее в главата.

И как иначе, щом същият вятър вее и в главата на неговата политическа началничка Корнелия Нинова. „Ние възстановяваме нормалността в държавата” – изръси тя веднага след злополучната парламентарна реч на новоизбрания президент Румен Радев.

Представяте ли си, точно те, дето са бащи-основатели на политическия абсурд! При това не само в България, а по всичките земни кълбета. Извинявайте, но това е типичен комунистически коктейл от наглост, волунтаризъм и манипулация. Въпросът обаче е за реакцията на публиката.

Ако аз започна сериозно да твърдя, че съм Шекспир, хората просто разбират, че съм луд и спират да ми обръщат внимание. Защо обаче, след като някой от БСП изтърси без капка самоирония, че точно комунистите възстановяват нормалността в държавата, част от публиката започва да мъдрува над това идиотско твърдение, а друга част отива и още по-далеч, като се записва за млад социалист – признавам си, не разбирам. От десетилетия се опитвам и не успявам, сигурно съм по-тъп от най-тъпите чичкови червенотиквеничковчета.

Освен това – няма да повтарям добре известните вече позиции на Борисов и неговите хора срещу кампанията, предприета от въпросните червенотиквеничковчета, с цел да убедят българите, че в близкото бъдеще на БСП евро-фондовете ще бъдат спрени поради причини, заложени в близкото минало на ГЕРБ.

По този повод ще кажа само, че простото наблюдение на процесите в страната от много години води до извода за съществуването на ясна тенденция – щом комунист/социалист е на власт, цялата работа, свързана с каквито и да било сметки, фондове, пари, приходи и плащания, здраво е закъсала. Като се започне от терористичната комунистическа технология за експроприация на средства в полза на световната революция, развита и използвана преди около столетие; мине се през трите истински, макар и официално необявени фалита на България по време на тоталитарния режим, врътнем се през катастрофалните години на Андрюша Луканов, Беров, Виденов, Станишев, Орешарски, та стигнем до сегашните управленски заклинания на Корнелия Нинова, всичко е провал върху провала, бедствие върху бедствието.

Не, че другите правителства тук успяха да сторят кой знае какво, не че те не крадоха, лъгаха и мазаха – но на фона на чисто комунистическите управления, човек има усещането, че крадоха като за предпоследно, не чак като за последно. Докато тия, червените синковци, винаги крадат като за последно, защото очакват, че този път мандалото вече наистина ще лопне. И вероятно искрено се изненадват, колчем тъй нареченият „народ” отново ги припознае за спасители…..

Лошото за нормалните българи този път обаче е, че за да прогнозираме адекватно какви комунистически магарии можем да очакваме занапред, трябва да следим отблизо действията не на един, не на двама, а на цели трима първи държавни мъже. Плюс поне на една-две първи дами.

Освен за Радев и Путин, вече трябва да внимаваме много и за Тръмп. Или поне за начина, по който нашите тръмписти го припознават и ни го представят като техен тромпетист.

Самият Радев вече каза, че приветства идеите на Тръмп. Той има предвид, разбира се, идеите, свързани с премахване на санкциите срещу Русия, създаване на допълнителни проблеми в ЕС и зарязване на НАТО като остаряла и ненужна организация. Засега е доста неясно обаче, дали и доколко тези идеи на Тръмп са истински. Ако се съди поне по назначенията и декларациите на секретарите му по отбраната, разузнаването, финансите и други от екипа, май руснаците ще гризнат дръвцето на напразните надежди.

Но, така или иначе, същите тези спорни идеи вдъхновиха и челния отряд на българското криминално русофилство, състоящ се от светли личности като Митьо Гестапото, Светлана Шаранковата и останалите рублолизци, да създадат в България тъй нареченото „Тръмп общество”. Признавам, че това е гениална идея за гениална подмяна на реалностите, а дори и на привидностите, граждани. То бива, бива вятър на промяната, ама това вече отиде съвсем отвъд последната капка разум.

От една страна, така вече наистина правилните люде ще окупират не само връзките с Москва, но и връзките с Вашингтон, досега оставени без надзор в ръцете на някакви си жалки соросоиди. Правилните хора ще кандидатстват с проекти и ще получават пари не само в рубли, но и в долари, за да развиват народополезната си дейност. Правилните хора само ще ходят на коктейлите в американското посолство и ще информират американците за правилната линия, която ония трябва да следват.

А в същото време точно президентът Тръмп ще бере срама на правилните хора. Ще бере срам, че се е сдружил не с някой друг, а с най-отвратителните, най-продажните, най-близко свързаните с българската ДС и руската КГБ политически кръгове в България.

Според мен в случая, ще не ще, Тръмп е принуден между първите си президентски актове да подпише и едно открито писмо, в което да заяви ясно, че няма и не иска да има нищо общо с участниците в подобно българско общество, с техните думи и дела. Иначе много скоро те ще ви накиснат много яко, мистър Президент!

А тая работа не е като оная с Мелания, от тяхната обич остава доста гнусно усещане – „сякаш ме целуват похотливо / бебета с мустаци и бради”, както го описа още в най-тъмната комунистическа епоха светлият български поет Константин Павлов.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Бившият монархически фаворит за шеф на Народното събрание Огнян Герджиков, който сега е предпочетен от издигнатия от БСП президент Румен да реанимира монархо-социализма чрез завръщане на съответните кадри в служебното правителство, обеща днес в първото си публично изявление в новото си качество да осъществи приемственост. В такива случаи се добавя обикновено “каквото и да значи това”.

Наистина, какво значи това?

Убеден съм, че Герджиков, за когото веднага изригнаха комплименти от устата представителни за приемствеността на модела КОЙ публични говорители, е искрен. Както искрено се надпреварват да го хвалят фактори, като Стоян Денчев, шефът на люпилнята на кадри за модела КОЙ, какъвто е библиотекарския институт. Или като отявлени пропагандатори на модела ПУТИН, като политологът Иво Христов по БНТ днес. Същият нарече “клевети” твърденията, че президентът Радев ще вкара във властта ( поне “приближени”) до БСП кадри. Часове по-късно дойде новината, че за вицепремиер ( и партийна патерица) на Герджиков е определена бившата депутатка от БСП и дългогодишен секретар на БСП по международните въпроси Деница Златева. http://frognews.bg/news_127545/A-na-bas-che-finansoviiat-Kiril-Ananiev-e-chovek-na-Peevski/

С нотки на фалшиво ( понеже знаят истината) прискърбие червените политолози коментираха тази сутрин по телевизиите, че привържениците на БСП щели да бъдат “малко неприятно изненадани” от липсата на социалистически назначения в служебния кабинет, но пък било ясно ( уви?), че се потвърждавала проевропейската и проатлантическата заявка за политика, каквато многократно направил Румен Радев. И как? Ами чрез заявеното намерение министър на отбраната да стане бивше военно аташе във Вашингтон. Неговото основно качество за пред публиката, поне засега, обаче, е пълната му неизвестност. С което се повтарят и неизвестностите около модела РАДЕВ.

Всъщност на министъра на отбраната началник ще е тъкмо далеч по-опитната от совалките до Бюксел и от рабатата си в парламента кадрова звезда на БСП Деница Златева. Нейното монтиране  напълно повтаря модела РАДЕВ: на един титуляр извън средите на БСП му се слага или една Илияна Йотова или подобната й Деница Златева сега на Герджиков. Или както Маргарита Попова на Росен Плевнелиев.

Сред най-често употребяваните похвали за Огнян Герджиков, които се леят от телевизионноете екрани вече, е констатацията, че той бил много “обран” ( да не се бърка с Орбан). Факт. Върти се като обран на политическия бостан и няма нищо против в края на краищата пак да услужи със себе си на статуквото на модела КОЙ, а вече и на модела РАДЕВ, след като беше ключова фигура в модела ЦАР. Добрата новина е, че ще ни оправя не 800, а някъде около 80 дни.

Колкото до емблемата на модела КОЙ в новия служебен кабинет, неговият несъмнен фаворит е също така “обраният” финансист Кирил Ананиев. Само той да беше, щеше да е достатъчно да кажем, че това наистина е кабинет на приемствеността, който си има премиер от лобито на доказаните експерти в политическата борба срещу съдебната реформа. http://frognews.bg/news_127545/A-na-bas-che-finansoviiat-Kiril-Ananiev-e-chovek-na-Peevski/

И една аналогия с близо 25 годишна давност като за финален размисъл с неминуемо продължение.

Заявката на Герджиков за приемственост буквално цитира протежето на Мултигруп ( тогавашния вариант на днешния модел КОЙ ) Любен Беров. И той беше лансиран като експерт, много обран съветник на президента Желев, който през 1992 г. стана премиер на България с обещанието, че продължава управлението на СДС с неговата програма ( макар и с мандата на ДПС и мнозинството на БСП в парламента, постигнато след комплота срещу правителството на Филип Димитров, предизвикал разпада в сините парламентарни редици тогава).

НА СНИМКАТА: Приемствеността между Мултигруп ( с шеф Илия Павлов) и модела КОЙ на успелия млад бизнесмен Пеевски

Share on Facebook

Така се е изцепил на Фейсбук стената си вчера (24/01/2017) енерГЕПИйния "експерт" Стефан Гамизов. Ето и как изглежда 1:1 поредното му нагло заявление пред феновете му:

Любовта ми към изследването Edelman Trust Barometer вече е толкова известна, че получавам информация веднага, когато излязат резултатите. Тази година, след Brexit, Trump, post-truth и Facebook като медийна компания няма как да не чакаш данните с интерес – и с просто око е видимо, че имаме криза на доверие, но колко голяма точно е тя? И какво можем да направим ние като комуникатори в новия post-truth свят?

Криза на доверие

Изводите са ясни и дори не ви трябва статистика. Хората са все по-скептични, а напрежението, което глобализацията, миграцията и иновацията създават, може едва ли не да се реже с нож. Това води до сериозно недоверие във всички традиционни институции. Към медиите и правителствата вече гледаме основно с недоверие, бизнесът също е на ръба. Медиите са най-големият губещ за тази година – доверието в тях се е понижило с 5 пункта спрямо 2016. Не е учудващо – все пак видяхме колко относителна може да е истината в медиите, а благодарение на новите технологии манипулацията може да стигне до нови невиждани висоти.

Разликата в доверието на масовата публика и добре информирания „елит“ се увеличава и стига 15 пункта – иначе казано, 1/4 от резултата. Това със сигурност допринася за социалното напрежение. Но всички обществени групи изпитват сходно недоволство в системата. Общо 53% вярват, че обществената система не работи и с това са съгласни дори „младите и красивите“ на глобално ниво: 48% от тези с високи доходи, 49% с висше образование и 51% от добре информираните са на същото мнение.

От тази неувереност следват и много страхове – от корупция, от глобализация, от имиграция, от скоростта на иновациите. Знаем, че ставаме все по-негативно настроени към чужденците, но за мен е впечатляващо колко разпространено е това всъщност – много повече хора се притесняват, че имигранти ще им вземат работата, отколкото че автоматизацията и технологиите ще го направят, въпреки че имаме солидни доказателства за обратното.

И, разбира се, липсата на доверие води до загуба на вяра в системата, което генерира повече страхове, подхранвани от популистки действия. И всичко това се засилва от медиите, с чиято помощ се притесняваме повече и мразим повече.

Може ли бизнесът да води?

Минавайки до средата на доклада, вече нямах търпение да чуя какво е решението според Edelman – как можем да противодействаме на тези динамики. Отговорът за бизнеса никак не е лесен – при липса на доверие в институциите, бизнесът може да генерира доверие, ако поеме допълнителна социална ангажираност. Това означава:

• да бъде добър работодател и да се грижи за служителите си;
• да предлага качествени продукти и услуги;
• да се вслушва в мненията на потребителите;
• да изплаща коректно данъци и да спазва етични бизнес практики.

Интересно е, че когато аудиторията няма доверие в институциите, изискванията към бизнеса се увеличават – затова горните критерии са завишени средно с 9 пункта за потребителите, които не вярват в системата (в жълто) спрямо общата аудитория (в сиво).

С автентичност към успех

Горните данни показват какво трябва да прави бизнесът – но е важно да помислим и как трябва да говори. Не е учудващо, че загубата на доверие във властта рефлектира в загуба на доверие към властващите в бизнеса – доверието към CEO-тата бележи рекордно ниски нива. Те печелят доверието на мнозинството само в 5 от 28 държави, и то с неголяма преднина. Средно едва 37% им вярват, невероятен спад от 12 пункта само за година.

Тогава кой трябва да говори от името на компанията? По начало, хората вярват най-много на „хора като тях“ – доверието вече е равно с това на технологичните и академичните екпсерти. Затова не е учудващо, че представтелите на компанията с най-високо доверие са служителите. Публиката вече е уморена от това да слуша експерти и лидери – тя търси максимално автентична комуникация и е най-вероятно да я получи от служителите. Интересно е, че редовият екип се ползва с най-голямо доверие дори при комуникация на сложни технически теми, като например иновации и анализ на индустрията.

Освен директната връзка със служителите, публиката търси и по-директни комуникационни канали. Едва 38% имат доверие на реклами, но 62% вярват на социални медии, където се появява спонтанна комуникация, има двупосочност и лични истории. Говорете с хората, не на хората.

Може да се говори много, но ключът от резултатите на Edelman е в по-висока социална отговорност на бизнеса и по-автентична, директна и двупосочна комуникация. Ако сте гладни за още данни, вижте пълния доклад в сайта на Edelman.

Постът Кризата на доверие – какво очаква бизнеса? е публикуван в Васи ли?!.

 watch  video:    see more:  

Има имена, толкова добре познати с етикетите, които всеки вече е успял да налепи върху тях, с цитатите, които стриктно до ред може да се извадят от книгите им. Идва момент, когато си мислиш, че няма какво повече да се каже. След това този момент си отива особено, ако си навлязал в дълбочина под кожата...

Авторът на „Трейнспотинг“, „Порно“ и „Ваещият с ножове“ Ървин Уелш стана застъпник в кампания срещу намаляването на средствата за библиотеките в Шотландия, съобщава местният ежедневник Herald. Писателят е в Единбург за премиерата на „T2 Трейнспотинг“, продължение на хитовата екранизация на Дани Бойл от средата на 90-те. „Местната библиотека в родния ми град ми помогна да стана...

( Представители на) БСП и ГЕРБ почти се били сбили в парламента по темата за енергетика, информират ни медийни кибици. Почти им повярвах.

Тази почти новина си заслужава почти коментара.

Този път БСП вдигна топката на ГЕРБ с обвинението, че имало скрит режим на тока. Изглежда, че връщат услугата на ГЕРБ, която почти спечели президентските избори с номинирането на почти подходящата за победител Цецка Цачева. Не е нужно човек да е министър на енергетиката и да се казва Делян Добрев, за да знае, че ( поне) в национален мащаб режим на тока няма. Просто щяхме да знаем. Това не е като далаверите с кражбите на едро, които остават почти невидими с просто око от нас, простите избиратели.

А и електричеството, както знаят от ГЕРБ, е политически взривоопасно, за да заиграват с него. Дори и малко късо съединение с големите сметки за ток беше в състояние да накара гневни граждани започват да ги палят. След което наистина се активираха едни другари с организационен опит на терена на конспирациите и създадоха повод на Борисов да абдикира от власта, за да се подготви за ново разпределение на властовия кокал.

Когато БСП и ГЕРБ почти се бият за каквото и да било, обаче, винаги възниква въпросът за тяхната почти бременност с власт. Какво се напъват да родят предизборно е ясно, но трябва да бъдат питани все пак защо се сещат да имитират истински сблъсък почти на прага на изборите, а през останалото време почти не ги чуваме да се карат. Живеят си като задружното семейно, което спокойно дели опозиционно-управленските порции.

И едните, и другите са гузни пред избирателите си и се опитват да се докажат пред тях, но им е трудно да изиграят едно истинско скарване. Много им личи фалшивата постановка.

Освен обичайната причина да ни разиграват театъра на противопоставянето, който цели да мобилизира съответните избиратели, зад завесата на представлението този път прозира тънкият интерес в следващия парламент двете партии да се окажат на прага на отдавна лелеяна мечта да си направят коалиция и да се отърват от необходимостта да се съобразяват с някакви си малки политически субекти. Само че преди това на ГЕРБ и БСП им трябва максимален резултат на изборите, за да могат да се позиционират по-добре при пазаренето в рамките на евентуалната коалиция на “лапкането” ( изразът е на Борисов от един записан по време на първия му мандат телефонен разговор по адрес на едни прокурори).

Остава да видим сега след като БСП почти върна услугата на ГЕРБ с глупавата атака по темата за несъществуващия режим на тока, как Бойко Борисов ще се реваншира. Нали сам казва за себе си, че е (почти) най-толерантният, (почти) най-подготвеният да управлява и (почти) най-големият демократ!

Share on Facebook

Класация на Ozone.bg – 16–22 януари 2017 г. 1. Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг, Фредрик Бакман, Сиела 2. Междупанелни войни, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 3. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 4. Помниш ли?, Димитър Калбуров, Пощенска кутия за приказки 5. Мамка му, Димитър Калбуров, Пощенска...